Присъда по дело №2320/2022 на Районен съд - Шумен

Номер на акта: 27
Дата: 21 юни 2023 г. (в сила от 7 юли 2023 г.)
Съдия: Ростислава Янкова Георгиева
Дело: 20223630202320
Тип на делото: Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 11 ноември 2022 г.

Съдържание на акта


ПРИСЪДА
№ 27
гр. Шумен, 21.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ШУМЕН, XI-И СЪСТАВ ( H ), в публично заседание
на двадесет и първи юни през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Ростислава Янк. Георгиева
при участието на секретаря И.Й. Д.
и прокурора К. П. К.
като разгледа докладваното от Ростислава Янк. Георгиева Наказателно дело
от общ характер № 20223630202320 по описа за 2022 година

ПРИСЪДИ:
ПРИЗНАВА подсъдимия Е. А. А., с ЕГН**********, роден на ******** год. в
******** с постоянен адрес в ********, български гражданин, с основно образование,
неженен, осъждан, работещ за ВИНОВЕН в това, че на 01.07.2022 год. в землището на
с.Струйно, област Шумен си послужил с регистрационни табели с №СВ1775ВС, поставени
на лек автомобил марка „Ауди А4“ с номер на рама WAUZZZ8E82A112086, неиздадени от
съответните органи – сектор „Пътна полиция“ при СДВР-София, поради което и на
основание чл.345, ал.1, предл. второ от НК и чл.54 от НК го осъжда на „глоба“ в размер на
750 /седемстотин и петдесет/ лева.
ПРИЗНАВА подсъдимия Е. А. А., с ЕГН**********, роден на ******** год. в
******** с постоянен адрес в ********, български гражданин, с основно образование,
неженен, осъждан, работещ за ВИНОВЕН в това, че на 01.07.2022 год. в землището на
с.Струйно, област Шумен противозаконно пречил на орган на властта - Б. Г. М. – старши
полицай в сектор ГООР при РУ към ОД на МВР – Шумен да изпълнява задълженията си да
извършва проверка по чл.70, ал.1, т.1 от ЗМВР /“Полицейските органи могат да извършват
проверки за установяване самоличността на лице за което има данни, че е извършило
1
престъпление или друго нарушение на обществения ред“/, като ускорил скоростта на
движение и не спрял управлявания от него лек автомобил марка „Ауди А4“ с номер на рама
WAUZZZ8E82A112086 при подаден сигнал със стоп-палка, за да избегне проверката,
преминал през лента за принудително спиране /шипове/, движейки се се отклонил по черен
път, слязъл от моторното превозно средство и побягнал към гориста местност в неизвестна
посока, за да избегне проверката, поради което и на основание чл.270, ал.1 от НК и чл.54 от
НК го осъжда на „глоба“ в размер на 1000 /хиляда/ лева.
На основание чл.23 от НК определя общо наказание на подсъдимия Е. А. А., с
ЕГН********** измежду наложените му с настоящата присъда две наказания в размер на
най-тежкото от тях, а именно „глоба“ в размер на 1000 /хиляда/ лева.
На основание чл.189, ал.3 от НПК осъжда подсъдимия Е. А. А., с ЕГН********** да
заплати в полза на държавата направените деловодни разноски в размер на 296.09 лева
/двеста деветдесет и шест лева и девет стотинки/ и 5.00 лева /пет лева/ такса за издаване на
изпълнителен лист, като сумата от 256.09 лева следва да бъде заплатена по сметка на ОД на
МВР Шумен, а сумата от 45.00 лева по сметка на ШРС.
На основание чл.301, ал.1, т.9 от НПК, във вр. с чл.53, ал.2, б.”а” от НК отнема в полза
на държавата вещественото доказателство – регистрационни табели с №СВ1775ВС, като
същите следва да бъдат изпратени на сектор Пътна полиция към ОД на МВР - Шумен.
На основание чл.301, ал.1, т.9 от НПК веществените доказателства - 11 броя ленти от
изолирбанд следва да бъдат отнети в полза на държавата и унищожени.
Присъдата подлежи на обжалване или протестиране в 15-дневен срок от днес пред
Шуменски окръжен съд.
Съдия при Районен съд – Шумен: _______________________
2

Съдържание на мотивите

Мотиви към присъда по НОХД №2320 описа за 2022 год. на ШРС

От Шуменска районна прокуратура е внесен в РС - гр.Шумен обвинителен акт по
досъдебно производство №78/2022 год. по описа на ОД на МВР - Шумен, по който е
образувано производство пред първа инстанция срещу Е. А. А., с ЕГН**********, роден на
******** год. в ******** с постоянен адрес в ********, български гражданин, с основно
образование, неженен, осъждан, работещ за извършени от него престъпления от общ
характер по чл.345, ал.1, предл.второ от НК и по чл.270, ал.1 от НК. В диспозитивната част
на обвинителния акт е посочено, че подсъдимият на 01.07.2022 год. в землището на
с.Струйно, област Шумен си послужил с регистрационни табели с рег. №СВ1775ВС,
поставени на лек автомобил марка „Ауди А4“ с номер на рама WAUZZZ8E82A112086,
неиздадени от съответните органи – сектор „Пътна полиция“ при СДВР-София, както и че
на 01.07.2022 год. в землището на с.Струйно, област Шумен противозаконно пречил на
орган на властта - Б. Г. М. – старши полицай в сектор ГООР при РУ към ОД на МВР –
Шумен да изпълнява задълженията си да извършва проверка по чл.70, ал.1, т.1 от ЗМВР
/“Полицейските органи могат да извършват проверки за установяване самоличността на
лице за което има данни, че е извършило престъпление или друго нарушение на
обществения ред“/, като ускорил скоростта на движение и не спрял управлявания от него
лек автомобил марка „Ауди А4“ с номер на рама WAUZZZ8E82A112086 при подаден
сигнал със стоп-палка, за да избегне проверката, преминал през лента за принудително
спиране /шипове/, движейки се се отклонил по черен път, слязъл от моторното превозно
средство и побягнал към гориста местност в неизвестна посока, за да избегне проверката.
В съдебно заседание представителят на ШРП поддържа така повдигнатото обвинение
и предлага на съда на подсъдимия да бъде наложено наказание „лишаване от свобода“ за
срок от 6 месеца за първото деяние и „лишаване от свобода“ за срок от 1 година за второто.
Предлага да бъде приложена разпоредбата на чл.23 от НК, като бъде определено едно общо
наказание, което да бъде изтърпяно ефективно при първоначален „общ“ режим на
изтърпяване на наказанието, както и на основание разпоредбата на чл.68 от НК да бъде
преведено в изпълнение наложеното на подсъдимия наказание „лишаване от свобода“ по
НОХД №449/2020 год. по описа на РС-Плевен. Излага становище относно разноските по
делото и веществените доказателства.
Подсъдимият Е. А. А. в съдебно заседание се явява лично и с упълномощен защитник
– адв.П. П. от ШАК. Защитникът на подсъдимия счита обвиненията за недоказани, поради
което моли за оправдателна присъда, като в пледоарията си излага конкретни правни
съображения в подкрепа на искането си. Подсъдимият дава подробни обяснения в своя
защита, като не се признава за виновен и също моли за оправдателна присъда.
След преценка на събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност, съдът приема за установено от фактическа страна следното:
Подсъдимият Е. А. А. живеел в ********. В периода от 30.06.2022 год. до 01.07.2022
год. на територията, обслужвана от РУ - Шумен се провеждала специализирана полицейска
операция /СПО/ по линия „Взломни кражби и грабежи", в която участвали полицейски
служители от Плевен, Шумен и Русе.
Била получена информация, че лица от криминалния контингент от ******** пътуват
в лек автомобил марка „Ауди А4“, който се движи с регистрационни табели с №СВ1775ВС,
които не били издадени от съответните органи - сектор „Пътна полиция“ при СДВР - София,
като автомобилът в действителност бил регистриран в Република България с per. табели с
№ОВ7587ВТ. Автомобилът бил управляван от подсъдимия, до него на предната дясна
седалка се намирал свидетеля Н. С. М., а свидетелите Е. А. А. и М. Л. А. се возели на
задната седалка, като свидетелят А. се намирал зад шофьора.
В ранните сутрешни часове на 01.07.2022 год. свидетелите И. В. М. и Г. П. Г. – и
двамата служители от ОД на МВР-Плевен, заедно със свидетелите Б. П. Т. и И. И. П. –
двамата служители от ОД на МВР–Шумен се намирали в служебен лек автомобил марка
„Ауди А8“ с рег.№Н8333ВТ на Автомагистрала Тракия, в близост до гр.Нови пазар.
Автомобилът бил без отличителни знаци, като същият бил управляван от свидетеля Б. Т.. На
седалката до шофьора пътувал свидетелят И. П., а на задната седалка били свидетелите И.
М. и Г. Г., като свидетелят Г. седял зад шофьора, а свидетеля М. – до него. След
установяване на лек автомобил марка „Ауди А4“ с поставени регистрационни табели с
№СВ1775ВС посочените свидетели го последвали с помощта на управлявания от Т.
1
служебен автомобил. След като автомобилът излязъл от Автомагистрала Хемус се отправил
в посока с.Струйно, като спрял на отбивка, намираща се вдясно от пътното платно между
пътен възел с.Белокопитово и с.Струйно. Свидетелят Т. спрял управлявания от него
автомобил непосредствено до лек автомобил марка „Ауди А4“, като предната врата на
полицейския автомобил се намирала в непосредствена близост до паркирания автомобил. В
момента на спиране свидетелят И. М. отворил вратата на автомобила и слизайки възприел
свидетеля Е. А. А., който се возел на задната седалка зад шофьорското место. Тъй като
последният бил отворил задната врата на автомобила, за да слезе, при вида на спрелия до
тях автомобил, бързо затворил вратата. В този момент свидетеля М. възприел и шофьора на
автомобила, тъй като последният бил обърнал главата си към него, като разпознал, че това е
подсъдимият Е. А. А..
В същото време свидетелят Г. Г., който се возел също на задната седалка в
полицейския автомобил, също направил опит да слезе от автомобила, но тъй като забелязал,
че автомобилът на подсъдимия се опитва да потегли се върнал обратно и затворил вратата.
При опита си за излезе от автомобила Г. също възприел намиращия се на задната седалка Е.
А. А., по прякор „козичката“, както и водача на автомобила, като разпознал, че това е
именно подсъдимия А..
След като управлявания от подсъдимия автомобил рязко потеглил и ускорил
скоростта на движение, полицейските служители го последвали, но поради високата скорост
на движение изостанали на разстояние след него.
Междувременно след разклона на с.Струйно, на главен път Е70/2 в посока Варна –
Русе бил изграден КПП, който имал за цел да спре и извърши проверка на управлявания от
подсъдимия автомобил. В близост до изградени КПП били разположени полицейските
служители Б. Г. М., Б. С. Д., С. Д. И. и Н. Д. К.. Свидетелят Б. Г. М. се намирал преди
табелата за с.Струйно и имал за задача да спре движещия се автомобил, като му подаде
сигнал за спиране със стоп палка. Свидетелите Б. С. Д. и С. Д. И. се намирали след
изградения КПП, като имали за задача да ограничат движението на насрещно пристигащите
ППС, тъй като имало съмнение, че автомобилът, който чакат може да не спре и да създаде
опасност за останалите участници в движението.
При приближаване на автомобила свидетелят М. се намирал на платното за
движение, като бил облечен в полицейска униформа, с жилетка и светлоотразителни
ръкавели и в ръката си имал полицейска стоп палка. Автомобилът се движел с висока
скорост, в средата на двете платна, около осевата линия, като с по-голямата си част се
намирал в своята лента за движение, а свидетелят М. бил разположен в срещуположното
платно с лице към гр.Шумен, т.е. срещу приближаващия автомобил. Повдигайки дясната си
ръка с помощта на вертикално вдигната стоп палка подал сигнал за спиране, при което
лекият автомобил марка „Ауди А4" с поставени на него per. табели № СВ1775ВС без да
намали скоростта минал непосредствено до нето и продължил движението си, без да спре.
Автомобилът на подсъдимия бил възприет и от свидетелите П. П. В. и Н. Б. А. – и
двамата служители в група „Престъпления против личността“ в сектор „Противодействие на
криминалната престъпност“ към ОД на МВР-Плевен, които се намирали в паркиран
служебен автомобил непосредствено преди изградения КПП, и при преминаване на
автомобила покрай тях разпознали водача, когото познавали добре по повод работата си по
линия на различни престъпления.
При насочването му към изградения КПП полицейските служители предприели
действия по принудително спиране на автомобила, разпъвайки лента с шипове пред
моторното превозно средство. След преминаване през лентата, въпреки спуканите гуми на
автомобила, подсъдимият не преустановил движението, а продължил криволичейки, минал
покрай свидетелката Б. Д., след което отклонил превозното средство към гориста местност,
където спрял. Всички намиращи се в автомобила лица побягнали, като подсъдимият и
свидетеля Н. М. избягали в неизвестна посока. Свидетелите М. А. и Е. А. също направили
опит да побягнат, но били задържани.
При извършено претърсване на лек автомобил марка „Ауди А4“ с номер на рама
WAUZZZ8E82A112086 с поставени на него peг. табели №СВ1775ВС, обективирано в
Протокол за претърсване и изземване в неотложни случаи от 01.07.2022 год., одобрен с
Определение №336/01.07.2022 год. по ЧНД №1318/2022 год. по описа на PC - Шумен,
наред с описаните в протокола като иззети веществени доказателства вещи, били намерени
и иззети и 2 броя регистрационни табели с №ОВ7587ВТ, с които посоченото МПС било
2
регистрирано в МВР, както и поставените на автомобила 2 броя. peг. табели №СВ1775ВС.
Под предната седалка до шофьорското место бил намерен и черен портфейл с намиращата
се в него лична карта на свидетеля Н. С. М..
Изложената фактическа обстановка, съдът счита за установена въз основа на
показанията на свидетелите Б. Г. М., П. П. В., Н. Б. А., Б. С. Д., Б. П. Т., И. В. М., Г. П. Г., С.
Д. И., И. И. П., отчасти на свидетелите Н. С. М., М. Л. А., Е. А. А., С. Д. И., на прочетените
на основание разпоредбата на чл.281, ал.4 от НПК, във вр. с чл.281, ал.1, т.2 от НПК
показания на свидетеля П. П. В., дадени пред орган на досъдебното производство в
протокол за разпит от 06.07.2022 год. /намиращ се на л.54, том 1 от ДП №78/2022 год. по
описа на ОД на МВР-Шумен/ и от 15.09.2022 год. /намиращ се на л.146, том 1 от ДП
№78/2022 год. по описа на ОД на МВР-Шумен/, на прочетените на основание разпоредбата
на чл.281, ал.1, т.1 от НПК показания на свидетеля С. Д. И., дадени в пред съдия в хода на
досъдебното производство в протокол за разпит от 03.08.2022 год. /намиращ се на л.95, том
1 от ДП №78/2022 год. по описа на ОД на МВР-Шумен/, от присъединените на основание
чл.283 от НПК писмени доказателства по делото, както и от предявените на страните на
основание разпоредбата на чл.284 от НПК веществени доказателства.
Изложената фактическа обстановка се изяснява и от изготвената в хода на
досъдебното производство съдебно-техническа експертиза №141/04.07.2022 год., по която
вещото лице дава заключение, че представените за изследване 2 броя регистрационни табели
с №СВ1775ВС не са автентични, не отговарят на БДС и не са издадени от надлежен орган
на власт.
По отношение на събраните гласни доказателства съдът намира, че напълно следва да
бъдат кредитирани показанията на свидетелите свидетелите Б. Г. М., П. П. В., Н. Б. А., Б. С.
Д., Б. П. Т., И. В. М., Г. П. Г., С. Д. И., И. И. П., доколкото всеки един от тях е имал преки
впечатления за фактите, за които свидетелства, показанията им са последователни,
непредубедени и кореспондират, както помежду си, така също и с останалия, събран по
делото доказателствен материал.
По отношение на свидетелите М. Л. А. и Е. А. А. съдът намира, че същите следва да
бъдат кредитирани единствено в частта, в която двамата свидетелстват, че на посочената
дата и час са се намирали в лек автомобил марка „Ауди А4“ с номер на рама
WAUZZZ8E82A112086 с поставени на него peг. табели №СВ1775ВС, че са пътували от
Автомагистрала Хемус в посока гр.Русе, както и че свидетелят А. се е намирал на задната
седалка зад шофьорската в момента, в който автомобилът е спрял на отбивка, намираща се
вдясно от пътното платно между пътен възел с.Белокопитово и с.Струйно.
По отношение показанията на свидетелите Н. С. М. и С. Д. И. съдът намира, че
същите не следва да бъдат кредитирани, доколкото са напълно изолирани, не кореспондират
с останалия събран по делото доказателствен материал, подкрепят единствено версията на
подсъдимия и имат за цел неговото оневиняване за престъпленията, в които е обвинен.
По отношение дадените от подсъдимия обяснения съдът намира, че същите също не
следва да бъдат кредитирани, доколкото не кореспондират с показанията на първата група
свидетели и с цялостния събран по делото доказателствен материали, а и с установената от
съда и описана по-горе фактическа обстановка. Същите имат характер на негова защитна
версия по обвиненията и имат за цел единствено избягване на наказателната отговорност за
тях.
Съдът намира, че събраните и обсъдени по този начин доказателства по делото
са непротиворечиви и взаимно допълващи се и водят до единствено възможния извод,
непораждащ никакво съмнение във вътрешното убеждение на съда и обосновават
решението му в следния смисъл:
Като прецени всички доказателства, релевантни за делото съгласно чл.14 от НПК,
поотделно и в тяхната съвкупност, съдът приема, че с горното деяние подсъдимият А. е
осъществил от обективна и субективна страна състава на престъпления от общ характер,
наказуеми по чл.345, ал.1 от НК и по чл.270, ал.1 от НК, поради следното:
Обект на първото престъпление са обществените отношения, които осигуряват
нормалните условия за движение на моторни превозни средства по пътищата, а на второто –
обществените отношения, които уреждат дейността на държавните органи, регулиращи реда
на управление.
Субект на престъплението е пълнолетно вменяемо физическо лице, което е
3
управлявало МПС, на което е поставило регистрационни табели, неиздадени от съответните
органи – в случая сектор „Пътна полиция“ при СДВР-София и което не е изпълнило
дадените му от органа на власт разпореждания.
От обективна страна изпълнителното деяние на първото деяние се изразява в
послужване с контролни табели, неиздадени от съответните органи. От материалите по
делото и по-конкретно от изготвената и приета по делото съдебно-техническа експертиза
№141/04.07.2022 год. се установява по безспорен начин, че регистрационните табели, които
са били поставени на управляваното от подсъдимия моторно превозно средство с
№СВ1775ВС не са автентични, не отговарят на БДС и не са издадени от надлежен орган на
власт.
Изпълнителното деяние на престъплението по чл.270, ал.1 от НК – “противозаконно
пречене” се осъществява чрез създаване на едно или повече препятствия за дейността на
органа на властта да изпълни служебните си задължения. Това от своя страна предполага от
обективна страна лицето, на което е попречено да изпълни задълженията си да има
качеството орган на власт. Съгласно легалното определение, дадено в разпоредбата на чл.93,
т.2 от НК “орган на власт” са органите на държавна власт, органите на държавно
управление, органите на съдебната власт, както и служителите при тях, които са натоварени
с упражняването на властнически функции. От материалите по делото се доказва по
безспорен начин, че свидетелят Б. Г. М. е служител, назначен на длъжността старши
полицай в сектор ГООР при РУ към ОД на МВР – Шумен. Следователно е имал качеството
на служител, натоварен с упражняването на властнически функции. От материалите по
делото се установява по безспорен начин, че същият е бил натоварен със задачата да подаде
сигнал за спиране и да спре управлявания от подсъдимия лек автомобил. В тази връзка М. е
подал ясен сигнал за спиране със стоп палка, разположена вертикално, като по време на
това действие е бил облечен в униформа, със жилетка и поставени светлоотразителни
ръкавели, а в близост до него се е намирал служебен полицейски автомобил с включени
светлинни сигнали. Следователно подсъдимият е възприел обстоятелството, че му се подава
сигнал за спиране именно от полицейски служител, действащ в качеството си на орган на
власт и въпреки това не е изпълнил даденото му разпореждане за спиране, а е продължил
движението си, като е ускорил скоростта на движение на управлявания от него лек
автомобил марка „Ауди А4“ с номер на рама WAUZZZ8E82A112086, преминал през лента
за принудително спиране /шипове/, движейки се се отклонил по черен път, слязъл от
моторното превозно средство и побягнал към гориста местност в неизвестна посока.
В тази връзка съдът не кредитира твърденията на защитата, че от материалите по
делото не се установява по безспорен начин, че подсъдимият се е намирал в автомобила и че
същият е разбрал, че му се подава сигнал за спиране от полицейски служител по
предвидения за това ред.
В тази връзка съдът намира, че от събраните в хода на съдебното производство
доказателства и по-конкретно от събраните гласни доказателства чрез разпита на
свидетелите П. П. В., И. В. М., Г. П. Г. и Н. Б. А. се установява по безспорен начин, че
именно подсъдимият е бил водач на посоченото превозно средство в момента, в който на
същото е бил подаден сигнал за спиране от свидетеля Б. Г. М., а и по време на движение на
автомобила от Автомагистрала Хемус до достигането му до с.Струйно. Четиримата
свидетели в разпита си в съдебно заседание заявяват, че ясно са възприели водача на
автомобила, като са разпознали същият от предишната си работа по различни случаи. Както
бе посочено и по-горе показанията на всеки един от четиримата свидетели са категорични,
непротиворечиви и кореспондират изцяло помежду си.
В тази връзка съдът съобрази и дадените от подсъдимия обяснения и показанията на
свидетелката С. Д. И., в които двамата твърдят, че на 01.07.2021 год. в интервала от време
около 09.30-10.00 часа А. е бил в дома на свидетелката в гр.Плевен, където е престоял
няколко часа. Въпреки, че съдът по изложените вече съображения не кредитира показанията
на свидетелката И. и тази част от обясненията на подсъдимия, дори да приемем, че същите
са достоверни, то фактът, че подсъдимият около 10.00 часа се е намирал в гр.Плевен не
изключва по никакъв начин вероятността около 05.00 часа да се е намирал в автомобила, в
района на с.Струйно и след като е избягал да се е придвижил до гр.Плевен. В тази връзка
съдът съобрази обстоятелството, че най-краткото разстоянието от с.Струйно до гр.Плевен е
207 км. и същото би могло да бъде пропътувано с лек автомобил за около 2 часа и 45
минути. Следователно не може да бъде изключена вероятността подсъдимият, след
бягството от местопрестъплението да е бил откаран с лек автомобил до гр.Плевен в
4
посочения времеви интервал.
В същото време от материалите по делото се установява по безспорен начин и че
подадения от свидетеля М. сигнал с полицейска стоп палка е бил ясен и видим, като самият
той се е намирал на платното за движение, бил е облечен с полицейска униформа, с жилетка
и поставени светлоотразителни ръкавели. В тази връзка съдът не споделя твърденията на
защитата, че при подаване на сигнала не са били спазени законовите разпоредби за този вид
дейност. С оглед на изложеното съдът намира, че действията на свидетеля М. са били ясни,
видими и са били съобразени изцяло с разпоредбите на ЗМВР и на Инструкция №8121з-749
от 20.10.2014 год. за реда и организацията за осъществяване на дейностите по контрол на
пътното движение. Още повече, че в района преди и след поставената лента с шипове е
имало множество полицейски автомобили и други полицейски служители, включително и с
униформа, което изключва версията на подсъдимия, че не е разбрал, че подадения му сигнал
за спиране е подаден именно от орган на власт в лицето на полицейския служител Б. М..
От субективна страна престъплението е извършено с вина под формата на пряк
умисъл, като подсъдимият е съзнавал, че регистрационните табели, поставени на
управляваното от него МПС не са били издадени от съответните органи – сектор „Пътна
полиция“ при СДВР-София и че няма право да си служи с тях при управлението на
превозното средство, както и че при подаден сигнал от орган на власт следва да изпълни
дадените му разпореждания, без да пречи на посочения орган да изпълни задълженията си за
извършване на проверка, съзнавал е общественоопасния характер на деянието, като е
предвиждал и искал настъпването на общественоопасните му последици.
Като причина за извършване на деянието следва да се посочи несъобразяването и
незачитането на регламентираните в закона правила за движение на моторни превозни
средства по пътищата от страна на подсъдимия, както и пренебрегване на реда за
управление и дадените от органа на власт разпореждания.
По делото не са събрани доказателства, които да оборват или поставят под съмнение
така описаната и приета от съда за установена фактическа обстановка.
Обвинението се подкрепя по категоричен начин от всички събрани в хода на
досъдебното и съдебното производство доказателства.
При определяне на наказанието на подсъдимия за извършеното от него престъпление
съдът прецени: Степента на обществена опасност на всяко едно от деянията, което съдът
преценява като сравнително висока - касае се за управление на автомобил с поставени
регистрационни табели, които не са издадени по установения ред, което води до
невъзможност, в случай на нарушение или инцидент, правилно да бъде индивидуализиран
автомобила, а по отношение на второто деяние – в пречене на орган на власт да изпълни
задълженията си, свързани с извършване на проверката. Степента на обществена опасност
на подсъдимия, която съдът преценява като сравнително висока, с оглед данните за
личността му, които сочат че същият е осъждан за други деяния, като към момента на
извършване на настоящото деяние не е бил реабилитиран, като деянията, предмет на
настоящото производство са извършени в изпитателния срок на наложеното му наказание по
НОХД №449/2020 год. по о писа на РС-Плевен. Липсват данни за извършени от него други
противообществени прояви, освен посочените. Съдът намира, че като отегчаващо вината
обстоятелства не следва да се тълкува липсата на съдействие от страна на подсъдимия за
разкрИ.е на деянието и липсата на самопризнание, доколкото същото е негово гарантирано
от закона право. Като смекчаващо отговорността обстоятелство съдът възприема влошеното
здравословно състояние на подсъдимия, което се установява от представените по делото
писмени доказателства, от които става ясно, че А. страда от инсулинозависим захарен
диабет, с неврологични усложнения.
Гореизложените обстоятелства мотивираха съда да приеме, че целите на наказанието,
посочени в чл.36 от НК могат да бъдат постигнати по отношение на подсъдимия А., като
наказанието по отношение на всяко едно от престъпленията бъде определено при отчитане,
както на смекчаващите, така също и на отегчаващите отговорността обстоятелства. С оглед
обсъдените по – горе смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства съдът намира, че в
настоящия случай с оглед личността на подсъдимия и тежестта на извършените от него
престъпления е справедливо да му бъдат наложени наказания при приложение на
разпоредбата на чл.54 от НК, а именно на А. да бъде наложено второто алтернативно
предвидено наказание в разпоредбата на чл.345, ал.1 от НК в размер около средния, а
именно “глоба” в размер на 750 /седемстотин и петдесет/ лева и второто алтернативно
5
предвидено наказание в разпоредбата на чл.270, ал.1 от НК в размер също около средния, а
именно „глоба“ в размер на 100 /хиляда/ лева.
Съдът с присъдата си приложи разпоредбата на чл.23 от НК и определи общо
наказание на подсъдимия измежду наложените му с настоящата присъда две наказания в
размер на най-тежкото от тях, а именно „глоба“ в размер на 1000 /хиляда/ лева.
На основание чл.189, ал.3 от НПК съдът осъди подсъдимия Е. А. А., с
ЕГН********** да заплати в полза на държавата направените деловодни разноски в размер
на 296.09 лева /двеста деветдесет и шест лева и девет стотинки/ и 5.00 лева /пет лева/ такса
за издаване на изпълнителен лист, като постанови сумата от 256.09 лева да бъде заплатена
по сметка на ОД на МВР Шумен, а сумата от 45.00 лева по сметка на ШРС.
На основание чл.301, ал.1, т.9 от НПК, във вр. с чл.53, ал.2, б.”а” от НК съдът отне в
полза на държавата вещественото доказателство – регистрационни табели с №СВ1775ВС,
като постанови същите да бъдат изпратени на сектор Пътна полиция към ОД на МВР -
Шумен.
На основание чл.301, ал.1, т.9 от НПК съдът постанови веществените доказателства -
11 броя ленти от изолирбанд да бъдат отнети в полза на държавата и унищожени, доколкото
представляват вещи без стойност.
Съдът намира, че така определеното наказание, ще въздейства предупредително
върху дееца и ще окаже възпитателно и предупредително влияние и върху другите членове
на обществото и ще постигне целите на генералната и специална превенция.
Водим от горното, съдът постанови присъдата си.

Районен съдия:
6
Съобщи за изтекли лични данни