Р Е Ш Е Н И Е
Номер 466 05.05.2023
година град Бургас
В ИМЕТО НА
НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД-БУРГАС, първи състав, в открито заседание на пети април две хиляди двадесет
и трета година, в състав:
Съдия: Д. Гальов
Секретар: Десислава Фотева
като разгледа докладваното от съдията
адм. дело № 3 по описа за 2023
година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е
по реда на чл.172, ал.5 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП), във връзка
с чл.145 и следващите от Административно процесуалния
кодекс (АПК).
Образувано е по
жалба на Х.Ч.В., с адрес: ***, със съдебен адрес:***, пл. „Съединение“ № 3,
ет.4, офис 411, чрез пълномощник- адвокат С.П. ***, против Заповед за прилагане
на ПАМ № 23-0438-000002 от 02.01.2023г., издадена от Д. М.- командир на
отделение в Трето РУ на МВР-гр.Пловдив.
С оспорената заповед, на жалбоподателя е наложена принудителна административна мярка (ПАМ),
на основание по чл.171, т.1, б.“б“ от ЗДвП – „временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно
средство до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 /осемнадесет/
месеца“.
В жалбата са
наведени доводи за незаконосъобразност на обжалваната заповед, поради нарушение
на материалния закон и съществено нарушение на процесуалните правила,
изразяващо се в липса на мотиви. Оспорващият сочи, че в мотивите на заповедта
не са изложени фактическите основания за издаване на административния акт.
Оспорва се констатацията на ответника за извършено нарушение по чл.5, ал.3, т.1
от ЗДвП, каквото се сочи в заповедта. Оспорва се компетентността на издателя на
заповедта. По същество се прави искане за отмяна на заповедта, като
незаконосъобразна и необоснована.
В съдебното
заседание жалбоподателят, редовно уведомен, не се явява и не изпраща
представител. Не сочи нови доказателства. Представя писмена защита, с която
развива доводи за незаконосъобразност на обжалвания акт.
Ответникът - Д. М.-
на длъжност „Командир на отделение“ в Трето РУ на МВР-гр.Пловдив се явява лично
в съдебното заседание. Представя се административната преписка. Изразява
становище за неоснователност на жалбата, тъй като жалбоподателят в качеството
на водач на МПС е отказал да бъде тестван за употреба на наркотични вещества,
поради което е издадена заповедта. Не сочи нови доказателства.
Видно от
вписване върху процесната заповед (заверен препис- л.7 към жалбата и л.20),
същата е връчена на жалбоподателя лично, срещу подпис, на датата на издаването-
02.01.2023г. Жалбата срещу заповедта е депозирана на 04.01.2023г. директно в
съда, в срока по чл.149, ал.1 АПК. Оспорването е направено от лице, което е
адресат на административния акт, съответно има правен интерес от оспорването на
неблагоприятен за него акт, по смисъла на чл.147, ал.1 от АПК. Следователно,
жалбата е процесуално ДОПУСТИМА.
Разгледана по
същество, жалбата е неоснователна, поради следното:
Относно установените по делото факти:
От представените
в административната преписка доказателства се установява, че на 02.01.2023 г.
около 13.50 часа в гр. Пловдив, на бул. „България“ до № 127, жалбоподателят
управлявал лек автомобил марка „БМВ 320 Д Х Драйв“ с рег. № А 54 55 НА, негова
собственост, като при извършена полицейска проверка водачът В. отказва да бъде
проверен с техническо средство „Drugtest 5000“,
с посочен фабричен номер, с оглед установяване употреба на наркотични вещества
или техни аналози, за което му е съставен и акт за установяване на
административно нарушение, с цитиран бланков номер. Издаден е талон за
изследване № 119494, връчен лично на провереното лице Х.В., с указание на
времето и мястото, където следва да се предостави кръвна проба за лабораторно
изследване, но не се и твърди по делото такава проба да е дадена от лицето в
указания срок.
При издаване на оспорената
по делото заповед, ответният административен орган наложил на водача ПАМ,
съгласно чл.171, т.1, б.“б“ от ЗДвП – временно отнемане на свидетелството за
управление на моторно превозно средство на водач до решаване на въпроса за
отговорността, но не повече от осемнадесет месеца.
При така установените факти, съдът
обосновава следните изводи от правна страна:
Съгласно чл.172,
ал.1 от ЗДвП, ПАМ от процесния вид (по чл.171, т.1) се
прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по този
закон съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни
лица.
Оспорената
Заповед № 23-0438-000002 от 02.01.2023 г. е издадена от компетентен орган-
„Командир на отделение“ в Трето РУ на ОДМВР- Пловдив, оправомощен съгласно т.11
на Заповед № 317з-3162 от 15.04.2022 г. на Директора на ОДМВР- Пловдив,
приложена по делото. Административният акт е издаден в предписаната от закона форма
и съдържа изискуемите реквизити.
Съдът счита, че при издаване на
оспорената заповед не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените
правила и същата е съобразена с посочената в чл.171 цел
на закона – осигуряване на безопасността на движението по пътищата и
преустановяване на административни нарушения.
Издаденият
административен акт за прилагане на принудителната административна мярка се
основава на констатациите при извършена полицейска проверка, обективирани в
цитирания Акт за установяване на административно нарушение № 679572, връчен на
нарушителя и подписан от него без възражения, поради което индивидуалният
административен акт е надлежно мотивиран от ответния орган. Вярно е, че в
мотивите на заповедта не са изложени подробно обстоятелствата, съставляващи
фактическо основание за издаване на заповедта, но тези факти се съдържат в
материали, приложени в административната преписка, в съответствие с указанията
на Тълкувателно решение № 16 от 1975 г. на ОСГК на ВС на РБ, според които
неизлагането на мотиви в самия административен акт не съставлява съществено
нарушение на процесуалните правила, ако фактическите основания се съдържат в
друг документ към административната преписка и са относими към посоченото
правно основание. Ясно е индивидуализирано и нарушението от страна на водача на
моторно превозно средство,при чието управление е осъществено това нарушение и
фактът, че жалбоподателят е отказал да бъде тестван с описаното техническо
средство за установяване употреба на наркотични вещества и техните аналози.
Колкото до правната квалификация на нарушението, тя също се съдържа в издадения
и приложен по преписката АУАН, от който се установява, че на водача е вменено
именно нарушение по чл.174, ал.3, предл.2 от ЗДвП, а не такова по чл.5, ал.3,
т.1 от ЗДвП. Действително, в издадената заповед е цитирана втората разпоредба.
Обаче, ясно е посочено, че процесният акт, в който са обективирани
констатациите за административното нарушение, явяващо се правно и фактическо
основание за издаване на ПАМ е именно този, описан конкретно в текста на
заповедта. В този смисъл, по никакъв начин не е нарушено правото на защита на
адресата на заповедта, защото квалификацията на административното нарушение се
съдържа в съставения АУАН, а допуснатата фактическа грешка при цитиране на
правната норма в заповедта не може да доведе до объркване на жалбоподателя на
какво основание му се издава ПАМ, тъй като ясно е посочено, че нарушението се
изразява в отказа да бъде проверен с техническо средство, респективно отказ да
се предостави кръвна проба за химико-токсикологично лабораторно изследване относно
установяване употреба на наркотични вещества и техните аналози.
Съгласно чл.189, ал.2 от ЗДвП, редовно
съставените актове имат презумптивна доказателствена сила, а в случаят не са
налице противоречиви доказателства, които да поставят под съмнение съдържащите
се в него констатации, поради което съдът приема, че релевантните обстоятелства
са осъществени по начинът, описан от административния орган. Следователно,
налице са кумулативно изискуемите законови предпоставки за налагане на
принудителната административна мярка от категорията на процесната.
Целта на приложената принудителна
административна мярка е да се осуети възможността да се извършват други
противоправни деяния, като тази мярка не съставлява административно наказание.
Относно съответствието с материалноправните разпоредби:
Съгласно чл.171, т.1, б.”б” от ЗДвП (ред.
ДВ, бр.77 от 2017 г., в сила от 26.09.2017г.) за осигуряване на безопасността
на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения
по отношение на водач, който управлява
моторно превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на
хиляда, установена с медицинско и химическо лабораторно изследване или с
изследване с доказателствен анализатор, или с друго техническо средство,
определящо съдържанието на алкохол в кръвта чрез измерването му в издишания
въздух, или след употреба на наркотични вещества или техни аналози, установена
с медицинско и химико-токсикологично лабораторно изследване или с тест, както и който
откаже да бъде проверен с техническо средство или с тест, изследван с
доказателствен анализатор или да даде
биологични проби за химическо изследване и/или химико-токсикологично
лабораторно изследване се налага принудителна административна мярка „временно отнемане на свидетелството за управление
на МПС” до решаване на въпроса за отговорността му, но за не повече от 18
месеца, като при наличие на медицинско изследване от кръвна проба по реда на
чл.174, ал.4 установените стойности са определящи.
Видно от текста на закона- чл.171,
т.1, б.“б“ от ЗДвП този срок е„…до
решаване на въпроса за отговорността му, но за не повече от 18 месеца…“. В
този смисъл, времето на наложената мярка е изцяло в съответствие с указаното в
материалния закон и издаденият административен акт е законосъобразен.
Обективно не може да се намаля срока
за налагане на ПАМ, защото такъв конкретен срок не е определен, а е посочен
само крайният възможен период- не повече от 18 месеца. Това е така, защото
статуса на СУМПС, т.е. дали същото ще бъде отнето за конкретен период в
изпълнение на адм. наказание ще реши съдът, който е компетентен да разгледа
оспорване на евентуално издаденото НП за вменено на водача нарушение. Именно в
това производство може да се определи конкретен период на отнетите права, в
случаите когато се налага такова наказание. В настоящото производство наказание
не е наложено, а е определена само временна мярка, до решаване на тази
отговорност.
Видно от обсъжданата
законова разпоредба, при наличие на някоя от предвидените хипотези,
компетентният орган действа в условията на обвързана
компетентност и бива задължен да наложи ПАМ, като процесната. В случаят е
налице допуснато от закона предварително изпълнение на заповедта /изземване свидетелството преди да е влязла в
сила/, на основание чл.172, ал.6 от ЗДвП.
По изложените съображения, оспорената по
делото заповед, се явява законосъобразен административен акт, респективно
подадената жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА, поради което следва да бъде отхвърлена.
При този изход
на спора разноски не следва да се присъждат.
Мотивиран от изложеното,
на основание чл.172, ал.2 от АПК, Административен съд – Бургас, първи състав
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ оспорването на Х.Ч.В.,
с адрес: ***, съдебен адрес:***, пл. „Съединение“ № 3, ет.4, офис 411, чрез
пълномощника- адвокат С.П. ***, против Заповед за прилагане на ПАМ №
23-0438-000002 от 02.01.2023г.,
издадена от Д. М.- командир на отделение в Трето РУ МВР-гр.Пловдив, с която е наложена
принудителна административна мярка, на основание чл.171, т.1, б.“б“ от ЗДвП – „временно отнемане на свидетелството за
управление на моторно превозно средство на водача до решаване на въпроса за
отговорността, но не повече от 18 месеца“, като НЕОСНОВАТЕЛНО.
РЕШЕНИЕТО не
подлежи на обжалване.
СЪДИЯ: