Р Е Ш Е Н И Е
гр.София, 24.01.2022г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, І ГО 7-ми състав
На четиринадесети декември
година 2022
в открито съдебно заседание в следния
състав:
СЪДИЯ: Гергана Христова -
Коюмджиева
секретар: Йоана П.
като разгледа докладваното от съдията
гр.дело № 2816 описа за
2017 год., за да се произнесе взе предвид следното:
Предявени
са осъдителни искове с правно основание чл.
45, ал. 1 ЗЗД.
Производството е образувано по
предявени от В.Л.П., с ЕГН: **********, адрес: ***, лично и като баща и законен
представител на А.В.П., ЕГН: ********** с адрес: *** субективно съединени
осъдителни иска с правно основание чл. 45 ЗЗД, вр. чл. 86 ЗЗД срещу Л.М.Р., ЕГН: **********, адрес: ***, за
осъждане на ответницата да заплати на всеки от двамата ищци сумата от по 30 000
лв., представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди от синдром на
родителско отчуждение между бащата В.П. и дъщерята А.П. и неизпълнение на
режима на лични отношения по между им, в периода от м. юли 2013 г. до датата на
предявяване на иска, както и обезщетение за забава в размер на законната лихва,
считано от деня, следващ датата на завеждане на делото - до окончателното
изплащане на главницата. Претендират се още сторените по делото разноски, в
това число и адвокатски хонорар.
В исковата молба се твърди, че ищецът В.П. и ответницата Л.Р. са
родители на А.П., родена на *** г. Сочи се, че двамата живеели във фактическо
съжителство от 1999 г. до края на 2010 г.,
без сключен граждански брак. Твърди се, че през месец септември 2011 г. по
искова молба на ответницата е било образувано дело за упражняване на родителски
права и издръжка по отношение на дъщеря им А.П.. Родителите сключили
споразумение, което било одобрено от Съда и влязло в законна сила. Ищецът заявява,
че след влизане в сила на съдебното определение, личните контакти с дъщеря му,
за периода от 21.03.2012 г. до месец юли 2013 г. били осъществени съобразно
съдебния акт, като ответницата изпълнявала точно съдебното определение. Сочи,
че стриктно изпълнявал задълженията си, вменени му със съдебния акт, като всеки
месец редовно изплащал издръжка за детето. Заявява, че през месец юли 2013 г.
ответницата започнала системно да не изпълнява съдебния акт за контактите на
бащата с детето. Първата несъстояла се среща била на 03.08.2013 г. Изцяло
неизпълнени били общо 8 срещи, както и определената по съдебното решение лятна
ваканция от десет дни. Ищецът твърди, че всеки опит за провеждане на контакт
съобразно съдебното определение, бил възпрепятстван от ответницата и нито един
път от тогава до момента същата не е допуснала детето да дойде с него,
съгласно определените дни за контакт с
преспиване. Твърди още, че с действията си ответницата постепенно отчуждавала
дъщеря му от него. Сочи, че с решение на СРС, ГО, 80-ти състав, по гр.д. №
18205/2013 г. е изменен режимът на лични контакти между ищеца и дъщеря му, но и
това съдебно решение не било изпълнявано.
Ищецът твърди,
че за всяка неосъществила се среща подавал сигнал в 06 РУ-СДВР. Страдал, че
срещите с дъщеря му не се осъществявали. Твърди, че по негово искане е
образувано изп. д.№ 20138440403816 по описа на ЧСИ С.Я.което също било
безрезултатно. Заявява, че срещу ответницата Л.Р. има образувани две досъдебни
производства - ДП № 548/2016 г. и ДП № 742/2014г. по описа 06 РУ - СДВР. Образувано било и НАХД
№ 10580/2016 г. по описа на СРС, НО, 115-ти състав, с постановление по чл. 78а
от НК, за извършено престъпление по чл. 182 от НК, като делото било насрочено
за разглеждане за 13.03.2017 г.
Ищецът поддържа,
че ограничаването на възможността да контактува с неговото дете му причинява
силна душевна болка, депресия, тъга, кара го да се чувства непълноценно. Сочи
още, че като загрижен баща изпитвал притеснение от това как се развива дъщеря
му, как се чувства, как вървят уроците в училище. Посочва, че ответницата го
лишила и от правото на контакт с детето и през празниците, когато също имал опреден
режим от съда. Твърди, че от страна на Л.Р.
не се изпълняват и контактите по отношение на срещите с бабата и дядото - Й.и Л.П., установени съгласно съдебно
решение.
Твърди се в
исковата молба, че и детето А. страдало, защото майката го поставяла в конфликт
на лоялност. Поставено било от майката в ситуация да избира един от двамата си
родители, без да налице обективна причина за необходимостта от подобен избор.
Детето обичало и двамата си родители, но предвид дългия период на изолация от
бащата, поради целенасоченото поведение на майката в тази насока, детето
развило синдром на родителско отчуждение, страхувало се да контактува с баща
си, притеснявало се дори да отговори на въпросите му, като за всеки отговор
търсило одобрителния поглед на своята майка, какъвто никога не получавало.
Сочи, че детето отговаря с неохота на зададените му от ищеца въпроси.
Ответницата Л.Р. в срока по чл.
131 ГПК е депозирала отговор на исковата молба, в който оспорва исковете, като
неоснователни, а осъдителния иск предявен от името на малолетното дете, като
недопустим. Не оспорва факта, че двамата с ищеца са родители на А.П., родена на
*** г. Не оспорва, че с влязло в сила решение по гр. д. № 13512/2011 г. на СРС,
ГО, 80 състав е одобрено постигнатото между страните споразумение за упражняване на родителските права, режима на
лични отношиния и издръжката. Заявява, че с оглед предоставените й родителски
права, ищецът няма правен интерес от водене на настоящото дело. Сочи, че при осъществяване режима на лични
контакти с бащата, дъщеря й споделила, че той я водил само при родителите му,
че през цялото време тя седяла на дивана и гледала телевизия. Бащата не взимал
предвид възрастта и интересите на детето, необходимостта й от общуване с деца
на нейната възраст. Сочи, че влошените между страните лични отношения ищецът
пренасял и в отношенията си с детето. Заявява, че между нея и детето
съществувала много здрава емоционална връзка и отправените обидни квалификации
по отношение на майката, въздействали неблагоприятно върху емоционалното
състояние и психиката на детето, и не благоприятствали развитието на близки
отношения с ищеца, а напротив, създавали пречки за осъществяване на пълноценни
контакти, изпълнени с обич и уважение, между тях.
Оспорва твърдението, че с действията си е предизвикала „настъпило
отчуждение” на детето, както по отношение на бащата, така и по отношение на
бабата и дядото. Оспорва като невярно било твърдението, че тя като майка е
повлияла на крехката психика на малолетното дете, и то по начина, посочен в
исковата молба. Абсурдно било и твърдението за системно неспазване на съдебното
решение, доколкото винаги на определените за режима на осъществяване на лични
контакти с детето дати, твърди че била на определеното място. Невярно било и
твърдението, че всички срещи след решението от 12.03.2014г. са били проблемни заради
нея. Поради непрекъснатите си пътувания в чужбина, бащата В. не знаел много за
живота на дъщеря си. Твърди, че бащата
образувал множество дела – съдебни и изпълнителни, в които въвличал детето.
Поддържа, че образуваните дела и свързаното с тях напрежение и принудително
изпълнение на срещите, в присъствието на различни служебни лица – съдебни
изпълнители, психолози, експерти от Агенция за закрила на детето, създавало
отрицателни емоции за детето и му се отразявало негативно. Ответницата
поддържа, че именно поведението на ищеца води до родителско отчуждение,
доколкото той не се съобразява с нуждите на детето и неговите желания. Сочи, че на 20.07.2013г. при осъществяване
контакт на лични отношения с детето, и след като и обещал, че ще бъдат заедно,
бащата я завел на летището и излетял на самолет, като е заявил, че отива в
командировка, и я оставил на бабата и дядото. От тогава детето не желаело да
остава само с баща си. Ответницата твърди, че на срещите се стреми да създаде
ведра обстановка и да подканя детето да отиде при баща си и при бабата и
дядото, но нежеланието на детето да остане с тях е причина за неизпълнение на
присъдения в полза на тях режим на свиждане с детето, а не нейното присъствие.
Сочи, че ищецът спестява факта, че е създал ново семейство, като от връзката си
имал друго дете. Ответницата твърди, че ищецът не е създал условия, при които
дърщеря им да се чувства добре при него, както и че фаворизира детето от
другата жена, а домът му е пригоден за нуждите на новото дете. А. се чувствала
там във враждебна обстановка, при чужди и непознати хора. Поддържа, че не са
налице предпоставките по чл.45 от ЗЗД, т.к. не налице трите признака на
деликтната отговорност – виновно поведение, вреда и причинна връзка между
поведението и вредата. Ответницата оспорва да е нанесла неимуществени вреди.
Твърди, че ищецът е този, който с неговото поведение нанася вреди на детето. Прави
се искане за присъждане на разноски.
В отркито заседание ищецът лично и чрез пълномощника адв.Ю. поддържа
предявените искове.
В открито заседание ответницата чрез адв.В. –
пълномощник оспорва исковете.
С влязло в сила определение
№11648 постановено в з.с.з. на 21.07.2020г., производството по гр.д.№2816/
2017г. по описа на СГС, ГО, I – 7 състав, е
прекратено в частта по иска предявен от А.В.П., ЕГН: **********, чрез
нейния баща и законен представител В.Л.П. срещу Л.М.Р., за заплащане на сумата
от 30 000лв., на основание чл.232 ГПК, поради оттегляне на иска.
Софийски градски
съд, I – 7 състав, след като взе
предвид доводите на страните и прецени събраните по делото доказателства, съобразно
чл.12 ГПК и чл.235, ал.2 и ал.3 от ГПК, приема за установено от фактическа страна следното:
По делото не е спорно, че ищецът В.Л.П. и ответницата Л.М.Р. са живеели
заедно на семейни начала в периода от 1999г. до края на 2010г.
Безспорно е, че от връзката си ищецът и ответницата имат дъщеря А.В.П.
родена на ***г., което се установява и от прието Удостоверение за раждане № 667049
/06.12.2006г. издадено от Община
Столична, район „Сердика“./л.15 от делото/
Не се спори, като се установява и от множествотто представени с ИМ
документи, че след раздялата на ищеца и ответницата, през ищецът П. създал ново
фактическо семейство, като от втората му жена К., през 2013г. му се родила дъщеря
– К.. Не е спорно, че ответница Р. също създала нова връзка с В.С., за когото
се омъжила през 2017 г.
Безспорно е, че след фактическата им раздяла през 2010г. детето А. на 3
г. и половина останало при майката, под нейните непосредствени грижи.
През 2011г. Л.Р. завела в СРС искане
за спорна съдебна администрация по реда на чл.127, ал.2 от СК относно упражняването
на родителиските права, издръжката и режима на лични отношения спрямо детето А.В.П.,
като е образувано гр.д.№13512/ 2011г. по описа СРС, ГО, 89 с-в.
В о.с.з. на 12.03.2012г. по гр.д.№13512/ 2011г. по описа СРС, ГО, 89 с-в,
съдът с протоколно определение одобрил постигната между страните спогодба,
според която родителските права по отношение на детето А.В.П., родено на ***г.
ще се упражняват от майката Л.М.Р., определен е режим на лични отношения с
бащата В.П., който да го вижда и взема детето всяка първа и трета събота и
неделя от месеца с преспиване, 10 през лятото, 10 дни през зимата в период,
който не съвпада с годишния отпуск на майката. В спогодбата бащата В.П. се
задължил да плаща месечна издръжка на дъщеря си А., чрез нейната майка в размер
на 850 лв., считано от влизане на определението в сила до настъпване на причини
за изменение или прекратяване на издръжката./л.11 от
делото/
С решение № III-80-80/ 17.04.2014 г. по гр. д. №18205/ 2013г. на СРС, III-ГО,
80 състав е изменен и разширен режимът на лични контакти между ищеца П.и дъщеря
му А., като е добавен и периода от 24.12. до 26.12. всяка четна година, както и
20 дни през лятото, като е уточнено, че бащата ще взима детето в посочените дни
от мястото, където то се намира и ще го връща в дома на майка му. /л.12-л.13
от делото/
Не е спорно, че след раждане на втората
му дъщеря ищецът инциирал съдебно производство за намаляване на издържката на
детето определена в спогодба от 12.03.2012г. по
гр.д.№13512/ 2011г. по описа СРС, ГО, 89 с-в, като размерът на месечна
издръжка на А.П. платима от баща и В.П., бил намален от 850 лв. на 650 лв.
Спорни
са
фактическите въпроси има ли нарушаване на
режима на лични отношения определен на ищеца, като баща на А.П., настъпил ли е
синдром на родителско отчуждение между бащата и детето и ако да, дължи ли се отчуждението на поведението на ответницата.
На първия въпрос следва да се
даде положителен отговор, предвид представените с исковата молба множество
документи – нотариални покани от ищеца П. до ответницата Р. за определяне на
дни, в които бащата да вземе детето А., констативни протоколи съставени от
нотариус, жалби до Софийска районна прокуратура за неизпълнение на режима на
лични отношения одобрен със съдебно решение./л.27-л.41 от делото/ Същите сочат на извод, че режима на лични
отношения на бащата В.П. с детето А. не се осъществявал, според устновеното в съдебната
спогодба по гр.д.№13512/ 2011г. по описа
СРС, ГО, 89 с-в и според решение №
III-80-80/ 17.04.2014 г. по гр. д. №18205/ 2013г. на СРС, III-ГО, 80 състав.
Видно от приетия Доклад за резултати от предоставяне на социлна услуга
на ЦОП „Бъдеще“ от 18.09.2014г., че по този повод е предоставена психо-социална
услуга на ответницата Л.М.Р., във връзка
с нежеланието на детето А. да се вижда с бащата В.П., като са провеждани
срещи и консултации с психолог и социален работник в посока по-добра
комуникация дъщеря – баща и формиране на
подрепа у майката за това. Констатирано е в хода на социалната работа, че
детето е силно привързано към майка си, трудно се отделя от нея, като майката
не е склонна да открива причини за разрива баща – дъщеря в собственото си
поведение./л.16-л.20 от делото/
С молба от 24.10.2013 г. до ЧСИ Ст. Я.с рег.№844, В.П. поискал да бъде
образувано изпълнително производство за изпълнение на задължение за предаване
на дете, на основние изпълнителен лист от 17.09.2013г. издададен по
гр.д.№13512/ 2011г. по описа СРС, ГО, 89
с-в. Образувано било изп. дело № 2013844043816
по описа на ЧСИ Ст. Я.с рег.№844 с предмет
- изпълняване на задължение за предаване на дете и е насрочено предаване на
13.11.2013г. от 09,00ч./л.42- л.43 от делото/ В протокол от
13.11.2013г. е отразено явяването на ответницата Л.Р. в кантората на съдебния изпълнител и
изявлението и, че е готова да спази определения режим на лични контакти. В
протокол за изпълнение на задъжение за предаване на дете от 21.12.2013г. по изп. дело № 2013844043816 по описа на
ЧСИ Ст. Я.е отразено, че взискателят и
длъжникът са се явили лично, като детето А.П., при запитване отказало да отиде
при баща си В.П., след което присъстващия на срещата социален работник провел
разговор в детето и двамата родители./л.45-л.46 от
делото/
Видно от протокол за изпълнение на
задъжение за предаване на дете от 04.01.2014г.
по изп. дело № 2013844043816 по описа на ЧСИ Ст. Я.взискателят П. и длъжникът Р.са се
явили лично, като детето А.П. отказало да контактува с бащата. /л.47
от делото/
В протокол за изпълнение на задъжение
за предаване на дете от 18.01.2014г. по горното изпълнитело дело е отразена среща за предаване на дете
проведена на 18.01.2014г., при която страните редовно уведоми се явили, но
детето отказало да отиде при бащата, отказвало да контактува с него и пожелало
да си тръгне./л.49 от делото/ Срещите на
04.01.2014г. и 18.01.2014г. са проведени на бензиностанция „Еко“.
На среща за предаване на дете на 01.02.2014г. проведена на адрес гр. София, ул. „******,
длъжникът Л.Р. с детето А. били на адреса при идването на помощник съдебен
изпълнител П. В.с взискателя В.П., като детето отново отказало да отиде при
бащата, отказвало да общува с него и предаване не се осъществило, видно от
протокол за изпълнение на задъжение за предаване на дете от 01.02.2014г./л.51-л.52
от делото/
На 18.04.2015 г. на поредна среща за изпълнение
на задължение за предаване на дете, насрочена от ЧСИ Якимов, в пристъвието на
родителите, социален работник от ДСП Красно село, полицейски служител от 06-то
РУП, детето А. отново отказало да тръгне с бащата В.П.. Същият провел разговор
с детето, намесила се адв.А., при което се стигнало до конфликт между
страните, видно от протокол за
изпълнение на задъжение за предаване на дете от 18.04.2015г.
/л.55 от делото/
От
приетото удостоверение изх.№015887 от 20.03.2018г. издадено от ЧСИ С.Я.с рег.№844, се установява,
че по молба на В.Л.П., въз основа на изпълнителн лист
издададен по гр.д.№13512/ 2011г.
по описа СРС, ГО, 89 с-в е образувано било изп. дело № 2013844043816 по описа му, за
приинудително изпълнение на режима на лични отношения на взискателя с дъщеря му
А.П.. Сочи се, че в насрочените дати за предаване на дете – 21.12.2013г.,
21.12.2013г., 04.01.2014г., 18.01.2014г., 01.02.2014г., предаване не е
осъществено, поради отказа на детето да общува с бащата и да отде при него.
Съдебният изпълнител в срещата на
01.02.2014г. е посочил, че принудителното изпълнение не би произвело
положителен ефект върху психиката на детето, което обяснил и на взискателя,
след което прекратил срещата. В удостоверението се сочи, че при всичките срещи
с длъжника Л.Р. не е имало воля за предаване на детето и нито един ден то не е
било подготвено с необходимия багаж да тръгне с бащата. /л.182
– л.183 от делото/
От приетата
справка издадена от СРП на 14.03.2018г. се установява, че по жалби на В. Л. П. срещу Л.М.Р. са образувани седем преписки по
описа на СРП за престъпление по чл.182, ал.2 НК вр. чл.26, ал.1 НК, с конкртено посочени номера, производството
по които не е приключило./л.185 от делото/
Според приетия по реда на чл.15, ал.6 от ЗЗДетето Социален доклад изх. №
ПР/Д-С-КС/97-001 от 11.06.2018г. на Дирекция „Социално подпомагане“- Красно
село, основните грижи по отглеждането и възпитанието на детето А. В.П. се
полагат от майката Л.Р. с подкрепата на съпруга й В.М.. Сочи се в доклада, че режимът
на контакти на детето А. с бащата В.П. не се осъществява, както е определено в
съдебното решение, като в продължение на повече от една година срещите по между
им са осъществявани в Контактен център в присъствието на специалист, но до предаване на детето А. не се е
стигнало. Направен е извод, че връзката дете - баща продължава да е
нарушена; независимо от осъществяваната дългосрочна работа и оказваната
подкрепа от доставчик на социална услуга, детето А. отказва да тръгне с баща си
и да прави нещо само с него. Според социалния доклад детето демонстрира силна
емоционална привързаност към майката и позитивно отношение към съпруга й.
Отразено е още, че отношението на А. към баща й продължава да е
резервирано/отхвърлящо особено ако той не прави каквото тя иска и не угажда на
претенциите й. Формиран е извод, че комуникацията
между родителите е нарушена, детето е запознато с конфликта им и водените
дела. Майката не общува с бащата по въпроси свързани с детето /при необходимост
го е правела, чрез ОЗД, доставчика на услугата или ЧСИ/, но не подкрепя и не
насърчава А. при общуването й с бащата; пред детето изразява негативното си
отношение към бащата. Според социалния доклад детето А. е в дълбок конфликт на
лоялност, който е вид сериозно емоционално страдание и е индикация за родителско отчуждение. Майката демонстрирала
желание за промяна в посока режима на контакти детето с бащата да се реализира,
но реално не подкрепяла А. да се случи това./л.200 –
л.203 от делото/
За установяване на
неимуществените вреди на ищеца са допуснасти двама свидетели.
В показанията на свид. Г.Г./30г.,
без родство със страните/, се съдържат данни, че имало въпреки съдебно решение
за лични контакти, майката не го изпълнява. Детето не виждало баща си. Режимът
за личен контакт между бащата и дъщерята не се осъществявал. Свидетелят
посочва, че познава ищеца от 2014г., когато В. поправил компютъра му. Свидетелят Г.сочи, че детето не желае да се
вижда с баща си, като лично е присъствал на два опита на В. да вземе дъщеря си А..
Единият път бил през 2015 г. пред сградата на ул. „Планинец“, където живеят
майката и детето. Свид. Г.придружавал ищеца, защото последния го помолил за
подкрепа. В. поискал да вземе детето. На всеки негов въпрос, детето отговаряло
само и единствено с думите „не искам“, без да осъществява някаква друга
комуникация с баща си. Бащата въобще не
можал да вземе детето си. Майката стояла настрани. Свид. Г.забелязал, че при
всеки един въпрос на бащата, детето се обръщаше към майка си за одобрение.
Търсело нейният поглед. В тази ситуация майката обръщала главата си на другата
страна и детето продължавало да упорства. В. не взел дъщеря си, поради нейното противопоставяне.
Другата среща била към края на 2016 г. Било
студено и детето не било подготвено с багаж, нито беше адекватно облечено за
сезона. След като си разменили две-три думи, детето и майката се прибра в
жилището и бащата отново не можал да вземе детето. От проблемите, свързани с детето, В. се
променил. Преди тях, бил ведър и комуникативен и отворен човек. След като започанали
проблемите с детето му, В. се затворил в себе си. Свид.Г.посочва, че В.
споделял, че се чувства непълноценно и че страда всяка една събота и неделя, когато
е трябвало да вземе детето. Ищецът се притеснявал, детето да не се отчужди и да
не загубят връзката баща – дъщеря.
Свидетелката Г.К., сочи в показанията си,
че изпълнявала социална услуга от отдел „Закрила на детето“ към нейната
фондация като медицински психолог да консултира бащата и дъщерята. Сочи, че тази
услуга е осребрена, но не от бащата. Пояснява, че представлява лицензирана
организация за оказване на услуги за деца и родители. Сочи, че е комуникирала с
детето по време на режима на личен контакт. Обикновено придружавала бащата и
наблюдавала дали детето ще се съгласи да тръгне с него, за да окажа някаква
подкрепа на двамата. Свид. К. сочи, че писала експертен доклад за нуждите на
отдел „Закрила на детето“ при приключване на услугата и оценка за състоянието
на детето. Свид. К. сочи още, че детето е настроено враждебно към бащата и го
отхвърля. Детето изпитвало голям стрес по време на контакта с ищеца. Бащата
също бил стресиран като родител, чието дете е отчуждено. При срещите детето кършело ръце, пристъпвало от крак на
крак, било в мъчителен вътрешен конфликт. В периода от октомври 2016 г. до
октомври 2017 г. свидетелката К. присъствала
на 5 срещи. Тези срещи никога не завършвали с предаване на детето. Сочи още, че
е работила съм по консултиране и подкрепа на бащата и му давала кураж. К. посочва,
че майката Л.Р. е писала жалби срещу нея, като на свидетелката се наложило да
пише обяснения във връзка с жалбите.
Показанията на свидетелите, съдът преценява по реда на чл.172 ГПК,
доколкото свид. Г.е в приятелски
отношения с ищеца, а свид.К. е осребрявала услуга по консултиране на ищеца, но ги
кредтира относно неуспеха срещите по предаването на детето А., доколкото
кореспондират с приетите писмени доказателства.
Според приетото заключение на съдебно-психологическата
експертиза в.л. Д.П. – Р. –спец. клинична психология /оспорено от ищеца/
отчуждението
между бащата В.П. и детето А. е факт. От данните по проведените оценъчни
итервюта с детето, с бащата и с майката, вещото лице психолог обосновава извод, че изначално между
детето и бащата не е имало формирана силна емоционална връзка и сигурната привързаност
от страна на А. е формирана спрямо майката, която от първия й миг е била
постоянната и внушаваща сигурност и спокойствие фигура в живота й. Според психолога, -факторите за отчуждението
са изначално заложени, още когато детето се е родило и майката и детето са
спяли заелно на единия етаж в мезонета им, а бащата системно е бил
неприсъстващ. Сочи се, че към настоящия момент детето е изключително негативно настроено спрямо бащата, тъй като то не
усеща подкрепата му в никоя сфера, която то възприема като значима,
най-вече по отношение на невъзможността му да се състезава или да ходи на
спортни лагери в чужбина и да се развива в сферата, която му е значима.
Според заключението на СПсихЕ майката дава заявка, че не цели тенденциозно
отчуждаване на бащата от детето и многократно се е опитвала ла сълейства за
сближаването им. Системния психически тормоз от негова страна, на която я е
полагал през годините с въвличане на нея и детето в десетки дела, е акумулирало
в нея неприязън спрямо него. Дистанцирането си от него тя обяснявала с
потребност да се съхрани, за да може да се консолилира психически и финансово, и
да е полезна в отглеждането на лъщеря си.
Констатитрано е в СПсихЕ, че ответницата Л.Р. има желание да спре „войната”
между нея и бившия й мъж, като нагласата й е това сближаване да бъде
ненасилствено и според темпа на самото дете, без да бъдат въвличани външни хора
и всевъзможни институции в интимното пространство на летето. Цялата тази
система, уж целяща закрила, вече се възприемала както от майката, така и от
детето като враждебна и агресивна.
Относно психологичното състояние на детето,
в.л. Р. пояснява, че детето не възприема майка си като фактор отчуждаващ го от
биологичния му баща. Но по-скоро, то
през годините е развило силна привързаност към Вальо-съпруга на майката, когото
припознава като бащина фигура. От него именно детето получавало усещане за
сигурност, подкрепа и защита. Към момента майката е припозната от детето като
най-значима фигура и всеки опит на други фигури да я детронират директно или
косвено, би настроило детето срещу тях, което се случва към настоящия момент в
отношението му към биологичния баща.
Вещото лице обоснава извод, че детето към момента се развива пълноценно,
има множество интереси, активно спортува, има формиран свой приятелски кръг,
подкрепящо разширено семейство от страна на майката.
Същевременно, по отношение на В.П. детето изпитвало известна тревожност.
За да започне да общува по-пълноценно и с бащиното семейство, детето се нуждае
от това да не свързва В. с вмешателство, както и от това той и майката Л. да
започнат отново да общуват пълноценно. Вещото лице обобщава, че ако А.
припознае в техните взаимоотношения партньорство и разбирателство, ще прояви
по-голямо доверие и спокойствие за приобщаване към биологичния си баща.
Според заключението на СПсихЕ към момента В.П. е стабилизиран в
психоемоционално отношение. Няма индикации за повишена тревожност /освен
ситуативна, когато говори по темата за невъзможността си да общува с
малолетната А.!/, нито са налице депресивни тенденции. Но от данните в оценъчното
интервю става ясно през колко тежък период е преминал, в който благодарение на
силната си воля и подкрепата на съпругата си К., е съумял да се справи с
дистреса. От обследването ставало ясно и това, че ответницата Л.Р. също е
подложена от случващото се през годините на не по-малък стрес, което индиректно
рефлектира и върху детето и най-вече възприемайки биологичния си баща като
агресор спрямо майка си, то автоматично се отчуждава от него.
По почин на ищеца е допусната двучленна съдебно-психологическата
експертиза с вещи лица Л.Б. и Д.Р. -
психолози. В приетото заключение на двучленната СПсихЕ е обосновано, че споделеното
ищеца предполага, че в резултат на преживяното по време на многогодишните
проблеми с дъщеря му А. ищецът е преживял адаптационно разстройство, причинено
от стрес F- 43.2 от МКБ. Пояснено е, че адаптационното разстройство е
невротично, характеризира се с тревожност, безпокойство /или смесица от тях/, с
чувство за невъзможност за справяне със ситуацията, за планиране на бъдещето и
нарушава и изършването на рутинни ежедневни дейности. При това нарушение,
най-често страда сънят. Вещите лица
считат, че появилото се невротично разстройство при ищеца, има пряка връзка с
непрекъснатите стресови преживявания в периода 2013г. до днес, доколкото преди
това той не е имала такива оплаквания. При П. са налице всички белези на това
разстройство. Индивидуалната предразположеност и ранимост на личността имат
значение като рисков фактор за появата и оформяне симптомите на разстройството,
но все пак то не би възникнало без наличието на стресогенни фактори. То не е
същинско психично заболяване, а невротично разстройство. При ищецът няма информация да проявява тревожност и депресия в техния
клиничен смисъл, но има видими прояви на стрес. Въпреки, че периода на
боледуване според МКБ е около половин година, то може да продължи и с години
ако се хронифицира. Тъй като П. не е вземал мерки, не е пиел лекарства, не се е
обръщал към лекари, а продължава да се тревожи, да се лута в търсене на
правилния подход към дъщеря си, за да може да възстанови връзките с детето си
по същество той продължава да пребивава в стресова ситуация. Докато детето е
при него той полагал усилия да възстанови емоционалната връзка с дъщеря си и по
негови данни успява, след което вложените от него усилия се срутвали след като
дъщеря му се връща отново при майка си и той нямал връзка с нея.
Заключенията на съдебно-психологическата
експертиза с в.л. Р. и двучленна съдебно-психологическата експертиза, съдът
преценява по реда на чл.202 ГПК, като ги намира за компетентни и професионално
дадени, но отчита, че заключението на двучленната СПсихЕ почива основно на
сведения подадани от ищеца.
При така установената фактическа обстановка
съдът направи следните изводи от правна
страна:
Предявените
искове са с правно основание чл. 45, ал. 1 и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.
Според посочената разпоредба всеки е
длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму. Предпоставка за
уважаване на иска е да бъде доказано наличието на всички елементи от
фактическия състав, пораждащ право на обезщетение, а именно: противоправно
поведение на ответника /действие или бездействие/, вреди и причинна връзка.
Вината се предполага до доказване на противното.
Съдът намира, че
от приетите по делото гласни и писмени доказателства и заключението на
двучленната СПсихЕ се доказа твърдяното противоправно поведение от страна на ответницата,
което е в причинна връзка с настъпилите за ищеца вреди.
Нормата на чл. 9, § 3 от Конвенцията за правата на детето, чл. 24, § 3
от Хартата на основните права на Европейския съюз, както и чл. 124, ал. 2 от СК
гарантират правото на детето на лични отношения с всеки от родителите.
Разпоредбата на чл. 122 от СК установява правото и задължението на родителя по
упражняване на родителските права. Съгласно нормата на чл.123 от СК „родителските
права и задължения се упражняват в интерес на детето от двамата родители заедно и поотделно“. Тези основни права са
нарушени с противоправното поведение от страна на ответница, изразяващо в неспазване на установения режим
на лични контакти на ищеца и детето,
в продължение на периода от м. 07.2013г. до м. 03.2017г. Установи се, че след
месец юли 2013г. режима на лични отношения на бащата В.П. с дъщеря му А. не се
осъществявал, според установеното в съдебната спогодба по гр.д.№13512/
2011г. по описа СРС, ГО, 89 с-в и според решение № III-80-80/ 17.04.2014 г.
по гр. д. №18205/ 2013г. на СРС, III ГО, 80 състав. Установи се също, че в хода
на принудителното изпълнение по изп. дело № 2013844043816 по описа на ЧСИ Ст. Якимов, на насрочените дати за предаване
на дете – 21.12.2013г., 21.12.2013г., 04.01.2014г., 18.01.2014г., 01.02.2014г.,
предаване не е осъществено, поради отказа на детето да общува с бащата и да отиде
при него. Безспорно се установи, че детето А. е под доминиращото влияние на
майката и съобразява постъпките си с нейното одобрение, каквото на срещите с
бащата не получава. От приетото удостоверение изх.№015887 от 20.03.2018г. издадено от ЧСИ С.Я.се установи, че при всичките срещи с длъжника Л.Р. не е имало воля за предаване на детето и нито един ден то не е било подготвено
с необходимия багаж да тръгне с бащата.
В приетия по делото социален доклад е направен категоричен извод, че при В.П. и дъщеря му връзката дете - баща
продължава да е нарушена, независимо от осъществяваната дългосрочна работа
и оказваната подкрепа от доставчик на социална услуга, детето А. отказва да
тръгне с баща си и да прави нещо само с него. Според социалния доклад
отношението на А. към баща й продължава да е резервирано/отхвърлящо. Установено
е, че майката не общува с бащата по въпроси свързани с детето, като не подкрепя и не насърчава А. при
общуването й с бащата; пред детето изразява негативното си отношение към
бащата. Според социалния доклад детето А. е в дълбок конфликт на лоялност,
който е вид сериозно емоционално страдание и е индикация за родителско
отчуждение. Изводът в социалния доклад е, че ответницата демонстрирала желание
за промяна в посока режима на контакти детето с бащата да се реализира, но реално не подкрепяла А. да се случи
това, а за детето именно майката е най- значима фигура на близък възрастен.
От заключението на СПсихЕ се установи, че отчуждението между
бащата В.П. и детето А. е факт. Установи
се, че роля в това отчуждение играе майката, която съзнателно или несъзнателно
създава предпоставки за отчуждението на детето от бащата, което категорично
не е в интерес на детето и на неговото пълноценно развитие. От друга страна,
съдът съобрази, че според заключението на СПсихЕ изначално между детето и
бащата не е имало формирана силна емоционална връзка, доколкото родителите му
са се разделили, когато то е било на едва 3г. и половина. Не
може да бъде споделено възражението на ответницата, че единствено поведението
на ищеца води до родителско отчуждение, доколкото той не се съобразява с
нуждите на детето и неговите желания. От
друга страна, съдът отчита и приноса на самия ищец за настъпилия процес на
отчуждение, доколкото детето е било
въвлечено в редица съдебни и изпълнителни процедури, като принудителното
изпълнение не е произвело положителен ефект върху психиката на малолатната.
На всяка от насрочените от съдебния изпълнител срещи бащата е бил съпровождан от съдебен
изпълнител, социален работник, полицейски служител или свидетел, което е рефлектирало
върху детето и не е създало условия за близост и доверие, присъщи в отношенията
родител – дете. Според заключението на СПсихЕ сближаването следва да бъде ненасилствено и според темпа на самото
дете, без да бъдат въвличани външни хора и всевъзможни институции в интимното
пространство на детето, доколокото то ги възприема като враждебни. В този смисъл наред с противоправното
поведение на ответницата Р., настъпилото трайно отчуждение е в причинна връзка
и с действията на самия ищец, който е използвал редица трети лица в срещите с
детето му, което обективно е попречило на сближаването родител – дете.
На следващо място, съдът намира за
доказано и настъпването на твърдяните неимуществени вреди за ищеца от
посоченото по-горе неправомерно поведение на ответница. Според показанията на свид.К. и свид. Г., се установи, че в резултат на нарушения
режим на контакти с детето му ищецът се променил, като от ведър и комуникативен
и отворен човек, станал затворен себе
си, чувствал непълноценно и страдал всяка една събота и неделя, когато е
трябвало да вземе детето. Бил е стресиран като един родител, чието дете е
отчуждено. От заключението на двучленната СПсихЕ се установи, че в резултат на
преживяното по време на многогодишните проблеми с дъщеря му А. ищецът е
преживял адаптационно разстройство, причинено от стрес F- 43.2 от МКБ, което характеризира се с тревожност,
безпокойство /или смесица от тях/, с чувство за невъзможност за справяне със
ситуацията, за планиране на бъдещето и нарушава и изършването на рутинни
ежедневни дейности. Тъй като П. не е вземал мерки, не се е обръщал към лекари,
а продължава да се тревожи, да се лута в търсене на правилния подход към дъщеря
си, за да може да възстанови връзките с детето си по същество той продължава да пребивава в стресова ситуация. Докато
детето е при него той полагал усилия да възстанови емоционалната връзка с
дъщеря си и по негови данни успява, след което вложените от него усилия се
срутвали след като дъщеря му се връща отново при майка си и той нямал връзка с
нея.
По изложените съображения съдът намира, че
по делото са доказани предпоставките за ангажиране на деликтната отговорност на
ответницата за претърпените от ищеца неимуществени вреди - болки и страдания в
резултат на противоправното поведение, изразяващо се във възпрепятстване
упражняването на родителските права от страна на бащата, както и непредоставяне
на необходимото съдействие за личните му
контакти с детето през периода от м. юли 2013г. до 06. 03.2017г. – датата на предявяване на иска.
Тези неимуществени вреди, които са пряка последица от поведението на
ответницата следва да бъдат обезщетени, като същата бъде осъдена да заплати на
ищеца обезщетение в размер на 5000 лева,
определени от съда съобразно критерия на чл. 52 от ЗЗД с оглед вида на
засегнатите права и принципа за справедливо обезщетение за претърпените болки и
страдания.
Съдът отчита вида и интензитета на причинените неимуществени вреди,
както и продължителния период, през който е продължило противоправно
създаденото от ответница фактическо положение, но взема предвид и
обстоятелството, че същата фактически полага грижи за детето и поради това
определянето на обезщетение в по-големи размери ще доведе до затруднения за
ответницата, които ще създадат предпоставки за нанасянето на допълнителни вреди
за детето. Поради това за разликата от определения размер до пълния предявен
размер от 30 000лв. осъдителният иск следва да бъде отхвърлен като
неоснователен.
Ответницата дължи и законна лихва върху присъденото обезщетение, считано
от 06.03.2017г. - датата, на която е предявен иска до окончателното изплащане.
По разноските:
При този изход на спора
ответницата Р. следва да бъде осъден да заплати на ищеца П. сумата
1000 лв., представляваща направените по делото разноски, съобразно уважената
част от исковете, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК./общо сторените разноски
са 6000лв. – списък по чл.80 ГПК на
л.411 от делото/ На ответницата се
следват направените по делото разноски, съобразно отхвърлената и прекратена
част от исковете, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК и чл.78, ал.4 ГПК, но
доколкото не са представени доказателства за сторни разноски, нито списък по
чл.80 ГПК, такива не се присъждат.
Воден от горното, Софийският градски съд, ГО, I –
7 състав
РЕШИ:
ОСЪЖДА
Л.М.Р. ЕГН ********** с адрес: *** да заплати на В.Л.П., с ЕГН: **********,
адрес: ***, на основание чл. 45, ал. 1 и
чл. 86, ал. 1 от ЗЗД сумата 5 000
/пет хиляди/лв., представляваща обезщетение за причинени неимуществени
вреди от настъпило родителско отчуждение между бащата В.П. и дъщерята А.П. и
неизпълнение на режима на лични отношения по между им, ведно със законната
лихва върху тази сума, считано от 06.03.2017г. – датата на предявяване на иска
до изплащането, като ОТХВЪРЛЯ иска
за разликата над присъдените 5000 лв. до пълния предявен размер от 30 000 лева,
като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА Л.М.Р. ЕГН **********
с адрес: *** да заплати на В.Л.П. сумата 1000
лв., представляваща направените по делото разноски, съобразно уважената
част от исковете, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК.
Решението подлежи на
въззивно обжалване пред САС, в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: