Р Е Ш Е Н И Е
№ 1278
гр. Пловдив,
04.07.2023 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Административен съд - Пловдив, ХХVІ състав, в публично
съдебно заседание на двадесет и девети юни, две хиляди двадесет и трета година,
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ЗЛАТАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: МИЛЕНА НЕСТОРОВА-ДИЧЕВА
ДАРИНА МАТЕЕВА
при секретаря Д. Й. и с участието на прокурора Д. М.,
като разгледа докладваното от Председателя КАНД № 1125 по описа на съда за 2023
г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.208 и следв. от АПК във връзка с чл.63 ал.1 пр.2 от ЗАНН.
Обжалвано е решение № 260/13.02.2023 г., постановено
по АНД № 6600/2022 г. Районен съд – Пловдив,с което е отменено наказателно
постановление № 20-1030-006692/ 26.09.2022 г. на началник сектор „Пътна
полиция“ към ОД на МВР - Пловдив, с което на И.П.П., ЕГН
**********, са наложени административни наказания -глоба в размер на 200 лв. и глоба
в размер на 20 лв., както и наказание „лишаване от право да управлява МПС за
срок от 6 месеца за извършени административни нарушения по чл.123 ал.1 т.2
б.“б“ от ЗДвП и по чл.5 ал.2 т.1 от ЗДвП.
Жалбоподателят Сектор „ПП“ при ОД на МВР – Пловдив
иска отмяна на съдебния акт поради изложени нарушения на материалния на процесуалния закон.
Ответникът
по касационната жалба оспорва същата и излага подробни съображения за
правилност на обжалваното решение. Претендира разноски.
Прокурорът
от Окръжна прокуратура - Пловдив дава заключение за неоснователност на
касационната жалба.
Съдът,
като разгледа становищата и възраженията на страните и след преценка на
събраните доказателства и въведените касационни основания, намери за установено
следното:
Касационната
жалба е процесуално допустима, като подадена в преклузивния
14-дневен срок от страна с правен интерес, за която решението е неблагоприятно,
срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт.
Разгледана
по същество, жалбата е неоснователна.
Пред Районен съд – Пловдив е обжалвано НП № 21-1030-006692/26.09.2022
година, издадено от началник сектор „ПП“ при ОД на МВР - Пловдив, въз основа на
АУАН серия GА № 723270/22.08.2022 г., с което
на И.П.П., на основание чл.175 ал.1 т.5 от ЗДвП е наложено административно наказание глоба в размер
на 200 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца и на
основание чл.185 от ЗДвП глоба в размер на 20 лв. за нарушение на чл.5 ал.2 т.1
от ЗДвП.
От фактическа страна е установено,че на 22.08.2022 г., в 11:57 ч. в гр. Пловдив,
на бул. „Руски“ № 54, МОЛ „Марково тепе, първо ниво на подземен паркинг, като
водач на лек автомобил „Нисан Кайшкай“,
с рег. № ***, чужда собственост, И.П.П., не е
внимателен и предпазлив към уязвимите участници в движението, като преминава
през левия крак на намиращия се на платното пешеходец, с което виновно е
нарушил разпоредбата на чл.5 ал.2 т.1 от ЗДвП, и като участник в ПТП не
изпълнява задължението си да спре и да установи какви са последиците, не остава
на място до пристигането на представители на МВР, с което е нарушил виновно
чл.123 ал.1 т.2 б.“б“ от ЗДвП.
За
да отмени НП, районният съд е приел, че по делото не са установени по безспорен
и категоричен начин извършените нарушения
по чл.123 ал.1 т.2 б.“б“ от ЗДвП и по чл.5 ал.2 т.1 от с.з. от страна на
И.П.П., тъй като липсват очевидци на описаните в АУАН
и НП дейния, като изводите за него и авторството му се основават единствено и
само на твърденията на актосъставителя за проведен
разговор с пострадалия, в който той бил потвърдил извършеното. Приел е също
така, че в описателната част на процесното НП, както
и в АУАН, не са посочени обстоятелства, които могат да изяснят констатираното
нарушение, с което е нарушена разпоредбата на чл.42 ал.1 т.4 от ЗАНН – липсва
описание на самото нарушение, не се посочват никакви данни за пострадалото лице
– име, пол, което не дава възможност да се установи степента на обществена
опасност, нито каквото и да е друго от нарушението. Не се посочват и
доказателства, които да потвърдят извършването на нарушението.
По отношение на нарушението по чл.5 ал.2 т.1
от ЗДвП е констатирано, че не е посочено за коя от двете възможни хипотези се
отнася конкретния казус – пешеходци или водачи на двуколесни
ППС. Отделно от това, съдът отбелязва, че в процесното
НП, в неговата описателна част, като второ нарушение е описано, че като
участник в ПТП не изпълнява задълженията си да спре и са установи какви са
последиците от ПТП, не остава на място до пристигане на органите на МВР. Според
РС – Пловдив, тази констатация съдържа две различни задължения, които са
установени в закона – първото е по чл.123 ал.1 т.1 от ЗДвП – без да създава
опасност за движението по пътя, да спре, за да установи какви са последиците от
произшествието, а второто – по чл.123 ал.1 т.2 б.“б“ от ЗДвП – да остане на
мястото на произшествието и да изчака пристигането на компетентните органи на МВР.
Така според съда, АНО е посочил, че е нарушена нормата на чл.123 ал.1 т.2 б.“б“
от ЗДвП, въпреки че в описателната част е посочил и нарушение на нормата на
чл.123 ал.1 т.1. В този смисъл въззивната инстанция е
приела, че тези несъответствие сериозно засягат правото на защита на дееца,
като опорочават и по-нататъшните действия на АНО, който следва да прецени
тежестта на нарушението и причинените вреди, а оттам и размера на наложеното
наказание. Поради тези обстоятелства е прието,че установяването по несъмнен
начин на извършеното нарушение не е било сторено, както и, че АНО, освен, че не
е обсъдил възможността за прилагането на чл.28 от ЗАНН, тъй като липсват мотиви
в тази насока, не е изложил и мотиви, защо приема наличие на висока степен на
обществена опасност.
Съдебното
решение е правилно.
От
събраните по делото доказателства и от описаната фактическа обстановка в
обжалваното НП не може да се изведе по категоричен начин факта на извършване на
двете вменени нарушения,а това което може да се предположи за установено се
отличава с ниска степен на обществена опасност и е предпоставка за прилагане на
чл.28 от ЗАНН. В хода на административнонаказателното
производство не са установени всички относими факти
относно механизма на реализиране на ПТП. По отношение на въведените в
обстоятелствената част на касационната жалба възражения, районният съд е
изложил подробни и задълбочени мотиви. Фактите по делото са обсъдени поотделно
и в тяхната съвкупност. Съобразени са в пълнота събраните писмени доказателства
по делото. Фактическите констатации се подкрепят от събраните доказателства.
Въз основа на правилно установената фактическа обстановка, районният съд е
направил обоснован изводи относно приложението, както на материалния, така и на
процесуалния закон. Правните изводи формирани от първостепенния съд се споделят
напълно от настоящата инстанция, която на основание чл.221 ал.2 изр. второ от АПК ги възприема като свои.
Ето
защо решението ще се остави в сила.
При
този изход на спора в полза на ответника по касационната жалба следва да се
присъдят разноски, които според представените доказателства са в размер на
400лв. Възражението за прекомерност е неоснователно, тъй като съгласно
разпоредбата на чл.18,ал.4 от НАРЕДБА № 1 от 9.07.2004 г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения минималният размер на адвокатското
възнаграждение при процесуално представителство, защита и съдействие по дела от
административнонаказателен характер извън случаите по
ал. 2 е 500 лв.,а в случая, освен
наложените глоби е оспорена и санкция лишаване от право да се управлява МПС. Тоест,
договореното възнаграждение за един адвокат не е прекомерно.
Водим
от горното, Съдът
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ
В СИЛА решение № 260/13.02.2023 г.,
постановено по АНД № 6600/2022 г. Районен съд – Пловдив.
ОСЪЖДА ОД на МВР
ПЛОВДИВ да заплати на И.П.П., ЕГН ********** сумата
от 400/четиристотин/ лева разноски.
Решението е
окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: