№ 640
гр. София, 19.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО I ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесети април през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Петя Г. Крънчева Тропчева
Членове:Николай Николов
Бетина Б. Бошнакова
при участието на секретаря Рени Ив. Атанасова
като разгледа докладваното от Петя Г. Крънчева Тропчева Въззивно частно
наказателно дело № 20221100600309 по описа за 2022 година
Производство е по реда на Глава ХХІ от НПК.
Образувано е по повод постъпила въззивна частна жалба от адв. М. М. – от САК, в
качеството му на упълномощен процесуален представител на частният тъжител В. Д. В.,
срещу разпореждане № 7666 от 06.12.2021 г. на СРС, НО, 108 състав, постановено по
НЧХД № 14961/21 г. по описа на същия съд, с което на основание чл.247б, ал.2, т.2, вр.
чл.250, ал.1, т.1, вр. чл.24, ал.5, т.2 от НПК, е прекратено наказателното производство по
цитираното НЧХД № 14961/2021 г. по описа на СРС, НО, 108 състав.
С така депозираната частна жалба се претендира, че атакуваното разпореждане на
СРС, е неправилно и незаконосъобразно. Аргументира се, че възприетите от
първостепенният съд изводи относно съдържанието на подадената частна тъжба, са
неправилни, граничещи с отказ от правосъдие. Излагат се подробни съображения относно
съответствието на подадената частна тъжба с изискванията на процесуалния закон, като се
изтъква, че в нея са посочени всички правно релевантни факти, касаещи повдигнатите
срещу предаденото на съд лице Г. Ж. Д. обвинения, от които същия може да разбере в какво
е обвинен, за да организира пълноценно защитата си. Отравя се искане за отмяна на
обжалваното разпореждане на СРС и за връщане на делото в СРС, със задължителни
указания за насрочването му за разглеждане в открито съдебно заседание.
В подадената въззивна частна жалба, не се сочи на необходимост от събиране на
нови доказателства.
Срещу така депозираната въззивна частна жалба, в СГС е постъпило възражение – вх.
№ 5595/02.02.2022 г., подадено от предаденото на съд лице Г. Ж. Д., с което се отправя
искане жалбата да бъде оставена без уважение, като неоснователна, а атакуваното
първоинстанционно разпореждане – да бъде потвърдено, с оглед законосъобразност и
правилност на обоснованите от СРС правни изводи за наличието в процесния случай на
прекратителното основание на чл.24, ал.5, т.2 НПК. Излагат се синтезирани аргументи в
тази връзка, като се сочи, че в обжалваното разпореждане, съдията – докладчик при СРС
1
изчерпателно е посочил какви са недостатъците на депозираната частна тъжба, с оглед тяхно
правно значение за осъществяване на правото на защита на предаденото на съд лице.
С така подаденото възражение, не са направени искания за събиране на
доказателства.
В съдебно заседание, повереникът на частния тъжител В. Д. В. – адв. М. – от САК,
поддържа въззивната жалба и излага подробни съображения за неправилност и
незаконосъобразност на атакуваното първоинстанционно разпореждане. Посочва, че в
депозираната тъжба са изложени факти относно деянието, квалифицирано от тъжителя като
„Клевета“, разпространена по друг начин, а именно – чрез електронна поща. Намира, че с
оглед особеностите на деянието, първостепенният съд неправилно е указал посочването
конкретно в кой час едва ли не тъжителят се е запознал с отправените срещу него
клеветнически твърдения, а часът на подаване на електронното съобщение е достатъчен за
определяне на времето на извършване на деянието. Изтъква, че адресати на
инкриминираните съобщения са един сравнително голям, но ограничен кръг от хора и това
са живущите в кооперацията, в която живеят и частният тъжител и предаденото на съд
лице, а дали имейлите са възприети от тези хора, е въпрос на доказване по същество на
делото. Счита, че са изпълнени и указанията на СРС за посочване на мястото, където
тъжителят се е запознал с тези твърдения – в гр. София, където се е намирал по времето на
отваряне на имейла. Моли въззивният съд да отмени обжалваното разпореждането на
Районния съд и да върне делото на същия състав, със задължителни указания то да бъде
разгледано по същество.
Тъжителят В. Д. В., редовно призован, не се явява и не ангажира доводи по фактите и
обстоятелствата, от значение за предмета на доказване и по основателността на подадената
въззивна жалба.
Защитникът на предаденото на съд лице – адв. Ж. – от САК, счита обжалваното
прекратително наказателното производство разпореждане на първоинстанционния съд, за
правилно и законосъобразно. Излага съображения за съдържащи се в тъжбата
неоснователни и необосновани твърдения за извършване на престъпни деяния, и
неизпълнение от страна на тъжителя на дадените от СРС указания. Релевира доводи за това,
че тъжбата по отношение на престъплението „Обида“, не е конкретизирана по време, като
не е посочено кога точно тъжителят е узнал обидните изрази, а по отношение на
престъплението „Клевета“ – пред кое трето лице конкретно са разгласени процесните
клеветнически твърдения, позовавайки се на разграничение между момента на изпращане на
имейл и този на получаването, респ. отварянето му. Изразява несъгласие с позицията на
повереника за това, че въпросът пред кои трети лица е разпространена клеветата, е по
същество на делото, с оглед на което намира, че първоинстанционният съдебен състав
правилно и законосъобразно е упражнил процесуалната си власт да прецени дали съдът е
сезиран с годно обвинение, можещо да инициира наказателно преследване за престъпление,
преследващо се по тъжба на пострадалия, като е прекратил наказателното производство на
законово основание. Моли въззивният съд да потвърди обжалваното разпореждане, като
претендира присъждане в полза на предаденото на съд лице, на направените по делото
разноски.
Другият защитник на предаденото на съд лице – адв. Д. – от САК, се придържа към
казаното от своя колега, като добавя, че за да се разбере кога е отворен един имейл, би се
изисквала специална система.
В реплика, повереникът на частния тъжител – адв. М. – от САК, прави свое
автентично тълкуване на съставите на престъпленията „Обида“ и „Клевета“, относимо до
момента на довършване на всяко едно деяние, като отново пледира, че моментът на
узнаване е въпрос по същество на спора.
Предаденото на съд лице Г. Ж. Д., в лична защита поддържа казаното от защитниците
си и не желае да добави нищо.
В предоставеното му право на последна дума заявява, че не е виновен и моли съда да
2
потвърди разпореждането на първата инстанция.
Съдът, като взе предвид доводите и възраженията на страните, доказателствата по
делото и като извърши цялостна служебна проверка на атакуваното разпореждане, по реда
на чл. 313 НПК, намери за установено следното:
Наказателното производство по НЧХД № 14961/2021 г. по описа на СРС, НО, 108-ми
състав, е образувано по повод депозирана частна жалба (вх. № 75937/26.10.2021 г. по описа
на същия съд) от В. Д. В., чрез адв. М. М., срещу Г. Ж. Д., за престъпления по чл.148, ал.1,
т.2, вр. чл.146, ал.1, вр. чл.26, ал.1 от НК и по чл.148, ал.1, т.2, вр. чл.147, ал.1, вр. чл.26, ал.1
от НК.
С тъжбата е повдигнато частно обвинение срещу Г. Д. за това, че за времето от
26.04.2021 г. до 21.05.2021 г., чрез електронни писма, изпратени от адрес ****@yahoo.com
до живеещите в бл. ****, ж.к. „**** – 2“, при условията на продължавано престъпление, е
отправил обидни думи по отношение на В. В., както следва:
на 26 април 2021 г.: В. – историята на един дребен мошеник и долен страхливец на
средна възраст; В. – дребен мошеник и долен страхливец., казвам, че е дребен мошеник.,
Това човешко недоразумение претендиращо за спазване на закона, мухльо прати децата си
на село, защото вместо да се труди, той иска да е мошеник. Ето защо не си плаща и
таксите за входа., Мухльо, Некадърник, Страхопъзльото и Без финикийски знаци
измамникът никога не прави нищо. Наш В. като измамник – също;
на 27 април 2021 г., 13:40: измамника В., днес това недоразумение пак иска някакви
неща,Това природно недоразумение май е доста глупаво Нали си ни е измамник;
на 20 май 2021 г., 12:38 ч.: Лепкавия сопол – В. измамника, Като му казах, че това
недоразумение на човечеството ми е съсед, човекът каза тежко ви и горко, но ме успокои,
че туй тежко човешко подобие живее 3-4 години някъде и му биели шута и Как е възможно
като си измамник, лепкав сопол и смотаняк и за година и половина, освен да плащаш
сметки и да пишеш хвалебствени писма в стил лизач на задници, въобще може да даваш
оценки на успешни хора;
на 21 май 2021 г., 15:19 ч.: В. Д., Като хроничен измамник. изпечения мошеник
С тъжбата е повдигнато обвинение и за това, че по същото време и на същото място,
чрез електронни писма, изпратени от адрес ****@yahoo.com до живеещите в бл. ****, ж.к.
„**** – 2“, при условията на продължавано престъпление, е отправил клеветнически
твърдения по отношение на В. В., приписвайки му престъпление с думите, както следва:
на 26 април 2021 г.: Година и половина същият се правеше на домоуправител, без да
има нужната регистрация и си събираше такси – неправомерно. За този период същият
крадльо присвои около 2000 лева от всички;
на 27 април 2021 г., 13:40 ч.: В. е крадец и ще Ви завлече;
на 21 май 2021 г., 15:19 ч.: Само за календарната 2020 г., се оказа че е присвоил
1140,00 лева (12 месеца по 2,50 лв. по 38 ап.). От магазините какво е откраднал и се е
облагодетелствал, засега се уточнява, но първоначалната информация е доста
стряскаща., Също така не е деклариран и приходът от 2019 г. Законът тълкува, че лицето
е рецидивист. Досега лицето В. В. добър познайник на прокуратурата и виден видински
измамник мамеше своите добросъвестни съседи, В резюме ако до 04-ти юни не върне
откраднатите около 2000 лева, на 07-ми юни държавата ще му търси 3000 лева. Все пак се
касае за рецидивист пропуснал да обяви взет за 2 години – 2019 и 2020 г., С неговото досие
на доказан измамник, може да отнесе и присъда., Надявам се правосъдната система да е
справедлива и накаже ефективно един доказан престъпник – измамник рецидивист.
С тъжбата се отправя искане предаденото на съд лице Г. Ж. Д. да бъде признат за
виновен по така повдигнатите му частни обвинения. С тъжбата е предявен и граждански иск
срещу Ж. за сумата от 5000 лева, представляваща обезщетение на причинените от деянието
3
по чл.148, ал.1, т. 2, вр. чл.146, ал.1, вр. чл.26, ал. 1 от НК, неимуществени вреди на
тъжителя, както и граждански иск в размер на 5000 лв., представляващ обезщетение
причинените от деянието по чл.148, ал.1, т.2, вр. чл.147, ал.1, вр. чл.26, ал.1 от НК,
неимуществени вреди на частният тъжител.
Със свое разпореждане от 03.11.2021 г., съдията – докладчик при СРС, НО, 108-ми
състав е оставил без движение така подадената от тъжителя В. Д. В. частна тъжба срещу Г.
Ж. Д., за престъпления по чл.148, ал.1, т.2, вр. чл.146, ал.1, вр. чл.26, ал.1 от НК и по чл.148,
ал.1, т.2, вр. чл.147, ал.1, вр. чл.26, ал.1 от НК, като е дал указание в 7-дневен срок от
уведомяването му, тъжителят да отстрани нередовностите в сезиращият съда документ – а
именно да посочи мястото, на което се твърди да са извършени деянията, с посочване поне
на населено място; да уточни кога и как тъжителят е узнал за отправените обидни изрази –
дали са му били съобщени от трето лице, дали тъжителят лично е прочел електронните
писма, в които се твърди да се съдържат обидни изрази или по друг начин; както и да
посочи пред кое лице са разгласени клеветническите твърдения.
На 22.11.2021 г., повереникът на тъжителя В. В. – адв. М. – от САК, е депозирал в
СРС, НО допълнение към частната тъжба, в което е конкретизирал, че деянията са
извършени в гр. София; че частният тъжител сам е възприел обидните и клеветническите
твърдения по негов адрес, след като е прочел писмата на Д. в дома си в гр. София, както и,
че писмата са изпратени по имейл адрес до всички членове на етажната собственост на
обитавания от тъжителя и предаденото на съд лице, адрес – бл. ****, ж.к. „**** – 2“, гр.
София.
Със свое разпореждане от 06.12.2021 г., съдията – докладчик при СРС, НО, 108-ми
състав, е прекратил наказателното производство по НЧХД № 14961/2021 г. по описа на
същия съд, на основание чл.247б, ал.2, т.2, вр. чл.250, ал.1, т.1, вр. чл.24, ал.5, т.2 от НПК,
като е приел, че депозираната тъжба не отговаря на изискванията за редовност, посочени в
чл.81, ал.1 от НПК.
В мотивната част на атакувания съдебен акт, съдията – докладчик е посочил, че
въпреки изрично дадените указания, констатираните нередовности на тъжбата не са
отстранени, като е уточнено единствено, че процесните деяния са извършени в гр.София.
Приел е, че по отношение на престъплението „Обида“, не е изпълнено указанието да се
посочи кога В. е узнал /прочел, лично възприел/ обидните изрази, поради което на практика
не е уточнено кога се твърди да е извършено това престъпление, а по отношение на
престъплението „Клевета“, е обосновал, че отразеното в уточнителната молба, че Г. Д. е
адресирал електронните писма, в които се твърди да са разгласени позорните обстоятелства,
„до всички членове на етажната собственост“, без да се посочи кои са те и тези
обстоятелства са станали „тяхно достояние“, не може да се приеме за надлежно изпълнение
на дадените указания, тъй като не е посочено конкретно лицето или лицата, по който начин
се внася неяснота пред кого точно се твърди, че лицето, срещу което е подадена тъжбата, е
разгласило позорните обстоятелства и съобразно това да организира защитата си. Съдията –
докладчик е аргументирал, че с допълнението към тъжбата не са отстранени посочените
нередовности, тъй като се препраща към представени по делото доказателства, като на този
етап от производството не е възможно съдът служебно да установява кои точно са били
членовете на етажната собственост към определена дата, с цел формулиране на диспозитива
на обвинението и посочване на правната квалификация. Преценил е, че въпреки
предоставената му възможност да приведе тъжбата си в съответствие с изискванията на
чл.81, ал.1 от НК, частният тъжител не го е сторил.
Срещу така постановения съдебен акт е подаден и сезиращият настоящата инстанция
документ – въззивна частна жалба от адв. М. М. – от САК, в качеството му на
упълномощен процесуален представител на частният тъжител В. Д. В., която съдът намери
за допустима, като подадена от лице с надлежна процесуална легитимация и в срока по чл.
319, ал. 1 НПК, и по съществото й основателна, по следните съображения:
4
Съгласно разпоредбата на чл. 250, ал. 1, т. 1 от НПК (ред., ДВ, бр. 63 от 2017 г., в
сила от 05.11.2017 г.), съдът прекратява наказателното производство: 1. в случаите по чл. 24,
ал. 1, т. 2, 3, 4, 6, 7, 8, 8а, 9 и 10, а когато производството е образувано по тъжба на
пострадалия – и в случаите по чл. 24, ал. 5; 2. когато деянието, описано в обвинителния акт
или в тъжбата, съставлява административно нарушение. Съобразно последно цитираната
законова разпоредба – не се образува наказателно производство за престъпление, което се
преследва по тъжба на пострадалия, а образуваното се прекратява, и когато: 1. липсва
тъжба; 2. тъжбата не отговаря на условията, посочени в чл. 81 (тази законова разпоредба
урежда императивното изискване тъжбата да бъде писмена и да съдържа данни за подателя,
за лицето, срещу което се подава, и за обстоятелствата на престъплението); 3. пострадалият
и деецът са се помирили, освен ако деецът не е изпълнил условията на помирението без
уважителни причини; 4. частният тъжител оттегли тъжбата си; 5. частният тъжител не е
намерен на посочения от него адрес или не се яви в съдебното заседание на
първоинстанционния съд без уважителни причини (тази разпоредба не се прилага, ако
вместо частния тъжител се яви негов повереник).
В конкретния по делото случай, СРС е приел наличието на прекратителното
основание по чл.250, ал.1, т.1, вр. чл.24, ал.5, т.2 от НПК, а именно – несъответствие на
тъжбата с изискванията на процесуалния закон – чл. 81, ал. 1 от НК. Съдът е приел, че
депозираната от В. тъжба не е годен процесуален способ, за да сложи началото на
наказателно производство срещу посоченото в тъжбата лице за осъществен състав на
престъпление, което се преследва по тъжба на пострадалия – и по-конкретно, за „Клевета“.
Настоящият съдебен състав не споделя доводите на решаващия първоинстанционен
съд в насока, че в конкретния по делото случай липсва годен процесуален документ,
иницииращ наказателно производство за престъпление, което се преследва по тъжба на
пострадалия до съда.
Изискванията към съдържанието на тъжбата, за да бъде процесуален документ, годен
да инициира образуването на наказателно производство за престъпление от частен характер,
са регламентирани в чл. 81, ал. 1 НПК. Съгласно посочената законова разпоредба, тъжбата
трябва да бъде писмена и да съдържа данни за подателя, за лицето, срещу което се подава, и
за обстоятелствата на престъплението. Необходимо е към тъжбата да се приложи и
документ за внесена държавна такса.
В конкретния по делото случай, депозираната на 26.10.2021 г. тъжба от В. Д. В.,
ведно с допълнението към нея от 22.11.2021 г., отговаря на всички формални изисквания,
които законът поставя към съдържанието на тъжбата: в така подадения процесуален
документ се сочат данните за подателя й; достатъчно данни за лицето, срещу което се
подава, които да позволят то да бъде индивидуализирано и призовано за участие в
производството; описано е в какво се състои, според тъжителя, извършеното престъпление;
тъжбата е подписана от подателя й и е придружена с препис за ответната страна, както и от
документ за внесена държавна такса. С това формалните критерии за образуване на
производство, са били изпълнени от В..
С депозираното допълнение към частната тъжба, тъжителя В. е изпълнил в цялост и
своевременно указанията на съдията – докладчик при СРС, НО, 108-ми състав, дадени с
разпореждането му от 06.12.2021 г., като е посочил населеното място, в което се твърди да
са извършени деянията – гр. София; начина на разгласяване на обидните и клеветническите,
според него, твърдения – чрез електронна поща, както и лицата, пред които се твърди да са
разгласени клеветническите изрази – всички членове на етажната собственост. Както
основателно посочва повереникът на частният тъжител, на този етап същите като членове на
етажната собственост на бл. ****, ж.к. „**** – 2“, гр. София, са в достатъчна степен
индивидуализирани чрез посочването на един сравнително ограничен кръг от хора, а дали и
кои от тях са възприели клеветническите твърдения, е въпрос по съществото на делото.
Необходимо е да се отбележи, че процесуалният закон не поставя изискване към
5
тъжителя да посочи в инициращия наказателното преследване за извършено престъпление,
което се преследва по тъжба на пострадалия, документ, обстоятелствата, при които е узнал
за извършеното престъпление от което се тъжи, както и да индивидуализира конкретно
лицата, на които са станали достояние клеветническите изрази. И това е така, тъй като
същите не са относими към преценка на редовността на тъжбата от формална страна. В този
смисъл и като е предявил посоченото изискване към съдържанието на тъжбата, съдията –
докладчик при СРС, НО, 108-ми състав е поставил изискване, което не е предвидено в
закона и неспазването му не следва да се обвързва със санкцията по чл.250, ал.1, т.1, вр.
чл.24, ал.5, т.2 от НПК.
Що се касае до съображенията на съдията – докладчик при СРС, НО, 108-ми състав в
смисъл, че изясняването на тези обстоятелства преди даване ход на тъжбата е от значение за
преценка, дали в тъжбата е описано съставомерно деяние, следва да се посочи, че тези
съображения са напълно несъстоятелни, тъй като в процесната частна тъжбата,
недвусмислено е описано съставомерно деяние, а именно – отправянето както на
инкриминираните обидни думи, така и на инкриминираните клеветнически твърдения по
отношение на частният тъжител В. В..
Настоящата инстанция дължи да подчертае, че съдията – докладчик, при
упражняване на правомощията си по чл. 248 и сл. от НПК, действително може да поиска от
тъжителя да посочи датата, на която е узнал за извършеното престъпление, с оглед да
прецени спазен ли и 6-месечния преклузивен срок за подаване на тъжбата, но в конкретния
по делото случай, видно от посочените дати на осъществяване на всяко едно от деянията,
включени в продължаваната престъпна дейност (които подлежат на доказване в хода на
съдебното следствие по делото с всички допустими гласни и писмени доказателствени
средства), към момента на депозиране на тъжбата не са изминали повече от 6 месеца, като
тъжителят ясно и подчертано категорично е посочил как е узнал за извършените деяния –
„след като е прочел писмата на Д. в дома си в гр, София“.
В тъжбата и допълнението към нея, тъжителят е изнесъл пред съда твърдение, което е
ясно и недвусмислено индивидуализирано, а именно, че лицето, срещу което е депозирана
тъжбата, в електронни писма, изпратени от адрес ****@yahoo.com до живеещите в бл. ****,
ж.к. „****-2“, при условията на продължавано престъпление, е отправил обидни думи и
клеветнически твърдения по отношение на В. В., в периода от 26.04.2021 г. до 21.05.2021 г.
Ясно и недвусмислено е посочен и авторът на инкриминираните електронни писма.
Твърденията на тъжителя, изнесени в тъжбата, принципно сочат на осъществени
състави на престъпления по чл.146, ал. 1 от НК и по чл. 147, ал. 1 от НК, които се
преследват по тъжба на пострадалия, предвид изричната законова разпоредба на чл. 161, ал.
1 НК. Депозираната изначало на 26.10.2021 г. тъжба от тъжителя В. В., ведно с постъпилото
впоследствие допълнение към нея, отговаря на всички останали формални изисквания,
които законът поставя към съдържанието на тъжбата: в така подадения процесуален
документ се сочат данните за подателя й; достатъчно данни за лицето, срещу което се
подава, които да позволят то да бъде индивидуализирано и призовано за участие в
производството; тъжбата е подписана от подателя й и е придружена с препис за ответната
страна, и с документ за внесена държавна такса. Ето защо следва да се приеме, че са налице
формалните основания за образуване на наказателно дело от частен характер въз основа на
твърденията, изложени в тази частна тъжба.
Дали извършването на твърдяните от тъжителя деяния ще се яви несъмнено доказано;
дали тези деяния осъществяват всички признаци от състав на престъпление, което се
преследва по тъжба на пострадалия; дали инкриминираните твърдения са относими към
личността на тъжителя и са обидни, или се явяват позорящи го или му приписват
престъпление, съответно станали ли са достояние на трети лица, както и дали посоченото в
тъжбата лице е автор на съответните деяния и действало ли е то виновно, са въпроси на
правна преценка на съда, която следва да се извършва въз основа на установената от
събраните в хода на съдебното следствие доказателствени източници фактическа
обстановка, а не да се предпоставя в закрито разпоредително заседание от съдията –
6
докладчик.
При така установената фактическа обстановка, настоящият съдебен състав намира
правните изводи на съдията при СРС, НО, 108-ми състав за наличието на предпоставките по
чл.250, ал.1, т.1, вр. чл.24, ал.5, т.2 от НПК, за прекратяване на наказателното производство
по НЧХД № 14961/2021 г. по описа на същия съд, образувано въз основа на подадена тъжба
от частния тъжител В. Д. В. срещу Г. Ж. Д., за незаконосъобразни.
Атакуваният съдебен акт следва да бъде отменен, като незаконосъобразен и
неправилен, и делото следва да бъде върнато на СРС за продължаване на
съдопроизводствените действия.
Така мотивиран и на основание чл. 334, т. 1 НПК, Съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ разпореждане № 7666 от 06.12.2021 г. на СРС, НО, 108 състав,
постановено по НЧХД № 14961/21 г. по описа на същия съд, с което на основание чл.247б,
ал.2, т.2, вр. чл.250, ал.1, т.1, вр. чл.24, ал.5, т.2 от НПК, е прекратено наказателното
производство по цитираното НЧХД № 14961/2021 г. по описа на СРС, НО, 108 състав,
образувано по тъжба на В. Д. В., чрез адв. М. М., срещу Г. Ж. Д..
ВРЪЩА делото на Софийския районен съд, по компетентност, за продължаване на
съдопроизводствените действия.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7