Решение по дело №258/2020 на Районен съд - Павликени

Номер на акта: 260017
Дата: 18 февруари 2021 г.
Съдия: Евелина Петкова Карагенова
Дело: 20204140100258
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 27 май 2020 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р Е Ш Е Н И Е

гр.  Павликени, 18.02.2021г

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

         Павликенският районен съд първи състав в публично съдебно заседание на двадесети януари през две хиляди и двадесет и първа година, в състав:

 

Районен съдия: Евелина Карагенова

     

при секретаря  Венка Миланова като разгледа докладваното от съдията грд.№258 по описа за 2020г, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

  Постъпила е искова молба от М.А.О. ***М. от *АК по предявен  иск против ЗАД“А. Б.“ АД гр.***  15000лв., представляващо допълнително обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания от ПТП на 18.01.2019г, ведно със законната лихва от 12.09.2019г до окончателното изплащане. В исковата молба се посочва, че на 18.01.2019г около 16.45лв. на кръстна връзка на ПП * към км *** ищцата пътувала с поставен предпазен колан на предната седалка на л. автомобил „***“ с ДК №***, управляван от  М. К. О. от гр.***. По същият път зад автомобила се движел  лек автомобил „***“ с ДК №***. При навлизане в кръстовището  водачът на л. автомобил „Пежо“ намалил постепенно скоростта и спрял на знак П3 „Стоп“, а водачът на другия автомобил не спадил достатъчно разстояние и се ударил в чадната част на  л.автомобил „Пежо“, вследствие на камшичния удар ищцата ударила главата си и тялото в седалката на автомобила и изпитала силна болка. На място пристигнали екипи от пътни полицаи спешна помощ. Съставен е КП за ПТП с пострадали лица №*/18.01.2019г, в който е посочено, че водач на л. автомобил „Фолксваген Пасат“ е бил Й.П.М. *** като автомобилът е собственост на „***“ЕООД Към момента на  произшествието  този лек автомобил е имал задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, обективирана в полица ***, валидна от 17.05.2018г-17.05.2019г. На виновния водач М. е съставен АУАН №***/18.01.2019г Ищцата твърди, че вследствие на  това ПТП претърпяла мозъчно сътресение, не си спомня част от случилото се, изпитвала главолие, виене на свят, нарушено равновесие, болезненост при движение на главата настрани, имала вертибрален синдром, кръвонасядане с оток в дясната раменна става, съпроводено с болки и ограничени движения в дясната раменна става. Закритата черепно-мозъчна травма с проявите на мозъчно състресение и липса на част от спомени за случилото се е  довела до разстройство на здравето временно опасно за животаи съпроводено с болка и страдание, нараняването на меките тъкани на дясна раменна става и ограничените и болезнени движения в нея е временно разстройство на здравето неопасно за живота, съпроводено с болка и страдание.Твърди,че  все още има периодични болки в главата и шията, вие й се свят, не може да се концентрира, което се отразява на трудовия й процс, продължава лечението си, изпитва дискомфорт, постоянни болки  при движение на дясната ръка, за която се установил увреден нерв, продължава рехабилитационни процедури. Избягва да пътува с автомобил и изпитва страх, че ще бъде ударена отново. Заплатила за лечението си  201.80лв. На 27.08. 2019г депозирала през ответника претенция вх.№***/27.08.2019г, в която претендирала 50 000лв. неимуществени вреди и 201.80лв. имуществени вреди. Образувана била щета №***/**/***/*** . С писмо изх.№***/21.10.2019г  била поканена в офиса на застрахователя да подпише споразумителен протокол за изплащане  причинени имуществени и неимуществени вреди в размери 1879.20лв. неимуществени вреди и 121.80лв. имуществени вреди. На 07.01.2020г  застрахователят превел по нейна банкова сметка ***.20лв. Ищцата твърди,че в случая са налице сериозни травми с продължително лечение, като застрахователят е подценил претърпените болки и страдания от ищцата при определяне на размера на ниемуществените вреди.  Претендира 15000лв., представляващо допълнително обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания от ПТП на 18.01.2019г, ведно със законната лихва от 12.09.2019г до окончателното изплащане.  В съдебно заседание  е изменение на иска на основание чл.214 от ГПК по отношение на претенцията за не имуществени вреди като претендира  25000лв.главница, ведно със законната лихва от 12.09.2019г до окончателното изплащане. Посочва своя банкова сметка. ***и.

        В дадения на ответника срок е постъпил писмен отговор от ответното дружество чрез адв.А.Б. от *АК. Твърди,че искът е неоснователен и недоказан, респективно прекалено завишен. Оспорва иска по основание и размер.Твърди,че ищцата е получила  само повърхностна контузия на дясното рамо и лекостепенно мозъчно сътресение. Оспорва наличието на пряка причинно-следствена връзка между  твърдяните увреждания и настъпилото ПТП. Оспорва твърдението за изпадане на ищцата в безсъзнание, както и травматични увреждания в пряка  причинноследствена връзка с ПТП.  Твърди,че оспорва съдържанието на СМУ №**/2019г , като неотразяващо  действителното състояние на ищцата. Оспорва твърденията на ищцата за гадене и повръщане и други , изживен стрес и душевни страдания  в причинно следствена връзка с ПТ. Счита, че с платеното обезщетение в общ размер от  2000лв. са репарирани в пълен обем неимуществените и имуществени щети на ищцата, които са в пряка причинноследствена връзка с настъпилия пътен инцидент.моли искът да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан, респективно  да бъде  намалено претендираното обезщетение. Претендира за направени разноски.

Съдът, като взе предвид становищата на страните и прецени събраните по делото доказателства, приема за установно следното:

Представен е констативен протокол за ПТП с пострадали лица и материални щети  от  19.01.2019г   от  дежурен полицай при пътна пилиция гр.***,  от който се установява, че е на   18.01.2019т около 16.45часа   на кръстна връзка на ПП * към км*** на ВП **-** е настъпило ПТП с участници: 1. ППС  с рег №*** „Фолксваген Пасат“, собственост на „***“ ЕООД клон ***, с водач  Й.П.М. *** , притежаващ СУМПС №***, валидно до 18.07.2023г , притежаващо застраховка „ГО“ в „ ЗАД  А. Б.“ АД по полица №***, валидна до 17.05.2019г с щети  предна броня и др. и 2. ППС  с рег №***  „Пежо 207“, собственост на „***“ ЕООД, водач  М. К. О. от гр.***, притежаваща СУМПС ***,валидно до 25.01.2028г, притежаващо застраховка „ГО“ в „ОЗК“ по полица  ***, валидна до 17081.2019гс щети предна броня, заден ляв стоп и др. В графа „пострадали лица“ е вписано, че  М. К. О.  е пострадала с диагноза без травматични увреждания,нормален мозъчен статус. В КП са посочни  причини за ПТП: ППС1 не спазва достатъчно разстояние/дистанция и удря в задната част уластник 2, който намалява скоростта и спира на ПЗ/стоп/.

Представена е документация  от медицинско досие на ищеца: лист за преглед от 18.01.2019г с оплаквания от главоболие,световъртеж,гадене, с амнезия, болки в дясно рамо, насочена за амбулаторно лечение и наблюдение,  КТ изследване от 18.01.2019г със заключение нормален мозъчен статус и липса на КТ данни  за травматични увреди, СМУ от 21.01.2019г д-р Д.Г.- ***  със заключение  състояние на претърпяна  и преживяна закрита черепномозъчна травма,довела до прояви на мозъчно сътресение със загуба на съзнание и липса на част от спомена за случилото се, субективни оплаквания от главоболие, виене на свят, нарушено равновесие, болезненост на движение на главата настрани, вертебрален синдром, кръвонасядане вс оток в дясна раменна става, съпроводено с болки и ограничени движения на дясна раменна став, амбулаторни листи от 19.01.2019г и 01.03.2019г, 23.03.2019г , 12.04.2019г  и от 07.02.2020г от д-р Л.Г.- *** с основна диагноза мозъчно сътресение и  последици от вътрешночерепна травма с предписана терапия и насочване към ортопед,  от 21.01.2019г и 27.02.2019г, 15.04.2019г  от д-р Р.З.-*** с диагноза травма на сухожилията и ротаторните мускули и мишницата, от 13.05.2019г от д-р Л. Н.-*** с диагноза мозъчно сътресение и придружаващи заболявания травма на сухожилията на ротаторните мускули на мишницата ,с предписана терапия. Представени са протокол от изследване ЕМГ от 03.05.2019г, енцефалограма от 10.05.2019г . Представена е справка  от НЗОК за извършени прегледи от ищцата за периода  16.05.2008г до 27.12.2019г като  за периода 18.01.2019г-27.12.2019г  ищцата има 19 прегледа, от които  профилактичен 1бр., консултации 15бр. при общо практикумащ лекар, неврохирурзи, невролог, ортопеди , специалист „Ушн-носно-гърлени болести“, диспансерен преглед 2бр.

Представени са фактури за  платени ортопедични прегледи, прелед при неврохирург, както и  фискални бонове за платени медикаменти., ортопедичен преглед

Представени са застрахователна претенция от 27.08.2019г  от ищцата до ответното ружество с претенция за 50000лв обезщетение за неимуществени вреди  и 201.80лв. имуществени вреди, изразяващи се в разходи за лечението в резултат от ПТП на 18.01.2019г с посочване на банкова сметка ***.

С писмо от  ответното дружество  от 10.09.2019г е  отговорено на ищцата , че е заведена щета №*** по полица №*** за представяне на изискан документ-декларация и с молба от ищцата  от 09.10.2019г е представена  такава.. С писмо  от 2.10.2019г  ответното дружество е поканило  ищцата да й заплати сумата 1879.20лв. обезщетение за неимуществени вреди и 121.80лв.обезщетение за имуществени вреди за провежданото лечение.

По делото са представени  АУАН от 18.01.2019г и издадено въз основа на него НП НП № ***/12.02.2019г на *** сектор  към ОДМВР ***-сектор ПП *** срещу Й.П.М. за нарушение на 18.01.2019г  на чл.23.ал.1 от ЗДвП и му е валожена глоба от 200лв.Представени са писмени сведения от  И. Й. Р. и Б.  Б. В. които твърдят, че  предният от  автомобилите,  спрели на знак „Стоп“, тръгнал внезапно и спрял.

   По делото са дъпуснати гласни доказателства.

  Св.Й.  М. дава показания, че на 18.01.2019г управлявал лек автомобил „Фолксваген Пасат“ с рег №***, който бил лизингов и е участик в ТПТ на същата дата  на пътен възел на път ПП-***км *** като посочва, че  влизал в отклонението за гр.Л., видял пътен знак „Пресичане на път с предимство“/ той от второстепенен път пресичал път с предимство/и видял указателна табела, че има знак „Стоп“ след 100м, наближавал кръстовището, което било по-близо от  указаните 100м, в последния момент видял лек автомобил пред него, който  спирал или вече бил спрял на знака и бил със светнати  стопсветлини, задействал спирачките, не могъл да спре навреме и го ударил отзад. Пътният участък бил сух, било около 16.30-17.00часа, нямало други участници в движението, твърди, че се движел с около 40км/ч, имало завой, нямало видимост. Твърди,че ударът не бил силен В неговия автомобил  имало 3 души, а в другия автомобил двама. След удара  двамата водачи били слезли от колите да огледат щетите. Видимо на  водачката на  другия автомобил й нямало нищо, тя не изместила автомобила си, а той изместил неговия преди идването на полицейски служители.

По делото е допусната съдебна автотехническа експертиза, изготвена от вещото лице Н.А.. Посочва, че процесното пътно-транспортно произшествие е станало на кръстовище на път  ПП *-*../ към път Л.., път   **-** с двупосочни платна, с по една пътна лента за всяка посока, с пътни ленти за престрояване. Пътното платно е покрито с асфалтова смес със стандартна средно зърнеста структура.  Пътният участък попада в района на землището на  А.- Л.. За движещите се  МПС от ПП *-*../ към път Л.., път   **-** е поставен  пътен знак „Стоп линия“/„Спри!Пропусни движещите се по пътя с предимство/“Стоп“/“.Обичайна интензивност на движение, нормална видимост, при която  видимостта  за двамата водачи е била достатъчна да се възприемат навреме. На 18.01.2019г около 16.40часа в светлата част на денонощието л. а „Фолксваген“ с рег. №*** с водач Й.М. се е движил попътно след л. а. „Пежо“ с рег №*** с водач М. О. от път ПП *-*../ към път Л.., път   **-**, като водачът на л. а. „Пежо“  предприема намаляване на скоростта и спиране при знак  „Стоп линия/ “/„Спри!Пропусни движещите се по пътя с предимство/“Стоп“/ за да пропусне движещите се път **-** като л.а. „Фолксваген“ без спиране, без спиране навреме или в разстояние по-малко от възможното за спиране за недопускане на сблъсък с л. а. Пред него, настъпве удар, който е челен за л. а. „Фолксваген“ и заден за л. а. „Пежо“, от който удар има щети по автомобилите, има и пострадали лица. Мястото на удара е на кръстовището върху път **-**. Скоростта на л. а. „Пежо“ е била нула или близка до нула. Скоростта на л.а „Фолксваген“ съгласно  показанията на свидетелите и щетите в момента на удара е около 40км/ч. Опастността за водача на този автомобил възниква във всеки един момент, в който той е имал възможност да възприеме движещия се пред него л.а „Пежо“, за което е разполагал с достатъчно разстояние и като спре, да предотврати ПТП. Няма данни водачът на л. а. „Фолксваген“ да е реагирал на опастността навреме, а същият е имал техническа възможност във всеки един момент да възприеме опасността- движещия се попътно пред него или спрял л. а.“Пежо“, да се движи на разстояние по-голямо от необходимото за спиране, да предприеме спиране навреме и с това да предотврати ПТП. От техническа гледва точка водачът на л. а. „Фолсваген“  не е възприел опасността, не се е движил на разстояние по-голямо от необходимото за спиране, не е предприел спиране навреме и с действията си  той е допринесъл за настъпването на ПТП.  Основна причина за ПТП от експлоатационно  техническа гледна точка е движението на управлявания от водача М. л. а. „Фолксваген“ модел „Пасат“  без спиране, без спиране навреме или в разстояние  по-малко от възможното за спиране за недопускане сблъсък с движещия се пред него, при което е настъпил удар, условия, при които водачът сам се е поставил

Съдът намира заключението на вещото лице за обосновано и пълно, тъй като е подробно аргументирано и съответства на представените писмени и гласни доказателства.

 

 

По делото е допусната и изготвена съдебно-медицинска експертиза  по писмени данни, изготвена и поддържана в съдебно заседание от вещото лице д-р Н.Г.-*** отделение по *** при МОБАЛ ***. Съгласно заключението, на ищцата  са причинени увреждания: преразтягане  в областта на шийния отдел по гръбначния стълб на мускули и сухожилия, кръвонасядане в областта на  дясна раменна става, оплеквания от главоболие, световъртеж, нарушено равновесие, болезнени и ограничени  движения в шийния отдел на гръбнака, в дясната раменна става, мозъчно сътресение, протекло със зашеметяване, ЕМГ за конечева увреда на С6 вдясно, като тези травматични увреждания са в резултат от удари /или притискане с / между тъпи твърди предмети, кактои  изразен камшичен удар в областта на шията и биха могли да бъдат получени от процесното ПТП като пътник на предна дясна седалка в купето на лек автомобил. Шийната травма е причинила трайно затруднение в движението на шията със срок на лечение и възстановяване 30дни,  но при ищцата  са налице остатъчни  явления и оплаквания, които могат да продължат през целия й живот, а настоящогто състояние на ищцата се квалифицира като постоянно разстройство на здравето, неопасно за живота.Кръвонасядането  в областта на раменната става и мозъчното сътресение са причинили временно разстпойство на здравето, неопасно за живота. Срокът за лечение и възстановяване от мозъчно сътресение и кръвонасядането в раменната става е около 25дни. Оплакаванията на ищцата в гръбнака не са отпреди ПТП-то, а са  са от травматичния момент  от 2019г, т.е от това ПТП

  Изготвено е и заключение по ДСМЕ и вещото лице д-р Г.  дава заключение, че камшичният удар на пътник или водач в пето на мПС е възможно да се получи при удар на или от превозно средство в преграда, от всички страни, като въпреки правилно сложен предпазен колан, в областта на шията и горната част на гръдния кош е възможно да се реализира камшичест удар. Отбелязаното в медицинските документи  кръвонасядане в областта на дясно рамо и подмишничка ямка би могло да е от поставен предпазен колан поради неговия лентов характер

Съдът намира заключенията на вещото лице за обосновани и пълни, тъй като са подробно аргументирани и съответстват на представените писмени и гласни доказателства.

       При така събраните доказателства  съдът прави следните изводи: Предявен е облигационен иск   против ЗАД „А. Б.“ гр.*** за обезщетение за причинени от ПТП на 18.01.2019г неимуществени вреди в размер на 25 000лв., / допълнително след платени от ответното дружество неимуществени вреди по споразумителен протокол/,  със законната лихва, считано от 12.09.2019г  до окончателното изплащане – по чл.432 ал.1 от КЗ вр.чл.45, чл.52 и чл.86 от ЗЗД, платими по посочена от негот ищеца лична банкова сметка. .

     Безспорно  по делото е наличието на застрахователно ПрО на ответното дружество и   водача на МПС лек автомобил марка „Фолксваген Пасат“ с ДК №***. С ответното дружество , като е издадена застрахователна полица ***, валидна от 17.05.2018г-17.05.2019г. Безпорно е качеството на ответното дружество като застраховател и съществуването на валидно застрахователно правоотношение към датата на ПТП по застрахователната полица, както и че на 18.01.2019г е имало ПТП с процесните  МПС,наличието на застрахователно ПрО на ответното дружество и   водача на МПС лек автомобил марка „Фолксваген  Пасат“ е имал   валидна застраховка «Гражданска отговорност» по издадена от ответника-застрахователна  полица, т.е качеството на ответника като застраховател и съществуването на валидно застрахователно правоотношение към датата на ПТП по застрахователната полица. Спорни са механизма на ПТП, твърдяната вина на водача на лекия автомобил,  причинените увреждания на ищеца, причинно-следстваната връзка между ПТП и твърдяните вреди. Съдът е разпределил на основание чл.154 доказателствената тежест на страните  като за да бъде уважен иска в тежест на ищеца е да докаже при пълно и главно доказване твърденията  в исковата молба: относно   настъпването на ПТП по посочения в исковата молба начин, че  поведението на  водача на лекия автомобил е единствената причина за настъпилото ПТП, да докаже   настъпилите увреждания, твърдяни в исковата молба, причинно- следствената им връзка с ПТП-то., претенцията си относно законната лихва и началната й дата.

    Като процесуална предпоставка за допустимостта на исковите претенции законът в чл.498 ал.3 от КЗ изисква пострадалият да е отправил искането си за обезвреда в писмена форма до застрахователя, който да е отказал плащане на застрахователното обезщетение или да е определил обезщетение в размер, с който  увреденото лице не се е съгласило. В настоящия казус тази предпоставка е налице. Ответникът е заплатил на ищцата  обезщетение за неимуществени вреди и имуществени такива, като ищцата  претендира за по-голямо обезщетение за неимуществени вреди. Искът е процесуално допустим.

      Основателността на иска се обусловена от кумулативното наличие на няколко предпоставки: осъществяването на фактическия състав на непозволеното увреждане - чл.45 ЗЗД, а именно: извършено противоправно деяние, вредоносен резултат - причинени имуществени и неимуществени вреди, които да са пряка и непосредствена последица от деянието и вина на извършителя, както и наличието на валидно застрахователно правоотношение по застраховка "Гражданска отговорност на автомобилистите" между извършителя и ответното застрахователно дружество.

    Съгласно  чл.429 ал.1 т.1 от КЗ с  договора по застраховка "Гражданска отговорност", застрахователят се задължава да покрие в границите на определената в договора сума отговорността на застрахования за причинените от него на трети лица имуществени и неимуществени вреди. Отговорността на застрахователя се реализира чрез заплащане на обезщетение на увреденото лице, което обхваща всички имуществени и неимуществени вреди, пряк и непосредствен резултат от увреждането, а също така и лихви за забава, когато застрахованият е отговорен пред увредения за тяхното плащане. Наред с това следва да са налице и всички кумулативни предпоставки от фактическия състав на разпоредбата на чл.45 от ЗЗД, които пораждат основание за отговорност на прекия извършител спрямо увредения за обезщетяване на причинените вреди. Самият институт на непозволеното увреждане включва в своя фактически състав следните елементи: деяние/действие или бездействие/, вреда, противоправност на деянието, причинна връзка и вина. Съответно, фактическият състав, от който възниква имуществената отговорност на застрахователя за заплащане на застрахователно обезщетение на увреденото лице, обхваща следните две групи материални предпоставки: застрахованият виновно да е увредил ищеца, като му е причинил имуществени или неимуществени вреди, които от своя страна да са в пряка причинно-следствена връзка с противоправното поведение на застрахования и наличие на застрахователно правоотношение, произтичащо от договор за застраховка "Гражданска отговорност" между делинквента и ответника-застраховател.Установено по делото е, че е извършено противоправно деяние от водач на застрахован при ответника автомобил, това деяние е причинило вреди, които са в причинна връзка с деянието. Установи се безспорно, че на процесната дата  е реализирано ПТП между процесните автомобили и че към датата на ПТП за лекия автомобил „Фолксваген  Пасат“ с рег*** е имало сключена валидна застраховка „Гражданска отговорност” с ответника-застраховател.

От заключението на съдебната авто-техническа експертиза по безспорен начин се установява, че причина за настъпване на сблъсъка между двете превозни средства е поведението на водача на л. а. „Фолксваген Пасат“. Същият не се е движил на разстояние по-голямо от необходимото за спиране, да предприеме спиране навреме и с това да предотврати ПТП и с действията си  той е допринесъл за настъпването на ПТП.  Основна причина за ПТП от експлоатационно  техническа гледна точка е движението на управлявания от водача М. л. а. „Фолксваген“ модел „Пасат“  без спиране, без спиране навреме или в разстояние  по-малко от възможното за спиране за недопускане сблъсък с движещия се пред него, при което е настъпил удар, условия, при които водачът сам се е поставил.

Налице е противоречие между писмените обяснения на свидетелите и водача на автомобила „Фолкваген Пасат“ по отношение  поведението на автомобила л. а. „Пежо“. Свидетелите твърдят, че тй е спрял, потеглил и пак е спрял, а в същото време водачът на л. а. „Фолксваген Пасат“ дава показания, че не го е възприел, и че ударът е настъпил като  този автомобил е бил спрял.  Съдът кредитира показанията на водача на л. а. „Фолксваген Пасат“ като  преки , обективни и пълни. Твърденията на  другите свидетели, които са били пътници в лекия автомобил „Фолксваген Пасат“ съдът не кредитира,а ги намира за субективни,неточни.   Показанията на свидетеля водач на л. а. „Фолксватген Пасат“ кореспондират със заключението на САТЕ.

Вследствие на сблъсъка ищцата е претърпяла неимуществени вреди. По делото се установи, че ищцата е получила  закрита черепно-мозъчна травма с прояви на мозъчно сътресение, липса на част от спомен за случилото се, довело до временно разстройство на здравето неопасно за живота, съпроводено с болка и стадание, нараняване на меките тъкани на дясна раменна става с ограничени и болезнени движения. Шийната травма е причинила трайно затруднение в движението на шията със срок на лечение и възстановяване 30дни,  но при ищцата  са налице остатъчни  явления и оплаквания, които могат да продължат през целия й живот, а настоящогто състояние на ищцата се квалифицира като постоянно разстройство на здравето, неопасно за живота. След инцидента  ищцата продължава да има болки в шията виене на свят, липса на концентрация, продължава лечението си. Ищцата е е преживяла и душевни травми,свързани със страх за живота и здравето си.

Налице са всички елементи от фактическия състав на непозволеното увреждане по чл. 45 от ЗЗД.  Ищцата е била с поставен предпазен колан. Но въпреки това същата е преживяла горепосочените  травми. Липсват каквито и да било доказателства за противоправно поведение на водача на лекия автомобил „“Пежо“. Единствено само поведенето на водача на л. а. „Фолксваген Пасат“ е  станало причина за  процесното ПТП.

Съгласно разпоредбата на  чл.52 от ЗЗД обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост. Тъй като неимуществените вреди, които представляват неблагоприятно засягане на лични, нематериални блага, не биха могли да бъдат възстановени, предвиденото в закона обезщетение не е компенсаторно, а заместващо и се определя съобразно критериите, предписани в правната норма на по справедливост от съда. Съгласно ППВС № 4/1968 г. понятието „справедливост” по смисъла на разпоредбата на чл.52 от ЗЗД не е абстрактно понятие. То е свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат предвид от съда при определяне на размера на обезщетението. При определяне на това заместващо обезщетение следва да се вземе предвид обстоятелството, че от процесното ПТП ищцата е претърпяла травматични увреждания,  болки и страдания, неприятни емоционални изживявания, уплаха и безпокойство.

При установените по делото факти, съдът приема за доказани всички елементи от фактическия състав на чл.45 от ЗЗД. Настъпилите за ищцата вреди са изцяло по вина на водача на лекия автомобил „Фолксвген  Пасат“, който е причина за  настъпилото ПТП. Същите се намират в пряка причинно-следствена връзка с противоправното поведение на водача на МПС, за обезпечаване на чията отговорност има валидно застрахователно правоотношение по застраховка „ГО“ на автомобилистите с ответното дружество. Налице са изискуемите от закона предпоставки за ангажиране отговорността на застрахователя за възмездаване на претърпените от ищеца вреди Липсват доказателства за предишни травми на ищцата в процесните области.

С оглед събраните доказателства и гореизложените аргументи съдът определя  обезщетение за  неимуществени вреди на ищцата от 18000лв. След приспадане на сумата 1879.20лв.  / платена на 07.01.2020г / платено обезщетение от застрахователя за неимуществени вреди, следва  ответникът застраховател да заплати на ищцата  допълнително още 16 120.80лв. Съдът отчете претърпените вреди, продължителността на болките и страданията, които са препятствали и продължават да препятстват нормалния живот на пострадалата, трудовата й дейност, социалния й живот. Ищцата-пострадала е приемала и продължава да приема медикаменти.  Следва исковата претенция над този размер да се отхвърли като неоснователна и недоказана.

Освен претендираната главница, ответникът дължи и обезщетение за забавено плащане в размер на законната лихва, на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД. В съответствие с нормата на чл.84 ал.3 от ЗЗ-  при задължения за непозволено увреждане, длъжникът се смята в забава и без покана. Съгласно чл. 429, ал. 3 от КЗ, застрахователят по застраховка «ГО» дължи само лихвите за забава, дължими от застрахования, считано от датата на уведомяването от застрахования за настъпването на застрахователното събитие по реда на чл. 430, ал. 1, т. 2 от КЗ или от датата на уведомяване или на предявяване на застрахователна претенция от увреденото лице, която от датите е най-ранна. Видно от претенцията приложена към исковата молба, дружеството - ответник е било уведомено за процесното ПТП на 27.08.2019г, а претенцията на ищцата е за заплащане на  законна лихва от 12.09.2019г- по-късна дата, като претенцията на ищцата следва да бъде уважена така, както е предявена в тази част.

        Ищцата е направила следните разноски видно от представените документи и списък по чл.80 от ГПК: 1126.97лв. платени ДТ от 600лв и 400лв., 600лв. възнаграждение за експертизи. Претндира се  минимално възнаграждение за един адвокат съобразно Наредба № 1/2004г за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Съдът определя същото за съгласно чл.8 ал.1 т.4 от Наредбата  на 1280лв.  Общо направените разноски от ищцата се явяват 2280лв.   Следва да бъде уважена претенцията на ищеца за заплащане на направени по делото разноски съразмерно уважената част от исковете на основание чл.78 ал.1 от ГПК, а именно 1470.20лв.     

    Ответникът също претендира присъждането на направени разноски по делото, изразяващи в платени суми  от 10лв. за удостоверения, 15лв. за призоваване на свидетел, 150лв. за  възнаграждение за вещо лице и 1176лв.  платено адвокатско възнаграждение за един адвокат или общо 1351лв. и увеличено такова от още 300лв. във връзка с увеличаване на размера на претенцията. Общо платеното възнаграждение  за адвокат е 1651лв.  Процесуалният представител на ищцата прави възражение  за прекомерност на   адвокатското възнаграждение на ответника. Съдът намира, че действително това възнаграждение се явява прекомерно.  Проведени са общо 5 съдебни заседания, като на едно от които  не са се явили нито една от двете страни с оглед  непредадено в срок заключение на вещо лице. В останалите 4 съдебни заседания,  процесуален представител на ответника не се е явявал по 2 от тях и е  подавал молби с въпроси  и задачи. В последното – пето съдебно заседание е направено увеличение на иска и делото е обявено за решаване, като в него не е присъствал представител на ответника. Съдът  намира  допълнително платеното адвокатско възнаграждение за прекомерно и отчита само направените в производството по делото разноски от ответника  без увеличението от 300лв. допълнително заплащане или общо сумата от 1351лв. направени по делото разноски.

 С оглед отхвърлителната част на исковата претенция и претенцията на ответника за разноски на основание чл.78 ал.3 от ГПК  ищцата  следва да заплати на ответника направени разноски съобразно отхвърлената част на иска в размер на 871.17лв

Поради изложеното съдът

Р   Е   Ш   И :

    

     ОСЪЖДА на основание чл.432 ал.1 от КЗ вр.чл.45, чл.52 и чл.86 от ЗЗД   „ЗАД  А. Б.“ АД, ЕИК *** със седалище и адрес на управление гр.***, представлявано от О. Ц. П., А. Б. А., А. П. и П. Д. П. да заплати на  М.А.О. с ЕГН ********** ***  сумата от 16 120.80лв./шестнадесет хиляди  сто и двадесет лева и осемдесет стотинки/ допълнително застрахователно  обезщетение за претърпени неимуществени вреди в резултат на  настъпило на 18.01.2019г  ПТП  на кръстна връзка на ПП I към км **+*** поради противоправното поведение на застрахования при ответника водач на лек автомобил „Фолксваген Пасат“ с peг. № ***, ведно със законната лихва считано от 12.09.2019 г. до окончателното й изплащане по лична сметка на ищцата, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата до 25 000лв.като неоснователни и недоказани.

ОСЪЖДА на основание чл. 78 ал.1 от ГПК „ЗАД  А. Б.“ АД, ЕИК *** със седалище и адрес на управление гр.***, представлявано от О. Ц. П., А. Б. А., А. П. и П. Д. П. да заплати на  М.А.О. с ЕГН ********** сумата 1470.22лв./хиляда четиристотин и седемдесет лева и двадесет и две стотинки/ направени разноски съразмерно  уважената част от иска.

Сумите да се изплатят по банкова сметка  ***: ***, BIC: *** М.А.О. с ЕГН **********.

ОСЪЖДА М.А.О. с ЕГН ********** ***  да заплати на    „ЗАД  А. Б.“ АД, ЕИК *** със седалище и адрес на управление гр.***, представлявано от О. Ц. П., А. Б. А., А. П. и П. Д. П.  сумата 871.17лв./осемстотин седемдесет и един лева и седемнадесет стотинки/ разноски по делото, съразмерно отхвърлената част на иска,  на осн. чл. 78 ал. 3 от ГПК.

 Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд Велико Търново в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.

 

            

                                                                  РАЙОНЕН  СЪДИЯ:

Вярно с оригинала!

ВМ