Р Е Ш Е Н И Е № 260106
Гр. Хасково, 16.12.2020
г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Хасковският окръжен съд първи въззивен
граждански състав
На
осемнадесети ноември две хиляди и
двадесета година
В открито заседание, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИЛЕНА ДЕЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЖУЛИЕТА СЕРАФИМОВА
ТОДОР
ХАДЖИЕВ
Секретар Д.Х.
като разгледа докладваното от съдия
Серафимова
в.гр.д. № 645 по описа на съда за 2020 год.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е въззивно по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
В.гр.д. № 645/2020г. е образувано по въззивна жалба, подадена от
адв. Н.М., като пълномощник на въззивниците Г.А.И. и К.Ж.И. против решение № 20/21.01.2020 г. на Районен
съд- Харманли , по гр.д. № 722/ 2019 г. по описа на съда.
С решение № 20/21.01.2020 г., по
гр.д. № 722/2019 г., Районен съд – Харманли е
отхвърлил предявените от Г.А.И., ЕГН:
**********,
адрес: *** и К.Ж.И.,
ЕГН: **********, адрес: *** против „Банка ДСК" ЕАД, ЕИК: *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София,
ул. „Московска" 19 искове с правно
основание чл. 26 от ЗЗД, за обявяване за нищожни поради неравноправност
по смисъла на чл. 143 от ЗЗП, както и поради
нарушение на чл.9 от ЗЗД, на извънсъдебни споразумения, сключени на 21.11.2015 г., 21.06.2017 г. и 21.06.2018 г.,
като неоснователни. С решението съдът
е отхвърлил и предявените от Г.А.И. и К.Ж.И. против „Банка ДСК" ЕАД, ЕИК:
*********, искове с правно основание чл.
124, ал. 1 от за установяване недължимост на сумата от 7500 евро,
предявен като частичен за 500 евро, като неоснователен.
В
жалбата се твърди , че решението на първоинстанционния
съд е неправилно поради неговата
необоснованост, неправилно приложение на материалния закон и допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила, в каквато насока се излагат доводи във въззивната жалба.
Молят въззивния съд да постанови решение, с
което да отмени решението на първоинстанционния съд и постанови друго по
съществото на спора, с което да уважи предявените искове искове.
В срока по чл. 263,ал.1 от ГПК е постъпил писмен отговор от въззиваемата
страна „Банка ДСК“ ЕАД – София, с който се оспорва подадената въззивна жалба.
Считат, че постановеното от първоистанционния съд решение е правилно и молят то
да бъде потвърдено.
В с.з. въззивниците Г.А.И. и К.Ж.И. , чрез
процесуалния си представител адв. Н.М. *** заявява,че поддържа въззивната жалба.
СЪДЪТ, като взе предвид
становищата и доводите на страните и след като прецени събраните по делото
доказателства по реда на чл. 235, ал. 2, вр. чл. 12 от ГПК, намира за
установено следното:
Въззивната жалба е подадена в преклузивния срок по чл.259, ал.1 ГПК, от надлежна страна в процеса и
срещу подлежащо на обжалване съдебно решение, поради което е процесуално
допустима.
Разгледана по същество жалбата е
неоснователна.
Съгласно чл. 269 от ГПК въззивният съд се
произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната
му част, като по останалите въпроси е ограничен в рамките на доводите, заявени
във въззивната жалба.
Първоинстанционното решение е валидно и допустимо.
С оглед наведените в депозираната
въззивна жалба доводи, съдът намира
за необходимо да обсъди следното:
Производството пред РС-Харманли е образувано по искова молба,
подадена от Г.А.И. и К.Ж.И., чрез пълномощник - адв. Н.М. против „Банка ДСК" ЕАД, ЕИК: *********, със седалище и
адрес на управление гр. София, ул.
„Московска" 19. Ищците Г.А.И. и К.Ж.И. твърдят в исковата молба, че не дължат
сумата от 7500 евро, представляваща
валутната равностойност на неизплатените суми по договора, като предявяват иска частично за сумата от 500 евро.Молят
съда с решението си да обяви за нищожни, на
основание чл. 26, ал. 1 от ЗЗД като неравноправни по смисъла на чл. 143 от ЗЗП
клаузите от сключения договор за ипотечен
кредит касаещи формирането на задълженията
за лихви - наказателни и договорни, предсрочната изискуемост на кредита и правото на ответника в този случай едностранно
да се разпорежда с формирането на задължението.Претендират от съда с решението си да обяви за нищожни на основание чл. 26, ал. 1 от ЗЗД, и поради нарушение на разпоредбата на чл. 9 от ЗЗД споразуменията от 21.11.2015 г.,
21.06.2017 г. и 21.06.2018 г., поради икономическа неравноправност на страните по договора, както и
по отношение на клаузите, свързани с
изплащане на задълженията по пера /главница, лихва, разноски/, които не
съответстват на изискванията за добросъвестност и равнопоставеност на страните
и водят до значително неравновесие между правата и задълженията на основание
чл. 143 от ЗЗП.
С молба с вх. № 7227/07.08.2019г.,ищците са
уточнили, че предявяват
три обективно съединени иска с правно основание чл. 26 от ЗЗД по отношение на
сключените споразумения от 21.11.2015 г., 21.06.2017 г. и 21.06.2018 г., като молят
съда да ги обяви за нищожни поради неравноправност и на
основание чл. 143 от ЗЗП, както и поради нарушение на чл. 9 от ЗЗД.
В срока по чл.131 от ГПК по делото
е постъпил отговор от ответника
„Банка ДСК"ЕАД,в който са изложени съображения относно недопустимостта и
неоснователността на предявения иск. Твърди се в отговора, че към
датата на сключване на процесния договор базовият лихвен процент е бил 4,19%, а
стандартната надбавка
е в размер на 6,80 процентни пункта или
общо лихвеният процент по кредита е бил в размер на 10,99 %. На основание т.
20.2, раздел VII „Отговорности и санкции" от Общите условия на банката
за предоставяне
на жилищни и ипотечни кредити, представляващи неразделна част от договора за кредит от
23.05.2008 г., във връзка с чл. 60, ал. 2 от ЗКИ, поради непогасяване в срок на
месечните вноски и допусната забава в плащанията над 90 дни банката е упражнила
правото си да превърне
кредита в предсрочно изискуем.В полза на банката бил издаден изпълнителен лист срещу длъжниците, като действия по образуване на изпълнително дело не
били предприемани тъй като между били сключени извънсъдебни споразумения от 05.02.2014 г.,
25.11.2015 г., 21.06.2017 г. и 21.06.2018 г., с които длъжниците се съгласили да заплащат
предварително уговорените
вноски. В
чл. 9 от споразуменията било посочено, че длъжниците признават по основание и размер
всички присъдени суми по издадените
заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист, като на 06.06.2018 г.
ищците подписали и декларация по чл. 116, б. „а" от ЗЗД, с която отново изрично
заявили това обстоятелство. Изложени са съображения, че възражението за наличие
на неравноправни клаузи е неоснователно
и неконкретизирано. Липсвало изложение на
обстоятелствата, въз основа на които ищците обосновават твърденията си за неравноправност, противоречие с императивни правни норми, наличие на вреда, и значително неравновесие в правата и
задълженията на страните. Твърди се,че уговарянето на променлива лихва по
договорите за банков кредит не е забранено от ЗЗП, ЗПК, Директива №
13/05.04.1993 г. на ЕИО на Съвета относно неравноправните
клаузи в потребителските договори и в Директива № 102/22.12.1986 г. на ЕИО и на Съвета, както и
Директива № 48/23.04.2008 г. на ЕП и на Съвета относно договорите за
потребителски кредити и за отмяна на
Директива 87/102/ЕИО на Съвета, която допускала уговарянето на променлива
лихва при потребителските договори.От уговореното
в договора следвало, че промяната на базовия лихвен процент не подлежи на договаряне
и става незабавно задължителна за страните, като заемателите се уведомяват за
тази промяна и датата на същата чрез обявяването им на видно място в банковите салони.Според ответника промяната на базовия
лихвен процент, водещ до промяна на дължимата по договора лихва, не може да послужи като основание за прогласяване на
нищожност на клаузата като
неравноправна по смисъла на чл. 143 от ЗЗП. Посочва, че заемателите се считат уведомени за лихвения
процент, изразен като годишен лихвен процент, метода за изчисляване на
лихвата, както и условията, при които може да се променя лихвата до пълно
погасяване на кредита, като единствено ако не бъде спазена методиката или не са
налице обстоятелствата за изменението на лихвата заемателите могат да оспорват
определения нов размер на лихвата и да искат връщане на платеното в повече по реда на чл. 55, ал. 1 от ЗЗД, доколкото
ще е налице действие на банката,
извършено в нарушение на договора. Банката била длъжна да се съобрази с измененията
на борсовия курс, индекс и лихвения процент, настъпили на финансовия пазар, защото цената на услугите
предмет на банковите сделки са
свързани с измененията и колебанията на този пазар, които са обективни фактори. По тези съображения се твърди, че
клаузата за променлива лихва не е неравноправна
по смисъла на чл. 143 от ЗЗП, защото в противен случай би се стигнало до задължение всички договори за банков кредит да
се сключват с фиксирана лихва и че е
недопустимо уговарянето на променлива
такава, какъвто не бил смисълът на закона. На следващо място в отговора на исковата молба се твърди,че при тълкуване на уговорките в договора съобразно чл. 145 от ЗЗП следва да се
изхожда не само от защитата на правата на потребителя, а да се имат предвид и правата на доставчика на услугата. Договорът бил сключен за
продължителен период от
10 години, през който банката е лишена от възможността да използва предоставените по кредита
парични средства и по тази причина лихвата представлява възнаграждение на
заемодателя, който не би следвало
да бъде лишен от тази възможност, което би се получило при фиксиран лихвен
процент.
При извършване на въззивния контрол за законосъобразност и
правилност, на обжалваното решение настоящият състав на възивния съд, след
преценка на събраните по делото доказателства намира възприетата от
първоинстанционния съд фактическа обстановка за безспорно установена и
кореспондираща със събраните доказателства.
Не се спори,че между страните
по делото съществува
облигационно
правоотношение, възникнало въз снова на договор
за жилищен ипотечен
кредит сключен на 23.05.2008 г., по силата на който ответникът „Банка ДСК" ЕАД, в качеството
си кредитодател, е предоставила на ищците Г.А.И. и К.Ж.И., като
кредитополучатели, сумата
от 32 415 евро. Установено е,че поради
просрочие на три месечни
погасителни вноски, кредитът е бил обявен за предсрочно изискуем и банката се е
снабдила с изпълнителен лист, издаден въз основа на заповед за изпълнение №
584/26.06.2013 г. по ч. гр. д. № 569/2013 г. по описа на РС - Харманли за
следните суми, които ищците били осъдени да заплатят солидарно: 28 014,13 евро -
главница, 7 657,62 евро
- договорна лихва за периода от 23.05.2008 г. до 25.06.2013 г., 248,96 евро -
наказателна лихва за периода от 29.11.2010 г. до 25.06.2013 г., ведно със законната сума върху
главницата, считано от 25.06.2013 г. до изплащане на вземането, както и направените
разноски в размер на 1405,10 лв. държавна такса и 1152 лв. - юрисконсултско
възнаграждение.На 05.02.2014 г. страните
са подписали споразумение ,с което ищците се
задължили да плащат сумата
от 600 евро месечно, за срок от 6 месеца до 27.07.2014 г., след изтичането на който поели задължението да предложат нови
адекватни мерки
за заплащане на сумите по кредита.На 25.11.2015 г. е било сключено ново споразумение, с което е постигнато съгласие, че остатъчният
размер на задълженията възлиза на общо 31 458,69 евро и 1102
лв., от които 27 325,35 евро - главница, законна лихва върху главницата от 25.06.2013 г. до
датата на сключване на споразумението
- 4133,33 евро и 1102 лв. присъдени съдебни разноски, като ищците се задължили да
заплащат по 350 евро месечно за срок от 18 месеца до 25.05.2017 г., след което да
отправят ново предложение за уреждане на задълженията.В това споразумение страните изрично уговорили и че целият дълг
остава изцяло изискуем и върху главницата се начислява законна лихва, като с
подписването му ищците признавали по основание и размер всички присъдени суми
по заповед за изпълнение № 584/26.06.2013 г. по ч. гр. д. № 569/2013 г. и издадения
въз основа на нея изпълнителен
лист. Споразумение съдържащо същите клаузи и било сключено и на 21.06.2017 г., с остатъчен размер на задължението от общо 28 449,94 евро и 1102 лв.,
от които 20 477,40 евро -главница, законна
лихва върху главницата от 25.06.2013г. до датата на сключване на споразумението - 7961,07 евро, заемни
такси - 11,47 евро и 1102 лв.
присъдени съдебни разноски, със задължение на ищците да заплащат по 350 евро месечно за срок от 9 месеца до
20.03.2018 г. Последното споразумение с идентично на предишните
съдържание е от 21.06.2018 г., като е инициирано по молба на ищците, с която е
заявено желание за сключването му с оглед
погасяване на кредита и са посочени възможностите им да заплащат по 350
евро месечно. С декларации по чл. 116, б.
„а" от ЗЗД от 06.06.2018 г. ищците Г.А.И. и К.Ж.И. признали размера
на дълга по договора за жилищен и ипотечен кредит от 23.05.2008 г., сключен с
ответника „Банка ДСК" ЕАД,съгласно изпълнителен лист от 26.06.2013 г. и
заповед за изпълнение № 584/26.06.2013 г.,
издадени по ч. гр. д. № 569/2013 г. по описа
на РС - Харманли.
Видно от приетите по делото писмени доказателства-препис на документи на немски език, преведени на български език,
декларациите са с нотариална заверка на
подписите от 06.06.2018 г.,като в това трето
и последно споразумение остатъчният размер на задължението е изчислен в
размер на общо 23 291,09 евро и 1102 лв., от които 18 686,24 евро -
главница, законна лихва върху главницата от
25.06.2013 г. до датата на сключване на споразумението -4604,85 евро и 1102 лв. присъдени съдебни разноски,
като ищците се задължили да заплащат
по 350 евро месечно за срок от 22 месеца до 27.03.2020г. В споразумението
изрично е уговорено, че преди изтичане на срока ищците са поели задължение да предложат нови адекватни мерки за обслужване на задълженията.
Пред въззивната инстанция са приети
нови
писмени доказателства и по искане на въззивниците е назаначена съдебно-счетоводна експертиза.
Видно от заключението на
експертизата до 15.07.2020 г. за жилищен ипотечен кредит сключен на 23.05.2008г. са
постъпили общо от кредитополучателите 55 896, 99 евро, в т.ч. 21 019,72 евро до 25.06.2013 г., като с тях са
погасени задълженията по кредита, описани
подробно в заключението – платена
възнаградителна лихва, платена наказателна лихва,платени такси за управление на
кредита, платена сума за заемни такси, 4430,87 евро - погасени суми от главницата на кредита
,7906,58 евро присъдени лихви по изпълнителен лист от 2013 г ,11,19 евро –санкционираща
лихва,16379,89 евро – законна лихва за периода от 25.06.2013 г. до 15.07.2019
г.,14 736,72 евро – главница /описани
в таблицата към констатации по задача 5/.
В
заключението са посочени и всички постъпили и погасени суми по договора за кредит към датата на всяко
сключено споразумение и задълженията по договора за кредит
към датата на всяко сключено споразумение,като са индивидуализирани сумите и погашенията в това число главница ,лихва,наказателна
лихва и такса застраховка. Общият размер на постъпилите и погасени суми за
периода от 05.02.2014 г. до 13.07.2020 г.
е в размер на 32 307,09 лв. Посочен е и размера на законната лихва
за забава по договора за кредит към датата на всяко сключено споразумение,като
индивидуализирани сумите са посочени в
таблицата към констатациите по задача
8-ма. След обявяване на кредита за предсрочно изискуем в системата на Банка „ДСК“
по обследваното задължение са начислени
16 379,89 евро – законни лихви
върху главница по остатъци посочени
в таблиците по задача 8.
На 01.10.2020 г.в банката постъпило плащане
от ЧСИ Николета Кавакова в размер на 18019,90 лева / 9213,43 евро по ИД 1036/20
г. и междувременно на 22.07.2020 г.са
внесени и 360 евро от
кредитополучателите с които са погасени
главница и лихви. Подробно описаните суми
са обобщени в талблица,като остатъкът от кредитното задължение за
главница в системата на Банка „ДСК“ ЕАД
е 8839,33 евро.
Въз основа на установените по делото факти и обстоятелства, съдът достига
до следните изводи:
Неравноправна клауза в
договор, сключван с потребител, съгласно
чл. 143, ал. 1 от Закона за защита на потребителите /ЗЗП/ е уговорка която е във вреда на потребителя и не
отговаря на изискването за добросъвестност,като води до значително неравновесие
между правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя.Чл. 146,
ал. 1 от ЗЗП изключва защитата при неравноправен характер на договор, сключен с
потребител, когато неговите клаузи са индивидуално уговорени. От посочените в ал.2 критерии се
извежда, че индивидуално уговорена клауза
по смисъла на чл. 146 от ЗЗП е клауза в потребителски договор, която не е била изготвена предварително от търговеца или доставчика, или дори и да е била
изготвена предварително, потребителят
е могъл да
изрази становище по
нейното съдържание, доколкото при достатъчно информиран избор, я е
приел.
Видно от събраните по делото доказателства споразуменията от
21.11.2015г., 21.06.2017г. и 21.06.2018г.,които се оспорват като недействителни поради неравноправност на техните
клаузи по смисъла на чл. 143 от ЗЗП, са изцяло индивидуално уговорени между страните.
Тези споразумения са сключени
след като банката е упражнила правото си да обяви кредита за предсрочно
изискуем и след установяване дължимостта на вземанията с влязла в сила заповед за
изпълнение № 584/26.06.2013г. по ч.гр.д. № 569/2013 г. по описа на РС - Харманли и
издаден въз основа на нея изпълнителен лист.По естеството си трите извънсъдебни
споразумения не касаят
съществените елементи на кредитното правоотношение, а се отнасят до разсрочването на
предсрочно изискуемия остатък от кредита. Всяко от тези споразумения включва като
основни клаузи постигнатото между страните съгласие относно остатъчния размер на
дълга и начина на плащане. Наред с това споразуменията съдържат и изрично
признание от страна
на длъжниците - ищци в настоящото производство на основанието и размера на вземанията,
присъдени по ч. гр. д. № 569/2013 г. по описа на РС - Харманли.При тези факти и обстоятелства може
да се приеме, че съдържанието на споразуменията е съобразено и продиктувано от
конкретните обстоятелства,имащи
значение за отношенията между страните, които са съществували към момента на сключването на
споразуменията.
По делото е установено, че инициативата за сключване на споразуменията
е изхождала от ищците, които са поели задължението да предлагат адекватни мерки
за изплащане на дължимите суми под угрозата от предприемане на принудително
изпълнение.В подкрепа
на това е представената по делото молба, подадена от ищците до ответното дружество, с която
е отправено искане за сключване на ново споразумение за уреждане на задълженията с
конкретно посочена възможност
за заплащане на сумата от 350 евро месечно.
Въпреки че липсва отразяване на датата,
от съдържанието на молбата става ясно, че е депозирана след изтичане на срока на
споразумението от 21.06.2017 г. и предхожда сключването на следващото
споразумение от 21.06.2018г.Т.е. извънсъдебни споразумения са сключени по
желание и при съгласие на ищците с изцяло индивидуално уговорени между страните
клаузи, поради което по отношение на тях не намира приложение предвидената в ЗЗП защита.
Несъстоятелно е и оплакването,че
споразуменията са сключени в нарушение на чл.9 ЗЗД,предвиждащ свобода на
договарянето. Предвид целта на тези извънсъдебни споразумения, а именно
предотвратяване образуването на изпълнително дело за събиране на дължимите суми
по издадения изпълнителен лист, следва че същите са сключени изцяло в интерес
на длъжниците, доколкото и без тях банката би могла да се удовлетвори за
вземанията си. При това положение настоящият съдебен състав намира, че трите
обективно съединени иска с правно основание чл. 26 от ЗЗД за обявяване за
нищожни поради неравноправност на основание чл. 143 от ЗЗП, както и поради
нарушение на чл.9 ЗЗД, на извънсъдебните споразумения, сключени на 21.11,2015
г., 21.06.2017 г. и 21.06.2018 г. между ищците Г.А.И. и К.Ж.И. и ответника
„Банка ДСК" ЕАД, са неоснователни, поради което следва да бъдат изцяло
отхвърлени.
Неоснователен е и предявения отрицателен
установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК за установяване
недължимост на сумата от 7500
евро, предявен като частичен за 500 евро, съдът намира следното:
С оглед вида на търсената с този иск правна
защита правилно първоинстнационният съд е разпределил доказателствената тежест в производството по разглеждането
на този иск, като е указал на ответното дружество да установи дължимостта,изискуемостта и размера на процесната сума,а на ищците е възложено да докажат, че са изпълнили задължението си за заплащането й.
От събраните по делото писмени доказателства се
установява,че за дължимите суми по
сключения между страните договор за жилищен
ипотечен кредит, обявен за предсрочно изискуем
е
издадена заповед за изпълнение №
584/26.06.2013 г. по ч. гр. д. №
569/2013 г. по описа на РС - Харманли и изпълнителен лист. Между страните са
сключени и допълнителни извънсъдебни споразумения,с които е уговорено
разсрочено плащане на задълженията по
договора за кредит, като остатъчния размер е определен по съгласие на страните
към датата на сключване на всяко
споразумение. В споразуменията от 21.11.2015 г, 21.06.2017 г. и 21.06.2018 г. се съдържа клауза, по силата на която длъжниците, ищци в настоящото производство
признават по основание и размер
присъдените суми по заповедта за изпълнение и изпълнителния лист.Такова признание е направено и в представените по
делото декларации по чл. 116, б. „а" от ЗЗД от 06.06.2018 г., с нотариална
заверка на подписите на ищците.Към
момента на сключване на последното
споразумение от 21.06.2018 г. общият размер на задълженията е 23 291,09 евро и
1102 лева, като е уговорено ищците да заплащат по 350 евро месечно за
срок от 22 месеца, което възлиза на
сумата в размер от 7700 евро, която сума видно и от заключението на назначената
по делото във въззивното производство съдебно-счетоводна експертиза не е достатъчна за пълното погасяване на задълженията. Остатъкът
по кредитното задължение за главница в системата на банката е 8839,33 евро.
С оглед изложеното и при съвкупната преценка на събраните по делото доказателства следва да се
приеме,че ищците не установяват изпълнение
на задълженията си по кредита, поради което
и отрицателния установителен
иск с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК – за установяване недължимост на
сумата от 7500 евро, предявен като
частичен за 500 евро е неоснователен.
Предвид гореизложените съображения и поради
съвпадане изводите и на двете съдебни
инстанции, обжалваното решение като правилно и законосъобразно следва да се
потвърди.
С оглед изхода на делото и
на основание чл.78,ал.3 от ГПК, в полза на въззиваемата страна следва да се
присъдят направените във въззивното производство разноски в размер на
450,00 лева – за юрисконтсултско възнаграждение.
Мотивиран така, съдът
Р
Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 20/21.01.2020 г., на
Районен съд-Харманли по гр.д. № 722/2019
г., по описа на съда.
ОСЪЖДА Г.А.И.,с ЕГН: **********, адрес: *** и К.Ж.И., с ЕГН: **********, адрес: ***, на основание чл.78,ал.3 от ГПК да заплатят на „Банка ДСК" ЕАД, с ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, ул. „Московска"
19 направените във
въззивното производство разноски в
размер на 450,00 лв.– за юрисконсултско
възнаграждение.
Решението не подлежи на касационно обжалване.
Председател: Членове:
1.
2.