Решение по дело №4495/2021 на Районен съд - Пазарджик

Номер на акта: 173
Дата: 22 февруари 2023 г.
Съдия: Цветанка Вълчева
Дело: 20215220104495
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 29 декември 2021 г.

Съдържание на акта


РЕШЕНИЕ
№ 173
гр. П., 22.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – П., VIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на тридесет и първи януари през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:Цветанка Вълчева
при участието на секретаря Стоянка Миладинова
като разгледа докладваното от Цветанка Вълчева Гражданско дело №
20215220104495 по описа за 2021 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е иск с правно основание чл.415 ал.1 от ГПК, във връзка с
чл.500 ал.2 от КЗ и чл.86 от ЗЗД.
Подадена е искова молба от „ЗАД АРМЕЕЦ“, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр.София, ул.“******, представлявано
съвместно от изпълнителния директор М. П. И. и изпълнителния директор В.
П. К. - М., чрез процесуалния представител юрисконсулт М. Ж. против Д. В.
Н., с ЕГН **********, с адрес: с.Ю., обл.П., п.к. ****, ул.“********, в която
ищецът, чрез пълномощника си, твърди, че на 07.06.2021г. дружеството е
депозирало Заявление за издаване на Заповед за изпълнение по чл.410 ГПК
срещу Д. В. Н., с ЕГН ********** за сума в размер на 588.45 лв. - главница, за
изплатено от ЗАД „Армеец“ обезщетение по задължителна застраховка
„Гражданска отговорност на автомобилистите“ и „Злополука“ на увредения
автомобил, както и сума в размер на 179.33 лв. - мораторна лихва за забава,
като претендирали и законната лихва върху главницата до окончателното
изплащане на вземането, направените по делото разноски и юрисконсултско
възнаграждение.
1
Сочи, че с разпореждане, постановено по ч.гр.д.№1988/2021г. е уважено
искането им и е издадена заповед за изпълнение срещу длъжника. На
основание чл.415 ал.1, със съобщение, получено на 02.12.2021г. съдията -
докладчик по делото им указал, че на Д. В. Н. е връчена Заповед за
изпълнение по реда на чл.47 ал.5 ГПК и че дружеството им може да предяви
иск в едномесечен срок.
Посочва, че основанията, от които произтича вземането им, са
следните:
Твърди, че с полица №BG/11/116000724038 от 01.03.2016г., ЗАД
“Армеец" е сключил договор за задължителна застраховка “Гражданска
отговорност на автомобилистите” и „Злополука“ на лек автомобил марка
„М.“, модел „С.“ с peг.№РА **** ВР, собственост на Д. В. Н., със срок на
действие от 02.03.2016г. до 01.03.2017г.
Твърди, че на 12.08.2016г., около 13:20ч., в с.Огняново, общ.П., на
„Стоково тържище“, е настъпило пътнотранспортно произшествие /ПТП/ с
лек автомобил марка "М.“, модел „212 ДКА“ с регистрационен №РА **** ВР,
който при маневра „заден ход“, без да е убеден, че пътят зад него е свободен,
блъска паркиран лек автомобил марка „М.“, модел „С. 312 Д” с
регистрационен №СА **** ТВ и реализира ПТП с материални щети,
изразяващи се в деформация на задна лява врата и задна броня.
ПТП-то е документирано с Протокол за ПТП №1453950/12.08.2016г.,
съставен и подписан от органите на МВР. В протокола е отразено, че към
датата на извършване на ПТП-то Д. В. Н. е неправоспособен водач.
Твърди, че в резултат на гореописаното ПТП, в ЗАД “Армеец”, на
15.08.2016г. е подадено уведомление - декларация за щета по застраховка
„Гражданска отговорност на автомобилистите“ и „Злополука” от П. Д. Г., с
искане за обезщетяване на нанесените вреди на застрахования автомобил
марка „М.“, модел „С. 312 Д” с регистрационен №СА **** ТВ и в
дружеството е заведена преписка по щета под №10116100100236.
Сочи, че причинените имуществени вреди на собственика на лек
автомобил марка „М.“, модел „С. 312 Д” с регистрационен №СА **** ТВ са
описани от експерти на ЗАД „Армеец” в хода на извършване на
ликвидационната дейност по преписката.
Твърди, че вложените части, боя и други материали, както и
2
калкулирания от автосервиза труд за извършения ремонт на лек автомобил
марка „М.“, модел „С. 312 Д” с регистрационен №СА **** ТВ възлизат на
578.45 лева. ЗАД „Армеец“ АД е изплатило обезщетение за възстановяване на
увредения автомобил, съгласно разходен касов ордер
№П8481723/10.10.2016г. - сума в размер на 578.45 лв., както и 10,00 лева за
извършени ликвидационни разноски по претенцията, общо сума в размер на
588.45 лв.
Твърди, че с плащането на дължимите суми ЗАД „Армеец“ е изпълнило
задължението си в качеството му на застраховател по задължителна
застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите” и „Злополука“ на
МПС да покрие щетите, причинени на пострадалото МПС. Твърди, че на
основание чл.500 ал.2 КЗ, във връзка с чл.45 ал.1 от ЗЗД, във връзка с чл.86
ЗЗД, ЗАД „Армеец“ има право на регресен иск против причинителя на
вредата.
Сочи, че с писмо с техен изх.№Л-10069/06.01.2017г., получено на
24.01.2017г. и придружено с цялата ликвидационна преписка по щета
№10116100100236, поканили Д. В. Н. доброволно да им заплати сумата от
588.45 лева, от които 578.45 лева заплатено обезщетение за възстановяване на
увредения автомобил и 10,00 лева - извършени ликвидационни разноски по
претенцията, но същата не била заплатена.
Моли съда да признае за установено, че Д. В. Н. дължи на ЗАД
„Армеец“ сумата от 588,45 лева - главница, дължимо застрахователно
обезщетение по регресна претенция, както и мораторната лихва върху
главницата от 07.06.2018г. до 07.06.2021г. - датата на депозиране на
заявлението за издаване на Заповед за изпълнение, възлизаща в размер на
179.33 лв., ведно със законната лихва от датата на завеждане на
производството до окончателното изплащане на вземането, както и
направените от тях съдебно-деловодни разноски, включително и
възнаграждение за процесуално представителство.
Посочена е банковата сметка на ищеца, по която ответникът следва да
изплати задължението си.
Направено е искане за постановяване на неприсъствено решение, в
случай че са налице предпоставките за това.
Към исковата молба са приложени доказателства. Направени са
3
доказателствени искания.
В срока по чл.131 от ГПК по делото е постъпил писмен отговор на
исковата молба от особения представител на ответника, с който е взето
становище, че към исковата молба не се представени надлежни и убедителни
доказателства относно авторството и механизма на извършване на ПТП, както
и относно факта, че само ответникът В., като неправоспособен водач е
причинил ПТП. От приложения към исковата молба протокол за ПТП
№1453950 от 12.08.20216г., издаден от органите на МВР не става ясно дали
органът на МВР, съставил протокола за ПТП, е пряк очевидец и присъстващ
на самото ПТП или впоследствие се е явил да обработи и състави Протокола
за ПТП. Сочи, че трайна е съдебната практика, че Протоколът за ПТП е
официален свидетелстващ документ и като такъв се ползва с обвързваща
материална доказателствена сила относно удостоверените в него,
непосредствено възприети от длъжностното лице факти, относими за
механизма на ПТП. Ако обаче, протоколът за ПТП е бил съставен
впоследствие, въз основа на волеизявленията на участник в ПТП, то
протоколът има доказателствена сила само относно съдържащите се
неизгодни факти за лицето, чието изявление се възпроизвежда от съставителя
на документа, още повече, че ответникът В. към онзи момент е бил и
непълнолетен, поради което счита, че ищецът чрез приложените писмени
документи към исковата молба не доказва авторството и механизма на ПТП,
поради което той следва да ангажира и други доказателства, доколкото
поддържа, че протоколът за ПТП не удостоверява всички релевантни за
механизма на ПТП обстоятелства.
Възразява, че в тази връзка по делото не са представени и документи,
установяващи ангажиране на наказателната и/или административно-
наказателна отговорност на непълнолетния и неправоспособен водач Д. В. Н.
за реализираното ПТП на 12.08.2016г. в с.Огняново, но дори и да е
реализирана административно-наказателна отговорност на Н. по предвидения
ред, то съгласно мотивите на т.15 от Тълкувателно решение №6/06.11.2013г.
по тълкувателно дело №6/2012г. на ОСГТК на ВКС е прието, че
задължителни по смисъла на чл.300 ГПК за гражданския съд относно това
дали и кой е извършил деянието, неговата противоправност и виновността на
дееца, са само тези актове на наказателния съд, с които по надлежен ред едно
лице е признато за виновно в извършване на престъпно деяние - с присъда,
4
решение по чл.78а НК или споразумение в наказателния процес. Съгласно
даденото разрешение, решението по чл.78а НК се приравнява на влязла в сила
присъда, поради това, че и в този случай деянието си остава престъпление, а
не административно нарушение, като разликата с присъдата е само във вида
на отговорността - освобождаване от наказателна отговорност и налагане или
не на административно наказание.
Оспорва като неоснователен и моли съда да отхвърли същия и
акцесорния иск за мораторна лихва върху главницата за периода, посочен в
петитума на исковата молба от 07.06.2018г. до 07.06.2022г. (дата на подаване
на заявлението по чл.410 от ГПК в PC - П.) в размер на 179,33 лева. Счита, че
макар изплатеното от ищеца застрахователно обезщетение да е свързано с
деликтната отговорност на ответника Н., по отношение на регресното вземане
на застрахователя срещу делинквента за връщане на платеното не намира
приложение разпоредбата на чл.84 ал.3 ЗЗД и длъжникът не изпада в забава
от момента на увреждането. Регресното вземането на застрахователя възниква
едва при изплащане на застрахователното обезщетение и става изискуемо при
условията на чл.84 ал.2 ЗЗД - след покана от страна на кредитора до
длъжника, която покана видно от доказателствата по делото, е получена от
ответника на 24.01.2021г. (Определение №764 от 19.06.2013г. по гр. д.
№1895/2013г. на Върховен касационен съд и др.).
В съдебно заседание, ищецът, чрез процесуалния си представител и с
депозираната писмена молба, поддържа предявения иск и моли съда да го
уважи.
Особеният представител на ответника оспорва иска и моли съда да го
отхвърли, като неоснователен.
Съдът, като взе предвид твърденията на ищеца и възраженията на
особения представител на ответника и като обсъди събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема следното:
На 08.06.2021 год., ищцовото дружество е подало по пощата Заявление
за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК срещу ответника Д. В.
Н., в качеството му на длъжник, въз основа, на което е образувано ч.гр.дело
№1988/2021г по описа на Пазарджишкия районен съд. Същото е било
уважено като съдът е издал Заповед №1322 за изпълнение на парично
задължение по чл.410 от ГПК на 12.07.2021г., с която е разпоредил
5
длъжникът Д. В. Н. да заплати на кредитора „Застрахователно акционерно
дружество Армеец“ АД следните суми: главница в размер на 588,45 лева,
ведно със законна лихва от 08.06.2021г. до изплащане на вземането,
мораторна лихва от 07.06.2018г. до 07.06.2021г. в размер на 179,33 лева,
държавна такса в размер на 25,00 лева и юрисконсултско възнаграждение в
размер на 50,00 лева. Посочено е, че вземането произтича от чл.500 ал.2 от
КЗ, във връзка с чл.45 от ЗЗД, във връзка с чл.86 от ЗЗД – заявителят в
качеството си на застраховател по задължителна застраховка „Гражданска
отговорност на автомобилистите“ и „Злополука“ с полица
№BG/11/116000724038 е изплатил обезщетение на 10.10.2016г. по щета
№10116100100236.
Заповедта за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК е
връчена на длъжника при условията на чл.47 ал.5 от ГПК, поради което на
кредитора са дадени указания и срок за предявяване на установителен иск за
вземането. В законния едномесечен срок, дружеството-ищец е предявило
настоящия установителен иск с правно основание чл.415 ал.1 от ГПК.
Предвид горното съдът приема, че предявеният иск е процесуално
допустим и подлежи на разглеждане. По съществото му, съдът приема
следното:
От събраните по делото писмени доказателства се установява, а и не е
спорно между страните, че с комбинирана застрахователна полица
№BG/11/116000724038 от 01.03.2016г., ищцовото дружество - ЗАД “Армеец"
е сключило договор за задължителна застраховка “Гражданска отговорност
на автомобилистите” и „Злополука“ за товарен автомобил марка „М.“, модел
„С.“ с peг.№РА****ВР, собственост на В. М. Н., със срок на действие от
02.03.2016г., 00:00ч. до 01.03.2017г., 23:59ч.
Установява се, че на 12.08.2016г., около 13:20ч., в с.Огняново, общ.П.,
на „Стоково тържище“, с.Огняново, е настъпило пътнотранспортно
произшествие /ПТП/, при което автомобил марка "М.“, модел „212 ДКА“ с
рег.№РА****ВР, с водач ответника Д. В. Н. /тогава непълнолетен/, при
маневра „движение на заден ход“, без да е достатъчно убеден, че пътят зад
него е свободен, блъска паркиран автомобил марка „М.“, модел „С. 312 Д” с
рег.№СА****ТВ, собственост на М. Х. М., с водач П. Д. Г. и реализира ПТП с
материални щети.
6
За пътнотранспортното произшествие е съставен и подписан Протокол
за ПТП №1453950/12.08.2016г., приет по делото. В протокола е отразено, че
към датата на извършване на ПТП-то ответникът Д. В. Н. не притежава
валидно свидетелство за управление на МПС. Посочено е, че видимите щети
на двете МПС-та са по задна лява врата, задна броня и др.
На 15.08.2016г. в ищцовото дружество - ЗАД “Армеец” е подадено
уведомление за щета по застраховка „Гражданска отговорност на
автомобилистите“ и „Злополука” от П. Д. Г. за обезщетяване на нанесените
щети на застрахования автомобил марка „М.“, модел „С. 312 Д” с рег.
№СА****ТВ, въз основа на което в дружеството-ищец е заведена преписка по
щета под №10116100100236.
Причинените повреди на автомобила марка „М.“, модел „С. 312 Д” с
рег.№СА****ТВ са описани от експертите на ищцовото дружество-
застраховател в хода на извършване на ликвидационната дейност по
преписката. Вложените части, боя и други материали, както и калкулирания
от автосервиза труд за извършения ремонт на автомобила марка „М.“, модел
„С. 312 Д” с рег.№СА****ТВ възлизат на обща стойност 578,45 лева, видно
от приложените документи и експертиза по претенция
№10116100100236/15.08.2016г. Определени са и ликвидационни разходи в
размер на 10,00 лева.
ЗАД „Армеец“ АД е изплатило обезщетение на собственика на
увредения автомобил - М. Х. М. в размер на 578.45 лв., видно от Преводно
нареждане №П8481723/10.10.2016г.
С плащането на сумата, ищецът ЗАД „Армеец“ е изпълнил
задължението си в качеството си на застраховател по задължителна
застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите” и „Злополука“ на
МПС да покрие щетите, причинени на пострадалото моторно превозно
средство.
С писмо, получено на 24.01.2017г., дружеството ищец е отправило
регресна покана до бащата на ответника /тогава все още непълнолетен/ за
доброволно възстановяване, в четиринадесетдневен срок, на сумата от 588,45
лева, съставляваща изплатеното обезщетение в размер на 578,45 лева и
ликвидационните разноски по щетата в размер на 10 лева.
Данни за възстановяване на сумата няма по делото.
7
От приетото по делото и неоспорено от страните заключение на
съдебно-оценъчната автотехническа експертиза се установява, че въз основа
на данните по делото и наличните словесни доказателства, най-вероятният от
техническа гледна точка механизъм на настъпилото на 12.08.2016 год. ПТП в
района на „Стоковото тържище“ в с.Огняново е следният: Д. В. Н., без да има
свидетелство за правоуправление, е управлявал автомобил участник 1 „М.“
212 ДКА с peг.№РА **** ВР, собственост на В. М. Н.. При извършване на
маневра ,движение на заден ход“ не е възприел наличието на паркиран за
товаро-разтоварна дейност товарен автомобил - участник 2 „М. С.“ 312 Д с
peг.№СА **** ТВ. Управляваният от Д. Н. автомобил на скорост около 30
км/ч блъска със задната си лява част паркирания за товаро-разтоварна дейност
товарен автомобил „М. С.“ 312 Д с peг.№СА **** ТВ, като му нанася
деформации и повреди по разположените в задната му лява ъглова част
състави, описани в Доклада по щета и в Експертизата по претенция
№10116100100236/15.08.2016 год. При този удар съставите от лявата задна
част на „М. С.“ 312 Д с peг. №СА **** ТВ - броня задна лява ъглова част;
стъпенка задна броня лява; задна колона и основа, панел заден ляв, врата
задна лява, престилка задна, основа стоп ляв, рог заден ляв и подлежащите им
елементи се деформират по посоката на удара при взаимното обхождане на
двата автомобила. Индиректно от удара и изместването на автомобила, който
бил паркиран на скорост, се увреждат: тампон под скоростна кутия, заден
капак на скоростна кутия. Съгласно изготвения и приложен протокол за ПТП,
предоставените фотоснимки от ищеца по експертизата, настъпилите повреди
по товарен автомобил „М.“ С. 312 Д“ са следните: Повреди настъпили по
автомобила от директния удар - броня задна лява ъглова част; стъпенка задна
броня лява; задна колона и основа; панел заден ляв; врата задна лява;
престилка задна; основа стоп ляв; рог заден ляв. Повреди, настъпили
индиректно от принудителното преместване на автомобила на включена
предавка на детайли предно разположени - тампон под скоростна кутия и
заден капак на скоростна кутия. Според вещото лице, така описаните повреди,
конкретизирани от техническа гледна точка, при установения механизъм на
произшествието са реално настъпили. От техническа гледна точка има
съответствие между установения механизъм на ПТП и описаните повреди, в
този смисъл е налице причинно-следствена връзка между процесното ПТП и
настъпилите щети. Вещото лице е дало заключение, че общата стойност на
8
увредените детайли и части (435,30лв.) и трудът (981,00 лв.), необходими за
пълното възстановяване на автомобила възлизат на 1416,19 лева. Обичайните
разноски за ликвидационна дейност към датата на застрахователното събитие
към м.08.2016 год. и съгласно вложения труд, при оценка на конкретните
щети, възлизат на 15 лв.
Въз основа на така приетата фактическа обстановка, съдът прави
следните изводи:
Съгласно разпоредбата на чл.500 ал.2 от КЗ, застрахователят има право
да получи платеното обезщетение, заедно с платените лихви и разноски от
лицето, управлявало моторното превозно средство, когато не притежава
правоспособност за управление на съответната категория моторно превозно
средство, или на което временно е отнето свидетелството за управление на
моторното превозно средство.
Въз основа на събраните по делото писмени доказателства, в това число
и приложената преписка, и показанията на разпитания свидетел - водача на
увреденото моторно превозно средство, съдът приема, че виновен за
настъпилото пътно-транспортно произшествие е ответникът, който е
управлявал товарния автомобил марка „М.“, модел „С. 212 ДКА“ с peг.
№РА****ВР, собственост на баща му В. М. Н., без да притежава
правоспособност за управление на моторно превозно средство, видно и от
Писмо рег.№100600-4067 от 23.03.2017г. на ОД на МВР - П., сектор „Пътна
полиция“. Нещо повече, към датата на настъпване на процесното
пътнотранспортно произшествие ответникът е бил непълнолетен.
Съдът приема, че в конкретния случай е налице хипотезата на чл.500
ал.2 от КЗ, даваща право на застрахователя да получи платеното от него
застрахователно обезщетение. Установи се по делото, че сумата в размер на
578,45 лева, представляваща обезщетение за нанесените имуществени щети е
била заплатена от ищцовото дружество на собственика на увредения товарен
автомобил „М.“, модел „С. 312 Д” с рег.№СА****ТВ - М. Х. М..
При това положение, застрахователят-ищец има право на основание
разпоредбата на чл.500 ал.2 от КЗ да получи платеното от него обезщетение
от лицето, управлявало моторното превозно средство без свидетелство за
управление – в случая ответника.
С плащането на застрахователното обезщетение по задължителната
9
застраховка "Гражданска отговорност на автомобилистите“, ищецът встъпва
в правата на застрахования против причинителя на вредата до размера на
изплатеното обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото
определяне. В случая ликвидационните разноски са в размер на 10,00 лева.
Въз основа на гореизложената фактическа обстановка, съдът приема, че
установителният иск по чл.415 ал.1 от ГПК, във връзка с чл.500 ал.2 от КЗ е
доказан и основателен.
Напълно основателна и доказана, въз основа на представените и приети
писмени доказателства, както и от заключението на съдебно-
автотехническата експертиза, е претенцията на ищеца за установяване
дължимост на вземанията във връзка с процесното застрахователно събитие и
изплатено застрахователно обезщетение, както и направените ликвидационни
разноски.
Вземането на ищеца към ответника за процесната главница в размер на
588,45 лв. е съществувало, както към момента на подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК, така и към момента на
подаване на исковата молба, въз основа, на която е образувано настоящето
дело, а и към момента.
Съществува и вземането за законна лихва върху главницата, считано от
датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по
чл.410 от ГПК - 08.06.2021 год. до окончателното изплащане на същата.
Основателна е и претенцията на ищеца за вземането за мораторна лихва
за процесния претендиран период – от 07.06.2018г. до 07.06.2021г., т.е. три
години назад преди подаването на заявлението по чл.410 от ГПК. В случая
ответникът е изпаднал в забава за плащането на главницата след отправената
му покана от ищеца да му възстанови сумите, изплатени на собственика на
увредения автомобил като застрахователно обезщетение, както и за
ликвидационните му разноски по щетата. Регресната покана е получена на
24.01.2017г. и това е началният момент на забавата. Размерът на вземането за
мораторна лихва от 179,33 лева се установява, при направените изчисления с
calculator.bg.
В конкретния случай, ответната страна, в чиято тежест бе, не доказа
погасяването на вземанията на ищеца, чрез плащане или по друг начин. Не
установи и наличието на други правопогасяващи или правоизключващи
10
факти и обстоятелства.
При тези данни, искът като доказан и основателен, ще следва да се
уважи изцяло.
Предвид изхода на делото, ответникът дължи на ищеца разноските в
заповедното производство в размер общо на 75,00 лв., както и сторените в
настоящето производство разноски в размер общо на 825,00 лева, с оглед
приложените платежни документи и при определено от съда юрисконсултско
възнаграждение в размер на 150 лева.
По изложените съображения, ПАЗАРДЖИШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД
РЕШИ:
По иска на „ЗАД АРМЕЕЦ“, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр.София, ул.“******, представлявано съвместно от
изпълнителния директор М. П. И. и изпълнителния директор В. П. К. - М.,
чрез процесуалния представител юрисконсулт М. Ж. против Д. В. Н., с ЕГН
**********, с адрес: с.Ю., обл.П., п.к. ****, ул.“******** с правно основание
чл.415 ал.1 от ГПК, във връзка с чл.500 ал.2 от КЗ и чл.86 от ЗЗД: ПРИЕМА
ЗА УСТАНОВЕНО, че Д. В. Н., с ЕГН ********** дължи на ЗАД „Армеец“
ЕИК ********* сумата от 588,45 лева - главница, дължимо застрахователно
обезщетение по регресна претенция, както и мораторната лихва върху
главницата от 07.06.2018г. до 07.06.2021г. - датата на депозиране на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение, възлизаща в размер на
179,33 лв., ведно със законната лихва върху главницата от датата на
завеждане на заповедното производство - 08.06.2021 год. до окончателното
изплащане на вземането, за които е издадена Заповед №1322 за изпълнение на
парично задължение по чл.410 от ГПК на 12.07.2021г. по ч.гр.дело
№1988/2021 год. по описа на Пазарджишкия районен съд.
ОСЪЖДА Д. В. Н., с ЕГН **********, с адрес: с.Ю., обл.П., п.к. ****,
ул.“******** да заплати на „ЗАД АРМЕЕЦ“, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр.София, ул.“******, представлявано съвместно от
изпълнителния директор М. П. И. и изпълнителния директор В. П. К. – М.
направените в заповедното производство разноски в размер общо на 75,00
лева, както и направените в настоящето производство разноски в размер общо
на 825,00 лева.
11
Присъдените суми могат да бъдат изплатени по следната банкова сметка
с титуляр ЗАД “Армеец“: Банка: „Централна кооперативна банка“ АД - клон
София, BIC: CECBBGSF, IBAN: BG **********.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Пазарджишкия
Окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – П.: _______________________
12