№ 23
гр. Оряхово, 20.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ОРЯХОВО в публично заседание на петнадесети
февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:В.Л.П.
при участието на секретаря В.И.И.
като разгледа докладваното от В.Л.П. Гражданско дело № 20221460100595
по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба на ищцата С. В. С., ЕГН
********** от ....., действаща чрез адв. М. В. М. от АК Пловдив против
„СИТИ КЕШ“ ООД, ЕИК ...., с искане за обявяване на нищожност на клаузата
на чл. 6.2 от сключен между страните Договор за паричен заем кредирект №
..... г., предвиждаща заплащането на неустойка в размер на 411,51 лева на
основание чл. 26, ал. 1, предл. 3 от ЗЗД и неравноправна по смисъла на чл.
143, т. 5 от ЗЗП, както и искане за осъждане на ответното дружество да
заплати на ищцата сумата от 69,76 лв. на основание чл. 55, ал. 1 от ЗЗД,
представляваща недължимо платена неустойка по нищожната клауза на чл.
6.2 от Договор за паричен заем кредирект № ..... г., ведно със законната лихва
от датата на депозиране на исковата молба в съда – .... г., до окончателното
изплащане на сумата.
Предявени са искове с правна квалификация чл. 124, ал. 1 от ГПК, вр. с
чл. 26, ал. 1, предл. 3 от ЗЗД и чл. чл. 55, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД.
Производството е образувано по искова молба на ищцата С. В. С., ЕГН
********** от ....., действаща чрез адв. М. В. М. от АК Пловдив против
„СИТИ КЕШ“ ООД, ЕИК ...., с искане за обявяване на нищожност на клаузата
на чл. 6.2 от сключен между страните Договор за паричен заем кредирект №
..... г., предвиждаща заплащането на неустойка в размер на 411,51 лева на
основание чл. 26, ал. 1, предл. 3 от ЗЗД и неравноправна по смисъла на чл.
143, т. 5 от ЗЗП, както и искане за осъждане на ответното дружество да
заплати на ищцата сумата от 69,76 лв. на основание чл. 55, ал. 1 от ЗЗД,
представляваща недължимо платена неустойка по нищожната клауза на чл.
6.2 от Договор за паричен заем кредирект № ..... г., ведно със законната лихва
от датата на депозиране на исковата молба в съда – .... г., до окончателното
изплащане на сумата.
От името на ищцата се твърди, че между нея и „СИТИ КЕШ“ ООД,
1
ЕИК .... е сключен Договор за паричен заем кредирект № ..... г. Посочва се
също, че съгласно сключения договор, заемодателят се е задължил да
предостави на заемополучателя заем в размер на 1000 лв., а заемополучателят
се е задължил да го ползва и върне съгласно условията и срока на сключения
договор – на 3 вноски, като кредитът е отпуснат при годишен процент на
разходите (ГПР) в размер на 47,19 % и при годишен лихвен процент (ГЛП) от
40,05 %.
Сочи се, че съгласно чл. 6.2 от договора при неизпълнение на условията
посочени в чл. 6.1 ищцата следва да заплати неустойка в размер на 411,51 лв.,
която се начислява автоматично и се заплаща разсрочено, съгласно
погасителния план по кредита.
Твърди се, че ищцата е погасила изцяло задължението по процесния
договор за кредит в общ размер на 1137,25 лв., от които 1000 лв. погасена
главница, 67,49 лв. погасена лихва и 69,76 лв. погасена неустойка.
Твърди се нищожност на клаузата на чл. 6.2 от договора за кредит,
предвиждаща заплащането на 411,51 лв. неустойка, поради накърняване на
добрите нрави и неравноправност. Изложени са подробни доводи във връзка с
твърденията за нищожност на клаузата, поради нарушаване принципите на
добросъвестност и справедливост, като се твърди и неравноправност по
смисъла на чл. 143, т. 5 от ЗЗП, тъй като неустойката е необосновано висока.
Също така се сочат аргументи, че неустойката излиза извън присъщите си
функции и цели единствено постигането на неоснователно обогатяване на
ответното дружество, увеличаване стойността на договора и заобикаляне на
разпоредбата на чл. 33, ал. 1 от ЗПК. Посочено е също, че неравноправната
клауза не е индивидуално уговорена и е нищожна съгласно чл. 146, ал. 1 от
ЗЗП. При тези доводи за установяване на нищожност на клаузата на чл. 6.2 от
процесния договор за кредит, се иска и осъждане на ответното дружество да
заплати на ищцата платената без основание сума за неустойка в размер на
69,76 лв., ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата
молба в съда – .... г., до окончателното изплащане на сумата. Претендират се
и разноски в производството.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор от ответното дружество
„СИТИ КЕШ“ ООД, ЕИК ...., действащо чрез юрисконсулт Лусиа Ванкова, с
който се признава основателността на иска за установяване нищожността на
клаузата на чл. 6.2 от договора за кредит и се оспорва предявения иск по чл.
55, ал. 1 от ЗЗД като неоснователен. Признава се факта, че с ищцата е
сключен Договор за паричен заем кредирект № ..... г., по силата на който е
получила сумата от 1000 лв. Признава се нищожността на клаузата за
заплащане на неустойка в размер на 411,51 лв., но се оспорва основателността
на иска за заплащане на недължимо платена неустойка в размер на 69,76 лв.,
тъй като се твърди, че такава сума не е погасявана от страна на ищцата. Сочи
се, че последната е погасила единствено главницата в размер на 1000 лв. и
възнаградителната лихва в размер на 67,49 лв. – т.е погасени са общо 1067,49
лв. по процесния договор за кредит. Оспорва се твърдението за заплащане на
сумата от 69,76 лв. неустойка по атакуваната клауза, като се сочи, че не е
заплатена цялата сума за неустойка в размер на 411,51 лв., като същата не е
търсена за погасяване от страна на ответното дружество и на ищцата не са
изпращани уведомления, покани и др., които да изискват от нея заплащане на
тази неустойка. В този смисъл се иска и прилагането на разпоредбата на чл.
2
78, ал. 2 от ГПК за възлагане на разноските по делото в тежест на ищцата, тъй
като ответното дружество не е дало повод за завеждане на делото и признава
нищожността на клаузата за неустойка в размер на 411,51 лв.
При горните аргументи е отправено искане за отхвърляне на
осъдителния иск като неоснователен, като се претендират и разноски по
делото и е направено възражение за прекомерност на адвокатското
възнаграждение на насрещната страна.
След като взе предвид събраните по делото доказателства и
доводите на страните, съдът намира следното от фактическа и правна
страна:
С определение № ..... г. съдът е отделил като безспорно и ненуждаещо
се от доказване на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 ГПК обстоятелството, че
между страните е сключен Договор за паричен заем кредирект № ..... г., по
силата на който ищцата е получила сумата от 1000 лв., а на 20.11.2020 г.
предсрочно е погасила сумата от 1000 лв. дължима главница и 67,49 лв.
дължима възнаградителна лихва по договора за кредит.
Видно от представения по делото Договор за паричен заем кредирект №
..... г. и погасителен план към него се установява, че сумата по отпуснатия
заем е действително 1000 лв., както и че лихвения процент е фиксиран от
40,05 % и ГПР е 47,19 %, при срок на заема 3 месеца – т.е три месечни
вноски. Също така е видно, че към вноската от 355,83 лв. и добавена вноска
по чл. 6.2 от договора – 137,17 лв., като е разсрочената дължима неустойка за
непредоставяне на обезпечение по заема, при което крайната вноска по заема
възлиза на 493 лв. за целия срок на заема. При това положение вместо ищцата
да дължи връщане на сумата от 1067,49 лв., тя дължи сумата от общо 1479 лв.
По делото е приета разписка от „Изи Пей“ АД и представена от
ответното дружество справка за начисления и погасявания по договора за
заем, от които се установява, че на 20.11.2020 г. ищцата е внесла по заема
сумата от общо 1137,25 лв., като с тях е погасила 1000 лв. главница, 67,49 лв.
договорна лихва и 69,76 лв. неустойка. Тези обстоятелства са изрично
признати с молба от ответното дружество вх. № 594/15.02.2023 г., но и без
постъпването й по делото съдът приема за безспорно, че ищцата е заплатила
сумата от 69,76 лв. на „Сити Кеш“ ООД за погасяване на неустойка за
непредоставяне на обезпечение. Това е видно както от разписката за общо
внесената сума по заема, така и от справката на ответното дружество, в която
първоначално не беше посочено какво е погасено със сумата от 69,76 лв.
Съдът неколкократно предостави възможност на ответника да изясни това
обстоятелство и на основание чл. 161 от ГПК приема за доказан този факт.
След приключване на съдебното дирене е постъпила молба, в която ответното
дружество признава размера на погасените от ищцата суми, вкл. че със сумата
от 69,76 лв. е погасена неустойка за непредоставяне на обезпечение.
Представените по делото доказателства дават основание за извода, че
страните са във валидно кредитно правоотношение, възникнало въз основа на
сключен между тях Договор за паричен заем кредирект № ..... г. за сумата от
1000 лв., като кредитополучателят се е задължил да го ползва и върне
съгласно условията и срока на сключения договор. В конкретния случай се
касае за сключване на договор за паричен заем от разстояние по реда на
Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние (ЗПФУР), където
е предвидена възможността за предоставяне на парични кредити от
3
разстояние. Съгласно чл. 18 ЗПФУР при договори за предоставяне на
финансови услуги от разстояние доставчикът е длъжен да докаже, че е
изпълнил задълженията си за предоставяне на информация на потребителя,
спазил сроковете почл. 12, ал. 1 или ал. 2, получил съгласието на потребителя
за сключване на договора и ако е необходимо, за неговото изпълнение през
периода, през който потребителят има право да се откаже от сключения
договор. Съгласно ал. 2 на текста за доказване на електронни изявления,
отправени съгласно ЗПФУР се прилага Законът за електронния документ и
електронния подпис (ЗЕДЕП). Алинея 3 предвижда, че изявленията,
направени чрез телефон, друго средство за гласова комуникация от
разстояние, видеовръзка или електронна поща, се записват със съгласието на
другата страна, и имат доказателствена сила за установяване на
обстоятелствата, съдържащи се в тях. Заемодателят е небанкова финансова
институция по смисъла на чл. 3 от ЗКИ, като дружеството има право да
отпуска кредити със средства, които не са набрани чрез публично привличане
на влогове или други възстановими средства. Сключеният договор за паричен
заем по своята правна характеристика и съдържание представлява такъв за
потребителски кредит, поради което за неговата валидност и последици
важат изискванията на специалния закон – Закон за потребителския кредит
(ЗПК).
Съгласно разпределението на доказателствената тежест по предявените
искове съдът намира същите за основателни по следните съображения:
Съгласно разпоредбата на чл. 26, ал. 1 ЗЗД нищожни са договорите,
които противоречат на закона или го заобикалят, както и договорите, които
накърняват добрите нрави, вкл. и договорите върху неоткрити наследства.
Ищцата се позовава на третата хипотеза на чл. 26, ал. 1, предл. 3 ЗЗД по
отношение на атакуваната клауза от договора за кредит, като твърди, че е
нищожна поради накърняване на добрите нрави. Освен това се твърди, че
клаузата се явява неравноправна и по смисъла на чл. 143, т. 5 от ЗЗП, тъй като
предвиждат заплащане на необосновано висока неустойка.
Съдът намира, че неустойката от 411,51 лв., разсрочена на 3 месечни
вноски, всяка в размер на 137,17 лв., представлява уговорена отнапред
компенсация за вредите от фактическа неплатежоспособност на заемателя,
ако в определен срок не представи някое от изброените в чл. 6.1 от процесния
договор обезпечения – поръчител (отговарящ на редица изисквания, посочени
в общите условия) или банкова гаранция. Такова договаряне противоречи на
изискването към търговеца, доставчик на финансовата услуга, да оцени сам
платежоспособността на потребителя (чл. 16 от ЗПК) и да предложи
добросъвестно цена за ползване на кредита (възнаградителна лихва). Тя
поражда значително фактическо оскъпяване на ползвания кредит, тъй като по
естеството си позволява на кредитора да получи сигурно завишено плащане и
то в значителен размер (почти 45 % от главницата), без това оскъпяване да е
надлежно обявено на потребителя в съответствие с изискванията на
специалните норми, ограничаващи свободата на договаряне при
потребителско кредитиране (чл. 19 от ЗПК). Тази неустойка на практика има
характер на „цена за ползване на необезпечен кредит“, но е представена от
ответното дружество като неустойка за неизпълнение на задължение за
непредоставяне на обезпечение, поради което не е посочена в ГПР - основен
критерий, ориентиращ потребителя в икономическата тежест от сключената
4
сделка. По този начин съдът намира, че на практика е заобиколена
разпоредбата на чл. 19, ал. 4 от ЗПК, като в същото време се сочи от
ответното дружество, че е спазило изискването на чл. 19, ал. 3, т. 1 от ЗПК и
затова тази неустойка не е включена в ГПР. Именно поради това формално не
противоречи и не заобикаля пряко разпоредбите на ЗПК, тъй като
задължението е „облечено“ във формата на „уговорена между страните
неустойка за неизпълнение на поето задължение“. Въпреки това съдът
намира, че клаузата на чл. 8 от процесния договор не само заобикаля
разпоредбата на чл. 19, ал. 4 от ЗПК, но накърнява добрите нрави и
противоречи на принципа на добросъвестност и справедливост в
гражданските и търговските правоотношения. Тя води до нееквивалентност
на насрещните престации и представлява сума, която оскъпява кредита и на
практика води единствено до неоснователно обогатяване на кредитора с тази
сума. Освен това уговорената неустойка безспорно излиза извън присъщите й
обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции (ТР № 1 от 15.06.2010
г. по т. д. № 1/2009 г. на ОСТК на ВКС), тъй като не обезпечава задължението
по отпуснатия заем, а друго вменено задължение - за обезпечаване на заема,
като следва да се има предвид и това, че непредоставянето на обезпечение не
води до претърпяването на вреди от страна на кредитора (т.е и санкционната
функция на неустойката е извън предмета на задължението по договора за
кредит).
На следващо място, съгласно чл. 143, т. 5 от ЗЗП неравноправна е
клаузата, която задължава потребителя при неизпълнение на негови
задължения да заплати необосновано високо обезщетение или неустойка, като
съгласно ЗЗП, „неравноправността се преценява към момента на сключването
на договора при вземане предвид видът на стоката или услугата - предмет на
договора, всички обстоятелства, свързани с неговото сключване, както и
всички останали клаузи на договора или друг договор, от който той зависи”.
В случая основната цел на така уговорената неустойка е да доведе до
неоснователно обогатяване на заемодателя за сметка на заемателя, създаваща
значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца и
потребителя на услугата, обуславящо нейната нищожност - чл. 143, т. 5 и т.
19 от ЗЗП. Фактът, че ищцата е подписала договора за заем не санира
недействителността на посочената клауза по чл. 6.2, респ. не я прави
автоматично и индивидуално уговорена.
Изложените по-горе обстоятелства обуславят основателността на
предявения от ищцата иск за прогласяване на нищожността на клаузата на чл.
6.2 от сключен между страните Договор за паричен заем кредирект № ..... г.,
предвиждаща заплащането на неустойка в размер на 411,51 лева като
противоречаща на добрите нрави и поради това, че е сключена в
противоречие с нормите на чл. 143, ал. 1, т. 5 и т. 19 от ЗЗП.
Онователен и доказан се явява и искът по чл. 55, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД,
тъй като безспорно се установи, че ищцата е заплатила сумата от 69,76 лв. за
начислена неустойка по чл. 6.2 от процесния договор за заем при
предсрочното погасяване на заема на 20.11.2020 г. С оглед извода на съда за
недействителност на тази клауза, ответното дружество следва да бъде осъдено
да заплати (да върне) на ищцата сумата от 69,76 лв., с която неоснователно се
е обогатило и която представлява недължимо платена сума по нищожна
клауза на чл. 6.2 от Договор за паричен заем кредирект № ..... г., платима на
5
ищцата ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба
в съда – .... г., до окончателното й изплащане.
По разноските:
Ищцата е направила искане за разноски в производството по чл. 38 от
Закона за адвокатурата, поради което съдът определя адвокатското
възнаграждение на адв. М. за предявените искове в размер на общо 600 лв.
(чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1 от 9 юли 2004 година за минималните
размери на адвокатските възнаграждения – в редакцията от ДВ бр.
68/31.07.2020 г. действаща към датата на сключване на представения договор
между адвоката и ищцата от 07.06.2022 г.). С оглед изхода на делото на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответното дружество следва да бъде осъдено да
заплати на ищцата сумата от 100 лв. платена държавна такса за предявените
искове, а на адв. М. – сумата от 600 лв. адвокатски хонорар на основание чл.
38, ал. 2, вр. с ал. 1, т. 2 от Закона за адвокатурата.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ПРОГЛАСЯВА НИЩОЖНОСТТА на клаузата на чл. 6.2 от сключен
между страните Договор за паричен заем кредирект № ..... г., предвиждаща
заплащането на неустойка в размер на 411,51 лева, сключен между С. В. С.,
ЕГН ********** от ..... и „СИТИ КЕШ“ ООД, ЕИК ...., със седалище и адрес
на управление в ......, поради противоречие с добрите нрави и
неравноправност - на осн. чл. 26, ал. 1, пр. 3 от ЗЗД и чл. 143, т. 5 и т. 19 от
ЗЗП.
ОСЪЖДА на осн. чл. 55, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД „СИТИ КЕШ“ ООД,
ЕИК ...., със седалище и адрес на управление в ...... ДА ЗАПЛАТИ на С. В.
С., ЕГН ********** от ..... сумата от 69,76 лв. (шестдесет и девет лева и
седемдесет и шест стотинки) - недължимо платена сума по нищожна клауза
на чл. 6.2 от Договор за паричен заем кредирект № ..... г., представляваща
заплатена неустойка за непредоставяне на обезпечение по заема, ведно със
законната лихва от датата на депозиране на исковата молба в съда – .... г., до
окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК „СИТИ КЕШ“ ООД, ЕИК ...., със
седалище и адрес на управление в ...... ДА ЗАПЛАТИ на С. В. С., ЕГН
********** от ..... сумата от 100 лв. (сто лева), представляваща платена
държавна такса за разглеждане на предявения иск.
ОСЪЖДА на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК „СИТИ КЕШ“ ООД, ЕИК ...., със
седалище и адрес на управление в ...... ДА ЗАПЛАТИ на адв. М. В. М. от АК
Пловдив, с адрес в гр. Пловдив, ул. „Пещерско шосе“ № 81, ет. 3, ап. Б сумата
от 600 лв. (шестстотин лева), представляваща адвокатско възнаграждение за
предявените два иска на основание чл. 38, ал. 2, вр. с ал. 1, т. 2 от Закона за
адвокатурата.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд -
6
Враца в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Оряхово: _______________________
7