Определение по дело №2012/2022 на Окръжен съд - Варна

Номер на акта: 3849
Дата: 17 октомври 2022 г. (в сила от 17 октомври 2022 г.)
Съдия: Диана Колева Стоянова
Дело: 20223100502012
Тип на делото: Въззивно частно гражданско дело
Дата на образуване: 23 септември 2022 г.

Съдържание на акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 3849
гр. Варна, 14.10.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, III А СЪСТАВ, в закрито заседание на
четиринадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Даниела Ил. Писарова
Членове:Светлана Тодорова

Диана К. Стоянова
като разгледа докладваното от Диана К. Стоянова Въззивно частно
гражданско дело № 20223100502012 по описа за 2022 година
за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е образувано по частна жалба вх. №30139/01.09.2022г.
от „Банка ДСК“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
гр. София, ул. „Московска“ №19 срещу разпореждане №29351/16.08.2022г.,
постановено по ч.гр. дело №20223110110900/2022г. по описа на Районен съд –
Варна, в частта, с която е отхвърлено заявление вх. №55492/11.08.2022г. за
издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист въз основа
на документ по чл. 417 ГПК срещу длъжника Р. Д. М., ЕГН **********, с
адрес гр. Варна, ******* за сумата от 120.00лв., представляваща дължими
разходи за изискуем кредит по договор за обединяване на кредит за текущо
потребление, на дълг по кредитна карта и кредит овърдрафт от 29.05.2018г.,
ведно със законната лихва върху тази сума считано от датата на подаване на
заявлението до окончателното й изплащане.
В жалбата се излага, че разпореждането е неправилно и
незаконосъобразно. Навеждат се доводи, че сумата от 120.00лв., съставлява
разходи за изискуем кредит и регламентирана в Тарифата за лихвите, таксите
и комисионните. Тази сума не представлява такса за управление на кредита,
тъй като не е свързано с предоставяне на допълнителна услуга. Спирането на
плащанията представлява усложнение, което поражда преобразуващото право
1
на банката по чл.60 от ЗКИ. Надлежното упражняване на това право изисква
банката да връчи уведомление до длъжника за обявяване на кредита за
предсрочно изискуем, което е свързано с допълнителни разходи. С тарифата
се определя предварително размера на имуществени вреди /разходи/, поради
което не се нарушава забраната на чл.10а от Закона за потребителския кредит.
Посочва се, че са представени доказателства извършени разходи по
уведомяване на длъжника чрез ЧСИ, обективирани в издадена фактура
№000000155585/23.04.2021г.
По изложените съображения моли съдът да постанови определение, с
което да отмени разпореждането и да постанови издаването на заповед за
незабавно изпълнение и изпълнителен лист.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и
в тяхната съвкупност и с оглед на своето вътрешно убеждение, намира за
установено следното:
Частна жалба вх. №30139/01.09.2022г. е подадена в срока по чл.418, ал.4
от ГПК, редовна е, тъй като изхожда от легитимирано лице чрез
пълномощник с надлежна представителна власт. Разгледана по същество
същата се явява частично основателна.
Заповедният съд е бил сезиран с подадено е заявление по чл.417 от ГПК
от „Банка ДСК“ ЕАД за издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен
лист срещу длъжника Р. Д. М. за сумата 2728.43лв. главница, сумата от
84.88лв. лихвена надбавка за периода 18.02.2019г. до 11.05.2021г., сумата от
266.69лв., обезщетение за забава за периода 25.08.2021г. до 11.08.2022г.,
сумата от 120.00лв., представляваща дължими разходи за изискуем кредит по
договор за обединяване на кредит за текущо потребление, на дълг по
кредитна карта и кредит овърдрафт от 29.05.2018г., ведно със законната лихва
върху тези суми считано от датата на подаване на заявлението до
окончателното им изплащане.
Към заявлението е представен документ по чл.417, т.2 от ГПК, а именно
оригинал на извлечение от счетоводни книги от 11.08.2022г. по договор за
обединяване на кредит за текущо потребление, на дълг по кредитна карта и
кредит овърдрафт от 29.05.2018г.
След запознаване с депозираното заявление и доказателствата към него
съдът намира, че представеното извлечение от счетоводна книга е редовно от
2
външна страна и удостоверява възникналите задължения досежно главницата,
договорните лихви и обезщетението за забава. В същото съдържа
минималното изискуемо съдържание по чл.60, ал.2 от Закона за кредитните
институции, като включва броя на вноските, които не са издължени /8бр. за
главница /, общият размер на просрочената сума, посочен е и общият размер
на непогасената част, в това число главници, договорни лихви, обезщетение
за забава.
За да се произнесе съдът обаче дали извлечението удостоверява
ликвидно и изискуемо вземане в размер на 120.00лв., означено като разходи
при изискуем кредит и следва ли да бъдат издадени заповед за изпълнение и
изпълнителен лист за него, е необходимо да определи какво представлява
същото и какво е основанието, от което произтича.
Както в заявлението, така и в частната жалба заявителят е посочил, че
сумата от 120.00лв. не представлява такса за извършена банкова услуга,
въпреки, че е посочена в тарифата на банката, а представлява реално сторени
разходи във връзка с връчването на изявлението за предсрочна изискуемост
до длъжниците от ЧСИ, за което са представени доказателства.
Следователно вземането, което претендира заявителя представлява
обезщетение за имуществени вреди, изразяващи се в претърпяна загуба –
реално сторените разходи за обявяване на предсрочна изискуемост, които са
следствие от неизпълнение на договора за банков кредит от страна на
кредитополучателите – чл.82 от ЗЗД. Т.е не се касае за вземане за реално
изпълнение на договора, като главница, договорни и закъснителни лихви.
Обстоятелствата от фактическия състав, при който възниква това
вземане за обезщетение за вреди са договорно неизпълнение, реално
претърпени вреди, тяхната равностойност и предвидимост, пряката и
причинна връзка между тях и виновното неизпълнение на длъжника.
Тези обстоятелства следва да бъдат установени чрез официален или
изходящ от длъжника частен документ по смисъла на чл.418, ал.3 от ГПК, с
които се доказва само изискуемост на вземането, установено с документа по
чл.417 от ГПК, тъй като са елементи от фактическия състав, от който то
възниква.
В случая е представена фактура, издадена от ЧСИ Николай Георгиев
/длъжностно лице/ за сумата от 60.00лв. Същата удостоверява реално сторени
3
разходи, извършени от банката в изпълнение на дадените задължителни
указания с т. 18 от ТР 4/2013г., длъжникът да бъде надлежно уведомен за
настъпилата предсрочната изискуемост.
По изложените съображения съдът намира, че е изпълнен фактическият
състав на чл.417, т.2 от ГПК и чл.418 от ГПК за издаване на заповед за
незабавно изпълнение и изпълнителен лист срещу длъжника, тъй като
представените документи удостоверяват ликвидно и изискуемо вземане за
сумата от 60.00лв., като първоинстанционния акт в тази му част подлежи на
отмяна.
За разликата над 60.00лв. до претендираните 120.00лв., липсват годни
документи, които да установяват ликвидност и изискуемост на тази част на
вземането. Първоинстанционният акт в тази му част подлежи на
потвърждаване.
По изложените правни съображения съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ разпореждане №29351/16.08.2022г., постановено по ч.гр.
дело №20223110110900/2022г. по описа на Районен съд – Варна, в частта, с
която е отхвърлено заявление вх. №55492/11.08.2022г. от „БАНКА ДСК“
ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, ул.
„Марковска“ №19 за издаване на заповед за незабавно изпълнение и
изпълнителен лист въз основа на документ по чл. 417 ГПК срещу длъжника Р.
Д. М., ЕГН **********, с адрес гр. Варна, ******* за сумата 60.00лв.,
представляваща дължими разходи за изискуем кредит по договор за
обединяване на кредит за текущо потребление, на дълг по кредитна карта и
кредит овърдрафт от 29.05.2018г., ведно със законната лихва върху тази сума
считано от датата на подаване на заявлението до окончателното й изплащане.
И ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:

ДА СЕ ИЗДАДЕ Заповед за незабавно изпълнение на парично
задължение въз основа на документ по чл.417, т.2 от ГПК и изпълнителен
лист в полза на „БАНКА ДСК“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление гр. София, ул. „Марковска“ №19 срещу длъжника Р. Д. М.,
4
ЕГН **********, с адрес гр. Варна, ******* за сумата 60.00лв.,
представляваща дължими разходи за изискуем кредит по договор за
обединяване на кредит за текущо потребление, на дълг по кредитна карта и
кредит овърдрафт от 29.05.2018г., ведно със законната лихва върху тази сума
считано от датата на подаване на заявлението /11.08.2022г./ до окончателното
й изплащане.

ПОСТАНОВЯВА незабавно изпълнение на основание чл.418, ал.1 от
ГПК.

ВРЪЩА на Районен съд – Варна, ч.гр. дело №20223110110900/2022г. за
издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист, както и за
извършване на надлежно отбелязване върху документа и заповедта.

ПОТВЪРЖДАВА разпореждане №29351/16.08.2022г., постановено по
ч.гр. дело №20223110110900/2022г. по описа на Районен съд – Варна, в
частта, с която е отхвърлено заявление вх. №55492/11.08.2022г. от „БАНКА
ДСК“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София,
ул. „Марковска“ №19 за издаване на заповед за незабавно изпълнение и
изпълнителен лист въз основа на документ по чл. 417 ГПК срещу длъжника Р.
Д. М., ЕГН **********, с адрес гр. Варна, ******* за разликата над 60.00лв.
до претендираните 120.00лв., представляваща дължими разходи за изискуем
кредит по договор за обединяване на кредит за текущо потребление, на дълг
по кредитна карта и кредит овърдрафт от 29.05.2018г., ведно със законната
лихва върху тази сума считано от датата на подаване на заявлението до
окончателното й изплащане.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.


Председател: _______________________
Членове:
5
1._______________________
2._______________________
6