ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 1006
гр. Пловдив, 19.04.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VI СЪСТАВ, в публично заседание на
тринадесети април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Величка П. Белева
Членове:Надежда Н. Дзивкова Рашкова
Виделина Ст. Куршумова
Стойчева
при участието на секретаря Пенка В. Георгиева
като разгледа докладваното от Надежда Н. Дзивкова Рашкова Въззивно
частно гражданско дело № 20225300500698 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.66 и по реда на чл.275 от ГПК.
Постъпила е частна жалба с вх.№ 263096/24.02.2022г. от адв. И.С., като
пълномощник на З. М. против Определение от 17.02.2022г., пост. по гр.д.
№4207/2019, ПдРС, с което е оставена без уважение молбата на
жалбоподателя за възстановяване на срока за отстраняване на нередовности
на въззивна жалба вх№237376/07.04.2021г.
Жалбоподателят З. М. поддържа, че определението е неправилно и
незаконосъобразно, постановено в нарушение на съдопроизводствените
правила. Развива доводи, че е подал въззивна жалба против постановеното по
делото решение, която е била оставена без движение до внос на ДТ в указан
размер. Срокът за отстраняване на нередовности изтичал на 26.04.2021г. В
последния ден от изтичане на срока е подал молба / по пощата/ за
удължаването му. С разпореждане от 29.04.2021г.съдът е уважил молбата
като е продължил срока за отстраняване на нередовности с една седмица – до
05.05.2021г. Жалбоподателят счита, че съдът е бил длъжен да го уведоми за
удължаването на срока, доколкото се произнася извън изтичане на
предходния срок. Счита, че доколкото молбата му за продължаване на срока
е постъпила в съда след изтичане на предходния срок, то неправилно му се
1
вменявало задължение да има активно поведение и да следи за произнасянето
на съда. На следващо място посочва, че в рамките на продължения срок се
падали официални празници – Разпети петък и Великден, които
допълнително го затруднили да проверява за произнасянето на съда. В първия
работен ден, пък, пълномощникът му имал уговорен час за поставяне на
ваксина за Ковид, а в деня на изтичане на срока пълномощникът му се
чувствал зле от ваксината. С оглед на тези факти, счита че се установява
възникване на особени непредвидени обстоятелства , довели до пропускане
на срока. Моли за отмяна на обжалваното определение.
Ответната по молбата страна В. К. Л., чрез пълномощника си адв. П. В.
оспорва частната жалба. Счита, че изложеното не съставлява особено
непредвидено обстоятелство. На първо място не се установява за самата
страна да е съществувала някаква пречка да изпълни указанията на съда. На
следващо място, по своя характер изложените факти не са внезапно
възникнали, непредвидими , неочаквани. Освен това поддържа, че е
недопустимо възстановяване на срок, който е можел да бъде продължен.
Моли за отхвърляне на частната жалба.
Съдът като прегледа постъпилата частна жалба, намира същата за
допустима, доколкото е подадена от легитимирана страна, в срок, против
подлежащ на обжалване съдебен акт, при внесена ДТ, но същата се явява
неоснователна по следните съображения :
По гр.д.№ 4207/2019, ПдРС е постановено решение №
260797/12.03.2021г., с което З. М. е осъден да заплати на В.Л. суми ,
съставляващи обезщетение за имуществени и неимуществени вреди от
причинено ПТП на 28.08.2018г. В срока за обжалване /решението е редовно
връчено на 30.03.2021г./ е постъпила въззивна жалба вх.№
2737/07.04.2021г. от З. М. /л.178 от първоинстанционното дело/. С
Разпореждане от 08.04.2021г. съдът е оставил жалбата без движение до внос
на дължимата ДТ от 231,25лв., като е дал седмичен срок за отстраняване на
тази нередовност съгл. чл.262, ал.1, във вр. с чл.261,т.4 от ГПК. Това
разпореждане е редовно връчено на 19.04.2021г. на пълномощника на
жалбоподателя. С молба вх.№276472/28.04.2021г., подадена чрез пощенски
куриер на 26.04.2021г., т.е. в последния ден на срока за отстраняване на
нередовности, М., чрез своя пълномощник е поискал удължаване на срока с
2
една седмица. Съдът с разпореждане от 28.04.2021г., на осн. чл.63 от ГПК
продължил срока от изтичане на предходния , считано от 27.04.2021г..
Поради неотстраняване на нередовностите на въззивната жалба с
разпореждане от 18.05.2021г. е върнал въззивната жалба. Това разполеждане
е връчено на 20.05.2021г. С подадената по пощата на 05.2021г./ без
отбелязване на датата/ частна жалба против връщането на въззивната жалба е
поискано и възстановяване на срока. С Определение № 613/27.07.2021, ч.гр.д.
№1729/2019, ПдОС е потвърдено разпореждането на връщане на въззивната
жалба.
С молба от 01.06.2021г. от адв. С., като пълномощник на М. е поискано
възстановяване на срока. Като причини за пропускане на срока е изложил
липсата на връзка с клиента му, както и неполагане на усилия от страна на
съда да уведоми лично страната. Посочва и че за периода 30.04.-08.05.2021г.
той се е намирал извън града и не му е било възможно да се осведоми за
удължаване на предходния срок.
След провеждане на процедурата по чл.64 от ГПК,
първоинстанционният съд с Определение № 263660/29.09.2021г. е оставил
молбата без разглеждане. С определение № 1567/10.12.2021г., ч.гр.д.
№2939/2021, ПдОС определението е отменено като преждевременно
постановено, доколкото не е завършена процедурата по чл.64 от ГПК.
Районният съд е дал указания за представяне на доказателства за
срочност на молбата за възстановяване на срок, при което адв. С.,
пълномощник на З. М. е подал нова молба – 14.01.2022г. /л.200 от делото/, в
която представя товарителница, видно от която молбата е изпратена на
27.05.2021г. / в седмичния срок от 20.05.2021г./ и излага нови доводи за
възстановяване на срока, а именно – поставянето на ваксина и влошаване на
здравословното му състояние в следващия ден.
С определение, четено в ОСЗ на 17.02.2022г., съдът е приел, че сочените
от молителя обстоятелства не са особени и непредвидени по смисъла за
закона. Приел е, че не дължи уведомяване на страната за продължаването на
срока. Счел е за ирелевантно и твърдението за поставяне на ваксина на
пълномощника на страната. Посочил е и че е било възможно продължаване на
срока, поради което не следва да се допуска възстановяване на същия. При
тези съображения е оставил молбата без уважение.
3
Настоящата инстанция споделя изводите на районния съд относно
неоснователност на молбата за възстановяване на срока. На първо място
твърдението в частната жалба, че съдът е допуснал процесуално нарушение
като не е уведомил страната за произнасянето си по молбата на продължаване
на срока не намира опора в процесуалния закон, а и в съдебната практика. В
цитираната от самата страна съдебна практика – О № 208/20.10.2016г.,ч. гр. д.
№ 4196/2016 г., II г. о., ВКС е посочено че „съгласно изричната разпоредба на
чл. 63, ал. 2, изр. второ ГПК, продължаването на срока тече от изтичането на
първоначалния, а не от получаването на съобщение за продължаването му.
Затова продължаването на срока не се съобщава на страната, а тя е длъжна да
следи за произнасянето на съда“. В същото определение ВКС подчертава, че е
„създадена трайна практика на ВКС, включително такава по чл. 274, ал. 3
ГПК, като: определение 79/4.02.2010 г. по ч. гр. д. № 24/2010 г. на IV ГО на
ВКС, 519/24.07.2012 г. по ч. гр. д. № 447/2012 г. на III ГО на ВКС,
определение № 158/18.03.2011 г. по ч. гр. д. № 145/2011 г. на III ГО на ВКС;
определение № 124/10.03.2011 г. по гр. д. № 84/2011 г. на III ГО на ВКС,
според която разпоредбата на чл. 63, ал. 2 ГПК изрично установява момента,
от който започва да тече новоопределеният срок, а именно от изтичането на
първоначалния срок. Затова, за съда не съществува задължение да съобщава
на страната за постановеното по нейна молба продължаване на срока, а
страната е длъжна сама да следи за произнасянето на съда. Разпоредбата е
въведена за първи път със сега действащия ГПК и цели дисциплиниране на
страните.“. Именно поради тези съображения, съдът намира, че за страната,
подала молба за продължаване на срока е съществувало задължението да
следи за резултата от подадената молба и да се осведоми за акта на съда. Още
повече, че съдът се е произнесъл съобразно искането й – продължил е срока с
една седмица, поради което за тази страна не би следвало да е изненадана, че
следва да изпълни указанията на съда за отстраняване на нередовности в
продължения срок, а именно до 05.05.2021г.. / последният ден от седмичния
срок е бил 04.05.2021г., но доколкото същият е бил почивен ден, то срокът
изтича следващия работен ден/.
По отношение твърдението за възникване на особени непредвидени
обстоятелства се констатира, че първоначално пълномощникът на
жалбоподателя е твърдял, че няма връзка с клиента си, а след това – че се е
почуствал зле в последния ден от изтичане на срока, поради поставяне на
4
ваксина против Ковид . Вярно е, че по делото са представени копия от
сертификати за ваксинация, както е и разпитван свидетел – съпругата на
пълномощника адв. С., която твърди, че той се е почуствал зле в дена след
постановяне на ваксината – 05.05.2022г. Съдът намира, обаче, че посоченото
не може да се квалифицира като особено непредвидено обстоятелство,
доколкото поставянето на ваксина е планирано предварително действие,
ноторни в обществото са страничните ефекти от ваксинацията, при което
пълномощникът е бил в състояние да предвиди, че е възможно да настъпи
временно влошаване на здравословното му състояние и да предприеме
необходимите мерки за изпълнение на ангажиментите си, както и да уведоми
доверителя си за задълженията му. Още повече, в случая за изпълнение
указанията на съда за отстраняване на нередовности се изисква единствено
внасяне на посочена по размер ДТ. Това действие не изисква специални
юридически познания и би могло да се извърши и от самата страна или от
сътрудник на адвоката. На следващо място, това временно неразположение е
възникнало в последния ден от срока за отстраняване на нередовности. Не се
сочи никакво препятствия за останалата част от срока, в който и страната и
пълномощникът са били в състояние да изпълнят указанията на съда.
Константна е практиката, че "особени непредвидени обстоятелства" са такива
факти от обективната действителност, които стоят извън волята на страната,
върху чието възникване тя не може да повлияе и които обичайно не могат да
бъдат предвидени. Необходимо е те обективно да са лишили страната от
възможността в срок да упражни предоставеното й от закона процесуално
право. В случая не са изложени факти и твърдения, които биха могли да се
квалифицират по тези критерии. Отделно от това за страната и
пълномощника й е съществувала възможността да поискат продължаване на
срока, но подобни молби не са постъпвали.
Предвид изложеното, съдът намира, че молбата за възстановяване на
срока за отстраняване на нередовности на подадена въззивна жалба е
неоснователна и не следва да бъде уважена. В същия смисъл е и
постановеното определение на районния съд, поради което същото следва да
бъде потвърдено.
По изложеното съдът
ОПРЕДЕЛИ:
5
ПОТВЪРЖДАВА Определение от 17.02.2022г., пост. по гр.д.
№4207/2019, ПдРС.
Определението подлежи на обжалване в едноседмичен срок от
съобщението пред ВКС.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6