М О
Т И В И
към присъда по НЧХД № 9 по
описа на КРС за 2008 г.
Обвинението е повдигнато от М. ***, в качеството и на
майка и законен представител на малолетното дете Г.Г.В. против С.П.С. за това, че
на 21.04.2007 г. в с. В. ***, е причинил на малолетно лице – Г.Г.В., ЕГН **********
***, лека телесна повреда, изразяваща се разстройство на здравето извън
случаите на чл. 128 и чл. 129 от НК, вследствие причинена контузия на главата,
мозъчно сътресение – престъпление по чл. 130 от НК.
В съдебно заседание тъжителката лично и чрез
процесуалния си представител Адв. Д. поддържа
обвинението срещу подсъдимия.
Предявява и е приет в наказателното производство, за
съвместно разглеждане граждански иск, за осъждане на подсъдимия С.С. да и
заплати сумата 2500 лева, представляващи обезщетение за причинените с деянието
неимуществени вреди – болки и страдания на детето, ведно със законната лихва,
считано от датата на увреждането до окончателното плащане.
Подсъдимият С.П.С. не се признава за виновен, дава
обяснения.
Защитника на подсъдимия – Адв. К.. пледира за оправдателна присъда, като счита, че
обвинението не е доказано по несъмнен начин.
След преценка на събраните по делото доказателства
поотделно и в тяхната съвкупност и във връзка със становищата на страните съдът
намира за установено от фактическа страна следното:
Подсъдимият С.П.С. е роден на *** г. в с. В. ***, живущ ***, *******, ЕГН **********.
С присъда по НЧХД 10/1992 г., влязла в законна сила на
18.06.1992 г., за престъпление по чл. 146 от НК му е било наложено наказание –
глоба в размер на 300 лева, за престъпление по чл. 130, ал.2 от НК – наказание
– глоба в размер на 300 лева и за престъпление по чл. 147, ал.1 от НК – му е
било наложено наказание - глоба в размер на 300 лева. По съвкупност е
определено общо най-тежко наказание – глоба в размер на 300 лева и обществено
порицание.
Наказанието обществено порицание е било изпълнено чрез
почитане по радиоуредбата при Кметство В. Л. на
07.08.1992 г. Наказанието глоба в размер на 300 лева е било изпълнено през
второто шестмесечие на 1992 г. – изплатено изцяло и изпълнителното производство
е било прекратено.
На 21.04.2007 г. в село В. Л., на
улицата, на която живеел подсъдимият С., си играели деца– тъжителя, св. Г.Х. и
дете на име А.. При играта А.
бутнал колелото на Г. и го съборил. Тъжителят взел един камък и го хвърлил по А., но не улучил, а камъкът влетял в къщата на
подсъдимия. По същото време на двора в дома на подсъдимия се намирала неговата
майка – св. Н. и камъкът паднал в близост до нея. Тя
казала на сина си, който предположил, че камъкът е съборен от яре. С. ядосан, излязъл на улицата и едно дете
извикало “Г. хвърли камъка.” Тъжителят се опитал да избяга с колелото, но подсъдимия
го хванал през врата и през краката и започнал да го удря в земята, като
ударите попадали в гърба на детето. С. нанесъл два или три удара, след това го
оставил. Детето побягнало, като напсувало С.. По същото време, на разстояние от
около 500 метра, се намирал и св. В. – брат на тъжителя, който видял, че удрят Г.
и отишъл да вика баща си. Г. се прибрал и паднал пред вратата. Свидетелят и
бащата на тъжителя отишли да се разправят с подсъдимия и се сбили, като
причинила на подсъдимия контузия на главата и охлузване на лявата ръка. Сбиването
видяла и св. Н., която също излязла на
улицата, когато пристигнали св. В. и бащата на Г..
В последствие Г. бил откаран на преглед, тъй като се
оплаквал от главоболие, гадене без повръщане, световъртеж. Хоспитализиран е за
лечение с диагноза с контузия на главата, мозъчно сътресение. След лечението е консултиран
с невролог поради продължаващо главоболие и световъртеж, продължили около два
месеца след травмата. Травмата е причинена по механизма от удар с или върху твърд
тъп предмет, като е възможно да е получена и при силно разтърсване. След изписването му от болницата е прегледан и
от съдебен лекар, който е установил кръгловат оток в окосмената част на главата
с диаметър около 4 см. Не е установено да е изгубил съзнание и няма данни за
степенно разстройство на съзнанието. Мозъчното сътресение е причинило
разстройство на здравето извън случаите на чл. 128 и чл. 129 от НК.
След случката Г. се чувствал зле, оплаквал се от
главоболие и световъртеж, получавал кръвотечение от носа, страхувал се да ходи
в с. В. Л..
Горната фактическа обстановка се установява от
доказателствата по делото.
Горната фактическа обстановка се установява от
доказателствата по делото. При анализа им, на първо място следва да се
коментират обясненията на подсъдимия и позицията на защитата относно поведението на С. при инцидента. Обясненията на подсъдимия следва да се
подложат на внимателен анализ като основно доказателствено средство, наред с
процесуалното им предназначение на средство за защита. Най-общо те се изразяват
в следното:
Ядосан от камъка, който щял да удари майка му,
подсъдимият излязъл на улицата, и като разбрал, че Г. го е хвърлил, хванал
колелото му. Детето през това време се опитало да избяга, но подсъдимия го
спрял и ударил колелото два –три пъти в земята. Г. извикал баща си и брат си и
тримата се сбили.
Според настоящия състав тази теза представлява защитна
позиция досежно действията на С., и доказателствено средство по отношение на
последователността на събитията. В обясненията си, подсъдимият не оспорва
фактите довели до инцидента на 21.04.2007 г., единствено отрича да е нанесъл
удари на тъжителя. Обясненията на С. досежно неговите лични действия се
опровергават категорично от показанията на свидетелите Х. и В.. За да постанови
присъдата си, съдът даде вяра на показанията на свидетелите Х. и В., досежно
механизма на изпълнителното деяние. Детето Г.Х., разпитано пред педагог дава непротиворечиви
показания, последователно изяснява събитията, пряк очевидец е на случилото се.
То не е заинтересувано от изхода на процеса и не е повлияно от качеството на
страна или роднинска връзка с тъжителя. От неговите показания съдът с
категоричност установи, че при инцидента С. е нанесъл три удара на Г.В., като
го е хванал за врата и краката. Показанията на Х. се подкрепят в частта досежно
нанесените удари от думите на св. В. – брат на тъжителя. Тези показания съдът
кредитира в частта, с която твърди, че е
видял подсъдимия да нанася удар на брат му, като съответствуващи на заявеното
очевидеца, който е бил в непосредствена близост до Г. и С.. Не се споделят
доводите на защитата, че са налице противоречия, тъй като двамата свидетели
давали показания за различен брой удари нанесени на тъжителя. Действително – св. Х. заявява, че е видял С.
да удря три пъти Г. и след това да го рита, а св. В. заявява, че е видял един
удар в показанията дадени пред предходен съдебен състав, които са прочетени по
реда на чл. 281 от НПК. Но съдът намира, че това е въпрос на различно
възприятие от страна на всеки от свидетелите. В. заявява, че се е намирал на
разстояние от около 500 метра от мястото на инцидента, на прав участък от пътя.
Т.е. възможно е същият да не е възприел в цялост действията на подсъдимия. По
изложените съображения съдът кредитира показанията на св. В., дадени пред
предходния състав, досежно причинените на брат му удари. Пред настоящият състав
В. отново свидетелства, без да са налице съществено противоречия в показанията
му. Единственото разминаване е в броя нанесени удари, което в случая съдът
намира противоречие дължащо се на изминалият период от време. От показанията на
тези свидетели се установява осъществяването на изпълнителното деяние от страна
на подсъдимия С.С.. Показанията на посочените свидетели са логични
последователни. В пълно съответствие със свидетелските показания са
медицинските документи – епикриза, медицинско свидетелство и амбулаторни листи.
Подкрепят се и от изготвената съдебно – медицинска експертиза.
Като обективни
съдебният състав преценява показанията на свидетелката Нечева – майка на подсъдимия. Нейните показания
не противоречат на установената фактическа обстановка. Н. не е очевидец на действията на сина си, преди
пристигането на св. В. и бащата на Г..
Същата изрази единствено учудване, че детето уж било ударено, а бягало
по улицата, а в останалата част показанията и изцяло съответствуват на
установената от съда фактическа обстановка.
Фактическата обстановка се установява и от експертното заключение на съдебно - медицинската експертиза. Вещото лице е
отговорило на поставените въпроси пълно и изчерпателно, като причинно
–следствената връзка между нанесените удари и полученото мозъчно сътресение се
установява по несъмнен и категоричен начин. Експертното заключение съдебният състав възприема като компетентно и
професионално изготвено.
Приетата
фактическа обстановка се основава и на събраните по делото писмени доказателства, които са събрани по предвидения в НПК ред и
са относими са към предмета на доказване.
При установената фактическа обстановка съдът намира,
че подсъдимия С. е осъществил от обективна и субективна страна състава на
престъплението по чл. 131, ал.1, т.4, пр. ІІ-ро във вр. с чл. 130, ал.1 от НК,
тъй като на 21.04.2007 г. в с. В. ***, е причинил на малолетно лице – Г.Г.В.,
ЕГН ********** ***, лека телесна повреда, изразяваща се разстройство на
здравето извън случаите на чл. 128 и чл. 129 от НК, вследствие причинена
контузия на главата, мозъчно сътресение, поради което съдът го признава за
виновен по повдигнатото обвинение.
Причиняването на телесна повреда представлява виновно
и противоправно увреждане на здравето на друг човек, като обект на
престъплението е телесната неприкосновеност. Всяко причинено разстройство на
здравето, извън случаите на чл. 128 и чл. 129 от НК, когато деянието е
извършено умишлено е съставомерно по чл. 130, ал.1 от НК. Престъплението винаги
е резултатно, на реално увреждане.
Изпълнителното деяние е осъществено от подсъдимия чрез
нанасяне на три удара в гърба на пострадалия, при което същият е бил и
разтърсен. Тези действия на С. са доказани по несъмнен начин от Показанията на
свидетелите Х. и В.. Пряка и непосредствена последица от ударите е причинената
лека телесна повреда, която съставлява и съставомерния резултат - разстройство
на здравето, извън случаите на чл. 128 и чл. 129 от НК. Разстройството на
здравето като пряка последица от нанесените удари се установява от СМЕ, приета
в хода на съдебното следствие.
Установен е в производството по делото и
квалифицирания признак по чл. 131, ал.1, т.4 от НК – пострадало от деянието е
малолетно дете, което към момента на извършването му е било деветгодишно.
Подсъдимия С.С. действал при пряк умисъл, с целени и
настъпили обществено опасни последици, като умисъла се извлича от действията
му – излязъл е на улицата, установил е
кое от намиращите се там деца е хвърлило камъка, хванал го е и го е ударил в
земята.
За извършеното от подсъдимия законът предвижда
наказание – лишаване от свобода за срок до три години. При определяне на вида и
размера на наказанието съдът на първо място прецени съдебното минало на дееца.
Установи се по несъмнен начин от представените удостоверения от РП Карлово и
съдебно-изпълнителна служба при Районен съд Карлово, че двете кумулативно
наложени наказания са изпълнени през 1992 г. Поради унищожаване на
изпълнителното производство, не е установена с категоричност датата, на която е
изплатена глобата, наложена на подсъдимия, но това е станало през второто
полугодие на 1992 г., когато е прекратено изпълнителното производство.
Наказанието обществено порицание е било изпълнено на 07.08.1992 г. Т.е.
установено е по несъмнен начин, че по отношение на С. е настъпила реабилитация
по право по реда на чл. 86, ал.1, т.3 от НК след изтичане на една година от
изпълнение на двете кумулативно наложени наказания. Предвид невъзможността да
се установи точната дата на плащане на наложеното наказание глоба, настоящата
инстанция приема, че реабилитация по право е настъпила на 01.01.1994 г.
Престъплението по чл. 131, ал.1, т.4 от НК е умишлено
и законодателят предвижда наказание – лишаване от свобода за срок до три
години. От деянието не са настъпили съставомерни имуществени вреди. Деецът е
пълнолетен и неосъждан към момента на деянието, не е освобождаван и от
наказателна отговорност. Ето защо съдът следва да освободи същия от наказателна
отговорност и да му наложи административно наказание по реда на чл. 78а, ал.1
от НК.
При определяне на вида и размера на наказанието, съдът
прецени обществената опасност на деянието и личната опасност на подсъдимия,
оцени смекчаващите и отегчаващите отговорността обстоятелства.
Като смекчаващо обстоятелство съдът приема чистото
съдебно минало, страха за здравето на майката на подсъдимия, причинен от
падналия камък, което обстоятелство е предизвикано от пострадалия. Като
отегчаващо обстоятелство съдът приема начина на нанасяне на ударите на детето,
трикратно – в гърба. Поради изложеното съдът намира, за най-справедливо да
наложи на С. наказание глоба в размер, ориентиран към минималния, а именно -
1000 лева.
Предявен е в наказателното производство граждански иск
с правно основание чл. 45, ал.1 от ЗЗД, като се претендира от майката на пострадалия
репариране на причинените му с деянието по чл. 131, ал.1, т.4, пр. ІІ-ро във
вр. с чл. 130, ал.1 от НК неимуществени вреди – болки и страдания, получени от
причинената лека телесна повреда, вследствие деликтното поведение на
подсъдимия. За да бъде уважен иск с правно основание чл. 45, ал.1 от ЗЗД,
следва да са налице пет предпоставки – деяние /действие или бездействие/,
противоправност на деянието, причинени вреди, вина и причинна връзка между
деянието и причинените вреди, като наличието им, е основание да се ангажира
отговорността на ответника за причинените от него имуществени и вреди, в този
смисъл иска е основателен и следва да бъде уважен. Деянието е осъществено чрез
действие – нанасяне на удари, като начина на извършването му съдът обсъди при
изследване на обективните признаци на престъплението, предмет на настоящото
производство. Противоправността е установена от закона – умишлената лека
телесна повреда на малолетно лице е престъпление по смисъла на чл. 131, ал.1,
т.4, пр. ІІ-ро във вр. с чл. 130, ал.1 от НК и в извършване на престъпление
съдът призна за виновен подсъдимия, като вината му установена с присъдата.
Причинените вреди – болка, страдание се установяват от показанията на св. В. и
се подкрепят изцяло от приетата и неоспорена съдебно-медицинска експертиза. Причинната
връзка между деянието и причинените веди е безспорна установена – главозамайването, гаденето и главоболието
на Г.В. са проявени вследствие на причиненото му мозъчно сътресение, като
периодът на възстановяване е продължил около два месеца, според съдебния
експерт. Болката е субективно и строго лично усещане, индивидуална за всеки
човек и за да определи размера на обезщетението на неимуществените вреди, съдът
отчита претърпените от детето болки и страдания в момента на деянието и
продължителността на лечението и възстановяването му. Ето защо съдът счита, в съответствие с разпоредбата на
чл. 52 от ЗЗД, че за причинените на малолетния ищец вреди, е справедливо да се
присъди обезщетение в размер на 1500 лева, ведно със законната лихва, считано
от датата на увреждането – 21.04.2007 г., до окончателното плащане, и искът по
чл. 45 от ЗЗД следва да бъде уважен в този размер. За разликата над 1500 лева,
до пълният предявен размер от 2500 лева искът следва да се отхвърли като
неоснователен и недоказан.
На основание чл. 189, ал.3 от НПК съдът осъди
подсъдимия С.С. да заплати на М.И. направените по делото разноски в размер на
размер на 409 лева.
Съдът възложи в тежест на подсъдимия и направените по
делото разноски от бюджета на съда за възнаграждение на вещо лице в размер на
60 лева, и го осъди да заплати държавна такса върху уважената част от
гражданския иск в размер на 60 лева.
Мотивиран от изложеното съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: