Р Е Ш Е Н И Е № …
гр.Козлодуй, 22 май 2019 година
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Козлодуйски районен съд, първи състав, в
публично заседание на 08 май 2019 година, в състав:
Районен
съдия: Цветанчо Трифонов
при секретаря Стела Д., като
разгледа докладваното от съдия Трифонов гражданско дело № 251 по описа за 2019
година, за да се произнесе взе предвид следното.
Правното основание на иска е чл.
150 във вр. с чл. 143,ал. 1и 2 от СК.
А.М.С., ЕГН ********** ***, като майка и законен представител
на малолетното дете Нелина Йорданова М., ЕГН **********, е предявила иск против
Й.А.М., ЕГН ********** *** за изменение на
размера на присъдена месечна издръжка за малолетно дете, като иска нейното
увеличение от 100 лева на 200 лева
месечно.
Ответникът
чрез процесуалния си представител адв.И.С. *** оспорва изцяло иска
неоснователен както
и изложените в молбата
фактически твърдения и моли да бъде отхвърлен. Претендира деловодни разноски.
В исковата си молба ищцата
твърди, че от присъждане на издръжката до настоящия момент нейният размер не е
променян. В същото време с порастването му нуждите на детето са се променили и
разходите по издържането му се увеличили, относно необходимите средства за
облекло, храна и т.н. Ищцата сочи още, че като допълнителни разходи по издържане
на детето са и тези от посещаване на училище във връзка с това следващи се такси,
и такива за езиков курс. Освен това детето се нуждаело от допълни средства за
лекарства и лечение, тъй като имало хронично заболяване. Ищцата твърди, че
доходът който получава е бил недостатъчен, за да посрещне нарастващите
потребности на детето.
Ответникът оспорва иска изцяло
или ако бъде уважено искането за увеличаване на издръжката, то това да бъде в
минимален размер. В отговора си на исковата молба той е записал, че оспорва
твърдението, че детето се нуждае от допълните средства за лекарства и лечение.
Оспорва и представените с исковата молба медицински документи, които не били
актуални. Представените амбулаторни листове за различни заболявания не водят до
извод за наличие на хронично заболяване, а за моментни такива. Освен това, като
доказателства по делото за извършени разходи за лечение на детето, ищцата не
била представила никакви платежни документи.
С исковата си молба, а в
последствие и в съдебното заседание, ищцата е представила като доказателства
общо 15 амбулаторни листи за извършени медицински прегледи по повод различни по
вид заболявания, включващи ларингит, бронхит, хранително разстройство и други.
Амбулаторните листове носят дати на прегледите от 2015 г. насам. Към някой от
тях има прикрепени рецептурни бланки, а като доказателства за извършени разходи
е представена само една фактура за извършено изследване на кръв и сума за
плащане в размер на 10 лева. Ищцата е представила още служебна бележка, от
която е видно, че през учебната 2017/2018 г. детето Нелина М. редовно е
посещавало училище.
За доказване на размера на иска
си, ищцата е представила като доказателство 2 броя фишове за получени
възнаграждения, от които е видно, че месечният й доход за м. декември е 2537.90
лв., а за м. януари 2019 г. 2209.61 лв. Приложила е още и копие от Заповед, от
която става ясно, че ищцата работи в АЕЦ Козлодуй, Дирекция „Икономика и
финанси”, на длъжност „Специалист маркетинг” с основно месечно възнаграждение
1439 лв.
С отговора си на исковата молба
ответникът е представил трудов договор от 21.02.2019 г., от който е видно че
заема длъжност „Шофьор” на лекотоварен автомобил и с определена основна заплата
в размер на 560 лв. Представил е и удостоверение от 15.04.2019 г., от което е
видно, че за периода януари 2018 – декември 2018 г. има осигурителен доход 6120
лв., или 510 лв. на месец.
С определението си от 19.04.2019
г. по чл.140 ГПК, съдът е задължил страните да представят доказателства за
доходите си за шест месечен срок преди датата на завеждане на иска. Ответникът
е представил такива с отговора на исковата молба. Ищцата е представила в
съдебното заседание на 08.05.2019г. 6 броя фишове за получено възнаграждание,
/лист № 57-62/, които не носят нито подпис на издател, нито печат или какъвто и
да било удостоверяващ признак.
От събраните по делото доказателства
съдът приема за установена следната фактическа обстановка.
Ответникът е баща на малолетното
дете Нелина. С решение на СРС по гр.д №13243/2010 г.82 състав от 4.01.2011 г. е
осъден да заплаща месечна издръжка от 100 лв.,считано от 23.10.2010г. След този
момент размерът на издръжката не е променян, за разлика от нуждите и
потребностите на малолетното дете. От определянето на тази издръжка,
обстоятелствата по отглеждането на детето са се променили – нараснали са
разходите по издържането му в резултат на нарасналите му потребности. Тези
обстоятелства са безспорни и ответникът ги признава. Съгласно чл. 150 от СК при
изменение на обстоятелствата присъдената издръжка или добавката към нея може да
бъде изменена или прекратена. В лицето на този текст от СК, искът намира
основанието си. В случая са се изменели обстоятелствата, свързани с нарасналите
разходи за отглеждането на детето-храна, облекло, учебни пособия, медицински
грижи.
В чл.143, ал.1 от СК е вменено, че
всеки родител е длъжен съобразно своите възможности и материално състояние да
осигурява условия на живот, необходими за развитието на детето, а съгласно ал.2
родителите дължат тази издръжка независимо дали са работоспособни и дали могат
да се издържат от имуществото си.
Ето защо съдът намира, че
предявеният иск за увеличаване на издръжката е доказан по основание.
В отглеждането и издържането на
децата, по аргумент от чл.143, ал.1 от СК, родителите му следва да участват
заедно и съобразно своите възможности. Тези възможности са основание за
определяне на размера на необходимата издръжка, с която всеки родител участва в
отглеждане на детето. Това е регламентирано още в чл.142, ал.1, където е
посочено, че размерът на издръжката се определя както от нуждите на детето,
така и от възможностите на лицето, което я дължи. В чл.142, ал.2 е определена
минималната издръжка, необходима за отглеждането на едно дете - 1/4 от
минималната работна заплата. С ПМС №320/20.12.2018 г. Министерският съвет е
определил минималната работна заплата в размер на 560 лв. От това следва, че
минималната издръжка на едно дете не може да е по-малка от 140 лв. месечно.
Ответникът оспорва размера с
твърдението, че притежава минимални доходи, че няма имущество, от което да се
издържа и че има и друго дете, за което също се грижи. Доказва тези си
твърдения с посочените по-горе писмени доказателства и с показанията на
свидетелите Славка Стоянова и Мария Христова, която е негова майка. От тези
показания става ясно, че ответникът и жената, с която живее на семейни начала,
както и роденото от тях дете, живеят в апартамента на неговата майка, който
представлява двустайно жилище. Свидетелката Стоянова твърди, че ответникът
често сменя работата си. Случвало се е да остава безработен и че има заеми.
Майката на ответника, Мария Христова сочи в съдебното заседание, че ответникът
и жената, с която живее на семейни начала, имат малки доходи, поради което не
могат да плащат наем за жилище и това налага те да живеят при нея. Двамата
отглеждат дете на около 10 години, което ходи на училище и те се грижат за
него. Свидетелката заявява още, че се е случвало самата тя да заплаща дължимата
от сина й издръжка на детето му Нелина.
С оглед казаното дотук съдът
намира, че размерът на предявеният иск е частично основателен. От съпоставката
на доходите на страните може да се направи извод, че ищцата по делото има
месечен такъв четири пъти по-висок от този на ответника. Последният пък е в
затруднено финансово положение и отглежда и друго дете.
Ето защо и съобразно възможностите си ищцата
следва да поеме по-големия дял от издръжката на детето, което включва и
полагането на непосредствените грижи по него. Съдът преценява, че ответникът
има възможност да заплаща минималната издръжка в размер на 140 лв. и в този
размер искът следва да бъде уважен – следва да бъде увеличена месечната
издръжка от 100 лв. на 140 лв., а в останалата част до 200 лв. предявеният иск
трябва да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан.
Ищцата не е поискала присъждане
на деловодни разноски. Такива е поискал ответникът и е представил списък на
разноските си, съгласно чл.80 ГПК, които са в размер на 300 лв. за адвокатско
възнаграждение. Съгласно чл.78, ал.3 от ГПК, ответникът също има право да иска
заплащане направените от него разноски, съразмерно отхвърлената част от иска.
Отхвърлената част на иска е 60 лв. при предявен 100 лв. такъв, което означава,
че на ответника ищцата дължи 120 лв. разноски.
Водим от горното съдът
Р Е Ш И :
Изменя
размера на издръжката, присъдена с решение на СРС по гр.д №13243/2010 г.82
състав от 4.01.2011 г, която Й.А.М., ЕГН ********** *** е бил осъден да заплаща
на малолетното си дете Нелина Йорданова М., ЕГН **********, чрез нейната майка
и законен представител А.М.С., ЕГН ********** *** от 100,00 лева на 140,00
лева /сто и четиридесет/ месечно,
считано от датата на предявяване на иска–25.02.2019 година, ведно със законната
лихва до окончателното изплащане, като в останалата част до 200 лева отхвърля
предявения иск като неоснователен и недоказан.
Осъжда Й.А.М.,***
да заплати на КРС 57,60 лева такса по
присъдената издръжка.
Осъжда А.М.С.,
ЕГН ********** да заплати Й.А.М., ЕГН ********** 120 лева деловодни разноски
съразмерно с отхвърлената част от иска
Решението може да се обжалва пред
ВОС в двуседмичен срок от съобщението.
Да се публикува съгласно ВППСА в КРС.
Районен
съдия: