Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 08.02.2021 г.
гр.
Стара Загора
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Старозагорският административен съд, в
публично съдебно заседание на четиринадесети януари през две хиляди двадесет и
първа година в състав:
Председател:
ГАЛИНА ДИНКОВА
Членове:
ДАРИНА ДРАГНЕВА
МИХАИЛ РУСЕВ
при
секретаря Ива Атанасова
и с участието на прокурора Нейка Тенева
като
разгледа докладваното от съдия Галина
Динкова КАН дело № 400 по описа за 2020
год, за да се произнесе съобрази следното:
Производството е по реда на чл.208 и сл. от
Административно-процесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл.63, ал.1, изр.
второ от Закона за административните
нарушения и наказания /ЗАНН/.
Образувано е по жалба на Т. Х.М. *** против Решение № 260165
от 09.11.2020г., постановено по АНД № 1859/ 2020 г. по описа на Районен съд -
Стара Загора, с което е потвърдено Наказателно постановление /НП/ № 19-1228-001911
от 06.07.2020г., издадено от Началник група в сектор „Пътна полиция“ към ОД на
МВР – Стара Загора. Жалбоподателят твърди, че не той, а шофьорът на другия
автомобил има вина за настъпването на ПТП, тъй като не бил спрял на знак
„Стоп“. Навежда и оплакване, че АУАН не е бил съставен в негово присъствие.
Иска се обжалваното решение да бъде отменено и да се отмени издаденото
наказателно постановление.
Ответникът по касационната жалба – ОД на МВР Стара Загора не изразява становище по касационната жалба.
Представителят на Окръжна прокуратура – Стара
Загора в съдебно заседание дава заключение за неоснователност на касационната
жалба и предлага съдебното решение като правилно и законосъобразно да бъде
потвърдено.
Касационният състав на съда, след като обсъди
събраните по делото доказателства, наведените от жалбоподателя касационни
основания, доводите и становищата на страните и като извърши на основание
чл.218, ал.2 от АПК служебна проверка на валидността, допустимостта и
съответствието на обжалваното съдебно решение с материалния закон, намира за
установено следното:
Касационната жалба е подадена в законово
установения срок, от надлежна страна, за които съдебният акт се явява
неблагоприятен, с оглед на което е процесуално допустима.
Разгледана по същество, същата е неоснователна.
Производството пред Районен съд – Стара
Загора се е развило по жалба на Т. Х.М.
против Наказателно
постановление № 20-1228-001911 от 06.07.2020г., издадено от Началник група в
Сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР Стара Загора, с
което на Т.М. е наложено административно наказание глоба в
размер на 200 лв., на основание чл. 179, ал. 2, предл.второ от ЗДвП, за
нарушение на чл.23, ал.1 от същия закон. Административнонаказателното
обвинение от фактическа страна се основава на това, че на
06.06.2020г. около 19.00 часа в град Стара Загора, по ул.“Хан Аспарух“ в посока
юг управлява лек автомобил ВАЗ с рег.№ ****, собственост на Д.Л., като на кръстовището
с ул.“Иван Вазов“ не спазва необходимата дистанция с движещия се пред него лек
автомобил Шкода с рег.№ ****, управляван от С.Б., и го блъска в неговата задна
част /броня и врата/. Реализира ПТП с материални щети и по двата автомобила.
Старозагорският районен съд е потвърдил
обжалваното наказателно постановление по съображения за неговата процесуална и
материална законосъобразност. Въззивният съд е приел, че при съставянето на
АУАН и издаването на наказателното постановление не са допуснати съществени
нарушения на регламентираните в ЗАНН процесуални правила и формални изисквания.
Въз основа на събраните по делото писмени и гласни доказателства и приетата за
установена фактическа обстановка съдът е направил извод, че описаното в НП нарушение
и извършването му от санкционираното лице, е доказано по несъмнен и безспорен
начин.
Решението на Старозагорския районен съд е
постановено в съответствие и при правилно приложение на закона.
Съгласно разпоредбата на чл. 179, ал.2 от ЗДвП, на основание на
която е ангажирана административнонаказателната отговорност на касационния
жалбоподател, който поради движение с несъобразена скорост, неспазване на
дистанция или нарушение по ал.1 причини пътно транспортно произшествие, се
наказва с глоба от 200 лв, ако деянието не съставлява престъпление. Описаното в
случая от обективна и субективна страна деяние напълно се субсумира под състава
на цитираната разпоредба и правилно е квалифицирано като нарушение на чл. 23, ал.1 от ЗДвП,
която вменява задължение на водача на ППС да се движи на такова разстояние от
движещото се пред него друго превозно средство, че да може да избегне удряне в
него, когато то намали скоростта или спре рязко. Фактическото обвинение,
повдигнато за това нарушение се потвърждава от събраните в хода на въззивното
съдебно производство гласни и писмени доказателства. При посочените в НП време,
място и начин жалбоподателят Т.М., като водач на описания в НП лек автомобил, е
причинил пътнотранспортно произшествие по смисъла на §6, т.30 от ДР на ЗДвП като застигнал и
ударил движещото се непосредствено пред него и в същата посока МПС, в резултат
от неспазване на дистанция с него. Твърдението на жалбоподателя за различен
механизъм на настъпване на пътно-транспортното произшествие, освен че е
направено за пръв път с касационната жалба, не се подкрепя и от приложените към
административно-наказателната преписка и приети като доказателства по делото
констативен протокол за ПТП и план-схема на ПТП. Касационният състав на съда не може да установява нови фактически положения по
силата на чл. 220 от АПК и по този начин да подменя вътрешното
убеждение на въззивния съд като инстанция по установяване на фактите и
обстоятелствата, включени в предмета на доказване. Правомощията на касационната
инстанция при извършваната от нея проверка се разпростират върху спазването на правилата, свързани със
събирането, проверката и оценката на доказателствата, които са предвидени, за
да изключат произволното формиране на това убеждение. В
случая при формиране на вътрешното
убеждение, фактическите и правните изводи, не са установени порочни действия на
въззивния съд.
Настоящият касационен състав споделя изцяло изложените в
обжалваното съдебно решение мотиви и направени правни изводи за материална и
процесуална законосъобразност на наказателното постановление, поради което
същите, на основание чл.221, ал.2, изр.2
от АПК, не следва да бъдат повтаряни.
С оглед изложеното съдът намира че не са налице
твърдените касационни основания, поради което обжалваното решение като валидно,
допустимо, постановено при спазване на съдопроизводствените правила и в
съответствие със закона, следва да бъде оставено в сила.
Водим от горните мотиви и на основание чл. 221,
ал.2, предл. първо от АПК, Старозагорският административен съд
Р Е
Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 260165 от 09.11.2020г., постановено по АНД № 1859/ 2020 г. по
описа на Районен съд - Стара Загора.
Решението не подлежи на
обжалване и протестиране.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.