№ 18535
гр. София, 15.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 81 СЪСТАВ, в публично заседание на
осми октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:СВЕТЛАНА ХР. ПЕТКОВА
при участието на секретаря НАТАША П. МЕРЕВА
като разгледа докладваното от СВЕТЛАНА ХР. ПЕТКОВА Гражданско дело
№ 20231110119722 по описа за 2023 година
Предявени са искове с правно основание чл. 422, ал.1, вр.чл.415, ал.1 ГПК, вр.
чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 198о, ал. 1 от Закона за водите и чл. 422, ал.1, вр. чл.
415, ал. 1 ГПК, вр.чл.86, ал.1 ЗЗД, за признаване за установено в отношенията между
страните, че ответникът Л. К. И. дължи на ищеца „Софийска вода“ АД сумата от 1
257,99 лв., представляваща цена на доставени от дружеството ВиК услуги за периода
от 11.05.2020г. до 07.07.2022г., и сумата от 68,10 лв., представляваща обезщетение за
забава в размер на законната лихва върху главницата за периода от 21.06.2020г. до
07.07.2022г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на депозиране на
заявлението по чл. 410 ГПК - 19.10.2022г. до окончателното изплащане на вземането,
които суми касаят водоснабден имот – ап. 23, находящ се в гр. София, ж.к. „..., вх. „А“,
ет.4, клиентски № **********, и за които е издадена Заповед за изпълнение на
парично задължение от 09.11.2022г. по ч.гр.д. № 56716/2022г. по описа на СРС, 81
състав.
Ищецът „Софийска вода“ АД твърди да е налице облигационно отношение,
възникнало с ответника въз основа на договор за предоставяне на ВиК услуги при
Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 8 от Наредба №4/14.09.2004г. са обвързали
потребителите без да е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че съгласно
тези общи условия е доставил за процесния период ВиК услуги до имот – ап. 23,
находящ се в гр. София, ж.к. „..., вх. „А“, ет.4, клиентски № **********, като
купувачът не е престирал насрещно - не е заплатил дължимата цена. Иска се от съда да
постанови решение, с което да признае за установено по отношение на ответника, че
дължи на ищеца претендираните вземания в посочените размери. Претендира
1
разноски.
Ответницата Л. К. И., представлявана от назначен от съда на основание чл. 47,
ал. 6 ГПК особен представител, е депозирала отговор на исковата молба в
законоустановен срок по чл. 131 ГПК, с който оспорва изцяло предявените искове по
основание и размер. Оспорва твърдението, че през процесния период е била ползвател
на имота и е имала качеството потребител на ВиК услуги, по възникнало с ищеца
облигационно отношение. Сочи че не са ангажирани доказателства относно
твърдението, че в процесния имот са доставяни услуги в посочените количества.
Намира за недоказан начина на изчисляване на претендираните суми. Поддържа, че не
доказано да е извършван реален отчет или че ответницата е отказала достъп до имота
за отчет. Позовава се на изтекла погасителна давност. Моли за отхвърляне на исковете.
По иска по чл.422, ал.1 ГПК, вр. чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД, вр. чл.198о, ал.1 от
Закона за водите:
За основателността на иска в тежест на ищеца е да установи, че ответникът е
потребител на ВиК услуги по възникнало между страните облигационно
правоотношение, че в процесния период ищецът е доставял ВиК услуги в
претендираните количества в посочения обект, чиято стойност възлиза поне на
претендираните суми.
При установяване на тези обстоятелства в тежест на ответника е да докаже, че е
погасил претендираните вземания.
Съдът намира, че от приетите по делото писмени доказателства следва да се приеме за
установено, че през исковия период именно ответникът се явява собственик на
процесния имот. Видно от представената по делото справка от Служба по вписванията
по персоналната партида на ответника за периода 01.01.1998г. – 29.06.2022г. /лист 5-7
по делото/ се извежда, че по отношение на притежавания от същата процесен имот,
находящ се в гр. София, ж.к. „..., вх. „А“, ет. 4 ап. 23, е наложена възбрана, като няма
последващи вписвания в регистъра за прехвърляне на правото на собственост или
учредяване на право на ползване от ответника в полза на друго лице.
Съгласно разпоредбата на чл. 3, ал. 1, т. 2 от Наредба № 4 от 14.09.2004г. за
условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на
водоснабдителните и канализационните системи, потребители на услугите В и К са
собствениците и лицата, на които е учредено вещно право на строеж или право на
ползване на жилища и нежилищни имоти в сгради – етажна собственост.
Следователно, доколкото се установи, че ответникът е собственик на процесния имот,
той е и потребител на водоснабдителни и канализационни услуги в него.
Предоставянето на В и К услуги на потребителите срещу заплащане се осъществява от
В и К оператори, като в границите на една обособена територия само един оператор
2
може да извършва тази дейност – арг. чл.198о, ал.1 и ал.2 ЗВ. В настоящия случай е
безспорно, че оператор на В и К услуги на територията на гр. София е ищцовото
дружество. Съгласно разпоредбата на чл.8, ал. 1 от Наредба № 4/14.09.2004г.,
получаването на услугите В и К се осъществява при публично известни общи условия,
предложени от оператора и одобрени от собственика (собствениците) на
водоснабдителните и канализационните системи или от оправомощени от него (тях)
лица и от съответния регулаторен орган, като не се предвижда сключването на отделен
писмен договор с всеки потребител. Тези общи условия се публикуват най-малко в
един централен и в един местен всекидневник и влизат в сила в едномесечен срок от
публикуването им в централния ежедневник (чл. 8, ал. 2 и ал. 3 от наредбата). В
случая несъмнено е, че общите условия на ищцовото дружество са влезли в сила,
доколкото са били публикувани и са одобрени с решение на ДКЕВР, като за процесния
период приложение намират ОУ, одобрени с решение на КЕВР от 13.07.2016г. и влезли
в сила на 28.08.2016г. Съответно според нормата на чл. 8, ал. 4 от наредбата в срок от
30 дни след влизането в сила на общите условия потребителите, които не са съгласни с
тях, имат право да внесат в съответното предприятие заявление, в което да предложат
различни условия. По делото не са релевирани подобни трърдения, нито има данни, че
ответникът е упражнил правото си на възражение срещу Общите условия. Поради
изложеното, съдът приема, че между страните по делото са били налице облигационни
отношения по неформален договор за продажба на водоснабдителни и
канализационни услуги за питейно-битови нужди с включените в него права и
задължения на страните, съгласно Наредба № 4 от 14.09.2004г. за условията и реда за
присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и
канализационните системи и съгласно приложимите към съответния период Общи
условия.
Съгласно разпоредбата на чл. 32, ал. 2 във връзка с чл. 25 от ОУ от 2016г.,
доставянето на питейна вода и/или пречистване и/или отвеждане на отпадъчни води в
сгради – етажна собственост се заплаща въз основа на измереното количество
изразходвана вода от водоснабдителната мрежа, като същото се разпределя въз основа
на отчет на общия водомер, монтиран на водопроводното отклонение от В и К
оператора, и отчетите по индивидуалните водомери, с включени всички разходи и
загуби на вода в сградната и вътрешната водопроводна инсталация. Отчитането на
показанията на водомерите се извършва от служител на оператора на В и К услуги в
присъствието на потребителя или на негов представител (чл. 23, ал. 4 от ОУ от 2016г.),
като клаузата на чл. 24, ал. 1 от ОУ от 2016г., регламентира задължението на
потребителя да осигурява свободен и безопасен достъп на легитимните длъжностни
лица на В и К оператора за извършване на отчети на индивидуалния водомер,
монтиран в процесния имот, с оглед определяне на точното количество изразходвана
питейна вода.
3
По делото се установява спазване на описаната процедура за разпределение на
количеството доставени В и К услуги в процесния имот. Изготвената СТЕ
потвърждава, че процесният имот е водоснабден. В допълнение се изяснява, че през
претендирания в исковата молба период от 11.05.2020г. до 07.07.2022г. отчитането и
начисляваното количество вода е ставало на база брой живущи, поради неизправни
водомери, като от началото на периода до м.10.2020г. количеството консумирана вода
и ВиК услуги е определяно на база за 3-ма живущи, а след този период до 07.07.2022г.
– за един обитател. Вещото лице по СТЕ определя количеството на доставените В и К
услуги за процесния период, а именно от 11.05.2020г. до 07.07.2022г., в размер на
454,758 куб.м. вода, съобразно отразеното в Приложение № 1. Същевременно,
експертът по ССчЕ посочва, че стойността на предоставените за този период услуги
възлиза в размер на 1257,99 лв., като същата е определена в съответствие с
изчислените количества и утвърдените от КЕВР цени. Съдът кредитира изцяло
заключението на приетата комплексна съдебно-техническа и счетоводна експертиза
като компетентно изготвени въз основа на доказателствата по делото и при
съобразяване на приложимата нормативна уредба.
Същевременно от заключението на вещото лице по съдебно-техническата
експертиза и приложените по делото фактури се установява в производството, че за
периода от 11.05.2020г. до 09.11.2020г., количеството консумирана вода и ВиК услуги е
определяно за 3-ма живущи. Последното обстоятелство съдът намира, че не следва да
бъде възприето, доколкото по делото не са представени доказателства, които да
удостоверяват правото на ищцовото дружество за изчисляване на базата именно за
трима живущи. С оглед на изложеното, съдът намира, че за процесния период от
11.05.2020г. до 07.07.2022г., дължимата от ответника сума за потребени ВиК услуги,
възлиза на 822,06 лева.
При установената основателност на иска следва да бъде разгледано
релевираното от ответника възражение за изтекла погасителна давност. Съгласно
задължителните тълкувателни разяснения на Тълкувателно решение №3/18.05.2012г.
по тълк. дело №3/2011г. на ВКС, ОСГТК, понятието „периодични плащания“ по
смисъла на чл.111, б.„в“ от Закона за задълженията и договорите се характеризира с
изпълнение на повтарящи се задължения за предаване на пари или други заместими
вещи, имащи единен правопораждащ факт, чиито падеж настъпва през предварително
определени интервали от време, а размерите на плащанията са изначално определени
или определяеми, без да е необходимо периодите да са равни и плащанията да са
еднакви. Следователно еднаквостта или различието на размера на задължението за
плащане нямат отношение към характеристиката му като периодично, като единствено
е необходимо той да е предварително определен или определяем.
Вземанията на ищцовото дружество съдържат изброените признаци на
4
понятието, поради което представляват периодични плащания по смисъла на чл.111, б.
„в“ ЗЗД и за тях се прилага тригодишен срок на погасителна давност. Задълженията на
потребителите на предоставяните от водоснабдителните дружества услуги са за
изпълнение на повтарящи се парични задължения, имащи единен правопораждащ факт
– договор, чийто падеж настъпва през предварително определени интервали от време,
а размерите им са изначално определяеми, независимо от това дали отделните
плащания са с еднакъв или различен размер.
Предвид обстоятелството, че заявлението за издаване на заповед за изпълнение
по чл.410 ГПК е подадено на 09.10.2022г., като от тази дата установителният иск се
счита предявен (арг. чл. 422, ал. 1 ГПК), погасителната давност за претендираните
вземания е прекъсната – арг. чл. 116, б. „б“ ЗЗД, съдът намира, че вземанията на ищеца
за процесния период от 11.05.2020г. до 07.07.2022г. не са погасени по давност.
С оглед изложеното, искът за цена на потребена вода в имот, находящ се в гр.
София, ж.к. „..., вх. „А“, ет.4, ап. 23, за периода от 11.05.2020г. до 07.07.2022г. следва да
бъде уважен до размера 822,06 лева, а за разликата над него до пълния претендиран
размер от 1257,99 лева следва да се отхвърли.
По иска по чл. 422 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД:
Съгласно клаузата на чл. 44 от ОУ от 2016г., при неизпълнение в срок на
задължението за плащане на ползваните услуги, потребителят дължи на В и К
оператора обезщетение в размер на законната лихва, считано от първия ден след
настъпване на падежа. Договорната клауза съответства на правилото на чл. 84, ал. 1
ЗЗД – денят за изпълнение на задължението е определен (30 дни след издаването на
фактура), поради което длъжникът изпада в забава след изтичането му. Следователно,
ответникът Л. К. И. дължи обезщетение за забава върху дължимата от нея главница от
822,06 лева за периода от 11.06.2020г. /когато е изпаднал в забава за заплащане на
задължението фактурирано на 11.05.2020г., с настъпил падеж на 10.06.2020г./ до
заявената от ищеца крайна дата 07.07.2022г. Същевременно при съобразяване, че
ищецът претендира мораторна лихва от по-късна дата – 21.06.2020г. до 07.07.2022г.,
размерът на акцесорното задължение, при възприемане изводите на ССчЕ и съобразно
диспозитивното начало /чл. 6 ГПК/ възлиза на сумата 68,10 лева.
По разноските:
С оглед изхода от спора правото на разноски имат ищецът, доколкото
ответникът е представляван от особен представител.
В полза на ищеца на основание чл. 78, ал. 1 ГПК следва да бъдат присъдени
разноски в размер от 707,17 лв. /за държавна такса, депозит за вещи лица, депозит за
особен представител и юрисконсултско възнаграждение/, както и разноски по ч.гр.д. №
56716/2022г. по описа на СРС, 81 състав в размер от 51,27 лв. /за държавна такса и
юрисконсултско възнаграждение/.
5
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 422 ГПК, че Л. К. И., ЕГН
**********, с адрес: гр. София, ж.к. „..., вх. „А“, ет.4, ап. 23 ДЪЛЖИ НА "Софийска
вода" АД ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, бул. "Цар
Борис III" № 159, на основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. с чл. 198о, ал. 1 ЗВ сумата
822,06 лева, представляваща цена на доставени от дружеството ВиК услуги за периода
от 11.05.2020г. до 07.07.2022г., и сумата 68,10 лева, представляваща обезщетение за
забава в размер на законната лихва върху главницата за периода от 21.06.2020г. до
07.07.2022г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на депозиране на
заявлението по чл. 410 ГПК - 19.10.2022г. до окончателното изплащане на вземането,
които суми касаят водоснабден имот – ап. 23, находящ се в гр. София, ж.к. „..., вх. „А“,
ет.4, клиентски № **********, и за които е издадена Заповед за изпълнение на
парично задължение от 09.11.2022г. по ч.гр.д. № 56716/2022г. по описа на СРС, 81
състав, като ОТХВЪРЛЯ иска за цена на доставени от дружеството ВиК услуги до
имота за сумата над 822,06 лева до пълния претендиран размер от 1257,99 лева.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК Л. К. И., ЕГН **********, с адрес:
гр. София, ж.к. „..., вх. „А“, ет.4, ап. 23 ДА ЗАПЛАТИ на "Софийска вода" АД ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр. София, бул. "Цар Борис III" № 159
сумата 707,17 лева – разноски за исково производство и сумата 51,27 лева – разноски
за заповедно
производство
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6