Р Е Ш Е Н И
Е
№ 2393
гр. Пловдив,
21.12.2023 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Административен съд
- Пловдив, XXIV – ти касационен състав, в публично заседание на 29.11.2023 г. в състав:
Председател:
Здравка Диева
Членове: Величка
Георгиева
Адриан Янев
при участието на
секретаря Г.Г. и прокурор Светослава Пенчева, като разгледа КНАХД № 2269 по
описа за 2023 г., докладвано от съдия Янев, и за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството е по
реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във
връзка с чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания
(ЗАНН).
Образувано е по
касационна жалба на Г.Т.Т. против решение № 1318/26.07.2023 г. по НАХД № 2444
по описа за 2023 г. на Районен съд - Пловдив, с което е потвърдено наказателно
постановление № 897/07.11.2022
г., издадено от кмета на Община Пловдив, с което на
основание чл. 40, ал. 2 от Наредба за опазване на околната среда на територията
на Община Пловдив на касатора е наложено административно наказание глоба в
размер на 300 лева за нарушение на чл. 4, ал. 1, т. 1 от същата наредба.
В жалбата се
излагат доводи за неправилно изясняване на фактическата обстановка, като се
поддържа, че не е установен извършителят на нарушението. Допълнително счита, че
нарушението не е индивидуализирано по време, място и начин на извършване.
Ответникът, чрез
процесуалния си представител, изразява становище за неоснователност на жалбата.
Претендира разноски.
Представителят на Пловдивска
окръжна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.
Административен съд
- Пловдив, съобразявайки събраните по делото доказателства и наведените
касационни основания, прилагайки нормата на чл. 218 от АПК, приема за
установено от фактическа и правна страна следното:
Касационната жалба
е процесуално допустима, като подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 от АПК, вр. чл. 63в от ЗАНН, от надлежна страна по чл. 210, ал. 1 от АПК, срещу
подлежащо на оспорване по чл. 208 от АПК съдебно решение.
Касационният
контрол на оспореното съдебно решение, осъществяван от АС - Пловдив, е
ограничен от въведените с жалбата основания, с изключение на съответствието му
с материалния закон и съществените процесуални изисквания, свързани със
съществуването и упражняването на субективното публично право на жалба, за
които съдът следи служебно. Касационната инстанция обсъжда правни, а не
фактически въпроси, поради което не събира и не преценява доказателства, а
проверява само законосъобразността на изводите на решаващия съд.
Разгледана по
същество, касационната жалбата е неоснователна.
Районният съд е
приел, че административнонаказателното производство е инициирано по повод
подаден сигнал на граждани за занемарена и отрупана с отпадъци детска площадка,
намираща в гр. Пловдив, на бул. „Мария Луиза“ срещу Малката базилика до бл. №
32-34. На 26.05.2022 г. служители на общинско предприятие извършили проверка и
установили наличието на голямо количество строителни отпадъци в района на
площадката.
На 27.05.2023 г. е
извършена проверка на място (гр. Пловдив, на бул. „Мария Луиза“ между № 32 и №
34) от служители на Пловдивски общински инспекторат, където е установена
постройка тип павилион (№ 51), до който (откъм № 32) са струпани отпадъци
(приблизително около 4 куб.) – стъкла, санитарен фаянс, плоскости от окачен
таван, топлоизолация, тухли, мивка от порцелан, тръби за отвеждане на въздух и
други. По време на проверката се явил Г.Т.Т., който предприел действия по
отстраняване на отпадъците и потърсил фирма, която да ги извози. При
извършената проверка е съставен констативен протокол, подписан от жалбоподателя
и проверяващите.
Последвало е
съставяне на АУАН от инспектора към Пловдивски общински инспекторат срещу Г.Т.Т.
за извършено нарушение на нормата на чл. 4, ал. 1, т. 1 от Наредба за опазване
на околната среда на територията на Община Пловдив, според която е забранено изхвърлянето
на пръст, строителни отпадъци и други материали на места извън определените от
общината за тази цел.. Впоследствие е издадено наказателно постановление №
897/07.11.2022
г., издадено от кмета на Община Пловдив, с което на
основание чл. 40, ал. 2 от Наредба за опазване на околната среда на територията
на Община Пловдив на Г.Т.Т. е наложено административно наказание глоба в размер
на 300 лева за нарушение на чл. 4, ал. 1, т. 1 от същата наредба.
Въззивният съд е
установил фактическата обстановка въз основа на писмените доказателства и
показанията на разпитания свидетел. Направен е извод, че АУАН е съставен и НП е
издадено от компетентни органи, в кръга на предоставените им в закона
правомощия и съдържат предвидените в чл. 42 и чл. 57 ЗАНН реквизити.
Районен съд Пловдив е счел, че жалбоподателят е осъществил визираното в НП
административно нарушение, като се е позовал на неговите действия по време на
проверката (отстраняване на отпадъците и почистване на мястото). Въз основа на това районният съд е потвърдил наказателното постановление.
Решението е
правилно.
При
субсидиарното действие на НПК,
районният съд е изпълнил служебното си задължение да проведе съдебното
следствие по начин, който е осигурил обективно, всестранно и пълно изясняване
на всички обстоятелства, включени в предмета на доказване по конкретното дело,
при точното съблюдаване на процесуалните правила относно събиране, проверка и
анализ на доказателствената съвкупност, и не е допуснал нарушения на
съдопроизводствените правила. Районният съд е събрал необходимите и относими
доказателства, за чието съществуване са налице данни по делото, в обжалваното
решение е изложил мотиви относно преценката на доказателствата, която е
извършил и въз основа на последните е направил изводи, които настоящият
касационен състав изцяло споделя.
Не се споделят
възраженията на жалбоподателя, че не е установен авторът на нарушението. Следва
да се посочи, че от разпита на актосъставителя се установява, че по време на
проверката се е явил жалбоподателят, който се е свързал с фирма и казал „Вие ще
изхвърлите ли моите отпадъци?“. В случая жалбоподателят е заявил, че отпадъци
са негови и е предприел действия по отстраняването и почистването им.
Съвкупната преценка на тези обстоятелства водят до извод, че жалбоподателят е
изхвърлил същите.
Противно
на възраженията на жалбоподателя, съдът констатира, че нарушението не е
индивидуализирано по време, място и начин на извършване. Отразено е
местонахождението на отпадъците - гр. Пловдив, на бул. „Мария Луиза“ между № 32
и № 34, непосредствено до павилион № 51 (откъм № 32). Отразен е начинът на
извършване на нарушението, а именно чрез изхвърляне на отпадъците, а за дата
на нарушението следва да се приеме
моментът на установяване на отпадъците.
Районният съд е постановил
валидно, допустимо и правилно решение, постановено при правилно приложение на
материалния закон, преценявайки всички събрани в хода на производството
доказателства, без да игнорира или анализира превратно което и да е от тях,
което настоящата касационна инстанция възприема напълно.
Предвид
гореизложеното, касационната инстанция приема, че не са налице касационни
основания по чл. 348 НПК за отмяна обжалваното решение.
С оглед изхода на
делото и на основание чл. 63д, ал. 3 ЗАНН в полза на ответника по касация следва
да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 80 лева, съответстващо
на чл. 37 от Закона за правната помощ, вр. чл. 27е от Наредбата за заплащането
на правната помощ.
Воден от горното и
на основание чл. 221, ал. 2 АПК, във връзка с чл. 63в от ЗАНН, съдът
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА решение
№ 1318/26.07.2023 г. по НАХД № 2444 по описа за 2023 г. на Районен съд –
Пловдив.
ОСЪЖДА Г.Т. *** сумата
в размер на 80 лева, представляваща направени разноски в касационното
производство.
Решението не
подлежи на обжалване и протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.