Р Е
Ш Е Н
И Е
№ …………../………………….…, гр. Варна
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Варненски районен съд,
наказателна колегия, VІ състав, в публично заседание на деветнадесети октомври
през две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
РАДОСТИНА МЕТОДИЕВА
при секретаря Красимира
Манасиева-Димитрова, като разгледа докладваното от съдията НАХД №
2008 по описа
за 2020год.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано на
основание чл.59 и сл. от ЗАНН по жалба на „Алтерон“
АДСИЦ ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в гр.Варна, подадена
чрез адв. К.Г. от САК, против НП № Р-10-180 от
22.04.2020год. на председателя на КФН, с което на ТД е наложено адм. наказание имуществена санкция в размер на 20 000лв. на
основание чл.31, ал.3, т.3 от ЗДСИЦ за извършено нарушение на чл. 10, ал.1, вр. ал.3 от същия закон.
В
жалбата си въззивникът твърди, че НП е незаконосъобразно, тъй като е
постановено при нарушение на материалния закон и е необосновано. Оспорва изцяло
да е извършил нарушението за което е санкциониран като навежда доводи за
обективна несъставомерност. Отделно от това сочи, че изобщо не бил изследван
въпроса за вината, както и че случаят би могъл да бъде приет за маловажен и да
се приложи нормата на чл.28 от ЗАНН. Не били установени и обстоятелствата при
които било извършено нарушението и това водело до съществени нарушения на
разпоредбите на чл. 42, т.4 и чл. 57, т.5 от ЗАНН. Моли НП да бъде отменено.
Алтернативно отправя искане за намаляване размера на наложеното наказание.
В
съдебното производство въззивното дружество се представлява от адв. Г., който във фазата по същество пледира за отмяна на
НП като изразя становище, че събраните по делото доказателства не сочат на
извършено нарушение от страна на въззивното дружество. Претендира присъждане на
направените по делото разноски.
В
съдебното производство въззиваемата страна се представлява от ю.к. Г., който
във фазата по същество пледира за потвърждаване на НП. Претендира присъждане на
юрисконсултско възнаграждение и прави възражение за прекомерност на претендирания адвокатски хонорар за ответната страна.
Възразява да бъдат присъдени и други разноски неподкрепени с доказателства.
ВРП,
редовно призована за датата на съдебното заседание не изпраща представител и не
изразява становище по жалбата.
След преценка на събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност съдът прие за установено от
фактическа страна следното:
С Решение № 213-ДСИЦ от 25.02.2009 г. на КФН
на „Алтерон" АДСИЦ бил издаден лиценз за
извършване на дейност като дружество със специална инвестиционна цел (ДСИЦ),
което инвестира паричните средства, набрани чрез издаване на ценни книжа, в
недвижими имоти (секюритизация на недвижими имоти).
Със
Заповед № 3-323 от 24.09.2019 г. на заместник-председателя на КФН, ръководещ
управление „Надзор на инвестиционната дейност било наредено извършването на
проверка въззивното дружество с оглед спазване на изискванията на Закона за
дружествата със специална инвестиционна цел, ЗППЦК и нормативните актове по
прилагането им.
С
оглед установяване спазването на разпоредбата на чл. 10, ал. 1 във връзка с ал.
3 от ЗДСИЦ, включително начина на коригиране на финансовия резултат за 2018 г.,
в хода на проверката от въззивното дружество била изискана справка за
преобразуване на финансовия резултат по реда на чл. 10, ал. 3 от ЗДСИЦ за
2018г. в изготвен от проверяващия екип образец. С приемо-предавателен
протокол от 26.09.2019 г. въззивното дружество „Алтерон"
АДСИЦ представило справка за определяне на дивидент на една акция за финансовия
резултат за 2018 г., както и счетоводни справки към нея. Данните за извършеното
преобразуване на финансовия резултат за 2018 г. дружеството представило в
табличен вид (Таблица № 1):
|
|
Година приключваща на 31.12.2018год. |
|
Счетоводна печалба/загуба, съгласно отчета за
всеобхватния доход |
2303954.71 |
|
Корекция за: |
|
|
Разходи/(Приходи) от последваща оценка на имоти,
нето (чл.10, ал.3, т.1 от ЗДСЦИ) |
- 1319194.00 |
|
Загуби/(Печалби) от сделки по прехвърляне на собственост
на имоти, (чл.10, ал.3, т.2 от ЗДСИЦ) |
- 956202.00 |
|
Положителна/(Отрицателна) разлика между
продажната цена и историческа стойност на имоти (чл.10, ал.3, т.3 от ЗДСИЦ) |
1323586.32 |
|
Коригиран финансов резултат за периода |
1352145.03 |
|
Натрупана загуба по чл.10 |
- 655765.46 |
|
Дивидент за разпределение – 90% от коригирания
финансов резултат |
0.00% |
|
Задължение за дивидент |
0.00 |
|
Общо начислен дивидент за 2018г. |
0.00 |
|
Брой акции |
605 000.00 |
|
Дивидент на една акция |
|
|
Чиста стойност на имуществото, съгласно чл. 247,
ал.2 от ТЗ |
0.00 |
|
Чиста стойност на имущественото, намалена с
дивидентите подлежащи на изплащане |
0.00 |
|
Сумата на капитала на дружеството, фонд
„Резервен“ и другите фондове, които дружеството е длъжно да образува по закон
или устав |
605 000.00 |
|
Дивиденти и лихви се изплащат, ако чистата
стойност на имуществото, намалена с дивидентите, подлежащи на изплащане е не
по-малка от сумата на капитала на дружеството, фонд „резервен“ и другите
фондове, които дружеството образува по закон или устав. |
|
С
допълнително писмо вх. № РГ-05-1440-9 от 04.10.2019 г., въззивното дружество „Алтерон" АДСИЦ представило на проверяващите „Справка
за непокритата загуба по чл. 10, ал. 3 от ЗДСИЦ, която включвала загубите на
дружеството за периода 2007 г. - 2017 г. В същата било посочено, че загубите
през съответните години са изчислени, прилагайки правилата на чл. 10 от ЗДСИЦ и
чл. 247а от ТЗ за корекция на формирания годишен счетоводен финансов резултат
на дружеството „в увеличение или намаление". Отбелязано било също така, че
корекциите са били съобразени с увеличенията/намаленията на разходи/(приходи)
от последваща оценка на имоти нетно (чл. 10, ал. 3, т. 1 от ЗДСИЦ),
загуби/(печалби) от сделки по прехвърляне на собственост на имоти (чл. 10, ал.
3, т. 2 от ЗДСИЦ) и положителната/(отрицателна) разлика между продажната цена и
историческа стойност на имоти (чл. 10, ал. 3, т. 3 от ЗДСИЦ). Приложени са
справки за определяне на дивидент на една акция за финансовия резултат за
годините, за които е било необходимо да се преизчислява финансовият резултат по
правилата на чл. 10 от ЗДСИЦ и чл. 247а от ТЗ, а именно: 2009 г., 2010 г., 2011
г., 2012 г., 2015 г. и 2016 г.
В
хода на проверката, от представените на 26.09.2019 г. от въззивното дружество
договори за покупко-продажба на вземания (цесии) било установено, че на
31.12.2018 г. е бил сключен договор за покупко-продажба на вземане (цесия),
съгласно който въззивника „Алтерон" АДСИЦ (цесионер) придобива от „Индъстри дивелъпмънт холдинг" АД (цедент)
вземане, което последният има от „Нипет" ЕАД. ДСИЦ придобива посоченото вземане за 4 500 000
лв. На същата дата (31.12.2018г.) бил сключен договор за покупко-продажба на
вземане, съгласно който „Алтерон" АДСИЦ
прехвърля на „Спърс" ЕООД посоченото по-горе
вземане от „Нипет" ЕАД за сумата от 5 400 000 лв.
като по този начин ДСИЦ е реализирало печалба в размер на 900 000 лв.
При
горните факти било прието, че през 2018год. въззивното дружество е извършило
дейност, която е извън обхвата на издадения от КФН лиценз за секюритизиране на недвижими имоти, съгласно чл. 4, ал. 1 от
ЗДСИЦ - осъществило сделка, в резултат на която е продало актив (вземане),
който не е недвижим имот или вещно право върху недвижим имот. Посочената
търговска сделка попадала извън обхвата на сделките, описани в чл. 4, ал. 1 от
ЗДСИЦ, и не била пряко свързана с тяхното осъществяване. Прието било, че
доколкото формираната от продажбата на вземането печалба в размер на 900 000
лв. не се явява печалба от дейността на „Алтерон"
АДСИЦ по секюритизация на недвижими имоти, същата не
следва да бъде включвана във финансовия резултат, подлежащ на коригиране по чл.
10, ал. 3 от ЗДСИЦ.
Във
връзка с горното и с оглед преценка относно спазването на разпоредбата на чл.
10, ал. 1, във връзка с ал. 3 от ЗДСИЦ, в хода на проверката било извършено
служебно преизчисление на финансовия резултат на „Алтерон" АДСИЦ за 2018г.
Същото
било изготвено в табличен вид (Таблица 2) , в чиято последна колона били
посочени стойностите без включване на печалбата от продажбата на вземането в
размер на 900 000 лв. както следва:
|
|
Финансов резултат съгласно
отчета за доходите |
2018г. Стойност в лв. |
2018г. Стойност вв лв. без включване на печалбата от продажбата на
вземане (цесия) |
|
|
Счетоводна печалба |
2 303 954.71 |
1 403 954.71 |
|
|
Счетоводна загуба |
|
|
|
Чл.10, ал.3, т.1 от ЗДСИЦ |
Увеличение/(намалени) на
финансовия резултат с разходите/приходите от последващи оценки на недвижими
имоти |
|
|
|
|
увеличение |
454420.00 |
454420.00 |
|
|
намаление |
1773614.00 |
1773614.00 |
|
Чл.10, ал.3, т.2 от ЗДСИЦ |
Увеличение/(намаление) на
финансовия резултат със загубите/печалбите от сделки по прехвърляне на
собствеността върху недвижими имоти |
|
|
|
|
увеличение |
|
|
|
|
намаление |
956202.00 |
956202.00 |
|
Чл.10, ал.3, т.3 от ЗДСИЦ |
Увеличение/(намаление) на
финансовия резултат в годината на прехвърляне на собствеността върху недвижими
имоти с положителната/отрицателната раздлика между:
|
|
|
|
|
а)продажна цена на недвижимия
имот, и |
|
|
|
|
б) сумата от историческата
цена на недвижимия имот и последващите разходи,
довели до увеличаване на балансовата сума |
436660.68 |
436660.68 |
|
|
увеличение |
1323586.32 |
1323586.32 |
|
|
намаление |
|
|
|
Чл.10, ал.3, т.4 от ЗДСИЦ |
Увеличение /(намаление) на
финансовия резултат със загубите/печалбите от продажби, отчетени в годината
на сключване на договори за финансов лизинг |
|
|
|
|
увеличение |
|
|
|
|
намаление |
|
|
|
Чл.10, ал.3, т.5 от ЗДСИЦ |
Увеличение /(намаление) на
финансовия резултат в годината на изтичане на срока на договора за финансов
лизинг с положителната/отрицателната разлика между: |
|
|
|
|
а) прихода от продажбата на
недвижимия имот, вписан в началото на срока на договора за финансов лизинг, и
|
|
|
|
|
б) сумата от историческата
цена на недвижимия имот и последващите разходи,
довели до увеличение на балансовата сума |
|
|
|
|
увеличение |
|
|
|
|
намаление |
|
|
|
|
Сума за разпределение на
дивидент |
1352145.03 |
452145.03 |
|
|
90% дивидент за начисляване |
1216930.53 |
406930.53 |
|
|
Стойност на имуществото по
чл. 247а от ТЗ |
11774069.47 |
11774069.47 |
|
|
Капитал на дружеството и др.
фондове |
5 105 000.00 |
5 105 000.00 |
След
направените преизчисления било прието, че и в двата случая (както с включената
печалба от продажбата на вземане, така и без нея ) са били налице основания за
изплащане на дивидент. В първия случай (при включена печалба от продажбата на
вземане) сумата за разпределение на дивидент била в размер на 1352145.03лв., а
във втория случай (без включена печалба от продажбата на вземане) сумата била в
размер на 452 145.03лв.
Преценено
било, че вземането на решение на проведено на 17.06.2019год. ОСА на „Алтерон“ АДСЦИ с финансовия резултат на дружеството за
2018год., представляващ счетоводна печалба, да се покрият натрупани загуби от
минали години, поради което не е бил изплатен дивидент за 2018год. от страна на
въззивното дружество е било извършено в нарушение на чл. 10, ал.1 вр. ал.3 от ЗДСИЦ.
За
констатираното нарушение на 16.12.2019год. св. Н. съставила срещу въззивното
дружество АУАН № Р-06-1205/16.12.2019год., който бил предявен и връчен на
надлежно упълномощено лице.
В срока по чл. 44 от ЗАНН възражение срещу АУАН не били подадени.
На
22.04.2020год., въз основа на акта, АНО издал атакуваното с жалбата НП, като е
приел изцяло фактическите констатации изложени в него, приел е че на
17.06.2019год. въззивното дружество е нарушило разпоредбата на чл. 10, ал.1, вр. ал.3 от ЗДСИЦ и на основание чл. 31, ал. 3, т.3 вр. ал.1, т.3 от ЗДСЦИ му наложил адм.
наказание имуществена санкция в размер на 20 000лв.
В
съдебно заседание като свидетел показания е дала актосъставителката
Ю. Н.. Последната възпроизвежда пред съда възприятията си от извършената на
въззивника проверка и констатациите от същата с нужната конкретика.
В
хода на съдебното следствие е назначена съдебно- счетоводна експертиза
изготвена от вещото лице А.В.. От заключението на същата, поддържано от вещото
лице в съдебно заседание, се установява, че за финансовата 2018год. въззивното
дружество не е формирало печалба определена по реда на чл. 10, ал.3 от ЗДСИЦ и
чл. 247а от ТЗ. В експертизата вещото лице е посочило, че счетоводната печалба
на въззивното дружество за 2018год. коригирана съобразно чл.10, ал.3 от ЗДСИЦ
възлиза на 1 352 145.032, а натрупаните загуби за периода 2007-2017год.
възлизат на 1655 765.46лв. като през този период дружеството не е разпределяло
дивидент. Посочило е също така, че съобразно нормата на чл. 247а, ал.1 от ТЗ дивиденти и лихви по чл. 190, ал. 2
се изплащат само ако според проверения и приет съгласно раздел ХI финансов
отчет за съответната година чистата стойност на имуществото, намалена с
дивидентите и лихвите, подлежащи на изплащане, е не по-малка от сумата на
капитала на дружеството, фонд "Резервен" и другите фондове, които
дружеството е длъжно да образува по закон или устав, а съобразно ал.3 на същия
член от ТЗ плащанията по ал. 1 се извършват до размера на печалбата за
съответната година, неразпределената печалба от минали години, частта от
фонд "Резервен" и другите фондове на дружеството, надхвърляща
определения от закона или устава минимум, намален
с непокритите загуби от предходни години, и отчисленията за фонд "Резервен"
и другите фондове, които дружеството е длъжно да образува по закон или устав и
след като направил изчисления - от коригираната съобразно чл. 10, ал.3 от ЗДСИЦ
приспаднал непокритите загуби за периода от 2007-2017год. достигнал до извод,
че за 2018год. въззивника е на загуба - -303 620.43лв..
Горната
фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на всички събрани в
хода на съдебното следствие доказателства, както писмени така и гласни, които
преценени поотделно и в тяхната съвкупност не водят на различни правни изводи.
Жалбата
е депозирана от надлежна страна, в срока за обжалване поради което се
При
извършена служебна проверка по законосъобразността на проведеното адм. наказателно производство съдът констатира, че в хода
на същото не са били допуснати съществени нарушения на процес. правила. АУАН и
НП съдържат изискуемите реквизити по ЗАНН, преписи от същите са връчени като на
въззивника е дадена възможност да организира защитата си. НП е издадено в срока
по чл.34, ал.3 от ЗАНН. В обстоятелствените части се съдържат обстоятелства и
факти, които в достатъчна степен описват нарушението за което е повдигнато
обвинение. Посочени са дата и място на извършване на нарушението, нарушената
законова норма и обстоятелствата при които е извършено нарушението. Последното
е правилно индивидуализирано от фактическа и правна страна.
След
преценка на събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност
съдът счете, че въззивното дружество не извършило нарушението за което е
санкционирано по следните съображения:
На
въззивното дружеството е наложено наказание за нарушаване нормата на чл. 10,
ал.1 вр. ал.3 от ЗДСИЦ.
Съгласно
нормата на чл. 10, ал.1 от ЗДСИЦ дружеството
със специална инвестиционна цел разпределя като дивидент не по-малко от 90 на сто
от печалбата за финансовата година, определена по реда на ал. 3 и при спазване
на изискванията на чл. 247а от
Търговския закон. Член 246, ал. 2,
т. 1 от Търговския закон не се прилага.
На свой ред съгласно ал. 3 от същия член на закона
печалбата за разпределение е финансовият резултат (счетоводна печалба/загуба),
коригиран както следва:
1. увеличен/намален с разходите/приходите от последващи
оценки на недвижими имоти;
2. увеличен/намален със загубите/печалбите от сделки по
прехвърляне на собствеността върху недвижими имоти;
3. увеличен/намален в годината на прехвърляне на
собствеността върху недвижими имоти с положителната/отрицателната разлика между:
а) продажната цена на недвижимия имот, и
б) сумата от историческата цена на недвижимия имот и последващите разходи, довели до увеличение на балансовата
му сума;
4. увеличен/намален със загубите/печалбите от продажби,
отчетени в годината на сключване на договори за финансов лизинг;
5. увеличен/намален в годината на изтичане на срока на
договора за финансов лизинг с положителната/отрицателната разлика между:
а) прихода от продажбата на недвижимия имот, вписан в
началото на срока на договора за финансов лизинг, и
б) сумата от историческата цена на недвижимия имот и последващите разходи, довели до увеличение на балансовата
му сума.
В случая по делото няма спор, че за 2018год. въззивното
дружество е отчело счетоводна печалба, която и след корекцията по ал.3 на чл.
10 от ЗДСИЦ е положителна. Според вещото лице изготвило назначената СЧЕ,
ползвало за база Одиторския доклад публикуван в ТР
тази коригирана счетоводна печалба възлиза на 1 352 145.03лв., а според АНО 452
145.03лв. (след изключване от общата счетоводна печалба на сумата от 900 000лв.
приета от АНО като печалба от сделка извън обхвата на чл.4, ал.1 от ЗДСИЦ).
Спорен е въпроса дали при тези безспорно установени
факти дружеството е имало печалба за разпределяне на дивидент.
Според АНО, който се позовава единствено на чл. 247а,
ал.1 от ТЗ сумата за изплащане на дивидент възлиза на 406 930.53лв.
Според вещото лице обаче сума за изплащане на дивидент
не е налице, тъй като такъв съобразно чл. 247а, ал.3 от ТЗ се изплаща до размера на печалбата за съответната година, неразпределената
печалба от минали години, частта от фонд "Резервен" и другите фондове
на дружеството, надхвърляща определения от закона или устава минимум, намален с непокритите загуби от предходни
години, и отчисленията за фонд "Резервен" и другите фондове,
които дружеството е длъжно да образува по закон или устав, а в случая
дружеството има натрупани загуби от минали години в размер на 1 655 765.46лв. и
след приспадане на тези загуби от коригираната печалба резултата е отрицателен
– -303 620 43лв.
Съдът
кредитира изцяло заключението на вещото лице, тъй като същото е дадено от
компетентен експерт с познания в съответната област и обосновано.
В
същност основния спор между страните е следва ли при формиране на печалбата за
разпределение на дивидент да бъде съобразявана нормата на чл. 247а, ал.3 от ТЗ,
в частност да бъдат приспадани загубите от минали години.
Според
процес. представител на въззиваемата страна счита, че ЗДСИЦ бил специален закон
и нормата на чл. 247а, ал.3 от не следвало да намери приложение, поради което и
подхода на вещото при формиране на извода за липса на сума за разпределяне на
дивидент бил неправилен.
Съдът
не споделя това становище. Безспорно Законът за дружествата със специална
инвестиционна цел е
специален
закон, който основно дава уредба на специфични отношения. Същият обаче се
подчинява на общи правила за неуредените въпроси. Съгласно §2 от ПЗРЗДСИЦ за неуредените в този закон въпроси се прилагат
съответно разпоредбите на Закона за публичното
предлагане на ценни книжа, на Закона за
дейността на колективните инвестиционни схеми и на други предприятия за
колективно инвестиране и на Търговския закон, с
изключение на чл. 204, ал. 1 от Търговския закон.
Видно от съдържането на самия закон (ЗДСИЦ) извън общото препращане на
§2, в отделни разпоредби на закона има директни препращания към конкретни
разпоредби на ТЗ, а в някой случаи въпреки, че § 2 ограничава приложението само
на чл. 204, ал. 1 от ТЗ, приложението и на други текстове от ТЗ изрично е
изключено от норми на закона. Такова изрично изключване е налице в нормата на
чл.10, ал.1 от ЗДСИЦ където изрично е посочено, че чл. 246, ал. 2, т. 1 от Търговския закон не се
прилага.
При
внимателния анализ на тези многобройни препращания към ТЗ и изключения на
неговото приложение може да се направи извод, че пряко приложение към АДСИЦ
имат само тези разпоредби от ТЗ, към които е налице директно препращане. В
случая в нормата на чл.10, ал.1 от ЗДСИЦ се съдържа изрично препращане към чл.
247а от ТЗ, поради което и нормативната уредба в този член (включващ 5 алинеи)
намира пряко приложение и по отношение на АДСЦИ, а не избирателно само ал.1 от
този член, както счита процес. представител на въззиваемата страна.
И
след като нормата на ал.3 на чл. 247а от ТЗ е относима
и към АДСИЦ и предвид заключението на вещото лице по назначената СЧЕ за
формиран реален отрицателен резултат за 2018год. – загуба в размер на -303
620.43лв. (след изключване от общата счетоводна печалба на прихода от продажба
на вземане в размер на 900 000лв. загубата е още по-голяма) то според настоящия
съд от обективна страна нарушение на чл. 10, ал.1 от ЗДСИЦ не е налице, тъй
като сума за разпределение на дивидент няма.
Горното
влече на извод, че атакуваното НП е издадено в нарушение на материалния закон и
като такова следва да бъде отменено.
По разноските.
С
оглед крайния изход на делото (НП подлежи на отмяна), направеното от страна на
процес. представител на въззиваемата страна искане за присъждане на
юрисконсултско възнаграждение, макар и своевременно се явява неоснователно.
По
искането на процес. представител на въззивното дружество за присъждане на
разноски.
Съгласно разпоредбата на чл. 63,
ал.3 от ЗАНН в съдебните производства по ал. 1 страните имат право на
присъждане на разноски по реда на АПК. Съгласно разпоредбата
на чл.143, ал.1 от АПК когато съдът отмени обжалвания административен акт или
отказа да бъде издаден административен акт, държавните такси, разноските по
производството и възнаграждението за един адвокат, ако подателят на жалбата е
имал такъв, се възстановяват от бюджета на органа, издал отменения акт или
отказ. В разпоредбата на чл.144 от АПК се сочи, че за неуредените в този дял
въпроси се прилага Гражданският процесуален кодекс.
В
случая въззивното дружество е било представлявано от надлежно упълномощен
адвокат (в горната насока са приложените към делото две пълномощни – л.7 и 8 от
делото), а искането за присъждане на разноски е направено своевременно, поради
което и се явява допустимо. Същото обаче се явява неоснователно поради липсата
на доказателства както за наличие на сключен договор за адвокатска услуга, така
и за направени разноски в размерите посочени в приложения от страна на защитата
списък на разноските.
Съгласно
ТР № 6/06.11.2013год. на ОСГТК на ВКС разноските са направените от страната разходи
за производството. Разноските за правна защита са разходи за производството
включват възнаграждение за един адвокат. Съгласно т.1 от цитираното по-горе ТР
съдебните разноски за адвокатско възнаграждение се присъждат когато страната е
заплатила възнаграждението. В договора следва да е вписан начина на плащане –
ако е по банков път задължително се представят доказателства за това, а ако е в
брой, то тогава вписването за направено плащане в договора за правна помощ е
достатъчно и има характера на разписка.
В
случая на първо място по делото липсва представен договор за правна помощ в
писмена форма от който да се установи на първо място наличието на договорни
отношения между въззивното дружество като клиент и адвокат Г., съответно адв. дружество „Г. и Ризов, доколкото е налице упълномощителна сделка в тази насока съответно преупълномощителна такава. Съгласно ТР писмената форма на
договора между адвоката е клиента е за доказване и с договора се удостоверява
както че разноските са направени, така и че са само договорени.
На
следващо място липсват и каквито и да било доказателства за направени разноски
от страна на въззивното дружество. По делото е представен списък за разноски.
Последният обаче представлява само процес. предпоставка за развитие на производството
по изменение на решението в частта на разноските, но не служи като
доказателство за направените разходи. Представено е платежно с наредител въззивното дружество и получател Адвокатско
дружество Г. и Ризов с посочени пояснения НП. Това платежно нареждане обаче
също не установява нито размера на преведената сума (точно в тази графа от
платежното е налице явно забелване на сумата) нито това, че същата е преведена
съобразно договор за адвокатска услуга свързана с процесното НП. Отделен е
въпроса, че както бе посочено по-горе писмен договор за такава услуга, в която
да е упоменато уговореното възнаграждение и начина на плащане на същото не е
представен по делото. Липсват и каквито и да било доказателства за договорено
между страните (адвокат и клиент) заплащане на пътни разноски във връзка с
явяване на адвоката по делото съответно доказателства за платени такива от
клиента на адвоката. Поради изложеното по-горе съдът счете, че искането на
процес. представител на въззивното дружество за присъждане на разноски се явява
неоснователно и не следва да бъде уважено.
Водим от горното Варненският
районен съд
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ Наказателно постановление №
Р-10-180 от 22.04.2020год. на председателя на КФН, с което на „Алтерон“ АДСИЦ ЕИК *********, на основание чл. 31, ал.3,
т.3 вр. ал.1, т.3 от ЗДСИЦ е наложено административно
наказание имуществена санкция в размер на 20 000лв. за нарушаване нормата на
чл. 10, ал.1 вр. ал.3 от същия закон.
Решението подлежи на обжалване с
касационна жалба пред Варненски административен съд в 14-дневен срок от
получаване на съобщенията от страните, че решението и мотивите са изготвени.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: