Р Е
Ш Е Н
И Е № 260354
гр. Сливен, 08.06.2021 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
СЛИВЕНСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД, граждански
състав в съдебно заседание на седми юни през две хиляди двадесет и първа година,
в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: НИНА
КОРИТАРОВА
при секретаря МАРИАНА ТОДОРОВА,
като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 2428 по описа на съда за 2020
год., за да се произнесе съобрази
следното:
Производството е образувано въз основа на депозирана искова молба от „МИНИ МАРИЦА-ИЗТОК” ЕАД, гр. Раднево, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Раднево, ул. „Георги Димитров” № 13, Обл. Стара Загора, с която са предявени при условията на обективно кумулативно съединяване осъдителни искове с правно основание чл. 228 ЗЗД във вр. с чл. 232, ал. 2 ЗЗД и чл. 92 ЗЗД против П.А.И., ЕГН: ********** ***.
Ищецът твърди, че на 10.11.2017 г. страните били подписали Договор № НС-13-2017 като предметът на договора бил отдаване под наем на 154,00 дка земеделска земя в землището на село Ковачево, община Раднево, представляваща част от ПИ № 101165. Посочва, че на 16.11.2017 г. между страните по договора бил подписан Приемо- предавателен протокол за въвод в поземления имот. Заявява, че с писмо с изх. № ПД-1 1-376 от 13.08.2018 г. бил уведомил ответника, че едностранно прекратява Договор № НС-13-2017 на основание чл. 14 от Договора, тъй като наемната вноска с падеж 30.05.2018 г. не била платена в продължение на повече от 30 дни. Било видно от приложения плик на писмото, което било изпратено на адреса, посочен в Договора от ответника, че същото било останало непотърсено, и било върнато на ищеца на 07.09.2018 г. Съгласно чл. 16 от Договора, облигационното правоотношение било породило действие, считано от 01.10.2017. Твърди, че ответникът бил ползвал поземления имот, предмет на Договор № НС-13-2017, в продължение на 317 дни (от 01.10.2017 г. до 13.08.2018 г.) без да заплати за това наемната цена. Съгласно чл. 4 от Договора годишната наемна цена била 11 976 лева без ДДС или по 32, 81 лева, без ДДС на ден. Следователно, по Договор № НС-13-2017 ответникът бил дължал главница в размер на 10 400, 77 лева. Между страните в чл. 6 било уговорено, че годишната наемна цена се заплаща на равни вноски, два пъти годишно - до 30 май и до 30 септември.
Ищецът моли съдът да осъдите ответника да заплати по втората вноска с падеж 30.09.2018 г. останалата сума от наема, който дължи, която е в размер на 4 412,77 лева. Върху незаплатената главница с падеж 30.09.2018 г. в размер на 4 412, 77 лева, на основание чл. 13 от Договора, за периода на забава ответникът бил дължал и неустойка, която била в размер на законната лихва, изчислена върху стойността на неизпълнението (неплатената в срок наемна цена). Моли съдът да осъди ответника да заплати неустойка поради забава на заплащането на вноската с падеж 30.09.2018 г. в размер на 826, 16 лева - законната лихва върху неизпълнението (неплатената в срок наемна цена) за периода от 01.10.2018 г. до 04.08.2020 г.
Ищицът твърди,
че на 14.11.2017 г. между страните бил подписан Договор № НС-14-2017, като
предметът на договора бил отдаване под наем на 344,100 дка земеделска земя в
землището на село Новоселец, община Нова Загора, представляваща части от ПИ №
000274 и ПИ 000269. Посочва, че на 17.11.2017 г. между страните по договора бил
подписан Приемо-предавателен протокол за въвод в поземления имот. С писмо е
изх. № ПД- 1 1-376 от 13.08.2018 г. ищецът бил уведомил ответника, че
едностранно прекратява Договор № НС-14-2017 на основание чл. 14 от Договора,
тъй като наемната вноска с падеж 30.05.2018 г. не била платена в продължение на
повече от 30 дни. Било видно от приложения плик на писмото, че последното било
изпратено на адреса, посочен в Договора от ответника, като било останало
непотърсено, и било върнато на ищеца на
07.09.2018 г. Съгласно чл. 16 от Договора, облигационното правоотношение било
породило действие, считано от 01.10.2017. Заявява, че ответникът бил ползвал
поземления имот, предмет на Договор № НС-14-2017, в продължение на 317 дни (от
01.10.
Моли съдът да постанови решение, с което да бъде осъден ответника П.А.И., ЕГН: **********, да заплати на ищеца „МИНИ МАРИЦА ИЗТОК” ЕАД, ЕИК *********, гр. Раднево, следните суми:
- 4 412,77 лв. /четири хиляди четиристотин и дванадесет лева и 77 ст./ - главница.
представляваща неизплатена наемна цена на 154 дка земеделска земя по Договор № НС-13-2017 с падеж 30.09.2018 г.;
- 9 856,93 лв. / девет хиляди осемстотин петдесет и шест лева и 93 ст./ - главница.
представляваща неизплатена наемна цена на 344,100 дка земеделска земя по Договор № НС-14-2017 с падеж 30.09.2018 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано датата на подаване на исковата молба в съда, до окончателното изплащане на сумата;
Общо дължимата сума по главниците по Договор № НС-13-2017 и Договор № НС-14-2017: била 14 269,70 лв. /четиринадесет хиляди двеста шестдесет и девет лева и 70 ст./.
Моли съдът да осъди ответника да заплати на ищеца неустойка за периода на забава в размер на законната лихва върху стойността на неизпълнението /неплатените в срок наемни цени/, съгласно раздел IV. Санкции и обезщетения, чл. 13 от Договорите за наем, а именно:
- 826, 16 лв. /осемстотин двадесет и шест лева и 16 ст./ представляваща неустойка за незаплатената в срок вноска с падеж 30.09.2018 г. на стойност 4 412,77 лева по Договор № НС-13-2017 за периода от 01.10.2018 г до 04.08.2020 г.;
- 1 845, 43 лв. /хиляда осемстотин четиридесет и пет лева и 43 ст./
представляваща неустойка за незаплатената в срок вноска с падеж 30.09.2018 г. на стойност 9 856,93 лева по Договор № НС-14-2017 за периода от 01.10.2018 г до 04.08.2020 г.;
Общо дължимата сума по неустойките по неплатените в срок наемни вноски с падеж 30.09.2018 г. по Договор № НС-13-2017 и Договор № НС-14-2017 била 2 671,59 лв. /две хиляди шестстотин седемдесет и един лева и 59 ст./.
Моли на основание чл. 81, във връзка с чл. 78 от ГПК да бъде осъден ответника, да им заплати направените в настоящото производство съдебни и деловодни разноски, включително юрисконсултско възнаграждение.
В срока по чл.131 ГПК отговор е депозиран от особения представител на ответника. Заявява, че предявените искове са допустими, но неоснователни.Следвало да бъде назначена съдебно-икономическа експертиза.
Ищецът изменя
на основание чл. 214 ГПК в рамките на преклузивния срок до края на съдебното
дирене размера на предявения акцесорен иск по чл. 92 ЗЗД, като същият се счита
за увеличен от 826,16 лв. на 828,62 лв., като тази сума, съставлява
претендирана неустойка по Договор НС-13-
РС-Сливен, след като се запозна с доказателствата по делото
и прецени същите поотделно и в тяхната съвкупност, при условията на чл.235 ал.2
от ГПК, намери за установено следното:
На 10.11.2017 г. страните са подписали Договор № НС-13-2017 като предметът на договора е отдаване под наем на 154,00 дка земеделска земя в землището на село Ковачево, община Раднево, представляваща част от ПИ № 101165. На 16.11.2017 г. между страните по договора е подписан Приемо- предавателен протокол за въвод в поземления имот. С писмо с изх. № ПД-1 1-376 от 13.08.2018 г. ищецът е уведомил ответника, че едностранно прекратява Договор № НС-13-2017 на основание чл. 14 от Договора, тъй като наемната вноска с падеж 30.05.2018 г. не била платена в продължение на повече от 30 дни. Видно от приложения плик на писмото, което е изпратено на адреса, посочен в Договора от ответника, че същото е останало непотърсено, и е върнато на ищеца на 07.09.2018 г.
Съгласно чл. 16 от Договора, облигационното правоотношение било породило действие, считано от 01.10.2017. Ответникът е ползвал поземления имот, предмет на Договор № НС-13-2017, в продължение на 317 дни (от 01.10.2017 г. до 13.08.2018 г.) без да заплати за това наемната цена. Съгласно чл. 4 от Договора годишната наемна цена е 11 976 лева без ДДС или по 32, 81 лева, без ДДС на ден. Между страните в чл. 6 е уговорено, че годишната наемна цена се заплаща на равни вноски, два пъти годишно - до 30 май и до 30 септември.
Върху незаплатената главница с падеж 30.09.2018 г., на основание чл. 13 от Договора, за периода на забава ответникът дължи и неустойка, която е в размер на законната лихва, изчислена върху стойността на неизпълнението (неплатената в срок наемна цена).
На 14.11.2017 г. между страните е подписан Договор № НС-14-2017, като предметът на договора е отдаване под наем на 344,100 дка земеделска земя в землището на село Новоселец, община Нова Загора, представляваща части от ПИ № 000274 и ПИ 000269. На 17.11.2017 г. между страните по договора е подписан Приемо-предавателен протокол за въвод в поземления имот. С писмо е изх. № ПД- 1 1-376 от 13.08.2018 г. ищецът е уведомил ответника, че едностранно прекратява Договор № НС-14-2017 на основание чл. 14 от Договора, тъй като наемната вноска с падеж 30.05.2018 г. не е платена в продължение на повече от 30 дни. Видно от приложения плик на писмото, че последното е изпратено на адреса, посочен в Договора от ответника, като е останало непотърсено, и е върнато на ищеца на 07.09.2018 г.
Съгласно чл.
16 от Договора, облигационното правоотношение било породило действие, считано
от 01.10.2017. Ответникът е ползвал поземления имот, предмет на Договор №
НС-14-2017, в продължение на 317 дни (от 01.10.
Съгласно чл. 4 от Договора годишната наемна цена била 26 752 лева без ДДС или по 73,29 лева, без ДДС на ден. Между страните в чл. 6 е уговорено, че годишната наемна цена се заплаща на равни вноски, два пъти годишно - до 30 май и до 30 септември. Върху незаплатената главница с падеж 30.09.2018 г., на основание чл. 13 от Договора, за периода на забава ответникът дължи неустойка, която е в размер на законната лихва върху стойността на неизпълнението (неплатената в срок наемна цена).
Видно от изготвената по делото съдебно-икономическа експертиза остатъчния размер на дължимите суми по фактура № **********/30.09.2018 г. е 4412,77 лв., а по фактура № **********/30.09.2018 г. е 9857,88 лв. Дължимата неустойка върху главницата по първата фактура в размер на законната лихва за забава за периода от 01.10.2018 г. до 06.08.2020 г. /датата на исковата молба/ се равнява на 828,62 лв., дължимата неустойка по втората фактура за същият период се равнява на 1851,09 лв. Общият размер на процесните суми се равнява на 16950,36 лв., като ответникът не е извършил плащане на процесните фактури.
Горната фактическа обстановка се установява от събраните по
делото писмени доказателства.
При така установените по делото факти се налагат следните
изводи:
1. Основателен е и следва да се уважи изцяло главният осъдителен
иск за присъждане на ищеца на незаплатената месечна наемна
вноска по процесните договори за наем.
За да дължи ответникът плащане по договора за наем,
необходимо е да се докаже, че такъв договор между страните е бил сключен, че
същият е действителен и валиден, че наемодателят е изпълнил своето задължение
да предостави на наемателя за временно ползване договорения, в случая – недвижим
имот, както и, че наемателят не е заплатил в срок уговорената и дължима наемна
цена. Според чл.232 ал.2 от ЗЗД, наемателят е длъжен да плаща наемната цена.
По делото се представиха договори за наем, които са
подписани от страните и съдът счита, че са налице всички основания да се
приеме, че договорите са действителни и са породили типичните за този вид
договори и целени от страните правни последици. Впрочем, ответникът не спори по
съществуването и действителността на договора.
Не се представиха доказателства от страна на наемателя, че
е изпълнил задължението си предвидено в чл. 6 от процесните договори за
заплащане на вноска на наемна цена на датата на падежа-30.09.2018 г. Видно от
представените по делото приемо-предавателни протоколи за въвод във владение от
16.11.2017 г. и 17.11.2017 г. наемодателят е изпълнил задължението си и е
предоставил ползването на процесните недвижими имоти на наемателя.
Анализирайки представените по делото документи, съдът
достига до извод, че от сключването на договорите, които имат начална дата на действие
-01.10.2017 г. до 30.09.2022 г. облигационната връзка между страните, не е била
прекратена. Това е така, доколкото не е настъпило нито едно от основанията,
предвидени в договорите, имащи силата на закон за сключилите го лица (чл.20а от ЗЗД), при които действието им може да бъде прекратено. Срокът на договорите –
30.09.2022 г. не е настъпил; взаимно съгласие между страните за прекратяване на
договора не е било постигнато; наемодателят не е упражнил правото си по чл.17,
т. 2 от договорите да прекрати същите без предизвестие, поради забава в
плащането на наемната цена за съответната стопанска година продължила повече от
30 дни след срока по т. 6 от договорите или другите основания за прекратяване
по чл. 17 от договорите също не са се
осъществили.
Видно от уведомлението, изпратено на посочения в
договорите за наем адрес на наемателя и останало непотърсено от него с дата
13.08.2018 г., наемодателят е заявил волята си за едностранното прекратяване на
договорите, на основание чл.14 от същия.
Не се установи ответникът да е преустановил ползването на отдадените под наем
недвижими имоти след тази дата-13.08.2018 г.
При установените по делото факти може да се приеме, че ищецът
е бил изправна страна – предоставил е на ответника необезпокояваното ползване на
отдадените под наем земеделски земи.
В обобщение може да се посочи, че доказателствата сочат, че
облигационната връзка между страните е съществувала до 13.08.2018 г., когато
наемодателят е упражнил правото си едностранно да прекрати договорите поради
неплащане на наемната вноска на падежа от наемателя и, че
дружеството-наемодател е било изправна страна, доколкото, в съгласие с
договореното, е предоставило имота за временно ползване на ответника.
Видно от изготвената по делото съдебно-икономическа
експертиза остатъчния размер на дължимите суми по фактура №
**********/30.09.2018 г. е 4412,77 лв., а по фактура № **********/30.09.2018 г.
е 9857,88 лв.
Сключването на един договор обвързва страните със
задължение за пълно, точно и своевременно изпълнение на уговореното в него. В
случай на неизпълнение, чл.79 ал.1 от ЗЗД, предоставя на изправната страна
правото да избере дали да иска изпълнението, заедно с неустойка за забавата, или
да иска обезщетение, вместо изпълнение.
Ищецът е избрал възможността да иска реално изпълнение на
дължимото парично задължение, заедно с неустойка за забава. Ответникът ще бъде
осъден да заплати на ищеца главницата съставляваща неплатена наемна вноска,
ведно със законната лихва върху нея от датата на подаване на исковата молба-06.08.2020
г. до окончателното изплащане.
С оглед на изложеното предявените главни искове следва да
бъдат уважени като основателни и доказани в пълният им предявен размер след
допуснатото изменение на размера на основание чл. 214 ГПК.
2. Основателна е и акцесорната претенцията за признаване на установено, че ответникът дължи
на ищеца неустойка за забава, като следва да се уважи в пълен размер. Съгласно
чл.92 ал.1 от ЗЗД неустойката
обезпечава изпълнението на задължението и служи като обезщетение за вредите от
неизпълнението, без да е нужно те да се доказват.
По начало е несъмнено, че нарушаването на съществена
договорна уговорка от някоя от страните води до възникване на отговорност за
нея, която може да има различни проявления - предвидени в договора или
произтичащи от общите правила, заложени в ТЗ и ЗЗД, включително възможността на
изправната страна да търси обезщетение под формата на неустойка, както е в
случая. Съществена предпоставка за задействане на механизма на договорната
отговорност е да е налице действително, виновно неизпълнение на едната страна,
на което страната, желаеща да се ползва от защита, да противопостави
изправност.
Тези предпоставки в случая са осъществени. Поведението на
ищеца, като страна по договора, както вече се посочи, е в съгласие с клаузите
на същия и е изправна страна. Ответникът, чието неизпълнение е виновно – не се
установи наличие на основателна причина за неизпълнението – следва да понесе
предвидената в договора санкция, под формата на неустойка, която страните, в
чл. 13 от договорите са предвидили - при
забава в плащането на наемната цена, наемателят дължи неустойка за периода на
забавата в размер на законната лихва върху стойността на неизпълнението
/неплатената в срок сума/.
Наемателят – ответник в производството, не е изпълнил
задължението си да заплати на ищеца-наемодател, уговорена наемна вноска за
стопанската година предвидена в чл. 6 от процесните договори.
С оглед изложеното главните искове за заплащане на наемната
цена по двата договора за наем на недвижим имот се явяват основателни и
доказани и следва да бъдат уважени в пълен размер.
Падежът на това задължение е настъпил на 30.09.2018 г.
Считано от деня, следващ тази дата, изпадналият в забава ответник, според
договореното, дължи неустойка в размер на законната лихва върху неплатената в
срок сума за периода на забавата, който ищецът конкретизира като 01.10.2018 г.
до 04.08.2020 г.
Разглежданите договори за наем, с които се предоставят на
наемателя за земеделско ползване описани поземлени имоти не е търговска сделка
по смисъла на чл.286 ал.1 от ТЗ, доколкото е сключен между търговец и физическо
лице.
Би могло да бъде приложено правилото за намаляване на
неустойката по чл.92 ал.2 от ЗЗД. Ответникът обаче твърди, чрез
особения си представител, не прави възражение за нейната прекомерност. Няма
пречка обаче, ако така уговорената неустойка излиза извън посочените по-горе
присъщи й функции и е уговорена по начин, че създава предпоставки за
неоснователно обогатяване, да се преценя доколко една такава клауза е в синхрон
с моралните принципи и добрите нрави. Ясно е, че противоречието на добрите
нрави е основание за нищожност по чл.26 ал.1
пр.3 от ЗЗД. Следва да се посочи, че
според Тълкувателно решение №1 от 15.06.2010г. на ОСТК на ВКС, не е нищожна
клауза за неустойка, която е уговорена без краен предел или без фиксиран срок,
до който тя може да се начислява, тъй като преценката за накърняване на добрите
нрави поради свръхпрекомерност не може да се направи към момента на сключване
на договора, а нищожността на клаузата следва да се прецени именно към този
момент.
В случая уговорената неустойка е в размера на законната
лихва за всеки ден на забавата, а конкретният й размер към момента на завеждане
на иска се е формирал, защото длъжникът не е изпълнил изцяло поетото договорно
задължение. При все това, размерът на неустойката не е по-голям от дължимата
главница.
При това положение съдът счита, че размерът на неустойката
се е формирал не защото клаузата противоречи на добрите нрави, а защото самият
ответник, неизпълнявайки поетите задължения сам се е поставил в ситуация да
дължи неустойка. Да се приеме обратното означава негласно да се стимулират
некоректните длъжници към неизпълнение, основавайки се на възможността в един
по-късен момент, когато размерът на неустойката е нараснал значително, да се
позоват на нищожност. И в този смисъл не само, че не излиза извън присъщите й
функции, но напротив, така както е уговорена неустойката обезпечава точното
изпълнение на задължението на ответника.
С оглед на изложеното акцесорните искове за неустойка
следва да се уважат в пълния им размер след допуснатото изменение на исковете.
Видно от кредитираната от съда съдебно-икономическа експертиза дължимата неустойка върху главницата по първата фактура в
размер на законната лихва за забава за периода от 01.10.2018 г. до 06.08.2020
г. /датата на исковата молба/ се равнява на 828,62 лв., дължимата неустойка по
втората фактура за същият период се равнява на 1851,09 лв.
На основание чл.78 ал.1 от ГПК, ответникът следва да
заплати на ищеца, сумата от 2015,89 лева., съставляваща сторени по делото
разноски в исковото производство.
Воден от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА, на основание чл. 232, ал. 2 във вр. с
чл. 228 ЗЗД във вр. с чл.79, ал.1 ЗЗД П.А.И., ЕГН: ********** ***., да заплати на „МИНИ МАРИЦА-ИЗТОК” ЕАД-гр. Раднево,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Раднево, обл. Стара
Загора, Община Раднево, ул. „Георги Димитров” № 13,
следните суми:
- сумата от 4
412,77 лв. - главница, представляваща
неизплатена наемна цена на 154 дка земеделска земя по Договор № НС-13-2017 с
падеж 30.09.2018 г.;
- сумата от 9
857,88 лв. – главница, представляваща неизплатена наемна цена на 344,100 дка
земеделска земя по Договор № НС-14-2017 с падеж 30.09.2018 г., ведно със
законната лихва върху главницата, считано датата на подаване на исковата молба
в съда-06.08.2020 г., до окончателното изплащане на сумата;
ОСЪЖДА, на основание чл. 92 ЗЗД
П.А.И., ЕГН: ********** ***., да
заплати на „МИНИ МАРИЦА-ИЗТОК”
ЕАД-гр. Раднево, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
Раднево, обл. Стара Загора, Община Раднево, ул. „Георги Димитров” № 13,
следните суми:
- 828, 62 лв., представляваща неустойка за незаплатената в
срок вноска с падеж 30.09.2018 г. на стойност 4 412,77 лева по Договор №
НС-13-2017 за периода от 01.10.2018 г до 06.08.2020 г.;
- сумата от 1 851,
09 лв., представляваща неустойка за
незаплатената в срок вноска с падеж 30.09.2018 г. на стойност 9 857,88 лева по
Договор № НС-14-2017 за периода от 01.10.2018 г до 06.08.2020 г.;
ОСЪЖДА П.А.И., ЕГН: ********** *** да заплати на „МИНИ
МАРИЦА-ИЗТОК” ЕАД-гр. Раднево, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. Раднево, обл. Стара Загора, Община Раднево, ул. „Георги
Димитров” № 13 сумата от 2015,89 лева, съставляваща сторени в исковото производство
разноски.
Решението може да се обжалва пред ОС-Сливен с въззивна
жалба в двуседмичен срок от датата на получаване на препис от същото.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: