Р Е Ш Е Н И Е
№
314/26.4.2022г.
гр. Пазарджик,
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Административен
съд – Пазарджик – ІІІ – административен състав, в открито съдебно заседание на двадесет
и втори март, две хиляди двадесет и втора година в състав:
|
ПРЕДСЕДАТЕЛ: |
ДЕСИСЛАВА КРИВИРАЛЧЕВА |
|
|
|
|
при секретар |
Димитрина Г.ева |
и с участието |
|
на прокурора |
|
изслуша докладваното |
|
от съдия |
ДЕСИСЛАВА КРИВИРАЛЧЕВА
|
|
|
по адм. дело № 989 по описа на съда за 2021 г. |
||
Производството
е по реда на чл. 145 от АПК във връзка с чл. 211 от ЗМВР и е образувано по
жалбата на Й.Д.Р. с ЕГН **********, с адрес ***, подадена чрез адв. К. ***,
против Заповед № 8121К-9318/09.08.2021 г. на министъра на вътрешните
работи относно налагане на дисциплинарно наказание „Уволнение“ и прекратяване
на служебното правоотношение в Министерството на вътрешните работи на старши
комисар Й.Д.Р. – директор на ОД на МВР гр. Пловдив.
В жалбата се твърди, че атакуваната заповед е неправилна
и незаконосъобразна. Иска се да бъде отменена оспорената заповед относно налагане
на дисциплинарно наказание „Уволнение“. Представя
доказателства в подкрепа на твърденията си. Претендира направените по делото
разноски.
В съдебно заседание жалбоподателят се представлява от
адв. Г., която счита, че насрещната страна не е доказала, при
условията на главно и пълно доказване, че доверителят ѝ е извършил
дисциплинарните нарушения, описани в заповедта. Претендира присъждане на направените
по делото разноски, съгласно представен списък на разноските.
Ответникът – Министърът на вътрешните работи, представлява се от Б.П. – служител с юридическо образование –
Началник-отдел Дирекция „Правно-нормативна дейност“ при МВР, иска жалбата да бъде отхвърлена като неоснователна, а
заповедта на министъра на вътрешните работи да бъде оставена в сила.
Административен
съд - Пазарджик, като прецени събраните по делото доказателства в
тяхната съвкупност и обсъди доводите на страните, приема за установено следното
от фактическа страна:
Предмет на оспорване е Заповед № 8121К-9318/09.08.2021 г.
на министъра на вътрешните работи, с която на основание чл. 204, т. 1, чл. 197, ал. 1, т. 6 от ЗМВР, чл. 194, ал. 2, т. 1, пр. 3 от ЗМВР, нарушение на чл. 34, ал. 1 от
Вътрешните правила, утвърдени със Заповдед № Із-305/21.02.2014 г. на министъра
на вътрешните работи, чл. 203, ал. 1, т. 7, предл. 2 от ЗМВР и чл. 226, ал. 1,
т. 8 от МЗВР, е наложено дисциплинарно наказание „Уволнение“ и е прекратено
служебното правоотношение на старши комисар Й.Д.Р. – директор на ОД на МВР
гр. Пловдив. Със същата
заповед и на основание чл. 270, ал. 7 от ЗМВР са отнети наградите с почетен
знак а жалбоподателя – „Почетен знак на МВР“ ІІІ степен, ведно с карта № 3344
на награден с този почетен знак; „Почетен знак на МВР“ ІІ степен, ведно с карта
на награден с този почетен знак.
Със Заповед № 8121К-7759/18.06.2021 г.
(Приложение № 1, л. 37) на Министъра на вътрешните работи е образувано
дисциплинарно производство срещу старши комисар Й.Д.Р. – директор на ОДМВР –
Пловдив по повод докладна записка УРИ № 317р-8138/16.06.2021 г. (Приложение
№ 1, л. 15) от директора на ОДМВР - Пловдив. В заповедта се сочи, че служебните
автомобили, предоставени на ОДМВР - Пловдив, са използвани от старши комисар Р.
в качеството му на директор, в нарушение на чл. 34, ал. 1 - „Забранява
се ползването на техниката за лични нужди, с изключение на случаите по чл. 43 и
чл. 44“ от Вътрешните правила за организация на експлоатацията,
материално-техническото осигуряване и отчетността на пътните превозни средства,
плавателната и летателната техника на Министерството на вътрешните работи
(Вътрешните правила), утвърдени със Заповед № Iз-305/21.02.2014 г. на министъра
на вътрешните работи, изм. и допълнена със Заповед № 8121з-1061/29.12.2014 г., Заповед
№ 8121з-1448/26.11.2015 г., Заповед № 8121з-1043/29.08.2018 г. и Заповед
№ 8121з-2/02.01.2020 г.,
поради което деянието на старши комисар Р. е квалифицирано като нарушение на
служебната дисциплина по смисъла на чл. 194, ал. 2, т. 1, предложение трето от Закона
за Министерството на вътрешните работи (ЗМВР) - „неизпълнение ... на
заповедите и разпорежданията на министъра на вътрешните работи...“ (нарушен чл.
34, ал. 1 от Вътрешни правила). Използването от старши комисар Р. на
служебното му положение на директор на ОДМВР - Пловдив, което му е предоставило
възможност да ползва служебните автомобили на дирекцията за лични цели
(представляващо лична облага), е определено като съставомерно по чл. 203, ал.
1, т. 7, предложение второ от ЗМВР - „използване на служебното положение
за лична облага“, за което е предвидено налагане на дисциплинарно
наказание „уволнение“.
Заповедта за образуване на
дисциплинарно производство е връчена лично на лицето срещу подпис на
23.06.2021 г.
В приетата по делото обобщена
справка с рег. № 8121р-12934 от 27.07.2021 г. (Приложение № 3, л. 246) относно
приключено дисциплинарно производство по чл. 207, ал. 1, т. 1 от ЗМВР са
отразени извършените от дисциплинарно-разследващия орган (ДРО) действия по
разследването. Същата е редовно връчена на 30.07.2021 г., видно от
отбелязването върху самата справка.
По делото са приети и обяснение и
възражения № 812100-11627/02.08.2021 г. (Приложение № 3, л. 205) от старши комисар Р., дадени
след запознаване с обобщената справка и всички материали от проведеното дисциплинарно
производство.
Със становище с
рег. № 8121р-13346/03.08.2021 г. (Приложение № 3, л. 193) относно
проведеното дисциплинарно производство ДРО приема за доказано, че служителят е извършил дисциплинарно
нарушение по смисъла на чл. 194, ал. 2, т. 1, предложение трето от ЗМВР - „неизпълнение
... на заповедите и разпорежданията на министъра на вътрешните работи...“
(нарушен чл. 34, ал. 1 от Вътрешните правила), съставомерно по чл. 203, ал. 1,
т. 7, предложение второ от ЗМВР - „използване на служебното положение за
лична облага“, за което е предвидено налагане на дисциплинарно наказание „уволнение“.
В резултат на тази предхождаща
процедура е издадена обжалваната заповед.
Със своята Заповед №
8121К-9318/09.08.2021 г. министърът на вътрешните работи приема за доказано
по безспорен и несъмнен начин, че старши комисар Р. се е възползвал от
служебното си положение на директор на ОДМВР – Пловдив и е разпоредил
неправомерното използване на служебни автомобили „Опел Вектра“ с peг. № ***, „Ауди А6“
с peг.
№ ***
и „Мерцедес МЛ“ с peг. № *** за негови лични нужди, без за тези пътувания да е
имало служебна необходимост. С тези действия е извършил нарушение на служебната
дисциплина по смисъла на чл. 194, ал. 2, т. 1, пр. 3 от ЗМВР. Сочи се, че при
тези пътувания автомобилите са преминавали на конкретни дати, в точно
определено време, през пунктове с камери за наблюдение, подробно описани в
оспорената заповед. В пътните книжки на автомобилите данните (в т.ч. и маршрути, за които се
твърди, че са различни от действителните) за посочените в заповедта дати в
периода от 15.02.2020 г. до 07.02.2021 г. са попълвани от мл.
инспектор Г. Б., а в периода от 15.02.2021 г. до 29.04.2021 г. от мл.
разузнавач Ив. П..
От писмо УРИ
8121р-12084/13.07.2021 г. ДРО е установил, че за периода от 01.01.2020 г.
до 30.05.2021 г. Й.Р. е взел участие в национални съвещания на ръководния
състав на МВР на 15.01.2020 г. - 16.01.2020 г. в гр. Правец,
24.07.2020 г. в гр. София и 08.10.2020 г. - 09.10.2020 г. в с. Костенец.
Със заповед за командировка № 8121кс- 626/21.12.2020 г. до гр. София
старши комисар Р. е участвал в церемония „Полицай на годината“. Със заповед за
командировка № 8121кс-260/01.06.2020 г. е пътувал до гр. София със „служебна
задача“.
Посочените дати са изключени от
вмененото дисциплинарно нарушение и от обсъждането за наличие на основания за
търсене на дисциплинарна отговорност, тъй като за тях са налице доказателства,
установяващи по безспорен и несъмнен начин, че служебните автомобили са използвани
от старши комисар Р. за служебни цели.
В заповедта за налагане на
дисциплинарно наказание е посочено също, че времето, през което служителят е
ползвал отпуск не съвпада с датите, когато служебните автомобили били
използвани за негови лични нужди. В хода на дисциплинарната проверка е
установено също, че за периода от 01.01.2020 г. до 12.02.2021 г. мл.
инспектор Г. Б., съответно за периода от 12.02.2021 г. до
31.05.2021 г. мл. разузнавач Ив. П., не са ползвали платен годишен отпуск
и отпуск поради временна нетрудоспособност. Установено е, че със заповед №
3-7439/04.12.2013 г. на директора на ОДМВР – Пловдив, щатните леки
автомобили Опел Вектра с peг. № *** и Мерцедес МЛ с peг. № ***, е
разпоредено да се управляват от Г. Б.. За възлагане управлението на „Ауди А6“ с
peг. № *** на Б., на 15.05.2020 г. е изготвена заповед на подпис на
директора на ОДМВР - Пловдив, която не е подписана и регистрирана, но с предавателно-приемателен
протокол с peг. № 5750р-1089/15.06.2020 г., изготвен на
06.04.2020 г., лек автомобил „Ауди А6“ с peг. № ***, определен да
обслужва ръководството на ОДМВР - Пловдив е предаден на водача Г. Б., като в
окомплектовката на автомобила са включени 2 бр. контактни ключа.
От 31.07.2019 г. до
12.02.2021 г. Б. е бил шофьор на старши комисар Р.. В този период е бил
командирован със заповеди на следните дати: 15.01.2020 г. и
16.01.2020 г. - гр. Правец, Опел Вектра рег. № *** (Служебна
необходимост); 01.06.2020 г. - гр. София, Ауди А6 peг. № ***;
24.07.2020 г. - гр. София, Ауди А6 peг. № *** (Служебна
необходимост); 08.10.2020 г. - 09.10.2020 г. - с. Костенец
(Национално оперативно съвещание), Ауди А6 peг. № ***, с. Костенец;
22.12.2020 г. - гр. София, Ауди А6 peг. № ***.
В периода 02.02.2020 г. до
17.02.2021 г. за щатните служебни автомобили „Ауди А6 с peг. № *** и
„Мерцедес МЛ“ с peг. № ***, е издадена заповед № 317з-10110/08.12.2020 г.
за управление на следните служители: В. В. П., А. И. А. и С. Г. Ф..
В периода 02.02.2020 г. до
07.04.2020 г. – датата, от която Опел Вектра с peг. № *** се използва
от В. П., няма данни управлението на служебния автомобил да е възлагано на други
служители.
За установяване на цялостното
поведение на старши комисар Р. по време на службата по съдържащите се материали
в ЛКД на служителя е изготвена и предоставена на ДРО кадрова справка
peг. № 8121р-11908/12.07.2021 г. По искане на ДРО са предоставени
и приобщени към доказателствата копие на типова длъжностна характеристика за
длъжността „Директор на ОДМВР/СДВР peг. № 3286р-31343/11.08.2016 г.
и протокол peг. № 317р-7980/01.08.2019 г., с който е
удостоверено, че старши комисар Р. е запознат с нея. По делото е прието копие от
личното кадрово дело на жалбоподателя.
В заповедта за налагане на
дисциплинарно наказание е посочено, че съгласно разпоредбите на чл. 206, ал. 3
и ал. 4 от ЗМВР, за разкриване на обективната истина в хода на дисциплинарното
производство могат да се използват всички начини и средства, допустими от
закон, като наказващият орган е длъжен да събере и оцени всички доказателства.
Данните от АПИ и ГДНП са кредитирани изцяло, тъй като подкрепяли твърденията на
Г. Б. и И.П. и са получени в резултат на използвана техника на съответните
контролни точки. Приема се, че справките от АПИ и ГДНП могат да се приемат за
годно доказателствено средство, тъй като съответстват на изискванията на чл.
39, ал. 1 от АПК. Те не са били събрани в противоречие на изискванията за
защита на личните данни на ЗЗЛД и ЗМВР, тъй като предоставената информация от
АПИ е за преминаване през съответните контролни точки на служебни автомобили,
предоставени на ОДМВР — Пловдив. Справките не съдържат лични данни, съгласно
определението на чл. 4, т. 1 от Регламент (ЕС) 2016/679, тъй като в тях не се
съдържа информация за лични автомобили, както и за лицата, пътували в
описаните автомобили.
В дисциплинарното производство не
е установено старши комисар Р. да е посещавал сградите на ГДНП и АМВР (писма с
рег. № 3286р-31553/12.07.2021 г., рег.
№ 4581р-9122/16.07.2021 г.).
С писмо рег. №
317р-10033/19.07.2021 г. са постъпили сведения от служители на ОДМВР –
Пловдив, които
свидетелстват, че в ОДЧ не се съхранява втори комплект ключове за служебните
автомобили за ползване в извън работно време. Старши инспектор Х. Т., началник
на група ОДЧ, е заявил, че в периода от 01.01.2020 г. до 01.05.2021 г.
не му е известно автомобилите, обслужващи ръководството на ОДМВР, да са
ползвани от други служители. Самият старши комисар Р. не е имал издадена
заповед от главния секретар на МВР, позволяваща му да управлява автомобили на
ОДМВР - Пловдив, поради което той сам никога не е управлявал трите автомобила
при описаните пътувания.
С оглед на горните констатации наказващият
орган е приел за безспорно доказано, че на 05.02.2020 г.,
13.02.2020 г., 02.03.2020 г., 06.03.2020 г., 11.03.2020 г.,
26.03.2020 г. (за лек автомобил „Опел Вектра“ с peг. № ***); на 18.04.2020 г.,
05.05.2020 г., 14.05.2020 г., 09.06.2020 г., 01.07.2020 г.,
09.07.2020 г., 16.07.2020 г., 22.07.2020 г., 24.08.2020 г.,
27.08.2020 г., 28.08.2020 г., 09.09.2020 г., 14.09.2020 г.,
24.09.2020 г., 28.09.2020 г., 30.09.2020 г., 18.11.2020 г.,
24.11.2020 г., 25.11.2020 г., 30.11.2020 г., 12.12.2020 г.,
15.12.2020 г., 29.12.2020 г., 31.12.2020 г., 15.01.2021 г.,
19.01.2021 г., 21.01.2021 г., 26.01.2021 г., 27.01.2021 г.,
04.02.2021 г., 07.02.2021 г., 15.02.2021 г., 22.02.2021 г.,
01.03.2021 г., 04.03.2021 г., 18.03.2021 г., 29.03.2021 г.,
27.04.2021 г., 29.04.2021 г. (за лек автомобил „Ауди А6“ с peг. № ***);
на 07.02.2020 г., 17.08.2020 г., 03.12.2020 г., 17.02.2021 г.
(за лек автомобил „Мерцедес МЛ“ с peг. № ***), в гр. Пловдив, старши
комисар Р. се е възползвал от служебното си положение на директор на ОДМВР -
Пловдив и е разпореждал неправомерното използване на служебните автомобили „Опел
Вектра“ с peг. № ***, „Ауди А6“ с peг. № *** и „Мерцедес МЛ“ с peг. № *** за
негови лични нужди, без за тези пътувания да е имало служебна необходимост.
Твърди се, че за да прикрие неправомерното използване на описаните служебни
автомобили, в нарушение на чл. 34, ал. 1 от Вътрешните правила старши комисар Р.
е разпоредил да не се попълват пътните книжки на леките автомобили, каквото е
изискването на чл. 65, т. 1 от Вътрешните правила. С оглед на това пътните
книжки на трите автомобила не са били водени в съответствие с т. 2 на чл. 65 от
Вътрешните правила, също така не са били спазвани и правилата на чл. 59 и чл.
60 от Вътрешните правила за попълването и правилното оформяне на пътните книжки
на автомобилите. От наказващия орган е установено, че „до този момент не е
подавана информация за неправомерното ползване на автомобилите от директора на
ОДМВР – Пловдив.“
Заповедта за налагане на
дисциплинарно наказание е връчена лично на държавния служител на 10.08.2021 г.
срещу подпис. В законоустановения срок същият е упражнил правото си на жалба
пред Административен съд - Пазарджик.
За пълно и обективно установяване на
фактическата обстановка по дисциплинарното производство пред ДРО са
предоставени писмени сведения от служители от ОДМВР – Пловдив, които имат
отношение към нейното изясняване, но трима от тях – Б. Ш., С. М. и И. Т. не са
ангажирани от ответната страна в съдебното производство, въпреки дадените от
съда указания относно доказателствената тежест. С оглед на това съдът се
позовава единствено на показанията на допуснатите до разпит свидетели (включително
и тези дали обяснения пред ДРО), от които има непосредствени и преки
впечатления.
В съдебно заседание на 18.01.2022 г.
бяха изслушани показанията на свидетелите И.А.П., С.Т.К., С.К.К., Я.Б.Ш. и Г. П.
Б..
Свидетелят К. - Директор на
Центъра за специализация и професионална подготовка гр. Пазарджик към Академия
на МВР, заявява, че няма спомен да е провеждал срещи с жалбоподателя, както и
че не са му снемани сведения и не е разпитван във връзка с проведеното
дисциплинарно производство.
Свидетелят П. - шофьор на директора на
ОД на МВР от месец февруари до месец май 2021 г., заявява, че само той е
попълвал пътната книжка по указания от предишния шофьор Г. Б., който му е
обяснил и какво се пише в пътната книжка. Не е запознаван със заповед, която
урежда реда, по който се оформят пътните книжки. Заявява, че никога не е
получавал разпореждане от г-н Р. какво да пише в пътната книжка. С управлявания
от него автомобил никога не е возил други лица или служители, както и не му е
разпореждано превозването на вещи, храни, пари или каквото и да е до който и да
е адрес. Заявява, че никога не са ходили на по-далечни командировки. Излизали
са извън територията на ОД на МВР - Пловдив - няколко пъти до дирекцията в
Пазарджик, до РУ Велинград и до София.
Свидетелят К., заявява, че е пътувала с
г-н Р. и неговия шофьор в работно време и в извънработно време, обикновено ден
събота или неделя, но само в случаи, в които са имали съвместни пресконференции
с Районна прокуратура или Окръжна прокуратура гр. Пловдив. Служебният автомобил
е бил използван и за инициативи, които са били свързани с превенция. Заявява,
че г-н Б. често пъти се е възползвал от служебния автомобил, управлявайки го и
без присъствието на г-н Р. в него. В хода на дисциплинарното производство не са
ѝ искани сведения.
Свидетелят Ш. заявява, че в периода
2019-2021 г. не се е виждал с г-н Р. и не са поддържали отношения с него.
Свидетелят Б. заявява, че при пътувания
без командировъчно извън територията на гр. Пловдив, за да не се знае къде са
ходили, по разпореждане на директора в пътните книжки е писал вътрешен маршрут
– до РПУ Карлово, Лъки и т.н. Твърди, че са пътували до Велинград, Костандово,
до Пазарджик и до Стрелча. Извършвал е пътувания и сам, както по разпореждане
на г-н Р., така и за лични нужди. Заявява, че само той е попълвал пътните
книжки, като г-н Р. е бил запознат с начина на оформяне на тези книжки.
Заявява, че в период от 7 години е бил шофьор на трима директори на ОД на МВР.
Пътните книжки са се били оформяли по същия начин и при другите директори. Не е
имал писмена заповед как да оформя пътната книжка в годините. Заявява, че не е
търсил изрично съгласие да ползва лично служебен автомобил, просто се е
подразбирало, че може да ползва автомобила за собствени нужди. Така е било и
при предишните директори. Излизал е 1-2 пъти по лични нужди извън града, било е
в работно време, мисли, че един път е било и в почивен ден.
В съдебно заседание на
23.03.2022 г. беше изслушана допуснатата по делото съдебно-счетоводна
експертиза, която като неоспорена от страните, съдът намира, за компетентно
изготвена. Съгласно заключението на вещото лице:
По
задача 1: В тези пътни книжки какви са вписванията за маршрути, по
които се е движил автомобилът?
В пътните книжки на
посочените автомобили с ДК № ***, ДК № ***
и ДК № ***, за периода от 01.01.2018 г. до
31.12.2021 г. са вписани маршрути за движение в
града и извън града.
Вписванията на
маршрути в града са предимно „маршрут по разпореждане“ и описани РУ на ОДМВР
Пловдив, в редки случаи други места в града или „Обслужва ОДМВР“.
Вписванията на маршрути извън града са
предимно РУ на съответните населени места към ОДМВР Пловдив или градовете,
до които се е движил автомобилът.
По
задача 2: Съществуват ли маршрути по разпореждане и колко често се
използва този израз „по разпореждане”?
В пътните книжки в
колона „Маршрут на движение” има отразени записвания „маршрут по разпореждане“,
в случаите когато има отбелязани километри в града.
Изразът „по разпореждане” е
използван 737 пъти в описанието на маршрутите от общо 1062 вписвания за
изминати километри в града за трите автомобила в периода от 01.01.2018 г.
до 31.12.2021 г.
По задача 3: Каква е честотата на движение на тези автомобили?
Автомобил с ДК № *** —
мерцедес МЛ430, съгласно представените пътни книжки се е движил 191 дни в
периода от 01.01.2018 г. до 31.12.2021 г.
Автомобил ДК № *** - Ауди
А6, съгласно представените пътни книжки се е движил 325 дни в периода от 01.04.2020 г.
до 15.08.2021 г.
Автомобил ДК № *** - Опел
„Вектра“, съгласно представените пътни книжки се е движил 839 дни в периода от
01.01.2018 г. до 31.12.2021 г.
По
задача 4: Същите пътували ли са в извънработно време, т е.
след 17:30 часа в работни дни, респективно в почивни или
празнични дни, колко често?
Автомобилите имат отбелязан час
на връщане след 17:30 часа при 1 222 записа от общо 1 355 дни на
движение.
Констатирани са записи за
движение на автомобилите в почивни и празнични дни, както следва:
·
За 2018 г. – 24 бр. записи за движение в почивни и празнични дни;
·
За 2019 г. – 33 бр. записи за движение в почивни и празнични дни;
·
За 2020 г. – 43 бр. записи за движение в почивни и празнични дни;
·
За 2021 г. – 23 бр. записи за движение в почивни и празнични дни.
По
задача 5: Какво
е отбелязано по маршрутите за движение в книжките?
Записите,
отбелязани в пътните книжки по маршрутите за движение за всеки един от
автомобилите за периода от 01.01.2018г. до 31.12.2021 г. по дати на движение,
са представени в приложение № 1, Приложение № 2 и Приложение № 3 към експертизата.
По задача 6: Пътували ли са извън пределите на териториалната
компетентност на ОД на МВР гр. Пловдив?
При трите автомобила са констатирани маршрути на движение извън
пределите на териториалната компетентност на ОД на МВР Пловдив. Данните са
представени в таблици № 1, № 2 и № 3 в констативно-съобразителната част по
задача 6 от на експертизата.
Автомобил с ДК № *** - мерцедес МЛ430, се е движил 10 пъти в
периода от 01.01.2018 г. до 31.12.2021 г. извън пределите на
териториалната компетентност на ОД на МВР гр. Пловдив.
Автомобил ДК №*** - Ауди А6, се е движил 31 пъти в периода от
01.04.2020 г. до 15.08.2021 г. извън пределите на териториалната
компетентност на ОД на МВР гр. Пловдив.
Автомобил ДК № *** - Опел „Вектра“, се е движил 150 пъти в периода от
01.01.2018 г. до 31.12.2021 г. извън пределите на териториалната
компетентност на ОД на МВР гр. Пловдив.
Въз основа на тази фактическа обстановка, от правна
страна съдът прави следните изводи:
Жалбата е
процесуално допустима, като подадена в законоустановения срок и от лице имащо
правен интерес от обжалването, поради което същата е
допустима.
Разгледана по
същество жалбата е основателна.
Съгласно разпоредбата на чл. 146 от АПК, съдът преценява
законосъобразността на административния акт, като проверява дали е издаден от
компетентен за това орган и в съответната форма, спазени ли са
процесуалноправните и материалноправните разпоредби по издаването му и
съобразен ли е с целта, която преследва закона. Извън правомощията на съда е да
преценява целесъобразността на административния акт.
Обжалваната заповед е издадена в предвидената от закона
писмена форма и от компетентен за това административен орган, а именно това е органът по назначаване, който
съгласно чл. 204, т. 1 от ЗМВР е министърът
на вътрешните работи. При
издаването на обжалваната заповед обаче административният орган е допуснал съществени
нарушения на административнопроцесуалните правила, както и на
материалноправните разпоредби на закона.
Видно от доказателствата по делото категорично е установено,
че при издаването на оспорената заповед е допуснато нарушение на изискванията
на чл. 206, ал. 1 от ЗМВР. Дисциплинарнонаказващият орган не е изпълнил
императивно вмененото му задължение преди налагане на наказанието да изслуша
държавния служител или да приеме писмените му обяснения. Изслушването на
служителя, съгласно законовия текст, следва да стане преди издаване на
заповедта за налагане на дисциплинарното наказание, но след като служителят се
е запознал с резултатите от извършената проверка на фактите и обстоятелствата
по случая, за да може да направи своите възражения по тях, да посочи
доказателства, да даде обяснения и своето виждане, за да осъществи пълноценно
правото си на участие в дисциплинарното производство и правото си на защита.
Видно от пълната преписка по издаване на заповедта за
уволнение и предхождащото я дисциплинарно производство, последното се е
развивало изключително и само пред Дисциплинарно разследващия орган (ДРО). Само
от този орган има изведена покана за участие в дисциплинарното производство и
даване на обяснения с изх. № 8121р-11599/08.07.2021г. (Приложение № 1, л. 67),
като е съставен протокол от 09.07.2021г., в който е отразено (както и на самата
покана), че адв. П. - представител на жалбоподателя в дисциплинарното
производство бил отказал да получи поканата. По делото е представено и
възражение вх. № 812100 - 10436 от 12.07.2021г. (Приложение № 2, л. последен),
с които адв. П. в качеството му на процесуален представител е уточнил, че не
става въпрос за отказ, а за това, че същият не може да получи поканата, защото
тя следва да се връчи лично на дисциплинарно наказвания служител, а не на
подпомагащия защитата му адвокат. Действително в чл. 205, ал. 4 от ЗМВР ясно и
недвусмислено законодателят е разписал правата на подпомагащото защитата в
дисциплинарното производство лице. Посочено е, че подпомагащите лица по ал. 3
със съгласието и в присъствието на държавния служител, срещу когото се води
дисциплинарното производство, могат: 1. да се запознаят със заповедта за
образуване на дисциплинарното производство, с обобщената справка с резултатите
от разследването и с всички материали по производството; запознаването и
получаването на копия се удостоверява с подпис и дата; 2. да правят необходимите
извлечения и копия от материалите по производството при условията на чл. 34 от
Административнопроцесуалния кодекс; 3. да представят доказателства; 4. да
правят искания, бележки и възражения. Тоест сред правомощията на подпомагащото
лице – адвокат са изчерпателно изброени и не включват такива по получаване на
покана за даване на писмени обяснения.
По делото не са представени доказателства, от които да е
видно да е изпълнено задължението за връчване на покана за даване на писмени
обяснения, не са представени и такива за редовно връчване на поканата за
участие в дисциплинарното производство и даването на обяснения по чл. 207, ал.
8, т. 6 от ЗМВР. Видно от представените по делото писмени доказателства на лист
63 и 67 от Приложение № 1, Покана № 8121р-10301/21.06.2021 г. и Покана №
8121р-11599/08.07.2021 г. са изготвени, но са останали невръчени. По какви
причини това се е случило и какви трудности по връчването на същите са били
налице, са въпроси ирелевантни към настоящия спор.
Законът за Министерството на вътрешните работи изисква -
подобно и на другите закони, които уреждат дисциплинарни производства -
дисциплинарно наказващият орган да изслуша и пряко да възприеме обясненията на
лицето, преди да му бъде наложено дисциплинарно наказание. Такова пряко
изслушване на държавния служител от ДНО не се установява от преписката.
Обяснения са искани само от ДРО, който обаче е колективен орган само по
разследване на нарушението, а в неговия състав повече от ясно е, че не
присъства ДНО, а именно - Министъра на вътрешните работи.
Според чл. 207, ал. 7 от ЗМВР за резултатите от разследването
дисциплинарно разследващият орган изготвя обобщена справка, а държавният
служител, срещу когото се води дисциплинарното производство има право да се
запознае с обобщена справка - ал. 8, т. 1 от същия текст и в срок от 24 часа
след запознаването да даде допълнителни обяснения и възражения - по арг. на ал.
10 от посочената норма. Обяснения и възражения всъщност жалбоподателят е дал
едва след като му е представяна обобщената справка, при което и едва в този
финален етап същият е могъл да прави каквото и да било в своя защита. Факт е,
че въпросните възражения и обяснения са дадени на 02.08.2021г. с вх. №
812100-11627/02.08.21 г., но те са поискани от ДРО по реда на чл. 207, ал. 10
от ЗМВР, а не от ДНО в изпълнение на изискванията на чл. 206, ал. 1 от ЗМВР. Видно
от доказателствения материал по делото не са налични данни, че от служителя са
искани обяснения по смисъла на чл. 206 от ЗМВР, като последните са различни от
тези по чл. 207, ал. 10 от ЗМВР, които се дават пред разследващия орган, поради
което съдът намира, че отстрана на наказващия орган не е изпълнено задължението
му
по чл. 206 от ЗМВР.
В случая не е спазено изискването на чл. 25 от Инструкция № 8121
3-470 от 27.04.2015 г. (действаща към момента на образуване на дисциплинарното
производство) за организацията на дейността по установяване на дисциплинарни
нарушения и налагане на дисциплинарни наказания, събирането и обработката на
информация за дисциплината и дисциплинарната практика в МВР (Инструкцията),
съгласно което за изслушването на държавния служител се съставя протокол по
образец, който следва да съдържа посочените в нормата реквизити, в това число и
отбелязване, ако служителят е отказал да даде обяснения. Липсва протокол,
съответно изслушване, като няма данни служителят да е отказал да даде обяснения
по чл. 206, ал. 1 от ЗМВР. Липсват данни и за даване на писмени обяснения по
смисъла на чл. 206, ал. 1 от ЗМВР. Целта надаване на писмени обяснения или
изслушване на служителя от МВР е същите да бъдат взети предвид от страна на
административнонаказващия орган при определяне на дисциплинарното наказание, което
задължение не е изпълнено в настоящия случай. Налице е нарушаване на правото на
защита на жалбоподателя, което обосновава че допуснатото нарушение на административнопроизводствените правила е
съществено и е самостоятелно основание за отмяна на обжалваната заповед.
В тази насока е и практиката на ВАС, а именно: Решение
№ 467 от 13.01.2020 г. на ВАС по адм. д. № 14599/2018 г., V о., докладчик
председателят Диана Добрева, Решение № 14756 от 01.11.2019 г. по адм. д. № 4491/2018 на Върховния
административен съд, Решение № 17306 от 17.12.2019 г. на
ВАС по адм. д. № 13132/2018 г., V о., докладчик председателят Галина Карагьозова.
Съдът намира, че обжалваната заповед е
издадена и в противоречие на материалния закон. От събраните по делото
доказателства и разпита на допуснатите свидетели не се установи по категоричен
начин държавният служител да е извършил посочените нарушения. По делото са
разпитани свидетели, чийто показания съдът кредитира като последователни,
непротиворечиви и съответстващи на представените по делото доказателства.
Според показанията на св. П. - шофьор
на директора на ОД на МВР от месец февруари до месец май 2021 г., попълването
на пътната книжка е ставало по указания от предишния шофьор Г. Б.. Не е
запознаван със заповед, която урежда реда, по който се оформят пътните книжки.
Заявява, че никога не е получавал разпореждане от г-н Р. какво да пише в
пътната книжка. С управлявания от него автомобил никога не е возил други лица
или служители, както и не му е разпореждано превозването на вещи, храни, пари
или каквото и да е до който и да е адрес. Заявява, че никога не са ходили на
по-далечни командировки. Излизали са извън територията на ОД на МВР - Пловдив -
няколко пъти до дирекцията в Пазарджик, до РУ Велинград и до София.
Показанията на св. К. свидетелстват безпротиворечиво,
че процесните служебни автомобили са използвани изцяло за служебни цели, както
и за инициативи, които са били свързани с превенция. Заявява, че г-н Б. често
пъти се е възползвал от служебния автомобил, управлявайки го и без присъствието
на г-н Р. в него. Свидетелите Ш. и К. не са провеждали срещи с жалбоподателя,
така както се твърди в проведеното дисциплинарно производство.
Съдът дава вяра и на показанията на св. Б., който в съдебно заседания призна, че и ползвал служебния автомобил в града, че
се прибира с него, ползвал го за лични нужди, както и, че го е държал на
паркинг в Пето РУ, което е близо до дома му. Заявява, че самият той е бил
шофьор на трима директори на ОДМВР-Пловдив, като е изпълнявал длъжността 7
години. Твърди, че пътните книжки все се оформяли винаги по този начин „градско,
маршрут по разпореждане", за което не е имало писмена заповед от
директорите. Заявява, че не е търсил разрешение, за да ползва автомобила, като
признава, че е излизал и извън града по лични нужди (1-2 пъти) в работно време,
а и един път признава да е станало извън работно време. Отрича да е имал
конфликти с Й.Р. или свидетелката К., но след това се установява, че са имали
пререкания по повод на нерегламентираното влизане в нейния кабинет и в
последствие преместването му на друга длъжност.
В подкрепа на гореизложеното
са и констатациите на вещото лице, чиято експертиза, като неоспорена от
страните, съдът възприема като компетентно изготвена. В отговор на поставените
му въпроси вещото лице е посочило, че в пътните книжки на посочените автомобили
с ДК № ***, ДК № *** и ДК № ***, за периода от 01.01.2018 г. до 31.12.2021 г.
са вписани маршрути за движение в града и извън града. Вписванията на маршрути
в града са предимно „маршрут по разпореждане“ и описани РУ на ОДМВР Пловдив, в
редки случаи други места в града или „Обслужва ОДМВР“. Вписванията на маршрути
извън града са предимно РУ на съответните населени места към ОДМВР Пловдив или
градовете, до които се е движил автомобилът.
Според експертизата в пътните
книжки в колона „Маршрут на движение” има отразени записвания „маршрут по
разпореждане“, в случаите когато има отбелязани километри в града. Изразът „по
разпореждане” е използван 737 пъти в описанието на маршрутите от общо 1062
вписвания за изминати километри в града за трите автомобила в периода от
01.01.2018 г. до 31.12.2021 г. При трите автомобила са констатирани маршрути на
движение извън пределите на териториалната компетентност на ОД на МВР Пловдив.
Автомобил с ДК № *** - мерцедес МЛ430, се е движил 10 пъти в периода от
01.01.2018 г. до 31.12.2021 г. извън пределите на териториалната компетентност
на ОД на МВР гр. Пловдив. Автомобил ДК №*** - Ауди А6, се е движил 31 пъти в
периода от 01.04.2020 г. до 15.08.2021 г. извън пределите на териториалната
компетентност на ОД на МВР гр. Пловдив. Автомобил ДК № *** - Опел „Вектра“, се
е движил 150 пъти в периода от 01.01.2018 г. до 31.12.2021 г. извън пределите
на териториалната компетентност на ОД на МВР гр. Пловдив.
С оглед на гореизложеното,
съдът намира, че по делото не са ангажирани категорични доказателства, от които
да е видно, че процесиите пътувания на служебните автомобили са разпоредени от жалбоподателя,
както и, че същият е пътувал със служебните автомобили, на която и да е от
посочените дати, съответно да е използвал служебното си положение за лична
облага. По делото не са представени доказателства, същият в качеството си на
директор на ОДМВР, да е нареждал писмено или устно на подчинените му служители
да изготвят документите по движението на автомобилите (пътните книжки) по
начин, че да се прикрият реалните маршрути, да са отбелязвани фиктивни такива,
различни от действителните, като по този начин да се е възползвал неправомерно
от служебните автомобили за лични цели.
Такива данни се установяват
единствено от показанията на разпитания по делото св. Б., чийто показания съдът
намира за заинтересовани, с оглед на обстоятелството, че между свидетелят и Й.Р.
са се породили личности отношения и недоразумения, по повод на преместването на
св. Б. на друга длъжност, което до голяма степен оказало влияние на дадените от
свидетеля обяснения в проведеното дисциплинарно производство. Освен това в
съдебно заседание свидетелят сам заяви, че не жалбоподателят, а лично той е
използвал служебният автомобил за лични нужди, паркирал е в РУ, където на него
му е било удобно, както и, че е попълвал пътните книжки по един и същи начин от
години, при всички директори, с които е работел. Не отрече, а напротив
потвърди, че не е търсил изричното съгласие да ползва служебния автомобил за
лични нужди.
Независимо от това дори и да
се приеме, че пътните книжки на трите служебни автомобила, разпределени за
ползване от директора на ОДМВР – Пловдив, са оформяни неправилно, то това не
води до извод за използване на служебно положение с цел лична облага, което се
отличава с пряк умисъл, а по-скоро става дума за неупражняване на достатъчен
контрол, което деяние не може да обоснове налагане на дисциплинарно наказание
„Уволнение“.
Съдът намира, че не е изпълнено и задължението,
визирано в чл. 206, ал. 2 от ЗМВР, а именно при определяне на вида и
размера на дисциплинарните наказания органът да вземе предвид тежестта на
нарушението и настъпилите от него последици, обстоятелствата, при които е
извършено, формата на вината и цялостното поведение на държавния служител по
време на службата, тъй като в заповедта липсват каквито и да било мотиви в тази
насока, както и обосновка, защо е наложено наказание „Уволнение“, а някоя от
предвидените по-леки форми на дисциплинарно наказание. В мотивите на заповедта
е отбелязано на стр. 38, че държавният служител е награждаван многократно с
„Писмена похвала“, „Обявяване на благодарност“, „Колективна парична награда“,
„Почетен знак на МВР III степен“ – през 2017 г., „Почетен знак на МВР II
степен“ – през 2020 г., както и няма наложени дисциплинарни наказания,
незаличени по реда на чл. 213, ал. 1 от МВР. В същото време не са изложени
мотиви как посоченото цялостно поведение, включващо посочените по-горе награди
и отличия, е оказало такова влияние, че да се наложи най-тежкото дисциплинарно
наказание „Уволнение“, а не някоя от по-леките му форми. Изложените мотиви при
определяне на вида и размера на дисциплинарното наказание, не дават възможност
на съда да прецени дисциплинарнонаказващият орган взел ли е предвид тежестта на
нарушението, настъпилите от него последици, формата на вината и представлява
съществено процесуално нарушение. С оглед на това съдът намира, че при
определяне на вида на наложеното дисциплинарно наказание, не е взето предвид
цялостното поведение на държавния служител по време на службата, поради което
същото се явява неправилно наложено.
По
така изложените съображения и след съвкупна преценка на събраните по делото
писмени доказателства настоящият съдебен състав намира, че при издаването на
оспорената заповед са допуснати съществени нарушения на
административнопроизводствените правила, накърняващи правото на защита на
жалбоподателя, както и нарушение на материалния закон, които обосновават извода
за незаконосъобразност на административния акт.
С оглед на горното жалбата се
явява основателна, поради което оспореният административен акт следва да се
отмени като незаконосъобразен.
Предвид изхода на спора, на
основание чл. 143, ал. 1 от АПК в полза на жалбоподателя следва да се присъдят
направените в съдебното производство разноски – държавна такса в размер на 10
лева, за вещо лице – 700 лева, за съдебно удостоверение 5 лева и за адвокатско
възнаграждение 780 лева (договорено и заплатено в брой) или общо 1 495 лева.
С оглед на това и на основание чл.
172, ал. 2, пр. 2 от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Заповед №
8121К-9318/09.08.2021 г. на министъра на вътрешните работи относно налагане на
дисциплинарно наказание „Уволнение“ и прекратяване на служебното правоотношение
в Министерството на вътрешните работи на старши комисар Й.Д.Р. – директор на ОД
на МВР гр. Пловдив.
ОСЪЖДА Министъра на вътрешните
работи да заплати на Й.Д.Р. с ЕГН **********, с адрес ***, направените по делото
разноски в размер на 1 495 (хиляда четиристотин деветдесет и пет) лева.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред
Върховен административен съд на Република България в 14-дневен срок от
съобщението на страните, че е изготвено.
СЪДИЯ: (П)