Мотиви
към присъда по НОХД № 3187/2018 г. по описа на Районен съд - Пловдив, НО,
XXI
н. състав
Районна прокуратура – Пловдив е внесла в съда
обвинителен акт против П.А.А., ЕГН: ********** за
това, че на 09.05.2018 г. в гр. Пловдив, без надлежно разрешително е държал
високорисково наркотично вещество - амфетамин, с нето
тегло 0,345 гр., със съдържание на активен компонент амфетамин
7,7 тегловни %, на стойност 10,35 лева, съгласно
приложение № 2 от Постановление № 23 на МС от 29.01.1998 г. за определяне на
цени на наркотичните вещества за нуждите на съдопроизводството, като деянието
представлява маловажен случай – престъпление по чл. 354а, ал. 5 вр. ал. 3, т. 1 от
Наказателния кодекс (НК).
Производството по дело е по реда на глава двадесет и седма
от НПК, съкратено съдебно следствие по
чл. 371, т. 2 от НПК. Съдът на основание чл. 372, ал. 4 от НПК като установи,
че самопризнанието на подсъдимия се подкрепя от събраните в досъдебното
производство доказателства, обяви на страните, че при постановяване на
присъдата ще ползва самопризнанието, без да събира доказателства за фактите,
изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт.
В хода на съдебните прения представителят на Районна
прокуратура Пловдив
поддържа изцяло внесеното обвинение срещу подсъдимия А., като намира същото за
доказано по несъмнен начин от събраните доказателствени
материали. Обосновава наличието на предпоставките по чл. 78а НК за
освобождаване на А. от наказателна отговорност с налагане на административно
наказание, което предлага на съда да бъде индивидуализирано в минималния предвиден
от законодателя размер. Пледира да бъде взето предвид от съда при постановяване
на присъдата, че подсъдимият е лице със завишена степен на обществена опасност,
като поддържа деянието да не е малозначително по
смисъла на чл. 9, ал. 2 от НК. Моли подсъдимият да бъде признат за виновен и да
бъде освободен от наказателна отговорност с налагане на административно
наказание „Глоба“ в размер на 1 000 лева.
Защитникът - адв. Н., взема
становище повдигнатото от Районна прокуратура – Пловдив обвинение спрямо
подсъдимия да е доказано по категоричен начин от събраните доказателствени
материали, като се солидаризира с позицията на прокурора за наличието на
предпоставките за освобождаването на подсъдимия от наказателна отговорност с
налагането на административно наказание. Поддържа да е настъпила реабилитация
по отношение на предходните осъждания на А.. Моли да бъдат отчетени като
смекчаващи обстоятелства указаното съдействие на разследването, както и малкото
количество на държаното наркотично вещество. Предлага на съда да бъде
определено наказание „Глоба“ под най-ниския предел, предвиден от законодателя,
тъй като подсъдимият бил безработен от дълго време и не би могъл да заплати
евентуално наложено му по-тежко по размер наказание.
Подсъдимият А. признава фактите, описани в обстоятелствената част на
обвинителния акт, и заявява, че е съгласен да не се събират доказателства за
тези факти. Дава кратки обяснения в хода на съкратеното съдебно следствие, в
които заявява, че се признава за виновен и съжалява за извършеното деяние.
Поддържа позицията, застъпена от защитника си, в хода на пренията, а с
последната си дума моли за минимално наказание.
Съдът, като обсъди доводите на страните и събраните по
делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено
следното:
От
фактическа страна:
Подсъдимият П.А.А. е роден
на *** ***, б., български гражданин, живущ ***, със средно образование,
неженен, безработен, неосъждан (реабилитиран), с ЕГН: **********.
На 09.05.2018 г. свидетелят С.Х. А. и М.К.– п. с. в
група „Наркотици“ при ОД на МВР - гр. Пловдив, изпълнявали служебните си
задължения. Около 10:40 часа на 09.05.2018 г. в гр. Пловдив, на ул. „Л.“ № *
полицейските служители забелязали подсъдимия А. и св. А.. Служителите на МВР
решили да извършат полицейска проверка на споменатите лица и предприели
действия в тази насока. В хода на проверката подсъдимият А. заявил пред полицаите
и св. А., че държал в себе и по-точно в джоба си наркотично вещество. Подсъдимият
А. бил комуникативен и ориентиран за време и място, като в това си общо добро
състояние се съгласил да предаде доброволно държаното в себе си наркотично
вещество. Същият предал държаното вещество – прозрачен найлон, завит в единия
си край, съдържащо бяло прахообразно вещество, за което бил съставен протокол
за доброволно предаване от дата 09.05.2018 г. Протоколът бил подписан от подсъдимия
и от св. К.
Предаденото от подсъдимия с протокол за доброволно
предаване вещество представлявало амфетамин, с нето
тегло преди изследването по назначената физико-химична експертиза от 0,345
грама, с процентно съдържание на активния наркотично действащ компонент амфетамин - 7,7 процента.
Съгласно Приложение № 2 към Постановление № 23 на МС
от 29 януари 1998 г. за определяне на цени на наркотичните вещества за нуждите
на съдопроизводството, стойността на един грам амфетамин,
с процентно съдържание на активния наркотично действащ компонент амфетамин - 7,7 %, пласиран на
улицата, е 30,00 лева, като държаният от подсъдимия А. амфетамин
бил с левова равностойност от 10,35 лева.
По
доказателствата:
Описаната фактическа обстановка съдът приема за
установена от самопризнанията на подсъдимия, дадени по реда на чл. 371, т. 2 НПК и въз основа на събраните по делото гласни доказателствени
средства – обясненията на подсъдимия П.А.А.,
показанията на свидетелите С.Х. А. и К. Н. А., които съдът изцяло кредитира
като подробни, последователни, вътрешно непротиворечиви и взаимно
кореспондиращи си, както и на писмените доказателства – Заповед за
задържане на лице с рег. № 124/2018 от 09.05.2018 г.; Протокол за доброволно
предаване от 09.05.2018 г. (лист 5 от досъдебното производство); Справка за
съдимост за подсъдимия П.А.А.; Характеристична
справка; Справка за лице – АИС „БДС“, които също се кредитират от съда като относими, допустими и необходими писмени доказателства.
Фактическата обстановка се установява и от
заключението на назначената физико-химическа експертиза, на което съдът дава
вяра като обективно, подробно и добросъвестно дадено от вещо лице, разполагащо
с необходимите специални знания в съответната област на науката.
В посочените доказателствени
материали не се съдържат съществени противоречия, същите еднопосочно и безпротиворечиво установяват фактическата обстановка,
изложена в обстоятелствената част на обвинителния акт и призната от подсъдимия,
поради което и по аргумент за противното от чл. 305, ал. 3 НПК не се налага
по-детайлното им обсъждане.
От правна
страна:
При така установените факти съдът намира, че
подсъдимият П.А.А. е осъществил от обективна и от субективна
страна престъпление по чл. 354а, ал. 5 вр. ал. 3, т. 1 от НК.
От обективна
страна на 09.05.2018 г. в гр. Пловдив, без надлежно разрешително
подсъдимият е държал високорисково наркотично вещество - амфетамин,
с нето тегло 0,345 гр., със съдържание на активен компонент амфетамин
7,7 тегловни %, на стойност 10,35 лева, съгласно
приложение № 2 от Постановление № 23 на МС от 29.01.1998 г. за определяне на
цени на наркотичните вещества за нуждите на съдопроизводството.
Датата и мястото на извършване на престъплението се
установяват от показанията на свидетелите очевидци С. А. и К. А., на които
съдът изцяло даде вяра. Тези обстоятелства са обхванати и от самопризнанието на
подсъдимия.
В хода на наказателното производство не се установява подсъдимият
да е имал надлежно разрешително за държането на високорискови наркотични
вещества, подобно обстоятелство не се и твърди от подсъдимия, нито се сочат
доказателства в тази посока.
Амфетаминът е наркотично вещество съгласно чл.
3 от Наредбата за реда за класифициране на растенията и веществата като
наркотични и Приложение № 1 от същата, чието притежание, производство,
преработване, придобиване или употреба е забранена в Република България и
поради своето силно наркотично действие подлежи на контрол съгласно Закона за
контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите.
Съгласно Приложение № 2 към Постановление № 23 на МС
от 29 януари 1998 г. за определяне на цени на наркотичните вещества за нуждите
на съдопроизводството стойността на един грам амфетамин
с процентно съдържание на активния наркотично действащ компонент амфетамин - 7,7 %, е 30,00 лева,
откъдето се установява, че стойността на държания от подсъдимия амфетамин е 10,35 лева.
Процесното деяние се цени като маловажен
случай, тъй като съдът приема, че то представлява по-ниска степен на обществена
опасност в сравнение с обикновените случаи на престъпления от този вид. Този
извод се прави както с оглед на сравнително малкото количество и ниска стойност
на държаното наркотично вещество, така и предвид указаното съдействие от
подсъдимия в хода на разследването, като при процесната
проверка от св. С. А. подсъдимият сам е признал, че държи наркотично вещество,
показал го е на св. С. А., след което го е и предал с протокол за доброволно
предаване. В съдебно заседание подсъдимият изразява съжаление за стореното.
Съдът приема, че съвкупният анализ на тези факти обосновава маловажността на процесния случай, като същевременно се споделя позицията на
прокурора, че деянието не е малозначително.
От субективна
страна деянието е извършено виновно и при форма на вината пряк умисъл. Към
момента на неговото извършване подсъдимият е формирал представа в съзнанието
си, че държаният предмет – предаден с протокола за доброволно предаване,
представлява наркотично вещество от съответния вид, както и че той е нямал
надлежно разрешително за неговото държане. Следователно А. е формирал съзнание
относно всички елементи от състава на престъплението. Същото е формално, поради
което за неговата съставомерност не се изисква
настъпването на някакъв престъпен резултат.
По тези съображения настоящият съдебен състав намира,
че подсъдимият П.А.А. е осъществил от обективна и от
субективна страна престъплението по чл. 354а,
ал. 5 вр. ал. 3, т. 1 от НК.
Настоящият съдебен състав споделя доводите на
страните, че по делото се установя наличието на предпоставките за прилагане на
чл. 78а от НК, поради което съдът е длъжен да приложи особените правила за
освобождаване на подсъдимия от наказателна отговорност с налагане на
административно наказание. За извършеното от А. престъпление е предвидено
наказание „Глоба“ в размер до 1 000 лева, подсъдимият предвид настъпилата
реабилитация се третира като неосъждан в настоящото производство, както и като
неосвобождаван от наказателна отговорност по реда на глава XXVIII от НПК, от
деянието няма и причинени съставомерни имуществени
вреди. Не са налице и пречките по чл. 78а, ал. 7 от НК, изключващи приложението
на тези правила. По тези съображения съдът приема, че подсъдимият А. трябва да
бъде освободен от наказателна отговорност с налагане на административно
наказание. Съгласно чл. 78а, ал. 1 от НК пълнолетно лице се освобождава от
наказателна отговорност и съдът му налага административното наказание глоба,
което се определя в размер от 1 000 лева до 5 000 лева.
При индивидуализацията на размера на административното
наказание съдът съобрази като смекчаващи отговорността обстоятелства изразеното
от подсъдимия съжаление за стореното и указаното съдействие при разследването.
Предвид изложеното и като съобрази разпоредбата на чл. 78а, ал. 5 от НК съдът
намира, че следва да бъде наложено административно наказание „Глоба“ в размер
на 1 000 лева.
Като неоснователно се цени искането на защитника да
бъде определено наказание под предвидения минимум. Законодателят не е предвидил
такава възможност по отношение на административното наказание, а отделно от
това по делото не се установиха нито изключително, нито многобройни смекчаващи
обстоятелства. Така определеното наказание – глоба в размер на 1 000 лева,
не се явява и несъразмерно тежко. Размерът на наложеното наказание следва да
бъде съобразен с имущественото състояние на подсъдимия, но същевременно следва
да представлява и санкция спрямо личността на последния и да е от естество да
го предупреди и превъзпита към спазване на установения правен ред. Настоящият
състав намира, че именно така определеният размер на административното
наказание ще съдейства за постигането на тези цели.
Съдът прие с присъдата си, че вещественото
доказателство – остатък след изследване от високорисково наркотично вещество – амфетамин с тегло 0,306 грама, изпратен на съхранение в
ЦМУ, отдел „МРР-НОП“ гр. София, явяващ се предмет на престъплението, следва да
бъде отнет в полза на държавата на основание чл. 354а, ал. 6 от НК, след което
да се унищожи по предвидения за това ред след влизане на присъдата в законна
сила.
С оглед изхода на делото съдът осъди подсъдимия П.А.А. на основание чл. 189, ал. 3 от НПК да заплати в полза на
Държавата и по сметка на ОД на МВР – Пловдив направените по делото разноски в
размер на 71,61 (седемдесет и един лева и шестдесет и една стотинки) лева.
Така мотивиран, съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Вярно с оригинала!ЙТ