РЕШЕНИЕ
№
гр.Ловеч, 20.03.2020 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ЛОВЕШКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, касационен състав, в публично заседание на двадесет и пети февруари през две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБОМИРА КРЪСТЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЙОНИТА ЦАНКОВА
ДИМИТРИНА ПАВЛОВА
при секретаря ТАТЯНА ТОТЕВА и в присъствието на прокурора СВЕТЛА
И. като разгледа докладваното от съдия ЦАНКОВА КАНД № 28 / 2020 год. и на основание данните по делото и закона,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 63, ал. 1 от ЗАНН във връзка с гл. ХІІ от АПК.
С решение № 180 от 13.12.2019 г., постановено по АНД № 242/2019 г., Троянският районен съд, пети състав, е потвърдил Наказателно постановление № 771 от 07.06.2019 г. на Директора на Регионална дирекция по горите - Ловеч, с което на А.Б.С., ЕГН: **********,***, в качеството на лицензиран лесовъд, на основание чл. 275, ал. 1, т. 2 от ЗГ и чл. 53, ал. 1 и ал. 2 от ЗАНН, е наложена глоба в размер на 300 /триста/ лв. за нарушение по чл. 257, ал. 1, пр. 2, т. 1, пр. 1 от ЗГ, във вр. с чл. 108, ал. 3 от ЗГ, във вр. с чл. 61, във вр. с чл. 47, ал. 1, т. 1 от Наредба № 8 от 05.08.2011 г. за сечите в горите, във вр. с чл. 12б, а. 1, т. 5 от Наредба № 1 от 30.01.2012 г. за контрола и опазването на горските територии, като законосъобразно.
Със същото решение е осъдена А.Б.С., ЕГН: **********,***, да заплати в полза на Държавата, по сметка на РС – Троян, сумата от 370, 20 лв. разноски по поделото.
Недоволна от така постановеното решение е останала А.Б.С., ЕГН: **********,***, която чрез адв. В.К. от ЛАК, в законния срок е подала касационна жалба против решението на ЛРС с твърдение за нарушение на материалния и процесуалния закон. Сочи се, че РС е кредитирал единствено писмените и гласни доказателства, като необосновано не е кредитирал заключението на вещото лице. Сочи се, че въз основа на заключението на вещото лице не може да се направи категоричен извод, че административното нарушение е доказано, като се твърди, че липсва извършено административно нарушение. В заключение се моли обжалваното решение да бъде отменено, като бъде отменено обжалваното пред РС наказателно постановление. В съдебно заседание касаторът се явява лично и се представлява от адв. К., която поддържа касационната жалба и излага допълнителни аргументи, че решението на РС е немотивирано, като се твърди, че първоинстанционният съд не е изложил мотиви кои доказателства кредитира.
Ответникът по касационната жалба – Регионална дирекция по горите – Ловеч - се представлява от юрк. С.Т., която в съдебно заседание и в писмен отговор по касационната жалба излага аргументи за неоснователност на касационната жалба и законосъобразност на решението на РС. Сочи се, че заключението на вещото лице не опровергава изводите на районния съд, че административното нарушение е доказано, като се сочи, че за съставомерността на същото е ирелевантно колко точно на брой са отсечените дървета. Сочи се, че при съставянето на АУА и НП не са допуснати процесуални нарушения, а от всички събрани пред РС доказателства административното нарушение е доказано.
Представителят на прокуратурата дава заключение, че касационната жалба е основателна, а решението на РС следва да бъде отменено, като вместо него се постанови друго, с което да се отмени наказателното постановление. Прокурорът сочи, че неясно защо районният съд не е кредитирал заключението на вещото лице, като сочи, че съгласно същото заключение само на 4 дървета не е имало поставена КГМ, като атернативно намира, че в случай, че касационната инстанция приеме за доказано административното нарушение, следва да отмени наказателното постановление поради маловажност на случая по чл. 28 от ЗАНН.
Касационният състав на съда като прецени събраните по делото доказателства и съобрази доводите на страните и наведените касационни основания, намира за установено следното:
Жалбата е подадена в законоустановения срок от надлежна страна, поради което е допустима и следва да бъде разгледана от касационната инстанция.
Жалбата е неоснователна.
С Наказателно постановление № 771 от 07.06.2019 г. на Директора на Регионална дирекция по горите - Ловеч, на А.Б.С., ЕГН: **********,***, в качеството на лицензиран лесовъд, на основание чл. 275, ал. 1, т. 2 от ЗГ и чл. 53, ал. 1 и ал. 2 от ЗАНН, е наложена глоба в размер на 300 /триста/ лв. за нарушение по чл. 257, ал. 1, пр. 2, т. 1, пр. 1 от ЗГ, във вр. с чл. 108, ал. 3 от ЗГ, във вр. с чл. 61, във вр. с чл. 47, ал. 1, т. 1 от Наредба № 8 от 05.08.2011 г. за сечите в горите, във вр. с чл. 12б, а. 1, т. 5 от Наредба № 1 от 30.01.2012 г. за контрола и опазването на горските територии.
Районният съд е приел, че при издаването на АУАН и НП не са допуснати процесуални нарушения, като е приел, че административното нарушение е доказано. Районният съд е изложил подробни мотиви защо кредитира свидетелсксите показания и писмените доказателства. Допълнително районният съд е изложил и мотиви защо не кредитира заключението на вещото лице, като е посочил, че за времето от извършване на проверката на 23.04.2019 г. до времето на огледа на вещото лице на 10.10.2019 г. е изминал значителен период от време.
Съгласно чл. 220 от АПК касационният съд преценява прилагането на материалния закон въз основа на фактите, установени от първоинстанционния съд в обжалваното решение.
В допълнение съгласно чл. 221, ал. 2 от АПК - Когато касационният съд остави в сила решението, той го мотивира, като може да препрати и към мотивите на първоинстанционния съд.
Касационната инстанция споделя мотивите на районния съд както за липса на допуснати процесуални нарушения при издаването на АУАН и НП, така и за доказаност на административното нарушение и неговата правилна правна квалификация.
Противно на твърдението на касатора, видно е че районният съд е изложил достатъчно подробни мотиви, които касационната инстанция споделя.
Районният съд е приел, че нарушението, за което е ангажирана административнонаказателната отговорност на касаторката А.С. е доказано, видно от събраните по делото писмени и гласни доказателства, които са непротоворечиви, като е посочил, че на първо място безспорно е обстоятелството, че наказаната А.С. е вписана в регистъра на Изпълнителна агенция по горите като лице, упражняващо частна лесовъдска практика с Удостоверение № 11652/15.07.2015 година. На следващо място Позволителното за сеч № 0478829 от 15.01.2019г. е издадено от инж. М.Ф. на А.С., в качеството й на представител на собственика на имота, в който ще се проведе сечта – Й.К., със срок на провеждане на сечта от 18.01.2019г. до 31.12.2019г. и същият срок за извозване на материалите от сечището, с очакван добив от 117.0 плътни кубически метра лежаща маса, посочена по категории в самото позволително за сеч.
Съгласно разпоредбата на чл. 257, ал. 1, т. 1 от ЗГ се наказва с глоба от 300 до 5000 лева, ако не е предвидено по-тежко наказание, длъжностно лице или лице, упражняващо лесовъдска практика, което не изпълни или изпълни несвоевременно задължения или контролни правомощия, възложени му по този закон, подзаконовите актове по прилагането му, както и решения и предписания, основани на тях. В конкретният случай А.С. е санкционирана именно за това, че не е изпълнила задълженията си да следи за спазване на правилата за сеч, като не е взела мерки за предотвратяване и спиране на незаконни действия по извършване добива на дървесина, като е допуснала отсичането на 11 броя дървета от цер с обем 5 пл.куб.м. дърва за огрев и 6 броя дървета от благун с обем 2 пл.куб.м. дърва за огрев, без същите да са маркирани с контролна горска марка в основата на пъновете.
Районният съд е изложил и подобни мотиви защо намира правната квалификация на административното нарушение за законосъобразна, които също се споделят от касационната инстанция.
Правилно е прието от РС, че нормата на чл. 257, ал. 1, предл. 2, т. 1, предл. 1 от ЗГ е бланкетна норма, поради което както актосъставителят при съставяне на АУАН, така и административнонаказващият орган при издаване на НП са посочили и нормата, регламентираща съответните контролни правомощия, възложени на наказаната А.С. – посочени са разпоредбите на чл. 61, във вр. чл. 47, ал. 1, т. 1 от Наредба № 8 от 05.08.2011г. за сечите в горите и чл. 12б, ал. 1, т. 5 от Наредба № 1 от 30.01.2012г. за контрола и опазването на горските територии. В разпоредбата на чл. 61 от Наредба № 8 от 05.08.2011г. за сечите в горите е регламентирано, че до освидетелстване на сечището лицето, на което е издадено позволителното за сеч, носи отговорност и осъществява контрол по спазване изискванията на чл. 47 и 48, както и за изпълнение на технологичния план за добив на дървесина. В разпоредбата на чл. 47, ал. 1, т. 1 от същата наредба е посочено, че при провеждане на сечите лицата, извършващи добив на дървесина, са длъжни да секат само определените и отбелязани за сеч дървета. В разпоредбата на чл. 12б, ал. 1, т. 5 от Наредба № 1 от 30.01.2012г. за контрола и опазването на горските територии е отразено, че лицата по чл. 108, ал. 2 от ЗГ, каквото лице е и А.С., след получаването на позволителното за сеч са длъжни да следят за спазването на сроковете и правилата за сеч, в т. ч. да се извършва сеч само в границите на насаждението на определените и отбелязани за сеч дървета, а при гола сеч – на всички дървета върху площта на сечището без забранените за сеч дървета, указани в позволителното за сеч.
Ето защо правино е прието от РС, че субект на нарушението по чл. 257, ал. 1, предл. 2, т. 1, предл. 1 от ЗГ, във вр. чл. 108, ал. 3 от същия закон, във вр. чл. 61 от Наредба № 8 от 05.08.2011г. за сечите в горите, във вр. чл. 47, ал. 1, т. 1 от същата наредба, във вр. чл. 12б, ал. 1, т. 5 от Наредба № 1 от 30.01.2012г. за контрола и опазването на горските територии - е лице, на което е издадено позволителното за сеч, вписано в публичния регистър за упражняване на лесовъдска практика – чл. 108, ал. 2 от ЗГ. Правилно районният съд е приел, което не се и оспорва, че А.С. е субект на нарушението, тъй като е лице, на което е издадено позволителното за сеч, вписано в публичния регистър за упражняване на лесовъдска практика.
В допълнение районният съд е изложил и мотиви защо и въз основа на кои доказателства приема, че административното нарушение е доказано, като е посочил, че кредитира показанията на свидетелите Н.К.Л. и М.А.С., както и че кредитира АУАН и констативния протокол, видно от които в имот кадастрален № 03558.205.34 – частна горска територия, подотдел 223 - „б“, землище на с. Белиш, община Троян, е установено наличието на отсечени общо 17 броя дървета от цер и благун, които не са били маркирани за сеч с контролна горска марка в основата на пъновете. Установена е и кубатурата на отсечените немаркирани дървета, а именно 5 пл.куб.м. дърва за огрев от цер и 2 пл.куб.м. дърва за огрев от благун. Районният съд е посочил, че още при извършената в имота проверка на 23.04.2019 г. от свидетелите Л. и С., в присъствие на наказаната А.С., са били измерени диаметрите на пъновете на отсечените дървета от цер и благун, които са вписани в констативния протокол.
Районният със е изложил и мотиви относно
възражението на жалбоподателката, сега касатор, че тя самата не е присъствала
на място при извършената проверка в имота.
Касационната инстанция споделя мотивите на РС, че е
безспорно установено от писмените и гласни доказателства, че С. е присъствала
на проверката, извършена от служителите на РДГ - Ловеч – свидетелите Н.К.Л. и М.А.С.
на 23.04.2019г. в 11.30 часа. Същото се доказва на първо място от съдържанието
на съставеният при проверката констативен протокол, в който е вписано, че
проверката се извършва в присъствието на А.С., лицензиран лесовъд на
частна практика, с посочените адрес, ЕГН и удостоверение, която е подписала
протокола в качеството на лице, присъствало на проверката, след което е
получила и екземпляр от протокола на 23.04.2019г. в 12.30 часа, за което отново
се е подписала. Районният съд е изложил мотиви, че е логично е, в случай че А.С.
не е присъствала на проверката на място, да не положи подпис, удостоверявайки
именно обстоятелството, че е присъствала на проверката. В такъв случай С. би се
подписала само като лице, на което е връчен екземпляр от констативния протокол,
но не и като присъствала на проверката.
В допълнение следва да се посочи, че е ирелавантно
дали касаторката А.С. е присъствала или не на проверката на 23.04.2019 г., т.к.
в ЗАНН липсва изискване за съставяне на констативен протокол, поради което и
каквито и да било възражения относно съставянето и съдържанието на същия не
биха се отразили на законосъобразността на наказателното постановление, т.к.
административнонаказателното производство започва със съставянето на акта за
установяване на административно нарушение – чл. 36, ал. 1 от ЗАНН.
Касационната инстанция намира, че РС е изложил и мотиви относно заключението на вещото лице, като е посочил, че констатацията на вещото лице за наличието на КГМ на пъновете, отбелязани с оранжева боя като немаркирани при проверката на 23.04.2019г., е към дата 10.10.2019г., което е около половин година след установяване на нарушението. По тези съображения районният съд, без да игнорира изцяло заключението на вещото лице, е посочил, че дава вяра на писмените и гласни доказателства.
Настоящата инстанция споделя и тези мотиви на районния съд, към които следва да препрати съгласно чл. 221, ал. 2 от АПК, поради което намира, че решението на РС е достатъчно мотивирано и липсва съществено нарушение на процесуалните правила - касационно основание по чл. 348, ал 3, т. 2 от НПК.
В допълнение от страна на касотора нито пред РС,
нито пред настоящата инстанция са представени доказателства, които да
опровергават или разколебават писмените и гласни доказателства, които правилно
районният съд е кредитирал, видно от които е доказано извършеното
административно нарушение.
Отделно за съставомерността на административното
нарушение е ирелевантно колко броя са остсечените дървета, които преди това не
са маркирани с контролна горска марка, поради което дали броят на същите е 17
бр. или 4 бр. не се отразява на съставомерността на административното
нарушение, а би имало значение единствено при определяне на размера на глобата
/индивидуализацията на административното наказание/, която в случая е наложена
в минималния размер, предвиден в закона.
Ето защо изводът на районния съд за потвърждаване на наказателното постановление е законосъобразен, поради което решението на РС следва да бъде оставено в сила. Касационната жалба е неоснователна.
С оглед правомощията на касационната инстанция по чл. 218, ал. 2 от АПК и за пълнота следва да се отбележи, че решението на РС е валидно, допустимо и съответстващо на материалния закон.
На основание гореизложеното и чл. 63, ал. 1 от ЗАНН и чл. 221 от АПК Ловешкият административен съд
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 180 от 13.12.2019 г., постановено по АНД № 242/2019 г. на Троянския районен съд, пети състав.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: