Р Е
Ш Е Н И Е № 852
гр.Бургас, 10.07.2020г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Районен
съд - Бургас, XLIX наказателен
състав, в публично заседание на десети юни през две хиляди и двадесета година,
в състав:
Районен
съдия: Венета Иванова
при секретаря
Гергана Стефанова, като разгледа докладваното от съдията Иванова
НАХД № 507/2020г. по описа на Районен съд - Бургас, въз основа
на данните по делото и закона, за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството
пред РС-Бургас е по реда на чл. 59-63 от ЗАНН и е
образувано по жалба на „Х“ , ЕИК по Булстат ****, със седалище и адрес на управление
в ****, представлявано от управителя Хр. Д. К., срещу НП № 356926-F382103/07.08.2018г.,
издадено от Началник отдел „Оперативни дейности“ –Бургас в ЦУ на НАП, с което
на дружеството –жалбоподател е наложено административно наказание „Имуществена
санкция“ в размер на 500 лева, на основание чл.185, ал.1 ЗДДС за нарушение по чл.25, ал.1, т.1 от Наредба
Н-18/13.12.2006г. на МФ вр. чл.118, ал.1 от ЗДДС. Жалбата е изпратена до ТД на
НАП гр.Бургас, които са изпратили копие от нея за АНО, като едновременно с това
са изпратили цялата административнонаказателна преписка, ведно с жалбата до РС
Бургас.
Във въззивната жалба се излагат
основания за материална и процесуална незаконосъобразност на наказателното постановление
и се претендира цялостната му отмяна. Твърди се ,че в АУАН и НП са посочени
като нарушени различни разпоредби, а именно в АУАН се сочи, че нарушението е по
чл.25, ал.1, т.1. от Наредба Н-18/2006г. на МФ вр. Чл.118, ал.4 от ЗДДС, а в НП по чл.25,
ал.1,т.1. от Наредба Н-18/2006г. на МФ вр. Чл.118, ал.1 от ЗДДС. Твърди се
, че НП е антидатирано, издадено в нарушение на чл.2, ал.4 от ЗАНН, при
определяне на административното наказание не е съобразен чл.12 от ЗАНН. Дори и
да се приеме, че е осъществено нарушение , то то е маловажен случай по смисъла
на чл.28 от ЗАНН.
В съдебно заседание жалбоподателят
редовно призован по телефона, не се явява.
В съдебно
заседание за административнонаказващия орган, призован чрез ТД на НАП гр.Бургас,
се явява главен юрк.К. Т. при ТД на НАП Бургас, упълномощена с пълномощно №
143/23.03.2018г. на Изп.директор на НАП.
Съгласно чл. 12, ал. 1 от Закона за НАП,
процесуалното представителство пред съда по актовете и действията на агенцията
и нейните органи и служители се осъществява от изпълнителният директор или по
негово пълномощие от юрисконсулти. Анализът на посочените разпоредби сочи, че
страна в съдебното производство е органът, издал оспорения акт, а процесуалното
представителство пред съда ще се осъществи от изпълнителния директор на НАП или
упълномощен от него юрисконсулт. Видно от доказателствата, юрк. К.Т. разполага
с валидно пълномощно по смисъла на чл. 12, ал. 1 ЗНАП. Същата
оспорва жалбата и претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение.
Жалбата е подадена в срока по чл. 59, ал. 2 ЗАНН от
заинтересовано да обжалва лице и съдържа необходимите реквизити, поради което е
допустима.
Районен съд - Бургас, след като
анализира събраните по делото доказателства и съобрази закона, намира за
установено от фактическа страна следното:
На 09.04.2018
г., в 11:54 часа св. Т.А.Г., съвместно с колегата си Атанас Атанасов – и
двамата инспектори по приходите в ГД „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП, сектор „ОД
Бургас“, посетила търговки обект – автомивка „Л.“, находящ се в *****
-градинката, стопанисван от „Х“ ЕООД с ЕИК по Булстат ****, с управител Х. К..
Била извършена контролна покупка на услуга от страна на А. А. -външно измиване
на лек автомобил на стойност 7/седем/лева и извършено плащане с банкнота от
10/десет/ лева, както и върнато ресто до необходимото с монети на стойност
3/три/ лева. За извършената покупка управителят на дружеството -жалбоподател Х.
К., който приел плащането, не издал
фискална касова бележка, нито касова бележка от заверен кочан с касови бележки.
Служителите на НАП се легитимирали и започнали проверка. В хода на проверката било
установило, че в обекта има монтирано и приведено в експлоатация, свързано
дистанционно с НАП и работещо към момента на проверката фискално устройство
модел – "PERFECT M-KL" с индивидуален номер № DY371444, с номер на фискалната памет – 36472102,
регистрирано в НАП. Бил разпечатан дневен финансов отчет с разчетен оборот от 0.00
лева , а описът на касовата наличност бил 33.00 лева, като същевременно в
книгата за дневни финансови отчети в графа наличност в началото на деня нямало
отразени суми.
За горните
констатации бил съставен протокол за извършена проверка № 0265117/09.04.2018г.
С протокола управителят на дружеството жалбоподател бил поканен да се яви на 26.04.2018
г. в ТД на НАП-гр. Бургас за представяне на допълнителни документи и
съставяне на АУАН. В посочения ден той се явил в ТД на НАП Бургас и в негово
присъствие бил съставен АУАН с № F382103/26.04.2018 г., в който горните факти
били квалифицирани като нарушение по чл.25, ал. 1, т. 1 от Наредба № Н-18/2006
г. на МФ, вр. с чл.118, ал.1 от ЗДДС вр. чл.118, ал.4 от ЗДДС /видно от
обстоятелствената част на акта/. Управителят подписал акта и получил препис от
него, като в графата за възражения посочил, че няма такива. В срока по чл.44,
ал.1 от ЗАНН писмено възражение не било депозирано.
Административнонаказващият орган
издал въз основа на съставения АУАН обжалваното в настоящото производство НП, с
което на основание чл.185, ал.1 от ЗДДС за нарушение по чл.25, ал.1,т.1. от Наредба Н-18/2006г. на МФ вр. Чл.118, ал.1 от ЗДДС на
„Х“ ЕООД е наложено административно наказание „Имуществена санкция“ в размер на
500 лева.
Горната фактическа обстановка се
установява по безспорен начин от събраните по делото материали по АНП, както и
гласните и писмени доказателства събрани в хода на съдебното производство,
които са безпротиворечиви и кредитирани от съда изцяло.
При така установената фактическа обстановка,
съдът достигна до следните правни изводи:
Наказателното
постановление е издадено от компетентен орган – Началник на отдел „Оперативни
дейности“ -Бургас в ЦУ на Националната агенция за приходите, /оправомощен със Заповед № ЗЦУ-ОПР-17/17.05.2018г.
на Изпълнителния директор на на НАП/. Актът за установяване на административно
нарушение е съставен от компетентно лице – инспектор по приходите при ЦУ на
НАП. Административнонаказателното производство е образувано в срока по чл. 34 от ЗАНН, а наказателното постановление е било издадено в
шестмесечния срок.
Актът е съставен в съответствие с разпоредба
на чл. 40, ал. 1 от ЗАНН и от формална страна съдържа законоустановените
реквизити по чл. 42 от ЗАНН.
Административнонаказващият орган е
приел фактическите констатации за доказани и е издал обжалваното наказателно
постановление, с което на основание чл.185, ал.1
от ЗДДС за нарушение по чл.25,
ал.1, т.1. от Наредба Н-18/2006г. на МФ вр. Чл.118, ал.1 от ЗДДС на „Х“ ЕООД е
наложено административно наказание „Имуществена санкция“ в размер на 500 лева.
Бургаският районен съд намира, че
при съставянето на акта за установяване на административно нарушение и
издаването на наказателното постановление не са
допуснати съществени процесуални нарушения, поради което и същите следва да
породят целените с тях правни последици.
Фискалните
касови бележки, редът и начинът за тяхното издаване са регламентирани в чл. 118 от ЗДДС и
в Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. за регистриране и отчитане на
продажби в търговските обекти чрез фискални устройства /обн. ДВ, бр. 106 от
2006 г. /. Съгласно чл. 118, ал. 1 от ЗДДС, всяко
регистрирано и нерегистрирано по този закон лице е
длъжно да регистрира и отчита извършените от него доставки/продажби в търговски
обект чрез издаване на фискална касова бележка от фискално устройство (фискален
бон) или чрез издаване на касова бележка от интегрирана автоматизирана система
за управление на търговската дейност (системен бон), независимо от това дали е
поискан друг данъчен документ. Получателят е длъжен да получи фискалния или
системния бон и да ги съхранява до напускането на обекта. Прилагането на
цитираната разпоредба от ЗДДС, редът и начинът за издаване на фискални касови
бележки, както и минималните реквизити на фискалните касови бележки се
определят с Наредба № Н-18/2006 г. издадена от МФ. Съгласно
разпоредбата на чл.25, ал. 1 от Наредбата, независимо от
документирането с първичен счетоводен документ задължително се издава фискална
касова бележка от ФУ или касова бележка от ИАСУТД за всяка продажба на лицата:
1. по чл.3, ал. 1 - за всяко плащане с изключение на случаите, когато
плащане то се извършва чрез кредитен превод, директен дебит или чрез наличен
паричен превод или пощенски паричен превод по чл. 3, ал. 1.; 2. по чл.
3, ал. 2 - за всяко плащане, включително за платените чрез кредитен превод,
директен дебит или чрез наличен паричен превод или пощенски паричен превод
по чл. 3, ал. 1.
От анализа
на цитираните разпоредби е видно, че фискална касова бележка се издава при
извършване на плащането, като търговецът е длъжен едновременно с получаване на
плащането да предостави на клиента издадената фискална касова бележка като
доказателство за извършеното плащане.
В случая
констатациите на контролните длъжностни лица, че към момента на закупуването на
услугата касова бележка не е издадена,
са безспорно установени, поради което и правилно е била ангажирана
административнонаказателната отговорност на търговеца. Изрично в този смисъл е
практиката на касационната инстанция, като например - Решение № 1839 от
8.11.2017 г. на АдмС -Бургас по к. а. н. д. № 2466/2017 г.
Съдът намира, че в случая не е налице маловажност по смисъла на чл. 28
от ЗАНН, тъй като не е
налице по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи
на административни нарушения от този вид.
Така установеното деяние води до подаване на недействителна информация
относно финансовите отчети на обекта, които се подават към НАП, с оглед на
което се засягат важни обществени отношения във връзка с декларирането на
приходите, на база на които се изчисляват и дължимите данъци.
С оглед на горното следва да се посочи, че
съдът не възприема становището на жалбоподателя за допуснато съществено
процесуално нарушение предвид това, че в АУАН е посочено нарушение на
разпоредбата на чл.118, ал.1 вр.чл.25, ал.1,т.1. от
Наредба Н-18/2006г. на МФ вр. Чл.118, ал.4 от ЗДДС/в обстоятелствената
част/,а непосредствено след нея е посочено, че нарушението е по чл.25,
ал.1,т.1. от Наредба Н-18/2006г. на МФ вр. Чл.118, ал.4 от ЗДДС, а в НП -
чл.25, ал.1, т.1. от Наредба Н-18/2006г. на МФ вр. чл.118, ал.1 от ЗДДС.
В случая законосъобразно е приложен реда
на чл.53, ал.2 от ЗАНН, като по безспорен начин е установено извършването на
нарушението и в наказателното постановление правилно е посочен текста на
чл.118, ал.1 от ЗДДС.
Следва да се посочи още, че горното по
никакъв начин не води до накърняване правото на защита на лицето, отразено като
нарушител, доколкото по същество не е налице несъответствие в нарушението,
посочено в АУАН и това в наказателното постановление. Това е така, доколкото в
АУАН и наказателното постановление се твърди едно и също нарушение, а именно –
нарушение на чл.25, ал.1, т.1 от Наредба № Н-18 от 13 декември 2006г. за
регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални
устройства, издадена от Министъра на финансите. Що се отнася до текста на чл.118,
ал.4 от ЗДДС, същата разпоредба указва законовото основание за издаване на Наредба № Н-18 от 13 декември 2006г., което в АУАН е сторено за
изчерпателност, но което същевременно не е и задължително необходимо, доколкото
в самата Наредба № Н-18 от 13 декември 2006г. (§ 11 от Преходните и
заключителните разпоредби на същата) е изрично указано, че е издадена на
основание чл.118, ал.2 и ал.4 от ЗДДС. Ето защо не може да бъде споделено
становището, че изписване на чл.118,
ал.4 от ЗДДС заедно с чл.118, ал.1 от ЗДДС /видно от обстоятелствената част на
АУАН/ води до това, че жалбоподателят изобщо не може да разбере, че
административнонаказателната му отговорност е ангажирана за нарушение на
Наредба № Н-18 от 13 декември 2006г. и съответно – нарушено е правото му на
защита.
Нормата
на чл. 185, ал. 1 ЗДДС предвижда
за конкретното нарушение на юридическо лице или едноличен търговец, който не
издаде документ по чл. 118, ал. 1 ЗДДС, да се
налага имуществена санкция в размер от 500 до 2000 лв. По делото липсват
доказателства за предишни нарушения от страна на търговеца, поради което и
правилно санкцията е била определена в минимален размер.
С оглед гореизложеното
настоящият състав счита, че в случая правилно е била ангажирана отговорността
на жалбоподателя, като в хода на производството не са били допуснати съществени
процесуални нарушения, а размерът на наложената санкция е правилно
индивидуализиран, поради което и наказателното постановление следва да се
потвърди изцяло.
В конкретния
случай АНО е бил защитаван от юрисконсулт. Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 5 ЗАНН
в полза на юридически лица се присъжда възнаграждение в размер, определен от съда,
ако те са били защитавани от юрисконсулт. Размерът на присъденото
възнаграждение не може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело,
определен по реда на чл. 37 от Закона за правната
помощ, който от своя страна препраща
към чл. 27е от
Наредба за заплащането на правната помощ, съгласно който възнаграждението е в размер от 80 до 120 лева. Предвид
правната сложност и извършените действия, съдът счита, че справедлив размер на
конкретното възнаграждение се явява сумата от 80 лева.
Предвид изложените съображения, на
основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, Бургаският
районен съд
Р
Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно
постановление № 356926-F382103/07.08.2018г., издадено от Началник отдел „Оперативни
дейности“ –Бургас в ЦУ на НАП, с което на „Х“ ЕООД, ЕИК по Булстат
**** е наложено административно наказание „Имуществена санкция“ в размер на
500 лева, на основание чл.185, ал.1 ЗДДС
за нарушение по чл.25, ал.1, т.1 от Наредба Н-18/13.12.2006г. на МФ вр.
чл.118, ал.1 от ЗДДС.
ОСЪЖДА „Х“ ЕООД, ЕИК по Булстат **** да заплати на Национална агенция по приходите-гр.София,
сумата от 80. 00 /осемдесет/ лева, представляваща сторените разноски за
юрисконсултско възнаграждение.
Решението
подлежи на касационно обжалване пред Административен съд – гр. Бургас в
14-дневен срок от съобщаването му на страните.
Районен
съдия:........................
Вярно
с оригинала: Г.Ст.