МОТИВИ
към присъда по НОХД 584/2016
г-. по описа на Окръжен съд – Хасково
Окръжна Прокуратура – Хасково, е
повдигнала и предявила обвинение против подсъдимата Р.А.Х. *** за престъпление по чл.343 ал.3 предложение последно, б.“Б“ предл.1, вр. ал.1 б. “В“, вр. чл.342 ал.1 от НК - за това, че : На 27.05.2013г. в с. K.A, Хасковска област на първокласен път I-8 при километър 380 + 520, при управление на л.а.„БМВ 730 Д„ с рег. № ***, нарушила правилата за движение посочени в чл.20 ал.2 от ЗДвП
„ Водачите на пътни превозни средства са длъжни, при избиране
скоростта на движението да се
съобразяват с атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието на пътя и на
превозното средство, с превозвания товар, с характера и интензивността на движението, с конкретните условия на видимост,
за да бъдат
в състояние да спрат пред всяко
предвидимо препятствие. Водачите са длъжни
да намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат когато възникне опасност за движението„ и чл.117 от ЗДвП – „ При
приближаване на място където на пътя или в близост до него се намират деца,
водачът на пътното превозно средство е длъжен да намали скоростта а при
необходимост да спре когато възникне опасност за движението“
и по непредпазливост, на пешеходна пътека, причинила смъртта на Х М.В.
на *** години .
Граждански иск по делото не е
предявен. Пострадалите Й.Х.Ж. и М.А.В. – родители и наследници на починалия в
резултат на ПТП Х М.В. с ЕГН **********, роден на ***г. б.ж. на с. ***, на осн. чл.76 от НПК
бяха конституирани като частни обвинители в наказателното производство , действащи
лично и с повереникът си адв.
Б. от САК .
Прокурорът от Окръжна Прокуратура
– Хасково, поддържа повдигнатото против подсъдимата обвинение, което намира за
доказано включително по квалифициращото обстоятелство – че е на пешеходна
пътека. В тази насока сочи, че мястото на което е ударено детето, не било
изоставена и необозначена пешеходна пътека, а продължение на тротоара на
намиращото се там Т- образно кръстовище. Прокурорът иска на подсъдимата да се наложи
наказание „лишаване от свобода„ към предвиденият за деянието минимум, при
изключителен превес на смекчаващите вината и обстоятелства, като изпълнението
му се отложи по реда на чл. 66 ал.1 от НК.
Адв.Б. повереник
на частните обвинители, също намира повдигнатото против подсъдимата обвинение
за доказано, като иска да и бъде определено наказание „ лишаване от свобода „
ефективно, в размер около средният предвиден за деянието, при превес на отегчаващите
вината обстоятелства. Претендира и разноски.
Частните обвинители Й.Х.Ж. и М.А.В.,
поддържат изложеното от повереникът си.
Адв. Р. - защитник на подсъдимата,
намира повдигнатото и обвинение за
недоказано. По отношение на изложеното от прокурора в пледоарията, относно
квалифициращото обстоятелство заявява, че на практика това представлявало изменение
на обвинението, чрез въвеждане на нови факти по които подсъдимата не се
защитавала. В пледоарията си излага съображения, че от доказателствата се
установило, че не подсъдимата, а майка и – св. М.М. е
автор на деянието , което не се отричало от последната и иска да бъде оправдана.
Прави и алтернативно искане, в случай че подсъдимата бъде призната за виновна,
да и се наложи наказание, чието изпълнение бъде отложено по реда на чл. 66 от НК.
Подсъдимата заявява, че разбира
обвинението. Възползва се от правото си да не дава обяснения. Твърди единствено,
че не тя, а майка и управлявала автомобила.В личната си защита се придържа към
изложеното от защитникът си, а в последната си дума отрича вината си .
Съдът като прецени събраните по
делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от
фактическа страна следното:
През лятото на 2013г. предстояло
сватбеното тържество на подсъдимата Р.А.Х., която през месец май на същата
година била с фамилното име „ И. „ и по този повод, тя и майка и – св. М.М., решили да отида на покупки в гр. Одрин Р. Турция. За
целта на 27.05.2013г. около 16.00 -16.30
часа следобед, двете потеглили от гр. Хасково към гр. Одрин, с черен на цвят
лек автомобил марка „БМВ 730Д” с рег. № *** собственост на „**** ЕООД” – Хасково, чиито едноличен собственик и управител бил
св.А. И. М. – баща на подсъдимата и съпруг на св.М..Подсъдимата управлявала
автомобила без поставен предпазен колан , а майка и седяла на предната дясна
седалка с поставен предпазен колан. Движението се осъществявало по първокласен
път I-8 / ПП I-8/, който минавал през с.К.А., Обл.Хасково.
Времето било слънчево, пътят сух, а видимостта нормална. Около 18.00 часа, в
светлата част на денонощието двете навлезли в с. Кап. Андреево, като подсъдимата
управлявала автомобила със скорост от 78 км./ч. и се движели в указаната посока
към ГКПП „ Кап. Андреево „ / от запад на изток /. Пътя минавал през центъра на
селото като участъкът на километър 380+520 бил прав, хоризонтален, с гладка асфалтова
настилка, пътното платно било двупосочно, с ширина на всяка от пътните ленти по
3.60 м., без разделителна линия между тях, а движението регулирано с пътни
знаци и маркировка. По посоката на движение на автомобила управляван от
подсъдимата, непосредствено преди кръстовище имало поставен пътен знак „Д 17 –
Пешеходна пътека”. Непосредствено след кръстовището и на 12.50 м. след знака, на
пътя имало ясно очертана и видима напречна пътна маркировка - пешеходна пътека
„М 8-1„ , изпълнена с широки непрекъснати линии успоредно на оста на пътя. На
4,1 м. след тази пешеходна пътека също вдясно, по посоката на движението на
подсъдимата, имало поставен знак „А 19 – Внимание деца”, а малко преди него
знак „ В 24 – забранено изпреварването“. На разстояние 40.10м. след знака „А-19„
, на пътя имало остатъци от хоризонтална маркировка за втора пешеходна пътека
от същия тип, която била силно износена, до степен изтрита и трудно забележима в сравнение с
първата, но известна на живеещите в селото, които я използвали. По същото време,
когато автомобилът управляван от подсъдимата с посочената скорост навлязъл в
селото и приближавал описаният участък от пътя, на левият тротоар спрямо посоката
и на движение, се намирали група деца - свидетелите К.Т., Ц.И., П.В., Б.М., Ц.В.
- брат на пострадалия Х В. и самият пострадал. Децата си играели в близост до
магазин на същия тротоар, стопанисван от св.Е.К.. Последната заедно със св.Б.В.,
били пред магазина и пиели кафе и към тях се приближила св. А.М. . Видимостта от
пътя, към тротоара където се намирали децата и свидетелките била над 100 м. и не
била ограничена от дървета или храсти, а движението по пътя в този момент не
било интензивно. По време на играта, децата решили да пресекат пътя по
изтритата пешеходна пътека и продължат играта си на отсрещният тротоар, като
първоначално били събрани в група, но се разделили. Пострадалото дете Х.В. се
насочил да пресича първи, вървял забързан, но не бягал, а останалите деца били
все още на тротоара. Като стигнал до пътя, пострадалият се огледал и тръгнал по
същия начин да го пресича по изтритата пешеходна пътека, от ляво на дясно,
спрямо посоката на движение на управлявания от подсъдимата автомобил.
Последната в този момент продължавала да управлява автомобила със скоростта от
78 км/ч. и макар видимостта й към тротоара и децата да била над 100 метра, не
видяла както намиращите се на тротоара деца готвещи се да пресекат пътя, така и
пострадалото дете Х В., което вече било пресякло лявата пътна лента /
насрещната на подсъдимата/ и продължило движението си в пътната лента, на
управляваният от подсъдимата автомобил. Въпреки, че имала възможност, подсъдимата видяла детето едва непосредствено
преди удара, успяла единствено да подаде звуков сигнал с клаксона на
автомобила, не и да спре. В резултат последвал удар със страничната част на
предния ляв калник на автомобила, в предната повърхност на дясната подбедрица под капачката на коляното на детето. От удара тялото
на детето се увлякло от двигателната сила на автомобила, завъртяло се в посока
обратна на часовниковата стрелка, но било ударено в дясното си рамо от лявото предно
странично огледало на автомобила от което тялото му било отхвърлено към пътя и
падайки, детето ударило главата си в лявата тилна област, в асфалтовата
настилка. След това тялото му се претърколило и плъзнало по пътя към южната
пътна лента / насрещната /, в която в този момент се движел св.Г.Г. с лекият си автомобил „Рено Клио
”. Пред автомобила на св. Г. нямало други автомобили и той имал видимост, но
зад него се движел служебен полицейски автомобил „ Ситроен „ на ГПУ –
Свиленград, в който били свидетелите С.Я. и К.Г.. Св.Г. наблюдавал по-често в
огледалото за обратно виждане полицейският автомобил, поради което не видял пресичащото
дете и ударът между него и управляваният от подсъдимата автомобил „БМВ“. Видял
обаче как детето се търкаля по асфалта и предприел действия по спиране с автомобилът
си. При търкалянето по пътя, детето навлязло в лентата за движение на свидетеля
и се ударило в задната лява гума на автомобилът му, чуто от свидетеля.
Последния спрял в намираща се в дясно от пътя, по посоката му на движение отбивка, а детето останало на пътя почти между двете пътни
ленти, на мястото където при огледа е установено петното от червеникаво жълта
течност. Непосредствено след удара с детето,
подсъдимата завила инстиктивно
волана на лекият автомобил „БМВ” на дясно и автомобилът
се ударил челно, в бетонен електрически стълб на десния тротоар, по посоката си на движение. От удара се задействали
предните две въздушни възглавници на автомобила и поради това, че не била с поставен предпазен колан, подсъдимата ударила главата си в предното панорамно стъкло, което се напукало отвътре навън, получила и наранявания по тялото и ръката си. Св. М., която пътувала на предната дясна седалка макар да била с поставен предпазен колан, също получила наранявания, някои от които с кървене и част от кръвта попаднала
върху двете въздушни възглавници. От удара целостта на стълба се нарушила, проводниците се скъсали и започнали да искрят, а подсъдимата
и майка – св. М. слезли от автомобила. Св.Г., който вече бил спрял и чул удара на лекият автомобил „БМВ” в стълба , погледнал
към него и видял как подсъдимата слязла от вратата на водача, а от другата
предна врата слязла св. М. и ги разпознал,
от пътуванията си през
ГКПП „Кап. Андреево„ , не забелязал да носят чанти. Свидетелите С.Я. и К.Г., пътуващи със
служебният автомобил „ Ситроен „ на ГПУ - Свиленград зад автомобила на св.Г.
също спрели, не видели самият удар на детето от автомобила управляван на
подсъдимата, но видели тялото на детето на пътя и удареният в стълба лек
автомобил „БМВ”. Не забелязали
кой го управлявал, сигнализирали чрез дежурния на
ГПУ – Свиленград на тел.112 за случилото
се и запазили произшествието,
до идване на полицейските
служители.
Случилото се било видяно от свидетелките Е.К., Б.В.
и А.М. . Св. К. не видяла удара на детето от лекият автомобил „БМВ”, но чула
шума от него и като погледнала,
видяла детето паднало на асфалта, а лекият автомобил движещ се с висока според нея скорост,
се заиграл /направил няколко
движения по пътя на ляво и дясно / и се ударил в ел.стълб. Свидетелката видяла, че в този момент посоченият автомобил се управлявал от подсъдимата, която след удара в стълба слязла от вратата на водача , а по – възрастната - майка св. М. от другата
врата. Свидетелката не забелязала
дали двете носят дамски чанти но видяла, че подсъдимата е облечена със сини дънки и светла блуза, а майка и с черен панталон и шарена блуза. Ударът на детето от лекият автомобил „БМВ”, бил видян
от св.Б.В. и св. А.М.. Последната
видяла и, че преди това детето се огледало , а след удара отишла до него и не успяла да забележи слизането на подсъдимата и св.М. от автомобила. Св. В. видяла освен това и движението
на автомобила преди удара, като и направило впечатление, че се
движел бързо. При самият удар, детето изхвърчало и паднало на асфалта, след което автомобилът се ударил в ел.стълб и подсъдимата слязла от вратата на водача, била облечена с дънки и
светла блуза, която по - късно
сменила с тъмна, а св. М. слязла
от другата предна врата . След
това св. В. също отишла до удареното дете и видяла кръвта
на пътя около главата му, като според
нея то още имало пулс. В този
момент дошла и св. М. с подсъдимата. Свидетелката попитала последната за къде бърза и подсъдимата и отвърнала, че бързала за гр.Одрин. Свидетелката
се обадила на тел.112 и съобщила
за станалото, като според нея при
удара детето било закачено от калник
или странично огледало на автомобила. Случилото се било видяно и от свидетелите К. Т. и Ц.И., а свидетелите
Б.М., П.В. и Ц.В., чули шумът
от удара и видели пострадалия паднал
на пътя, но не и самият удар.
От своя страна, св. В. незабавно
след случилото се отишъл до
дома си и казал на майка си – св. Й.Ж., а след това и
на баща си - св. М.В.. Св.Ж.
отишла на местопроизшествието
и видяла пострадалия на пътя, той не мърдал, видяла и удареният в стълба лек автомобил „БМВ”. По подаденият сигнал за настъпилото ПТП, първи на местопроизшествието пристигнали свидетелите Д.Л. и Р.Д. – служители на ********, които видели удареният в стълба лек автомобил „БМВ”, а подсъдимата и майка й – св. М., били
извън автомобила. Свидетелите видели пристигналата
линейка и запазили местопроизшествието,
до идване на оперативно следствена група. Според св. Л., очевидците им
казали, че св. М. управлявала автомобила , което се потвърдило
от последната и те и взели документите, които според тях били изрядни, установили и самоличността
на подсъдимата. След тези
свидетели, на местопроизшествието пристигнали
и свидетелите Д.Д. и В.П. – също
полицейски служители. Последните
разбрали от свидетелите Л.
и Д. за случилото се и, че св. М. управлявала
автомобила, което последната и подсъдимата потвърдили. Св.Д. съставил АУАН против св. М., за нарушения по чл.20 и чл.150
от ЗДВП, по повод случилото включително,
че свидетелството и за управление на МПС е с изтекъл срок на валидност, което установил. От присъстващите
на място хора обаче, свидетелите Д. и П. чули, че подсъдимата управлявала автомобила и поради това изпробвали нея и св.М. за алкохол, но такъв не бил установен. След случилото се, подсъдимата се обадила на баща си - св. А.М., който пристигнал на местопроизшествието
с бъдещият й съпруг. Последният дал на
подсъдимата тъмна на цвят блуза и тя се преоблякла, което било забелязано от св. Б.В.. От своя страна, св.А.М.
отишъл до лекият автомобил „БМВ” и преместил
според показанията му, предната дясна
седалка назад, за да си вземе
лични вещи от жабката, но
бил отстранен от разследващия полицай.
На същата дата - 27.05.2013г. бил извършен оглед на
местопроизшествието, за което са съставени протокол и фотоалбум. В протокола са
описани установените при огледа констатации, пътните знаци и маркировка, като е
отразено, че видима е първата пешеходна пътека, а за втората е посочено, че е
изтрита и малко видима. Описани са намерени от ПТП следи, включително петното
от течност останало от пострадалия, състоянието на лекият автомобил „БМВ” с деформациите по него,
включително счупеното му ляво странично огледало, отворените му предни въздушни
възглавници, напуканото предно панорамно стъкло горе в ляво, с посока отвътре
навън, автомобилът е иззет и откаран на съхранение в РУ - МВР – Свиленград.
Първоначално било образувано д.п.
№ 378/2013г. на РУ – МВР – Свиленград, водено срещу неизвестен извършител за
престъпление по чл. 343 ал.1 б.„В“ вр.чл.342 ал.1 от НК, по повод причинената така смърт на пострадалия. В хода на същото, лекият
автомобил „БМВ” бил огледан като веществено доказателство и от купето му иззети косми, по
предните въздушни възглавници установени следи от кръв и парчетата с тях
иззети. Били взети и биологични образци / кръв и косми / за сравнително
изследване от подсъдимата и св.М. Трупът на пострадалия бил откаран в съдебна
медицина при МБАЛ – Хасково, където на 28.05.2013г. е огледан и аутопсиран от
съдебен лекар, а констатациите обективирани в изготвената
съдебно медицинска експертиза № 87/2013 г. /л.80-83 от ДП 378/2013г. /. При
аутопсията му са установени: черепно
мозъчна травма – разкъсно контузна
рана на главата в тилната област в ляво, охлузвания по лицето, хематом на
меките обвивки на черепа, счупване на костите на черепа, травматичен субарахноидален кръвоизлив, кръвоизлив
в мозъчните стомахчета, оток на мозъка , контузии на
белите дробове , на черния дроб, счупване на дясната мишница с изкълчване на
раменната става, охлузване по гърба , охлузвания по лявата ръка и двата крака .
По разпореждане на водещият
разследването, на същата дата -28.05.2013г. подсъдимата и майка и св.М. също били
прегледани от съдебен лекар в МБАЛ- Хасково, а травмите им описани в съдебномедицинска
експертиза № 231/2013 г. /л.65-67 ДП 378/2013г./. При прегледът на подсъдимата
били установени: повърхностно охлузване на челото на границата на окосмяването,
в ляво от средната линия и на 4 см. над горния ръб на лявата очница, заобиколено от оток с
диаметър около 3 см. Кръвонасядане под формата на
лента с размери 10/3 см., косо от горе надолу - от рамото и външния край на
ключицата, надолу и ляво над дясно гръдно зърно, до средната трета на гръдна
кост, в мястото където кръвонасядането пресича
ключицата е установен оток с диаметър около 3 см. По коремната и стена в
долната половина, под нивото на пъпа е установено хоризонтално лентовидно кръвонасядане с размери 20/3 см. от единия до другия
хълбочен гребен. Множествени охлузвания на гърба на дясната й длан и дорзалните повърхности на пръстите. На св. М.М. били установени контузионен
оток с кръвонасядане на носа, кръвонасядане
на лигавицата на долната устна, брадичката, охлузвания на дясната мишница и предмишница, контузионен оток с кръвонасядане и множествени охлузвания на дясната длан по дорзалната повърхност .
За случилото се, по посоченото
досъдебно производство против св. М. бил изготвен от ОП -Хасково обвинителен
акт, внесен в ОС – Хасково и образувано НОХД № 356/2014г. на ОС – Хасково по
което, същата била призната за виновна и осъдена. След отмяна на присъдата от
АС – Пловдив по ВНОХД № 345/2014 г. и връщане на делото за ново разглеждане,
било образувано НОХД № 583/2014 г. на ОС – Хасково, по което св. М. е
оправдана, като е прието, че не е автор на деянието.
След влизане в сила на оправдателната присъда,
с постановление на ОП – Хасково от 07.08.2015г. е образувано д.п. № 511/2015г.
на РУ – МВР – Свиленград срещу подсъдимата, за причиняване смъртта на
пострадалия на инкриминираната дата и място, при управлението на лекият
автомобил „БМВ“. По посоченото досъдебно производство са приобщени обективните
находки установени по предходното, при огледа на местопроизшествието, лекият
автомобил, иззетите биологични следи, сравнителният материал от подсъдимата и
св. М., констатациите за нараняванията им и тези от аутопсията на пострадалия,
установени от д-р Е., като след проведеното разследване е изготвен
обвинителният акт с който подсъдимата е предадена на съд.
Иззетите от лекият автомобил „БМВ„
биологични следи и сравнителен материал от подсъдимата и св.М. отново, както и
по предходното досъдебно производство са изследвани, но с назначената при
новото разследване съдебно-медицинска експертиза на веществени доказателства №
15/2015 г. / л. 44 – 47 д.п. 511/15 г. / изготвена от вещото лице Б.Г., което
съдът изслуша . От заключението се установява, че кръвната група на подсъдимата
е АВ /0/, а на св. М. е А /бета/. По обектите № 6 и 7
- парчетата от предна лява и дясна въздушни възглавници на л.а. „ БМВ“, е
установена човешка кръв оставена от лице с кръвна група А / бета
/ и може да произхожда от св. М., не и от подсъдимата. За иззетите от купето на
автомобила косми е установено, че един е животински, а останалите човешки и последните
могат да произхождат от подсъдимата и св. М..
На досъдебното производство е
назначена и изслушана в съдебно заседание, комплексна тройна съдебно медицинска
и автотехническа експертиза, изготвена от вещите лица
инж.В.С., инж.С.М. и д-р М.Б. / л.51-139 д.п./. От заключението на същата се
установява, че мястото на удара между пострадалият и лекият автомобил „БМВ“
управляван от подсъдимата, е на 3-4 м. източно от приетият в протокола за оглед
ориентир по дължина на пътното платно и на около 2.5 м.-3.5 м. северно, от
южното начало на платното за движение по ширина, в южната пътна лента в посока
към ГКПП Кап. Андреево „ - т.е. в
лентата за движение на л.а. „БМВ“. От този удар пострадалият паднал на пътното
платно, ударил главата си в ляво от което настъпила черепно мозъчната травма
довела до смъртта му. На тялото му било дадено направление напред и на ляво, претърколил
се и хлъзнал по асфалта, навлязъл в насрещната пътна лента, ударил тялото си в
задно ляво колело на „Рено Клио „ управляван от
св. Г. и станал на мястото на пътя, където е намерено петното от червеникаво
жълта течност. Скоростта на движение на автомобила „БМВ“ непосредствено преди
ПТП и при удара с пешеходеца е определена на около 78 км/ ч. , опасната зона за
спиране е определена на 53.85 м. , а времето за което автомобила изминава това
разстояние - 3.95 секунди. В заключението си вещите лица изследвали скоростта
на движение на пешеходеца – дете на *** години, в диапазона от бавен ход до
бързо бягане и времето за което може да измине разстоянието от 4.50 м. - от
началото на тротоара, до мястото на удара. Според заключението, в диапазона от
бавен до бърз ход, пешеходецът е извън опасната зона за спиране на автомобила, като
при навлизане на пътното платно при бавен ход, отстоял на 92.68 м. от мястото
на удара, при спокоен ход на 67-72м., а при бърз ход на 54.18 м. Единствено при
бягане това разстояние е по – малко от опасната зона на автомобила. В
заключението е посочено обаче, че момента в който е възникнала опасността за
подсъдимата като водач – наличието на децата на тротоара, включително и
пострадалия, с намерение да пресекат пътя и започналото от последния такова, видимостта
и към тях и пострадалият, е била над 100 м. независимо от движението на
последния и тя е имала техническата
възможност, да възприеме пътната ситуация и конкретно пешеходеца като опасност,
още докато е бил на тротоара и предотврати ПТП като спре. Вещите лица сочат, че
несвоевременната и реакция на водач, е довела до ПТП което е било предотвратимо,
както със скоростта от 78 км./ч., така и с максимално разрешената за населеното
място скорост от 50 км/ч.
При изследване причината за смъртта на
пострадалият Х М.В., вещите лица ползвали констатациите от огледа и аутопсията
на трупът му, направени от д-р Е. в СМЕ на Труп № 87/2013г. като са категорични, че причината за
смъртта му е черепно мозъчната травма причинила смъртта за секунди,
установените по тялото му увреждания са причинени по механизъм на действие от
твърд тъп предмет и могат да се получат при автомобилна травма. По отношение на
удара на пострадалия в лекият автомобил „ Рено Клио“
управляван от св. Г., вещите лица сочат, че този удар бил лек и не е довел до
травма, от която да е настъпила смъртта на пострадалия.
По повод авторството на деянието, вещите лица
извършили оглед и замервания на автомобила „БМВ „ и установили положението на
предните му седалки, състоянието на
предните предпазни колани които са с ширина
4.4 см, уврежданията по предното му стъкло. Съпоставили ги с нараняванията
на подсъдимата и майка й - св.М., установени от д-р Е., със средните
антропологични данни на женският пол и резултати от краш
тестове на леки автомобили. След извършеният анализ вещите лица са категорични,
че подсъдимата е управлявала автомобила без поставен предпазен колан, а майка и
седяла на предната дясна седалка с поставен такъв. В тази насока вещите лица сочат,
че седалките на автомобила са електрически, не може да се преместят ръчно и предната
лява е останала в позицията фиксирана при ПТП, а отстоянието
и от таблото на автомобила е такова, че на нея е невъзможно да седи човек с
маса повече от 50-52 кг. - т.е съответства на антропологичните данни на лице от
женски пол с височина около 150 см., като телосложението на подсъдимата. Изводът
им е подкрепен и от констатираните по тялото на подсъдимата наранявания. Тук вещите
лица сочат, че след ударът на автомобила в стълба, понеже подсъдимата била без
поставен предпазен колан, тялото и получило инерционна сила напред и нагоре в
ляво. При това движение, смачкала въздушната възглавница и ударила коремът си в
долната половина на кормилният кръг, който се прибрал навътре. От този удар се
получила хоризонталната лентовидна синина с размер 20/3 см., по коремът й,
между двата хълбока. В същото време ударила главата си в лявата челна област, в
ляво на предното обзорно стъкло на автомобила, което се счупило отвътре навън,
с характерна слънчогледова форма. Поради обстоятелството, че в този момент
спадналата вече въздушна възглавница се намирала между главата й и стъклото, ударът
не причинил порезни рани и не останали косъмчета по стъклото. По отношение на косото лентовидно нараняване на подсъдимата, с размер 10/3см.,
разположено от дясната ключица наляво, надолу и навътре към гръдната кост и
отокът на ключицата, вещите лица сочат, че вероятно е причинено също при
отварянето на въздушната възглавница, която притиснала към тялото й каишка на
чанта, сложена през дясното рамо. Обясняват травмата и с възможността, да се
получи от удар в кормилото при летежа на тялото й, като кормилото било
разположено така, че централната му част ще контактува с травмираните области. Вещите
лица са категорични, че лентовидните травми на подсъдимата не могат да са
оставени от предпазен колан , защото последният е с по – голяма площ от тази на
травмите, а при коланна травма следите съответствали,
или били по – големи от ширината на самият колан. Нараняванията по дясната ръка
на подсъдимата също били причинени при летежа на тялото й, като ръката се
отклонила от кормилният кръг, минала над или в страни от него и се ударила в
арматурното табло. По отношение на предният ляв предпазен колан на автомобила,
вещите лица сочат, че не бил използван по време на ПТП , като по него не са установени следи от
задействане на задържащата го система. За св.М. вещите лица са категорични, че
пътувала с поставен предпазен колан на предната дясна седалка. Тук сочат, че
положението на тази седалка е такова, че на нея да седи човек с по – голямо тегло,
а установената повреда / усукване / на предният десен колан, в областта на
закрепването му за дясната колона на автомобила, се получило в момента на удара
в ел. стълб, като колана бил поставен от пътуващото на тази седалка лице. Уврежданията
на св.М. описани при прегледът и от д-р Е., били причинени от контактуването на
главата й с предната дясна въздушна възглавница на автомобила, която е с по –
големи размери от лявата, били леки по характер и сочели, че е била с поставен
предпазен колан. За нараняванията по дясната й мишница и предмишница,
те били от инстинктивното изпъване на дясната ръка напред от св. М., с цел
предпазване от удар в арматурното табло. При това й положение, се задействала
въздушната възглавница, странична й част минала тангенциално по дясната предмишница и причинила охлузването. Последвало изместване
на ръката навън, към дясната част на купето от въздушната възглавница при което,
ръката й с гръбната повърхност на дясната длан се
ударила в предната дясна колонка на автомобила и се получили кръвонасядането, отока и охлузванията. Според вещите лица,
счупването на предното обзорно стъкло на лекият автомобил в лявата му част, от
лявата ръка на св. М. е невъзможно, защото тя нямала увреждания по тази ръка .
В допълнителното си заключение,
вещите лица описват подробно механизма на ПТП и уточняват, че първоначалният контакт
между управляваният от подсъдимата лек автомобил „БМВ“ и пострадалото дете, бил
в предния ляв калник на автомобила и предната повърхност на дясната подбедрица, под капачката на детето. От този удар тялото му
под влияние на двигателната сила на автомобила се увлякло и завъртяло в посока
обратна на часовниковата стрелка и било ударено от предното ляво странично
огледало на автомобила, в предната повърхност на дясното рамо, което довело до
травмите в тази област установени при аутопсията. След това детето паднало на
асфалта и ударило главата си в пътната настилка, което причинило черепно
мозъчната травма от която настъпила смъртта му. Претърколило се и плъзнало по
асфалта от което настъпили останалите травми, навлязло в насрещната лента за
движение и се ударило в автомобила „ Рено Клио „
управляван от св. Г. , но този удар не довел до смъртта му. В това заключение,
по отношение състоянието на двете предни седалки на автомобила изследвани и чрез
двата му контактни ключа, вторият от които представен от защитата, вещите лица
сочат, че за предната лява седалка нямало запаметени позиции и не е местена
след ПТП. За предната дясна седалка, предвид изложеното от св. А.М. не
изключват да е местена, като са категорични, че подсъдимата управлявала
автомобил, а св.М. пътувала отпред като пътник.
Описаната фактическа обстановка
се установява от показанията на свидетелите: М.В., Д.Д.,
В.П., С.Я., Р.К., П.В., Ц.В., Ц.И., Д.Л., Р.Д., М.М.,
А.М., Б.В., Е.К., К.Т. и прочетените на последните
двама, по реда на чл. 281 ал.4 вр. ал.1 т.2 пр.2 от
НПК, показания от досъдебното
производство. От показанията на свидетелите Й.Ж., К.Г., Б.М., А.М. и Г.Г. и от прочетените им, по реда на чл.281 ал.5 вр.ал.1 т.1 и 2 предл.2 от НПК,
показания от досъдебното производство. От заключението на вещото лице Б.Г. по
съдебномедицинската експертиза на веществени доказателства № 15/2015г., заключението
на вещите лица инж. М., инж. С. и д-р Б. по комплексната тройна, съдебно
медицинска и автотехническа експертиза и допълнителна
такава, приобщените по реда на чл.283 от НПК писмени доказателства и
предявените по чл.284 от НПК снимки на лекият автомобил.
По отношение на показанията на
свидетелите М.В. и Й.Ж. - родители на
пострадалото дете Х В. и прочетените на последната, по реда на чл. 281 ал. 5 т.
2 пр. последно НПК показания от досъдебното производство /л. 22 д.п /, както и
тези на св. Р.К., то съдът ги кредитира. Първият, който е баща на пострадалото
дете разбрал за случилото се, не ходил на местопроизшествието и не излага факти,
релевантни за настъпилото ПТП, а св. Ж. видяла мястото на което било тялото на детето
на пътя и удареният в стълба л.а. „БМВ„ . По отношение на св. К., той е
представител на ЕВН и сочи, че увреденият в резултат на ПТП електрически стълб е
възстановен.
В случая относно настъпилото ПТП
и авторството на деянието в лицето на подсъдимата, са налице преки
доказателства - показанията на свидетелите очевидци, които възприели
непосредствено случилото се и факта, че подсъдимата управлявала автомобила. В
тази насока са показанията на свидетелките Е.К. и Б.В. които съдът кредитира и които
възприели, както играещите до тях деца, сред които и пострадалото дете Х В.,
така и движението на управляваният от подсъдимата автомобил „ БМВ“. Св. В. –
пряк очевидец на случилото се е категорична, че видяла автомобилът да се движи бързо
преди удара с детето, което било отблъснато настрани и паднало на асфалта и
вероятно според нея, било ударено от калника и огледалото на автомобила, а след
последвалия удар на автомобила в стълба свидетелката видяла, че от мястото на
водача слязла подсъдимата. Това възприятие на свидетелката, относно удара на
детето от автомобила, съответства на установеното досежно
механизма на ПТП от вещите лица - инж. М.,
инж. С. и д-р Б., в тройната комплексна съдебно медицинска и автотехническа експертиза и допълнителната такава. Св.К. също
видяла движението на автомобила „БМВ“ управляван от подсъдимата, но след удара с
детето и блъскането му в ел. стълб, както и , че след това подсъдимата слязла
от мястото на водача, а св. М. от предната дясна врата. Изложеното от тези
свидетелки кореспондира с показанията на св.Г. който освен, че видял момента на
търкалянето на детето по асфалта, разпознал и подсъдимата и майка й – св.М. , при
слизането им от лекият автомобил „БМВ“, от предходните им пътувания през ГКПП „Кап.
Андреево“ и също е категоричен, че подсъдимата слязла от мястото на водача,
след удара на автомобила в стълба. Свидетелките В. и К. възприели и облеклото
на подсъдимата, като в тази насока са прочетените по реда на чл.281 ал.4 вр. ал.1 т.2 пр.2 от НПК, показания на св. К. от
досъдебното производство / л.25 д.п./, за които след прочитането заявява, че са
верни и допълват изложеното от нея пред съда. В тях е описала и потвърждава,
облеклото на подсъдимата и св.М.. Изложеното в прочетените показания на св.К., кореспондира
с показанията на св. В. дадени в съдебно заседание и възприетото от нея по
същия начин, облекло на подсъдимата и св.М.. Освен това св.В. възприела и ,че подсъдимата
по – късно си сменила блузата с по – тъмна, което кореспондира с показанията на
св. М. – майка на подсъдимата, в частта в която сочи, че след ПТП, дъщеря и се
преоблякла защото панталонът и бил скъсан. Предвид изложеното, съдът кредитира
показанията на свидетелите очевидци - К., В. и Г. дадени в съдебно заседание,
както и прочетените им от досъдебното производство показания на първата и
последния. За него показанията му от досъдебното производство / л.19 д.п. / ,
са прочетени по реда на чл. 281 ал.5 вр. ал.1 т.1 и
т.2 пр.2 от НПК и в тях посочил, че след като видял детето на пътя, чул удар в
автомобилът си преди да спре. Показанията на свидетелите са взаимносвързани,
непротиворечиви и допълващи се, относно възприетите от тях факти. Кореспондират
по между си и с установеното от тройната комплексна съдебномедицинска, автотехническа експертиза и допълнителна такава, които
съдът също кредитира. По отношение показанията на св.А.М. също очевидец на
случилото, съдът кредитира изложеното от нея в съдебно заседание, в частта в
която описва удара на детето от лекият автомобил „БМВ“. В тази им част
показанията и кореспондират с изложеното от посочените свидетели очевидци. В
частта в която твърди в съдебно заседание, че видяла подсъдимата да слиза от мястото
на водача, показанията и противоречат с прочетените и по реда на чл.281 ал.5 вр. ал.1 т.2 пр.2 от НПК, показания от досъдебното
производство / л.24 д.п./. В тези показания св. М. посочила, че след удара на
лекият автомобил „ БМВ“ в стълба, видяла подсъдимата и майка и да си разменят
местата в автомобила и от мястото на водача слязла по – възрастната жена - т.е
св. М., а подсъдимата слязла от предната дясна седалка и я видяла да носи
дамска чанта преметната през рамо, описва и размера на чантата. След прочитането,
свидетелката ги потвърждава, но отрича да е казвала размера на чантата и не
помнела дали видяла двете – подсъдимата и св. М. да си разменят местата в
автомобила. Последното противоречи и на изложеното в показанията на останалите
свидетели очевидци, които са категорични, че след ПТП именно подсъдимата слязла
от мястото на водача. Ето защо съдът намира ,че св.М. е видяла единствено
момента на удара на детето от лекият автомобил „ БМВ“, но не и как, подсъдимата
и св. М. слезли от автомобила , а ги видяла когато отишли до падналото на пътя
дете и в този момент възприела и чантата у подсъдимата. Очевидци на случилото
се станали и свидетелите К.Т. и Ц.И.. Те също видели ударът на пострадалият от лекият автомобил
„БМВ „ , но не и кой е бил водач на автомобила. Изложеното от тях и
възприятията им, макар тогава да са били малолетни, кореспондира с показанията
на останалите очевидци и механизма на ПТП, установен от вещите лица и съдът ги кредитира,
включително и прочетените по реда на чл.281 ал.4 вр.
ал.1 т.2 пр.2 от НПК показания от досъдебното производство на св. Т. /л. 26 /,
подкрепени от останалите кредитирани доказателства. Показанията на свидетелите П.В.
и Ц.В., също следва да се кредитират. Тези двама свидетели, тогава също малолетни,
видели след удара падналият на пътя пострадал, в същата насока са и показанията
на св. Б.М., който видял и удареният в електрическият стълб лек автомобил „БМВ“
и те следва да се кредитират. Единствено показанията на последния, дадени пред
съда в частта в която посочва, че видял след удара подсъдимата да слиза от
мястото на водача не следва да бъдат кредитирани . В тази им част, показанията
на св.М. противоречат на изложеното от самият него в прочетените му по реда на
чл. 281 ал. 5 вр. ал.1 т.1 от НПК , показания от
досъдебното производство /л. 30 д.п. / които следва да се кредитират и в които
посочил, че не видял такова обстоятелство, а след прочитането потвърждава, че
са верни но за това обстоятелство твърди, че не го помни .
По отношение на свидетелите К.Г. и С.Я. –
служители на ГПУ-Свиленград, пътували непосредствено зад автомобила на св.Г.,
то те не видели ударът на пострадалото дете от л.а. „ БМВ“ управляван от
подсъдимата, както и кой е водачът му, защото били заети с обезопасяването на
пътя, предвид падналите след удара в стълба електрически кабели. Показанията им
обаче, включително прочетените по реда
на чл. 281 ал. 5 вр. ал.1 т.2 пр.2 от НПК на първия /
л.14д.п./ следва са да се кредитират. В тях свидетелите пресъздават възприятията
си за състоянието на пътя, движението, пътната маркировка и състоянието и,
включително на мястото на което ударено детето, както и удареният в стълба л.а.
„ БМВ“. Изложеното от тях, кореспондира с установеното в тази насока от останалите
доказателства. Съдът не кредитира
показанията на св. А.М. в които твърди, че като му се обадила, подсъдимата му
казала, че майка и – св. М.М. предизвикала ПТП ,
както и изложеното от св. М.М., че тя, а не дъщеря й управлявала
лекият автомобил „ БМВ“ по време на ПТП. Тези свидетели са родители на
подсъдимата и заинтересовани, а изложеното не кореспондира с кредитираните
доказателства .
Не се кредитира и изложеното в
тази насока от свидетелите Д.Л. и Р.Д. - полицейски служители, пристигнали на
местопроизшествието. Според първия, очевидци му казали че св. М. била водач на
автомобила, тя не отрекла това, което се сочи и от втория, а документите и били
изрядни. Такова обстоятелство от установените и разпитани свидетели очевидци не
се твърди. Напротив доказателствата са категорични, че подсъдимата е
управлявала автомобила и слязла от мястото на водача, а св. М. от предната
дясна седалка. Именно защото е майка на подсъдимата, св. М. решила да поеме
вината за ПТП върху себе си и поради това се представила на полицейските
служители – Л. и Д. ,че е водач на автомобила. Твърдяното от тях противоречи и
на установеното, от съставеният от св.Д.Д., против
св. М. АУАН обстоятелство, че свидетелството и за управление на МПС било с
изтекъл срок. Съдът намира, че свидетелите Л. и Д., които не са очевидци на
случилото се, пресъздават казаното им от св. М., че тя била водач на автомобила,
а не своите преки възприятия и казаното им нея, те заявили на пристигналите свидетели
Д.Д. и В.П.- също полицейски служители, нямащи също,
преки впечатления за авторството на деянието. От техните показания обаче се
установява, че от присъствалите на местопроизшествието хора се дочуло, че не
св. М., а подсъдимата била водач на автомобила и поради това изпробвали двете
за алкохол,но такъв не бил установен. Изложеното от тях следва да се кредитира,
понеже е подкрепено от останалите кредитирани доказателства.
Съдът кредитира заключението на
вещото лице Б.Г. по съдебномедицинската експертиза на веществени доказателства
№15/2015 г. По отношение на заключението на вещите лица инж. М., инж.С. и д-р Б.,
по комплексната тройна съдебномедицинска и автотехническа
експертиза и допълнителна такава, то също съдът ги кредитира. Това е така защото, експертите основали
изводите си върху обективните находки установени при огледа на местопроизшествието,
лекият автомобил „БМВ“, констатациите от аутопсията на пострадалото дете и
нараняванията на подсъдимата и св.М., установени от д-р Е. и ги съпоставили,
използвайки научни методи. Изводът им, че именно подсъдимата е управлявала автомобила
при ПТП, кореспондира и с изложеното от
свидетелите очевидци. Определящо е установеното увреждане в лявата част на челото
на подсъдимата, което съответства на счупването на предното обзорно стъкло на
автомобила, горе в ляво и обосновава механизма на причиняването им, посочен от
вещите лица. По отношение на лентовидните наранявания по тялото на подсъдимата,
съдът приема, че те са получени от ударът й в кормилото на автомобила, в
момента на удара в електрическият стълб поради обстоятелството, че е била без
поставен предпазен колан, за което експертите са категорични. Поради това са
настъпили и увреждания й. По отношение уврежданията на св.М., механизмът на
причиняването им установен от вещите лица, съответства на обективните находки и
доказателствата, като капките кръв произхождащи от нея, намерени върху двете
предни въздушни възглавници на автомобила, са останали от нараняванията в
лицевата й част, при движението на тялото й в момента на удара на автомобила, в
електрическият стълб.
При така
установената и приета фактическа обстановка съдът намери , че подсъдимата Р.А.Х. е осъществила от
обективна и субективна страна, престъплението по чл.343 ал.1 б. „В“ предл.1, вр. чл. 342 ал.1 от НК,
като я призна за виновна в това, че: На 27.05.2013г. в с. К.А., Обл. Хасково, на първокласен път I-8 при километър 380 + 520, при управление на МПС- лек
автомобил „ БМВ 730 Д „ с рег. № ***, нарушила правилата за движение посочени в чл.20 ал.2 от ЗДвП и
чл.117 от ЗДвП и по непредпазливост, причинила смъртта на Х М.В. на *** години
б.ж. на с. *** обл. Хасково, като по първоначално
повдигнатото и обвинение, че деянието е извършено на пешеходна пътека и по
квалификацията по чл.343 ал.3 предложение последно, б. „ Б“ предл.1
от НК, на осн. чл. 304 от НПК я оправда .
От обективна страна
безспорно се установи, че на инкриминираната дата в с.К.А., подсъдимата
управлявала л.а. „БМВ“ със скорост 78 км/ч. и опасната и зона за спиране била 53.85м.
Приближавайки с посочената скорост към центъра на селото, подсъдимата имала
видимост над 100 метра към тротоара на който били децата, сред които и
пострадалото дете Х В., манифестиращи намерението си да пресекат пътя. В този
момент и предвид обстоятелството, че след като са близо до пътя децата са винаги
опасност за движението / чл.117 от ЗДвП/, е възникнала и първата опасност за
подсъдимата като водач и тя е следвало да съобрази поведението си, с
разпоредбата на чл.20 ал.2 от ЗДВП, вменяваща и в задължение да съобрази
скоростта си с възникналата опасността- в случая предвидима, с оглед знака „А19„
, предупреждаващ за възможната поява на деца на пътя, като я намали според пътната
обстановка, което не направила. Опасността за подсъдимата като водач, е
продължила и задълбочила с предприетото пресичане на пътя от пострадалото дете,
което в този момент отстояло на 54.18 м. от автомобила управляван от нея - т.е
малко извън опасната й зона и за подсъдимата, е възникнало задължението,
вменено пак с чл.20 ал.2 от ЗДвП - да спре, което не направила. Освен нормата на
чл.20 ал.2 от ЗДвП, с поведението си като водач, подсъдимата нарушила
императивната норма на чл.117 от ЗДвП, уреждаща поведението на водачите към
пешеходците и специално към децата и вменяваща в задължение на водачите, при приближаване към място, където на
пътя или в близост до него
се намират деца, както е в случая, да намалят скоростта си, а при
необходимост да спрат. Именно тези си задължения като водач на МПС не е изпълнила подсъдимата
въпреки, че имала техническата възможност да възприеме пътната ситуация от 100
м. и предотврати ПТП като реагира своевременно и спре , което не направила, а произшествието
е било предотвратимо, както със 78 км./ч. , така и с максимално разрешената за
населеното място скорост от 50 км/ч. В случая скоростта и е била несъобразена,
защото не поради превишаването й, е настъпило ПТП. Поведението на подсъдимата
като водач и допуснатите от нея посочени нарушения на ЗДвП, са в пряка и
непосредствена причинна връзка с настъпилият съставомерен
резултат - смъртта на пострадалият Х В..
По отношение на квалификацията по чл.343 ал.3
предложение последно б. „ Б“ предл.1 от НК – че
деянието е извършено на пешеходна
пътека, съдът оправда подсъдимата, като прие че този квалифициращ признак не се
доказа, поради следното: В случая движението е било регулирано с пътни знаци и
хоризонтална маркировка. Видно от писмото на АПИ – ОПУ – Хасково / л. 164 д.п.
/, в с. Кап. Андреево в този пътен участък е била обновена пешеходна пътека, обозначена в писмото като намираща се на км.
380 + 495. Това явно е първата пешеходна пътека „ М 8-1 „ , намираща се след
пътен знак „ Д 17 - Пешеходна пътека”. Съгласно чл.55 ал.7 от ППЗДвП посоченият знак се поставя на място, където платното
за движение е предназначено за пресичане от пешеходци, а поставянето му е от
двете страни на пътя по посоката на движението. Знакът е указвал мястото където
е могло да бъде пресечен пътя, независимо от липсата на очертана пешеходна
пътека непосредствено след него. Второто такова място, е намиращата се след
знака видима пешеходна пътека, изпълнена съобразно предписанията на чл. 64 т.3
б.“А“ от ППЗДвП и отстояща
на 12.50 м. след знака. Мястото на удара на детето от лекият автомобил, за
което се твърди от обвинението, че е пешеходна пътека е на 56.70 метра след
знака - извън обхвата му. Маркировката е
почти изтрита и невидима, а визуална представа за състоянието и се добива от
фотоалбума – снимки от № 1 до № 6 и описаното в протокола за оглед. В същата
насока са и показанията на свидетелите сочещи, че състоянието на втората пешеходна
пътека е именно такова, каквото е на снимките. Вероятно на това място, пешеходна
пътека е имало преди и тя е била известна на живеещите в селото, поради това и детето
е предприело пресичане на пътя там, но от събраните доказателства се установява,
че такава пешеходна пътека на мястото на практика е липсвала. Ето защо доколкото
не се установи наличието на този квалифициращ признак, съдът оправда
подсъдимата по тази част на обвинението, като не сподели доводите на прокурора,
че мястото е представлявало пешеходна пътека по смисъла на параграф 6 т.54 от д.р.
на ЗДВП. Такива факти като обвинение не са предявявани, а въвеждане на нови
факти по обвинението едва в пледоарията на прокурора, е недопустимо .
От субективна
страна подсъдимата е действала при условията на непредпазливост като форма на вината и конкретно небрежност, което се установява от действията й. Тя не е предвиждала настъпването на общественоопасните последици, но
е била длъжна и могла да ги
предвиди. Това е произтичало от вменените и от ЗДвП задължения на водач и поведението й е било несъобразено и с
предупредителният пътен знак „А-19„ указващ за внимание поради възможна поява
на деца и превишаването с 28 км./ч.
на разрешената за движение скорост в населеното място, последното обаче не е причина
за настъпване на ПТП. Причина за извършване на деянието е липсата на
необходимата концентрация при управлението на МПС и неспазване на установените със
ЗДвП правила за движение по пътищата.
Подсъдимата Р.А.Х. е родена на ***г***, ***, *** гражданка, ***, ****, с *** образование, живуща ***, с ЕГН **********.
В личната си декларация е посочила, че има съпруг и малки деца на ниска
възраст, което се установява и от представеното в съдебно заседание копие на
удостоверение за раждане. Характеристичните и данни са положителни. Същата е правоспособен
водач на МПС от 13.08.2008 г. за категории „ В“ , „АМ“, притежава СУМПС валидно
до 04.09.2018г. От приложената справка на КАТ – ОД МВР – Хасково се установява,
че е наказвана три пъти с наказателни постановления, за нарушения по ЗДВП през
2009г. ,включително за нарушение по чл.179 ал.2 от ЗДвП – ПТП поради
несъобразена скорост. Останалите и две наказания са за неправилно престояване
или паркиране и по КЗ , а през 2011 г. е наказана с фиш .
При определяне на
вида и размера на наказанието съдът отчете както смекчаващите , така и отегчаващите
вината и обстоятелства. Подсъдимата не е лице със завишена обществена опасност.
За смекчаващи вината и обстоятелства съдът прие, младата и възраст, чистото
съдебно минало, добрите характеристични данни, наличието на малки деца за които
да се грижи. Като отегчаващи вината обстоятелства обаче съдът отчете, високата
степен на обществена опасност на деянието, това, че е причинена смъртта на ***
годишно дете, превишаването на допустимата скорост за движение на МПС в
населено място с 28 км./ч. , което макар да не е причината за ПТП , тя вече е
била наказвана по административен ред за ПТП поради превишена скорост, липсата
на изразено съжаление. Това, че още с изначалното си поведение непосредствено
след ПТП, е станала причина за продължителността на наказателното производство.
В случая, предвид обстоятелството, че е допуснато нарушение и на чл.117 от ЗДвП
и пострадалият е дете, липсва съпричиняване защото
закрилата за децата е всеобхватна / т.р. № 2/2016 г. ВКС /.
За престъплението
по чл. 343 ал.1 б.”В” предл. първо, вр. чл.342 ал.1 от НК, е предвидено наказание „лишаване от
свобода” от две до шест години. В случая съдът намери, че не са налице многобройни
или изключителни, смекчаващи вината на подсъдимата обстоятелства по смисъла на
чл.55 от НК, поради което и определи наказанието при условията на чл.54 от НК,
при превес на смекчаващите вината обстоятелства,
като и наложи наказание от 3 / три / години „лишаване от свобода „ . За постигане
целите на чл.36 от НК – личната и генерална
превенция, предвид размера на наложеното
наказание, липсата на предходни
осъждания съдът намери, че за постигане целите на
наказанието и най- вече за поправянето и превъзпитанието на подсъдимата,
не е нобходимо да изтърпи наложеното и наказание „ лишаване от свобода„ ефективно,
поради което на осн. чл.66 ал.1 от НК отложи изпълнението
му за
срок от 5 години. На основание
чл. 343 Г вр. чл. 343 ал. 1 б. „В” предл.1
вр. чл.342 ал.1, вр. чл.37
ал.1 т.7 от НК, наред с наказанието „лишаване от свобода„ , съдът наложи на
подсъдимата и кумулативно предвиденото наказание „ лишаване от права „ по чл.37
ал.1 т.7 от НК, като я лиши от право да управлява
МПС за срок от 5 години, в рамките на срока по чл.49 ал.2 от НК, считано от
влизане на присъдата в сила.
С присъдата съдът се произнесе по вещественото доказателство л. а. „ БМВ
730 Д „ с рег. № ***, намиращ се на съхранение в РУ – МВР – Свиленград, което ведно
с двата контактни ключа за същото, разпореди да се върнат на управителя на
дружеството, чиято собственост е автомобила - А. И. М. ***.
Предвид постановената присъда, съдът на осн.
чл.189 ал.3 от НПК, осъди подсъдимата да заплати на частните обвинители сумата от 1000 лв. направени
от тях разноски за повереник, а в полза на Държавата разноски по делото в общ размер от 3298,86 лв.,
от които по сметка на ОД МВР – Хасково 1676.86 лв., а по бюджета на съдебната
власт по сметка на ОС – Хасково 1622 лв.
Мотивиран така съдът
постанови присъдата си.
Председател: