№ 3199
гр. Варна, 24.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 24 СЪСТАВ, в публично заседание на
осемнадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Геновева Илиева
при участието на секретаря Веселина Д. Георгиева
като разгледа докладваното от Геновева Илиева Гражданско дело №
20213110118271 по описа за 2021 година
Производството по делото е образувано по предявени от “Д.К.Б.” АД, ЕИК
*********, ****** срещу С. Н. обективно кумулативно съединени искове по реда на чл. 422
ГПК с правно осн. чл. 9, ал. 1 ЗПК и чл. 92 ЗЗД за установяване дължимостта на сумата от
4 019, 46 лв., претендирана като главница по договор за издаване на револвираща
международна кредитна карта ******** и предоставяне на кредитен лимит (овърдрафт),
сключен на 22.09.2017г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на заявлението
по чл. 410 ГПК – 31.05.2021г. до окончателното изплащане на задължението и сумата от
708, 13 лв., от която 565, 88 лв., претендирана като редовна револвираща лихва за времето
от 01.08.2020г. до 30.05.2021г. /вкл./ по чл. 7 от договора и сумата от 142, 25 лв.,
претендирана като лихва по чл. 8 от същия вр. чл. 11.1 от Раздел XI от Общи условия на
„Д.К.Б.“ АД за времето от 01.08.2020г. до 30.05.2021г. /вкл./, за които суми е издадена
заповед № 2090/01.06.2021г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК в
производството по ч.гр.д. № 7617/2021г. по описа на Районен съд - Варна.
В исковата молба се излага, че на 22.09.2017г. страните по делото са сключили
договор за издаване на револвираща международна кредитна карта ******** и предоставяне
на кредитен лимит (овърдрафт), по силата на който “Д.К.Б.” АД е поел задължение да
предостави карта с кредитен лимит в размер на 4 000 лв. за извършване на безналични
плащания на стоки и услуги и за теглене в брой от терминално устройство АТМ (банкомат)
или ПОС.
Кредитният лимит е предоставен, заедно с кредитната карта на потребителя С. Н.,
който със сключване на правоотношението, е поел задължение или да връща усвоения лимит
от кредитната карта, или да погасява минимална погасителна вноска.
Твъдри се, че до 15.09.2020г. ответникът е погасявал минималните погасителни
вноски, след която дата такива не са плащани на кредитора.
Неизпълнението на основното задължение на потребителя е дало основание на
дружеството да обяви вземанията за предсрочно изискуеми, на осн. чл. 13.2.1 от ОУ, поради
забава в плащанията за срок по-дълъг от 150 календарни дни.
1
Наред с усвоената и непогасена главница, ответикът дължи лихва по чл. 7, съгласно
който при непогасяване до датата на падежа на пълния размер на задълженията по кредита,
титулярът заплаща на издателя върху непогасените суми годишна лихва, съгласно Тарифата
на издателя за таксите, комисионните и лихвите за издаване и обслужване на кредитни
карти “Дайнърс клуб”, която към датата на подписване на договора за срока на същия,
възлиза на 19 %.
Потребителят дължи на кредитора и лихва по чл. 8 от договора вр. чл. 11.1 от Раздел
XI от Общи условия, за дните на просрочени на пълния размер на минималната погасителна
вноска при непогасяването й до датата на падежа на съответния период, намалена с размера
на дължимите към датата на падежа лихви в размер на лихвата по чл. 7 плюс наказателна
надбавка в размер на 6 пункта.
Правният интерес от предявяване на исковете по реда на чл. 422 ГПК се обосновава с
надлежното връчване на заповедта за изпълнение по реда на чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК вр. чл. 4
ГПК.
В срока по чл. 131 ГПК, ответникът С. Н., чрез назначения особен представител
оспорва предявените искове с твърдения, че претендираните суми не се дължат, тъй като
валидността на картата е изтекла през месец септември 2020г.
Релевирано е възражение за нищожност на клаузата по чл. 8 от договора, която се
дублира с тази по чл. 7, предвиждаща заплащане на годишна лихва в размер на 19 % при
непогасяване на пълния размер на задълженията по картата.
В условие на евентуалност, при доказване на основанието и размера на претенциите,
е релевирано възражение за погасяване по давност на вземанията.
Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства и по вътрешно
убеждение приема за установено следното от фактическа и правна страна:
Исковете по реда на чл. 422 ГПК са процесуално допустими, предявени в
преклузивния срок след издаване на заповед № 2090/01.06.2021г. за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК в производството по ч.гр.д. № 7617/2021. на Районен съд –
Варна в хипотезата на чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК.
Като основание, от което вземането произтича се сочи договор за издаване на
револвираща международна карта ******** и предоставяне на кредитен лимит (овърдрафт),
сключен на 22.09.2017г. и носещ подпис на страните по него.
При сключването му, “Д.К.Б.” АД е поел задължение да издаде на С. Н. револвираща
международна кредитна карта ********, както и да и предостави кредитен лимит в размер
на 4 000 лв. Срокът за ползване на кредитния лимит е до 30.09.2018г.
Потребителят е поел задължение да погасява усвоената част от кредитния лимит или
да внася минимална погасителна вноска, съобразно уговореното в чл. 10.1 вр. чл. чл. 1.1,
б.“и“ от Общи условия на “Д.К.Б.” АД за издаване и ползване на револвиращи
международни кредитни карта ********, които са неразделна част от договора и със
съдържанието на който титулярът е декларирал, че е запознат /чл. 17/.
Страните са постигнали съгласие в чл. 7, че при непогасяване до датата на падежа на
пълния размер на задълженията, титулярът заплаща на издателя върху непогасените суми
годишна лихва, съгласно действащата Тарифа на издателя за таксите, комисионните и
лихвите за издаване и обслужване на кредитни карти, която към датата на подписването му,
е в размер на 19 %.
Уговорено е още в чл. 8, че при непогасяване до датата на падежа на съответния
отчетен период на пълния размер на минималната погасителна вноска, титулярът заплаща
на издателя върху непогасената част от минималната погасителна вноска, намалена с
размера на дължимите към датата на падежа лихви за дните на просрочие наказателна лихва
2
в размер, съгласно действащата Тарифа на издателя за таксите, комисионните и лихвите за
издаване и обслужване на кредитни карти и действащите ОУ, която към датата на
подписването на договора е в размер на лихвата по чл. 7 или 19 % плюа наказателна
надбавка в размер на 6 процентни пункта.
На 03.10.2017г. е съставен протокол, носещ подпис на потребителя, с който С. Н., е
декларирала получаването на кредитна карта валидна до месец септември 2020г., ведно с
пин код.
Въз основа на така ангажираните доказателства, съдът приема, че “Д.К.Б.” АД се
явява изправна по облигационното отношение страна, която е предоставила кредитната
карта, валидна до месец септември 2020г., както и парични средства, съставляващи
кредитния лимит от 4 000 лв., който съгласно неоспореното заключение на СсчЕ,
кредитирано от съда, е усвояван многократно за времето на валидността на картата и през
срока за ползване на кредитния лимит.
Последното плащане от потребителя е извършено на 19.08.2020г. С факта, че
потребителят е извършвал тегления и плащания с предоставената му сума свидетелства за
факта, че срокът за ползване на кредитния лимит – 30.09.2018г., е бил продължен в
хипотезата на чл. 18.1.1 ОУ автоматично, но за не повече от 3 години, при условие, че никоя
от страните не е уведомила другата за прекратяване на договора най-малко 30 дни преди
изтичане на текущия срок или 30 дни преди 30.09.2018г.
След посочената дата – 19.08.2020г., потребителят не е заплащал минимални
погасителни вноски, което е дало основание на кредитора да обяви вземанията за
предсрочно изискуеми, на осн. чл. 13.2.1 ОУ, поради забава в плащането на което и да е
изискуемо задължение за срок по-дълъг от 150 календарни дни, считано от датата на
изискуемостта.
Вземанията не са обявени за предсрочно изискуеми преди датата на подаване на
заявлението по чл. 410 ГПК – 31.05.2021г., тъй като не се твърди, а и не се доказва, че
кредиторът е отправил изявление, което е достигнало до потребителя.
Поради тази причина следва да се приеме, че вземането е обявено за предсрочно
изискуемо едва с получаване на препис от исковата молба, което е сторено в хода на
разглеждане на исковете по реда на чл. 422 ГПК.
От момента на обявяване на вземанията за предсрочно изискуеми, в тежест на
потребителя, е възникнало задължение да върне ползваната част от кредитния лимит в
размер на 4 000 лв., съответстващ на този уговорен в договора, поради което искът по реда
на чл. 422 ГПК с правно осн. чл. 9, ал. 1 ЗПК, се явява основателен до този размер. За
разликата над посочената сума до претендираната от 4 019, 46 лв., претенцията следва да
бъде отхвърлена.
Вземането за сумата по кредитния лимит от 4 000 лв. е станало предсрочно
изискуемо и доколкото заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, е
подадено на 31.05.2021г., то 5 – годишния давностен срок, не е изтекъл, поради което
релевираното правопогасяващо възражение е неоснователно.
Наред с посочената сума, потребителят следва да върне на кредитора уговорената в
чл. 7 лихва, която по своя характер е възнаградителна, а клаузата, в която е уговорена, е
действителна. Това е лихвата, която представлява цената или възнаграждението по договора
и се дължи по силата на уговорка между страните или по силата на закона. Размерът на
лихвата, е определен писмено в договора и предназначението й е да възмезди кредитора за
ползването на паричната сума от потребителя за времето на действие на договора. В случая,
тя се начислява върху ползвания размер на кредитния лимит, чиито размер за периода от
01.08.2020г. до 30.05.2021г. /вкл./, възлиза на 565, 88 лв. Вземането за възнаградителна
лихва не е погасено по давност поради изтичане на 3 – годишния давностен срок, поради
3
което претенцията следва да се уважи в заявения размер.
Клаузата на чл. 8 от договора е действителна и представлява неустойка за забава,
която обезщетява вредите от неизпълнението на основното задължение на потребителя да
заплаща минимална погасителна вноска, което не е сторил. Вземането за неустойка за
забава, според заключението на ССчЕ възлиза на сумата от 142, 25 лв. за периода от
01.08.2020г. до 30.05.2021г. /вкл./. То не е погасено с изтичане на 3 – годишния давностен
срок, тъй като давността е прекъсната с подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК, поради което предявеният иск, като основателен следва да бъде
уважен в претендирания размер.
При този изход на спора, в полза на “Д.К.Б.” АД, следва да се присъдят разноски за
уважената част в размер на 1 211, 22 лв. за настоящото производство и 143, 95 лв. за
производството по ч.гр.д. № 7617/2021г. на ВРС, на осн. чл. 78, ал. 1 и ал. 8 ГПК.
Разноски в полза на ответника не се присъждат поради липса на искане и
доказателства за извършването на такива.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че С. И. Н., ЕГН
**********, ********** ДЪЛЖИ на „Д.К.Б.” АД, ЕИК *********, ****** сумата от 4 000
лв. /четири хиляди лева/, представляваща главница по договор за издаване на револвираща
международна кредитна карта ******** и предоставяне на кредитен лимит (овърдрафт),
сключен на 22.09.2017г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на заявлението
по чл. 410 ГПК – 31.05.2021г. до окончателното изплащане на задължението и сумата от
708, 13 лв. /седемстотин и осем лева и тринадесет ст./, от която 565, 88 лв.,
представляваща редовна револвираща лихва за времето от 01.08.2020г. до 30.05.2021г. /вкл./
по чл. 7 от договора и сумата от 142, 25 лв., представляваща лихва по чл. 8 от същия вр. чл.
11.1 от Раздел XI от Общи условия на „Д.К.Б.“ АД за времето от 01.08.2020г. до 30.05.2021г.
/вкл./, за които суми е издадена заповед № 2090/01.06.2021г. за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК в производството по ч.гр.д. № 7617/2021г. по описа на Районен
съд – Варна по предявените от „Д.К.Б.” АД, ЕИК *********, ****** срещу С. И. Н., ЕГН
**********, ********** искове по реда на чл. 422 ГПК с правно осн. чл. 9, ал. 1 ЗПК и чл.
92 ЗЗД.
ОТХВЪРЛЯ предявения от „Д.К.Б.” АД, ЕИК *********, ****** срещу С. И. Н.,
ЕГН **********, ********** иск по реда на чл. 422 ГПК с правно осн. чл. 9, ал. 1 ЗПК за
установяване дължимостта на сумата от 19, 46 лв., представляваща разлика между
претендираната сума от 4019, 46 лв. и присъдената от 4 000 лв. и представляваща главница
по договор за издаване на револвираща международна кредитна карта ******** и
предоставяне на кредитен лимит (овърдрафт), сключен на 22.09.2017г., ведно със законната
лихва от датата на депозиране на заявлението по чл. 410 ГПК – 31.05.2021г. до
окончателното изплащане на задължението, за която сума е издадена заповед №
2090/01.06.2021г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК в производството по
ч.гр.д. № 7617/2021г. по описа на Районен съд – Варна.
ОСЪЖДА С. И. Н., ЕГН **********, ********** ДА ЗАПЛАТИ на „Д.К.Б.” АД,
ЕИК *********, ****** сумата от 1 226, 17 лв. /хиляда двеста двадесет и шест лева и
седемнадесет ст./, представляваща сторени по делото съдебно – деловодни разноски, от
които 1 211, 22 лв. за настоящото производство и 143, 95 лв. за производството по ч.гр.д. №
7617/2021г. на ВРС, на осн. чл. 78, ал. 1 и ал. 8 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен съд – Варна в двуседмичен
4
срок от връчването на препис от акта на страните.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
5