№ 33760
гр. София, 12.12.2022 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 39 СЪСТАВ, в закрито заседание на
дванадесети декември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:ПЛАМЕН Г. ГЕНЕВ
като разгледа докладваното от ПЛАМЕН Г. ГЕНЕВ Гражданско дело №
20221110131235 по описа за 2022 година
Производството е образувано по искова молба на Д. И. Д. срещу „***“
ЕООД, която отговаря на изискванията за редовност, а предявеният с нея иск
е допустим.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът е подал отговор на исковата
молба.
С исковата молба ищецът е представил документи, които са допустими,
относими и необходими за изясняване на делото от фактическа страна,
поради което следва да се приемат като писмени доказателства.
Ищецът е направил искане за задължаване на ответното дружество на
основание чл. 190 ГПК и „*****“ АД на основание чл. 192 ГПК да представят
посочените в исковата молба документи, като съдът намира искането за
допустимо и относимо, предвид което следва да бъде уважено.
Налице са предпоставките за насрочване на делото за разглеждане в
открито съдебно заседание.
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА открито съдебно заседание на 06.02.2023 г. от 14:15 часа ,
за когато да се призоват страните, като им се изпрати препис от настоящото
определение, а на ищеца – препис и от отговора на исковата молба и
приложенията.
ПРИЕМА представените с исковата молба писмени доказателства.
ЗАДЪЛЖАВА „***“ ЕООД на основание чл. 190 ГПК да представи
посочените в исковата молба документи, в т.ч. Договор за предоставяне на
поръчителство № 4417324.
1
ЗАДЪЛЖАВА „*****“ АД да предостави Договор за паричен заем №
4417324, сключен с Д. И. Д., ведно с погасителен план, Стандартен
европейски формуляр, разписки за платени суми, както и извадка от
счетоводни книги.
ИЗГОТВЯ следния проект за доклад на основание чл. 140, ал. 3 вр. чл.
146, ал. 1 и ал. 2 ГПК:
Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл. 26, ал.
1, предл. 1, 2 и 3 и ал. 2, предл. 4 ЗЗД от Д. И. Д. срещу „***“ ЕООД за
прогласяване нищожността на Договор за предоставяне на поръчителство №
4417324 като противоречащ и заобикалящ закона, накърняващ добрите нрави,
както и сключен при липса на основание.
Ищецът твърди, че между него и „*****“ АД е сключен Договор за
паричен заем № 4417324 за сумата от 2250 лв., при ГПР в размер на 49%,
ГЛП от 40%. В чл. 4 от договора е уговорено, че страните се съгласяват
договорът да бъде обезпечен с гарант-две физически лица, поръчител или
банкова гаранция в полза на институцията, отпуснала кредита. Поръчителите
следва да предоставят служебна бележка от работодател за размер на
трудовото възнаграждение, като нетния размер на същото не следва да бъде
по-малко от 1000 лв., да работи на безсрочен договор, да не е поръчител, да
има чисто ЦКР или да предостави сключен договор за гарантиране
задължението на дружеството. В исковата молба е посочено, че на датата на
сключване на договора за заем, между ищеца, „*****“ АД и ответното
дружество е сключен Договор за предоставяне на поръчителство № 4417324,
като „***“ ЕООД поело задължението да обезпечи заема срещу
възнаграждение от 2154,36 лв., дължими от заемополучателя. Според
условията на договора „*****“ АД бил упълномощен да получава в полза на
„***“ ЕООД възнаграждението за поръчителството. Ищецът излага
аргументи за попадане на договорът за поръчителство в обхвата на ЗПК.
Сочи, че клаузата от чл. 4 на договора за паричен заем на практика не
предоствя избор на заемополучателя, предвид завишените изискания за
банкова гаранция и две физически лица-поръчители и на практика
неосъществими, което принуждава да се предостави обезпечение чрез
одобреното от заемодателя дружество, както е в случая. Поддържа, че
едноличен собственик на капитала на „***“ ЕООД е „*****“ АД. Излага
аргументи за нарушение на чл. 11, ал.1, т.10 ЗПК, тък като възнаграждението
по договора за поръчителство не е включен към ГПР и по този начин се
заобикаля чл. 19, ал.4 ЗПК. В случая ГПР надвишава посочените 49 %, като
от съдържанието на договора потребиотелят не може да направи извод кои
точно разходи се включват в него и как е формиран. Поддържа, че е налице
нарушение на чл. 10, ал.2 и ал.10а, ал.2 и ал.4 от ЗПК. На ищеца не е
предоставено копие от договора за кредит, погасителен план, както и
договора за поръчителство. Навежда доводи, че последният е изцяло лишен
от основание, тъй като в полза на потребителя не се предоставя услуга, а
обезпечението е изцяло в полза на „*****“ АД, за което е цялото
2
възнаграждение. Според чл. 5, ал. 1 от договора за поръчителство в случай, че
„***“ ЕООД изпълни и погаси вземането, то има право на регрес срещу
длъжника за пълната стойност на платеното, т.е. задължението от едното
дружество преминава към другото, като двете дружества са свързани.
Изтъква, че съгласно ЗЗД договорът за поръчителство се сключва между
кредитора и поръчителя, а не между поръчителя и длъжника, както е в случая.
Навежда доводи за нищожност на договора за поръчителство поради
накърняване на добрите нрави, тъй като с изискването на чл.3, ал.1 от него за
заплащане на възнаграждение, се цели заобикаляне на чл. 19, ал.4 от ЗПК.
Дължимата сума по него не е включена в ГПР. Сочи, че е налице
противоречие с добрите нрави и предвид размерът на възнаграждението, а
именно повече от половината от сумата по отпуснатия заем. Моли съда да
уважи предявения иск. Претендира разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът е подал отговор на исковата
молба. Оспорва договорът за поръчителство да е лишен от основание, както и
да противоречи на добрите нрави. Дружеството е с предмет на дейност
предоставяне на гаранционни сделки по занятие срещу възнаграждение,
предвид което са ангажирани неговите услуги при свободно договаряне.
Поддържа, че предстациите не са явно нееквивалентни. Поръчителството се
простира върху всички последици от неизпълнението ккато дружеството
отговаря с цялото си имущество, като размерът на възнаграждението е
съобразен с риска. Сочи, че чл. 4 от договора за заем предоставя избор на
длъжника как да обезпечи задължението си и в случая договорът за
поръчителството е резултат от този избор. Изтъква, че на „***“ ЕООД се
дължи възнаграждение дори и да се приеме, че договорът за заем е нищожен,
доколкото на поръчителя са непротивопоставими промените в съдържанието
на правоотношението между кредитора и длъжника. Поддържа, че сочените
като нарушени чл. 19, ал.4 ЗПК касаят договорът за кредит, но не и за
поръчителство. Твърди, че договорът за поръчителство се регулира от ТЗ, а
не от ЗПК и не попада в приложното поле на последния. Моли съда да
отхвърли иска. Претендира разноски.
В доказателствена тежест на ищеца по иска с правно основание чл. 26,
ал. 1, предл. 1, 2 и 3 и ал. 2, предл. 4 ЗЗД е да докаже сключването на Договор
за предоставяне на поръчителство № 4417324 с посоченото в исковата молба
съдържание, както и че същият е нищожен на сочените основания.
В доказателствена тежест на ответника е да докаже възраженията си, в
т.ч. че договорът е действителен, включително договорен индивидуално, като
за последното не се представят доказателства.
Обявява за безспорни и ненуждаещи се от доказване следните
обстоятелства: че между Д. И. Д. и „*****“ АД е сключен Договор за
паричен заем № 4417324 за сумата от 2250 лв., при ГПР в размер на 49%,
ГЛП от 40%; че за обезпечаване на задължението по Договора за паричен
заем № 4417324 е сключен Договор за предоставяне на поръчителство №
3
4417324 с поръчител „***“ ЕООД.
УКАЗВА на страните, че по въпроса за наличието на неравноправни
съдът ще се произнесе служебно.
УКАЗВА на страните, че следва най-късно в първото по делото
заседание да изложат становището си във връзка с дадените указания и
доклада по делото, както и да предприемат съответните процесуални
действия, като им УКАЗВА, че ако в изпълнение на предоставената им
възможност не направят доказателствени искания, те губят възможността да
направят това по-късно, освен в случаите по чл. 147 ГПК.
УКАЗВА на страните, че ако отсъстват повече от един месец от адреса,
който са съобщили по делото или на който веднъж им е било връчено
съобщение, са длъжни да уведомят съда за новия си адрес, като при
неизпълнение на това задължение всички съобщения ще бъдат приложени
към делото и ще се смятат за редовно връчени.
ПРИКАНВА страните към спогодба, в който случай половината от
внесената държавна такса се връща на ищеца. УКАЗВА на страните, че за
приключване на делото със спогодба е необходимо лично участие на страните
или на изрично упълномощени за целта процесуални представители, за които
следва да се представи надлежно пълномощно.
УКАЗВА на страните, че за извънсъдебно разрешаване на спора при
условията на бързина и ефективност може да бъде използван способът
медиация. Ако страните желаят да използват медиация, те могат да се
обърнат към център по медиация или медиатор от Единния регистър на
медиаторите към Министерство на правосъдието.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4