Решение по дело №32/2020 на Окръжен съд - Разград

Р Е Ш Е Н И Е  №

Гр. Разград 15. 06. 2020 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

РАЗГРАДСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД в публично заседание на осми юни през две хиляди и двадесета година в състав:

 

                                                            ПРЕДСЕДАТЕЛ: Анелия Йорданова

                                                            ЧЛЕНОВЕ:    1. Ирина Ганева                                                                                                                                    2. Атанас Христов

при секретаря Н. Р. и в присъствието на прокурора Емил Енчев разгледа докладваното от съдията Анелия Йорданова в.гр.дело № 32 по описа за 2020 г. и за да се произнесе взе предвид следното:

            Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

            Постъпила е въззивна жалба от Н.Х.М. чрез пълномощник против Решение  № 10/ 15. 01. 2020 г. по гр. д. № 665/ 19 г. по описа на РС Исперих, с което съдът е отказал да допусне промяна на фамилното име на молителката от М. на Щ.. Изложени са доводи, че решението е необосновано, незаконосъобразно, постановено в противоречие на материалния закон. Моли въззивната инстанция да отмени решението и да постанови друго, с което да допусне поисканата промяна на фамилното име на въззивницата.

            Въззиваемата страна не е депозирала писмен отговор на въззивната жалба.

Прокурорът счита, че жалбата е основателна и предлага да бъде уважена.

            Разградският окръжен съд, като обсъди изложените доводи и становища на страните и след проверка на обжалвания съдебен акт, констатира следното:

            Обжалваното решение е валидно и допустимо, а жалбата депозирана срещу него, разгледана по същество се явява неоснователна.

            Делото е напълно изяснено от фактическа страна и фактическите положения, приети за установени от районния съд се подкрепят от събрания доказателствен материал и са основани на закона. Въззивната инстанция изцяло споделя изложените мотиви към решението на първоинстанционния съд и препраща към тях на осн. чл. 272 от ГПК, като се има предвид и следното:

Безспорно се установява от събраните по делото писмени доказателства, че молителката е роден на *** г. и в съставения й акт за раждане е записана с имената Н.Х.М.. За неин баща е посочено лицето Х.М. Х. Майката на молителката А.ЕЛ ДЛ  сключила граждански брак на 27. 06. 2013 г. с К. С. Щ. и приела фамилното име Щ.. Молителката израснала  в тяхното семейство под грижите на К. Щ., когото чувствала като баща. Има и едноутробна сестра С. Щ..Твърди, че не познава биологичния си баща и с него не поддържа връзка. Представя се и известна в обществото с фамилното име Щ..

С оглед на това, въззивната инстанция споделя правния извод на районния съд, че не са налице предпоставките на чл. 19 от Закона за гражданската регистрация, допускащи промяна на имената на молителя. Разпоредбата предвижда, че промяната на собствено, бащино или фамилно име се допуска от съда, въз основа на писмена молба на заинтересувания, когато то е осмиващо, опозоряващо или обществено неприемливо, както и в случаите, когато важни обстоятелства налагат това. Нито една от визираните предпоставки в закона не е налице в конкретния случай. Не са налице важни обстоятелства, каквото твърдение се излага, налагащи промяната. Желанието на въззивницата да носи друго фамилно име, различно от установеното такова по силата на императивните правни норми, не съставлява важно обстоятелство. По смисъла на чл.19 ал.1 ЗГР следва да са налице обстоятелства, стоящи извън волята на молителя, които да са обективирани в действителността, а не само субективни желания и съображения на въззивницата и представянето от самата нея с тези имена сред приятели и в обществото. Нормативната уредба, свързана с имената на българските граждани цели  обезпечаване на стабилност и сигурност, досежно индивидуализиращите признаци на лицата, поради което законът допуска промяна в изключителни случаи при наличие на определени предпоставки. Предвид установения произход от бащата, въззивницата е поискала промяна на фамилното име, различно от това, което същият носи.  Доколкото баща й носи имената Х.М. Х., недопустима е промяна в имената на това лице без негово изрично желание. Промяната на бащино и фамилно име е обвързана с императивните изисквания на чл. 13 и чл. 14 ЗГР - бащиното име се образува от собственото име на бащата, а фамилното - от бащиното или фамилното име на бащата.

Предвид изложеното въззивната инстанция намира, че оплакването за неправилна преценка на доказателствата, което според въззивницата е довело районния съд до неправилен извод, че молбата следва да се остави без уважение, е необосновано, поради което в това отношение не е налице порок на обжалваното решение. Районният съд е извършил подробно обсъждане и преценка на всички изложени доводи, въз основа, на което е стигнал до законосъобразни правни изводи. С оглед на това, решението на районния съд,  като обосновано и законосъобразно, което следва да бъде потвърдено.

             Воден от изложеното, Разградският окръжен съд на осн. чл. 272 от ГПК

 

                                                                  Р Е Ш И :

 

            ПОТВЪРЖДАВА Решение № 10/ 15. 01. 2020 г. по гр. д. № 665/ 19 г. по описа на РС Исперих.

            Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

 

                                                                            ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

                                                                            ЧЛЕНОВЕ:   1.

 

 

                                                                                                   2.

 

 

НР