Решение по дело №1060/2022 на Районен съд - Хасково

Номер на акта: 28
Дата: 26 януари 2023 г.
Съдия: Пламен Стоянов Георгиев
Дело: 20225640201060
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 15 ноември 2022 г.

Съдържание на акта Свали акта


РЕШЕНИЕ
№ 28
гр. гр. Хасково, 26.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ХАСКОВО, Х НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на седемнадесети януари през две хиляди двадесет и
трета година в следния състав:
Председател:Пламен Ст. Георгиев
при участието на секретаря Геновева Р. Стойчева
като разгледа докладваното от Пламен Ст. Георгиев Административно
наказателно дело № 20225640201060 по описа за 2022 година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от Закона за
административните нарушения и наказания.
Образувано е по жалба от Ю. Ю. Б. от с. Караманци, обл. Хасково
срещу Наказателно постановление № 22-1253-001558 от 04.10.2022 г. на
Началник - група Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР - Хасково, с което
на основание чл. 53 от ЗАНН, вр. чл. 179, ал. 2, вр. чл. 179, ал. 1, т. 5, предл. 5
от ЗДвП на жалбоподателя е наложено административно наказание – „Глоба”
в размер на 200 лева, за нарушение по чл. 44, ал. 1 от ЗДвП, на основание чл.
175, ал. 1, т. 5 от ЗДвП – административни наказания глоба в размер на 100
лева и „лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок 1
месец – за нарушение по чл. 123, ал. 1, т. 1 от ЗДвП. В подадената жалба се
релевират оплаквания за незаконосъобразност на атакуваното с нея
наказателно постановление, тъй като при съставяне на процесния АУАН и
при издаването на санкционния акт били допуснати съществени процесуални
нарушения, като се сочи в какво се изразяват те. Жалбоподателят счита също,
че не бил извършил описаните нарушения на правилата за движение, като
1
излага конкретни съображения и в тази насока. Моли съда да отмени изцяло
обжалваното наказателно постановление на Началник – група в Сектор „ПП“
при ОД на МВР – Хасково, като претендира и присъждане на направените по
делото разноски.
В съдебно заседание пред Районен съд – Хасково, жалбоподателят,
редовно призован, не се явява. Чрез упълномощения по делото процесуален
представител - адв. В. Л. от АК – Хасково заявява, че поддържа жалбата и в
хода по същество, развива конкретни доводи в подкрепа направеното искане
за отмяна на санкционния акт и конкретизира претенцията си за разноски.
Административнонаказващият орган – Началник – група в Сектор ПП
при ОД на МВР - Хасково, редовно призован, не се явява и не изпраща
представител по делото. В съпроводителното писмо изразява становище по
жалбата, като оспорва същата и моли да бъде оставена без уважение, а при
условията на евентуалност в случай на присъждане на разноски, отправя
възражения за прекомерност.
Жалбата е подадена в законоустановения срок, срещу подлежащ на
обжалване акт, от лице, легитимирано да атакува наказателното
постановление, поради което е процесуално допустима.
ХАСКОВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, за да се произнесе по
основателността й и след като се запозна и прецени събраните доказателства
при извършената проверка на обжалваното наказателно постановление,
намира за установено следното:
На 01.05.2022 г. в около 16:33 часа, в с. Караманци, по пътя за село
Лясково, свид. С. А. М. пътувала с лек автомобил марка „***“, модел „***“ с
рег. № ****, управляван от майка й. В същото време, по пътя насреща се
движел жалбоподателят Ю. Ю. Б. с лек автомобил марка „****“, модел
„****“ с рег. № ****, който при извършване на маневра – заобикаляне на
контейнери за смет, навлязъл в насрещната лента на пътя и без да остави
достатъчно място за движещия се насреща лек автомобил марка „****“,
модел ****“ с рег. № **** го ударил и причинил леки материални щети по
лявото огледало. Водачите на двете превозни средства спрели малко след
инцидента, като жалбоподателят Ю. Ю. Б. и свид. С. М. си разменили по
няколко реплики, след което, без да сигнализират на ЕЕН 112, на службите за
контрол, напуснали мястото на настъпилото произшествие. По – късно обаче,
2
тъй като останала неудовлетворена от отношението на жалбоподателя Ю. Ю.
Б. и липсата на извинение от негова страна, свид. С. М. подала по електронен
път сигнал, заведен с вх. № 328600-22369 от 03.05.2022 г. на Главна дирекция
„Национална полиция“ с искане, въпреки липсата на сериозни щети, поради
проявеното невнимание да бъдат предприети необходимите действия. С
Писмо, рег. № 3286р-25053 от 23.05.2022 г. сигналът бил изпратен от ГДНП,
София на ОД на МВР – Хасково за извършване на проверка по
компетентност.
След установяване на моторните превозни средства и лицата, участвали
в инцидента, жалбоподателят Ю. Ю. Б. и С. А. М. били извикани от свид. Х.
В. Х. на длъжност „полицейски инспектор“ в Група „Организация на
движението“ в Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР – Хасково, където от
лицата били снети обяснения от свидетелите И. И. Ч. и А. К. А., двамата на
длъжност „мл. автоконтрольор“ в Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР –
Хасково. Въз основа на възприето от тях за случилото се и след като добили
възприятия за щетите за и за механизма на настъпване на пътно –
транспортното произшествие и поведението на водачите на участвалите в
инцидента пътни превозни средства, на 08.08.2022 г., срещу жалбоподателя
бил съставен, в негово присъствие от свид. И. И. Ч. Акт за установяване на
административно нарушение, бл. № 237380, за нарушения, квалифицирани по
чл. 44, ал. 1 от ЗДвП и чл. 123, ал. 1, т. 1 от ЗДвП, който жалбоподателят
подписал, а без да впише възражения и обяснения в съответната графа.
Препис от АУАН е надлежно връчен на жалбоподателя на датата на неговото
съставяне, според изричното отбелязване в тази насока.
При издаване на наказателното постановление, станало на 04.10.2022 г.,
административнонаказващият орган възприел изцяло описаната в акта
фактическа обстановка, след което били наложени процесните
административни санкции за всяко от описаните нарушения.
Видно от Писмо, рег. № 1253р – 9508/19.08.2022 г., подписано то ВПД
Директор на ОД на МВР – Хасково, освен спрямо жалбоподателя Ю. Ю. Б.,
отношение по ЗДвП било взето и по отношение на лицето С. А. М., спрямо
която бил съставен акт за установяване на административно нарушение за
деяние по чл. 123, ал. 1, т. 2, б. „а“ ЗДвП /предметът на делото и пределите на
изследване обаче, ограничени с подадената жалба не позволяват съждения
3
относно качеството водач на МПС на това лице и оттам дали същата е годен
субект на нарушението, за което е привлечена към отговорност/.
Изложената дотук фактическа обстановка е категорично установена от
представените по делото писмени доказателства, посочени на съответното
място по – горе, както и от показанията на разпитаните в хода на
производството по делото свидетели. Съдът кредитира показанията на
свидетелите Х. В. Х., И. И. Ч. и А. К. А. относно предприетите действие при
извършване на възложената им проверка, както и отчасти показанията им
относно инцидента, които, макар и опосредени от показанията на други лица,
съдържат годна информация относно механизма на процесното ПТП, но не и
относно водачите на МПС и тяхното поведение, за което съдът ще вземе
отношение по същество. На следващо място, дава се вяра и на изложеното от
тези свидетели и относно обстоятелствата, отнасящи се до процедурата по
съставянето на акта за установяване на административно нарушение, като
еднопосочни с останалия събран доказателствен материал. Необходимо на
това място е и уточнението, във връзка с обвързващата доказателствена сила
на съставения акт за установяване на административно нарушение, че
въпреки законовата повеля, тя следва да се прилага само и единствено в
случаите, в които контролните органи от състава на Сектор „ПП“ при ОД на
МВР – Хасково пряко и непосредствено възприемат деянието. В случаите на
причинени пътни – транспортни произшествия, в съставените актове се
обективират не техни преки и непосредствени впечатления, а изводи относно
причините и механизма на настъпване на транспортното произшествие,
градени върху възприятията им относно обективните находки и събраните
данни от участниците в съответните събития, като така достигнатите изводи
подлежат на съдебен контрол за тяхната обоснованост и правилност. Като
правдиви относно разигралите се събития преди, по време и след процесния
инцидент се възприемат и показанията на свид. С. А. М., а като такива се
оценяват и показанията й в частта относно самоличността на водачите на
МПС, както и за поведението на всеки от тях, включително това на
жалбоподателя, мотивирало този свидетел да подаде посочения сигнал по
електронен път до ГДНП, София.
При така установените факти съдът намира от правна страна
следното:
4
Съгласно разпоредбата на чл. 44, ал. 1 от Закона за движението по
пътищата, При разминаване водачите на насрещно движещите се пътни
превозни средства са длъжни да осигуряват достатъчно странично разстояние
между пътните превозни средства. Според чл. 123, ал. 1, т. 1 от ЗДвП,
водачът на пътно превозно средство, който е участник в пътнотранспортно
произшествие, е длъжен, без да създава опасност за движението по пътя, да
спре, за да установи какви са последиците от произшествието. По силата на
чл. 179, ал. 1, т. 5 от ЗдвП, наказва се с глоба в размер 150 лв всеки, който
който не спазва предписанието на пътните знаци, пътната маркировка и
другите средства за сигнализиране, правилата за предимство, за разминаване,
за изпреварване или за заобикаляне, ако от това е създадена непосредствена
опасност за движението, а според чл. 179, ал. 2 ЗДвП, който поради движение
с несъобразена скорост, неспазване на дистанция или нарушение по ал. 1
причини пътнотранспортно произшествие, се наказва с глоба в размер 200
лв., ако деянието не съставлява престъпление. Съгласно чл. 175, ал. 1, т . 5 от
ЗДвП, наказва се с лишаване от право да управлява моторно превозно
средство за срок от 1 до 6 месеца и с глоба от 50 до 200 лв. водач, който
наруши задълженията си като участник в пътнотранспортно произшествие.
Следователно, деянията, за които на жалбоподателя са наложени
административни наказания са обявени от закона за наказуеми.
При съставяне на АУАН и издаване на наказателното постановление
съдът констатира процесуални нарушения от категорията на съществените,
които налагат на това конкретно основание отмяна на санкционния акт в една
част – относно деянието по т. 2 от санкционния акт. Действително, не са
допуснати пропуски в дейността по чл. 40 от ЗАНН, във връзка със
съставянето в присъствие, предявяването и връчването на акта за
установяване на административно нарушение лично на жалбоподателя,
посочен в него като нарушител. На същия е осигурена възможност да се
запознае с неговото съдържание, както и да направи възражения по него в
процесуалния момент на самото съставяне на процесния АУАН. Това право
следва да бъде гарантирано от актосъставителя с връчване на препис от
съставения акт и от наказващия орган с цел обезпечаване възможността му да
реализира правото си на защита в пълен предоставен закон. Включително и в
аспекта да подаде възражения срещу съставения по отношение на него акт за
установяване на административно нарушение и да поиска събирането на
5
доказателства, което изискване със самостоятелно правно значение е
изпълнено. Процесният АУАН е съставен от лице, разполагащо със
съответната материална компетентност без значение дали е пряк очевидец
или не на транспортното произшествие и на поведението на участниците в
него, доколкото е извършил проверка по случая и е изградил изводи за
механизма на настъпване на инцидента и за авторството на всяко от
описаните нарушения.
Съставеният акт за установяване на административно нарушение
отговаря на изискванията на чл. 42 от ЗАНН, досежно необходимите
реквизити в частта относно деянието по чл. 44, ал. 1 ЗДвП, но що се касае до
второто от описаните в него нарушения – това по чл. 123, ал. 1, т. 1 от ЗДвП,
тези изисквания не са удовлетворени и по – конкретно визираните в т. 4 и т. 5
от цитираната норма – да се опишат нарушението и обстоятелствата, при
които е било извършено, както и нарушените правни норми. Цитираните
разпоредби от ЗАНН не са самоцел, а пряко кореспондират с изискването да
се гарантира правото на защита на привлеченото към
административнонаказателна отговорност лице да узнае и разбере всички
факти, въз основа на които се цели да бъде ангажирана отговорността му, а
последното е важно и в друг аспект. А именно да се приложи относимата за
съответното нарушение правна норма, пряко отнасящо се до въпроса за
законоустановеност на санкцията. В случая, жалбоподателят е привлечен към
административнонаказателна отговорност за нарушение по чл. 123, ал. 1, т. 1
от Закона за движението по пътищата. Тази разпоредба предвижда
задължение за водач на пътно превозно средство, който е участник в
пътнотранспортно произшествие, без да създава опасност за движението по
пътя, да спре, за да установи какви са последиците от произшествието.
Задължения да остане на място възниква само в някои от хипотезите по т. 2 и
т. 3 от цитираните разпоредби. Или, липсва описано поведение по чл. 123, ал.
1, т. 1 от ЗДвП, което да е наказуемо по чл. 179, ал. 1, т. 5 от ЗДвП.
Същевременно, актосъставителят се е ангажирал с хипотеза в словесното
описание кое задължение не е изпълнено от страна на жалбоподателя – да
остане на място при реализирано ПТП с леки материални щети, без да
конкретизира налице ли е или не разногласие между участниците, нито е
вписал релевантното задължение по чл. 123 ЗДвП. Тоест, в конкретната
хипотеза, с оглед изложеното, става ясно, че липсва необходимата
6
релативност между словесното описание на деянието и неговата правна
квалификация, явяващо се съществено процесуално нарушение.
Изискванията на разпоредбата на чл. 42, т. 4 и т. 5 от ЗАНН не са формални, а
следват определена логика, насочена към гарантиране правото на защита и
обезпечаване възможността за съдебен контрол като специално това по т. 5 се
отнася до посочването не на кои да са правни разпоредби, а на нарушените,
които са винаги и единствено възможни, поради това, че следва да
съответстват напълно на словесното описание. Нещо, което в случая при
съставяне на процесния АУАН не е изпълнено в необходимата степен, поради
което и допуснатото процесуално нарушение е от категорията на
съществените. Доколкото това нарушение е възпроизведено при издаване на
наказателното постановление, то налице е основание за неговата отмяна на
процесуално основание без да се обсъждат доводи по същество в частта
относно деянието по пункт 2.
Всъщност, за пълнота на изложението следва да се отбележи, че и
другият участник е напуснал местопроизшествието, което сторил и
жалбоподателят без да бъдат сигнализирани службите за контрол, след като
преди това обаче последният е бил спрял и установил последиците – леки
материални щети по страничното огледало на единия от автомобилите и дори
си разменили реплики със свид. С. М.. Сигнал за случилото се е подаден дни
по – късно, при това от пътуващо в другия автомобил лице и то, само защото
е останало неудовлетворено от липсата на извинение за инцидента, което не
отменя факта на настъпване на ПТП и резултата от него, но сочи на липса на
основание да се приеме обективно проявление на несъгласие на страните,
като участници в транспортното престъпление при настъпването му относно
последиците. Очевидно, напускайки едновременно мястото на инцидента, са
оценили, че всеки ще поеме щетите, поради тяхната незначителност. Още по
– малко би могло да се приеме, че е налице съзнаване от жалбоподателя за
липсата на такова съгласие, за да се приеме, че и да е налице формално
обективно неизпълнение на задължение като участник в ПТП, същият го е
допуснал виновно.
На следващо място, по отношение необходимостта и издаденото
впоследствие наказателно постановление по съдържанието си да отговаря на
изискванията на чл. 57 от ЗАНН, установяващ изискуемите реквизити, е
необходимо да се отбележи факта, че след като е възприел описанието на
7
твърдяното нарушение по пункт 1, въведено със съставения акт за
установяване на административно нарушение е вписал, че с това
жалбоподателят бил извършил: 1) „не осигурява достатъчно странично
разстояние при разминаване. ПТП“, с което бил нарушен чл. 44, ал. 1 от
ЗДвП, а същевременно като основание за налагане на административното
наказание се сочи разпоредбата на чл. 179, ал. 2, вр. ал. 1, т. 5, предл. 5 ЗДвП,
визираща причиняване на транспортното произшествие поради неспазване на
правилата за разминаване. С отправянето на такива твърдения, наказващият
орган е въвел фактическа обстановка, която кореспондира с дадената правна
квалификация на деянието и най – вече на причината за настъпване на
транспортното произшествие, оттам съответна е на основанието за налагане
на административната санкция.
От материалноправна страна, твърденията в акта за установяване на
административно нарушение и в наказателното постановление в частта
относно деянието по т. 1 от санкционния акт се потвърждават от събраните
по делото гласни доказателства, коментирани по – горе. Обосновани са
изводите за извършване на правнорегламентираната дейност от
жалбоподателя по управление на МПС на вписаните дата и място, като в
качеството му на водач на МПС е следвало да съблюдава относимите правила
за движение и в частност правилата за разминаване с насрещно движещите се
ППС. Нещо, което в случая не е изпълнено и поведението му се явява в
причинна връзка с настъпИ. съставомерен резултат - причинено ПТП.
Транспортното произшествие е онзи противоправен резултат, поглъщащ в
себе си този, свързан със създаване на опасност за останалите участници в
движението, доколкото същата очевидно е дори реализирана с неговото
настъпване. Налице са твърдения, а така също и доказателства, които по –
същество обосновават от материалноправна страна извода, че настъпИ.т
съставомерен резултат се дължи на именно деяние по чл. 179, ал. 1, т. 5 от
ЗДвП, която покрива и включва изцяло смисъла и съдържанието на текста на
чл.44, ал. 1 от ЗДвП в предвидената алтернатива пета, на която се е позовал и
наказващият орган. В случая процесното деяние се установява, както от преки
доказателства, съдържащи се в показанията на свидетел – очевидец, така и
опосредено в резултат на проверката, извършена по случая от органите на
Сектор „ПП“ при ОД на МВР - Хасково. В резултат, може да се направи
преценката, че квалификацията по чл. 179, ал. 1, т. 5 от ЗДвП е правилна и
8
обосновано дадена. Налице е необходимото фактическо съдържание на
наказателното постановление, описанието фактите обосновава като
релевантна именно предложената квалификация по чл. 179, ал. 1, т. 5 от
ЗДвП, а по същество се установи по необходимия категоричен начин
наличието на деяние, съставомерния резултат и авторството, доколкото водач
на превозното средство при извършване на разминаването в отклонение от
правилата за движение е бил именно жалбоподателят. Последното пък
обосновава и извода, че същият е субект на нарушение, чиято отговорност е
законосъобразно реализирана. Същият е било необходимо да прояви
дължимата грижа в това му качество при упражняване на
правнорегламентираната дейност по управление на МПС и е могъл, а така
също е бил длъжен да предвиди настъпване на инцидента, което сочи на
извода за проявена непредпазливост от негова страна, поради което е налице
и съставомерно поведение. Обосновано и в съответствие с доказателствата по
делото и материалния закон е санкциониран с процесното наказателно
постановление за описаното в него нарушение по пункт 1, а санкцията е
определена съобразно предвиденото в наказващата норма, в която липсва
възможност за преценка относно размера на глобата индивидуализирана
точно от наказващия орган.
С оглед тези съображения, наказателното постановление, в частта по т.
2 подлежи на отмяна, поради допуснати съществени процесуални нарушения
при съставяне на акта за установяване на административно нарушение и при
издаване на санкционния акт, както и поради необоснованост и неправилност,
а в частта по т. 1 следва да бъде потвърдено от съда, като правилно и
законосъобразно.
Предвид изхода на спора, и на основание чл. 63д от ЗАНН, доколкото
единствено другата страна претендира присъждане, в тежест на
административнонаказващия орган, следва да бъдат възложени направените
от жалбоподателя разноски за заплащане на възнаграждение на упълномощен
по делото адвокат, с оглед представените доказателства, че същите са
действително сторени, като се вземе предвид неоснователността на жалбата
за едно от двете нарушения и отправеното искане от другата страна за
намаляването му, поради прекомерност. Така присъденият размер следва да
бъде определен като половината от уговореното възнаграждение, или 250
9
лева, което от своя страна не налага да се изследва въпросът за
съответствието с фактическата и правна сложност на делото, доколкото по
този начин възнаграждението е под минимално установения.
Мотивиран така, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 22-1253-001558 от 04.10.2022
г. на Началник - група Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР - Хасково, в
частта, с която на основание чл. 53 от ЗАНН и чл. 175, ал. 1, т. 5 от ЗДвП на
Ю. Ю. Б. са наложени административни наказания глоба в размер на 100 лева
и „лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок 1
месец – за нарушение по чл. 123, ал. 1, т. 1 от ЗДвП.
ПОТВЪРЖДАВА наказателното постановление в останалата
обжалвана част, с която на основание чл. 53 от ЗАНН, вр. чл. 179, ал. 2, вр. чл.
179, ал. 1, т. 5, предл. 5 от ЗДвП на жалбоподателя е наложено
административно наказание – „Глоба” в размер на 200 лева, за нарушение по
чл. 44, ал. 1 от ЗДвП.
ОСЪЖДА ОД на МВР – Хасково да заплати на Ю. Ю. Б. от с.
Караманци, обл. Хасково, ЕГН: ********** сумата в размер на 250 лева,
представляваща направени по делото разноски за възнаграждение на
упълномощен адвокат в съответната част.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд - Хасково
в 14 – дневен срок от съобщаването му на страните.
/п/ не се чете.
Съдия при Районен съд – Хасково: Вярно с оригинала!
Секретар: Г.С.
10