№ 73
гр. Сливен, 20.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СЛИВЕН, VIII СЪСТАВ, в публично заседание на
десети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Христина Ян. Костадинова -
Чолакова
при участието на секретаря Росица Н. С.а
като разгледа докладваното от Христина Ян. Костадинова - Чолакова
Административно наказателно дело № 20252230200016 по описа за 2025
година
Производството е по реда чл. 59 и следващите от Закона за
административните нарушения и наказания (ЗАНН).
Образувано е по жалба на А. Е. П., ЕГН **********, подадена чрез
надлежно упълномощен процесуален представител, против НП № 24-0804-
007209 от 27.08.2024г., издадено от началник сектор в ОД на МВР-Сливен, РУ-
Сливен, с което на основание чл. 183, ал. 4, т. 10 от Закона за движение по
пътищата (ЗДвП) му е наложено административно наказание „глоба” в размер
на 50 лева за извършено нарушение на чл. 137б, ал. 1 от ЗДвП. На основание
Наредба № Iз-2539 от 17.12.2012г. на МВР са му отнети общо 12 контролни
точки.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява.
Представлява се от надлежно упълномощен процесуален представител, който
поддържа жалбата. В хода на устните прения защитникът излага съображения
относно нередовното връчване на НП, неприложимост на хипотезата на чл. 58,
ал. 2 от ЗАНН. Пледира наказателното постановление да бъде отменено като
незаконосъобразно.
Административнонаказващият орган, редовно призован, в съдебно
заседание не изпраща процесуален представител и не изразява становище по
жалбата.
Въз основа на събраните по делото доказателства, преценени в своята
съвкупност и поотделно като безпротиворечиви и относими към предмета на
делото, съдът прие за установено следното от фактическа страна:
На 08.08.2024г. на жалбоподателя бил съставен АУАН бл. № 0692016 за
1
това, че на 08.08.2024г. около 10.30 ч. на път SLV1112, до разклона за с.
Бинкос, управлявал лек автомобил „БМВ 316“, чиито регистрационен номер
не е посочен, собственост на И. С.а Т.а, ЕГН **********, като превозвал дете
на задната седалка зад шофьора, без системи за обезопасяване на деца.
Констатираното нарушение било квалифицирано по чл. 137б, ал. 1 от ЗДВП.
АУАН бил подписан от актосъставителя и свидетеля С.. На датата на
съставянето му актът бил предявен на нарушителя, който след като се
запознал със съдържанието отразил, че няма възражения. Такива не
постъпили и в срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН.
Въз основа на съставения акт, административнонаказващият орган издал
обжалваното наказателно постановление в който възпроизвел
обстоятелствата, съдържащи се в АУАН като единствено допълнил
регистрационния номер на управлявания от жалбоподателя лек автомобил.
Въз основа на така описаното приел, че е извършил следното нарушение:
„превозва деца в нарушение на изискванията на глава втора, раздел XXV, с
което виновно е нарушил чл. 137б, ал. 1 от ЗДВП“. Поради това на осн. чл.
183, ал. 4, т. 10 от ЗДвП му наложил административно наказание "глоба" в
размер на 50 лв., а на основание Наредба № Iз-2539 от 17.12.2012г. на МВР са
му отнели общо 12 контролни точки. В НП било посочено, че на основание чл.
189з от ЗДвП за нарушенията по ЗДвП не се прилагат чл. 28 и чл. 58г от ЗАНН
предвид високата обществена опасност на деянието и неговият негативен
отзвук сред останалите участници в движението.
Видно от приложената по делото докладна записка рег. № 455р-
13566/04.11.2024г. от мл. инспектор Азманов, НП е връчено на 01.11.2024г. по
реда на чл. 58, ал. 2 от ЗАНН, като за връчването по този ред не е направено
съответното отбелязано върху наказателното постановление по смисъла на
цитираната разпоредба. На 07.01.2025г. пред РС-Сливен е депозирана жалба
против НП, в която е посочено, че за него е разбрал при връчването на
издадена против него Заповед № 24-0804-000505/12.12.2024г. на началник
сектор към ОД на МВР-Сливен, с която му е наложена принудителна
административна мярка по чл. 171, т. 4 от ЗДвП.
Горната фактическа обстановка съдът прие за установена от
приобщените по делото писмени доказателства, както и въз основа на
свидетелските показания на разпитаните по делото свидетели.
Съдът кредитира показанията на разпитаните свидетели като
безпротиворечиви, логични, последователни и относими към предмета на
делото.
Съдът кредитира и писмените доказателства, приобщени към
доказателствения материал по реда на чл. 283 от НПК.
Въз основа на така приетото за установено от фактическа страна, съдът
направи следните правни изводи:
Жалбата е подадена от процесуално легитимирана страна, против акт,
подлежащ на съдебен контрол.
По отношение допустимостта на жалбата и направеното възражение от
процесуалния представител на жалбоподателя за приложение нормата на чл.
2
58, ал. 2 ЗАНН, съдът счита, че жалбата е депозирана в срок, доколкото не са
били налице основанията на чл. 58, ал. 2 от ЗАНН. В тази връзка намира за
основателно възражението, като съображенията за това са следните:
Разпоредбата на чл. 58, ал. 1 и 2 от ЗАНН предвижда, че препис от
наказателното постановление се връчва срещу подпис на нарушителя и на
поискалия обезщетение, освен ако са налице посочените в разпоредбата
изключения. В алинея втора е посочено, че когато нарушителят или
поискалият обезщетение не се намери на посочения от него адрес, а новият му
адрес е неизвестен, наказващият орган отбелязва това върху наказателното
постановление и то се счита за връчено от деня на отбелязването. За да се
връчи НП по реда, посочен в чл. 58, ал. 2 от ЗАНН, следва да са налице
кумулативно дадените предпоставки, а именно: нарушителят да не е намерен
на посочения от него адрес и новият му адрес да не е известен. За да е налице
първата предпоставка, не е достатъчно лицето инцидентно да не е открито на
известния по делото адрес, а да се констатира, че трайно е преустановило
връзката си с него. Съгласно трайната съдебна практика, за да се докаже това
обстоятелство по несъмнен начин е необходимо връчителят да е извършил
най-малко две посещения, в различни дни и части на денонощието, да бъдат
събрани сведения, при които да е установено, че търсеното лице не може да
бъде намерено на адреса. От събраните по делото писмени доказателства се
налага извода, че не са били налице предпоставките за прилагане на чл. 58, ал.
2 от ЗАНН. По преписката липсват данни, че жалбоподателят е търсен
повече от веднъж, както и данни, от които да е видно, че е правена справка за
установяване на друг известен адрес на който да се извърши връчването на
НП. От служебно изисканите доказателства се установява, че постоянният и
настоящ адрес на жалбоподателя не е променян от датата на извършване на
нарушението до настоящия момент. Безспорно е, че представените по делото
доказателства, не установяват наличие на предпоставките на чл. 58, ал. 2
ЗАНН, поради което съдът счита, че не е налице редовно връчване на
процесното НП, респ. срокът за обжалване на същото не е започнал да тече,
следователно жалбата не е просрочена и подлежи на разглеждане.
Съдът приема, че както АУАН, така и НП са съставени от компетентни
органи (арг. предоставените по делото заповеди, приложени по делото на от л.
42 до л. 49), в предписаната от закона писмена форма и в сроковете по чл. 34
от ЗАНН.
Съдът намира жалбата за основателна, като счита, че в хода на
административнонаказателното производство са допуснати съществени
процесуални нарушения, които са довели до накърняване правото на защита
на санкционираното лице. Аргументите в тази насока са следните:
Разпоредбата на чл. 183, ал. 4, т. 10 от ЗДвП предвижда, че се наказва с
глоба в размер на 50 лв. водач, който превозва деца в нарушение на глава
втора, раздел ХХV.
Съгласно нормата на чл. 137б, ал. 1 от ЗДвП, системите за обезопасяване
на деца в зависимост от теглото на децата, за които са предназначени, се
класифицират в пет групи: група 0 - за деца с тегло под 10 kg; група 0+ - за
3
деца с тегло под 13 kg; група I - за деца с тегло между 9 и 18 kg; група II - за
деца с тегло между 15 и 25 kg и група III - за деца с тегло между 22 и 36 kg.
Съгласно ал. 2 от цитираната разпоредба системите за обезопасяване на деца
се подразделят на два класа: пълен клас, който включва комбинация от ленти
или гъвкави компоненти с осигуряваща ключалка, регулиращи и
присъединителни устройства и в някои случаи допълнителна седалка и/или
защитна преграда, и могат да се закрепват чрез нейната вградена лента или
ленти и непълен клас, който представлява цялостна система за обезопасяване
на деца и може да включва частично обезопасително устройство в комбинация
с обезопасителен колан за възрастни, който обхваща тялото на детето или
задържа устройството, в което детето е поставено.
Разпоредбата на чл. 137в, ал. 3 от ЗДвП предвижда, че в моторните
превозни средства от категории M1, № 1, № 2 и № 3, които не са оборудвани
със системи за обезопасяване, не се допуска превозването на деца под
тригодишна възраст, а децата на възраст три и повече години и с ръст под 150
сантиметра заемат седалка, която не е предна.
Следователно посочената в НП като нарушена норма на чл. 137б, ал. 1
от ЗДвП установява пет групи системи за обезопасяване на деца в зависимост
от тяхното тегло. Тя не създава правило за поведение, което да е задължително
за водач на МПС, който превозва дете/деца в управляваното от него превозно
средство. Поради това нормата не може да бъде нарушена от лице,
управляващо МПС в посочената хипотеза. Задължителни правила за
поведение за водачи на МПС, превозващи деца, се съдържат в разпоредбите
на чл. 137в, ал. 2, ал. 3 и ал. 5 от ЗДвП, както и в чл. 137д от същия закон, но
те не са били приложени от наказващия орган. Дори да се приеме, че в чл.
137б, ал. 1 от ЗДвП се съдържа задължение за водача на МПС да ползва
система за обезопасяване при превоз на деца, то в АУАН и НП следва да се
посочи теглото, ръста и възрастта на детето. Това изискване произтича от
съдържанието на чл. 137б, ал. 1 от ЗДвП, както и от това на чл. 137в, ал. 2 и
ал. 3 от ЗДвП. В случая това не е сторено (в този смисъл Решение №
108/11.09.2020г., постановено по КАНД № 88/2020г. по описа на АС-Сливен).
И не на последно място, административнонаказващият орган е приел, че е
извършено нарушение по 137б, ал. 1 от ЗДвП, без да е конкретизирал водачът
коя точно от хипотезите на цитираната разпоредба не е изпълнил. Това
поражда неяснота в повдигнатото спрямо него административно обвинение,
което от своя страна накърнява правото му на защита.
С оглед гореизложеното, съдът счита че наказателно постановление
следва да бъде отменено като незаконосъобразно.
При този изход на делото претенцията на процесуалния представител на
жалбоподателя за присъждане на разноски се явява основателна.
Съгласно разпоредбата на чл. 63д от ЗАНН, в съдебните производства
страните имат право на присъждане на разноски.
Водим от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
4
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 24-0804-007209 от
27.08.2024г., издадено от началник сектор в ОД на МВР-Сливен, РУ-Сливен, с
което на А. Е. П., ЕГН ********** от гр. Ш., ул. Б. №...., на основание чл. 183,
ал. 4, т. 10 от ЗДвП е наложено административно наказание „глоба” в размер
на 50 лева за извършено нарушение на чл. 137б, ал. 1 от ЗДвП, като на
основание Наредба № Iз-2539 от 17.12.2012г. на МВР са отнети общо 12
контролни точки, като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
ОСЪЖДА ОД на МВР-Сливен, да заплати на А. Е. П., ЕГН **********
разноски в размер на 600.00 (шестстотин) лева, представляващи платено
адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред
Административен съд-Сливен в 14 - дневен срок от съобщаването му на
страните.
Съдия при Районен съд – Сливен: _______________________
5