Р Е Ш Е Н И Е
гр. Сливница, 15.03.2021
година
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Районен съд – гр. Сливница, ІV състав, в открито съдебно заседание на осми декември през две
хиляди и двадесета година, в състав :
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: ГЕОРГИ НИКОЛОВ
като разгледа докладваното от съдия Николов гр.д. № 397 по описа за 2019 година, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба подадена от С.И.Ц.
срещу „ЕОС Матрикс“ ЕООД за признаване за установено, че не дължи на ответника
сумата от 24 176.65 лева, представляваща главница по договор за кредит, сумата
от 5 992.20 лева, представляваща лихва за периода 02.03.2010 г. - 10.12.2010
г. и сумата от 703.38 лева разноски по делото.
В исковата молба С.Ц. твърди, че на 07.01.2011 г. срещу
него бил издаден изпълнителен лист за горепосочените суми. По молба на „Банка
ДСК“ ЕАД било образувано изпълнително дело № 20117860400459 на ЧСИ, рег. № 786.
С разпореждане от 05.06.2012 г. на мястото на „Банка ДСК“
ЕАД бил конституиран като взискател „ОТП Факторинг България“ ЕАД, а на
28.03.2019 г. – „ЕОС Матрикс“ ЕООД.
Ищецът излага, че последното изпълнително действие било
извършено на 09.07.2013 г. През следващите две години не били извършвани
никакви валидни изпълнителни действия, поради което на 09.07.2015 г.
изпълнителното производство било прекратено по силата на закона. От последното
изпълнително действие започвала да тече нова погасителна давност за самото
вземане. Към датата на завеждането на исковата молба – 17.05.2019 г., вземането
по изпълнителния лист от 07.01.2011 г. била изтекла, поради което моли съдът да
признае за установено, че ищецът не дължи на ответника сумите от 24 176.65
лева, представляваща главница по договор за кредит, сумата от 5 992.20 лева,
представляваща лихва за периода 02.03.2010 г. - 10.12.2010 г. и сумата от
703.38 лева разноски по ч.гр.д. № 60644/2010 г.
Ответникът „ЕОС Матрикс“ ЕООД оспорва предявения от ищеца
иск като недопустим, евентуално – неоснователен.
Конституираното на страната на ответника трето лице
помагач „ОТП Факторинг България“ ЕАД също счита иска за недопустим. Излага
подробни съображения и за неоснователност на претенцията.
Съдът, след
като обсъди доводите на страните и прецени събраните по делото доказателства,
прие за установено следното от фактическа и правна страна:
Предявен е иск с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК.
Настоящият съдебен състав не споделя доводите на „ЕОС
Матрикс“ ЕООД и на третото лице помагач на страната на ответника „ОТП Факторинг
България“ ЕАД за недопустимост на предявения иск.
Събраженията за това са следните:
В решение № 83 от 23.05.2018 г. по гр.д. № 3448/2017 г.
по описа на ВКС, ІІІ г.о. (допуснато до касационно обжалване решение на
въззивната инстанция както поради липса на правен интерес, така и поради противоречива
съдебна практика за необходимостта от конкретен правен интерес при предявяване
на установителен иск за недължимост на вземането поради изтекла давност, когато
кредиторът не оспорва изтичането на давността и не предприема правна защита на
вземането си) е прието, че е налице правен интерес от предявяване на
установителния иск при започнало и
висящо принудително изпълнение, покана до ответника да се издължи, извънсъдебно
оспорване, че давността е изтекла. Само когато ответникът с извънсъдебното си
поведение не е дал повод за завеждане на иска и в отговора на исковата молба е
признал, че давността е изтекла, липсва правен интерес като положителна
процесуална предпоставка за съществуване на правото на иск.
В цитираното решение е
прието, че е налице правен интерес и при оспорване в отговора на исковата молба.
В случая както ответникът, така и третото лице помагач оспорват, че вземането е
погасено по давност.
Поради това за ищеца е
налице правен интерес и съдът дължи проверка за наличието на останалите предпоставки
за съществуването и упражняването на правото на иск.
В молба от 16.06.2020 г.
на „ОТП Факторинг България“ ЕАД се твърди, че на 07.01.2011 г. „Банка ДСК“ ЕАД
се е снабдила с изпълнителен лист срещу С.И.Ц. за задълженията по договор за
кредит за текущо потребление от 10.01.2008 г.
На 18.02.2011г. банката
образувала изпълнително дело № 20117860400459, а на 23.12.2011г. цедирала
вземането си на „ОТП Факторинг България“ ЕАД.
За извършената цесия С.Ц.
бил уведомен от цесионера, въз основа на дадено от цедента „Банка ДСК“ ЕАД
изрично пълномощно за това.
С договор за покупко-продажба
на вземания от 28.09.2018г. „ОТП Факторинг България“ ЕАД продал и прехвърлил на
купувача вземанията по приложение № 1 към договора, сред които попада и
вземането на цедента към С.И.Ц..
На 04.10.2018 г. „ОТП
Факторинг“ ЕООД е потвърдило в писмо до „ЕОС Матрикс“ ЕООД настъпилото
прехвърляне на вземанията от 01.10.2018 г.
От същата дата е и
даденото изрично пълномощно от „ОТП Факторинг България“ ЕАД на „ЕОС Матрикс“
ЕООД да уведоми длъжниците за цесията.
В хода на производството,
с допълнително споразумение от 15.10.2019 г. за връщане на вземания „ОТП
Факторинг България“ ЕАД и „ЕОС Матрикс“ ЕООД са се съгласили да развалят
частично договора от 28.09.2018 г. по отношение на вземането в приложение № 1,
а именно: към длъжника С.И.Ц..
В т. 6 от допълнителното
споразумение от 15.10.2019 г. купувачът „ЕОС Матрикс“ ЕООД се е задължил в срок
до седем работни дни от подписване на споразумението да предаде на „ОТП
Факторинг“ ЕАД уведомления до длъжниците по вземането, посочено в приложение №
1, че кредитор е отново „ОТП Факторинг България“ ЕАД.
По делото такова
уведомление представя „ОТП Факторинг“ ЕАД, приложено към молбата за встъпване
като трето лице помагач на страната на ответника от 16.06.2020г. Същото изхожда
от „ЕОС Матрикс“ ЕООД и е адресирано до С.И.Ц.. Данни за датата на изготвяне и
на връчване на уведомлението за разваления договор липсват. Поради това „ОТП
Факторинг“ ЕАД заявява, че с връчване на молбата от 16.06.2020г. на С.Ц. същият
е уведомен за развалянето на договора за цесия от 28.09.2018 г.
Посоченото в т. 1 от
допълнителното споразумение основание страните да развалят договора е погасяване
на вземането към С.И.Ц. по давност - чл. 2.4, б. „ж“ от договора.
Искът е предявен на
17.05.2019 г., преди страните да постигнат съгласие да развалят сключения между
тях договор. Следователно, С.Ц. е предявил иска си срещу легитимиран ответник. Развалянето,
с последици на „обратна цесия“ е факт, който е настъпил в хода на
производството, без обаче той да се отразява на пасивната процесуална
легитимация на „ЕОС Матрикс“ ЕООД и да прави иска спрямо него недопустим.
Доколкото носителят на
вземането „ОТП Факторинг“ ЕАД е трето лице помагач на страната на ответника,
решението ще има сила на пресъдено нещо между него и ищеца, а мотивите –
обвързваща сила в отношенията му с ответника.
Съгласно
чл. 116, б. „в“ от ЗЗД давността се прекъсва с предприемане на действия
за принудително изпълнение. С оглед на това при изпълнителния процес давността
се прекъсва многократно, с предприемането на всеки отделен изпълнителен способ
и извършването на всяко изпълнително действие във връзка със съответния способ.
За да се поддържа висящността на изпълнителния процес, взискателят следва да
предприема и поддържа изпълнителни действия.
Между страните не се спори, че последното извършено
изпълнително действие е на 09.07.2013 г. и че на 09.07.2015 г. изпълнителното
производство по изп.д.№ 20117860400459 е прекратено по силата на закона – чл.
433, ал. 1 т. 8 от ГПК.
Съгласно
указания на ВКС в т. 10 от ТР № 2/26.06.2015 г. по тълк.д. № 2/2013 г. на ОСГТК
на ВКС, искането на взискателя да бъде приложен определен изпълнителен способ
прекъсва давността, защото съдебният изпълнител е длъжен да го приложи.
Давността обаче се прекъсва с предприемане на действието по принудително
изпълнение.
В
горецитираното тълкувателно решение е прието, че не са изпълнителни действия и
съответно нямат за правна последица прекъсване на давността образуването на
изпълнително дело, изпращането и връчването на покана за
доброволно изпълнение, проучването на имущественото състояние на
длъжника, извършването на справки, набавянето на документи, книжа и др.
След като
по силата на закона изпълнителното дело е прекратено, последващи изпълнителни
действия по него биха били невалидни и не биха довели до прекъсване на
давността.
В практиката
на ВКС след постановяване на ТР № 2/26.06.2015 г. по тълк.д. № 2/2013 г. на ОСГТК
на ВКС се прие, че за заварените като висящи от тълкувателното решение по
тълк.д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС производства по принудително изпълнение и
спрямо осъществените по тях факти до посочената дата следва да намери
приложимост задължителното тълкуване в ППВС № 3/1980 г. Според него през
времетраенето на изпълнителното производство – от датата на образуването му до
датата на приемане на последващия тълкувателен акт погасителната давност е
спряла. Когато взискателят не е поискал извършването на изпълнителни действия в
продължение на 2 години, изпълнителното производство се прекратява на основание
чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, поради т. нар. „перемпция“, по силата на закона и
независимо дали съдебният изпълнител е издал постановление в този смисъл.
С други
думи, различието е относно датата, от която започва да тече новата погасителна
давност за вземането в тези случаи. Според указания в т. 10 от ТР №
2/26.06.2015 г. на ОСГТК на ВКС това е датата, на която е поискано или е
предприето последното валидно изпълнително действие. Ако е налице осъществен
състав по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК към дата, предхождаща датата 26.06.2015г.,
новата погасителна давност за вземането по чл. 117, ал. 1 ЗЗД започва да тече
от датата на изтичане на горния двугодишния срок, като при съдебно установено
вземане срокът й е всякога пет години (чл. 117, ал. 2 ГПК).
Тъй като
в случая перемпцията е настъпила на 09.07.2015 г., след 26.06.2015 г.,
приложими са указанията в т. 10 от ТР № 2/2015г. Погасителната давност за
вземането тече от датата, на която е предприето последното изпълнително
действие, в случая – от 09.07.2013 г. До 09.07.2018г. тя не е прекъсната с валидно
извършени изпълнителни действия, включително чрез образуване на ново
изпълнително производство, което да прекъсне давността по силата на чл. 116, б.
„в“ от ЗЗД и съответно вземането по изпълнителния лист от 07.01.2011 г. е
погасено по давност.
Предявеният
отрицателен установителен иск следва да се уважи, като се признае за установено
по отношение на ответника, че ищецът не му дължи сумата по изпълнителен лист от
07.01.2011 г.
Претенции
за присъждане на разноски са направили и двете страни, но с оглед изхода на
спора, такива се дължат на ищеца. С.Ц. е заплатил 1 234.89 лева разноски
за държавна такса и 1 750 лева адвокатски хонорар на адв. К. С., съгласно
приложен към исковата молба договор за правни услуги от 23.04.2019 г.
Процесуалният представител на ответника е възразил
за прекомерност на адвокатския хонорар. Предвид цената на иска и при
съобразяване на нормата на чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба № 1/2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения, заплатеното от С.Ц.
адвокатско възнаграждение, съгласно договор за правна защита и съдействие от
23.04.2019 г. в размер на 1 750 лева не е прекомерно
и следва да бъде присъдено в пълния поискан размер.
Така мотивиран, съдът
Р
Е Ш И:
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО по предявен от С.И.Ц., ЕГН ********** срещу „ЕОС Матрикс“ ЕООД, ЕИК
********* иск с правно основание чл. 439, ал. 2 вр. чл. 124, ал. 1 от ГПК, че ищецът
не дължи на ответника сумата от 24 176.65 лева, представляваща главница по
договор за кредит от 10.01.2008 г., сумата от 5 992.20 лева, представляваща
лихва за периода 02.03.2010 г. - 10.12.2010 г. и сумата от 703.38 лева разноски
по делото, за които суми е издаден изпълнителен лист от 07.01.2011 г. по
ч.гр.д. № 60644/2010 г. по описа на СРС, ІІ ГО, 54 състав.
ОСЪЖДА,
на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, „ЕОС Матрикс“ ЕООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр. София, район „Витоша“, ж.к. „Малинова
долина“, ул. „Рачо Петков-Казанджията“ № 4-6 да заплати на С.И.Ц., ЕГН **********,
с адрес *** сумата от 2 984.89 лева представляваща направени в хода на производството
разноски.
Решението
е постановено при участието на „ОТП Факторинг България“ ЕАД, ЕИК ********* –
трето лице помагач на страната на ответника „ЕОС Матрикс“ ЕООД, ЕИК *********.
Решението може да се
обжалва пред Окръжен съд – гр. София в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
СЪДИЯ: