№ 535
гр. Монтана, 31.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – МОНТАНА, ТРЕТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на четиринадесети октомври през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:КАЛИН ИВАНОВ
при участието на секретаря БОРИСЛАВА В. КУЗМАНОВА
като разгледа докладваното от КАЛИН ИВАНОВ Гражданско дело №
20251630101068 по описа за 2025 година
Предявените искове са осъдителни с правно основание:
първоначален по чл. 55, ал.1, предл.1-во от ЗЗД и насрещен с пр.
основание чл. 79, ал.1 от ЗЗД, вр. чл. 240 от ЗЗД, вр. чл. 9 от ЗПК.
П. П. П., ЕГН ********** с постоянен адрес: гр********** е
предявила срещу ответното дружество ,,*********‘‘ЕООД, ЕИК:
**********, със седалище и адрес на управление: гр.********* осъдителен
иск за заплащане на сумата от 1 301,54 лв., платена при изначална
липса на основание по недействителния сключен между страните Договор за
потребителски кредит от 11.06.2024 г.
Претендират се деловодни разноски.
Изпълнена е процедурата по чл. 131 от ГПК, като в законния
едномесечен срок от ответникът чрез пълномощник е постъпил писмен
отговор. На първо място, прави възражение за местна неподсъдност на делото
на РС-Монтана,тъй като ищцата, предвид характера на иска за неоснователно
обогатяване, нямала качеството ,,потребител‘‘ и делото следва да се разглежда
по общата местна подсъдност по реда на чл. 105 от ГПК. Прави се и искане за
съединяване на делото с гр.д.№ 1069/2025г. по описа на РС-Монтана, поради
сходност на страни и предмет на делото.
На следващо място, искът се оспорва, като неоснователен и недоказан,
за което се излагат подробни съображения в отговора в подкрепа на това, че
договорът е действителен, респ. не е налице неоснователно обогатяване
на кредитора, като признава факта на сключен договор за потр. кредит
между страните от 11.06.2024 г.
1
На следващо място,в срока за отговор, ответникът по реда на чл. 211 от
ГПК предявява насрещен иск с петитум: П. П. да бъде осъдена да заплати на
,,**** сумата от 1 500,03 лв., представляваща падежирала и неплатена
главница по договора за потребителски кредит от 11.06.2024 г. Прави се
искане за допускане на съдебно-счетоводна експертиза по делото с конкретно
поставени задачи към вещото лице.
Препис от насрещния иск е връчен на П. П. чрез
пълномощника й, като е подаден писмен отговор, в който насрещната искова
претенция се оспорва в цялост, като неоснователна и недоказана. Не се
оспорва, че г-жа П. е получила сумата от 4 000 лв. по кредита, както и че
вземането не е погасено от нея, предвид което съдът намира, че е
безпредметно да се назначава заявената в насрещния иск ССЧЕ. На следващо
място обаче се оспорва основанието на вземането, като се излагат пространни
съображенията за недействителността на процесния Договор за потребителски
кредит.
Съдът, на базата на извършената служебна проверка, намира следното:
Съдът намира,че искането за местна неподсъдност на делото на
РС- Монтана е неоснователно- ищцата има качеството ,,потребител‘‘ по
смисъла на ЗЗП в по-широк смисъл, макар и искът да е осъдителен за
неоснователно обогатяване, тъй като вземането й е по договор, който тя
е сключила като потребител и който твърди, че е недействителен.
На следващо място, не е налице основание за приложението на чл. 213
от ГПК и за съединяване на настоящото дело с гр.д.№ 1069/2025 г. по описа на
РС-Монтана. Всяко от двете има, макар и между същите страни има различно
основание на иска- различен сключен макар и между същите страни Договор
за кредит с различна фактическа обстановка и вземане. Освен това гр.д.
№ 1069/2025 г. е разпределено на друг съдебен състав, който може да
има различно становище по иска от настоящия състав, както и
обединяване на двете дела ще доведе до изключително затрудняване и
утежняване на делото, предвид което съдът намира, че не следва двете дела да
бъдат съединявани за разглеждане в едно исково производство.
Съдът, на основание чл. 235, ал.2, вр. с чл.12 от ГПК, въз основа на
закона и на събраните по делото доказателства, намира за установено
следното:
Предявените искове са допустими за разглеждане, като предявени от и
срещу надлежна страна в производсвото, в установения срок.
Разгледани по същество: първоначалният иск е основателен, а
насрещният- неоснователен.
Доказателствата по делото са писмени.
Безспорно е по делото възникналото между страните облигационно
правоотношение по договор за потребителски кредит от 11.06.2024 г., сключен
2
при следните параметри на кредита:
Размер на заема- 2 700 лв.;
ГЛП-40,15%;
ГПР-48,44%;
Срок на кредита- 720 дни;
-Брой вноски- 24 месечни вноски;
-Общо за връщане по кредита-5 219,76 лв.
Съгласно чл. 3, ал.1 от процесния договор за потребителски кредит,
кредитополучателят е следвало в срок до 5 дни от сключването му да
предостави на Кредитора едно от следните обезпечения: Банкова гаранция или
чрез 2 физически лица, които да отговарят на определени условия. Съгласно
чл. 3, ал.2 от Договора, ако не изпълни задължението си за обезпечение,
длъжникът ще дължи на кредитора неустойка в размер на 1 805,76 лв.
Съдът намира неустоечната клауза за нищожна съгласно чл. 26, ал.1,
предл.1-во от ЗЗД. Същата излиза извън присъщите на неустойката
обезпечителна, обезщетителна и санкционна функция и представлява т.нар.
,,скрита лихва‘‘, чиято единствена цел е неправомерно оскъпяване на кредита,
още повече, че от непредставянето на обезпечението за кредитора не
произтичат каквито и да било вреди. Индиция за това е,че е договорено
вземането за неустойка да се плаща разсрочено заедно с месечните
погасителни вноски.
Предвид горното, съдът намира, че в процесния договор за
потребителски кредит некоректно е посочен размерът на ГПР от 48,44%, като
не е включено вземането за неустойка и потребителят е бил въведен в
заблуждение. Предвид посоченото, размерът на ГПР заедно с вземането за
неустойка и който е реалният размер на ГПР надвишава допустимият размер
съгласно чл. 19, ал.4 от ЗПК от петкратният размер на законната лихва, което
води и до недействителност на целия договор за кредит съгласно чл. 22 от
ЗПК, предвид което и на осн. чл. 23 от ЗПК потребителят дължи само
,,чистата‘‘стойност на кредита- главницата, която в случая е 2 700 лв.
Видно е от представените към исковата молба 3 бр. преводни
нареждания е, че ищцата е заплатила по кредита на ответното дружество общо
4 001,54 лв., предвид което без правно основание е надплатила над главницата
сумата от 1 301,54 лв.
Съгласно чл. 55, ал.1, предл. 1-во от ЗЗД, който е получил нещо без
основание е длъжен да го върне. В процесния случай безспорно се установи,
че по недействителния договор за кредит ответното дружество без правно
основание е получило посочената сума от 1 301,54 лв. и е длъжно да я върне
на кредитополучателя.
Що се касае до насрещния иск, той касае вземане по съвсем друго
правоотношение по друг договор за кредит- договора за потребителски
кредит № 514183/31.10.2024 г. , макар и между същите страни, основанието е
различно, предвид което съдът не намира, че може да стане прихващане с
двете вземания, поради което иска е неоснователен.
3
Така мотивиран, съдът намира, че първоначалният осъдителен иск- за
неоснователно обогатяване, като изцяло основателен и доказан, следва да се
уважи, а насрещният осъдителен иск- да се отхвърли изцяло, като
неоснователен и недоказан.
При този изход на делото, съгласно чл. 78, ал.1 от ГПК, в полза на
ищцата П. следва да й се заплатят в цялост сторените от нея деловодни
разноски от 50 лв.- внесена държавна такса.
На осн. чл. 38, ал.2 от ЗАДв. на адв. Г., осъществил безплатно
процесуално представителство на ищцата следва да се заплати в цялост
заявеният от него адв. хонорар от 516,12 лв., отговарящ на минималния
размер по Наредбата.
Водим от горното, съдът, на основание чл.235, ал.2 от ГПК, вр. чл. чл.
55, ал.1, предл.1-во от ЗЗД
РЕШИ:
ОСЪЖДА ,,*********‘‘ЕООД, ЕИК: **********, със седалище и
адрес на управление: гр.********* ДА ЗАПЛАТИ на П. П. П., ЕГН
********** с постоянен адрес: гр********** сумата от 1 301,54 лв.,
платена при изначална липса на основание по недействителния сключен
между страните Договор за потребителски кредит от 11.06.2024 г.
ОТХВЪРЛЯ като неоснователен и недоказан предявеният от
,,*********‘‘ЕООД, ЕИК: **********, със седалище и адрес на управление:
гр.********* срещу П. П. П., ЕГН ********** с постоянен адрес:
гр********** насрещен осъдителен иск с правно основание чл. 79, ал.1 от
ЗЗД, вр. чл. 240 от ЗЗД, вр. чл. 9 от ЗПК за сумата от 1 500,03 лв.,
представляваща падежирала и неплатена главница по договора за
потребителски кредит № 514183/31.10.2024 г.
ОСЪЖДА на осн. чл.78, ал.1 от ГПК ,,*********‘‘ЕООД, ЕИК:
**********, със седалище и адрес на управление: гр.********* ДА
ЗАПЛАТИ на П. П. П., ЕГН ********** с постоянен адрес: гр**********
сумата от 50 лв.- платена държавна такса.
ОСЪЖДА на осн. чл. 38, ал.2 от ЗАДв. ,,*********‘‘ЕООД, ЕИК:
**********, със седалище и адрес на управление: гр.********* ДА
ЗАПЛАТИ на адвокат Д. Г., вписан в АК-Ловеч с № **********, служебен
адрес: гр.Троян, ул.,,Захари Стоянов‘‘ № 4, офис № 30 адвокатско
4
възнаграждение от 516,12 лв. с ДДС за оказана безплатна адвокатска защита
на ищцата.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд- Монтана
в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Монтана: _______________________
5