№ 33681
гр. София, 10.12.2022 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 77 СЪСТАВ, в закрито заседание на
десети декември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ИВАНКА П. БОЛГУРОВА
като разгледа докладваното от ИВАНКА П. БОЛГУРОВА Частно
гражданско дело № 20211110167953 по описа за 2021 година
ОПРЕДЕЛИ:
В Ъ З Р А Ж Е Н И Е
от съдия Иванка Болгурова – съдия-докладчик по ч.гр.д. №67953/2021г.
по описа на Софийски районен съд
С правно основание чл.8.3 от Правилата за определяне и поставяне на
индекси на съдебните актове за резултатите от инстанционната проверка и от
производствата за възобновяване на наказателни дела.
В законоустановения двуседмичен срок, считано от връщането на делото в
Софийски районен съд, изразявам несъгласие с поставения индекс „1-3а”,
като моля същият да бъде преразгледан като в случай, че въззивният съдебен
състав, постановил съдебния акт по ч.гр.д. №11036/2022г. по описа на СГС
възприеме доводите ми за основателни, моля да бъде поставен индекс 1-1,
евентуално 1-4д или евентуално 1-5а.
Считам, че поставеният индекс 1-3а – изцяло отменен съдебен акт поради
нарушение на закона, е напълно погрешен и тази грешка произтича от
постановяване от въззивната инстанция на дизпозитив, който не съответства
по никакъв начин формираната воля.
Формираната от въззивния съд воля на стр. 4, изречение последно в
мотивите на определението е „съдът, като съобрази фактическата и правна
сложност на делото, осъществяваната защита от страна на адвоката,
счита, че възнаграждение в размер на 300 лева напълно съответства на
правната и фактическа сложност на делото и на осъществената защита“
1
и напълно съвпада с тази, изразена от районния съд, както в мотивите, така
и в диспозитива на обжалваното определение, поради което считам, че е
налице очевидна фактическа грешка, която следва да бъде поправена от
въззнивния съд и съответно да бъде отразена тази воля в дизпозитива на
определението като бъде потвърден изцяло обжалваният акт, съответно да
бъде поставен правилен индекс – 1-1.
На следващо място дори волята на въззивната инстанция да е била
адвокатското възнаграждение да бъде намалено на 50 лв., следва да се отчете,
че по въпроса дали и какво адвокатско възнаграждение се дължи на длъжника
по заповедното производство, е налице изключително противоречиво
практика както на СГС, така и на ВКС. Съгласно част от съдебна практика,
възнаграждението на процесуалния представител на длъжника се определя
съгласно чл.7, ал.7, вр. ал. 2 от Наредба № 1 от 9 юли 2004г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения. Според друга част от практиката,
възнаграждението се определя съгласно чл.6, ал.1,т.1 НМРАВ. Според част от
практиката на Върховния касационен съд подаването на възражение не е
израз на материалноправна защита и разноски в полза на длъжника не следва
изобщо да бъдат присъждани. В цитираните съдебни актове е възприето, че
производството по издаване на заповед за изпълнение се развива
едностранно, в това производство длъжникът не е длъжен да мотивира
възражението си, а би могъл да подаде възражение по образец, предвид
липсата на законово изискване за мотивиране на възражението изходът от
правния спор не е обусловен от мотивирането или липсата на мотивиране на
възражението, т.е. съдът не изследва основателността на възражението.
Доколкото по въпроса дали е дължимо възнаграждение за адвокат при
подаване на възражение по чл.414 от ГПК и по какъв начин следва то да се
определи, ако иск не е предявен, липсва тълкувателно решение, както и
предвид съществуващата спорна съдебна практика, намирам, че поставеният
индекс би следвало да бъде 1-4д в случай, че не бъдат възприети доводите ми
за допусната очевидна фактическа грешка в определение №12149 от
29.11.2022 г. ч.гр.д. № 11036/2022г. по описа на СГС.
Ако не възприемете доводите относно допуснатата очевидна фактическа
грешка, както и относно липсата на задължителна съдебна практика по
въпроса дали следва да бъде присъдено адвокатско възнаграждение в полза на
длъжника по заповедното производство, считам, че индекс 1-5а по-обективно
отразява резултата от инстанционен контрол спрямо индекс 1-3а. В
конкретния случай първоинстанционният съд е присъдил адвокатско
възнаграждение в полза на длъжника в размер от 300 лв., а въззивният съд – в
размер от 50 лв. С оглед обстоятелството, че между първоинстанционния
съдия и въззивният съдебен състав евентуално /ако не се четат изобщо
мотивите на определението на СГС/ е налице различие на правните изводи в
частта относно размера на дължимото адвокатско възнаграждение,
поставянето на индекс 1-3а – отменен изцяло съдебен акт не съответства
обективно на резултатите от инстанционен контрол. Следва да бъде
2
отбелязано, че различни състави на Върховния касационен съд в съдебната си
практика при сезиране с жалби срещу съдебни актове в частта за разноските
се произнасят като в диспозитива на постановените от тях съдебни актове се
обективира частичната отмяна на обжалвания съдебен акт– например
определение № 239/19.08.2020г. по гражд.дело №688/2018г. по описа на ВКС,
определение №130/15.07.2020г., постановено по търг.дело № 596/2018г. по
описа на ВКС, решение №160/04.07.2018г., постановено по търг.дело №
1164/2017г. по описа на ВКС, определение №60118/18.06.2021г., постановено
по търг.дело №231/2019г. по описа на ВКС. По изложените съображения
считам, че индекс 1-5а се явява по-точен измерител на резултата от
инстанционен контрол спрямо индекс 1-3а в случай, че не се възприемат
изложените подробно по-горе аргументи за приложението на индекс „1-1”
или индекс „1-4д”.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3