Решение по дело №13241/2019 на Софийски градски съд

Номер на акта: 266252
Дата: 27 октомври 2021 г. (в сила от 16 март 2023 г.)
Съдия: Петя Петрова Алексиева
Дело: 20191100113241
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 14 октомври 2019 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е   №

гр. София 27.10.2021 г.

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

Софийският градски съд,                  първо гражданско отделение, I-6 състав

в публичното заседание на двадесет и осми септември

две хиляди двадесет и първа година в състав:

Председател: ПЕТЯ АЛЕКСИЕВА

при секретаря Антоанета С.                                 и в присъствието на

прокурора                                                           като разгледа докладваното от

съдия Алексиева                                                      гр. дело № 13241 по описа

за 2019 г. и за да се произнесе , взе предвид следното:

Производството е образувано по искова молба, подадена от Е.С.В. против А.Г.К. и Т.М.С., с която са предявени пасивно субективно съединени искове с правно основание чл.26, ал.2, предл. 5, във връзка с чл.17, ал.1 от ЗЗД за прогласяване нищожността на явната сделка: покупко-продажба, сключена между Е.Х. С. и дъщеря й А.Г.К. с нотариален акт № 054, том VІІ, рег. № 33605, дело № 1181/2007 г. на нотариус Б.Я., обективно съединени с иск по чл.17, ал.1 от ЗЗД за разкриване на симулацията и установяване на прикритата сделка-дарение.

В исковата молба се твърди, че ответниците са дъщери и законни наследници на Е.Х. С., починала на 30.12.2013 г. в гр. София. Твърди се, че ищцата е нейна внучка-дъщеря на Т.М.С.. Твърди се, че с нотариален акт № 56, дело № 15299/1994 г., Е.Х. С. е дарила на своята внучка Е.С.В. собствения си недвижим имот, представляващ апартамент, находящ се на втория етаж, в дясно, в сградата на ул. „******, гр.София. Твърди се, че след откриване на наследството на Е.Х. С., всяка от ответниците е предявила срещу ищцата иск с правно основание чл.30 ЗН, с искане извършеното в нейна полза дарение да бъде намалено до размера на запазената част на всяка от тях. Твърди се, че наследодателката С. е извършила дарение в полза на дъщеря си А.Г.К. на друг апартамент, който е притежавала, а именно: партерния етаж от източната част на вътрешната къща в сградата на бул. „*******, заедно с принадлежащите му сервизни помещения и идеални части от общите части на сградата и от мястото. Твърди се, че с нотариален акт № 173 на 22.11.2007 г. А.Г. е дарила обратно този имот на майка си, а две седмици по-късно двете са подписали пореден нотариален акт № 054, дело № 1181/2007 г. този път за покупко-продажба на имота. Твърди се, че тази сделка е нищожна-симулативна и с нея страните са прикрили действителната сделка-дарение.

Ищцата обосновава правния си интерес от предяване на иска с твърдението, че при установяване, че наследодателката на ответниците е извършила и друго дарение на собствен имот, същото следва да бъде взето предвид при формиране на наследствената маса, образувана след смъртта й, за установяване налице ли е накърняване на запазената част на законните наследници на Е.Х. С. при извършване на дарението в нейна полза.

В срока по чл.131 от ГПК и двамата ответници депозират отговор.

Ответницата К. оспорва предявения срещу нея иск като недопустим, неоснователен и недоказан.

Поддържа недопустимост на иска с твърдението, че ищцата не е страна по сделката.

По същество оспорва иска като неоснователен. Оспорва твърденията на ищцата, че действителната воля на страните при сключване на договора за покупко-продажба е било извършването на дарствен акт. Оспорва твърдението на ищцата, че между заявеното и описаното в нотариалния акт и в декларацията има разлика по отношение на изявлението за получаване на продажната цена. Твърди, че такова несъответствие няма, тъй като и в двата документа е посочена продажна цена от 24 500 лв. Оспорва и твърдението, че уговорената продажна цена е неадекватно ниска. Твърди се, че към датата на сделката данъчната оценка на имота е възлизала на сумата от 24 499,10 лв. Твърди се, че освен това ответницата ежемесечно се е грижела за майка си, изпращайки й по 200 германски марки, за да й осигури издръжката и условията за доброто й съществуване, за което Е.Х. С. е подписала декларация от 01.03.2002 г.

Ответницата Т.М.С. оспорва предявената срещу нея претенция като неоснователна. Оспорва изложените от ищцата твърдения в исковата молба. Оспорва твърдението, че действителната воля на Е. С. е била да извърши дарение в полза на дъщеря си А.Г.К..

Не оспорва, че с нотариален акт № 56, дело № 15299/1994 г., Е.Х. С. е дарила на ищцата Е.С.В. апартамент, находящ се на ул. „*******, както и че след откриване на наследството по искове на ответниците са образувани гр.д.№ 4251/2014 г. на СРС, 123 състав и гр.д. № 63141/2016 г. на СРС, 141 състав за намаляване на дарението и определяне размера на запазената част на законните наследници на Е. С..

В съдебно заседание ищцата чрез процесуалния си представител поддържа предявените искове по съображения подробно изложени в писмени бележки по делото. Претендира разноски, за което представя списък. Заявява възражение по чл.78, ал.5 от ГПК за прекомерност на заплатеното от ответницата А.К. адвокатско възнаграждение.

Ответницата А.К. в съдебно заседание чрез процесуалния си представител моли съда да отхвърли предявения иск като неоснователен и недоказан. Подробни съображения излага в писмени бележки по делото. Претендира разноски, за което представя списък. Заявява възражение по чл.78, ал.5 от ГПК за прекомерност на заплатеното от ищцата адвокатско възнаграждение.

Ответницата Т.С. в съдебно заседание и чрез процесуалния си представител също моли съда да постанови решение, с което да отхвърли предявения иск като неоснователен и недоказан. Излага съображения в писмени бележки представени по делото. Заявява възражение по чл.78, ал.5 от ГПК за прекомерност на заплатеното от ищцата адвокатско възнаграждение.

От събраните по делото писмени и гласни доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, съдът прие за установено следното от фактическа страна:

От представеното удостоверение за наследници № РСЦ16-УГ01-5648 от 21.10.2016 г. на СО, район Средец, се установява, че ответниците по делото-А.К. и Т.С. са наследници по закон-деца на починалата на 30.12.2013 г. Е.Х. С.. Не се спори, че ищцата е внучка на починалата Е.Х. С. и дъщеря на ответницата Т.М.С..

От представените два нотариални акта, съответно № 56, дело № 15299/04.07.1994 г. и № 89, дело № 3842/09.12.1976 г. се установява, че починалата Е.Х. С. приживе е дарила на внучка си Е.С.В.-ищцата по делото собствения си недвижим имот, представляващ апартамент на втория етаж-дясно, находящ се в гр.София, ул. „******, запазвайки си пожизнено и безвъзмездно правото на ползване върху така дарения имот, а на дъщеря си А.Г. е дарила партерния етаж от източната част от вътрешната къща, находяща се на бул. „*******, сега бул.“*********, заедно с едно мазе до стълбището и още едно мазе под по-малката от двете стаи и терасата откъм кухнята заедно със съответните части от общите части на сградата и от мястото, върху което е построена къщата.

През 2007 г. в рамките на по-малко от един месец (две седмици) Е.Х. С. и дъщеря й А.Г.К. осъществяват две сделки. На 22.11.2007 г. А.Г.К. дарява на майка си Е.Х. С., дареният й от последната през 1976 г. недвижим имот, представляващ партерния етаж от източната част от вътрешната къща, находяща се на бул. “********, а няколко дена по-късно на 06.12.2007 г. Е.Х. С. повторно връща собствеността върху имота на дъщеря си А.К., но чрез покупко-продажба, обективирана в нотариален акт № 054, том VІІ, рег. № 33605, дело № 1181/2007 г. на нотариус Б.Я. с рег.№ 258 по регистъра на НК на РБ, с район на действие-СРС и срещу продажна цена в размер на 24 500 лв., която сума е изплатена изцяло на продавача преди сключване на договора. Получаването на сумата е удостоверено с подписа на Е.Х. С. с декларация от 06.12.2007 г.                     

С декларация с нотариално удостоверяване на подписа на Е.Х. С. № 426 от 01.03.2002 г. на нотариус Ц.Д., Е. С. е удостоверила, че в продължение на изминалите последни 15 години е получавала ежемесечно от дъщеря си А.Г.К. по 200 германски марки, предоставени на добра воля, за да осигурява издръжката на С. и условията й за добро съществуване.

С представения договор за предоставяне на домашен социален патронаж от 14.03.2013 г. се установява, че А.Г.К. е сключила договора с цел предоставяне на услуги съгласно Приложение № 1. Доколкото приложенията към договора не са ангажирани като доказателство по делото, не може да се установи твърдението на тази ответница, че услугите са предоставяни на нейната майка.

Представена е и нотариална покана, с която Е.Х. С. поканила внучката си Е.С.В. през 2012 г. да напусне дареното жилище, предвид учреденото право на ползване, в противен случай да заплаща месечно обезщетение за неоснователното му ползване.

От приетото по делото заключение на СТЕ се установява, че по метода на вещната стойност процесният недвижим имот партерен етаж от 62,22 кв.м. заедно със земята към 2007 г. е оценен на 211 961 лв. Тази стойност по метода инвестиционна стойност възлиза на 205 165 лв.

Разпитан свидетелятВ.С.С.установява, че с Г-жа К. са съседи. Във връзка с това, че последната търсела майстори, свидетелят посетил къщата на „Орлов мост“, където установил, че има мухъл, много влага, напукани стени, като в една от стаите имало цепнатина от стените, тавана и на другата стена около 2-3 см, а мазето, което било под тази стая било почти мрак, необитаемо. Стените били олющени, самата боя, латекс се била олющила от влагата, мухъла. Ответницата заявила желание да се ремонтира тази къща. Свидетелят е ел. техник по професия и обещал, че ще направи ел. инсталацията изцяло преди да се започне ремонта, за да може после да се замажат кабелите в стените. Свидетелят установява, че към момента къщата е ремонтирана и няма нищо общо със състоянието й през 2012-2013 г. Свидетелят установява, че когато посетил имота за първи път, имало спукана тръба на партер, била изгнила и оттам идвала влагата. Сега има коренна промяна – чисто нови дограми, прозорци, външни щори. Долния етаж, който се водел мазе е с плочки, има и баня. Където било мазето сега е като етаж. Всичко е шпакловано, има плочки в едната стая, дори на стените. Банята изглежда много добре. Чисто нови плочки се сложили и на партерния етаж, и на долния етаж. Стаите са боядисани.

Свидетелят И.И.Г.-съпруг на ищцата, установява, че с ищцата Е. живеят заедно от лятото на 1999 г., а брак сключили по-късно - 2009 г. Познава бабата на ищцата-Е., както и нейната леля- А.. С бабата и лелята били в много добри отношения, докато не се скарали през 2012 г. Преди смъртта на бабата, отношенията били малко обтегнати. Знае, че бабата на Е. притежавала апартамент на „Цариградско шосе“ в къща, която е на няколко етажа. Тя притежавала първия етаж със сутерен. Първият етаж се състоел от три помещения, а сутеренът се състоел от две помещения, които са били мазета, а после са направени едното на стая, другото на баня с тоалетна. Имало парно и топла вода. Баба Е. била дарила това жилище на дъщеря си А.К., но тя го била оставила на майка си да го ползва, да го дава под наем. Знае и за сделката между баба Е. и А.К.. Баба Е. искала да даде изцяло апартамента на „Цариградско шосе“ на А.К. и да няма никаква опасност някой друг да предяви претенции към него. Затова и оформили това прехвърляне на апартамента като продажба. Това станало през 2007 г. За това свидетелят знае лично от баба Е., говорил е с нея, чул го и от А., но това не се криело. По това време били в добри отношения. Целта била основно да бъде защитена от сестра си. За пари не е ставало дума, целта й не е била да получи пари. Ако баба Е. е получила пари за този апартамент, свидетелят и жена му щели да разберат, защото по това време живеели заедно, а между съпругата му и баба Е. отношенията били изключително близки. Баба Е. вземала наемите от този апартамент на „Цариградско шосе“. В този апартамент баба Е. живяла известно време. А.К. по принцип живеела в Германия и през 2012 г. си пристигнала и живеела в нейния апартамент, а баба Е. живеела при внучка си, но в последствие А. започнала да идва през ден, понякога всеки ден и започнала да настройва баба Е. срещу внучка й и накрая успяла, като за това спомогнали възрастта на баба Е., която започвала да се обърква. Свидетелят установява, че съпругата му получила нотариална покана от баба си, но самата покана не е причина за влошаване на отношенията. Установява още, че ремонтните дейности в жилището на „Цариградско шосе“  са направени преди той да види този апартамент, а всички пари за ремонта на „******* са от неговата заплата. Ремонтът продължил около година и половина, като свидетелят взел и кредит „Енергийна ефективност“. Свидетелят установява, че и в момента доходите му са достатъчно високи, а Баба Е. не е давала на съпругата ми пари за ремонта на апартамента на „Мизия“.

Свидетеля А.Г.Г.-син на А.К. установява, че знае за сключения договор за покупко-продажба на жилище между майка му и баба му, тъй като додал сумата от 5000 евро до пълната сумата от 25 000 лева. Свидетелят лично закарал майка си и баба си до нотариуса на „Патриарха“, всичко било написано пред нотариуса, декларацията, че са преведени тези пари също била подписана. Всичко се прочело при нотариуса и страните се съгласили. Свидетелят установява, че баба му живеела на двете места - на „Цариградско шосе“ и на „Мизия“, но повечето време, когато майка му била в чужбина братовчедка му се грижела за нея, но финансово от чужбина майка му също много я подкрепяла. Независимо дали е била в България или не, баба му получавала финансова помощ от дъщеря си К.. Свидетелят установява още, че на баба му винаги й трябвали пари.

Свидетелката А.И.Б., установява, че познава страните по делото, защото нейната майка и леля Ленче били приятелки и тя водела често майка си да се видят и да си поговорят. Е. С. била в началото на „Цариградско шосе“, а след това-на „Мизия“, като последните дни от живота й били там. Леля Е. била казала, че предписва на Т.апартамента, защото А. поемала всички разноски. Към края внучката на леля Л.– Е. я нямало в апартамента. Знае, че А. се грижи за майка си, А. плаща разноски, патронаж затова леля Л. казала, че предписва на нея апартамента.

По делегация са събрани и показанията на свидетелката Т.В.Х., която установява, че през периода 2007-2008 г. работела и живеела в гр.София под наем в апартамент на партерния етаж във вътрешната къща на бул. „**********, който представлявал една стая с обща баня. Наемодател била възрастна жена на име Е., на която свидетелката плащала наема. Жилището имало нужда от ремонт. На практика това жилище било мазе, банята била в лошо състояние, имало мухъл, счупени плочки. Душът и батерията работели, но не били нови. В стаята нямало мухъл, имало теракот, а на стените фаянсови плочки. През този период в къщата живеела и баба Е., на която свидетелката плащала наема в размер на 120 лв.

Съдът кредитира показанията на разпитаните свидетели. Същите са дадени добросъвестно, логични са и непротиворечиви.

Между така събраните доказателства няма противоречия, кореспондират помежду си и взаимно се допълват, поради което съдът ги кредитира.

При така установената фактическа обстановка, съдът приема следното от правна страна.

Предявени са пасивно субективно съединени искове с правно основание чл.26, ал.2, предл. 5, във връзка с чл.17, ал.1 от ЗЗД за прогласяване нищожността на явната сделка: покупко-продажба, обективно съединени с иск по чл.17, ал.1 от ЗЗД за разкриване на симулацията и установяване на прикритата сделка-дарение.

Исковете са допустими.

Както вече съдът е посочил в свое определение, симулативното действие е поначало нищожно и то не произвежда никакви прави действия, така че всеки заинтересован може да се позове на действителното положение на нещата, без ограничение със срок, защото възможността да се разкрие симулацията не е някакво особено право, което се погасява по давност, а пряка последица от действителното състояние на нещата.

В случая ищцата неучаства в сделката, чиято нищожност претендира, но тя има правен интерес от иск за прогласяване нищожността на явната сделка и за разкриване на симулацията, тъй като от твърдяната прикрита сделка-дарение, ще възникне необходимостта същата да бъде включена в наследствената маса по реда на чл.31 от ЗН, във водените срещу ищцата искови производства от двете ответници по исковете им с правно основание чл.30 ЗН и ще възникне задължението на съда по реда на чл.33 от ЗН да намалява даренията като се почне от последните дарения и се върви последователно към предшествуващите, т.е. и доколкото дарението в полза на А.К. ще се окаже последно, то съдът следва да намали първо това дарение и ако това се окаже недостатъчно, да се намали дарението в полза на ищцата по нотариален акт № 56 от 1994 г.

Не е спорно, а и от доказателствата по делото се установява, че ответницата К. е завела иск с правно основание чл.30, ал.1 от ЗН срещу ищцата Е.С.В., въз основа на който е образувано гр.дело № 4251/2014 г. по описа на СРС, 123 състав, а ответницата Т.М. е завела срещу дъщеря си също иск с правно основание чл.30, ал.1 от ЗН за намаляване на дарението относно апартамента на ул. „Мизия“, въз основа на който е образувано гр.д. № 63141/2016 г. по описа на СРС, 141 състав, а към момента и по въззивна жалба е  образувано в.гр.д. № 9258/2018 г. по описа на СГС, ІІ-б състав, производството по което е спряно до приключване на настоящото производство с влязъл в сила съдебен акт.

Т.е. правният интерес на ищцата от разкриване на действителната сделка дарение се заключава от обстоятелството, че извършеното в нейна полза дарение може да не бъде намалено или намалено в по-малък размер.

На нищожността може да се позовава всяко трето лице, при наличие на правен интерес, обоснован по-горе. Такъв е налице винаги, когато се засяга правната сфера на това трето лице, както е в настоящия случай.

По същество на предявените искове.

По тези искове в тежест на ищцата е да докаже, че действителната воля на страните, които са участвали в договора, не е такава, каквато е отразена в него, а във връзка с иска за разкриване на относителната симулация и установяване на дарението като сделка, следва да установи и докаже какви всъщност са били действителните отношения между починалата Е.Х. С. и ответницата А.Г.К..

Т.е. в тежест на ищцата, която претендира привидна сделка е да докаже симулацията, а доколкото претендира, че съществува прикрито съглашение, следва да докаже и неговото съдържание.

Симулативен е договорът, от който страните, които са го сключили, не желаят да бъдат обвързани. Симулативният договор е нищожен, независимо от това, че не прикрива никаква друга сделка (абсолютна симулация) или прикрива някаква друга сделка и каква (относителна симулация). Дали зад нищожния симулативен договор има прикрита сделка и каква, е предмет на иска с правно основание чл. 17, ал. 1 ЗЗД.

Съгласно чл. 26, ал. 2 ЗЗД привидният договор е нищожен, а страните са обвързани от прикритото споразумение, ако са налице изискванията за неговата валидност -  чл. 17, ал. 1 ЗЗД. За доказване на симулативността обикновено служи т. нар. "обратно писмо", което представлява нарочен документ, съдържащ писмени изявления на страните, недвусмислено разкриващи симулативността на явната сделка и действителната им воля. Без значение е кога във времето е съставен обратния документ - преди, по време или след сключването на привидния договор; важно е той несъмнено да разкрива общата воля на страните по този договор.

По принцип симулацията се доказва с писмено доказателство, което да има характер на „обратно писмо“, евентуално с писмени доказателства, съставляващи начало на писмено доказателство и свидетелски показания. Представянето на писмени доказателства за вероятната привидност на сделката не се изисква, когато лицето не е участвало в сключването на сделката, която му се противопоставя, т. е. е трето за сделката лице ( чл. 165, ал. 2, изр. второ, предл. първо ГПК).Такова лице може да разкрива привидността на сделката без да представя писмени доказателства, вкл. и със свидетелски показания, тъй като то не може да разполага с необходимите му писмени доказателства, които разкриват истинските отношения между страните.

Настоящият съдебен състав намира, че исковете са основателни. Оспореният договор за покупко-продажба, сключен между Е.Х. С. и дъщеря й А.Г.К. и обективиран в нотариален акт № 054, том VІІ, рег. № 33605, дело № 1181/2007 г. на нотариус Б.Я., е относително симулативен, прикриващ договор за дарение, поради което нищожен.

Възмездните сделки не могат да бъдат атакувани като накърняващи запазената част при откриване на наследството, което е мотивирало страните по оспорената сделка-Е.Х. С. и А.Г.К. да афишират пред останалите намерение за продажба, без то да обективира истинската им воля за бъзвъзмездно прехвърляне на правото на собственост.

Извод за горното може еднозначно да се изведе от следните безспорно установени в производството доказателствени факти:

Още приживе наследодателката на двете ответници е разделила притежаваните от нея два недвижими имота между своите наследници, чрез два акта за дарение. През 1976 г. дарила процесния недвижим имот на сегашния бул. „Цариградско шосе“ на ответницата А.К.-нейна дъщеря и наследник със запазена част, а през 1994 г. дарила имота на ул. „Мизия“ № 7 на ищцата-нейна внучка и дъщеря на ответницата Т.М.С., която безспорно не се явява наследник със запазена част от наследството на нейната баба.

На 22.11.2007 г. А.К. дарява на своята майка Е.Х. С. обратно имота на Цариградско шосе и 14 дена след това, Е.Х. С. продава на дъщеря си А.К. същият този недвижим имот на продажна цена равна на данъчнатата оценка на имота, която видно от заключението на СТЕ е около 8-9 пъти по-ниска от пазарната цена на имота.

Разпитан свидетелят И.Г.установява, че баба Е. искала да даде изцяло апартамента на „Цариградско шосе“ на А.К. и да няма никаква опасност някой друг да предяви претенции към него, затова и оформили това прехвърляне на апартамента като продажба. Целта била основно да бъде защитена от сестра си. Тези факти са възприети лично от свидетеля и то при разговор с Е.Х., поради което съдът ги кредитира.

Всички тези доказани в процеса факти, обсъдени в тяхната съвкупност водят да единствения логичен и безспорен извод, че страните по оспорения договор за покупко-продажба са целели така да уредят взаимоотношнеията си, че договорът да не може да бъде атакуван като накърняващ запазената част при откриване на наследството на Е.Х. С.. За да стигне до този извод съдът взема предвид също така установените със свидетелските показания мотиви, поради които баба Е. и дъщеря й А. са сключили договора за продажба. По делото не се установява към 2007 г. баба Е. да е имала нужда от парите от продажбата на своя имот. Напротив същата е получавала наеми от този имот. За нея са полагали грижи както ищцата, така и ответницата А., която подпомагала майка си и финансово-показания на свидетеля Г.. Свидетелката Б. установява, че Е.Х. е прехвърлила имота на дъщеря си, защото А. поемала всички разноски, грижела се нея, плащала разноски, патронаж. Тези мотиви за сключване на договора сочат на дарствени намерения от страна на Е.Х. да дари имота си за благодарност с оглед грижите, които дъщеря й А. е осъществявала за нея.

По отношение на продажната цена. Съобразно съдебната практика, обективирана в Решение № 266/17.02.2014 г., гр.д. № 6402/2013 г. на ВКС, ІV г.о., съгласно чл. 179, ал. 1 ГПК, официалният документ, издаден от длъжностно лице в кръга на службата му по установените форма и ред, съставлява доказателство за изявленията пред него и за извършените от него и пред него действия. Нотариалният акт, издаден по реда на чл. 586 ГПК, представлява официален документ - съставен е от надлежно оправомощено длъжностно лице в рамките на предоставената му компетентност и по установен в закона ред, но той се ползва с доказателствена сила по смисъла на чл. 179, ал. 1 ГПК само досежно извършените от нотариуса действия: че е издаден от посочения нотариус, на посоченото в него време и място, че са представени описаните в акта документи и какво са заявили страните пред нотариуса. В частта му относно подписаните от страните техни изявления, нотариалният акт е частен документ, т.е. няма обвързваща доказателствена сила, поради което съдът не е длъжен да приеме, че стойността на прехвърленото имущество е тази, която страните са посочили в акта. Не е необходимо и да е заявено изрично оспорване на нотариалният акт за сделката, за да се установява различна придобивна цена от сочената в документа. Правилата за разкриване на симулация и процесуалните забрани в тази насока важат за страните по сделката, но не за третите лица, тъй като не се касае за оспорване на нотариалното удостоверяване, а до липса на задължение за третите лица да счетат за реална придобивната стойност на имота, посочена в акта - решение № 671 от 9.11.2010 г. по гр. д. № 875/2010 г., IV г. о.; решение № 530 от 3.04.2012 г. по гр. д. № 1723/2010 г., IV г. о.; решение № 471 от 6.07.2010 г. по гр. д. № 641/2009 г., III г. о.; решение № 89 от 29.01.2010 г. по гр. д. № 717/2009 г., III г. о. на Върховния касационен съд, постановени по реда на чл. 290 ГПК.

Съдът намира, че с декларацията от 06.12.2007 г. подписана от Е.Х. не се доказва получаването на сумата от продажбата на имота и това е така, защото този писмен документ е съставен едновременно в един и същи ден с договора за продажба и направеното в него волеизявление е симулативно с оглед гореприетото.

Но дори да се приеме, че горното не е така, а декларацията като частен писмен свидетелстващ документ удостоверява заплащането на продажната цена, то тя е далеч под реалната пазарна цена на имота към 2007 г. и е силно занижена.

Съобразно утвърдената съдебна практика, обстоятелството, че продажната цена е значително по-ниска от пазарната, или че не е платена изобщо, може да бъде индиция за симулативност на волеизявленията за изпълнение задълженията на купувача, но сам по себе си този факт не може да обоснове извод за симулация на договора за покупко-продажба, освен ако обсъждането в съвкупност с останалите доказателствени факти и тълкуване на действителната, обективирана в договора воля, не обоснове еднозначен и категоричен извод, че съконтрахентите по договора за покупко-продажба не са желаели настъпването на правните му последици.

В случая неплащането, респ. занижената продажна цена на имота обсъдена с установените по-горе доказателствени факти: поредицата от две сделки осъществени в изключително кратък период от време от майка и дъщеря, обсъдени ведно с показанията на свидетеля Ивайло Гърдев и показанията на останалите свидетели относно мотивите за сключване на договора за покупко-продажба, водят до извода за относителна симулация.

Няма логично и житейско друго обяснение за факта, че въпреки че към месец ноември 2007 г. ответницата К. е била собственик на процесния имот от 1976 г., се е разпоредила с този имот в полза на майка си чрез дарение и веднага след това майка й е върнала собствеността върху имота на дъщерята, но чрез друга сделка: покупко-продажба. По този начин осъществявайки поредица от две сделки, в рамките само на две седмици, страните са целяли ответницата К. да се легитимира като собственик на имота но не въз основа на дарение, а въз основа на договор за покупко-продажба, който договор безсъмнено не може да бъде атакуван като накърняващ запазена част при откриване на наследството на Е. С..

Ето защо първият предявен иск като основателен и доказан, следва да бъде уважен изцяло.

По втория предявен иск.

Според правилото на чл. 17 от ЗЗД, ако страните прикрият сключено между тях съглашение с едно привидно съглашение, прилагат се правилата относно прикритото, стига изискванията за действителност на прикритото да са налице.

В тежест на ищеца по спора е да установи, че е осъществена не друга сделка, а дарение на процесния недвижим имот, докато в тежест на ответника по иска е да установи, че е сключена именно сделката, от която черпи благоприятни за себе си правни последици. Доказването на ищеца в този процес следва да бъде главно и пълно, поради което същият следва да представи такива доказателства, които по несъмнен начин да установяват, че целената сделка всъщност е различна от тази, която е официално удостоверена.

По делото се установи, че в нотариалния акт, с който ответницата К. е придобила имота е посочено, че собствеността се прехвърля срещу определена цена, което не отговаря на действителната воля на страните, поради което договорът за продажба е нищожен на основание чл. 26, ал. 2, предл.5 ЗЗД, но страните по сделката са обвързани от прикрито съглашение за дарение по  чл. 17, ал. 1 ЗЗД, което е валидно.

Сделката е сключен в предписаната от закона форма.

Поради горното договорът за дарение трябва да бъде обявен за действителен.

По разноските в процеса:

При този изход на делото и на основание чл.78, ал.1 от ГПК ответниците ще следва да бъдат осъдени да заплатят направените от ищцата разноски в настоящото производство, както следва: 381,44 лв.-заплатена държавна такса и 250 лв.-депозит вещо лице.

Ищцата претендира и сумата от 1200 лв. за заплатено от нея адвокатско възнаграждение, по отношение на което ответниците въвеждат възражение за прекомерност по реда на чл.78, ал.5 от ГПК. Възражението е неоснователно. С оглед нормата на чл.69, ал.1, т.4 във връзка с т.2 от ГПК цената на предявените искове е в размер на данъчната оценка, т.е. 38 143,20 лв. При този материален интерес и на основание чл.7, ал.2, т.4 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, възнаграждението възлиза на сумата от 1 674,30 лв. Заплатеното от ищцата адвокатско възнаграждение от 1200 лв. е очевидно под минимума, поради което не следва да бъде намалявано. И така общият размер на разноските направенит от ищцата и дължим от ответниците възлиза на сумата от 1 831,44 лв.

Водим от горното съдът

 

Р  Е  Ш  И:

 

ПРОГЛАСЯВА по предявените от Е.С.В., ЕГН **********,***, със съдебен адрес:***-Г, адвокат М.К. срещу А.Г.К., ЕГН  **********,***, със съдебен адрес:***, адвокат А. З.и Т.М.С., ЕГН **********,***, със съдебен адрес:***, адвокат М.Х.Ц. пасивно субективно съединени искове с правно основание чл.26, ал.2, пр.5 ЗЗД, за нищожен, като привиден, прикриващ договор за дарение, следния договор, а именно: договор за покупко-продажба от 06.12.2007 г., обективиран в нотариален акт № 054, том VІІ, рег.№ 33605, дело № 118/2007 г. на нотариус Б.Я. с рег. № 258 на НК, по силата на който Е.Х. С. продава на А.Г.К. следния свой собствен недвижим имот, придобит по дарение, а именно: партерен етаж от източната част на вътрешната къща, състоящ се от две стаи, кухня, клозет и баня, находящ се в гр.София, Столична община, район Средец, бул. „**********, заедно с едно мазе до стълбището и още едно мазе под по-малката от двете стаи и терасата от към кухнята, заедно с 32/78 идеални части от 1/3 идеални части от мястото, цялото от 446 кв.м. по скица, а по нотариален акт 455 кв.м., съставляващо УПИ ХVІІ-20,22 от квартал 14 в местността „Трета извънградска част“ по ПУП на гр.София, СО-Район Средец, одобрен със заповед № РД-50-09-198 от 18.10.1991 г. на гл.архитект на гр.София, при съседи на мястото: бул. „Цариградско шосе“, Р. Р., д-р Т., Х. Д. и И. Л., и при граници по скица: бул. „Цариградско шосе“, УПИ ХVІІІ-21, УПИ ХІІІ-за детско заведение, УПИ ХV-18 и УПИ ХVІ-19, за сумата от 24 500 лв.

ОБЯВЯВА на основание  чл. 17, ал. 1 ЗЗД за действителен сключения между Е.Х. С. като дарител и А.Г.К. като дарена, договор за безвъзмездно прехвърляне в полза на А.Г.К. правото на собственост на партерен етаж от източната част на вътрешната къща, състоящ се от две стаи, кухня, клозет и баня, находящ се в гр.София, Столична община, район Средец, бул. „**********, заедно с едно мазе до стълбището и още едно мазе под по-малката от двете стаи и терасата от към кухнята, заедно с 32/78 идеални части от 1/3 идеални части от мястото, цялото от 446 кв.м. по скица, а по нотариален акт 455 кв.м., съставляващо УПИ ХVІІ-20,22 от квартал 14 в местността „Трета извънградска част“ по ПУП на гр.София, СО-Район Средец, одобрен със заповед № РД-50-09-198 от 18.10.1991 г. на гл.архитект на гр.София, при съседи на мястото: бул. „Цариградско шосе“, Р. Р., д-р Т., Х. Д. и И.Л., и при граници по скица: бул. „Цариградско шосе“, УПИ ХVІІІ-21, УПИ ХІІІ-за детско заведение, УПИ ХV-18 и УПИ ХVІ-19

ОСЪЖДА А.Г.К., ЕГН  **********,***, със съдебен адрес:***, адвокат А. З. и Т.М.С., ЕГН **********,***, със съдебен адрес:***, адвокат М.Х.Ц. да заплатят на основание чл.78, ал.1 от ГПК на Е.С.В., ЕГН **********,***, със съдебен адрес:***-Г, адвокат М.К. сумата от 1 831,44 лв. /хиляда осемстотин и един и 0,44 лв./ разноски по делото.

Решението подлежи на въззивно обжалване в двуседмичен срок от връчването му страните пред Софийски апелативен съд.

                  

ПРЕДСЕДАТЕЛ: