О
П Р Е Д Е Л Е Н И Е
Номер ІV - 2165 град
Бургас
БУРГАСКИ ОКРЪЖЕН
СЪД, гражданско отделение, четвърти въззивен състав
На тридесети юли,
две хиляди и двадесета година
в закрито съдебно
заседание, в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
НЕДЯЛКА ПЕНЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ДАНИЕЛА МИХОВА
мл.с. ДИАНА АСЕНИКОВА - ЛЕФТЕРОВА
Секретар
Прокурор
като разгледа докладваното от съдията
ПЕНЕВА
частно гражданско дело номер 1609 по
описа за 2020 година
Производството пред настоящата инстанция е по
реда на чл.418, ал.4, ГПК. Образувано е по повод частна жалба на „Теленор
България“ - ЕАД – гр.София, против Разпореждане №9034/08.06.20г., постановено
по ч.гр.д.№2723/19г. на Бургаски районен съд, с което е отхвърлено заявлението частния жалбоподател за издаване на
заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК и изпълнителен лист срещу
длъжника Й.Г.Й., ЕГН: **********, с адрес: *** сумата от 62.46 лв. - главница, представляваща неустойка за
предсрочно прекратяване на договор за абонамент за мобилни услуги от
23.04.2018г., начислена в размер на тримесечни абонаментни такси съгласно
фактура № ********** от 10.11.2018г., както и направените по делото разноски за
платена държавна такса за платена държавна такса от 25 лв. и платено адвокатско възнаграждение
в общ размер на 180лв. Жалбоподателят моли
въззивния съд да отмени обжалваното разпореждане и да постанови друго, с което
да постанови издаване на заповед за изпълнение по отношение на претендираната
сума.
Бургаският окръжен съд, за да се произнесе по
постъпилата жалба, взе пред вид следното:
Пред Районен съд Бургас на 05.06.20г. е постъпило заявление
по чл.410 ГПК от „Теленор България“ - ЕАД,
срещу Й.Г.Й. за сумата 62.46 лева – главница, представляваща неустойка за
предсрочно прекратяване на договор за абонамент за мобилни услуги от 23.04.2018г.,
начислена в размер на тримесечни абонаментни такси съгласно фактура №
********** от 10.11.2018г.,
Изложени
са твърдения за сключен на 23.04.2018г. между заявителя и длъжника за абонамент
договор за ползване на мобилен номер +359*********. Изложени са твърдения за
неизпълнение на задълженията на длъжника – абонат, да заплати дължимите от него
суми по три фактури, с периоди на потребление съотв. 10.06.2018г. – 09.07.18г.
– 162.84 лева; 10.07. – 09.08.2018г. – 25.13 лева; 10.0-8. – 09.09.2018г. –
25.27 лева, за което длъжникът бил неколкократно известен със смс. Това
породило правото на заявителя едностранно да прекрати договорното
правоотношение поради неизпълнение от страна на длъжника, което той направил.
Твърди се, че в договора, сключен между страните е уговорено задължение на
абоната за заплащане на неустойка за неизпълнение, в размер на трикратния
размер на стандартните месечни абонаменти. Претендира сумата от 62.46 лева.
С тук обжалваното разпореждане Районен съд Бургас е отхвърлил
заявлението, като е приел, че уговорената неустойка – за срок от прекратяване
на договора, до оставащия период до края на срока на договора е необосновано
висока и създава значително неравновесие между правата и задълженията на
търговеца и потребителя. Приел е, че в полза на длъжника няма предвидена
реципрочна възможност за едностранно предсрочно прекратяване на договора,
поради което клаузата, предвиждаща неустойка в полза на оператора ех нищожна на
осн. чл.143, т.5 ЗЗП.
В частната жалба се излагат съображения, че процесната
неустойка се претендира само в трикратен размер, а не до края на срока на
договора, в съответствие със Спогодба с КЗП от 12.01.2018г. с КЗП.
Пред вид така установените факти и като съобрази Закона,
Бургаският окръжен съд намира, че обжалваното разпореждане е неправилно и незаконосъобразно
и следва да бъде отменено, като вместо него следва да бъде постановено друго, с
което заявлението следва да бъде уважено.
Изводите на първоинстанционния съд, че процесната
неустойка е уговорена за период от датата на прекратяване на договора, до
оставащия срок на договора не почиват на данните по делото. На първо място, в
заявлението се претендира неустойка, в размер на три месечни абонаментни
вноски, считано от датата на прекратяване, а не до края на договора. На второ
място, в чл.4 от договора между страните е уговорено заплащането на неустойка,
в размер на не повече от трикратния размер на стандартните месечни абонаменти.
Ето защо отношение клаузата за неустойка не е неравноправна на основание чл.
143, ал. 1, т. 5 ЗЗП, тъй като не задължава потребителя да заплати необосновано
висока неустойка. Предвидената неустойка, която не може надвишава трикратния
размер на стандартните месечни абонаменти, отговаря на изискването за
добросъвестност и не води до значително неравновесие между правата и
задълженията на търговеца и потребителя. В допълнителното споразумение от 23.04.2018
г. размерът на стандартния месечен абонамент е ясно посочен – 24.99 лева на
месец, а претендираната неустойка в размер от 62,46 лева не надвишава
предвидения максимум от три стандартни месечни вноски.
Обстоятелството,
че в договора не е предвидена реципрочна клауза, даваща право на потребителя да
претендира неустойка за неизпълнение от страна на оператора, съдът намира че не
води априори до неравновесие в правата на доставчика и на потребителя.
С оглед на гореизложеното и на осн.чл.417, вр. чл. чл.278, ГПК съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ОТМЕНЯ Разпореждане №9034/08.06.20г., постановено
по ч.гр.д.№2723/19г. на Бургаски районен съд И ВМЕСТО НЕГО
ПОСТАНОВЯВА:
ДА
СЕ ИЗДАДЕ ЗАПОВЕД ЗА ИЗПЪЛНЕНИЕ по реда на чл.410 ГПК в полза на „ТЕЛЕНОР
БЪЛГАРИЯ” ЕАД, със седалище и адрес на управление: гр. София, район
Младост, ж.к. „Младост 4”, Бизнес Парк
София, сграда 6, п.к. 1766, представляван от Джейсън Кристос Кинг, действащ
чрез упълномощения си процесуален представител адв. В.Г., срещу Й.Г.Й., ЕГН: **********, с адрес: ***, за
сумата 62.46 лева, представляваща неустойка за предсрочно прекратяване на
договор за абонамент за мобилни услуги от 23.04.2018г., начислена в размер на
тримесечни абонаментни такси съгласно фактура № ********** от 10.11.2018г.,
както и направените по делото разноски за платена държавна такса за платена
държавна такса от 25 лв., дължима в първоинстанционното производство и 15.00
лева – дължима във въззивното производство, както и платено адвокатско
възнаграждение в общ размер на 180лв.
Връща делото на Бургаски районен съд за издаване на заповед за
изпълнение по чл.410 ГПК съобразно настоящото определение, включително за
деловодните разноски пред първата инстанция.
Настоящото определение е окончателно и не подлежи на касационно
обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.