Решение по дело №639/2019 на Районен съд - Царево

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

№:                                       27.01.2020 год.                           Град Царево

 

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

Царевският районен съд,                                             наказателен състав

На двадесет и първи януари                       две хиляди и двадесета година

В публично заседание, в следния състав:         Председател: Минчо Танев

Секретар: Нели Стоянова

 

като разгледа докладваното от съдия Минчо Танев

НАХД № 639 по описа на съда за 2019 год. за да се произнесе, взе пред вид следното:

 

Производството по делото е от административно наказателен характер, по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН. 

Образувано е по повод постъпила жалба от „Бизнес център Бъкстон“ ООД, ЕИК *********, против Наказателно постановление, № 782 от 22.08.2019 год. на Директор на ТД на НАП, с което на основание чл. 185, ал. 2 от Закон за данък върху добавенaта стойност на „Бизнес център Бъкстон“ ООД, ЕИК ********* е наложено административно наказание „имуществена санкция” в размер на 3000,00 лева, за нарушение на чл. 7, ал. 1 от Наредба Н-18 от 13.12.2006 год. на МФ, вр. чл. 118, ал. 4 от ЗДДС.

В жалбата се навеждат доводи, че наказателното постановление е неправилно и незаконосъобразно, поради което жалбоподателя иска от съда то да бъде отменено.

В съдебно заседание, жалбоподателят се представлява от управителя на дружеството. Поддържа жалбата и моли за отмяна на НП.

Ответникът по жалбата- ТД на НАП се представляват от юрисконсулт. Представителя на наказващия орган оспорва жалбата, иска от съда наказателното постановление да бъде потвърдено. Явява се актосъставителя.

По делото се събраха множество писмени доказателства, разпита се актосъставителя по установяване на нарушението.

Съдът, като взе предвид събрания по делото доказателствен материал, намира за установено от фактическа страна следното:

На 29.07.2019 год. актосъставителя, съвместно със свои колеги- служители в ТД на НАП, извършили проверка на търговски обект стопанисван от жалбоподателя. Било установено, че част от хотела се стопанисва от жалбоподателя и към момента на проверката извършва търговска дейност. В хода на проверката било установено, че в обекта няма монтиран и въведен в експлоатация ЕКАФП. Констатираните нарушения били отбелязани в протокол за извършена проверка, а по късно бил съставен акт за установяване на административно нарушение № F502919/ 02.08.2019 год. в който констатираното нарушение било описано ясно, точно, подробно и изчерпателно. Представител на жалбоподателя присъствал по време на съставяне на акта. АУАН му бил представен лично и приет срещу подпис. Наказващият орган- Директор на ТД на НАП, въз основа на съставения АУАН издал обжалваното наказателно постановление, в което административното нарушение е описано по същия както и в АУАН начин. Деянието е квалифицирано като нарушение на чл. 7, ал. 1 от Наредба Н-18 от 13.12.2006 год. на МФ, поради което и на основание 185, ал. 2 от Закон за данък върху добавената стойност, на жалбоподателя е наложена имуществена санкция в размер на 3000,00 лева.

Изложената фактическа обстановка, съда установи по безспорен начин от събраните по делото писмени доказателства, както и от показанията на свидетеля- служител на НАП, които кредитира изцяло. Същите са обективни, безпротиворечиви вътрешно и помежду си и кореспондират изцяло със събраните по делото писмени доказателства.

Съда не цени показанията на водения от страна на жалбоподателя свидетел, като ги намира за заинтересовани и предубедени. Същите са и в противоречие с всички ценени от съда доказателства.

При така установената фактическа обстановка и след като съобрази разпоредбите на закона, съда прие от правна страна следното:

Жалбата е подадена от легитимирано да обжалва лице, посочено в наказателното постановление като нарушител, в законоустановения срок по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН, съдържа всички необходими реквизити, поради което същата е процесуално допустима и като такава следва да бъде разгледана.

Разгледана по същество обаче, същата е неоснователна.

Настоящото производство е от административно- наказателен характер. Същественото при него е да се установи има ли извършено деяние, което да представлява административно нарушение по смисъла на чл. 6 от ЗАНН, това деяние извършено ли е от лицето посочено в акта и наказателното постановление като нарушител. Следва и да се отбележи, че актовете за установяване на административни нарушения нямат обвързваща, доказателствена сила, т.е. посоченото в акта не се счита за доказано, тъй като при това производство се прилагат съответно правилата на НПК, съгласно чл. 14 от НПК обвиняемият /в случая административно отговорното лице/ се счита за невинен до доказване на противното. /ППВС № 10/ 1973 год./. Това от своя страна означава, че в тежест на административно наказващия орган е да докаже по безспорен начин пред съда, че има административно нарушение. Освен това, за да бъде наказателното постановление правилно и законосъобразно е необходимо стриктно да бъдат спазени изискванията на ЗАНН относно съставянето на акта и издаването на наказателното постановление.

В конкретния казус, съда съобрази следното:   

В настоящият случай, актът за установяване на нарушението е съставен от служители на ТД на НП, а атакуваното наказателно постановление е издадено от Директор на ТД на НАП, т.е. в съответствие с разпоредбите на чл. 37 и чл. 47 от ЗАНН.

В настоящия случай, от събраните по делото доказателства, съда намира за безспорно установено и доказано извършеното нарушение, за което жалбоподателя е привлечен към административнонаказателна отговорност.

Съдът намира възраженията на жалбоподателя за допуснати процесуални нарушения за неоснователни.

При внимателен прочит на АУАН и атакуваното НП, съда констатира, че както при съставянето на АУАН, така и при издаването на обжалваното НП, са спазени всички процесуални правила и норми. Същите са постановени от оправомощени лица, в кръга на тяхната материална и териториална компетентност, при спазване на изискванията за форма и съдържание. Посочените в него фактически обстоятелства са безспорно установени в хода на съдебното производство. Правилно са приложени и съотносимите законови разпоредби към установеното административно нарушение.

Посочената от наказващия орган за нарушена разпоредба на чл. 7, ал. 1 от Наредба № Н-18 задължава лицата по чл. 3 от същата наредба да монтират и въведат в експлоатация и използват регистрирани в НАП фискални устройства от датата на започване на дейността на обекта. Лица по чл. 3, ал. 1 от Наредба № Н-18 са всички лица, които извършват продажби на стоки и услуги във или от търговски обект. Наредбата е издадена във връзка с приложението на чл. 118 от ЗДДС, на основание чл. 118, ал. 4 от ЗДДС. Съгласно чл. 118, ал. 1 от ЗДДС всяко регистрирано и нерегистрирано по този закон лице е длъжно да регистрира и отчита извършените от него доставки/продажби в търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от фискално устройство, независимо дали е поискан друг данъчен документ, като текстът на тази норма е възпроизведен в чл. 25 от Наредба № Н-18.

В конкретния случай, контролните органи са констатирали липса на монтиран и въведен в експлоатация апарат и отговорно за нарушението лице е именно жалбоподателя, като допуснатото нарушение в случая е въобще липсата на фискално устройство в обекта, в който обаче са се извършват продажби.

Към процесното нарушение е неприложима хипотезата на чл. 28 от ЗАНН предвид обществените отношения, защитата на които се гарантира чрез Наредба Н-18 и предвид неотразяването на приходи в полза на фиска. От установените по делото обстоятелства не може да се направи извода, че нарушението попада в категорията на малозначителни и незначителни нарушения. Съгласно чл. 28 от ЗАНН за маловажни случаи на административни нарушения наказващият орган може да не наложи наказание, като предупреди нарушителя, устно или писмено, че при повторно извършване на нарушение ще му бъде наложено административно наказание. Относно понятието маловажен случай, приложима е легалната дефиниция съгласно чл. 93, т. 9 от Наказателния кодекс - "маловажен случай" е този, при който извършеното престъпление с оглед на липсата или незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на престъпление от съответния вид. От данните по делото не може да се направи извода, че деянието е с по-ниска степен на обществена опасност от другите нарушения от съответния вид /В този смисъл Решение № 850 от 11.05.2017 г. на АдмС - Бургас по к. а. н. д. № 811/2017 г. Решение № 636 от 12.04.2017 г. на АдмС - Бургас по к. а. н. д. № 209/2017 г. и мн. др./.

При индивидуализация на санкцията са спазени изискванията на чл. 27, ал. 1 и 2 от ЗАНН. Същата е в рамките на закона и АНО е наложил наказание в предвидения от закона минимум.

Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът

 

Р     Е     Ш     И  

 

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление, № 782 от 22.08.2019 год. на Директор на ТД на НАП, с което на основание чл. 185, ал. 2 от Закон за данък върху добавенaта стойност на „Бизнес център Бъкстон“ ООД, ЕИК ********* е наложено административно наказание „имуществена санкция” в размер на 3000,00 лева, за нарушение на чл. 7, ал. 1 от Наредба Н-18 от 13.12.2006 год. на МФ, вр. чл. 118, ал. 4 от ЗДДС.

 

Решението подлежи на касационно обжалване пред Бургаски административен съд, в 14- дневен срок от съобщаването му на страните.

 

 

 

 

СЪДИЯ :