№ 232
гр. София, 06.04.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 13-ТИ ТЪРГОВСКИ, в публично
заседание на четиринадесети март през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Христо Лазаров
Членове:Женя Димитрова
Николай Метанов
при участието на секретаря Ирена М. Дянкова
като разгледа докладваното от Женя Димитрова Въззивно търговско дело №
20221001000919 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.
Образувано е по въззивна жалба вх. №284269/04.05.2022година от
„НЕЛКО 22“ ООД/н/, чрез постоянния синдик В. С. С. срещу решение
№260247/07.04.2022 година, постановено по т.д.№1250 година по описа за
2020 година на Софийски градски съд, ТО, VI-18 състав, в ЧАСТТА, с която е
отхвърлен предявеният от „НЕЛКО 22“ ООД/н/, чрез постоянния синдик В.
С. С. срещу „ЕЙ БИ БИ ДЖИ“ ООД/н иск с правно основание чл.694 ТЗ за
признаване за установено, в отношенията между страните, че е налице
вземане по договор за временна финансова помощ от 12.01.2011 година за
разликата над 96300 лева до предявения размер от 209796,25 лева, главница,
ведно със законната лихва от 03.03.2020 година ; за разликата над 42293,52
лева до предявения размер от 168368,92 лева – възнаградителна лихва за
периода от 12.01.2011 година до 12.01.2017 година; за разликата над 889,63
лева до предявения размер от 80002,01 лева - договорна лихва за периода
13.01.2017 година – 02.03.2020 година и е осъдено да заплати държавна такса
от масата на несъстоятелността в размер на 3186, 84 лева.
В частта, с която вземането е признато за установено решението не е
1
обжалвано и е влязло в сила.
Решението е постановено при задължителното участие на синдика на
„ЕЙ БИ БИ ДЖИ“ ООД/н/, на осн. чл.694, ал.4 ТЗ.
Твърди се във въззивната жалба, че решението, в тази му част е
неправилно, тъй като оборотните ведомости макар и да нямат характер на
платежни документи са косвено доказателство за отразените в тях
разпореждания със средства, поради което решението на съда е неправилно.
При уважаването на главния иск следва да се уважат и акцесорните искове.
Моли съдът да постанови решение, с което отмени решението на
първоинстанционния съд и вместо него постанови друго, с което исковете
бъдат уважени, като се присъдят и направените разноски.
Въззиваемата страна „ЕЙ БИ БИ ДЖИ“ ООД/н/ не е представила
отговор.
Съдът по предмета на спора съобрази следното:
Предявен е иск с правно основание чл.694 ТЗ.
В исковата си молба ищецът „Нелко 22“ ООД /н/ излага, че с решение
№ 210/29.01.2020 година, постановено по т.д.2629 по описа за 2019 година по
описа на Софийски градски съд е открито производство по несъстоятелност
срещу търговеца „Ей би би джи“ ООД, като е определена начална дата на
неплатежоспособността 31.12.2012 година, постановена е обща възбрана и
запор върху имуществото на длъжника и е назначен временен синдик.
Вземанията на кредитора „Нелко 22“ ООД /н/ са предявени с молба от
02.03.2020 година като синдикът на „Ей би би джи“ ООД е изготвил
списъците и е публикувал същите с вписване 20200407132227, като е приел
частично предявените вземания в размер на 219156,15 лева. В останалата си
част вземането е включено в списъка на неприетите вземания, както следва:
Просрочена главница по договор за временна финансова помощ от 12.01.2011
година в размер на 209796,25 лева; просрочена възнаградителна лихва върху
главницата от 368416,25 лева за периода от 12.01.2011 година до 02.03.2020
година в размер на 168368,92 лева; договорна лихва за забава върху
главницата по т.1 за периода от 13.01.2017 година до 02.03.2020 година в
размер на 80 002,21 лева; законна лихва за забава върху главницата по т.1 за
периода от 03.03.2020 година до окончателното заплащане на сумата-
определяема по чл.86, ал.2 ЗЗД. В срока по чл.690 ТЗ е депозирано
2
възражение, като същото е разгледано и с определение № 3109/26.06.2020
година, вписано в ТРРЮЛНЦ на 26.06.2020 година подаденото възражение е
оставено без уважение и е одобрен така съставения от синдика списък.
Основанието за вземането е договор за заем/временна финансова помощ на
сума в размер на 400 000 лева за срок до 6 години, като съгласно договора за
временна финансова помощ върху сумата на ефективно предоставените
средства се начислява 5% годишна възнаградителна лихва. Съгласно
договореното в чл.3.5 погасяването на задължението на заемодателя по
предоставените парични средства ще се извърши при възможност от страна
на заемателя. Съгласно чл.3.6 от договора при забава на заемателя в
погасяване на задълженията той ще дължи на заемодателя както погасяването
на задължението така и лихва за забава в размер на 1% на месец. За
неприетата част от вземането синдикът е посочил, че кредиторът не е
представил доказателства, че сумата от 209796,25 лева е преведена по
банкова сметка на заемателя именно на основание договорът за финансова
помощ. По отношение на възнаградителната лихва, същата е дължима, на
основание чл.3, т.4 от договора за временна финансова помощ. Моли съда да
постанови решение, с което признае за установено съществуването на
неприетото вземане, предявено с молба вх. №28147/02.03.2020 година,
включено под №1 в Списъка на неприетите вземания на несъстоятелния
длъжник.
Ответникът „Ей би би джи“ ООД /в несъстоятелност/ не е депозирал
отговор.
Синдикът на „Ей би би джи“ ООД /несъстоятелност/ е изложил
съображения за неоснователност на предявения иск, като моли съдът да
постанови решение, с което отхвърли предявения иск. Твърди, че от
банковите извлечения е видно получаването на сумата от 158620 лева и тъй
като договорът за заем е реален договор следва да бъде установено
ефективното изплащане от заемодателя на заемната сума, както и това, че
заемната сума е изплатена на основание на договора за заем, на който се
позовава кредитора. Възнаградителната лихва е дължима само ако е
основателен главният иск.
По валидността и допустимостта на постановеното решение, съдът
следи служебно дори и при липса на оплаквания, на осн. чл.269 ГПК.
3
Процесуалната допустимост на иска по чл.694, ал.1 ТЗ се определя от
наличието на процесуална легитимация на ищеца. За да е налице процесуална
легитимация лицето, което предявява иска следва да има качеството кредитор
на несъстоятелността, като следва същият да е направил възражение, което да
е отхвърлено, а искът да е предявен в предвидения преклузивен срок, като
тези предпоставки са налице.
Искът е предявен в законоустановения срок от обявяване в ТР на
определението по чл. 692 от ТЗ, поради което е процесуално допустим и
следва да бъде разгледан по същество.
Съдът, след съвкупна преценка на представените по делото
доказателства приема за установено следното от фактическа и правна страна:
Видно от обявените по партидата в Търговския регистър обстоятелства
е, че с решение по т.д.№2629/2019 година по описа на СГС, ТО е обявена
неплатежоспособността на дружеството „ЕИ БИ БИ ДЖИ“ ООД /н/. Липсва
спор, че ищецът е предявил вземанията си, че синдика е включил в списъка на
неприетите вземания, както следва: Просрочена главница по договор за
временна финансова помощ от 12.01.2011 година в размер на 209796,25 лева;
просрочена възнаградителна лихва върху главницата от 368416,25 лева за
периода от 12.01.2011 година до 02.03.2020 година в размер на 168368,92
лева; договорна лихва за забава върху главницата по т.1 за периода от
13.01.2017 година до 02.03.2020 година в размер на 80 002,21 лева; законна
лихва за забава върху главницата по т.1 за периода от 03.03.2020 година до
окончателното заплащане на сумата - определяема по чл.86, ал.2 ЗЗД. както и,
че с определение от 26.06.2020 година, обявено в ТР на 03.07.2020г. е
оставено без уважение възражението срещу списъка на неприети вземания,
съставен от синдика.
От заключението по назначената ССЕ, което съдът кредитира като
обективно и компетентно дадено се установява, че по месечни оборотни
ведомости към 30.04.2012г. размерът на предоставената в заем сума като
главница е 368 416,25лв. Вземането на ищеца за главница остава
непроменено до 31.05.2015г., когато е последната налична оборотна ведомост
– т.е. заемната сума не е възстановена от ответника на ищеца. Налице е
плащане в размер на 132380 лева, поради което сумата е в размер на
236036,25 лева. Размерът на възнаградителната лихва е 104668,51 лева.
4
Размерът на претендираната лихва след 13.01.2017 година до 02.03.2020
година е 138564,88 лева. Размерът на реално усвоените суми е 158 680лева.
Размерът на възнаградителната лихва е 42293,52 лева, а на лихвата след
13.01.2017 година до 02.03.2020 година е 59681,07 лева.
Съдът е задължил третото неучастващо лице – „КТБ“ АД, което с
молба с вх.№275437/08.02.2022г. е представило разпечатка от счетоводната
система на банката на бордерата, видно от които за периода от 01.01.2011г. до
31.12.2019г. от сметки на ищеца по сметки на ответника са преведени
описаните суми, общо в размер на 158 680 лв., като видно от бордерата,
представени на стр. 59 и следващите, основанието за превод е по договор.
При така установената фактическа обстановка съдът достигна до
следните правни изводи:
Вземането, предмет на иска по чл.694 ТЗ в размер на 209796,25 лева –
просрочена главница съставлява разликата между предявената главница в
размер на 368416,25 лева и приетата от синдика в размер на 158 620 лева.
Вземането намира своето правно основани в договор за временна финансова
помощ, за който липсва спор между страните, че е единственият сключен
между тях. Спорът се концентрира относно размера на предоставената сума.
Договорът за заем е реален договор, поради което възникването на
облигационното правоотношение е при предаването на сумата, поради което
в тежест на ищцовата страна е да установи предаването на сумата.
От представените извлечения от банковата сметка е видно, че са
преведени суми, както следва - след датата на сключване на договора сумата
от 158 620 лв. , а преди датата на сключване на договора сумата от 96 300 лв.
Съдът намира, че размерът на заетата сума следва да бъде определен
съгласно предоставеното извлечение от банковата сметка за реално
предоставените средства, а не съобразно размера, посочен в оборотната
ведомост, тъй като оборотната ведомост е вторичен счетоводен документ,
имащ характера на частен свидетелствуващ документ, изходящ от страната и
съставляващ доказателствено средство само ако удостоверява неизгоден
факт. Съгласно разпоредбата на чл.182 ГПК това вписване следва да се
преценява с оглед другите доказателства по делото и тъй като това
счетоводно записване у ищеца не се подкрепя от останалите доказателства по
делото то при условията на пълно и главно доказване е доказано предаване на
5
сума в размер на 158 620 лева, за която липсва спор, че е включена в списъка
на приетите вземания. По отношение на сумата от 96 300 лева решението не е
обжалвано и е влязло в сила, поради което и с оглед невъзможността от
влошаване положението на жалбоподателя, съдът не излага съображения
относно дължимостта на тези суми. Доказателства за получаване на суми,
извън посочените не са представени, поради което и искът за признаване за
установено, в отношенията между страните, че е налице вземане по договор
за временна финансова помощ от 12.01.2011 година за разликата над 96300
лева до предявения размер от 209796,25 лева, главница следва да бъде
отхвърлен.
По иска за заплащане на възнаградителна лихва върху главницата,
предмет на въззивното производство за периода от 12.01.2011 година до
02.03.2020 година, както и за договорна лихва за забава за периода от
13.01.2017 година до 02.03.2020 година същите, с оглед акцесорния им
характер следва да се отхвърлят поради отхвърляне на главния иск.
Поради съвпадане на правните изводи на двете инстанции решението
на първоинстанционния съд следва да бъде потвърдено.
Държавна такса не е внасяна предварително предвид чл. 694 ал.7 от ТЗ,
поради което с оглед изхода на спора, ищецът следва да бъде осъден да
заплати сумата от 1593,42 лева.
Не е направено искане за разноски, поради което такива не се
присъждат.
По изложените съображения Софийският апелативен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №260247/07.04.2022 година, постановено
по т.д.№1250 година по описа за 2020 година на Софийски градски съд, ТО,
VI-18 състав, в ЧАСТТА, с която е отхвърлен предявеният от „НЕЛКО 22“
ООД/н/, чрез постоянния синдик В. С. С. срещу „ЕЙ БИ БИ ДЖИ“ ООД/н
иск с правно основание чл.694 ТЗ за признаване за установено, в отношенията
между страните, че е налице вземане по договор за временна финансова
помощ от 12.01.2011 година за разликата над 96300 лева до предявения
размер от 209796,25 лева, главница, ведно със законната лихва от 03.03.2020
6
година ; за разликата над 42293,52 лева до предявения размер от 168368,92
лева – възнаградителна лихва за периода от 12.01.2011 година до 12.01.2017
година; за разликата над 889,63 лева до предявения размер от 80002,01 лева -
договорна лихва за периода 13.01.2017 година – 02.03.2020 година и е осъдено
да заплати държавна такса от масата на несъстоятелността в размер на 3186,
84 лева.
ОСЪЖДА „НЕЛКО 22“ ООД/н/, ЕИК-*********, чрез постоянния
синдик В. С. С. с адрес: гр.***, ул.“***“, 53, ет.*** да заплати от масата на
несъстоятелността в полза на държавата, по бюджета на съдебната власт
сумата от 1593,42 лева, на осн. чл.694, ал.7 ТЗ.
Решението подлежи на обжалване пред Върховен касационен съд в 1-
месечен срок от получаване на съобщението до страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7