ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№
гр.Русе, 16.02.2021 г.
Административен
съд-Русе, четвърти състав,
в закрито заседание на шестнадесети февруари през две хиляди и двадесет и първа
година, в състав:
СЪДИЯ: Галена Дякова
като разгледа докладваното от съдията
адм. д. № 717 по описа за 2020 г.,
за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по чл.248, ал.1 от ГПК вр.чл.144 от АПК.
Образувано е по молба на „Ведима“ ООД
с ЕИК *********, със седалище в гр.Русе, ул.“Л.Каравелов“№8, ет.2, ап.3, представлявано
от Р.Ст. Р., действащо чрез процесуалния му представител адв. Г.Д. ***, за
допълване на постановеното по делото Решение №4 от 20.01.2021г. чрез присъждане
на направените от молителя разноски в общ размер от 450 лева – заплатена
държавна такса и адвокатско възнаграждение.
В срока по чл.248, ал.2 от ГПК вр.чл.144 от АПК
ответникът по молбата – началникът на отдел „Оперативни дейности“ Варна в ГД
„Фискален контрол“ при ЦУ на НАП не е депозирал писмен отговор.
Искането е направено в срока по чл.248, ал.1 от ГПК
вр.чл.144 от АПК, от процесуално легитимирана страна, при наличие на правен
интерес, поради което е допустимо. Разгледано по същество, то се явява основателно.
Съгласно чл.81 от ГПК, приложим по силата на препращащата
разпоредба на чл.144 от АПК, във всеки акт, с който приключва делото в
съответната инстанция, съдът се произнася и по искането за разноски. Такова
произнасяне се дължи и с акта, с който съдът се произнася по жалбата срещу
разпореждането за допускане на предварителното изпълнение на административния
акт.
В така депозираната жалба молителят е направил и искане за
присъждане на направените деловодни разноски в общ размер на 450 лева, от които
50 лева – заплатена държавна такса за образуване на административно дело и 400
лева – заплатено адвокатско възнаграждение. В жалбата е включен и списък на
разноските по чл.80 от ГПК, чието наличие, в случаите на допълване на съдебния
акт в частта за разноските, не съставлява условие за допустимост на искането /вж.
съображенията по т.8 от Тълкувателно решение № 6 от 6.11.2013 г. на ВКС по
тълк. д. № 6/2012 г., ОСГТК/.
По делото е представен договор за правна помощ/л.24/, в
който е удостоверено заплащането на уговореното адвокатско възнаграждение в
размер на 400 лева в брой на процесуалния представител на жалбоподателя, поради
което в тази част договорът има характер на разписка /т.1 от Тълкувателно
решение № 6 от 6.11.2013 г. на ВКС по тълк. д. № 6/2012 г., ОСГТК/. Оспорване
на размера на заплатеното адвокатско възнаграждение, като прекомерно, не е
направено от ответника по жалбата.
По тези съображения следва да се приеме, че
жалбоподателят е установил реалното извършване на деловодни разноски в размер
от 400 лева и е направил искане за тяхното присъждане, по което искане обаче липсва
произнасяне в постановеното по делото Решение №4 от 20.01.2021г. По тази
причина и с оглед изхода на делото искането за допълване на посочения съдебен
акт се явява основателно и следва да бъде уважено.
Деловодните разноски в посочения по-горе размер, на
основание чл.143, ал.1 и § 1, т.6 от ДР на АПК, следва да бъдат възложени в
тежест на Националната агенция за приходите, която е юридическо лице съгласно
чл.2, ал.2 от ЗНАП.
Според чл.248, ал.3
от ГПК определението за разноски се постановява в закрито заседание и се
връчва на страните, като то може да се обжалва
по реда, по който подлежи на обжалване решението.
Така мотивиран и на основание чл.248,
ал.1 от ГПК вр.чл.144 от АПК, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПЪЛВА
Решение №4 от
20.01.2021г., постановено по адм.д. № 717
по описа за 2020 г. на Административен съд – Русе като
ОСЪЖДА Националната агенция за приходите,
представлявана от изпълнителния директор, да заплати на „Ведима“ ООД с ЕИК
*********, със седалище в гр.Русе, ул.“Л.Каравелов“№8, ет.2, ап.3,
представлявано от Р. Ст. Р., сумата от 450
лева – деловодни разноски.
Определението
подлежи на обжалване в
14 дневен срок от съобщаването му на страните пред Върховен административен съд
на Република България.
СЪДИЯ: