Р
Е Ш Е
Н И Е
№
32
гр. Перник, 03.02.2020 г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ПЕРНИК, в открито съдебно заседание
на двадесет и девети януари две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ИВАЙЛО ИВАНОВ
ЧЛЕНОВЕ:
СЛАВА ГЕОРГИЕВА
ЛОРА
СТЕФАНОВА
При секретаря НАТАЛИЯ СИМЕОНОВА и прокурора РОСИЦА
РАНКОВА, като разгледа, докладваното от съдия Стефанова КАНД № 812/2019 г. по
описа на Административен съд – Перник, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда чл. 208 – чл. 228 от АПК, във вр.
с чл. 63, ал. 1 от ЗАНН.
Образувано е по касационна жалба, подадена от К.А.Я., ЕГН **********
*** против Решение № 649/28.10.2019 г., постановено по АНД № 1300/2019 г. по
описа на Районен съд – Перник, с което е потвърден електронен фиш серия К, №
2644140, издаден от ОД на МВР – Перник, с който на основание чл. 189, ал. 4,
във вр. с чл. 182, ал. 2, т. 3 от ЗДвП е наложено административно наказание
глоба в размер на 100 лв. за нарушение по чл. 21, ал. 2 от ЗДвП.
Изложени са оплаквания за допуснати съществени нарушения
на процесуалните правила и неправилно приложение на закона – касационни
основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2 от НПК, във вр. с чл. 63, ал. 1 от ЗАНН. Твърди се, че районният съд не е обсъдил всички заявени с жалбата
възражения и неправилно е приел, че електронният фиш отговаря на изискванията
за форма и реквизити. Искането към касационния състав е да отмени обжалвания
съдебен акт и потвърдения с него електронен фиш.
В съдебно заседание касационният жалбоподател, редовно
призован не се е явил и не е изпратил представител.
В съдебно заседание ответникът по касационната жалба –
Областна дирекция – Перник при Министерство на вътрешните работи, редовно
призован, не е изпратил представител.
Окръжна прокуратура – Перник, чрез прокурор Росица Ранкова
изразява становище за неоснователност на жалбата. Предлага на съда да остави в
сила обжалваното решение.
Настоящият касационен състав на основание чл. 218 от АПК,
като прецени процесуалните предпоставки за допустимост, обсъди изложените от
страните съображения и провери служебно валидността, допустимостта и
съответствието със закона на обжалваното решение, намери следното:
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от лице по чл. 210, ал. 1 от АПК, срещу подлежащ на касационно обжалване
съдебен акт, поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения:
За да постанови обжалваният съдебен акт, районният съд е
приел за установено, че на 30.03.2019 г. в 12.47 ч. по автомагистрала „Струма“,
км. 10+900, втори тунел, посока на движение към гр. Перник, жалбоподателят е
управлявал моторно превозно средство – лек автомобил марка ****, с ДК ****, със
скорост 107 км./ч., при ограничение на скоростта, въведено с пътен знак В26 до
80 км./ч., което е заснето с автоматизирано техническо средство ARH CAM-S1 №
11743d0. За така извършеното административно нарушение по чл. 21, ал. 2 от ЗДвП, на жалбоподателя, с електронен фиш серия „К“ № 2644140, издаден от ОДМВР
- Перник, на основание чл. 189, ал. 4, във вр. с чл. 182, ал. 2, т. 3 от ЗДвП е
наложено административно наказание – глоба в размер на 100 лв. Електронният фиш
е връчен на нарушителя на 10.07.2019 г. Достигнал е до извода, че заснемането
на административното нарушение, е извършено с одобрен тип техническо средство,
което към момента на заснемането е било технически изправно. Приел е, че
заснемането на нарушението е извършено при спазване на правилата за това и от
изготвените веществени доказателства /снимков материал/ по безспорен начин се
установяват елементите от фактическия състав на административното нарушение, за
санкционирането на което е издаден електронният фиш. Посочил е, че деянието
правилно е квалифицирано като административно нарушение по чл. 21, ал. 2, т. 1
от ЗДвП и на извършителя му е наложено предвиденото за него в чл. 182, ал. 2,
т. 3 от ЗДвП административно нарушение – глоба в размер на 100 лв.
Настоящият състав намира, че обжалваното решение е
постановено от компетентен съд, в рамките на правомощията му, при надлежното му
сезиране с допустима жалба, поради което е валидно и допустимо.
Същото е и правилно. Фактическата обстановка по делото е
установена при спазване принципите на чл. 13 и чл. 14 от НПК, във вр. с чл. 84
от ЗАНН. Събрани са писмени и веществени доказателства, относими към всички
факти, включени в предмета на доказване. Изводите за осъществяването на правно
релевантните факти са направени след обективно, всестранно и пълно обсъждане на
приобщения доказателствен материал в неговата съвкупност. В решението е
обективирана извършената от съда дейност по оценка на доказателствата, като са
посочени фактите, които са приети за установени и доказателствата за това.
Изложени са аргументи във връзка с всички заявени оплаквания. В тази връзка
неоснователно е възражението на касатора за необсъждане на аргументите му за
незаконосъобразност на електронния фиш. При провеждане на съдебното
производство не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила.
Във връзка с изложените в касационната жалба оплаквания
следва да се посочи, че с оглед датата на извършване на нарушението –
30.03.2019 г. и чл. 3, ал. 1 от ЗАНН, приложимият закон е ЗДвП, в редакцията
му, публикувана в ДВ бр. 17/26.02.2019 г. Към този момент са отменени
разпоредбите на чл. 165, ал. 8 от ЗДвП и чл. 7 от Наредба №
8121з-532/12.05.2015 г., поради което контролните служби на МВР не са имали
задължение да обозначават участъка от пътя, на който се осъществява контрол
чрез поставяне на знак Е24 и да установяват това обстоятелство със снимков
материал. Затова тези оплакванията на касатора са неоснователни.
Не се споделя и възражението му, че електронният фиш не
отговаря на изискванията на чл. 189, ал. 4, изр. 2-ро от ЗДвП. Видно от същия, съдържанието му изцяло съответства на
цитираната норма – отразени са данни за териториалната структура на
Министерството на вътрешните работи, на чиято територия е установено нарушението,
мястото, датата, точния час на извършване на нарушението, регистрационния номер
на моторното превозно средство, собственика, на когото е регистрирано, описание
на нарушението, нарушените разпоредби, размера на глобата, срока, сметката или
мястото на доброволното й заплащане. Оформен е в утвърдения със заповед № Із –
305/04.02.2011 г. на министъра на вътрешните работи образец. Посочените от
касатора реквизити – дата на съставяне, подпис на издателя, номер на
видеоклипът, на който е заснето нарушението не са част от изискуемото от закона
съдържание на електронния фиш, затова отсъствието им не е основание за отмяната
му.
Не се отразява на закносъобразността му и изминалият
период от време от издаването до връчването му нарушителя. По този начин не се
нарушават правата на лицето, чиято административно-наказателна отговорност е
ангажирана. Затова оплакванията в касационната жалба в тази насока също са
неоснователни.
Отразената в електронният фиш фактическа обстановка е
безспорно установена от събраните по делото доказателства. Същата се субсимира
от състава на нарушението по чл. 21, ал. 2, ал. 1 от ЗДвП. Административното
наказание за него е предвидено в нормата на чл. 182, ал. 2, т. 3 от ЗДвП по
абсолютен начин – глоба в размер на 100 лв. В посочения в закона вид и размер,
то е наложено на касатора на основание чл. 188, ал. 1 от ЗДвП, в качеството му
на собственик на МПС, с което е извършено нарушението.
Предвид всичко изложено настоящия състав
намира, че обжалваното решение е валидно, допустимо и съответстващо на
материалния закон. Не са налице релевираните в касационната жалба касационни
основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2 от НПК за отмяната му. Затова на
основание чл. 221, ал. 2 от АПК следва да бъде оставено в сила.
Мотивиран от горното, Съдът
Р Е
Ш И
ОСТАВЯ В СИЛА Решение №
649/28.10.2019 г., постановено по АНД № 1300/2019 г. по описа на Районен съд –
Перник.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:/п/
ЧЛЕНОВЕ: /п/
/п/