О П
Р Е Д
Е Л Е
Н И Е
№ 2540 30.12.2019 г. град Бургас
БУРГАСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско
отделение, I-ви въззивен
граждански състав, на тридесети декември през две хиляди и деветнадесета
година, в закрито заседание в следния
състав:
Председател: Мариана Карастанчева
Членове: 1. Пламена Върбанова
2.мл.с. Марина Мавродиева
Секретар:
Прокурор:
Като
разгледа докладваното от младши съдия Марина Мавродиева въззивно гражданско
дело № 1916 по описа за 2019 година на Окръжен съд Бургас и за да се произнесе взе
в предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано
е въз основа на въззивна жалба, подадена от Областна дирекция на МВР – Бургас,
БУЛСТАТ: *********, с адрес: гр. Бургас, ул. „Христо Ботев“ № 46, чрез
пълномощник Гергана Владимирова –юрисконсулт на ОДМВР Бургас (пълнм. л. 6) против Решение № 2256/26.09.2019г.
по гр.д. № 5189/2019г. по описа на РС Бургас, с което съдът е осъдил Областна
дирекция на МВР – град Бургас, с адрес: град Бургас, ул. „Христо Ботев“ №46,
представлявана от Директора, да плати на Д.К.Й. ЕГН **********,***, сумата
1 614,38 лева /хиляда шестстотин и четиринадесет лева, тридесет и осем
стотинки/, представляща нетния размер на дължимото и неизплатено допълнително
възнаграждение за извънреден труд от общо 239,10 часа, получени след
преизчисляване с коефициент 1.143 на положения от него за периода от
01.07.2016г. до 30.06.2019г. нощен труд, ведно със законната лихва върху
главницата, считано от 01.07.2019г. до окончателното плащане.
Жалбоподателят счита решението за неправилно
поради нарушаване на материалния закон и необоснованост. Сочи, че ищецът е
държавен служител, работещ на смени, положил е нощен труд, който бил отчитан
ежемесечно с протокол за отчитане на работното време между 22,00 и 06,00 часа,
времето на разположение и положен труд по време на официални празници. Твърди,
че положения нощен труд бил своевременно отчетен и заплатен съгласно заповед №
8121з-791/28.10.2014г. и заповед № 8121з-1429/23.11.2017г., издадени от
министъра на вътрешните работи, представени и приети като доказателства по
делото. Предвидено било, че за всеки отработен час през нощта се заплаща
допълнително възнаграждение за нощен труд в размер на 0,25 лева. Необоснован
бил изводът на съда за наличие на разлика между отчетен и заплатен нощен труд
на ищеца и положения от него, както и че този труд е извънреден и че следва да
се заплати съобразно часовата ставка за извънреден труд. Незаконосъобразно била
приложена субсидиарно Наредба за структурата и организацията на работната
заплата, тъй като законодателството предвиждало редица
компенсаторни механизми за постигане на равно отношение пред закона с тези
работници и служители по трудово правоотношение - допълнително възнаграждение
за прослужено време, основния платен годишен отпуск, обезщетенията при
прекратяване на служебното правоотношение, условията за пенсиониране и пр. Разпоредбата на чл. 9, ал. 2 НСОРЗ не била
приложима, тъй като не били налице две от предвидените в ал. 1 предпоставки, а
именно продължителността на нощното време да е по-малка от продължителността на
дневното, както и трудовото възнаграждение да е заработено по трудови норми.
Съгласно чл. 187, ал. 1 и ал. 3 ЗМВР дневното и нощното работно време били с
една и съща продължителност и за държавните служители не била налице работа по
трудови норми. Не било отчетено обстоятелството, че в процесния период действали
подзаконови нормативни актове, уреждащи реда за организация и разпределение на
работното време, неговото отчитане за компенсирането на работата извън
редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на
държавните служители в МВР – Наредба № 8121з-592/25.05.2015г. и Наредба №
8121з-776/29.07.2016г. като бил идентичен чл. 3, ал. 3, при работа на смени
било възможно полагането на труд и през нощта между 22,00 и 06,00 ч., като
работните часове не следвало да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов
период. Регламентация за преизчисляване при сумирано отчитане на работното
време по отношение на общия брой часове положен труд между 22,00 часа и 06,00
часа в двете наредби липсвал. Не била налице празнота в нормативната уредба, а
специална регламентация, която предвиждала друг ред за отчитане и заплащане на
нощния труд, положен от държавните служители по чл. 142, ал.1, т. 1 ЗМВР. Дори
да се приемело за законосъобразно препращането към НСОРЗ при приравняване на
нощния труд към дневен се получавал коефициент 1 (8часа нощен труд към 8 часа
дневен), а заявения с исковата молба 1,143 се получавал при равняване на 7 часа
нощен труд към 8 часа дневен труд, което било приложимо при трудови
правоотношения по КТ и ЗДСл, но не и в настоящия случай. Поддържа, че работникът
не работил извънредно. Счита за неоснователна претенцията за преобразуване на
нощен труд в извънреден с коефициент 1,143, както и заплащането на получения
при преобразуването нощен труд в дневен с часова ставка за извънреден труд.
Моли да се отмени обжалваното решение и да се постанови друго, с което исковата
претенция да бъде отхвърлена.
Моли разноските да бъдат възложени в тежест на
ищеца.
Няма искания по доказателствата.
Обжалваното решение съгласно указаното в
протокола от съдебно заседание е обявено на 26.09.2019г. като в диспозитива е
указано, че решението подлежи на обжалване от датата на получаване на съобщение
за изготвянето му, което е връчено на въззивника на 03.10.2019г. Ето защо съдът
намира, че въззивна жалба е депозирана в срок, на 16.10.2019г., от легитимирана
страна, насочена срещу подлежащ на обжалване акт, внесена е дължимата държавна
такса.
Препис от въззивната жалба е връчен на Д.К.Й. чрез
адв. К. на 07.11.2019г. като в срок е постъпил писмен отговор чрез адв. С.К..
По същество обжалваното решение се намира за правилно и законосъобразно, излага
подробни съображения. Съгласно
пълномощно л. 6 от първа инстанция адв. К. е упълномощен за представителство
пред БРС, поради което следва да се дадат указания в срок до датата на съдебно
заседание Д.Й. да представи доказателства за представителната власт на адв. К.
пред въззивна инстанция.
Въззивна инстанция, като съобрази доводите и
възраженията на страните, намира, че въззивната жалба е редовна и допустима и
следва да бъде внесена за разглеждане в открито съдебно заседание.
Така мотивиран ОС Бургас
О П Р Е Д Е Л И:
ДОКЛАДВА въззивна жалба, подадена от Областна дирекция на МВР –
Бургас, БУЛСТАТ: *********, с адрес: гр. Бургас, ул. „Христо Ботев“ № 46, чрез
пълномощник Гергана Владимирова – главен юрисконсулт на ОДМВР Бургас против Решение
№ 2256/26.09.2019г. по гр.д. № 5189/2019г. по описа на РС Бургас, съобразно
настоящото определение.
Указва на Д.Й. в срок до датата на съдебно
заседание да представи доказателства за представителната власт на адв. К. пред
въззивна инстанция.
ВНАСЯ в.гр.д. № 1916/2019г. по описа на Окръжен съд
Бургас за разглеждане в открито съдебно заседание, насрочено за 22.01.2020 г.
от 10,30 часа.
Преписи от настоящото определение да се връчат
на страните.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2. мл.с.