РЕШЕНИЕ
№ 39
гр. гр. Хасково , 17.06.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ХАСКОВО, Х НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в публично
заседание на петнадесети юни, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Пламен Ст. Георгиев
при участието на секретаря Кристина П. Стоева
като разгледа докладваното от Пламен Ст. Георгиев Административно
наказателно дело № 20215640200637 по описа за 2021 година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от Закона за
административните нарушения и наказания.
Образувано е по жалба от Г. Ф. Т. от град К., чрез адв. Д. Д. от АК -
Кърджали срещу Наказателно постановление № 43-0000145 от 24.02.2021 г.,
издадено от Директора на Регионална дирекция „Автомобилна
администрация” – Стара Загора, с което на основание чл. 53 от ЗАНН на
жалбоподателя е наложено административно наказание глоба в размер на 500
лева по чл. 93в, ал. 11 от Закона за автомобилните превози за нарушение по
Член 12, Параграф 2, б. „б”, т. ii от Приложение „Контролен уред“ от AETR,
обн. ДВ бр. 28/1995 г. В подадената жалба се релевират оплаквания за
неправилност и незаконосъобразност на атакуваното с нея наказателно
постановление, което било издадено в противоречие със закона. Твърди се от
жалбоподателя, че при издаване на НП не била съобразена разпоредбата на
чл. 54 от ЗАНН, а процедурата по установяване на нарушението и по
1
налагането на административното наказание не била съобразена с
изискванията на закона, като се излагат съображения в тази насока.
Жалбоподателят, чрез упълномощения процесуален представител, счита че не
бил извършил описаното нарушение, тъй като деянието не съставлявало
нарушение и не можело да му се вмени във вина. Моли съда да постанови
решение, с което да отмени обжалваното наказателно постановление, като
претендира и присъждане на направените по делото разноски.
В съдебно заседание пред Районен съд – Хасково, жалбоподателят,
редовно призован, не се явява и не изпраща представител, упълномощен да го
представлява по делото.
Административнонаказващият орган – Директорът на Регионална
дирекция „Автомобилна администрация” – Хасково, редовно призован, не се
явява и не изпраща представител.
Жалбата е подадена в законоустановения срок, срещу подлежащ на
обжалване акт, от лице, легитимирано да атакува наказателното
постановление, поради което е процесуално допустима.
ХАСКОВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, за да се произнесе по
основателността й и след като се запозна и прецени събраните доказателства
при извършената проверка на обжалваното наказателно постановление,
намира за установено следното:
На 14.01.2021 г. в град Хасково, на Автогара - Хасково, свидетелите В.
Н. Н. и К. Д. И., двамата на длъжност „**********” в РД „АА” – Стара
Загора, на работа по график по същото време, извършили проверка на автобус
марка „*****”, с рег. № ********, собственост на „**********” ООД, с
оператор на превозното средство ЕТ „**************“, управляван от
жалбоподателя Г. Ф. Т. от град К. и извършващ обществен превоз на пътници
по редовна автобусна линия по маршрут град София, Република България -
град Истанбул, Република Турция, видно от Разрешително № **********,
валидно до 04.09.2023 г., издадено по отношение на „****************“
ООД, град София и според отбелязаното в Разписание и маршрут за редовна
международна автобусна линия към него София – Пловдив – Капитан
Андреево/Капъкуле - Истанбул. След проверка на транспортните документи
2
се установило, че водачът на превозното средство, с което бил извършван
обществения превоз на пътници и което било оборудвано с дигитален
тахограф марка „VDO“, със сериен № **********, видно от монтажна табела,
за периода от 07:10 часа UTC време на 07.01.2021 г. до 05:44 часа UTC време
на 14.01.2021 г., в който дигиталната карта на водача не е била използвана, не
бил въвел с използване на функцията за ръчно въвеждане, осигурена от
записващото устройство периодите от време, които контролните органи
приели, че са тези по чл. 12, Пар. 3, второ тире, буква Б, В и Г от Приложение
Контролен уред към AETR така, че да се запишат на картата на водача,
въпреки че бил включен в графика на работа. Жалбоподателят Г. Ф. Т., в
качеството му на водач на превозното средство, не представил удостоверение
за дейност или ръчен запис за този период. С оглед тези констатации, на
същата дата, в негово присъствие, срещу водача Г Ф. Т. бил съставен от свид.
В. Н. Н. Акт за установяване на административно нарушение, Серия А – 2018,
бл. № 284349, който жалбоподателят подписал лично, а в съответната графа
за обяснения или възражения по акта вписал, че няма такива.
Възражения срещу съставения АУАН не са депозирани допълнително в
рамките на законоустановения тридневен срок от връчване на екземпляр от
него, станало на същата дата, лично срещу подпис на лицето, сочно, като
нарушител, според отразеното в приложената разписка.
При издаване на наказателното постановление,
административнонаказващият орган е възприел изцяло фактическата
обстановка, описана в акта за установяване на административно нарушение.
Изложената дотук фактическа обстановка е категорично установена от
представените по делото писмени доказателства, посочени на съответното
място по – горе, както и от показанията на разпитаните в хода на делото
свидетели В. Н. Н. и К. Д. И., чиито показания съдът кредитира относно
обстоятелствата, изложени в АУАН относно извършената проверка и тези,
свързани с неговото съставяне, като еднопосочни с останалия събран
доказателствен материал, вътрешно безпротиворечиви и логически
последователни. Същите се основават на преки и непосредствени
впечатления, досежно изнесените факти, поради което съдът ги възприема
като достоверни при обосноваване на фактическите си извод, като с тях се
3
преодолява и факта на представяне на част от документите по
административнонаказателна преписка в нечетлив вариант.
При така установените факти съдът намира от правна страна
следното:
Съгласно разпоредбата на Член 12, Параграф 2, б. „б” от Приложение
„Контролен уред“ от Европейската спогодба за работата на екипажите на
превозните средства, извършващи международни автомобилни превози
/AETR/, когато в резултат на отсъствие от превозното средство водачът не
може да използва контролния уред, монтиран на превозното средство,
периодите от време, посочени в параграф 3, второ тире, букви "б", "в" и "г"
по-долу, трябва: (i) когато превозното средство е оборудвано с контролен
уред в съответствие с допълнение 1, да се запишат на тахографския лист
ръчно, чрез автоматично записване или по друг начин четливо и без
замърсяване на листа; или (ii) когато превозното средство е оборудвано с
контролен уред в съответствие с допълнение 1Б, да се запишат на картата на
водача с използване на функцията за ръчно въвеждане, осигурена от
записващото оборудване. Независимо от това след 1 януари 2008 г. периодите
по точки i) и iii) обхващат текущия ден и предходните 28 дниПо силата на чл.
93в, ал.11 от ЗАвтПр водач, който не е въвел данните относно периодите на
„друга работа“, „време на разположение“, „прекъсване“ или „дневна
почивка“, когато няма възможност да използва монтирания на превозното
средство тахограф, поради това че е извън превозното средство, се наказва с
глоба 500 лв. Следователно, деянието, за което е наложено на жалбоподателя
административно наказание е обявено от закона за наказуемо.
При съставяне на АУАН и издаване на наказателното постановление
съдът не констатира процесуални нарушения от категорията на съществените,
които да налагат отмяна на санкционния акт на това основание. Съставеният
акт за установяване на административно нарушение отговаря на изискванията
на чл. 42 от ЗАНН, не са допуснати нарушения на чл. 40 от ЗАНН, във връзка
със съставянето и връчването му лично на жалбоподателя. На същия е
осигурена възможност да се запознае с неговото съдържание, както и да
направи възражения по него. На следващо място, обжалваното наказателно
постановление е издадено от компетентен орган, видно от представените
4
доказателства в тази насока, в кръга на неговите правомощия, спазена са
формата и редът за издаването му, а по съдържанието си отговаря на
изискванията на чл. 57 от ЗАНН, установяваща изискуемите реквизити.
Описанието на нарушението е пълно и точно откъм всички съставомерни
признаци, характеризиращи го от обективна страна, а дадената правна
квалификация е релативна на твърденията за факти в санкционния акт. В
пълен унисон с цитираната по – горе норма на Член 12, Параграф 2, б. „а”, т.
ii от Приложение „Контролен уред“ от Европейската спогодба за работата на
екипажите на превозните средства, извършващи международни автомобилни
превози /AETR/, в чл. 93в, ал. 2 от ЗАвтПр е уредено, че се наказва с глоба
500 лева водач, който не е въвел данните относно периодите на „друга
работа“, „време на разположение“, „прекъсване“ или „дневна почивка“,
когато няма възможност да използва монтирания на превозното средство
тахограф, поради това че е извън превозното средство. Възраженията на
жалбоподателя в тази насока за неспазване на изискванията на чл. 57, ал. 1
ЗАНН относно реквизитите на наказателното постановление, както и за
нарушение по чл. 54 от ЗАНН, освен бланкетно изложени в жалбата, след
служебната проверка на съда на законосъобразността на санкционния акт, се
оказват и изцяло несъстоятелни.
От материалноправна страна обстоятелствата, изложени в акта и
наказателното постановление, проверени от съда с допустими по закон
доказателствени средства, се установяват по недвусмислен и категоричен
начин. Доказано е, че на посочените в АУАН и наказателното постановление
дата и място жалбоподателят, като водач на автобус марка „*******”, с рег.
№ ********, собственост на „*****************” ООД, с оператор на
превозното средство ЕТ „*****************“, с който е извършван
обществен превоз на пътници по редовна автобусна линия по маршрут град
София, Република България - град Истанбул, Република Турция, видно от
Разрешително № **********, валидно до 04.09.2023 г., издадено по
отношение на „*******************“ ООД, град София и според
отбелязаното в Разписание и маршрут за редовна международна автобусна
линия към него София – Пловдив – Капитан Андреево/Капъкуле - Истанбул,
оборудван с дигитален тахограф марка „VDO“, със сериен № **********,
видно от монтажна табела за периода от 07:10 часа UTC време на 07.01.2021
5
г. до 05:44 часа UTC време на 14.01.2021 г., в който дигиталната карта на
водача не е била използвана, не бил въвел с използване на функцията за ръчно
въвеждане, осигурена от записващото устройство периодите от време по чл.
12, Пар. 3, второ тире, буква Б, В и Г от Приложение Контролен уред към
AETR така, че да се запишат на картата на водача. В случая задължението на
водача, доколкото липсва основание да се приеме, поради това, че не са
отправени твърдения, още по – малко доказателства, че е бил изключен от
месечния график, да въведе с използване на функцията за ръчно въвеждане, с
която дигиталното записващо устройство е било снабдено на периодите по чл.
12, Пар. 3, второ тире, буква Б, В и Г от Приложение Контролен уред към
AETR така, че да се запишат на картата му, е надлежно възникнало, след като
се установи качеството му на водач за процесния период. Нещо, което в
случая не е изпълнено към момента на извършване на проверката за
посочения период, поради което правилно актосъставителят е достигнал до
извод за допуснато нарушение на това задължение и в съответствие с
материалния закон е ангажирана отговорността на жалбоподателя за
нарушението, визирано в НП. Нарушението е формално по своя характер и е
извършено виновно от дееца, като липсва съмнение относно авторството.
Жалбоподателят е установен като водач на автомобил за обществен превоз на
пътници, към момента на извършване на проверката, попадащ в приложното
поле на AETR и се явява в това си качество адресат на задължението по Член
12, Параграф 2, б. „б”, т. ii от Приложение „Контролен уред“ от Европейската
спогодба за работата на екипажите на превозните средства, извършващи
международни автомобилни превози /AETR/ относно контролните уреди за
регистриране на данните за движението при автомобилен транспорт.
Следователно е субект на нарушението по чл. 93в, ал. 11 от ЗАвтПр,
установено от обективна страна, а така също и от субективна.
На следващо място, деянието в конкретната хипотеза не се отличава с
по – ниска степен на обществена опасност от други случаи на нарушения по
чл. 93в, ал. 17, т. 1 от ЗАвтПр, което да обоснове преценка на съда за наличие
на хипотеза по чл. 28 ЗАНН - маловажен случай, а по отношение вида и
размера на наложеното наказание в конкретната хипотеза обаче,
законодателят не е предвидил възможност за преценка у наказващия орган, с
оглед неговото фиксиране в цитираната разпоредба. В случая същата е
6
правилно приложена и не е налице нарушение на материалния закон и в този
аспект, поради което жалбата като неоснователна следва да бъде оставена без
уважение, а атакуваното с нея наказателно постановление, като правилно и
законосъобразно - потвърдено.
По отношение на искането на процесуалния представител на
жалбоподателя за присъждане на разноски по делото, съдът намира за
уместно най – напред да отбележи, че съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 3
от ЗАНН в съдебните производства по обжалване на издадени НП пред
районния съд страните имат право на присъждане на разноски по реда на
Административнопроцесуалния кодекс. Разпоредбата на чл. 63, ал. 4 от ЗАНН
предвижда, че в полза на юридически лица или еднолични търговци се
присъжда и възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били
защитавани от юрисконсулт. Размерът на присъденото възнаграждение не
може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по
реда на чл. 37 от Закона за правната помощ. В настоящия случай, с оглед
изхода на делото, право присъждане на разноски има единствено наказващият
орган, което обаче би възникнало при наличие на отправено искане до съда и
доказателства, че са действително сторени, каквито обаче липсват. От друга
страна, съдът дължи произнасяне на диспозитив относно разноските само
когато присъжда такива, каквато конкретната хипотеза не е, с оглед
изложеното в мотивната част на решението по този въпрос.
Мотивиран така, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 43-0000145 от
24.02.2021 г., издадено от Директора на Регионална дирекция „Автомобилна
администрация” – Стара Загора.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд - Хасково
в 14 – дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Хасково: _______________________
7
Вярно с оригинала!
Секретар: М. С.
8