Р Е Ш
Е Н И Е
№............., град Шумен, 27.10.2023
г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Шуменският административен съд в публичното
заседание на двадесет и пети октомври две хиляди двадесет и трета година в
състав:
Административен съдия: Росица Цветкова
при секретаря Св. Атанасова
като разгледа докладваното от административен съдия Р.
Цветкова АД №179 по описа за 2023 година, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производство
по реда на чл.145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във вр. с
чл.13 ал.6 от Закон за социално подпомагане ЗСП/, образувано по жалба на В.М.В.
*** срещу Заповед №ЗСП/Д-Н/139 от 03.05.2023 г. на Директора на Дирекция
„Социално подпомагане“ - Шумен, с която е прекратена месечната социална помощ за
допълване на доходите по чл.9 от ППЗСП, считано от 01.04.2023 г., потвърдена с Решение
№30-41164#1 от 19.06.2023 г. на Директор на РДСП - Шумен.
В
жалбата се твърди, че заповедта е незаконосъобразна, тъй като е постановена в
противоречие с материалния закон. Жалбоподателят сочи, че по-горестоящият
административен орган при постановяване на Решението си по жалбата срещу
заповедта, не се съобразили с последващата законова промяна, а имено с отмяната
на чл.10 ал.1 т.6а и чл.10 ал.12 т.2 от ППЗСП, считано от 01.06.2023 г. и е
следвало да приложи новата редакция на закона, тъй като Заповедта на Директора
на Дирекция „Социално подпомагане“ – Шумен не е влязла в сила. Навежда и
доводи, че в случая се касае за безвъзмездна сделка, а именно дарение на имот,
поради което посочената данъчна оценка на имота незаконосъобразно е приета от
административния орган като стойност на сделката. Касае е се за дарение на имот
без получаване от страна на дарителя на каквато и да е насрещна престация
(облага). С оглед на гореизложеното жалбоподателят отправя искане към съда
оспорената заповед да бъде отменена като незаконосъобразна.
Ответната
страна Директор на Дирекция „Социално подпомагане“ – Шумен, редовно призован,
се явява лично Директорът, който изразява становище за неоснователност на
жалбата и предлага като така да бъде отхвърлена.
От събраните
по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, съдът
установи от фактическа страна следното:
Жалбоподателят
е подал заявление – декларация с вх. №ЗСП/Д-Н/139 от 30.01.2023 г. за
получаване на месечна социална помощ по чл.9 от ППЗСП. Въз основа на това
заявление и изготвения социален доклад от 30.01.2023 г., със Заповед
№ЗСП/Д-Н/139 от 08.02.2023 г. на Директора на Д „Социално подпомагане“ /Д „СП“/
– Шумен, на заявителя е отпусната месечна социална помощ за допълване на
доходите по чл.9 от ППЗСП в размер на 81.90 лева, считано от 01.01.2023 г.
След извършена служебна проверка, с процесната
Заповед №ЗСП/Д-Н/139 от 03.05.2023 г. Директорът на Д „СП“ – Шумен, на
основание чл.13 ал.2 от ЗСП и чл.28 от ППЗСП, е прекратил отпусната месечна
социална помощ за допълване на доходите по чл.9 от ППЗСП, считано от 01.04.2023
г. В мотивите на заповедта административният орган е посочил „поради
неизпълнение на задължение за писмено уведомяване в срок не по-късно от един
месец от настъпването им за всички промени на обстоятелствата, посочени в чл.12
ал.2 т.1-7 от ЗСП и на основание чл.15 ал.2 от ЗСП лицето/семейството се лишава
от социални помощи за срок от една година. Съгласно справка в Regix от 03.05.2023 г., на 09.03.2023 г. г-н В. е извършил
дарение на поземлен имот като стойността на сделката е 60 707.00 лв.
Помощта се прекратява на основание чл.10 ал.1 т.6а във връзка с чл.10 ал.12 т.2
от ППЗСП – стойност на сделката надвишава 60-кратния размер на ГМД – 4500
лева“.
Със Заповед
№Д_Н-Л-2/03.05.2023 г., издадена от директора на Д „СП“ –
Шумен, на основание чл.13 ал.2 и чл.15 ал.2 от ЗСП жалбоподателят В.М.В. е и лишен
от право на месечна социална помощ по чл.9 от ППЗСП за срок, не по-дълъг от 03.05.2024
г.
Процесната Заповед
№ЗСП/Д-Н/139 от 03.05.2023 г. на Директора на Д „СП“ – Шумен е връчена на
лицето на 17.05.2023 г., който я е оспорил по административен ред пред
Директора на РДСП – Шумен с жалба, депозирана по пощата на 31.05.2023 г. С Решение
№30-41164#1 от 19.06.2023 г. Директорът на РДСП – Шумен е отхвърлил жалбата
като неоснователна, с мотиви, идентични с изложените такива в първоначалния административен
акт. Решението е връчено на неговия адресат на 30.06.2023 г.
От
приложената по делото Справка №563548/03.05.2023 г. чрез отдалечен достъп по
данни за документ от Служба по вписванията – Шумен, съдържа данни за сделка с
недвижим имот, на която се е позовал и административния орган, както и от
приложения Нотариален акт за дарение на поземлен недвижим имот ведно с обекти и
сгради в него №58, том I, рег.№1313,
дело №51/2023 г. от 09.03.2023 г. по описа на нотариус с район на действие РС
град Шумен, се установи, че жалбоподателят на 09.03.2023 г. е дарил свой
недвижим имот с данъчна оценка в размер на 60 707.00 лева.
От така
установеното фактическо положение, съдът достигна до следните правни изводи:
Предмет на
оспорване е Заповед №ЗСП/Д-Н/139 от 03.05.2023 г., издадена от Директора на Д „СП“
– Шумен. Жалбата е подадена от адресата на заповедта - надлежна страна с право
и интерес от обжалване. За оспорваната заповед е изчерпана възможността за
административно обжалване, съгласно императивната разпоредба на чл.13 ал.5 от ЗСП. Жалбата е депозирана пред АдмС град Шумен на 10.07.2023 г. и доколкото
Решението на Директора на РДСП – Шумен е съобщено на оспорващия на 30.06.2023
г., то жалбата се явява депозирана в срок и е процесуално допустима, но
разгледана по същество се явява неоснователна, поради следните съображения:
Съгласно
разпоредбата на чл.168 ал.1 от АПК съдът следва да се произнесе по
законосъобразността на обжалвания административен акт към момента на издаването
му, като проверява дали е издаден от компетентен орган и в съответната форма,
спазени ли са процесуалноправните и материално правните разпоредби по
издаването му и съобразен ли е с целта, която преследва законът.
При извършена
служебна проверка за валидността на акта, съдът констатира, че същият е
постановен от Директора на Д „СП“ – компетентен орган според разпоредбата на
чл.32 ал.1 от ППЗСП.
Заповедта е
издадена при спазване на административно производствени правила, като са
събрани доказателства за релевантните юридически факти. Приложена е справка от
03.05.2023 г. от Агенция по вписвания за извършена сделка с недвижим имот на 09.03.2023
г. от жалбоподателя.
При издаване
на процесната заповед е спазена установената писмена форма, като заповедта е
мотивирана, а именно стойността на сделката надвишава 60-кратния размер на ГМД
– 4 500.00 лв., съгласно чл.10 ал.1 т.6а във връзка с чл.10 ал.12 т.2 от
ППЗСП.
По изложените
съображения съдът приема, че процесната Заповед е издадена от компетентен
орган, в съответна писмена форма, след изясняване на всички обстоятелства,
които са от значение за правилното решаване на случая, и при излагане на
мотиви, обосноваващи взетото решение. В хода на административното производство
не са допуснати съществени нарушения на административно производствените
правила, обуславящи незаконосъобразност на издадения административен акт.
Съдът приема,
че заповедта е издадена и в съответствие с разпоредбите на материалния закон.
Съгласно
чл.12 ал.4 от ЗСП условията и редът за предоставянето на социалните помощи и
прекратяването им се уреждат с правилника за прилагане на този закон с
изключение на целевите помощи за отопление, които се уреждат с наредба на
министъра на труда и социалната политика. Съгласно разпоредбата на чл.32 ал.2
т.3 от ППЗСП месечните помощи се прекратяват от 1-во число на месеца, следващ
месеца, през който е отпаднало основанието за отпускането им. Основанията за
отпускане на социалната помощ се регламентирани в разпоредбата на чл.9 и чл.10
от ППЗСП. Съобразно разпоредбата на чл.10 ал.1 т.6а от ППЗСП - в редакция преди
изменението в сила от 1.06.2023 г. и действаща към момента на издаване на
процесната Заповед, месечната помощ се отпуска, ако лицата или семействата не
са прехвърляли чрез договор за дарение собствеността върху жилищен, вилен,
селскостопански или горски имот и/или идеални части от тях през последните 5
години. А съгласно чл.10 ал.12 т.2 от ППЗСП – също в редакция преди изменението
в сила от 1.06.2023 г. и действаща към момента на издаване на процесната
Заповед, разпоредбата на ал.1 т.6а не се прилага в случаите, когато общата
стойност на сделките не надвишава 60-кратния размер на гарантирания минимален
доход за съответния период.
Няма спор
между страните, а това се установява и от приложения по делото Нотариален акт
за дарение на поземлен недвижим имот ведно с обекти и сгради в него №58, том I,
рег.№1313, дело №51/2023 г. от 09.03.2023 г. по описа на нотариус с район на
действие РС град Шумен, че след подаване на заявлението за получаване на
месечна социална помощ, отпусната със заповед от 08.02.2023 г. на Директора на
Д „СП“ - Шумен, на 09.03.2023 г. жалбоподателят се е разпоредил чрез дарение с
недвижим поземлен имот, посочен в мотивите на обжалваната заповед. При тези
факти законосъобразно административният орган е прекратил отпусната месечна
социална помощ по чл.9 от ППЗСП на жалбоподателя, тъй като е отпаднало
основанието за отпускането и, а именно жалбоподателят е прехвърляли чрез
договор за дарение собствеността върху жилищен имот, ведно с дворно место и
построеният в дворното место гараж, както и друг поземлен имот ведно с
построените в него сгради, като общата стойност на сделката от 60 707.00
лв. надвишава 60-кратния размер на гарантирания минимален доход за съответния
период, който е в размер на 4 500.00 лв., съгласно Постановление №305 от
19.12.2017 г. на МС за определяне на нов месечен размер на ГМД, действащо към
момента на издаване на заповедта.
Съдът приема,
че законосъобразно административният орган е приел, че стойността на сделката е
60 707.00 лева, а възраженията на жалбоподателя се преценяват като
неоснователни. Видно от нотариалния акт, това е материалният интерес на
договора, определен съобразно посочения размер на данъчната оценка на дареното
имущество. Действително при дарението е налице безвъзмезден договор, при който
дарителят не получава каквато и да е насрещна престация. Самият факт на
извършено разпореждане с недвижим имот чрез този вид безвъзмездна сделка
представлява пречка по силата на общото правило на чл.10 ал.1 т.6а от ППЗСП – в
редакция преди изменение за отпускане на социална помощ, което налага различен
прочит на този вид сделки на плоскостта на социалното подпомагане. Принципното
правило, че право на социално подпомагане имат тези лица, които поради здравни,
възрастови, социални и други независещи от тях причини, не могат сами чрез
труда си или доходите, реализирани от притежавано имущество, да осигурят
задоволяване на основните си жизнени потребности. Няма логика лица, които
даряват имущество, при това на значителна стойност (над ГМД от 4 500 лева) да
търсят подпомагане, след като доброволно са се отказали от доход от същото това
имущество. В тази връзка, вярно е, че дарението е безвъзмезден договор и като
такъв по него дарителят не получава нищо срещу прехвърленото от него имущество.
Това обаче не означава, че самата сделка няма стойност, защото стойността на
сделката се определя от стойността на дареното имущество. Материален интерес на
сделката в този случай не е стойността на полученото по нея, а е сумата, на
която е оценено имуществото - предмет на сделката, като в случай на дарение на
недвижим имот това е данъчната оценка на недвижимия имот. Този подход е
възприет от административния орган и същият съответства на закона.
Неоснователно
се явява и възражението в жалбата, че доколкото чл.10 ал.1 т.6а и чл.10 ал.12
т.2 от ППЗСП са отменени, в сила от 01.06.2023 г., то старата редакция на
нормите не произвежда правно действие. Съдът намира, че последвалата промяна в
нормативната уредба не влияе върху материалната законосъобразност на
обжалваната заповед. Съгласно разпоредбата на чл.142 ал.1 от АПК съответствието
на административния акт с материалния закон се преценява към момента на
издаването му. Към момента на постановяване на процесната Заповед, а именно на 03.05.2023
г., посочените по-горе разпоредби са били част от действащото право, поради
което регулираните от тях отношения следва да се преценяват според материалния
закон, който е бил в сила към момента на тяхното възникване. Това е така, тъй
като само с действащия към момента на издаването на акта закон
административните органи, а и правните субекти като цяло, са били длъжни да
съобразяват поведението си. Предвид изложеното, като е съобразил и приложил
материалния закон към датата на постановяване на заповедта, органът е
постановил правилен и законосъобразен административен акт.
С оглед
гореизложеното съдът приема, че Заповед №ЗСП/Д-Н/139 от 03.05.2023 г. на Директора
на Д „СП“ - Шумен е издадена от компетентен орган, в установената от закона
форма и без да са допуснати съществени нарушения на административно
производствените правила. Оспореният акт е издаден при наличие на
материалноправните предпоставки за това и е съобразен с целта на закона. Това
води до извода, че заповедта е законосъобразна, а жалбата като неоснователна
следва да бъде отхвърлена.
Водим от
горното, Шуменският административен съд
Р Е Ш
И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на В.М.В. ***, срещу Заповед №ЗСП/Д-Н/139 от 03.05.2023 г. на
Директора на Дирекция „Социално подпомагане“ - Шумен, с която е прекратена
месечната социална помощ за допълване на доходите по чл.9 от ППЗСП, считано от
01.04.2023 г.
Решението е
окончателно и не подлежи на обжалване, съгласно чл.13 ал.6 от ЗСП.
Препис от решението
да се връчи на страните по реда на чл.138 от АПК.
Административен
съдия: