№ 1260
гр. София, 27.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 50 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и четвърти октомври през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:ДЕСИСЛАВА ИВ. ТОДОРОВА
при участието на секретаря ЛИЛЯНА ЛЮБ. АНДОНОВА
като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА ИВ. ТОДОРОВА Гражданско
дело № 20221110135623 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 422 и сл. от ГПК
Предявен е установителен иск с правно основание чл. 410, ал.1, т.2 от КЗ, вр.чл. 49,
вр. чл. 45 от ЗЗД, и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД от „**********“ АД срещу ************ за
признаване за установено в отношенията между страните, че за ищеца съществува правото
на парично вземане сумата 532,75 лева за главница, представляваща регресно вземане за
изплатено застрахователно обезщетение и ликвидационни разноски по договор за
имуществена застраховка „Автогрижа“ №*************, със срок на покритие 16.10.2020-
15.10.2021г. за вреди по л. а. "*******", с рег. № ***********, причинени при ПТП от
12.04.2021 г. в ************, настъпили в резултат от преминаване през необезопасена и
несигнализирана неравност на пътното платно, ведно със законна лихва от датата на
предявяване на иска до окончателното изплащане на вземането, и сумата 29,89 лева за
мораторна лихва за периода 18.08.2021-07.03.2022 г., удостоверено в заповед за изпълнение
на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.дело №12051/2022 г. по описа на СРС.
Ответникът оспорва исковете по основание и размер. Намира за недоказано
наличието на валидно застрахователно правоотношение към момента на настъпване на
застрахователното събитие, по арг. от чл. 368, ал.3-4 от КЗ. Счита претенцията за недоказана
и оспорва наличието на препятствие на пътя и механизма на настъпване на произшествието.
Сочи, че не е съставен протокол за ПТП, съобразно чл.74.6 от ОУ на ищеца. Поддържа, че се
касае за изрязано парче от пътна настилка, подготвено за асфалтиране. Счита, че дори
пътната неравност да представлява изрязана настилка, подготвена за ремонт, но без
сигнализация, то дружество –изпълнител „********“ АД следва да я обезопаси, вкл. че
наличието й е резултат на действията на това трето лице. Твърди, че водачът на увреденото
МПС при движение със съобразена скорост е можел да избегне препятствието, тъй като се е
намирал на прав участък и навежда възражение за съпричиняване по чл. 51, ал.2 от ЗЗД.
Прави искане по чл. 219, ал. 1 ГПК.
Третото лице-помагач „********“ АД на страната на ответника счита исковете за
1
недоказани и неоснователни. Твърди, че водачът на увредения автомобил не е съобразил
атмосферните условия и състоянието на пътя, с което е допринесъл 90 % за настъпване на
вредоносния резултат. Пояснява, че не е ангажиран за ремонт за процесния участък към
12.04.2021 г., а на 08.09.2020 г. са приети за него извършените строителни работи.
Съдът, като обсъди въведените в процеса факти с оглед на събраните по делото
доказателства и поддържани доводи, преценени при условията на чл. 235, ал. 2 ГПК, по свое
убеждение намира за установено от фактическа и правна страна следното:
На основание чл. 146, ал. 1, т. 3-4 от ГПК, прието е за безспорно и ненуждаещо се от
доказване, че пътят, на който се твърди да е настъпило процесното ПТП, е общински път;
както и че „**********“ АД е заплатил 517,75 лв. за извършен ремонт на процесното МПС.
Ищецът представя подписана застрахователна полица №*************, с предмет
имуществено застраховане на МПС „*******“, с рег. № СВ8771М, със срок на покритие със
срок на покритие 16.10.2020-15.10.2021., която установява наличието на валидно
застрахователно правоотношение между ищеца и собственика на увредения автомобил към
датата на ПТП, ведно със справка за заплатени вноски.
Разпитан св. Г. установява, че процесното ПТП настъпило на посоченото място и
време – 12.04.2021 г. **********, когато застрахованият автомобил е преминал през дупка
на пътя, представляваща изрязана асфалтова настилка подготвена за ремонт, която не е била
обезопасена и обозначена, както и настъпилите от това материални щети. Съдът възприема
показанията на свидетеля, при условията на чл. 172 от ГПК, като намира същите за
достоверни- последователни и житейски логични, резултат са на непосредствени и лични
възприятия. Гласните доказателства се подкрепят и от приетата и неоспорена от страните
авто-техническата експертиза, чието заключение допълва и потвърждава обстоятелствата за
механизма на произшествието.
Допусната съдебна авто-техническа експертиза, неоспорена от страните и ценена от
съда при условията на чл. 202 от ГПК, установява, че имуществени вреди по автомобила,
предвид обективните находки по автомобила, техническите правила и норми, са в пряка
причинна връзка с реализираното ПТП при съпоставка на щетите по лекия автомобил,
установени от гласните доказателства, вкл. описът на застрахователя и представения
снимков материал на местопроизшествието, последният не е изолиран в доказателствената
съвкупност, подкрепя се от писмените и гласни доказателства, поради което съдът по
вътрешно убеждение приема, че може да бъде опора за фактическите му изводи. Стойността
на щетата по средни пазарни цени към датата на ПТП възлиза на сумата 517,75 лв., с
обичайни ликвидационни разноски от 15 лв. В съдебно заседание вещото лице пояснява, че
тъй като се касае за изрязан участък от пътното платно, с остри ръбове, с дебелина на
отрязъка от ок.7-10 см, то при скорост 20/30 км/ч мога да настъпят уврежданията.
Общинските пътища са публична общинска собственост, съгласно чл. 8, ал. 3, вр. чл.
5, ал. 1, т. 2 от Закон за пътищата /ЗП/. Съгласно чл. 11 от Закона за общинската
собственост, имоти и вещи -общинска собственост, се управляват в интерес на населението
в Общината, съобразно разпоредбите на закона и с грижата на добър стопанин, а съгласно
чл. 31 от ЗП, ремонтът и поддържането на общинските пътища се осъществява от общините.
Следователно, ************ като собственик на пътя, има нормативно определеното
задължение да организира дейностите по поддържане уличното платно, незабавно да
сигнализира в случай на възникнало препятствие в неговия обхват и да го отстрани в най-
кратък срок. Но дори и да липсваха конкретни нормативни правила, поради общественото
предназначение на общинските улици общината следва да осъществява дейности по тяхната
поддръжка, като осигурява нормален достъп, проходимост и предвижване на пешеходци по
тях. Тъй като общината като юридическо лице изпълнява своите задължения чрез възлагане
на определена работа на определени физически лица, те носят деликтна отговорност, в
случай че не са взели необходимите мерки за осигуряване на безопасността на движение по
общинските улици и пътища.
Съдът, като взе предвид изложеното, намира за доказано виновното неизпълнение на
2
нормативно установеното задължение на ответника, чрез своите служители да осигурява
безпрепятствено движение на автомобилисти. Безспорно по делото е обстоятелството, че са
причинени имуществени вреди на л.а., застрахован при ищеца, от попадане в процесната
неравност на пътния участък, стопанисван от ответника. Установен е фактическият състав
по чл. 49 от ЗЗД. Ищецът е изпълнил задължението си да репарира вредите чрез заплащане
на застрахователно обезщетение, при което обезпечитално-гаранционната отговорност на
ответника следва да бъде ангажирана, поради проявено от служителите му бездействие и
неполагане на дължимата грижа за своевременно сигнализиране на пътния участък, а
именно като такъв с неравности на пътната настилка, и участниците в движението да са
предупредени за опасностите по пътя /чл. 13, ал. 1 от ЗДвП/. Ответникът дължи
действителната стойност на вредата и на обезщетяване подлежат увредените лица за
причинените им при настъпване на застрахователно събитие имуществени вреди по тяхната
пазарна стойност. Ето защо ответникът следва да заплати размера на причинените вреди
адекватно според действителната им стойност към момента на произшествието.
Противопоставените от ответника възражения останаха недоказани въпреки дадените му от
съда указания по реда на чл. 146, ал. 2 от ГПК. С оглед на заключението на САТЕ,
предявеният иск се явява изцяло основателен. Следва да се отчете, че ПТП е настъпило след
възлагането и приключван на ремонт на участъка, което не изключва фактически
състоянието на пътя. От събраните писмени и гласни доказателства не се установи да са
предприети действия за това в участъка да са поставени пътни знаци за неравности по
платното за движение по чл. 25 и сл. от Наредба № 18/23.07.2001 г., във вр. с р. VI, чл.11, ал.
1, т.11 от Договора, сключен с третото лице-помагач, ако се приеме възлагане на ремонт. С
последната клауза се уговаря задължението на изпълнителя за периода на извършването на
ремонтните дейности да изготви проект за временна и/или постоянна организация на
движението и да го съгласува с компетентните органи.
Ищецът представя покана и писмо за регресна претенция между страните, от които се
доказва, че към датата на предявяване на иска ответникът е поканен извънсъдебно и
доброволно да заплати процесните парични вземания. Ето защо акцесорният иск е
основателен поради наличие на неплатен главен изискуем паричен дълг. Искът по чл. 86, ал.
1 от ЗЗД подлежи на уважение в предявения размер и период, определен от Съда на
основание чл. 162 от ГПК.
При този изход на спора и на основание чл. 78,ал.1 от ГПК ответникът следва да
възстанови сторените от ищеца разноски, като съгласно ТР № 4/2014 г. на ОСГТК на ВКС, в
настоящото производство подлежи на реализация и отговорността за разноски в рамките на
заповедното производство, които възлизат сумата общо 1150 лв. за платени държавни такси,
възнаграждение на вещо лице, свидетел и адвокат.
Предвид изложеното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на ************, с ЕИК:
**********, със седалище и адрес на управление: ***********, че за „**********“ АД, с
ЕИК:*************, със седалище и адрес на управление: **********, на основание чл.
410, ал.1, т.2 от КЗ, вр.чл. 49, вр. чл. 45 от ЗЗД, и чл. 86, ал.1 от ЗЗД, съществува правото на
парично вземане за сумата 532,75 лева - главница, представляваща регресно вземане за
изплатено застрахователно обезщетение и ликвидационни разноски по договор за
имуществена застраховка „Автогрижа“ №*************, със срок на покритие 16.10.2020-
15.10.2021г. за вреди по МПС „*******“, с рег. № ***********, причинени при пътно-
транспортно произшествие на 12.04.2021 г. в ************, настъпили в резултат от
преминаване през необезопасена и несигнализирана неравност на пътното платно, ведно със
законна лихва върху главницата, считано от 07.03.2022 г. до окончателното й изплащане, и
3
сумата 29,89 лева - мораторна лихва за периода 18.08.2021-07.03.2022 г., удостоверено в
заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК, издадена по ч. гр. дело
№12051/2022 г. по описа на СРС.
ОСЪЖДА ************, с ЕИК: **********, със седалище и адрес на управление:
***********, че за „**********“ АД, с ЕИК:*************, със седалище и адрес на
управление: **********, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата 1150,00 лева – съдебни
разноски по ч. гр. дело №12051/2022 г. и по гр. дело № 35623/2022 г., и двете по описа на
СРС.
Решението е постановено при участието на трето лице-помагач „********“ АД, с
ЕИК: *********, на страната на ответника ************.
Решението може да се обжалва пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
съобщаването му на страните.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4