№ 55
гр. П., 04.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – П., I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на втори март през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Минка П. Трънджиева
Членове:Венцислав Ст. Маратилов
Димитър П. Бозаджиев
при участието на секретаря Галина Г. Младенова
като разгледа докладваното от Минка П. Трънджиева Въззивно гражданско
дело № 20225200500065 по описа за 2022 година
Производството е по чл.258 и следващите от Граждански процесуален
кодекс.
С решение на Районен съд П. , постановено по гр.д.№ 650 по описа на
съда за 2020 година е осъдено дружеството „Х.“ ООД, ЕИК: *********,
седалище и адрес на управление: гр.П., ул. „И.С. №25, вх.Г, ет.2, да заплати
на „О. - 99“ ООД, ЕИК: *********, седалище и адрес на управление: гр.С.З.,
ул. „С.К.“ №87, ет.2, ап.5, на основание чл.79, ал.1, предл.1 ЗЗД вр. чл.327,
ал.1 ТЗ, сумата от 6000лв. - цена на стоки по фактура №298/12.10.2017г. със
срок на плащане 27.12.2017г., ведно със законната лихва за забава от
подаването на исковата молба в съда на 01.10.2020г. до плащането, както и
сумата от 1680.13лв. - обезщетение за забава по чл.86 ЗЗД за периода
28.12.2017г. - 30.09.2020г., като е отхвърлен иска за заплащане на
обезщетение за забава за разликата над 1680,13лв. до предявения размер от
1681,68лв., т.е. за 1.55лв.
Отхвърлен е насрещния иск на „Х.“ ООД, ЕИК: *********, седалище и
адрес на управление: гр.П., ул. „И.С. №25, вх.Г, ет.2 против „О. -99“ООД,
ЕИК:*********, седалище и адрес на управление:
гр.С.З., ул. „С.К.“ №87, ет.2, ап.5, по чл.79, ал.1, предл.1 вр. чл.232, ал.2 ЗЗД,
за заплащането на сумата от 7400лв. - дължим наем за ползването на 200бр.
касети за инкубатор с по 128 гнезда за 37 месеца - от периода м. август,
2017г. до м. октомври, 2020г. вкл., ведно със законната лихва за забава от
1
подаването на насрещната искова молба в съда до плащането.
Отхвърлен е насрещния иск на „Х.“ ООД, ЕИК: *********, седалище и
адрес на управление: гр.П., ул. „И.С. №25, вх.Г, ет.2 против „О. -99“ООД,
ЕИК:*********, седалище и адрес на управление:
гр.С.З., ул. „С.К.“ №87, ет.2, ап.5, по чл.233, ал.1, изр.1 ЗЗД, за връщането на
200 бр. касети за инкубатор с по 128 гнезда за яйца поради прекратяване на
сключен между страните договор за наем.
Отхвърлен е насрещния иск на „Х.“ ООД, ЕИК: *********, седалище и
адрес на управление: гр.П., ул. „И.С. №25, вх.Г, ет.2 против „О. - 99“ ООД,
ЕИК: *********, седалище и адрес на управление: гр.С.З., ул. „С.К.“ №87,
ет.2, ап.5, по чл.233, ал.1, изр.2 ЗЗД, за заплащането на сумата от 5000лв. -
обезщетение за вреди, причинени през време на ползването на наети от
ответника 200бр. касети за инкубатор с по 128 гнезда за яйца, представляващо
тяхната парична равностойност (200 касети по 25лв.), ведно със законната
лихва за забава от подаването на насрещната искова молба в съда до
плащането.
Присъдени са разноски.
В срок така постановеното решение е обжалвано от „Х.“ ООД в частта ,
с която са отхвърлени предявените от „Х.“ ООД два насрещни иска, като се
прави искане в тази част решението да бъде отменено и исковете – уважени.
Решението в тази част било постановено в нарушение на материалния
закон и при съществени процесуални нарушения.
Жалбоподателите предявили два иска - да бъдат върнати предоставени
на ответника 200 броя касети, предназначени за люпене на пилета или да бъде
заплатена равностойността им, ако касетите липсват и иск за присъждане на
наемна цена за ползването на тези 200 броя касети.
По делото се установило, а и самият ответник признавал, че са му
предоставени процесните касети от ищеца.
Оспорването се изразявало в оспорване броя на предоставените касети
,както и в оспорване характера на отношенията – като твърди , че не са му
били предоставени под наем.
Разпитан по делото свидетел установявал, че е предоставил лично на
управителя на ответното дружество 200 броя от касетите, като това е станало
на два пъти по 100 броя. Предявения иск за връщане на касетите или
заплащане на равностойността им бил основателен, като за уважаването на
този иск било без значение на какво основание са предоставени на ответника,
дали това е станало в изпълнение на договор за наем или в изпълнение на
2
договор за послужване, както твърди ответника.
След като ищецът е отправил покана ,чрез предявяване на иска до
ответника за връщането на предоставените му вещи и е доказал предаването
им, то ответникът следва да бъде осъден да ги върне.
Правната квалификация следвало да бъде определена от съда. Дори да
не е доказано съществуването на облигационна връзка, въпреки че ответника
признава за такава, (каквато му е изгодна - договор за послужване), съдът
следвало да уважи ревандикационен иск, защото в петитума на исковата не
било посочено основанието на иска, а освен това в исковата молба изрично е
посочено, че ищецът е собственик на процесиите касети и това било доказано
от събраните гласни доказателства.
По отношение на втория иск, считат, че превратно са тълкувани от
съда свидетелските показания. Никъде в тези показания не се казвало, че
ответникът, чрез управителя си е отрекъл, че получава процесиите касети под
наем, нещо повече не е отрекъл, че дължи наемна цена за тях. Заявил бил пред
свидетеля, че за начина на плащане на наемната цена, ще се уговори с
управителя на ищовото дружество, което е признание, че се дължи наемна
цена за предоставените 200 броя касети.
Съдът бил длъжен да зададе допълнителни въпроси към свидетеля, за
си изясни изцяло фактическата обстановка, което ако не е направено
съставлявало съществено процесуално нарушение.
Ако въззивният съд приеме, че се касае за пропуск в изясняване на
конкретно обстоятелство, то се прави искане, да бъде извършен повторен
разпит на този свидетел /или на колежката на тази свидетелка, с която заедно
са предали касетите на ответното дружество/.
Претендират разноски.
В срок е постъпил отговор на тази въззивна жалба от „О. -99“ООД.
Намират жалбата за неоснователна, а решението на
първоинстанционния съд за валидно, допустимо и правилно.
Оплакванията и доводите в жалбата не съответствали нито на
становището на ответника по насрещния иск, нито на събраните по делото
доказателства.
Първоинстанционният съд изложил подробни мотиви в решението, а и в
допълнителното си определение № 2296/17.11.2021 г., постановено по молба
на „Х.” ООД. гр. П.. Подържат доводите изложени в писмената защита по
3
предявените насрещни искове , представена пред първата инстанция.
По делото е постановено определение по реда на чл.248 от ГПК по молба на
ищеца - Определние № 2296 от 17.11.2021 г. на Районен съд - гр. П., по гр. д.
№ 2650 / 2020 г.
Определението е обжалвано с частна жалба от ответника – ищец по
насрещните искове с искане да бъде отменено. При постановяването му било
допуснато нарушение на материалния закон и съществени процесуални
нарушения.
Разноски за заплатено адвокатско възнаграждение не се дължали,
защото е договорено едно единствено адвокатското възнаграждение, поради
което не може да се определи, каква част от него е за предявените от ищеца
искове и коя част е за предявените насрещни искове. Тази неопределеност
била пречка, да се установи, каква част от този адв. хонорар следва да се
присъди с оглед на отхвърлените и уважение искове. В подкрепа на този
довод бил и процесуалния закон, в който ясно било записано, че обект на
присъждане са разноските сторени по съответния иск, с оглед на това дали е
уважен, или отхвърлен.
Ако не е ясно какви са разноските на страната по съответния уважен
частично иск, а те са уговорени общо за всички искове, то тогава не може да й
бъдат присъдени, поради неопределеност.
Съдът , като прецени валидността и допустимостта на постановеното
решение, за да се произнесе по съществото на спора , взе предвид следното:
В исковата си молба против „Х.“ ООД, „О.-99“ ООД твърди,че между
дружествата било сключено споразумение за търговска продажба на
еднодневни пилета, обективирана в две фактури - №298/12.10.2017 година на
стойност 6000 лева и №299/23.102017 година на стойност 7500 лева.
Стоката била доставена от ищеца на ответника, но не било извършено
плащане.
По отношение на предявения иск , основаващ се на тези обстоятелства
решението е влязло в сила.
От ответникът са предявени насрещни искове.
В исковата молба се твърди , че „Х. „ ООД е собственик на люпилня в
с.Ивайло. Имотът бил закупен с оборудване – инкубатори и люпилни
4
шкафове. Инкубаторът работел с 272 касети , в които се поставяли по 128
броя яйца.
През пролетта на 2016 година ответника по първоначалния иск
предоставил на ищеца 200 броя касети за временно възмездно ползване при
цена 1 лев на касета за месец.
В продължение на повече от година наемната цена била заплащана
редовно. През лятото на 2017 година започнало закъснение в плащанията, а в
края на годината плащанията спрели. Последното плащане било за м. юли
2017 година.
Ответното дружество не плащало наема и не връщало касетите.
Моли ответникът да бъде осъден да заплати сумата 7400 лева – наемна
цена на 200 броя касети, при месечна наемна цена 1 лев на касета за период от
37 месеца – от м. август 2017 година до м. октомври 2020 година, ведно със
законната лихва от датата на предявяване на иска.
Моли ответникът да бъде осъден да върне 200 броя касети ,
предоставени му а временно и безвъзмездно ползване, а ако вещта е
отчуждена или развалена да заплати равностойността им в размер на 5000
лева , ведно със законната лихва от предявяване на иска.
Предявените насрещни искове са приети за съвместно разглеждане с
първоначалния.
Ответникът е оспорил исковете по основание и размер.
Твърди, че между дружествата е имало трайни търговски отношения и
действително са предоставяни касети , но не 200 броя , а 70 броя и не под
наем ,а при условията на заем за послужване.
Нямало писмени доказателства за наемни правоотношения , нямало
счетоводни данни и никога не бил плащан наем.
Правят евентуално възражение за погасителна давност за
претендираната наемна цена.
Заявяват , че 70 броя касети се намират в тяхно държане и са в
състоянието , в което са предадени , като изразяват готовност да ти върнат на
място и по начин , указан от собственика.
Съдът , правилно оценявайки обстоятелствата по делото е определил
5
правната квалификация на исковете – чл.232 ал.2 и чл.233 ал.1 от ЗЗД във
връзка с чл.79 от ЗЗД, в съответствие с разпоредбата на чл.288 от ТЗ, като
безспорно се касае за търговски спор.
Ищецът по тези искове , дори да е собственик на вещите , чието
връщане претендира , разполага с възможността за избор как да защити
правата си ,чрез ревандикационен иск или чрез облигационен иск , съобразно
характера на твърдяното облигационно отношение, що се отнася до
претенцията за връщане на вещите. При избиране на втория начин на защита,
той следва да докаже наличието на конкретна облигационна връзка и
съответното неизпълнение.
За да докаже твърденията си ищецът по насрещните искове е поискал и
са допуснати гласни доказателства.
Ответникът е възразил по допустимостта им.
Тъй като се касае за иск за съществуване на договор за наем, за който
се твърди, че не е за определено време , то цената му се определя по реда на
чл.69 ал.1 т.5 от ГПК и така определена тази цена е под 500 лева.
Следователно – свидетелските показания са допустими.
От показанията на св. М.,които следва да се преценяват при условията
на чл. 172 от ГПК се установява ,че на два пъти през 2015-2016 година са
предадени лично от нея на ответника 200 броя касети. От тези показания
обаче изводи за точния характер на облигационната връзка между страните не
могат да се направят.
Не са представяни доказателства за плащане на суми от ответника по
насрещния иск на основание наемно правоотношение , както се твърди в
исковата молба.
При така приетата фактическа обстановка , предявените искове за
заплащане на наемна цена и за връщане на отдадени под наем вещи ,
евентуално за заплащане на цената им , ако са загубени или унищожени са
неоснователни.
Не е установено по делото между страните да са установи отношения по
договор за наем и съответно да е уговорена и дължима определена от
страните наемна цена.
При това положение , обстоятелството , че на ответника по иска са
6
предадени определен брой касети/за 70 броя ответникът не оспорва, като
твърди ,че са получени при условията на за послужване/ не обоснова
основателност на така заявената претенция.
Дори да бъде установено по категоричен начин, че предявилото иска
лице е собственик на вещите, това обстоятелство само по себе си не би могло
да обуслови основателността но предявения иск, ако не е установено , че са
предадени по силата на договор за наем.Принадлежността на правото на
собственост би имало значение при предявен ревандикационен иск, с какъвто
обаче в случая съдът не е сезиран. . / Решение № 590 от 17.11.2009 г. на ВКС
по гр. д. № 1940/2008 г., II г. о., ГК/.
Като е изложил аналогични мотиви и отхвърлил искове ,съдът е
постановил едно правилно решение, към мотивите на което съдът при
условията на чл.272 от ГПК се присъединява и намира , че следва да бъде
потвърдено.
Единствено следва да се обсъди въпроса при този изход на иска за
връщане на вещите , дължал ли е съдът произнасяне с нарочен диспозитив по
претенцията за заплащане на цената им , при положение, че тази претенция е
заявена при условията на евентуалност.
Съдебната практика приема ,че е допустимо евентуалното обективно
съединяване на искове за връщане на наети движими вещи с иск за
заплащане на тяхната равностойност, в случаите ,когато не са налице.
Допустимо е и алтернативно съединяване ,защото правото на избор е
предоставено на ищеца. В последни случай се дължи произнасяне и по двата
иска.
Въззивният съд намира , че в конкретния случай като се съобрази
направеното искане се касае са евентуално съединяване. Произнасяне по
този иск не се е дължало , тъй като не са се сбъднали условията за
разглеждането му.
Поради това решението в тази част се явява недопустимо и следва да
бъде обезсилено, което не се отразява на дължимостта на разноските.
В срока по чл.248 от ГПК е постъпила молба от „Х.“ ООД за изменение
на решението в частта относно разноските.
Направено е искане да не се присъжда адвокатско възнаграждение , тъй
7
като не могло да се направи разграничение каква част от възнаграждението е
по повод първоначални иск , каква по повод насрещните искове.
Подадена е молба и за поправка на решението , именно във връзка с
произнасянето , което съдът обсъди като недопустимо.
В писмен отговор ответникът изразява становище за неоснователност и
на двете молби.
По отношение на втората молба счита , че е са предявени три насрещни
иска.
Съдът е оставил и двете молби без уважение.
Макар в частната жалба да е направено искане за отмяна на
определението изцяло , то са изложени доводи за неправилност на
определението само в частта , с която съдът се е произнесъл по молбата по
чл.248 от ГПК.
Първоинстанционният съд е изложил подробни доводи в решението си,
които са го мотивирали да се произнесе по разноските и въззивната
инстанция изцяло ги споделя. В представения договор за правна защита и
съдействие изрично е посочено , че възнаграждението е уговорено за
процесуално представителство и защита , както по първоначалния , така и по
насрещните искове.
С оглед изхода на спора се дължат всички разноски на ищеца. Като се
съобрази разпоредбата на чл.7 ал.2 от Наредбата за минималните размери на
адвокатските възнаграждения , то за прекомерност по смисъла на чл.78 ал.5
от ГПК не може да се говори.
По изложените съображения , съдът намира ,че в частта , с която съдът
се е произнесъл по евентуално съединения иск на „Х.“ ООД, ЕИК: *********,
седалище и адрес на управление: гр.П., ул. „И.С. №25, вх.Г, ет.2 против „О. -
99“ ООД, ЕИК: *********, седалище и адрес на управление: гр.С.З., ул.
„С.К.“ №87, ет.2, ап.5, по чл.233, ал.1, изр.2 ЗЗД, като го е отхвърлил за
заплащането на сумата от 5000лв. - обезщетение за вреди, причинени през
време на ползването на наети от ответника 200бр. касети за инкубатор с по
128 гнезда за яйца, представляващо тяхната парична равностойност (200
касети по 25лв.), ведно със законната лихва за забава от подаването на
насрещната искова молба в съда до плащането, решението следва да бъде
обезсилено а в останалата обжалвана част ,както и постановеното
определение по реда на чл.248 от ГПК следва да бъде потвърдено.
Мотивиран от изложеното , Пазарджишки окръжен съд
8
РЕШИ:
ОБЕЗСИЛВА решение на Районен съд П. , постановено по гр.д.№ 650
по описа на съда за 2020 година,В ЧАСТТА , с която съдът е отхвърлил
насрещния иск на „Х.“ ООД, ЕИК: *********, седалище и адрес на
управление: гр.П., ул. „И.С. №25, вх.Г, ет.2 против „О. - 99“ ООД, ЕИК:
*********, седалище и адрес на управление: гр.С.З., ул. „С.К.“ №87, ет.2, ап.5,
по чл.233, ал.1, изр.2 ЗЗД, за заплащането на сумата от 5000лв. - обезщетение
за вреди, причинени през време на ползването на наети от ответника 200бр.
касети за инкубатор с по 128 гнезда за яйца, представляващо тяхната парична
равностойност (200 касети по 25лв.), ведно със законната лихва за забава от
подаването на насрещната искова молба в съда до плащането.
ПОТВЪРЖДАВА решението в останалата обжалвана част , с която
отхвърлен насрещния иск на „Х.“ ООД, ЕИК: *********, седалище и адрес
на управление: гр.П., ул. „И.С. №25, вх.Г, ет.2 против „О. -
99“ ООД, ЕИК: *********, седалище и
адрес на управление: гр.С.З., ул. „С.К.“ №87, ет.2, ап.5, по чл.79, ал.1, предл.1
вр. чл.232, ал.2 ЗЗД, за заплащането на сумата от 7400лв. - дължим наем за
ползването на 200бр. касети за инкубатор с по 128 гнезда за 37 месеца - от
периода м. август, 2017г. до м. октомври, 2020г. вкл., ведно със законната
лихва за забава от подаването на насрещната искова молба в съда до
плащането и насрещния иск на „Х.“ ООД, ЕИК: *********, седалище и адрес
на управление: гр.П., ул. „И.С. №25, вх.Г, ет.2 против „О. -99“ООД, ЕИК
*********,седалище и адрес на управление: гр.С.З., ул. „С.К.“ №87, ет.2,
ап.5, по чл.233, ал.1, изр.1 ЗЗД, за връщането на 200бр. касети за инкубатор с
по 128 гнезда за яйца поради прекратяване на сключен между страните
договор за наем.
ПОТВЪРЖДАВА определение № 2296 от 17.11.202 година
,постановено по молба по чл.248 от ГПК по делото.
Решението окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9