№ 61
гр. Сливен , 04.06.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – СЛИВЕН, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ в публично заседание на втори юни, през две хиляди двадесет и
първа година в следния състав:
Председател:Надежда Н. Янакиева
Членове:Мартин Цв. Сандулов
Красимира Д. Кондова
като разгледа докладваното от Красимира Д. Кондова Въззивно гражданско
дело № 20212200500198 по описа за 2021 година
Производството е въззивно и се провежда по реда на чл.258 и сл. ГПК
във вр. с чл.317 ГПК.
Образувано е по подадена въззивна жалба от ищеца в
първоинстанционното производство Е.Е., депозирана чрез пълномощник, с
която атакува Решение № 260181/10.03.2021г., постановено по гр.д. № 3153
по описа за 2020 г. на СлРС.
С обжалваното решение първоинстанционният съд се е произнесъл по
предявен осъдителен иск с правно основание чл.128, т.2 КТ, като отхвърлил
така предявеният иск за заплащане на трудово възнаграждение в размер на
730 лв. за периода 01.12.2016г.- 30.04.2017г., ведно със законната лихва върху
сумата, считано от датата на депозиране на исковата молба до окончателното
плащане и ищецът е осъден да заплати на ответното дружество деловодни
разноски в размер на 450 лв.
Недоволен от постановеното решение останал ищеца в
първоинстанционното производство, който атакува изцяло постановеното
решение. Сочи се, че по делото имало приет лиценз за охранителна дейност
1
на въпросната охранителна фирма, който бил преснет от настоящ обект на
ответното дружество макар в закона за частната охранителна дейност изрично
да било посочено, че при обявяване в несъстоятелност, линценза на фирмата
се отнема. Този лиценз не можел да се заменя, разменя, отстъпва и осевн
разрешителна функция имал и легитимираща такава зъ отделния субект,
извършващ охранителна дейност. От това следвало, че новоучреденото
ответно дружество било едно и същос обявеното формално и привидно в
несъстоятелност, щом упражнявало същата дейност, със същия лиценз и със
същите представители в гр.Сливен – Д. Д. и Н. А.. Тези двама служители
получавали парите от С. и се разплащали с останалите служители охранители
по споразумението за разсрочено плащане и след датата на обявяване в
несъстоятелност, което нямало как да стане, ако новоучредената фирма не
била правоприемник на старата.
От въззивния съд се иска отмяна на постановеното решение и
постановяване на ново, с което да се уважи претенцията. Претендират се
разноски.
В отговора на въззивната жалба се излагат подробни контрааргументи
на изложените оплаквания. Сочи се, че ищеца не успял да докаже
правоприемство между работодателя му и дружеството ответник, съобразно
чл.123 КТ. Сочи, че издаването и отнемането на лиценз било строга
административна процедура и при справка в ГД „Национална полиция“ се
установило, че лиценза на работодателя на ищеца бил отнет още през 2016г.,
т.е. обективно невъзможно било ответното дружество да работи с този
лиценз. Невярно било и твърдението на въззивника, че получавал трудови
възнаграждения по сключеното споразумение от ответното дружество, тъй
като вещото лице, изготвило СИЕ единствено по представени по делото
документи,т.е. не било доказано, че ответното дружество плащало на ищеца
по сключеното споразумение.
Постановеното решение се счита за правилно и законосъобразно,
поради което се иска неговото потвърждаване.Претендират се разноски.
Във въззивната фаза на процеса не са допуснати и съответно събирани
доказателства.
Въззивният съд намира жалбата за редовна и допустима,тъй като
2
отговаря на изискванията на чл.260 и чл.261 ГПК – подадена е в законовия
срок от процесуално легитимиран субект, разполагащ с правен интерес от
атакуване на първоинстанционния акт, чрез постановилия го съд.
След извършване на служебна проверка по реда на чл. 269 от ГПК
настоящата инстанция констатира, че обжалваното съдебно решение е
валидно. Постановено е от съдебен орган, функциониращ в надлежен състав в
пределите на правораздавателната власт на съда, изготвено е в писмена форма
и подписано от съдебния състав, който го е постановил.
Решението с оглед пределите на атакуване, очертани с въззивната
жалба е и допустимо, тъй като първоинстанционния съд е разгледал допустим
иск, предявен от надлежно легитимиран правен субект, разполагащ с право на
иск, надлежно упражнено чрез депозирана редовна искова молба.
При осъществяване на въззивния контрол за законосъобразност и
правилност върху атакувания акт, съдът след преценка на събраните пред РС
доказателства, намира, че обжалваното решение е правилно и следва да бъде
потвърдено.
Настоящият съдебен състав намира, че формираната от
първоинстанционния съд фактическа обстановка е всеобхватна и
кореспондираща с доказателствената съвкупност, събрана в хода на
производството, и с оглед разпоредбата на чл.272 ГПК, ПРЕПРАЩА своята
към нея.
Предявеният иск с правно основание чл.128, вр.чл.242 и чл.269 КТ за
заплащане на трудово възнаграждение е допустим.
Разгледан по същество същият е неоснователен и недоказан.
Ищецът се позовава на съществуващо трудово правоотношение между
него и „Агенция за сигурност и охрана Сириус“ ЕООД, както и на налично
правоприемство между това търговско дружество и въззиваемото дружество
„Сириус Секюрити“ ООД. Надлежно първоинстанционният съд с
определение от 30.11.2020г. квалифицирал предявената претенция по КТ,
разпределил доказателствената тежест между страните в правния спор и
изрично указал на ищеца, че не сочи доказателства за твърдението си,
относно настъпилото правоприемство между дружеството работодател и
3
ответното търговско дружество.
Установено е, че дружеството работодател „Агенция за сигурност и
охрана Сириус“ ЕООД и ищеца Е. подписали споразумение за дължими суми,
представляващи неплатени трудови възнаграждения с посочен период от
време 30.07.2017г.- 30.05.2019г. и общ размер 1930 лв. Посредством
икономическа експертиза по делото е установено, че към датата на
предявяване на исковата молба в съда 30.09.2020г. задължението на
работодателя към ищеца е в размер на 730 лв.
Установено е също така, а и от данните в търговския регистър, който е
публично достъпен е видно, че дружеството работодател на ищеца „Агенция
за сигурност и охрана Сириус“ ЕООД било обявено в неплатежоспособност с
Решение № 1157/25.06.2019г. по т.д № 2360/2018г. на СГС с начална дата на
неплатежоспособността 31.12.2016г., открито производство по
несъстоятелност, допуснато обезпечение, чрез налагане на общи възбрана и
запор на имуществото на дружеството, прекратена дейността му, обявена
несъстоятелност и съответно производството било спряно.
Видно от данните в търговския регистър с Решение № 1045/21.07.2020г.
по т.д. № 2360/2018г. на СГС поради непоискано възобновяване в срок на
производството по несъстоятелност, делото било прекратено, а търговското
дружество заличено.
В процеса ищецът не е доказал налично правоприемство между двете
дружества – работодател и ответник на нито едно от посочените в чл.123 КТ
основания. Двете търговски дружества са с различна организационна форма и
наименование, различни лица са и техните управители.
Показанията на разпитания свидетел сочат, че ищеца не е бил служител
на ответното търговско дружество, от което търси заплащане на трудови
възнаграждения, нито пък ответното дружество е правоприемник на
дружеството работодател. По делото има представен лиценз №
2760/10.11.2014г., както и допълнение към него, който лиценз е за
извършване на частна охранителна дейност и издаден на ответното дружество
„Сириус Секюрити“ ООД. Лицензът се издава по образец, утвърден със
заповед на министъра на вътрешните работи и правата по лиценза не
подлежат на прехвърляне или преотстъпване /чл.44 ЗЧОД/. При обявяване в
4
несъстоятелност на търговеца, лицензът се отнема – чл.49, вр.чл.47 ЗЧОД. В
този смисъл безпочвени са твърденията на въззивника, че двете дружества
работели с един и същ лиценз, но дори и хипотетично да се приеме, че е
налице подобно нарушение, това би довело до ангажиране на
административно наказателна отговорност, но не и до правоприемство на
двете дружества.
Тъй като правните изводи на двете съдебни инстанции съвпадат, то
атакуваното решение се явява правилно и законосъобразно и бива
потвърдено.
По правилата на процеса и доколкото жалбата е неоснователна, то
въззивникът следва да понесе отговорност за разноските, сторени от
въззиваемата страна в размер на 250 лв., адвокатски хонорар, съобразно
разписка от 16.04.2021г.
Ръководен от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло Решение № 260181/10.03.2021г., постановено
по гр.д.№ 3153/2020г. на СлРС, като правилно и законосъобразно.
ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.3 ГПК ЕНЧ. Р. ЕНЧ., ЕГН:
********** от с.Г., общ.С., ул.“Г.К.“ № ** ДА ЗАПЛАТИ на „СИРИУС
СЕКЮРИТИ“ ООД, ЕИК: ******** със седалище и адрес на управление
гр.С., ул.“ Х.И.“ № *, сума в размер на 250 лв./двеста и петдесет лева/,
деловодни разноски.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5