№ 910
гр. Пловдив, 21.09.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VII СЪСТАВ в закрито заседание на
двадесет и първи септември, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Стефка Т. Михова
Членове:Борис Д. Илиев
Мирела Г. Чипова
като разгледа докладваното от Стефка Т. Михова Въззивно частно
гражданско дело № 20215300502349 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 274, ал. 1, т. 2 вр. с чл. 248, ал.3 ГПК.
Образувано по частна жалба подадена от Н. П. ХР., ЕГН **********, против
определение №5104/15.07.2021г. постановено по гр.д.№2389/2021г. по описа на РС-
Пловдив, с което е допълнено по реда на чл.248 от ГПК постановеното по делото
прекратително определение №3424 от 28.05.2021 г. и жалбоподателят е осъден да
заплати на „Фератум България“ ЕООД, ЕИК *********, сумата от 600 лв. – разноски
по делото за адвокатско възнаграждение.
В жалбата е релевирано оплакване за неправилност на постановеното от
първоинстанционния съд определение, като се отправя искане до въззивния съд за
намаляване на присъденото в полза на търговското дружество адвокатско
възнаграждение до минималния размер от 300 лева.
С писмения си отговор насрещната страна по жалбата „Фератум България“
ЕООД, ЕИК *********, чрез пълномощника си адвокат К.М. , оспорва жалбата и моли
същата да се остави без уважение.
Пловдивският окръжен съд, като взе предвид изложените доводи и провери
данните по делото, съобразно правомощията си по чл.278, ал.1 ГПК, намира:Частната
жалба е подадена в преклузивния срок по чл. 275, ал.1 ГПК от надлежна страна в
процеса срещу подлежащ на въззивен контрол съдебен акт, поради което е
процесуално допустима, а разгледана по същество е основателна, поради следното:
С определение постановено в закрито съдебно заседание на 28.05.2021г. по гр.д.
1
№2389/2021г., РС-Пловдив е върнал исковата молба на подателя Н. П. ХР., ЕГН
**********, поради недопустимост на предявения иск, и прекратил производството по
делото.
В срока по чл.248,ал.1 от ГПК е подадена молба от ответника „Фератум
България“ ЕООД, ЕИК *********, за допълване на постановеното по делото на
определение , с присъждане на направените по делото разноски за заплатено
адвокатско възнаграждение в размер от 821,45 лева.В срока за отговор по чл.248 от
ГПК, ищецът Н. П. ХР., ЕГН ********** е направил възражение по чл.78,ал.5 от ГПК
за прекомерност и е поискал в полза на търговското дружество да се присъдят
разноски за адвокатско възнаграждение в минималния размер съгласно Наредба №1 от
09.07.2004г.
С обжалваното определение първостепенният съд е уважил исканията и на двете
спорещи страни, като е присъдил в полза на търговското дружество адвокатско
възнаграждение в минималния размер от 600 лева, определен по реда на чл.7,ал.2 , т.4
от Наредба №1 от 09.07.2004 г.,с оглед предявеният по делото неоценяем иск.
Така постановеното от първоинстанционния съд определение е правилно.
Разпоредбата на чл.78, ал.5 ГПК повелява, че ако заплатеното от страната
възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно действителната правна и
фактическа сложност на делото, съдът може по искане на насрещната страна да
присъди по-нисък размер на разноските в тази им част, но не по-малко от минимално
определения размер съобразно чл. 36 от Закона за адвокатурата. Посочената норма в
ал. 2 предвижда, че при договорено възнаграждение между адвоката и клиента, същото
не би могло да бъде по-ниско от размера, предвиден в Наредба № 1/2004 г. на Висшия
адвокатски съвет за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Районен съд –Пловдив е бил сезиран с иск от Н. П. ХР., ЕГН **********, за
прогласяване нищожността на чл.5 от сключен с ответника на 18.05.2019г. договор за
кредит.С исковата си молба ищецът е посочил, че предявеният от него иск е неоценяем,
като съдът също е приел , че е сезиран с предявен по делото неоценяем иск.
Посочената от ищеца цена на иска е стабилизирана при условията на чл. 70 ал.1
ГПК, петитумът не е изменян.Цената на иска не може да бъде променяна - въпросът не
може да бъде повдиган нито от страните по делото, нито служебно от съда, защото
цената на иска в общия граждански процес е от значение за определяне родовата и
фунционалната подсъдност, размера на дължимите държавни такса, евентуално и на
разноските, дължими от страните / опр. по гр.д. №201/11 г. на четвърто г.о. на ВКС/.
Съгласно разпоредбата на чл.7,ал.2 , т.4 от Наредба №1 от 09.07.2004 г. от Наредба №1
от 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, за неоценяем
2
иск минималният размер на адвокатското възнаграждение е от 600 лв., в който
минимален размер районният съд е присъдил разноски за адвокатско възнаграждение в
полза на ответника с обжалваното определение.
Определянето на минимални размери на адвокатските възнаграждения има за
цел да установи минимален стандарт за справедлив и обоснован размер на
адвокатското възнаграждение, съобразно вида на делата, техния предмет и
защитавания материален интерес и съдът няма право да присъди разноски за
възнаграждение в по-нисък от минималния размер.
По изложените съображения обжалваното в настоящото производство
определение се приема за правилно и следва да бъде потвърдено.
Водим от горното, Пловдивският окръжен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение №5104/15.07.2021г. постановено по гр.д.
№2389/2021г. по описа на РС-Пловдив.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3