Р Е Ш Е Н И Е
№ 374 06.03.2020
г. гр.
Бургас
В
ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД - БУРГАС, XIX СЪДЕБЕН СЪСТАВ, на двадесети февруари две хиляди и двадесета
година, в публично съдебно заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧАВДАР ДИМИТРОВ
ЧЛЕНОВЕ: 1. ХРИСТО ХРИСТОВ
2. МАРИНА
НИКОЛОВА
Секретар: Йовка Банкова
Прокурор: Андрей Червеняков
сложи за разглеждане
докладваното от съдия М.Николова КАНД номер 188 по описа
за 2020 година.
Производството е по реда на чл. 63, ал. 1 от
Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН), във вр. чл. 208 и сл.
от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по касационна
жалба на Д.Х.Р., с адрес: *** против Решение № 1488/02.12.2019г., постановено
по НАХД № 4370/2019г. по описа на Районен съд – Бургас, с което е потвърдено
наказателно постановление № НП-1521 от 16.07.2019 г., издадено от
заместник-кмета на Община Бургас, с което, на касатора, за нарушение на чл.98,
ал.1, т.1 от Закона за движение по пътищата и на основание чл. 189, ал. 12 и чл.
183, ал.2, т.1 от с.з., е наложено административно наказание „глоба“ в размер
на 20 лева.
В жалбата са изложени твърдения
за допуснати от съда съществени нарушения на процесуалните правила, нарушения
на материалния закон и необоснованост, като по същество касаторът оспорва съставомерността
на вмененото му нарушение. Иска се отмяна на съдебния акт и потвърденото НП.
В съдебно заседание касаторът,
редовно уведомена не се явява и не се представлява.
Ответникът по касация не
изпраща процесуален представител.
Прокурорът от Окръжна прокуратура
– Бургас дава заключение за неоснователност на жалбата и оставяне в сила на
съдебния акт.
Административен съд - Бургас,
ХІХ-ти състав след като прецени допустимостта на жалбата и обсъди направените в
нея оплаквания, събраните по делото доказателства и извърши проверка на
обжалваното решение, съобразно разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 от АПК, намира
за установено следното:
Касационната жалба е
процесуално ДОПУСТИМА като подадена в срока по чл. 211 от АПК, от надлежна
страна, имаща право и интерес от обжалването по смисъла на чл. 210, ал.1 от АПК.
Разгледана по същество и в
пределите на касационната проверка по чл. 218 АПК, настоящият съдебен състав
намира жалбата за НЕОСНОВАТЕЛНА по следните съображения:.
Касаторът Р. е санкционирана за
това, че при извършена на 11.07.2019 г. в 15:20 часа проверка, е установено, че
е паркирала МПС с рег.№ А 7331 НК на ул. „Анушка Драгиева“ до № 2, в гр.Бургас,
след пътен знак В-27, с което си действие пречи на движението на останалите МПС.
За
извършеното нарушение е съставен АУАН № 0095245/11.07.2019г., като на основание
съдържащите се в акта фактически констатации е издадено и обжалваното
наказателното постановление. Районният съд е приел, че при съставяне на АУАН и
издаването на наказателното постановление не са допуснати съществени нарушения
на процесуалния закон, които да обуславят отмяна на обжалвания акт. Посочил е,
че обжалваното наказателно постановление и АУАН са издадени от компетентни
органи (Заповед № 416/26.02.2008 г. и Заповед № 1453/15.06.2015 г. и двете на
кмета на Община Бургас) в сроковете по чл. 34, ал. 1 и ал. 3 от ЗАНН, като при
издаване на АУАН и наказателното постановление са спазени императивните
разпоредби на чл. 42 и чл. 57 ЗАНН. Едновременно с това, РС е обсъдил събраните
по делото гласни и писмени доказателства, като е заключил, че установеното
деяние е съставомерно и е обосновал извод за правомерно ангажиране
отговорността на Р.. Намерил е наложеното административно наказание за правилно
определено във фиксирания от законодателя размер, с оглед на което е потвърдил
издаденото НП.
Така постановеното съдебно
решение е валидно, допустимо и правилно, като за него не се констатират
отменителни основания.
Съгласно разпоредбата на чл.98,
ал.1, т.1 от ЗДвП, престоят и паркирането са забранени на място, където
превозното средство създава опасност или е пречка за движението или закрива от
другите участници в движението пътен знак или сигнал. Неспазването на тези
правила съставлява административно нарушение по
чл. 183, ал.2, т.1 от ЗДвП, в която разпоредба е предвидена санкция за
водач, който неправилно престоява или е паркирал неправилно.
В случая, настоящият съдебен
състав намира, че приетата от първоинстанционния съд фактическа обстановка е
изцяло съобразена с установените по делото факти и обстоятелства, събрани в
съответствие с разпоредбите на НПК. При постановяването на съдебното решение,
съдът е изследвал всички обстоятелства по установяване на административното
нарушение и налагане на административното наказание. Съдът в съответствие с
изискванията на чл.84 от ЗАНН, във връзка с чл.14 от НПК, е постановил своето
решение по вътрешно убеждение, формирано от непосредствения му контакт с
разпитаните свидетели и представените писмени доказателства.
Районният съд е изяснил всички
релевантни за спора факти, при редовно събрани и обсъдени доказателства. От
показанията и на тримата свидетели - очевидци на нарушението, както и от
приложения снимков материал, безспорно се установява както факта, че лекият автомобил с рег.№ А 7331 НК е бил паркиран в зоната на
действие на пътен знак В-27 с допълнителна табела за репатриране Т-17, така и
че МПС е представлявало пречка за останалите участници в движението, поради
което възраженията в касационната жалба се явяват неоснователни.
Не могат да бъдат споделени и
доводите на касатора за неправилно поставяне на пътния знак и неясност на
забраната. Видно от разпоредбата на чл. 40, ал. 1 от ППЗДвП „Пътните знаци се
поставят от дясната страна на пътя срещу посоката на движението така, че да
бъдат лесно разпознавани и своевременно възприемани от участниците в
движението. Всеки знак, поставен отдясно, може да бъде повторен над или на
другата страна на пътя, когато местните условия са такива, че съществува
опасност той да не бъде забелязан своевременно.“ В настоящия случай, въпросният
пътен знак и допълнителна табела са поставени от лявата страна на пътя срещу
посоката на движение, което безспорно съставлява отклонение от указания в чл.
40, ал. 1 от ППЗДвП начин на поставяне. Независимо от това, настоящият съдебен
състав намира, че в случая липсва нарушение по отношение на мястото на
поставяне на пътния знак, доколкото в разпоредбата на чл. 49, ал. 1 от ППЗДвП е
указано, че пътните знаци за въвеждане на забрана (какъвто е и пътен знак В-27)
се поставят непосредствено пред местата или участъците от пътя, за които се
отнася тази забрана. В случая, въведената със знака забрана за престой и
паркиране е била въведена по отношение на лявата страна на пътя, поради което и
знака е бил поставен от лявата страна. С оглед на това, съда приема, че в
случая не е налице заявеното от касатора нарушение на чл. 40, ал. 1 от ППЗДвП. Самото
значение на пътния знак В-27 е „Забранени са престоят и паркирането" и
същото е указано в чл. 47, ал. 3 от ППЗДвП.
С оглед
изложеното, настоящият касационен състав приема, че изложените в касационната
жалба възражения се явяват неоснователни, а оспореното решение, като
постановено при правилно приложение на закона, следва да бъде оставено в сила.
Мотивиран от гореизложеното и на основание чл.221, ал.2, предл. І-во АПК,
във връзка с чл.63, ал.1 ЗАНН, Бургаският административен съд,
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 1488/02.12.2019г., постановено по НАХД №
4370/2019г. по описа на Районен съд – Бургас.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и
не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1
2.