Р Е Ш Е Н И Е
№
539
гр.Г. О., 22.11.2019г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Г. районен съд, втори
състав, в публично заседание на осемнадесети ноември през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
Председател: Еманоел Вардаров
при участието на
секретаря М.Къцаркова и на прокурора ……….., разгледа докладваното от съдията
Вардаров гр.дело№1475/2019г. по описа на Г. районен съд и за да
се произнесе, взе предвид следното:
Предявени искове: -по чл.79 от ЗЗД ввр. чл.327 ал.1 от ТЗ ввр.
чл.318 от ТЗ; -по чл.92 от ЗЗД; -по чл.55 ал.1 ввр. чл.57 ал.2 от ЗЗД; по чл.294 ал.1 от ТЗ ввр.
чл.286 ал.1 от ТЗ ввр. чл.86 ЗЗД.
Предявен иск в условията на
евентуалност по чл.92 от ЗЗД
Ищецът “…..”АД
с ЕИК:….(чрез юрисконсулт Р.Р.) твърди в исковата си молба, че между „***”АД и „***”ЕООД е бил сключен
Договор№RNA104512579-19082015-70/19.08.2015г. с предмет - предоставяне на 522 мобилни услуги, за срок
от 19.08.2015г. до 19.02.2018г. Съгласно договора на „МБАЛ Св.И. Рилски Г. О.”ЕООД
е предоставен и бюджет/субсидия за закупуване на крайни устройства в размер на
25000.00лв. без ДДС. Договорът бил прекратен предсрочно от страна на „МБАЛ Св.И.
Рилски Г. О.”ЕООД чрез пренасяне на номерата, предмет на същия в мрежата на „***”ЕАД(към
датата на преноса „***”ЕАД), съгласно подадени заявления от 13.09.2018г. и две последващи от 20.09.2018г.
Съгласно уговореното по договора, за
МБАЛ Г.Оряховица(инициатор на предсрочното прекратяване) възникнало задължение
да заплати на „***”ЕАД неустойка в размер на всички месечни абонаментни цени,
включително за допълнителни услуги със срочен абонамент, без отстъпки, за
периода от прекратяване до изтичане на уговорения срок - 19421.16лв., както и в
размер на предоставената субсидия за крайни устройства - 25000.00лв., или общо
44421.16лв. Твърди се, че за периода от
01.09.2018г. до датата на прекратяване на договора, ***е ползвало услуги, при
условията на договора, за които са начислени текущи задължения по фактури в
размер на 2192.98лв., която сума се претендира на основание чл.79 ал.1 от ЗЗД.
За посочените задължения били издадени фактури и била е изпратена изрична
покана до длъжника, но не били извършени плащания. От страна на ***е било изпратено писмо до „***”ЕАД, като и до
Комисията за регулиране на съобщенията, преди прекратяване на договора, в което
се излагали твърдения, че договорът се е преобразувал в безсрочен, на основание
чл.226 ал.4 от ЗЕС, предвид което за ***било налице основание да прекрати същия
на основание 229а от ЗЕС. На посоченото писмо било отговорено, че посочените разпоредби са неприложими. ***е
търговско дружество по смисъла на чл.61 от ТЗ(едноличен собственик на капитала
е Община Г.О.) и също възложител по смисъла на чл.7 т.3 ввр. §.1 т.21
б.„а" ДР от ЗОП(отм.). Договорът за ползване на мобилни гласови услуги бил
сключен през 2015г. при действащ е
ЗОП(ДВ, бр.40/13.05.2017г. в сила от 01.07.2014г.), като законът въвеждал
забрана договор с възложител по ЗОП да се преобразува в безсрочен. Твърди се,
че след извършена преносимост на номерата в мрежата на друг доставчик на
електронни съобщителни услуги, договорът бил прекратен предсрочно(начислените
неустойки във връзка с предсрочното прекратяване на договора били дължими).
Предявени са искове съответно: -поради факта на предсрочно прекратяване по
едностранен почин на „***ЕООД на сключения между страните договор за електронни
съобщителни услуги за сумата 19421.16лв., представляващо уговорено неустоечно
вземане, включващо сбора на абонаментните такси до края на срока на договора;
-поради факта на невръщане на предоставените на ответника мобилни телефонни
устройства – иск за сумата 25000.00лв., представляваща стойността за
възстановяване на предоставените безплатни устройства и иск
в условията на евентуалност за сумата 25000.00лв. - неустоечно вземане: -поради факта на
неизпълнение на задължението да се
заплати цената на ползвани електронни съобщителни услуги, иск за сумата
2192.98лв. Претендира се и законната лихва върху цитираните суми, считано от
датата на завеждане на исковата молба – 27.03.2019г. до окончателното им
изплащане. Претендират се направените по делото разноски.
Ответникът „***.”ЕООД с ЕИК:…(чрез
юрисконсулт К.М.) оспорва предявените
искове за сумата 19421.16лв. и за сумата 25000.00лв.(в т.ч. и относно
предявения иск в условията на евентуалност). По отношение на иска за сумата
2192.98лв. - цената на ползвани електронни съобщителни услуги се твърди, че не
било извършено плащане на фактурите за отчетен период:
01.08.2017г.-13.10.2017г., предвид неяснотата на дължимата месечна такса. С
първата фактура била предплатена една месечна абонаментна такса, която следвало
да бъде възстановена или приспадната от дължимата сума. Не се спори сключеният
Договор№RNA104512579-19082015-70/19.08.2015г. да е с посочен срок на действие –
30месеца – до 19.08.2015г. Според чл.226 ал.4 от ЗЕС, предприятията,
предоставящи електронни съобщителни услуги, предлагат на потребителите
възможност за сключване на договор с първоначален срок не по-дълъг от две
години, като по аргумент от чл.26 ал.1 от ЗЗД, договорът в частта си за срок на
действие над 24 месеца е нищожен, поради което той е изчерпал действието си на
19.08.2017г. и след тази дата, на основание чл.229а ал.1 ЗЕС се е превърнал в
безсрочен, поради което, абонатът има право да прекрати безсрочния договор с
едномесечно предизвестие, без да дължи неустойки за това - чл.229а ал.1 ЗЕС. В тази връзка, на 11.09.2017г. било изпратено на „***”ЕАД едномесечно
предизвестие за прекратяване на договора(получена обратна разписка на
13.09.2017г.). На 13.09.2017г. ответното
дружество предприело действия по подаване на заявление за пренасяне на мобилни
номера в мрежата на „***”ЕАД. С тези две действия била инициирана процедура по прекратяване с
предизвестие на договор №RNA104512579-19082015-70 с „***“ЕАД. Счита, че напълно
правомерно било упражнено правото на прекратяване на правоотношението с „***“ЕАД,
от което следвало, че не следва да се
понасят санкции под формата на неустойки за предсрочно прекратяване на
договор при положение, че предсрочно прекратяване не е налице. Неоснователна
била и исковата претенция за сумата в размер на 25000.00лв. представляваща
стойност на предоставените безплатни устройства и/или бюджет и/или субсидии.
Това било посочено само в т.2.3 от двустранно подписания екземпляр, представен
от ищеца на Приложение „Тарифни планове” към договор за електронни съобщителни
услуги, според която стойността на предоставяните безплатни устройства,
бюджет/субсидия е в размер на 25000.00лв., усвоима по заявка на абоната до 9
месеца от подписване на споразумението. Твърди се, че тази клауза отсъствала от
двустранно подписания екземпляр на същия документ, връчен на „***”ЕООД(нарушение
на чл.42 ал.1, ал.2 ввр. чл.45 ал.2 от
Общи изисквания при осъществяване на обществени електронни съобщения, издадени
от КРС, изискващи договорът и приложенията към него да се сключват в писмена
форма в два еднообразни екземпляра, като задължение за оператора е да
предостави на абоната еднообразен екземпляр от сключения индивидуален договор
на хартиен носител). С поведението си ищецът проявявал недобросъвестност при
договарянето - основание за нищожност на договора на основание чл.26 ал.1
предл.III от ЗЗД. Oспорва се реалното предоставяне на устройствата. В договора
било записано „независимо от основанието за прекратяване на споразумението,
когато това е преди изтичане на минималния срок му срок, абонатът следва да
възстанови стойността на предоставените безплатно устройства, отстъпки, бюджет
и/или субсидии по това споразумение.“ Предоставянето на бюджет/субсидия е сума,
която била усвоима от абоната в 9-месечен срок,
което означавало, че при самото сключване на договора бюджет/субсидия не
са предоставени, а търсенето и искането за получаването им е оставено в желание
на абоната. Твърди се, че ответникът
никога не бил правил опит да получи такива, поради липсата на знание(съгласие)
за наличието на такава възможност по договора. Клаузата по отношение на срока
на договора била нищожна и не следвало да се прилага в отношенията между
страните. Документите представени по делото от страна на „***”ЕАД били явно
манипулирани и по своето същество били неистински, като оспорва както
съдържанието, така и авторството им(тарифни планове и приложения). Съгласно
чл.42 ал.1, ал.2, ввр. чл.45 ал.2 от Общите изисквания при осъществяване на
обществени електронни съобщения, издадени от Комисията за регулиране на
съобщенията, договорът и приложенията към него да се сключват в писмена форма в
два еднообразни екземпляра, като задължение за оператора е да предостави на
абоната еднообразен екземпляр от сключения индивидуален договор на хартиен
носител. Наивно било да се допусне, че мобилният оператор ще държи в себе си
неистински екземпляр от договор, а истинският ще предостави на абоната. С
деловодната система на лечебното заведение липсвало вписване на такива протоколи, а от
инвентаризационните описи на имуществото на болницата било видно, че такива
апарати не били вписани в имуществената маса на дружеството и не били
осчетоводени. Обемът и стойността на предоставените с договор за
телекомуникационни услуги явно не съответствал на размера на субсидия от
25000.00лв. Счита, че не било нито житейски, нито финансово изгодно и оправдано
предоставянето на субсидия в такъв размер за договор за телекомуникационни
услуги по възможно най-бюджетните тарифни планове, като освен скъпи телефони, е
предадена и конзола (телевизионна игра). Претендират се направените по делото
разноски(в т.ч. и юрисконсултско възнаграждение).
След като
обсъди доводите на страните, прецени събраните по делото доказателства и ги
прецени съобразно правилата на ГПК, съдът приема за установено следното:
Установи
се, че между „***”ЕАД и „***”ЕООД е бил сключен
Договор№RNA104512579-19082015-70/19.08.2015г. с предмет - предоставяне на 522 мобилни услуги, за срок
от 19.08.2015г. до 19.02.2018г.(30месеца). Съгласно договора на „***”ЕООД е
предоставен и бюджет/субсидия за закупуване на крайни устройства в размер на
25000.00лв. без ДДС. Услугите по договора са предоставени и остойностявани
съобразно условията посочени в приложенията за параметрите на мобилните услуги
към договора, с подробно посочени стандартни цени на абонаментните планове и
тарифиране. При прилагане на уговорените в приложението за тарифните планове
към договора отстъпки от абонаментните планове, както и Общите условия за
уреждане на взаимоотношенията между абонатите и потребителите на
далекосъобщителни услуги, които са неразделна част от договора, ответникът е
декларирал, че е запознат. Съгласно сключения договор за мобилни услуги,
страните имат права и задължения, описани в него и Общите условия на доставчика
на мобилни услуги. Към индивидуалния договор се прилагат клаузите на
публикуваните Общи условия и те са неразделна част към него. По силата на
същите, индивидуалният договор влиза в сила от момента на подписването му от
страните, а за неуредените случаи в индивидуалния договор са в сила общите
условия на договора за предоставяне на мобилни услуги. Абонатът/Потребителят се
задължава да спазва разпоредбите на Общите условия, на индивидуалния договор,
както и на всички допълнителни споразумения между него и „***“ЕАД, както и да
заплаща в срок дължимите суми за предоставените телефонни услуги в съответствие
с Общите условия, договора и Ценовата листа на ***. Ползваните услуги се
отчитат месечно и се заплащат въз основа на фактура, издавана ежемесечно на
определена от *** дата, за която *** информира абоната при сключването на
индивидуалния договор. Неполучаването на фактура не освобождава абоната от
задължението да плати дължимите суми в определения срок(чл.104 от ОУ). Съгласно
Общите условия, потребителят се е задължил да отговаря за всички претърпени
преки и непосредствени вреди, претърпени от „***“ЕАД, поради действия или
бездействия на абоната.
Страните
се уговорили, че след изтичане на минималния срок споразумението автоматично
продължава действието си за неопределен срок при същите условия, и може да бъде
прекратено от абоната с 30-дневно писмено предизвестие. В случай, че „***“ЕАД е
предоставило на абоната оборудване, абонатът се задължава да го върне в добър
търговски вид в срок до 30 дни от датата на прекратяване на споразумението в
магазин на „***“ЕАД, като се подписва приемо-предавателен протокол,
удостоверяващ състоянието на оборудването към момента на връщането му. Ако
оборудването не бъде върнато в срока или в добър търговски вид, абонатът дължи
неустойка в размер па цената на оборудването по ценовата листа на „***“ЕАД(лист21-2
от делото)
Установи
се, че единствено в двустранно подписания екземпляр, представен от „***”ЕАД на
Приложение „Тарифни планове” към договор за електронни съобщителни услуги,
съществува клауза т.2.3, според която стойността на предоставяните безплатни
устройства, бюджет/субсидия е в размер на 25000.00лв., усвоима по заявка на
абоната до 9 месеца от подписване на споразумението, докато тази клауза(т.2.3)
отсъства от двустранно подписания екземпляр на същия документ, връчен на „***”ЕООД(лист22,
лист73 от делото).
Договорът
бил прекратен предсрочно от страна на „***”ЕООД чрез пренасяне на номерата(на
11.09.2017г. било изпратено на „***”ЕАД
едномесечно предизвестие за прекратяване на договора(получена обратна разписка
на 13.09.2017г.). В този смисъл, на 13.09.2017г. „МБАЛ Св.И. Рилски Г. О.”ЕООД предприело
действия по подаване на заявление за пренасяне на мобилни номера в мрежата на „***”ЕАД(към
датата на преноса „***”ЕАД). Страните по договора са постигнали договорка, че
„с прекратяването на споразумението се прекратяват н всички допълнителни
споразумения към него, включително и тези за допълнителни услуги. В случай, че
споразумението бъде прекратено преди изтичането на уговорения между страните срок
по искане или по вина на абоната, включително незаплащаие на дължими суми,
абонатът дължи на „***“ЕАД неустойка в размер на всички месечни абонаментни
цени, включително за допълнителни услуги със срочен абонамент, без отстъпки, за
периода от прекратяване до изтичане на уговорения минимален срок. Независимо от
основанието за прекратяване на споразумението, когато това е преди изтичане на
минималния му срок, абонатът следва да възстанови на „***“ЕАД стойността на
предоставените безплатно устройства, отстъпки, бюджет и/или субсидии по това
споразумение”.
Представени
са издадени от дружеството-ищец фактури(от 01.09.2017г. за сумата
630.82лв.; от 01.10.2017г. за сумата
5139.85лв. с включен баланс 630.82лв. от предходната фактура; от 01.11.2017г. за сумата 5156.47лв. с включен баланс
5139.85лв. от предходната фактура; от 01.12.2017г. за сумата 5194.47лв. с
включен баланс 5156.47лв. от предходната фактура; от 01.09.2017г. за сумата
1628.48лв.; от 01.10.2017г. за сумата 33900.72лв.; с включен баланс 1628.48лв.
от предходната фактура; от 01.11.2017г.
за сумата 34005.04лв. с включен баланс 33900.72лв. от предходната
фактура; от 01.12.2017г. за сумата 34255.75лв с включен баланс 34005.04лв. от
предходната фактура; от 01.10.2017г. за сумата 7822.02лв. с включен баланс
86.09лв. от преходен период и приемо-предавателни протоколи – 3бр.(лист105-108
от делото – подписани от управителя на ответното дружество към 2015г.).
С Покана за плащане от 05.12.2017г.
ищецът кани „***”ЕООД да заплати
просрочените задължения за ползвани мобилни гласови услуги и мобилен интернет,
описани в Приложение№1 в размер на 47124.08лв.(2478.97лв. - главница, 172.43лв. - лихва за забава за периода:
01.08.2017г.-31.10.2017г., 2.00лв. - sms-дарение, 25000.00лв. - неустойка за
субсидия мобилни гласови услуги,
19470.68лв. - неустойка за предсрочно прекратени услуги. Поканата е
отправена към ответното дружество за заплащане на цитираната сума в петдневен
срок от получаване на същата. Дружеството-ищец признава прекратяване на
договора, в т.ч. и на услугите, описани в Приложение№1, като счита
прекратяването за предсрочно и едностранно, за което било предвидено заплащане
на неустойка и възстановяване на стойността на предоставените от „***”АД субсидии,
съгласно Договор№RNA825269233-27052015-53/19.08.2015г. за електронни
съобщителни услуги.
По делото
е допусната съдебно-икономическа експертиза. Вещото лице установило, че процесиите
фактури/кредитни известия, издадени от „***“ЕАД: фактура№**********/01.10.2017г.,
фактура№**********/01.09.2017г., фактура№**********/01.10.2017г., КИ№**********/01.10.2017г.,
КИ№**********/01.10.2017г., КИ№**********/01.11.2017г. и
КИ№**********/01.11.2017г. са намерили счетоводен израз в счетоводните книги на
дружеството-ищец. Процесиите фактури/кредитни известия са получени от „МБАЛ Св.И.
Рилски Г. О.“ЕООД, като фактура№**********/01.10.2017г. и фактура№**********/
01.09.2017г. са намерили счетоводен израз по счетоводните книги на дружеството(не
са платени), а фактура№**********/01.10.2017г., КИ№**********/01.10.2017г.,
КИ№**********/01.10.2017г., КИ№**********/01.11.2017г. и КИ№**********/01.11.2017г.
са получени от ответника, но не са намери счетоводен израз в счетоводните книги
на дружеството(не са осчетоводени). На вещото лице не били представени
счетоводни записи по счетоводните книги на ***.“ЕООД, от където да е видно, че
фактурите към приемо-предавателните протоколи са регистрирани в счетоводните
книги на дружеството(нямало данни за представените фактури към приемо-предавателните
протоколи, а именно за фактура№**********/27.08.2015г. на стойност 158.25лв. с
отстъпка на стойност 158.25лв., за фактура№**********/26.08.2015г. на стойност
1209.90лв. с отстъпка на стойност 1209.90лв. и фактура№**********/26.08.2019г.
на стойност 23257.18лв. с отстъпка на стойност 23257.18лв. Според вещото лице неплатената
стойност на ползваните услуги по издадени фактури за отчетен период:
01.08.2017г.-13.10.2017г.(когато е изтекло предизвестието за прекратяване на
договора с „***“ЕАД) по счетоводни данни на „***“ЕАД е в размер на 2192.98лв. и
съответно начислена лихва по издадените фактури в размер на 146.97лв.(общо
задължение – 2339.95лв.). Начислената неустойка в “***“ЕАД на всички месечни
абонаментни цени, включително за допълнителни услуги със срочен абонамент, без
отстъпки за периода: 19.09.2017г.-19.02.2018г. е в размер на 19421.16лв.(начислена във фактура№**********/01.10.2017г. - 7268.61лв.,
фактура№**********/01.10.2017г. - 4552.95лв., фактура№**********/01.10.2017г. -
7599.60лв.). „***“ЕАД е начислило субсидия за крайни устройства по фактура№
**********/01.10.2017г. сумата от 32268.61лв., включваща: неустойка за месечни
абонаментни цени, вкл. за допълнителни услуги със срочен абонамент, без
отстъпки за периода: 19.09.2017г.-19.02.2018г. в размер на 4552.95лв. и
неустойка за субсидия за крайни устройства - 25000.00лв. В дружеството-ищец
съществували приемо-предавателен протокол№81356791/26.08.2015г. за предаване на
1бр. GSM Iphone 6 1.6GB Gold, приемо-предавателен
протокол№81356778/26.08.2015г. за предаване на: GSM Samsung Galaxy S6–
3бр.; GSM Samsung Galaxy А5 – 5бр.; GSM Samsung Galaxy SIII Neo – 5бр.; GSM Sony Xreria Z3 Compast – 10бр.; GSM Sony Xreria M4 Aqua – 2бр.; GSM Iphone 6
16GB Silver – 3бр.; GSM Iphone 6 16GB Gold – 2бр.; GSM Iphone 6 16GB Space Gray – 1бр.; Конзола
Sony PS4 500GB – 1бр.; приемо-предавателен протокол№81357049/27.08.2015г. за
предаване на GSM Lenovo A536. В същото време, в ответното дружество не били
представени приемо-предавателни протоколи за получени безплатни устройства при
сключване на договора за предоставяне на мобилни услуги. Според вещото лице
стойността на предоставените безплатни устройства по приемо-предавателните
протоколи и издадените фактури от „***“ЕАД, към момента на сключване на
договора е в размер 24625.33лв. и съответно стойността на същите устройства към момента на прекратяване
на договора – 4963.00лв. Според вещото лице размерът на неустоечното вземане(при
положителен за ищеца изход от спора) с оглед предоставен бюджет/субсидия за
устройствата, поради предсрочно прекратяване на договора по вина или искане на
клиента за периода: 19.09.2017г.-19.02.2018г. – 19421.16лв., начислено
съответно:-във фактура№**********/01.10.2017г. - 7268.61лв.; -във
фактура№**********/01.10.2017г. - 4552.95лв.; -във фактура№**********/01.10.2017г.
- 7599.60лв. „***“ЕАД начислило и
неустойка за субсидия за крайни устройства по фактура№**********/01.10.2017г. в
размер на 25000.00лв.
Въз основа
на така установените факти по делото съдът прави следните правни изводи:
Основанието на всеки иск се определя от ищеца чрез посочване на
белезите, които индивидуализират предмета на спора, а именно - правопораждащият
факт, съдържанието на субективното материално право и носителите на
правоотношението.
Предявени
са искове: -за сумата 19421.16лв., представляващо уговорено неустоечно вземане,
включващо сбора на абонаментните такси до края на срока на договора, поради
факта на предсрочно прекратяване по едностранен почин на „МБАЛ Св.И. Рилски Г.
О.”ЕООД на сключения между страните договор за електронни съобщителни услуги; -за
сумата 25000.00лв., представляваща стойността за възстановяване на
предоставените безплатни устройства, поради факта на невръщане на
предоставените на ответника мобилни телефонни устройства; -в условията на
евентуалност за сумата 25000.00лв. -
неустоечно вземане; -за сумата 2192.98лв., представляваща цената на
незаплатени те използвани електронни съобщителни услуги.
Съдът
приема за безспорно установено, че представения по делото Договор
Договор№RNA104512579-19082015-70/19.08.2015г. за електронни съобщителни услуги
е валидно сключен и съответно обвързва страните по делото. В този смисъл следва
да се приеме, че с подписването на процесния договор за електронни съобщителни
услуги в правната сфера на всяка от страните са възникнали съответни права и
задължения. За прецизност, следва да се уточни, че договорът за услуга срещу възнаграждение, каквито
са договорите за електронни съобщителни услуги с мобилните оператори, се
подчиняват на правилата, уредени в
чл.258 и сл. от ЗЗД относно договора за изработка, докато договорът за
лизинг пък намира своето правно основание в
чл.342 от ТЗ. По делото не се
оспорва, че ищецът е изпълнил основното си задължение по договорите - да
предоставя на ответника електронни съобщителни услуги. Ответникът, от една
страна не твърди, от друга - не сочи доказателства във връзка с изпълнението на
своите задължения по приемане на работата(извършената услуга) от страна на
ищеца, отделно не сочи доказателства да са съществували каквито и да било
причини да откаже да я приеме, или да е направил възражения във връзка с
приемането и. Не сочи и не се установява от доказателствата по делото да са
налице скрити недостатъци, които да основават освобождаване от плащане или
отбив в цената.
Не се
спори, че сключеният Договор№RNA104512579-19082015-70/19.08.2015г. е с посочен
срок на действие от 19.08.2015г. до 19.02.2018г.(30 месеца). Oт изразените
становища на страните съдът приема за безспорно и че това правоотношение е било
прекратено.
От друга
страна, „***”ЕООД има качеството на
възложител по смисъла на чл.7 т.3 ввр. §.1 т.21 б.„а" от ДР ЗОП(отм.), а също и е търговско дружество по
смисъла на чл.61 от ТЗ, чиито едноличен собственик на капитала е Община
Г.Оряховица. Договорът за ползване на мобилни гласови услуги е сключен през 2015г.,
като към този момент действащ е Законът за обществените поръчки(ДВ
бр.40/13.05.2017г. в сила от 01.07.2014г. и отм. - ДВ бр.15/16.02.2016г. в сила
от 15.02.2016г.). Според чл.1 от ЗОП(отм.) законът(ЗОП) определя принципите,
условията и реда за възлагане на обществени поръчки с цел осигуряване на
ефективност при разходването на бюджетните средства, средствата от ЕС или от
други международни програми и договори, чуждите средства, както и на
средствата, свързани с извършването на определени в закона дейности с
обществено значение. Според чл.1 от ЗОП(ДВ бр.15/16.02.2016г. в сила от
15.02.2016г.) законът(ЗОП) определя условията и реда за възлагане на обществени
поръчки за строителство, доставки или услуги и за провеждане на конкурси за
проект от възложители с цел осигуряване на ефективност при разходването на:
1.публичните средства; 2.средствата, предоставяни от европейските
фондове и програми; 3.средствата, свързани с извършването на дейности в
секторите на водоснабдяването, енергетиката, транспорта и пощенските услуги;
4 средствата на дружества и предприятия, които са възложители по смисъла
на закона. Посочената цел, обосновава изключението от принципа на свободата на
договаряне по чл.9 от ЗЗД чрез повелителните правни норми на закона относно
предмета, страните, срока на договора, в т.ч. и стойността на обществената
поръчка. Във връзка с горното и с оглед изявленията на страните, засягащи
изясняването на някои от основните спорни въпроси в процеса, а по-конкретно
тези за добросъвестното в поведението и/или изпълнение на насрещни задължения,
през призмата на възможността за изменение на договор за обществена поръчка и
рамково споразумение, съдът отново съобразява съществуващата и приложима за
случая нормативна уредба. ЗОП въвежда изключения, според стойността на
поръчката, спрямо задължението за провеждане на съответни процедури за
възлагане на договора, но не и от общите изисквания спрямо него. След като
предметът на обществените поръчки се състои от тези три общи
категории(строителство, доставки, услуги), като специалните закони „допълват“
общата уредба на ЗОП, ЗЕС се явява специален закон, уреждащ правоотношения в
областта на предоставянето на електронни съобщителни услуги и като такъв именно
допълва общата правна уредба на ЗОП, която се явява „рамкова” спрямо
„конкретизиращата“ уредбата в ЗЕС. Според чл.226 ал.4 от ЗЕС, предприятията,
предоставящи електронни съобщителни услуги, предлагат на потребителите
възможност за сключване на договор с първоначален срок не по-дълъг от две
години. Няма спор, че тази норма е следствие на транспониране в националното
законодателство на Директива 2002/22/ЕО - на Европейския парламент и на СE от 07.03.2002г., относно
универсалната услуга и правата на потребителите във връзка с електронни
съобщителни услуги, не съдържат клауза за задължителен начален период на
абонамент, по дълъг от 24 месеца. Така или иначе, законът ясно и еднозначно
посочва, че доставчикът на електронни съобщителни услуги не може да предлага и
сключва договори с потребители по смисъла на ЗЕС със срок по-дълъг от 24
месеца. В §.1 т.49 от ДР на ЗЕС се дава дефиниция на потребител, като включва
както физически така и юридически лица като категория правни субекти. ЗЕС не
прави разграничение между физически и юридически лица с оглед на правото им на
придобиване на качество на потребител. Именно разпоредбата на чл.226 ал.4 от ЗЕС цели да защити потребителите на електронни съобщителни услуги (физически и
юридически лица) от произволните действия на доставчика на електронни
съобщителни услуги, който се явява икономически по-силната страна в
правоотношението и може да използва това положение за извличане на изгоди за себе
си, за сметка на потребителя(Решение№10997/20.09.2017г. по адм.дело№3772/2016г.
на ВАС). Цитираната разпоредба се явява специална спрямо разпоредбите от ЗОП,
уреждащи прекратяването на договора, именно защото при договори за този вид
услуги задължително следва да се приложат преимуществено разпоредбите на ЗЕС. По
този начин, действително по аргумент от чл.26 ал.1 от ЗЗД, процесният договор,
в частта си за срок на действие над 24 месеца, е нищожен, поради което той е
изчерпал действието си на 19.08.2017г. Настоящият състав не счита, че на
основание чл.229а ал.1 ЗЕС договорът се е превърнал в безсрочен, още повече, че
към момента на прекратяване действието на договора налице е и забрана според
действащия ЗОП - договор с възложител по
ЗОП да се преобразува в безсрочен. И след като не е имало изрично искане за прекратяването на услугите,
които предоставят, то ищцовото дружество е продължило да ги предоставя. Същевременно
ответната страна не оспорва да е ползвала услугите на дружеството-ищец. Така за
ищцовото дружество за извършените през всеки месец услуги да издава на възложителя
фактури за стойността им. Всяка от процесните фактури може да са се разглежда
като документ, удостоверяващ самостоятелна доставка на услуги, респ.
самостоятелен договор(безсрочен), сключен след изтичането на срока(24 месеца)
на договора. След като е използвал услугите, макар и без наличие на писмен
договор, за ответника възниква задължението да заплати цената им. Безспорен е и
фактът, че ответникът не е заплатил дължимата сума по издадените фактури в
уговорения срок за отчетен период: 01.08.2017г.-13.10.2017г.,, като
доказателства относно факта на плащане на тези суми не бяха ангажирани и до
датата на приключване на съдебното дирене. Също така, във всяка фактура е
посочено името на съставителя, а освен това същата отговаря на всички
изисквания на ЗСч. и няма пречка да бъде приета и ценена като доказателствено
средство. Съгласно сключения договор за мобилни услуги, страните имат права и
задължения, описани в него и ОУ на доставчика на мобилни услуги. В чл.20 oт ОУ
било посочено, че всички услуги се заплащат в зависимост от техния вид и
специфика по цени, съгласно действащата ценова листа на дружеството. Съгласно
цитираните ОУ на мобилния оператор, заплащането на услугите се извършва въз основа
на месечна фактура, която се издава на името на абоната. При сключването на
договора мобилният оператор уведомява всеки абонат за таксуващия период, за
който ще му бъде издадена фактура. След като не се оспорва от ответника, че
предоставените съобщителни услуги касаят период преди прекратяване на
правоотношението между страните, съдът намира за основателен и доказан иска за
дължимост на сумата 2192.98лв. за незаплатени използвани електронни съобщителни
услуги за периода: 01.08.2017г.-13.10.2017г. и издадени: фактура№**********/01.09.2017г.,
фактура№**********/01.10.2017г., КИ№**********/01.10.2017г.,
КИ№**********/01.10.2017г., КИ№**********/01.11.2017г. и
КИ№**********/01.11.2017г., която сума следва да бъде заплатена от ответното
дружество.
-иск за сумата
19421.16лв., представляващо уговорено неустоечно вземане, включващо сбора на
абонаментните такси до края на срока на договора, предвид факта на предсрочно
едностранно прекратяване от страна на „***”ЕООД на сключения
между страните Договор№RNA104512579-19082015-70/19.08.2015г. за електронни
съобщителни услуги.
Съдът счита
за неоснователна претенцията на ищеца за сумата 19421.16лв., представляващо
уговорено неустоечно вземане, включващо сбора на абонаментните такси до края на
срока на договора, предвид факта на предсрочно едностранно прекратяване от
страна на „***ЕООД на сключения между страните договор за електронни
съобщителни услуги. Съгласно чл.92 от ЗЗД, неустойката обезпечава изпълнението
на задължението и служи като обезщетение за вредите от неизпълнението, без да е
нужно те да се доказват. Именно от това следват и обезпечителната и
обезщетителната функция на неустойката, които имат за крайна цел гарантиране
точното изпълнение на поети задължения. В този случай уговореният размер на
неустойка е равен на цената на самата електронно-съобщителна услуга за
оставащия период от договора, като по този начин се позволява на доставчика да
получи цялата цена, независимо от това, че след прекратяването на договора той
не предоставя уговорената услуга.
Както се
посочи, доколкото дейността на „***“ЕАД(доставчик на услуги) е уредена от
специален закон – ЗЕС, то и самият договор следва да бъде сключен при стриктно
спазване на разпоредбите на ЗЕС и конкретно на нормата на чл.228 ал.1 от ЗЕС,
където е уреден изчерпателно минимумът
от задължителни елементи, за да е действителен договора. Новата разпоредбата на чл.229а ал.1 от ЗЕС,
даваща възможност на потребителя да прекрати едностранно договора без
неустойка, е въведена от законодателя, с цел защита именно интересите на
потребителя, независимо дали е физическо или юридическо лице. Същата според
съда се явява специална спрямо разпоредбите от ЗОП, уреждащи прекратяването на
договора, именно защото при договори за този вид услуги задължително следва да
се приложат преимуществено разпоредбите на ЗЕС. Ответникът е упражнил надлежно
своето право, предвидено в чл.229а ал.1 изр.III
от ЗЕС, да прекрати безсрочния договор с едномесечно предизвестие, без
да дължи неустойки за това - чл.229а
ал.1 ЗЕС(в тази връзка, на 11.09.2017г.
било изпратено на „***”ЕАД едномесечно предизвестие за прекратяване на
договора - получено на 13.09.2017г., като на 13.09.2017г. ответното дружество предприело действия по
подаване на заявление за пренасяне на мобилни номера в мрежата на друг мобилен
оператор). След изтичане на законово регламентирания максимален срок на
действие 24 месеца, договорът от
19.08.2015г е прекратил действието си на 19.08.2017г., като
последващите търговски отношения между двете дружества се запазили в рамките на
самостоятелна доставка на услуги(без фиксиран срок), като в това отношение намират приложение общите
разпоредбите на ЗЗД относно офертата при сключване на договори, обвързващата им
сила, възможността да бъде оттеглена, момента на сключване на договора и
мястото на сключване – чл.288 от ТЗ. Недължимостта
на неустойката не следва и от неравнопоставеността на клаузите по договора, тъй
като не се претендира нищожност на договора поради нарушение на добрите нрави. Понятието
„добри нрави“ не е дефинирано, но тъй като законодателят е придал правно
значение на нарушаването им, приравнявайки го по последици с нарушение на
закона, вложеният в това понятие смисъл следва да се тълкува, че в посочената
категория попадат само онези наложили се правила и норми, които бранят правила,
принципи и права и ценности, които са общи за всички правни субекти и тяхното
зачитане е в интерес на обществените отношения като цяло, а не само на интереса
на някоя от договарящите страни(принципите на справедливостта, на
добросъвестността в гражданските и търговските взаимоотношения, както и
предотвратяването на несправедливо облагодетелстване). В действителност
преценката за нищожност на неустойката, поради накърняване на добрите нрави се
прави за всеки конкретен случай и то към момента на сключване на договора, а не
към последващ момент. Когато се преценява дали една сделка противоречи на
добрите нрави, съдът не може да се ограничи само до нейното формално съдържание,
а поради естеството на сочения порок следва да съобрази дали последиците,
крайният резултат на сделката, са съвместими с общоприетите житейски норми за
справедливост и добросъвестност. Тогава, когато сделката и съпътстващите я
други обстоятелства, преценени комплексно, са довели до неоправдано разместване
на имуществени права, при което едно лице очевидно търпи значителна загуба,
която то не е желало и очаквало, има основание да се счита, че сделката е проява
на недобросъвестност и накърнява добрите
нрави(Решение№1291/03.02.2009 г. по гр.дело№ 5477/2007г. - Vг.о. ВКС; Решение№906/30.12.2004г. по
гр.дело№1106/2003г. - II г.о. ВКС; Решение№229/21.02.2013г. по
т.дело№1050/2011г. - II т.о. ВКС). Предвид, че договорена неустойка при
предсрочно прекратяване на договора за телекомуникационна услуга, в размер на
всички неплатени по договора абонаментни вноски до края на срока му, мобилният
оператор би получил имуществена облага в размер на услугата по договора, като в
случая в пъти повече, доколкото неустойката се определя на база стандартна
месечна такса, а не въз основа на индивидуално договорената между страните
преференциална такса, което от своя страна би създало условия за неоснователно
обогатяване на предоставящия услугата мобилен оператор и нарушава принципа на
справедливост - противоречие на добрите нрави на основание
чл.26 ал.1 пр.III oт ЗЗД.
-иск за сумата
25000.00лв., представляваща стойността за възстановяване на предоставените
безплатни устройства, на основание чл.55 ал.1 ввр. чл.57 ал.2 от ЗЗД.
Съгласно
чл.55 от ЗЗД, който е получил нещо без основание или с оглед на неосъществено
или отпаднало основание, е длъжен да го върне. Съгласно чл.57 ал.1 от ЗЗД, ако се дължи връщане на определена вещ,
получателят дължи плодовете от момента на поканването, а съгласно чл.57 ал.2 от ЗЗД, ако подлежащата на връщане вещ погине след поканата или ако получателят я
е отчуждил или изразходвал, след като е узнал, че я държи без основание, той
дължи действителната и стойност или получената цена за нея, когато последната е
по-висока. В случая ищецът следва да
докаже факта на предаване на определена вещ от ищеца на ответника(вид, брой,
количество, годност, и т.н.), липсата на правно основание за това имуществено
разместване, липса на връщане на получената вещ от ответника на ищеца до
момента на предявяване на иска.
В процесния
Договор№RNA104512579-19082015-70/19.08.2015г. за електронни съобщителни услуги
с предмет - предоставяне на 522 мобилни услуги страните са предвидили
възможност за предоставяне от страна на „***“ЕАД на абоната на оборудване, което абонатът, от своя страна, се задължил да го върне в добър търговски вид
в срок до 30 дни от датата на прекратяване на споразумението. По делото са
представени: приемо-предавателен протокол№81356791/26.08.2015г. за предаване на
1бр. GSM Iphone 6 1.6GB Gold, приемо-предавателен
протокол№81356778/26.08.2015г. за предаване на: GSM Samsung Galaxy S6–
3бр.; GSM Samsung Galaxy А5 – 5бр.; GSM Samsung Galaxy SIII Neo – 5бр.; GSM Sony Xreria Z3 Compast – 10бр.; GSM Sony Xreria M4 Aqua – 2бр.; GSM Iphone 6
16GB Silver – 3бр.; GSM Iphone 6 16GB Gold – 2бр.; GSM Iphone 6 16GB Space Gray – 1бр.; Конзола
Sony PS4 500GB – 1бр.; приемо-предавателен протокол№81357049/27.08.2015г. за
предаване на GSM Lenovo A536, които са
подписани от представляващия управител(към 2015г.) на ответното
дружество. Според вещото лице в ответното дружество не били представени
приемо-предавателни протоколи за получени безплатни устройства при сключване на
договора за предоставяне на мобилни услуги, съответно същите не били отразени в
счетоводните книги. В случая е налице хипотезата на чл.57 ал.2 от ЗЗД, тъй като подлежащите на
връщане вещи, съществували в патримониума на ответното дружество, според
счетоводните отразявания не е установено да съществуват понастоящем. Приложението
на нормата, под която е подведен предявеният иск по чл.57 ал.2 от ЗЗД е
обусловено от предвидените условия - ако подлежащите на връщане вещи погинат или ако
получателят ги е отчуждил или изразходвал, след като знае, че
ги държи без основание. Нито вещото лице установи наличие на процесните вещи-материални
активи, нито ответната страна установи изпълнение на вменените задължения по стопанисване,
опазване и управлението на дружественото имущество, в т.ч. не се доказа погиване на процесните активи на
основание, което я освобождава от
отговорност, респ. изразходването им за целите на търговската дейност на
дружеството, при което неналичността на тези активи ангажира отговорността по чл.57
ал.2 от ЗЗД. Със сумата, представляваща равностойността на движимите вещи,
ответникът неоснователно се е обогатил за сметка на ищеца към момента на прекратяване на
правоотношението, тъй като той не е имал основание да осъществява фактическа
власт върху вещите. Затова и от този момент за него възниква и задължението за
предаването им като е изпаднал в забава за изпълнение на това задължение. В
случая, дължима е действителната им
стойност, тъй като няма данни за получена по-висока цена, която действителна
стойност се дължи, както при хипотезата на чл.57 ал.2 пр.I, пр.II от ЗЗД, която
пък действителна стойност следва да се определи съобразно данните, посочени в
заключението на вещото лице и се прецени съобразно чл.162 от ГПК. Съгласно
заключението действителната стойност, определяема съобразно пазарна стойност на
краткотрайните материални активи към момента на прекратяване на договора е в
размер на 4963.00лв. При определяне на окончателната пазарната стойност на
посочените материални активи вещото лице
се е позовало на т.н. „справедлива пазарна цена“ и на „аналогова цена“,
приложими при оценката на движими вещи. Вещото лице сочи, че тъй като липсват
данни, както за конкретните параметри/характеристики/ на вещите, не могат да се
приложат други методи за определяне на пазарните стойности(метод на пазарните
цени/аналози, метод на сравнимите цени и др.). През периода 2015г./2017г. при съответната амортизация на тези
устройства(50%) е била налице и остатъчна стойност(към момента на прекратяване
на договора). Следва да се отбележи,
че пазарната оценка на вещите не е
съизмерима с балансовата им стойност, съгласно чл.55 от ЗПКО. Предвид
изложеното в полза на дружеството ищец следва да бъде присъдена сумата 4963.00лв.,
представляваща стойността за възстановяване на предоставените безплатни
устройства. В останалата част до пълния предявен размер от 25000.00лв. искът се
явява неоснователен и следва да се отхвърли.
-иск, предявен в
условия на евентуалност, относно неустоечно вземане с оглед предоставен
бюджет/субсидия за устройства, поради
предсрочно прекратяване на договора по вина или искане на клиента в размер на 25000.00лв.
За да
възникне претенция за този вид неустойка по чл.92 от ЗЗД, е необходимо
кумулативното настъпване на следните условия: -сключване на договор с включена
клауза за предоставен бюджет/субсидия за устройства; -реално предоставени
устройства на клиента; -договорът, въз основа на който са предоставени
устройствата, да е предсрочно прекратен
по вина или искане на клиента(ответното
дружество).
Понятието „бюджет/субсидия“ логично
представлява предоставена парична сума. Изначално, не са ангажираха
доказателства относно нейното изплащане. Както се посочи, само в двустранно
подписания екземпляр, представен от „***”ЕАД на „Приложение към споразумение№RNA825269233-27052015-53/19.08.2015г.“
съществува клауза т.2.3, според която стойността на предоставяните безплатни
устройства, бюджет/субсидия е в размер на 25000.00лв., усвоима по заявка на
абоната до 9 месеца от подписване на споразумението, докато тази клауза(т.2.3) липсва
в двустранно подписания екземпляр на
същия документ, връчен на „МБАЛ Св.И. Рилски Г. О.”ЕООД – „Приложение към
споразумение№RNA104512579-19082015-70/19.08.2015г.“.
Съгласно
чл.42 ал.1, ал.2 ввр. чл.45 ал.2 от
Общите изисквания при осъществяване на обществени електронни съобщения,
издадени от КРС, договорът и приложенията към него да се сключват в писмена
форма в два еднообразни екземпляра, като задължение за оператора е да
предостави на абоната еднообразен екземпляр от сключения индивидуален договор
на хартиен носител. Следва да се посочи, че според чл.8 от ЗЗД договорът е съглашение между две
или повече лица, за да се създаде, уреди или унищожи една правна връзка между
тях. Договорът, от своя страна, е вид сделка, т.е. представлява юридически
факт, който има за съществена съставна част волеизявление на две или повече
лица целящи да породят гражданско правно действие(съвпадение на две насрещни
волеизявления, от което да се породят
определени права и задължения за авторите им). Самите волеизявления при липса
на специални изисквания не следва да са в определена форма, но по принцип няма
пречка същите да се материализират чрез писмени знаци на хартиен носител. В
случая, освен Договор№RNA104512579-19082015-70/19.08.2015г.
за електронни съобщителни услуги, от страна на ищеца е представено и Приложение
Тарифни планове към Договор за електронни съобщителни услуги, като в горния
десен край на стр.1 от това приложение е посочено „Приложение към
споразумение№RNA825269233-27052015-53/19.08.2015г.“. В
действащото законодателство липсват някакви специални изисквания и е логично
връзката между отделните страници, съответно приложения, в т.ч. изводът, че в
същите е материализирано едно общо и неделимо волеизявелине, да може да се
направи на база смислово, езиково и логическо тълкуване на съдържанието на
всяка отделна страница. Връзката между тях най-лесно и логически понятно следва
от наличието на изрично посочване, че волеизявлението продължава на следваща
страница и респективно с полагане на подпис или параф на лицата автори на
материализираното изявление, съответно чрез съществуващ повтаряем текст,
допринасящ за единство на направените изявления в посочените
страници/приложения. В конкретния случай, страниците, от които се състои „Приложение към споразумение…“ не
съдържат изрично изявление за продължение на материализираната в тях воля на следваща
такава, в т.ч. и на подписи в края на всяка на лицата посочени за участници в
договора. Представеното от ищеца „Приложение към споразумение…“ е с
„№RNA825269233-27052015-53/19.08.2015г.“ и съдържащо клаузата т.2.3, според
която стойността на предоставяните безплатни устройства, бюджет/субсидия е в
размер на 25000.00лв., докато представеното „Приложение към споразумение…“ от
страна на ответното дружество е с №RNA104512579-19082015-70/19.08.2015г.,
съответстващ номер на номера на процесния договор за електронни съобщителни
услуги и без съществуваща такава клауза.
Така описаното разминаване, противоречията между съдържанията на двете
приложения(лист22, лист73 от делото), липсата на подписи от участниците в
договора под всяка страница и изявления за връзка между всяка една от тях дават
основание на съда да достигне до извод, че не може да се приеме, че от страна
на ответното дружество е изразена воля за приемане на изходящите от насрещната
страна волеизявления, т.е. за постигане на договор с нея по отношение на „предоставяните безплатни устройства,
бюджет/субсидия е в размер на 25000.00лв. и т.н.“. Липсата
на изразена воля от ответника в тази част на договора/приложение води до извод
за липса на съвпадение на две насрещни волеизявления т.е. до такъв за липса на
твърдения от страна на ищеца договор, който да е правопораждащ по отношение на
претнедираното от ищеца право респ. задължение в патримониума на ответника. Това
налага извод за неоснователност на исковата претенция неустоечно вземане в размер на
25000.00лв., с оглед предоставен бюджет/субсидия за устройства, поради предсрочно прекратяване на договора по
вина или искане на клиента.
Съдът
намира, че въз основа на приетите по делото писмени доказателства се установява
по безспорен начин и наличието на вземане в полза на ищеца от ответника за
лихва върху неплатените парични вземания по фактурите и върху стойността за
възстановяване на предоставените безплатни устройства(установява се наличието на първата предпоставка - валидно и
изискуемо парично задължение на ответника към ищеца и на втората предпоставка -
виновна забава за плащането на тези вземания). Поради това и съгласно чл.294
ал.1 от ТЗ ввр. чл.286 ал.1 от ТЗ ввр. чл.86 ЗЗД, ответникът-длъжник дължи
обезщетение в размер на законната лихва върху сумата 2192.98лв. и върху
сумата 4963.00лв., считано от датата на депозиране на исковата
молба – 27.03.2019г. до окончателното и изплащане.
При този
изход на делото и на основание чл.78 ал.1 от ГПК, в полза на ищеца следва да
бъде присъдена сумата 364.53лв. представляваща направени разноски в
производството по гр.дело№1475/2019г. на ГОРС(ДТ – 1864.57лв., възнаграждение
за вещо лице – 110.00лв., юрисконсултско възнаграждение – 400.00лв. – съгласно
чл.78 ал.8 ввр. чл.25 ал.1, ал.2 от Наредбата за заплащане на правна помощ),
съразмерно на уважената част от
предявените искове, която сума да бъде заплатена от ответното дружество. Също
така, при този изход на делото и на основание
чл.78 ал.3 от ГПК, ищцовата страна следва да заплати на ответника сумата 431.71лв.,
представляваща направени в производството по гр.дело№1475/2019г. на ГОРС
разноски(възнаграждение за вещо лице – 110.00лв., юрисконсултско възнаграждение
– 400.00лв. – съгласно чл.78 ал.8 ввр. чл.25 ал.1, ал.2 от Наредбата за
заплащане на правна помощ), съразмерно на отхвърлената част.
Водим от
изложеното и на основание чл.258 и сл.
от ГПК и чл.7 от ГПК, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА „***”ЕООД
с ЕИК: ***, със седалище: гр.Г.О. ул.” ***, представлявано от Управител И.Д.И.,
ДА ЗАПЛАТИ на “***”АД с ЕИК:*********, със седалище и адрес на управление: гр.С.,
***, представляван от Изп.директор А.Д.:
сумата 2192.98лв./две хиляди сто деветдесет и два лева и деветдесет и осем
стотинки/, представляваща стойността на незаплатени използвани електронни
съобщителни услуги за периода: 01.08.2017г.-13.10.2017г. и издадени:
фактура№**********/01.09.2017г., фактура№**********/01.10.2017г.,
КИ№**********/01.10.2017г., КИ№**********/01.10.2017г.,
КИ№**********/01.11.2017г. и КИ№**********/01.11.2017г., ведно със законната лихва върху тази сума,
считано от датата на завеждане на исковата молба – 27.03.2019г. до
окончателното и изплащане; сумата
4963.00лв./четири хиляди деветстотин шестдесет и три лева/, представляваща стойността за възстановяване
на предоставените безплатни устройства: GSM Iphone 6 1.6GB Gold,
приемо-предавателен протокол№81356778/26.08.2015г. за предаване на: GSM Samsung
Galaxy S6 – 3бр.; GSM Samsung Galaxy А5
– 5бр.; GSM Samsung Galaxy SIII Neo –
5бр.; GSM Sony Xreria Z3 Compast –
10бр.; GSM Sony Xreria M4 Aqua – 2бр.;
GSM Iphone 6 16GB Silver – 3бр.; GSM Iphone 6 16GB Gold – 2бр.; GSM Iphone 6 16GB Space Gray – 1бр.; Конзола Sony
PS4 500 GB – 1бр.; приемо-предавателен протокол№81357049/27.08.2015г. за
предаване на GSM Lenovo A536, ведно със законната лихва върху тази сума,
считано от датата на завеждане на исковата молба – 27.03.2019г. до
окончателното и изплащане; сумата
364.53лв./триста шестдесет и четири лева и петдесет и три стотинки/,
представляваща направени разноски по гр.дело№1475/2019г. на ГОРС.
ОТХВЪРЛЯ предявения иск от страна на “***”АД с ЕИК: ***, със седалище и
адрес на управление: ***, представляван
от Изп.директор А.Д., против „***”ЕООД с ЕИК: ***, със седалище: ***, представлявано от Управител И.Д.И., за сумата 19421.16лв.,
представляваща уговорено неустоечно вземане, включващо сбора на абонаментните
такси до края на срока на договора, предвид предсрочното прекратяване от страна
на „***”ЕООД на сключения Договор№RNA104512579-19082015-70/19.08.2015г. за електронни съобщителни услуги.
ОТХВЪРЛЯ предявения иск в условия на евентуалност от страна на ***”АД с ЕИК: ***, със седалище и адрес на
управление: ***, представляван от
Изп.директор А.Д., против „***.”ЕООД с ЕИК: ***, със седалище: ***, представлявано от Управител И.Д.И., за възстановяване стойността на
предоставените безплатни устройства: GSM Iphone 6 1.6GB Gold,
приемо-предавателен протокол№81356778/26.08.2015г. за предаване на: GSM Samsung
Galaxy S6 – 3бр.; GSM Samsung Galaxy А5
– 5бр.; GSM Samsung Galaxy SIII Neo –
5бр.; GSM Sony Xreria Z3 Compast –
10бр.; GSM Sony Xreria M4 Aqua – 2бр.;
GSM Iphone 6 16GB Silver – 3бр.; GSM Iphone 6 16GB Gold – 2бр.; GSM Iphone 6 16GB Space Gray – 1бр.; Конзола
Sony PS4 500 GB – 1бр.; приемо-предавателен протокол№81357049/27.08.2015г. за
предаване на GSM Lenovo A536, в останалата част от 4963.00лв. до пълния предявен размер – 25000.00лв.
ОТХВЪРЛЯ предявения иск(в условията на евентуалност) от страна на “***”АД с ЕИК: ***, със седалище и адрес на
управление: ***, представляван от
Изп.директор А.Д., против „МБАЛ Св.И. Рилски Г. О.”ЕООД
с ЕИК: ***, със седалище: ***, представлявано от Управител И.Д.И.,
за сумата 25000.00лв., представляваща
неустоечно вземане с оглед предоставен бюджет/субсидия за устройства, поради предсрочното прекратяване от страна на
„МБАЛ Св.И. Рилски Г. О.”ЕООД на сключения
Договор№RNA104512579-19082015-70/19.08.2015г. за
електронни съобщителни услуги.
ОСЪЖДА “***”АД с ЕИК: ***, със седалище и
адрес на управление: ***, представляван
от Изп.директор А.Д., ДА
ЗАПЛАТИ на „***.”ЕООД с ЕИК:*********, със седалище: ***, представлявано от Управител И.Д.И.: сумата 431.71лв./четиристотин
тридесет и един лева и седемдесет и една стотинки/, представляваща направени
разноски по гр.дело№1475/2019г. на ГОРС.
Решението подлежи на
въззивно обжалване пред В. окръжен съд в двуседмичен срок, считано от датата на получаване на
съобщението, че е изготвено и обявено.
Препис от решението
да се изпрати на страните.
Районен съдия: