Р Е Ш Е Н И Е
Номер
Година 30.04.2019 Град Стара
Загора
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Старозагорски районен
съд
Петнадесети граждански състав
На тринадесети февруари Година две хиляди и деветнадесета
Председател:
Олга Златева
Секретар Емилия Димитрова
Прокурор
като разгледа докладваното от
съдия Олга Златева
гражданско дело номер 2169 по
описа за 2018 година.
Предявени са искове
от „ХХХ- гр.София против С.С.П. *** по чл. 422 ал. 1 от ГПК, във вр. с чл. 79
ал. 1 от ЗЗД – за признаване за
установено по отношение на ответника, че дължи на ищеца сумата, за която е
издадена Заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК, по приложеното
ч.гр.д.№5255/2017г. по описа на РС Стара Загора, а именно: 6939,69 лв. – главница,
представляваща задължение по договор за потребителски кредит №********** от
14.06.2016г., ведно със законната лихва от подаване на заявлението за издаване
на Заповед за изпълнение - 15.09.2017г., до окончателното изплащане на
задължението. Претендират се разноски.
Ищецът твърди, че
на 13.06.2016г. ответникът подал попълнено и подписано Искане за
отпускане на потребителски кредит Хххсъс зададени параметри. Последният получил разяснения,
даващи му възможност да прецени доколко предлаганите продукти съответстват на
възможностите и на финансовото му състояние. Същият декларирал, че е запознат и
с Общите условия на ищеца. Получил и преддоговорна информация под формата на
Стандартен европейски формуляр с Допълнителна преддоговорна информация.
Посочил, че с част от сумата по договора желае да бъде извършено рефинансиране
на други три негови задължения – 2 вътрешни рефинансирания към ищеца по други
негови кредити и външно рефинансиране към Провидент файненшъл България.
Ответникът декларирал възможност и желание за закупуване и на Пакет от допълнителни услуги и предоставил на кредитната
институция данни за финансовото си състояние. Също така бил уведомен, че
изборът на Пакет от допълнителни услуги не е условие за сключване на Договора
за потребителски кредит, също декларирано и подписано от него. След
като ищцовото дружество одобрило отпускането на заем, на 14.06.2016г. с
ответника бил сключен Договор за потребителски кредит №**********.
Клиентът-ответникът, получил одобрение да закупи и поискания от него Пакет от
допълнителни услуги, за получаването на който подписал Споразумение за
предоставяне на пакет от допълнителни услуги. Получил отново и Стандартен
европейски формуляр за предоставяне на информация за потребителски кредит с
Допълнителна преддоговорна информация, на които положил имената и подписа си.
Ответникът поел задължения (чл.8 от Общите условия) по Договора за
потребителски кредит със закупен Пакет от допълнителни услуги към него, а
именно: да върне отпуснатия кредит в срок от 36 месеца с месечна вноска по
погасителен план в размер на 211,33 лева и падежна дата всяко 26-то число на
месеца. Договорът за кредит и Споразумението за предоставяне на пакет от
допълнителни услуги били подписани при Общи условия, неразделна част от
договора и Споразумението за предоставяне на Пакет от допълнителни услуги,
предадени на клиента при подписването им, като той декларирал, че е запознат
със съдържанието им и ги приема, няма забележки към тях и се задължава да ги
спазва, за което и ги е подписал. Договор №**********
бил сключен при следните параметри: Общо задължение по кредита и по Пакета
от
допълнителни услуги към него- 7607,88лева, включващо: Сума на кредита: 3000
лв.; Срок на кредита: 36 месеца; Размер на месечната вноска по кредита: 146,39
лева; Дата на погасяване
на вноска по време на изплащането на заема: 26- то число на месеца; Годишен
процент на разходите (ГПР %) 49.90; Годишен лихвен процент: 41.17; Лихвен
процент на ден: 0.11. Общо дължима сума по кредита: 5270,04 лв. Параметрите по
избрания и закупен Пакет от допълнителни услуги били, както следва:
Възнаграждение за закупен Пакет от допълнителни услуги: 2337,84 лева; Размер на
вноската по закупен Пакет от допълнителни услуги: 64,94 лева. Общото
задължение по
договора, включващо и задължението по Пакета от допълнителни услуги било, както
следва: Общо задължение по договора: 7607,88 лева; Общ размер на месечна вноска
по договора: 211,33 лева; Дата на погасяване: 26-ти ден от месеца. Страните се
споразумели договорното възнаграждение по кредита, което възниква за клиента
като задължение към деня на отпускане на кредита, да се разсрочи във времето и
да се погасява от клиента в рамките на погасителния план. По същия начин било
уговорено и заплащането на възнаграждението за закупен пакет от допълнителни
услуги, което възниква за клиента като задължение към деня на отпускане на
кредита - разсрочено във времето и се погасявало от клиента като част от
погасителните вноски и в рамките в погасителния план. (т. 4.3 от ОУ към ДПК). С
част от сумите по договора било поискано да бъде извършено рефинансиране по
други договори, сключени с ищеца и с Ххх/т.V на ДПК «Допълнителни възможности
за клиента/: Вътрешно рефинансиране ххх – 487,62 лева и 528,55 лева. Външно
рефинансиране към ХХХ– сума за рефинансиране 1334,11 лева. Ищецът изпълнявал
точно и в срок задълженията си по договора, като извършил поисканите
рефинансирания, а останалата част от сумата по договора в размер на 649,72 лева
била преведена по посочена от ответника банкова сметка. ***ни 36 вноски, всяка
по 211,33 лв, с падежна дата - всяко 26-то число на месеца. Погасителният план
бил получен от длъжника на 14.06.2016г., заедно с Договора за кредит,
Стандартен европейски формуляр с Допълнителна преддоговорна информация,
Споразумение за предоставяне на пакет от допълнителни услуги. Ответникът не
изпълнил задължението, което поел по договора, преустановил плащанията на
погасителните вноски, изпаднал в забава, направил само седем плащания, както
следва: На 09.08.2016г.- платени 211,33 лв. На 10.08.2016г. - платени 1.70 лв.
На 13.09.2016г. - платени 218,80 лв. На 08.11.2016г. – платени 118,80 лева. На
19.11.2016г. – платени 30,80 лева. На 21.11.2016г. – платени 98,80 лева. Заплатените
от ответника суми по ДПК ********** (по кредита и по споразумението) били в
обш размер на 680,23 лева.
С посочената
сума била погасена сума в размер на 668,19 лева, заплатени изцяло 3 вноски по
погасителен план и частично плащане в размер на 34,20 лв. имало и по 4-тата
вноска по погасителен план. В общата сума били отразени и плащания по
начислените лихви за просрочие на вноските по погасителен план – 12,04 лева.
Ответникът погасявал вноските по договора със забава, поради което били
начислени лихви в размер на 21,69 лева, които към момента били заплатени частично. Това задължение възникнало съгласно уговореното в ОУ, които обвързвали
страните: „В
случай че кредитополучателя или
съдлъжника просрочи плащането на вноските по заема Кредиторът начислява лихва
за забава в размер на общия лихвен процент + 10 /десет/ процента годишно,
изчислена за всеки ден забава върху размерна на просроченото плащане"
(т.12.1). След като били отразени направените плащания, оставащото неизплатено
задължение съгласно погасителния план към Договор за потребителски кредит (ДПК)
********** било в размер на 6939,69 лева. Предвид обстоятелството, че длъжникът
не изпълнявал поетите договорни задължения и изпаднал в забава, след
изпадането му в забава и съгласно уговореното и прието от страните в чл. 12.3 от Общите условия към Договора за потребителски
кредит, а именно: „....В
случай, че
клиентът просрочи една месечна вноска с повече от 30(тридесет) календарни дни, настъпва автоматично прекратяване на
ДПК и обявяване на неговата предсрочна изискуемост...." договорът бил прекратен, а
задълженията по него - обявени за предсрочно изискуеми на 03.01.2017г.
Договорът за кредит бил прекратен автоматично от страна на „ПРОФИ КРЕДИТ
България" ЕООД, за което ответникът бил уведомен чрез Уведомително писмо
на посочения от него адрес в договора. Въпреки, че в случая се касаело за
договор за кредит с небанкова финансова институция, по отношение на който не
намира приложение т. 18 на TP № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС относно момента на
настъпване на предсрочната изискуемост на вземане по договор за банков кредит,
трябвало да се отчете, че обявяването за предсрочна изискуемост в случая не
било задължителна предпоставка за превръщане на кредита в предсрочно изискуем,
за което ответникът безспорно бил уведомен още при сключването на процесния
договор. Цитира се съдебна практика и се сочи, че в случая, предсрочната изискуемост е настъпила преди подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение.
|
|
Счита се, че
предявеният иск е основателен и доказан и следва да бъде уважен, тъй като от представеният по делото договор
било видно, че същият е сключен в размер, съгласно заявените от ответника
параметри, посочени от същия в Искане за отпускане на потребителски кредит Ххх.
Преди сключването на процесния договор, на ответника бил предоставен Стандартен
европейски формуляр - веднъж с отправеното Искане за отпускане на потребителски
кредит Хххи веднъж преди сключването на самия договора. От него било видно, че
дружеството в качеството си на кредитор е предоставило преддоговорна информация
във форма съгласно Закона за потребителския кредит (ЗПК) и във формуляра били
посочени същите параметри, както в Договора за потребителски кредит. Ответникът
посочил, че е получил екземпляр от него, изписал имената си и се подписал.
Параметрите на кредита били посочени в европейския формуляр, подписан от
кредитоискателя и който му бил предоставен, втори път, били посочени в договора
за потребителски кредит преди подписване на същия от кредитоискателя и от
кредитора. Изготвен и връчен на ответника бил погасителният план, съдържащ
информация за размера, броя, периодичността и датите на плащане на
погасителните вноски, връчен на ответника, ведно с Договора за потребителски
кредит на 14.06.2016г.
|
|
По повод на договора ответникът
поискал да сключи и Споразумение за предоставяне на допълнителни услуги, което
не било задължително за отпускането на кредита или за отпускането му с
предлаганите от кредитора параметри. Сключването на Споразумение за
предоставяне на допълнителни услуги било опционално, по избор на потребителя и
зависело единствено от неговата воля дали желае искането му за кредит да бъде
разгледано в най-кратки срокове, както и дали желае да има възможност да отлага
плащането на вноски, да намалява размера на месечни вноски, да променя датата
на падеж и да получава бързо и лесно допълнителни парични средства. Всяка една
и всички тези услуги потребителят може да използва, ако пожелае да закупи и ако
закупи такъв пакет. Пакетът от допълнителни услуги предоставял на потребителя
право да получи услуги, които не са свързани с дейността на кредитора по
кредитиране, а били свързани с необходимостта на потребителя и неговото
конкретно житейско положение. Със закупуването на пакет от допълнителни услуги,
потребителят си гарантирал приоритетното разглеждане и отпускане на поискания
кредит, че при настъпване на неблагоприятни за него събития, той няма да
изпадне в забава, а кредитът му няма да бъде обявен за предсрочно изискуем, а
ще може да отложи плащането на определен брой вноски, така че да може да се
фокусира върху стабилизирането на своята платежоспособност, а не върху
утежняване на финансовото си състояние с невъзможността да плаща кредит и
лихвите за забава по него. Гарантирал си, че ако доходът му намалее, ще може да
си намали размера на определен брой вноски - клиентът може да поиска ищецът да
намалим с до 75% размера на определен брой погасителни вноски. Гарантирал си,
че ако сменят датата на заплащане на месечното му възнаграждение, ще може да
промени и падежната дата по кредита си, така че да е удобна за него. Гарантирал
си, че ако има необходимост от допълнителни парични средства, ще може да ги
получи бързо и лесно, без да е необходимо да попълва и представя купища
документи. Предоставените допълнителни услуги гарантирали спокойствието на
потребителя и възможността му да се справи с всяка неблагоприятна ситуация.
Пакетът от допълнителни услуги се закупувал по избор на потребителя, видно и от
факта, че кредиторът предлага и реално отпуска кредити и без закупен такъв
пакет.
Споразумението за предоставяне на пакет от допълнителни услуги било сключено по
повод ДПК на 14.06.2016г. и бол неразделна част от Договора и било постигнато
съгласие от страните да бъде тълкуван винаги заедно с него по въпроси, свързани
със същото или отнасящи се до него. Въпреки, че не било задължително условия за
сключването на договора, се превръщало в неразделна част от ДПК. (т. 18.1. и
18.2. от Общите условия (ОУ) към договора). Съгласно Споразумението, кредиторът
предоставял на клиента правото да се възползва от всяка една от посочените
услуги при изпълнение на специфичните условия за всяка една от тях, съгласно
уговореното в ОУ, срещу задължението на клиента да заплати на кредитора възнаграждение
за предоставянето (респективно възможността за предоставянето) на тези услуги в
размер, посочен в точка VI на процесния договор. Възнаграждението за предоставянето на посочените допълнителни услуги ставало изискуемо с подписването на Споразумението от страните по
договора. Страните се
съгласили възнаграждението за пакета допълнителни услуги да бъде
разсрочено за срока
на договора на равни месечни вноски и добавено към месечните вноски за погасяване на главницата като възнаграждението за
периода между настъпилата
и следващата падежна дата било изискуемо в пълен размер. Фактът, че Споразумението е
неразделна част от Договора, се потвърждавал и от това, че в т. VI на договора като общо задължение била договорена сумата по
кредита и по пакета от допълнителни услуги, както било посочено и в текста на
самото споразумение. Ответникът дължал възнаграждение по сключеното
споразумение за предоставяне на допълнителни услуги и за това, че се е възползвал от първата услуга от пакета –
приоритетно разглеждане на искането за отпускане на кредит и за възможността
във всеки един момента да поиска извършването на някоя или всички останали
услуги. Ответникът имал възможност да се откаже от договора, ако същият не го
удовлетворява, като уведоми дружеството и върне по сметка на същото преведената
сума, като заплати лихвата, начислена за периода от датата на усвояване на
средствата по договора до датата на връщане на главницата, съобразно т.7 от ОУ
и ЗПК, както и да измени договора црез предсрочно погасяване на кредита, като
не се възползвал от това право. Ответникът усвоил предоставената му в заем
сума, поел изпълнение на уговореното в договора съгласно погасителния план към
него, направил и погасителни вноски. От това можело да се направи обоснован
извод, че ответникът е запознат с условията на сключения с ХххДоговор за
потребителски кредит и Споразумение и се съгласил с цената на кредита на
преддоговорния етап с получаването на Стандартен европейски формуляр за
сравняване на различни предложения и Допълнителна преддоговорна информация,
така и със сключването на договора, към който момент бил наясно с общата сума,
която трябва да върне, така и с необективиране на желанието си да се откаже от
сключения договор и с погасяването на вноска.
В срока по чл. 131
от ГПК не е постъпил отговор от ответника.
В съдебно заседание ищецът не
изпраща представител. Ответникът не се явява и не изпраща представител.
Съдът, като прецени
събраните по делото доказателства, както и доводите на страните, намира за
установено следното:
Видно от приложеното ч.гр.д. № 5255/2017г.
по описа на Старозагорския районен съд, съдът е издал Заповед по чл. 410 от ГПК, по силата на която ответникът е осъден да заплати на ищеца процесната сума.
В срока по чл. 414 от ГПК е подадено възражение от длъжника /ответника/,
обуславящо допустимостта на настоящия установителен иск.
Не
е спорно по делото, а и от приетите писмени доказателства се установява, че на 13.06.2016г.
ответникът е подал Искане за отпускане на потребителски кредит Ххх. На същата дата е получил
Стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация за потребителските
кредити, както и допълнителна преддоговорна информация, представляваща
приложение към стандартния европейски формуляр.
На
14.06.2016г. между ищеца и ответника
е сключен Договор за потребителски кредит №**********, със следните параметри: Сума
на кредита: 3000 лв.; Срок на кредита: 36 месеца; Размер на месечната вноска по
кредита: 146,39 лева; Дата на погасяване:
26 ден от месеца; Годишен процент на разходите (ГПР %) 49.90; Годишен лихвен
процент: 41.17; Лихвен процент на ден: 0.11. Общо дължима сума по кредита:
5270,04 лв.
Не е спорно, а и от представените писмени
доказателства се установява, че с част от сумата по кредита /от 3000 лв./ е извършено
рефинансиране по други договори, а част е преведена
на ответника.
Ищецът
твърди предсрочна изискуемост на кредита, настъпила автоматично с просрочие на
една вноска по кредита с повече от 30 дни, без нужда от уведомяване.
Действително, в чл. 12.3 от ОУ към договора е предвидено автоматично
прекратяване на договора и обявяване на неговата предсрочна изискуемост, при
просрочие на една месечна вноска с повече от 30 дни, без да е необходимо да се
изплаща на клиента уведомление, покана, предизвестие или други. Съгласно т. 18
на ТР № 4/2013г. от 18.06.2014 г. по тълк.дело № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС,
кредиторът следва да е уведомил длъжника за обявяване на предсрочната
изискуемост на кредита, като уведомлението следва да предшества подаването на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда. Разрешението, дадено в
т. 18 на ТР се прилага и по отношение на небанковите финансови институции,
какъвто е ищецът /в този смисъл Решение № 123/09.11.2015 г. по т. д. №
2561/2014 г. на II т. о. на ВКС и др./.
По
делото е представено уведомително писмо от ищеца до ответника, че, съгласно ОУ,
считано от 03.01.2017г. договорът е едностранно прекратен и че задължението на
ответника по договора за кредит е обявено за предсрочно изискуемо. По делото
няма твърдения, нито доказателства това уведомително писмо - нито да е
изпратено до ответника, нито да е получено от него. Следователно, кредиторът не
е изпълнил задължението си за уведомяване на кредитополучателя за настъпване на
предсрочната изискуемост, съответно, договорът не е прекратен на основание чл.
12.3 от ОУ.
Договорът
е сключен за срок от 36 месеца, като последната вноска е дължима на 26.06.2019г.,
т.е. към приключване на устните състезания по делото падежът на договора не е
изтекъл, изтекъл е падежът на отделни вноски.
В процесния договор се съдържа и
споразумение
за предоставяне на пакет от допълнителни услуги - задължение на кредитора да
предостави на кредитополучателя, по искане на последния и при изпълнението на
посочените в ОУ изисквания, една или всички от посочените пет услуги,
изразяващи се в: 1. Приоритетно разглеждане и изплащане на потребителски
кредит; 2. Възможност за отлагане на определен брой погасителни вноски; 3.
Възможност за намаляване на определен брой погасителни вноски; 4. Възможност за
смяна на дата на падеж; 5. Улеснена процедура за получаване на допълнителни
парични средства.
Общите
условия на ищцовото дружество са предадени на ответника, при подписването на
договора, като неразделна част от договора, удостоверено с подписа на ответника
върху договора и върху Общите условия /ОУ/.
Възнаграждението
за закупения пакет от допълнителни услуги е в размер на 2337,84 лв.
/отпуснатата сума по кредита е 3000 лв./.
Размерът на вноската по закупен
пакет от допълнителни услуги е 64,94 лв.
Общо задължение по кредита и по
пакета от допълнителни услуги е 7607,88 лв. /5270,04 лв. – дължимата сума по
кредита с договорната лихва + 2337,84 лв. – възнаграждението за закупения пакет от
допълнителни услуги/. Общ размер на вноската – 211,33 лв.
Сключеният между страните договор за
потребителски кредит е регламентиран в ЗПК. Съгласно чл. 10а ал. 2
от ЗПК, кредиторът не може да изисква заплащане на такси и
комисиони за действия, свързани с усвояване и управление на кредита. Първата
услуга от пакета допълнителни услуги: „Приоритетно разглеждане и изплащане на
потребителски кредит” е такса за действия, свързани с усвояването на кредита.
Съгласно чл. 21 ал. 1
от ЗПК, всяка клауза в договор за потребителски кредит, имаща
за цел или резултат заобикаляне изискванията на закона е нищожна. Поради това
съдът намира, че въведената в пакета от допълнителни услуги такса за
приоритетно разглеждане и изплащане на потребителския кредит цели заобикаляне
на правилата на чл. 10а ал. 2
от ЗПП и на това основание се явява нищожна в тази част. Също
така, допълнителният пакет от 5 услуги в случая е уговорен общо на стойност 2337,84
лв. /при размер на отпуснатия кредит от 3000 лв./, без да се посочва коя
конкретна услуга на каква стойност е. С оглед обстоятелството, че една от тях е
нищожна по смисъла на чл. 21 ал. 1
от ЗПК, то е невъзможно да се отграничи тя от другите, поради
общата им предвидена цена, затова нищожността на първата предвидена услуга за
приоритетно разглеждане и изплащане на потребителския кредит влече нищожност на
целия пакет от допълнителни услуги. С посочените в допълнителния пакет услуги -
възможност за отлагане на определен брой погасителни вноски, възможност за
намаляване на определен брой погасителни вноски и възможност за смяна на дата
на падеж, е предвидено заплащане на възможност за услуга, като в случай, че
кредитополучателят поиска да се възползва от тези възможности, то, съгласно ОУ,
тази му възможност не е гарантирана, а за да се ползва от нея – страните подписват
допълнително споразумение, т.е. таксата за възможности зависи изцяло от волята
на кредитора. Следователно, касае се за заплащане предварително цена за услуги,
които не са предоставени, които могат никога да не бъдат предоставени, без да е
уговорено, че цената ще се плати при предоставяне на услугата. Петата услуга:
„Улеснена процедура за получаване на допълнителни парични средства” също не
касае предоставена услуга, а евентуално бъдещо кредитиране на
кредитополучателя, предоставено отново на волята на кредитора. Тази услуга също
е неуточнена, няма конкретизация с какво е по-улеснена процедурата, която би
могъл да получи потребителя от стандартната процедура за получаване на кредит,
съответно противоречи на чл. 10а ал. 4
от ЗПК. Уговорените в допълнителния пакет услуги за
възможности, бъдещи и несигурни, зависещи изцяло от получаващия таксата
кредитор, целят заобикаляне на императивните правила в ЗПК. Същите са неясно
формулирани и са в нарушение не само на чл. 10а ал. 2,
но и на чл. 10а ал.4
от ЗПК. Не са представени доказателства за реално извършване
на услуги. Предвид изложеното, съдът намира, че допълнителният пакет от услуги
представлява нищожни клаузи по смисъла на чл. 21 ал. 1 от ЗПК. Съдът е длъжен
да следи служебно за неравноправни клаузи
в потребителските договори, следователно, претенцията за
възнаграждение за пакета от допълнителни услуги е неоснователна и
следва да се отхвърли.
До приключване на съдебното
дирене са падежирали 31 вноски по кредита, на обща стойност 4538,09 лв. /без вноските по
пакета от допълнителни услуги/, останалите вноски са с ненастъпил падеж към
приключване на съдебното дирене и са недължими към този момент /ТР № 8 от 2.04.2019 г. на ВКС по тълк. д. № 8/2017 г., ОСГТК/.
Ищецът твърди, че ответникът е направил
6 плащания, в размер на общо 680,23 лв., като с 12,04 лв. били погасени лихви. Ответникът
не е представил доказателства за плащане по договора. Следователно, със сумата
от 668,19 лв. следва да се намали задължението на ответника по договора /4538,09 лв./ и
същият остава да дължи по договора 3869,90 лв. /сума по кредита и
възнаградителна лихва/, за която сума искът е основателен и следва да бъде
уважен, а за разликата до пълния предявен размер от 6939,69 лв. – да се
отхвърли, като неоснователен и недоказан в тази част.
Разноските на ищеца са - по
ч.гр.д.: 138,99 лв. – д.такса и 100 лв. – юрисконсултско възнаграждение, а по
настоящото дело – 138,79 лв. д. такса и 200 лв. юрисконсултско възнаграждение /чл. 25 ал. 1, т. 1 от НЗПП,
предвид материалния интерес и обстоятелството, че делото е приключило в едно съдебно
заседание/. Разноските на ищеца по двете дела следва да се
възложат в тежест на ответника, съразмерно на уважената част от
иска, в размер на общо – 322,20 лв.
Воден от горното, съдът
Р
Е Ш И :
ПРИЗНАВА за установено
по отношение на С.С.П., с ЕГН **********,***,
че дължи на „Ххх, със седалище и
адрес на управление ххх, вх. В, сумата от 3869,90 лева - представляваща неизпълнено
задължение по договор за потребителски кредит № **********
от 14.06.2016г., ведно със законната лихва върху сумата, считано 15.09.2017г. до
окончателното й изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата до пълния претендиран
размер от 6939,69 лева, като неоснователен в
тази част, за която суми е издадена Заповед по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № 5255/2017г. по описа на Старозагорския районен съд.
ОСЪЖДА на С.С.П., с ЕГН **********,***,
да заплати на „Ххх, със седалище и адрес на управление ххх, вх. В, сумата от
общо 322,20 лева, направени по настоящото дело и по ч.гр.д. № 5255/2017г. по
описа на СтРС разноски, съразмерно на уважената част от иска.
Решението може да се обжалва пред
Старозагорския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
Районен съдия: