ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№754
….11.2018 г.,
гр. Варна
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
АПЕЛАТИВЕН СЪД гр.ВАРНА, гражданско отделение, на ….11.2018 г. в закрито заседание в следния състав:
Председател: Милен
Славов
Членове:
Петя Петрова
М.М.
като разгледа
докладваното от с. П. Петрова в.гр.д. №612 по описа на Апелативен съд Варна за
2018 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по в.гр.д. № 612/2018 г. по описа на Варненския
апелативен съд е образувано:
- по въззивна жалба на М.К., подадена чрез адв. Марияна Д. против решение № 1412/27.07.2018 г.,
постановено по гр.д. № 695/2016 г. по описа на ВОС, с което са отхвърлени,
предявените от М.К. срещу 1/ Е.Ж.К. 2/ М.Я.К. и 3/ М.С.М., положителни установителни искове с правно основание
чл.124, ал.1 ГПК да бъде прието за установено в отношенията между страните, че
ищецът е собственик на ½ идеална част от следните недвижими
имоти, които същият е придобил по давностно владение, упражнено в периода 1996г.-2013г.
по време на брака му с М.Я.К. в
условията на СИО, а именно: ПОЗЕМЛЕН
ИМОТ с идентификатор № 10135.2526.1408 по КККР на гр.Варна, одобрени със Заповед
РД-18-92/14.10.2008 г. на ИД на АГКК, последно изменение със заповед
КД-14-03-2711/24.10.2013 г. на Началника на СГКК- Варна, находящ се в гр. Варна, община Варна,
обл. Варна, кв. „Св. Никола", м. „Св. Никола", с площ от 861 кв.м., с трайно
предназначение на територията - урбанизирана, начин на трайно ползване -ниско
застрояване (до 10 м), стар номер 1408, кв.51, парцел XVII, при съседи: №
10135.2526.1407, № 10135.2526.2275, № 10135.2526.9583, № 10135.2526.1409, заедно с построената в същия имот
ВИЛНА СГРАДА - еднофамилна на 2 етажа, с идентификатор № 10135.2526.1408.1 по
КККР на гр. Варна, одобрени
със Заповед РД-18-92/14.10.2008 г. на ИД на АГКК, със застроена площ от 159,00 кв.м. по
данни от КККР, а съгласно акт за узаконяване - 196,00 кв.м, състояща се от: I етаж - от кухня,
всекидневна (хол), спалня, килер, коридор и две бани-тоалет, зимна градина; II
етаж - вътрешна тераса, две спални, коридор, четири стаи с баня-тоалет,
самостоятелен тракт, състоящ се от кухненски бокс и всекидневна, спалня и
тоалет; и сутеренен етаж с изба от 50 кв.м. и жалбоподателят е осъден да
заплати на Е.Ж.К. и на
М.Я.К. суми от по 3047,50 лв. - направени по делото
разноски, на основание чл. 78, ал.3 от ГПК.
Въззивникът е настоявал, че решението
на окръжният съд е неправилно, като постановено при съществено нарушение на
процесуалните правила, при неправилно приложение на материалния закон и е необосновано,
като е молил за отмяната му, за уважаване на исковете и присъждане на сторените
по делото разноски. Изложил е съображения, че вследствие неправилно
разпределение на доказателствената тежест, необсъждане на всички събрани по
делото доказателства, на доводите и възраженията на страните и поради неправилна
оценка на свидетелските показания, окръжният съд не установил точно фактите по
делото, а от там - и неправилно приложил материалния закон, като решението било
й немотивирано. Позовал се е на процесуални нарушения на окръжния съд,
изразяващи се в недопускането на относими и своевременно заявени доказателства,
като е молил те да бъдат събрани от апелативния съд. Поискал е, във връзка с
оспорването от ответниците на твърдението, че ищецът е построил процесните
сгради, допускане на комплексна съдебно - техническа експертиза с участието на
вещи лица архитект и конструктор и със задача да установи налице ли е
идентичност, сходство на градежа и стила на процесната сграда, и другите
подобрения в имота – ограда и лятна кухня – барбекю, с градежа на църквата
„Св.Марина“ в с.Пчелин, в м.“Пчелина“, гр.Варна, както и с градежа на
установените от свидетелските показания извършени от М.К. строежи на трети
лица, като вещите лица да извършат оглед на обектите, като опишат характерните
особености на строежите, стила им, специфичностите при градежа – вида на
използваните материали и техники на строителство, и/или технологии. Молил е апелативният
съд да осъществи оглед на описаните имоти. Молил е също така настоящата
инстанция да допусне до разпит нови четирима свидетели, което искане е
обосновал с „начина на водене на разпита от първоинстанционния съд, извършен
при процесуално нарушение и недопускане на свидетелите да отговорят на въпроси,
чрез които да бъдат установени вида на действията, чрез които са осъществявали фактическата
власт за имотите от съпрузите“.
Е.Ж.К., чрез адв. Б., е подала писмен
отговор, с който е оспорила въззивната жалба и по подробно изложени съображения
за правилността на решението на окръжния съд е молила за неговото потвърждаване
и присъждане на разноските.
М.С.М., чрез назначения му от съда
особен представител адв. К.М., е подал писмен отговор, с който е оспорил
въззивната жалба, изложил е съображения за неоснователност по всяко от
оплакванията на възивника и е молил за потвърждаване на обжалваното решение.
М.Я.К., чрез адв. Б., е подала писмен
отговор, с който е оспорила въззивната жалба и по подробно изложени съображения
за правилността на решението на окръжния съд е молила за неговото потвърждаване
и присъждане на разноските.
По въззивна частна жалба на М.К.,
подадена чрез адв.Д., против определение № 2434/27.09.2018 г., постановено по
гр.д. № 695/2016 г. по описа на ВОС, с което е оставена без уважение молбата му
по чл. 248 от ГПК за изменение на съдебното решение в частта на разноските за
адвокатско възнаграждение, присъдено в полза на двете ответници Е. и М. Кузеви. Жалбоподателят е настоявал, че
обжалваното определение е неправилно – незаконосъобразно, като е молил за
отмяната му и за уважаване на молбата му по чл. 248 от ГПК с допускане на
изменението на постановеното по делото решение в частта му за разноските с
отмяна на присъдените такива от по 3000 лв. за адвокатско възнаграждение на
всяка от двете ответници. Молил е за присъждане на разноските за въззивното производство.
От лицата на насрещната страна писмен
отговор, чрез пълномощника си адв. Б., е подала Е.К.. По съображения за
правилността на обжалваното определение и представяне на доказателствата за
заплащане на адвокатското възнаграждение в последното съдебно заседание, тя е
молила за неговото потвърждаване.
И
двете въззивни жалби са подадени в срок, от лице с правен интерес от обжалване
на решението и определението по чл. 248 от ГПК на окръжния съд като неизгодни
за него, редовни са и допустими и следва да бъдат внесени за разглеждане в
открито съдебно заседание.
По
заявените от М.К. искания по доказателствата:
Според забраната на чл. 266, ал.1 от ГПК, във въззивното производство страните не могат да твърдят нови
обстоятелства, да сочат и представят нови доказателства, които са могли да
посочат и представят в срок в първоинстанционното производство. Тази забрана не
се отнася само до две групи нови доказателства, визирани в чл. 266, ал. 2 и ал.3 от ГПК, а именно: - новооткрити
доказателства и доказателства за новооткрити или новонастъпили факти и
доказателства, които не са били допуснати пред първата инстанция поради
нарушаване на съдопроизводствените правила, като въззивникът се е позовал на
последната хипотеза. Тя, обаче не е налице в случая и исканията следва да бъдат
оставени без уважение. Въпреки, че са били направени своевременно, в първото по
делото съдебно заседание, обстоятелствата за установяването на които ищецът е
поискал назначаване на комплексна съдебно-техническа и оглед на конкретно
посочени обекти са били неотносими към предмета на спора, поради което и
окръжният съд не е допуснал процесуално нарушение като не е допуснал до
събиране същите. Ищецът е поискал да му бъдат допуснати до разпит свидетели за
установяване на относими към спора факти (Е. Тонева и Славчо Иванов за
доказване на владението; Звезделин Добрев и Никола Колев за строителството на
вилата, участието и финансирането; Анна Венева за фактическата раздяла на
страните и Иван Иванов за опровергаване на твърденията на ответната страна)
като всички искани шестима свидетели са били допуснати от съда и разпитани в
съдебно заседание от 05.07.2018 г. Искането за разпит на още четирима
свидетели, по един за всяко обстоятелство, е обоснован от въззивника в
съдебното заседание пред окръжния съд с „начина, по който съдът водил съдебното
заседание“. Начинът на водене на съдебното заседание от съда, извършено и в
съответствие със задължението му да следи за спазването на реда в съдебната
зала, не е обстоятелство, обосноваващо правото на страната да иска допускане на
още четирима свидетели за установяване на същите обстоятелства, поради което и правилно
то е било оставена без уважение от окръжния съд. В този смисъл като е отказал
да допусне допълнително още четирима свидетели на ищеца, поради липса на
необходимост, окръжният съд не е допуснал процесуално нарушение и заявеното с
въззивната жалба искане за разпит на още четирима свидетели за установяване
вида на действията, чрез които съпрузите са осъществявали фактическата власт
върху имотите, се явява неоснователно и следва да бъде оставено без уважение.
Предвид изложените съображения,
Варненският апелативен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ
БЕЗ УВАЖЕНИЕ исканията
на възивника М.К.: - за допускане на
комплексна съдебно - техническа експертиза с участието на вещи лица архитект и
конструктор и със задача да установи нелице ли е идентичност, сходство на
градежа и стила на процесната сграда, и другите подобрения в имота – ограда и
лятна кухня – барбекю, с градежа на църквата „Св.Марина“ в с.Пчелин, в
м.“Пчелина“, гр.Варна, както и с градежа на установените от свидетелските
показания извършени от М.К. строежи на трети лица, като вещите лица да извършат
оглед на обектите, като опишат характерните особености на строежите, стила им,
специфичностите при градежа – вида на използваните материали и техники на
строителство, и/или технологии; - за извършване от апелативният съд на оглед на
описаните имоти; - за допускане до разпит на нови четирима свидетели за
установяване вида на действията, чрез които съпрузите са осъществявали
фактическата власт върху имотите.
ВНАСЯ
делото за
разглеждане в открито съдебно заседание, насрочено на 05.12.2018 г. от 9 часа,
за която дата да се призоват страните.
Определението не може да се обжалва.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: