Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. Добрич ,11.01.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ДОБРИЧКИ РАЙОНЕН СЪД
, ГРАЖДАНСКА КОЛЕГИЯ, четиринадесети състав
в закрито заседание на шестнадесети деке***и през 2020 година,
в следния състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : СТЕЛА ТОНЕВА
като разгледа докладваното от
съдията гражданско дело № 4649 по описа за 2019 година и за да се произнесе ,
съобрази следното :
Производството по делото е
образувано по предявените от В.А.В. с ЕГН ********** *** срещу ГД „Пожарна безопасност и защита на
населението” към *** осъдителни искове
за заплащане на следните суми:
-1500
лева, представляваща сумарно възнаграждение за положен извънреден труд в
резултат на преобразуване на часовете положен нощен труд в дневен в периода от
20.11.2016г. до 20.11.2019г., ведно със законната лихва върху главницата от
подаване на исковата молба 20.11.2019 г.
до окончателното изплащане на сумата;
-220 лева, представляваща
обезщетение за забава в плащането на главното задължение, изчислено от края на
месеца, следващ тримесечието, за което не е изплащан извънреден труд до
подаване на исковата молба 20.11.2019 г.
Предявените искове са с правно
основание чл. 150 от КТ вр. чл. 178, ал. 1, т. З вр. чл. 187, ал. 5, т. 2 и ал.
6 от З*** за заплащане на възнаграждение за положен извънреден труд и чл. 86,
ал. 1 от ЗЗД за заплащане на обезщетение за забава.
В исковата молба са изложени
следните обстоятелства:
Ищецът работи като ***** -
от месец януари 2017г. и към настоящия момент.
Работата в системата на *** „ е
организирана на смени от по 24 часа непрекъснати денонощни дежурства /или 12 часа/,
по предварително утвърдени графици за смените. През периода 20.11.2016г. - 20.11.2019г.
ищецът е изпълнявал служебните си задължителни смени, всяка от които включва
полагането на нощен труд - в часовия интервал от 22.00ч.-до 06.00ч. на
следващия ден. Така общо за посочения период е отработил 230 нощни смени.
Твърди се ,че положеният от него
труд при сумирано изчисляване на работното време, следва да се изчислява
съгласно разпоредбата на чл. 187, ал.З, З*** - в работни дни - подневно, а за
работещите на 8-, 12- или 24-часови смени сумирано за тримесечен период. Според
чл.187, ал.5 З*** работата извън редовното работно време се компенсира с
възнаграждение за извънреден труд за отработени до 70 часа на тримесечен период
- за служители работещи на смени. Така от организацията на работа на служителя на 24 - ,респ. 12- часови смени при сумирано
изчисляване на работното време следва, че в настоящия случай отношенията се
уреждат съобразно разпоредбите на чл.187, ал.5 - 6 З***, предвиждащи компенсиране на работата
извън редовното работно време с възнаграждение за извънреден труд за
служителите на смени.
Настоява се ,че в процесния случай
намира приложение и нормата на чл.9, ал.2 от Наредбата за структурата и
организацията на работната заплата, предвиждаща преизчисление на положения
нощен труд. Според чл. 187, ал.9 З*** редът за организацията и разпределянето
на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата на
държавните служители извън редовното работно време, режимът на дежурства, времето за отдих и
почивките за държавните служители се определят с Наредба на ***. В процесния
период действащи са били Наредба №
8121з-592 / 25.05.2015г. и Наредба № 8121з -776 /29.07.2016г. В тези наредби
липсвала изрична регламентация за
преизчисляване на нощния труд в дневен. Липсата на изрична регламентация обаче
не следвало да се тълкува като законово въведена забрана за преизчисляване на
положените от служителите на *** часове нощен труд в дневен, а представлява
празнота в уредбата на реда за организацията и разпределянето на работното
време, на неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното
работно време, режима на дежурства, времето на отдих и почивката на държавните
служители в ***.При наличие на такава непълнота в специалната уредба, касаеща
служителите на ***, следвало субсидиарно да се приложи чл.9,ал.2 от Наредбата
за структурата и организацията на работната заплата, която гласи, че при
сумирано изчисляване на работното време нощните часове се превръщат в дневни с
коефициент, равен на съотношението между нормалната продължителност на дневното
и нощно работно време, или коефициент 1.143. Неприлагането на тази разпоредба
би довело до поставяне на държавните служители, работещи в системата на *** , в
неравностойно положение спрямо другите държавни служители.
Към датата на завеждане на исковата молба този
извънреден труд - неизчислен и незаплатен от работодателя за исковия
период - 20.11.2016г. - 20.11.2019г. е
250 часа, в парична равностойност -1 500 лева.
Излага се още в исковата молба,че задължението на
работодателя за заплащане на възнаграждение за извънреден труд е част от
задължението за заплащане на трудово възнаграждение, а за последното е
установен срок. На основание чл. 84, ал.1 ЗЗД ответникът е изпаднал в забава
след изтичане на срока, в който е трябвало да изплати съответното
възнаграждение .Ето защо, с оглед основателността на основния иск - с падеж на
1-во число след изтичане на всеки тримесечен период на сумирано изчисляване на
работното време - съобразно размера му - до завеждането на ИМ 20.11.2019г. се претендира размер на обезщетението за забава общо за тригодишния исков период от 220.00
лева.
Иска се присъждане на разноски .
В срока по чл.131 ГПК ответникът
е подал писмен отговор на исковата молба с вх. № ***/31.01.2020 г.
Оспорва основателността на
исковите претенции.Излага следните съображения :
НСОРЗ се прилага за работниците и
служителите по трудово правоотношение във всички предприятия по смисъла на § 1,
т. 2 от допълнителните разпоредби на Кодекса на труда, независимо от формата на
собственост и източниците на финансиране, с изключение на служителите по
трудово правоотношение в държавната администрация, за които се прилага чл. 107а КТ (чл. 2, ал. 2 НСОРЗ). Ищецът е държавен служител и неговото служебно
правоотношение е уредено в специалния З***. Правилото за преизчисляване на
часовете положен нощен труд към дневни часове се прилага за работещите по
трудово правоотношение, защото в КТ е регламентирана различна нормална
продължителност на дневния и на нощния труд. Нормалната продължителност на
работното време през деня е до 8 часа (чл. 136, ал. 3 КТ), а на работното време
през нощта при 5-дневна работна седмица е до 7 часа (чл. 140, ал. 1, изречение
второ КТ). Съгласно специалния закон З*** нормалната продължителност на
работното време на държавните служители в *** е 8 часа дневно и 40 часа
седмично при 5-дневна работна седмица (чл. 187, ал. 1 З***). Съгласно ал. 3 на
същата разпоредба при работа на смени е възможно полагането на труд и през
нощта между 22,00 ч. и 6,00 ч., като работните часове не следва да надвишават
средно 8 часа за всеки 24-часов период, от което следва, че нормалната
продължителност на работното време през нощта е 8 часа и не е налице твърдяната
от ищеца празнота на правната уредба.
Видът и условията за заплащане на
възнаграждения, натурални престации и работното време на държавните служители в
*** са предмет на подробна уредба в гл. XV, раздел VI и VII от специалния З***
.
По отношение отчитането на
работното време и възнаграждението за извънреден труд приложението на общите
правила по ЗДСл (и съответно КТ и актовете по прилагането им) е отклонено с чл.
211, ал. 7 от З***-2006 и чл. 187, ал. 9 от З***-2014 г., които делегират на ***
издаването на особен подзаконов нормативен акт. С оглед на нарочната уредба на
видовете допълнителни възнаграждения и на размера им се излага,че не са налице предпоставките за
субсидиарно прилагането на Кодекса на труда
и Закона за държавния служител и актовете, към които препращат.
През периода, за който ищецът
търси допълнително възнаграждение като извънреден труд след превръщане на
нощния труд в дневен с коефициент 1,143 е
действала Наредба № 8121з-776 от 29.07.2016 г. за реда за организацията и
разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на
работата извън редовното работно време, режима за дежурство, времето за отдих и
почивките на държавните служители в ***(Обн. - ДВ, бр. 60 от 02.08.2016 г., в
сила от 02.08.2016 г.) (Наредба № 81213-776/29.07.2016 г.). В чл.3, ал.3 е
регламентирано: „За държавните служители в *** е възможно полагането на труд и
през нощта между 22,00 ч. и 6,00 ч., като работните часове не следва да
надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период", което съответства на
регламентацията на този въпрос в чл. 187, ал. 3 З***.
Сочи се ,че претенцията на ищеца за възнаграждение за положен
извънреден труд ,който му се следва чрез преобразуване нощните часове в дневни
с коефицент 1,143 е неоснователна. Наредба 8121з-407 от 11.08.2014г., отменена
с Наредба 8121з-592 от 25.05.2015г. на ***, която от своя страна е отменена с
Решение №8585 от 11.07.2016г. на ВАС по адм. дело № 5450/2016г. не са относими
към посочения в исковата молба период на полагане на труда.
В З*** в чл.187, ал.3,
законодателят е определил продължителност на нощния труд от 8 часа. Затова не е
налице празнота, а има специфична законова уредба, различна от общата, с която
е допусната продължителност на нощния труд от 8 часа. Разпоредбата по чл.187,
ал.1 З*** е императивна. Същата определя изрично и точно нормалната
продължителност на работното време, изразено в броя часове. Разпоредбата на
чл.187, ал.3 е продължение на чл.187, ал.1 З*** и предвижда, че само трудът,
който се полага при работа на смени и в интервала от 22.00 до 6.00 часа е
нощен. Установената по-голяма нормална продължителност на работното време на
държавните служители в *** , а именно
обща и еднаква продължителност на работното време през деня и през нощта
от 8 часа се явява по -голяма от общата нормална продължителност на работното
време за работниците и служителите по трудови правоотношения, установени по
Кодекса на труда, който предвижда съгласно чл.140, ал.1 нормалната
продължителност на седмичното работно време при 5 -дневна работна седмица през
нощта от 35 часа. Нормалната продължителност на работното време през нощта при
5-дневна работна седмица е до 7 часа. Това различие и по-голямата
продължителност на работното време при 5 - дневна работна седмица от 40 часа и
на работното време през нощта - 8 часа е обусловено от функциите вменени с
чл.2, ал.1 З*** на служителите от ***, а именно за защита на правата и
свободите на гражданите, противодействието на престъпността, защита на ***,
опазването на общественият ред и пожарна безопасност и защита на населението,
напълно кореспондираща с нормата по чл. 105, ал.2 от Конституцията овластяваща
изпълнителната власт да осигурява общественият ред и националната сигурност на
гражданите и държавата.
С оглед спецификата на служебните
правоотношения на държавните служители в *** са предвидени редица компенсаторни
механизми, като допълнително възнаграждение за прослужено време (чл.178,
ал.1,т.1 З***), размер на основния платен годишен отпуск (чл.189, ал.1 З***),
обезщетения за неизползван платен годишен отпуск (чл.234, ал.1 З***), обезщетения
за прекратяване на служебното правоотношение (чл.234, ал.1 З***),
по-благоприятен режим на заплащане на извънредният труд по неговата
продължителност - до 280 часа за година по чл.187, ал.5,6 и 7 З*** и други.
Заплащането на трудово възнаграждение за положеният нощен труд е със
самостоятелна функция и значение. Предвидените условия за разграничение на
нощен и извънреден труд в З*** кореспондират и с * *** и на Съвета от* ****и
2003г. относно някои аспекти на организацията на работното време, включително
по въпроса за начина на компенсиране на положеният нощен труд. Предвидените
компенсационни механизми са във връзка с равнището на безопасност и отчитане
условията на неговото полагане, а не с компенсирането чрез превръщане на същия
в извънреден такъв. Специалните норми, определени в други актове на Общността,
например във връзка с продължителността на почивката, работното време, годишния
отпуск и нощния труд за някои категории работници, имат приоритет пред разпоредбите
на директивата. Този приоритет е отчетен в горепосочените правни норми на З***,
регулиращи и допълнителните придобивки за служителите. По смисъла на същата
директива е реализирана и възможността за гъвкавост при прилагането на някои
разпоредби, като същевременно се гарантира спазване на принципите за защита на
безопасността и здравето на работниците, което от друга страна предоставя
възможност за отнасяне на правилата на общността.
Сочи
се още ,че задължението на ответника за
заплащане на положеният нощен труд е напълно и своевременно изплатено, поради
което превръщането на часовете нощен труд в извънреден такъв след
приравняването им в извънреден би се явило като недължимо платено.
Настоява се с оглед изложеното
,че няма основание да се приложи Наредбата
за структурата и организацията на работната заплата, а специалната разпоредба
на чл. 187, ал. 1 и ал. 3 от З*** и издадената наредба в изпълнение на същия
закон. Нормалната продължителност на дневното работно време на държавните
служители в *** е 8 часа (чл. 187, ал.1 от З***), а положения труд през нощта е
8 часа за всеки 24-часов период. Следователно съотношението на нормалната
дневна продължителност на работното време (чл. 187, ал.1 З***) към нормалната
продължителност на нощния труд по З*** (чл. 187, ал. 3) е 8 часа : 8 часа,
което е равно на коефициент 1, а не както е по КТ - 8 часа: 7 часа, което е
равно на 1,143.
За държавните служители, чиито
служебни правоотношения са уредени от З***, какъвто е ищецът, когато положеният
нощен труд е в рамките на 8 часова продължителност, той не се трансформира в
дневен такъв, а се заплаща по смисъла на Заповед № 8121з-1429 от 23.11.2017 г.,
издадена от *** работи, обн. ДВ, бр. 98 от 8.12.2017 г., с която се отменя Заповед
№ 8121з-791/28.10.2014 г.
Полагането на нощен труд, когато
е в рамките на установеното работно време,
не се явява извънреден труд и
с оглед неговата продължителност
от 8 часа не се преобразува в дневен, умножен по съответния коефициент , а се
заплаща като нощен по смисъла на т.1 от Заповед № 8121з-791/28.10.2014г.и
Заповед № 8121з-1429 от 23.11.2017 г., издадена от ***, обн. ДВ, бр. 98 от
8.12.2017 г.
За да има извънреден труд и за да
е налице право на държавния служител на заплащане на допълнително
възнаграждение за извънреден труд, е необходимо служителят да е полагал
дневен/нощен труд над/извън установеното работно време.
Ответникът оспорва и
основателността на претенцията за заплащане на обезщетение за
забава като акцесорна такава и недължима при неоснователност на главната искова
претенция .
Претендира присъждане на разноски
по делото и юрисконсултско възнаграждение .
Районният съд, след преценка на
събраните по делото доказателства и доводите на страните, намира за установено
от фактическа и правна страна следното:
Не е спорно между страните ,че през
процесния период ищецът е бил в служебно правоотношение с ответника, възникнало
на основание З***, по силата на което е заемал длъжността *** и
защита на населението“ – *** „***.
По делото са приети като писмени
доказателства утвърдени протоколи - Приложение №* към чл.31 ал.1 от Наредба №8121з-776/29.07.2016г. за
отчитане на отработеното време между 22,00ч. и 06,00ч., времето на разположение
и положения труд по време на официални празници от държавните служители,
работещи на смени в *** и защита на населението“
– Т., в т.ч. и ищеца, през исковия период.
Вещото лице Е.Й. по назначената
съдебно- счетоводна експертиза установява
следното :
В периода от 20.11.2016г. до
26.01.2017 г. ищецът е заемал длъжността *** и е полагал труд при петдневна работна
седмица с нормална продължителност на рботния ден от 8 часа .
В периода от 01.02.2017 г. до
20.11.2019 г. от ищеца са положени 189 смени с продължителност от 24
часа-дневни и нощни смени при сумарно изчисляване на работното време съгласно
разпоредбата на чл. 187 , ал. 3 от З*** , в т. ч.1488 часа нощен труд .
При сумираното отчитане на
работното време през тримесечните периоди в рамките на процесния период, работодателят не е извършвал
преобразуване на часовете нощен труд в дневни.
Вещото лице е преизчислило при прилагане на чл. 9, ал. 2 от
НСОРЗ положения в периода 01.02.2017 г. до 20.11.2019 г. нощен труд и след преобразуване положените часове нощен
труд в дневни и отчитане като извънреден труд
общо 205 часа е определило
паричната им равностойност в размер на 1467.01 лева , съобразвайки получаваното
от ищеца основно трудово възнаградение .
Експертизата е изчислила мораторна лихва
върху всяко едно от възнагражденията за извънреден труд, след преобразуването
към дневен, начиная от месеца следващ тримесечието до крайната дата посочена
в исковата молба - 20.11.2019 г., в размер на общо 174.70 лева .
Като държавен служител в системата ***, в частност *** по
смисъла на чл.142 ал.1 т.1 от З***, статутът на ищеца, както и на всички
държавни служители в ***, по силата на чл.142
ал.2 от З***, се урежда от З***, който е
специален закон и съдържа пълна правна уредба относно служебното правоотношение
на служителите на ***. Ищцовата претенция е за присъждане на
допълнително възнаграждение за извънреден труд, който, според ищеца се получава
след преобразуване на часовете, положен нощен труд към дневен такъв с
коефициент 1,143, по силата на правилото на чл.9 ал.2 от НСОРЗ, което ищецът
твърди, че е приложимо, при липсата на специален регламент за служителите на ***. В този смисъл спорът между страните се свежда до
въпроса подлежи ли на преобразуване положеният нощен труд от държавните служители
***, работещи на смени при сумирано
изчисляване на работното време, в дневен с коефициента от 1,143 по чл.9 ал.2 от
НСОРЗ и получената разлика брой часове след преобразуването съставлява ли
извънреден труд и води ли до възникване на задължение на ответника за неговото
заплащане, съгласно чл.187, ал. 6 от З***.
При установеното по делото от фактическа страна ,
съдът приема от правна страна следното :
Съгласно
чл. 176 от З*** брутното месечно възнаграждение на държавните служители на ***
се състои от основно месечно възнаграждение и допълнителни възнаграждения.
Според чл. 178, ал. 1, т. 3 от З***, към основното месечно възнаграждение на
държавните служители се изплащат допълнителни възнаграждения за извънреден
труд. Извънреден е трудът, който се полага по разпореждане или със знанието и
без противопоставянето на работодателя или на съответния ръководител от
работника или служителя извън установеното за него работно време. Съгласно чл. 187, ал. 1 от З***, нормалната
продължителност на работното време на държавните служители в *** е 8 часа
дневно и 40 часа седмично при 5-дневна работна седмица. Работното време на
държавните служители се изчислява в работни дни - подневно, а за работещите на
смени - сумирано за тримесечен период (така чл. 187, ал. 3, изр. 1 от З***).
Според чл. 187, ал. 3, изр. 3 от З*** при работа на смени е възможно полагането
на труд и през нощта между 22,00ч. и 6,00ч., като работните часове не следва да
надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период. Съгласно чл. 187, ал. 6, вр.
ал. 5, т. 2 от З*** работата извън редовното работно време до 280 часа годишно
се компенсира с възнаграждение за извънреден труд за отработени до 70 часа на
тримесечен период - за служителите, работещи на смени, чрез заплащане с 50 на
сто увеличение върху основното месечно възнаграждение. Редът за организацията и
разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на
работата на държавните служители извън редовното работно време, режимът на
дежурство, времето за отдих и почивките за държавните служители се определят с
Наредба на ***, според чл. 187, ал. 9 от З***.
През
процесния период е действала Наредба № 8121з-776 от 29.07.2016г., издадени от ***.
В чл. 3, ал. 3 от тази наредба е предвидена възможност за полагането на труд и
през нощта - между 22.00 и 06.00 часа, при работа на смени, като работните
часове не следва да надвишават средно 8 за всеки 24-часов период. В действалата
през предходен период Наредба № 8121з-407 от 11.08.2014г. (чл. 31, ал. 2)
изрично е било предвидено, че при сумирано отчитане на отработеното време часовете
положен нощен труд се превръщат към дневен, като общият брой часове нощен труд
за отчетния период се умножава с коефициент 0.143. Подобна разпоредба в
действалата през процесния период Наредба № 8121з-776 от 29.07.2016г. няма и
поради това ищецът счита, че е налице непълнота в специалната уредба относно
полагания от тях нощен труд и тази празнота следва да бъде запълнена от общата
разпоредба на чл. 9, ал. 2 от Наредба за структурата и организацията на
работната заплата (НСОРЗ).
Страните
по делото са обвързани от служебно правоотношение, регламентирано от З*** и
подзаконовите нормативни актове по неговото приложение. В закона няма
препращаща норма, която да даде основание да се прилагат субсидиарно както
разпоредбите на Кодекса на труда , така и издадените въз основа на него
подзаконови нормативни актове, в т.ч. и НСОРЗ.
З***
е специален нормативен акт, регламентиращ статута на служителите, работещи в
системата на ***. Той обосновава различен метод на правно регулиране на
работното време, трудовото възнаграждение и др. С оглед специалния характер на
акта, размерът на дължимото допълнително възнаграждение следва да се определи
съобразно специалните правила, посочени в закона и издадените по силата на изрична
законова делегация наредби на *** и негови заповеди.
Правната
уредба на нощния труд на служителите в *** е регламентирана в чл. 187, ал. 1 от
З*** вр. ал. 3 и чл. 179 от с.з., както и в Наредба №8121з-776 от 29.07.2016г.
на ***, които са съобразени с функциите на ***, както и с естеството на
извършваната дейност. Посочените нормативни актове изчерпват правната
регламентация на нощния труд на работещите в системата на ***, поради което не
могат да намерят приложение правилата както на КТ, така и на НСОРЗ (в този
смисъл решение № 55/07.04.2015г. на ВКС по гр.д.№ 5169/2014г., ІІІ ГО, решение
№ 197/07.10.2019г. по гр.д.№ 786/2019г. на IV г.о., ГК на ВКС).
За полагания от служителите на ***
извънреден и нощен труд е налице специална нормативна уредба :
На държавните служители по служебно
правоотношение в ***, работещи на смени , се дължи заплащане на извънреден труд
до 70 часа на тримесечие/ чл. 187 , ал.5 1 т. 2 от З*** / , формиран като
разлика между действително отработените
часове по график, в т.ч. нощен труд без превръщането му в дневен и нормативно
определения брой часове за тримесечие , като размерът на възнаграждението е
определен с чл. 187 , ал. 6 от З*** / 50 на сто увеличение върху основното
месечно възнаграждение/.Дължи се и допълнително заплащане на нощния труд
съгласно чл. 179 , ал.1 от З*** .
С оглед горното претенцията на ищеца за преобразуване на
положения от него нощен труд в дневен и за осъждане на ответника да му заплати
възнаграждение за положен извънреден труд вследствие горното преобразуване е
неоснователна и подлежи на отхвърляне .
Макар и математически вярно,
съдът не кредитира писменото заключение, изготвено от вещото лице по ССчЕ в
частта , в която е преизчислен при
прилагане на чл. 9, ал. 2 от НСОРЗ положения в периода 01.02.2017 г. до
20.11.2019 г. нощен труд и след
преобразуване положените часове нощен труд в дневни и отчитане като извънреден
труд общо 205 часа е определена паричната им равностойност в
размер на 1467.01 лева.Посочените изчисления са на база приложението на чл.9
ал.2 от НСОРЗ, която норма, съобразно изложените по-горе правни изводи, е
неприложима към служебното правоотношение на ищеца.
На отхвърляне подлежи и
акцесорната претенция за обезщетение за забава на основание чл. 86,ал. 1 от ЗЗД .
Относно отговорността за разноски:
При този изход от спора ищецът по делото
няма право на разноски. На основание чл. 78, ал. 8 от ГПК в полза на ответника
следва да се присъди възнаграждение за процесуално представителство от
юрисконсулт в размер, определен по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ.
По правилото на чл. 25 от Наредбата за заплащането на правната помощ, и
съобразно фактическата и правна сложност на делото, съдът определя
възнаграждението за юрисконсулт в размер на 150 лева. На основание чл. 78, ал.
3 от ГПК ищецът следва да заплати на ответника внесения от него депозит за вещо
лице в размер на 50 лева.
При отхвърляне на исковете, държавната
такса за водене на делото и разноските за вещо лице, изплатени от бюджета на
съда остават за сметка на бюджета на съда, тъй като ищецът е освободен от
заплащане на такси и разноски като държавен служител на *** и поради това, че
образуваното дело е свързано с негово служебно правоотношение /така т.23 от ТР
№6/06.11.2013 г. по тълк.д.№6/2012 г. на ОСГТК на ВКС/.
На основание горното , съдът
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявените от В.А.В. с ЕГН ********** срещу *** към *** искове за заплащане
на следните суми:
-1500.00 лева , представляваща
сумарно възнаграждение за положен извънреден труд в резултат на преобразуване
на часовете положен нощен труд в дневен в периода от 20.11.2016г. до
20.11.2019г., ведно със законната лихва върху главницата от подаване на
исковата молба 20.11.2019 г. до
окончателното изплащане на сумата;
-220.00 лева, представляваща
обезщетение за забава в плащането на главното задължение, изчислено за периода
от датата на изискуемостта на всяко
възнаграждение до подаване на исковата молба 20.11.2019 г.
ОСЪЖДА В.А.В. с
ЕГН ********** да заплати на *** към ***разноски в размер на 50
лева хонорар вещо
лице и юрисконсултско
възнаграждение в размер на 150 лева.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно
обжалване пред Добричкия окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: