Мотиви към Пр.№ 1088/15.11.2011г. по НЧХД № 376/2010г.:

 

          Делото е образувано по тьжба на Т.Т. ***, с която против подс.П.А.П. *** е предявено обвинение за две престъпления по чл.148, ал.2, вр.ал.1, т.3, вр.чл.147,ал.1 от НК и едно престъпление по чл.148, ал.2, вр.ал.1, т.1 и т.3, вр.чл.147,ал.1 от НК.

          По делото са приети за сьвместно разглеждане с тьжбата и предявените три граждански иска от тъжителя за заплащане на обезщетения за причинени на Т.Т. неимуществени вреди от подс.П.П. в размер на по 7000/седем хиляди/лв., ведно със законната лихва от деня на извьршване на всяко от трите инкриминирани деяния, посочени в тъжбата, до окончателното изплащане на сумите, като за деянието в края на мес.10.2009г. е уточнен от тъжителя деня, от които се претендира законната лихва- 01.11.2009г.  Т.Т. е конституиран като граждански ищец в процеса с повереник-адвокат.

          При първото разглеждане на делото от друг състав на ЯРС, съдията-докладчик е приел с определение на 01.11.2010г., че две от деянията описани в окончателно уточнената тъжба, с дати 05.09.2009г. и 07.09.2009г., представляват престъпления от общ характер и е прекратил съдебното производство по тези две обвинения, както и по предявените два гр.иска, касаещи тези деяния, според чл.88,ал.3 от НПК, и е изпратил материалите на съответния прокурор. Съдебното производство е продължило само по предявеното обвинение по чл.148, ал.2, вр.ал.1, т.1 и т.3, вр.чл.147,ал.1 от НК за деянието описано в тъжбата в края на мес.10.2009г. и досежно предявения гр.иск за заплащане от подсъдимия на обезщетение за причинени на тъжителя неимуществени вреди в размер на 7000лв., ведно със законната лихва от 01.11.2009г.

          Тъж. Т.Т. ***. с повереника си и пледира подсъдимия да бъде признат за виновен по предявеното обвинение, т.к. от събраните по делото гласни и писмени доказателства се установява, че П.П. е приписал на тъжителя извършването на две престъпления по чл.330,ал.1 и 116,ал.1,т.6 от НК в края на мес.10.2009г. в с.Хаджидимитрово,обл.Ямбол. Прави се искане за налагане на наказание около средния размер предвиден в закона и уважаване на гр.иск в пълен размер като основателен и доказан.

Подс.П.П. редовно призован се яви лично в с.з. с упълномощен адвокат. Дава обяснения, в които сочи, че не е бил в края на мес.10.2009г. в с.Хаджидимитрово,обл.Ямбол и не е приписвал на тъжителя извършването на посочените в тъжбата престъпления. Чрез адвоката си пледира, че при уточняване на предявеното обвинение против подс.П.П. е допуснато съществено процесуално нарушение, т.к. против подсъдимия не е било предявено обвинение за извършено престъпление в края на мес.10.2009г. В пледоарията си защитата сочи, че не са налице категорични доказателства, че в края на посочения месец през 2009г. е извършено престъпление от П.П., визират се противоречия в показанията на очевидците, които са били на улицата пред дома на П.П. ***. Навеждат се доводи, че подс.П.П. не е бил в селото, а се е грижил за болния си тъст в гр.Ловеч. Прави се искане за отхвърляне на гр.иск като неоснователен и недоказан.

 

Сьдьт, за да постанови присьдата си приема за установена следната фактическа обстановка:

 

Тъжителят Т.Т. *** и подс.П.П. *** са роднини и са в лоши отношения от 2004г. по повод на твърдения на подсъдимия и подадени жалби против Т.Т., че тъжителят извършвал незаконна дейност. През мес.09.2009г. подс.П.П. твърдял, че е бил заплашван с оръжие от тъжителя и е запалил комбайна на П., който работел като земеделски производител и обработвал земеделски земи в землището на с.Хаджидимитрово,обл.Ямбол.

В края на мес.10.2009г. подс.П.П. отивал до дома на майка си св.Р.Д. ***, като минал покрай дома на св.П.П., който се намирал на същата улица, и пред който П. в компанията на свидетелите Б.Б., В.С. и баща си- св.П.П.- сменял гумите на автомобила си. Минавайки покрай свидетелите подсъдимият казал, че тъж.Т.Т. е запалил комбайна на П.П. и се е опитал да убие П. с оръжие. Свидетелите се спогледали, защото познавали подсъдимия и тъжителя, след което започнали да коментират казаното от П.П., който преди това подал жалба против Т.Т., че е заплашван с оръжие от тъжителя. По-късно тъж.Т.Т., който работел като полицейски служител в РУП”Тунджа”- гр.Ямбол, разбрал за думите казани по негов адрес от подсъдимия и решил да потърси правата си в съда.

С постановление за спиране на наказателно производство от 01.09.2008г., ЯРП е спряла наказателното производство по Д.П.№117/2008г. по описа на РУП”Тунджа”-гр.Ямбол срещу неизвестен извършител, за това, че от 1,00ч. до 01,30ч. на 23.06.2008г. в с.Хаджидимитрово,обл.Ямбол на ул.В.Левски № 12 е запалил комбайн”Клас Доминатор”№85, с рег.№СН 01465 на стойност около 20 000лв., собственост на „Рали-93-П.П.”ООД – престъпление по чл.330,ал.1 от НК. По това дело като свидетелите са разпитани подс.П.П. и тъж.Т.Т..

Подс.П.П. е неосъждан и не е освобождаван по реда на чл.78а от НК.

Изложената фактическа обстановка сьдьт приема за установена отчасти от обясненията на подс.П.П., отчасти от показанията на свидетелите Р.Д., Б.Б., П.П., Р.П., С. М., П.П., М.Д., В. И.,  и изцяло от показанията на свидетелите В.С., Т.Х. и Б. Б., които са логични, последователни и безпротиворечиви.

Съдът заличи от списъка на свидетелите всички останали свидетели по делото, т.к. техните показания касаят прекратената част от наказателното производство. Не бе допусната до разпит като свидетел съпругата на подс.П.П.- В. П., защото тя присъства при разпита на всички свидетели, включително при констатиране на противоречия с техни показания, дадени пред друг състав на ЯРС.

Сьдьт изцяло кредитира показанията на свидетелите Т.Х. и Б.Б., т.к. добросъвестно са изложили пред съда всички факти, имащи отношение към здравословното състояние на тъжителя, преди и след осъществяване на процесното инкриминирано деяние, както и показанията на св.В.С., очевидец на действията и думите на подс.П.П. в края на мес.10.2009г. в с.Хаджидимитрово,обл.Ямбол. Показанията на тези свидетели изцяло кореспондират с приложените по делото писмени доказателства, имащи отношение към здравословното състояние на тъжителя – всички медицински документи на името на тъж.Т.Т., приети и прочетени от съда на основание чл.283 от НПК, както и с показанията на другите очевидци на инкриминираната дейност на подс.П.П.. Св.В.С. не е в лоши отношения с подс.П.П. и по делото не се установи да е заинтересован пряко или косвено от изхода на делото. Според съда той добросъвестно е изложил всички факти и обстоятелства във връзка с поведението на подс.П.П. пред дома на св.Пл.П., поради което може да се даде вяра на неговите показания. Показанията на този свидетел кореспондират и с показанията на св.М.Д., който убедително заяви пред съда, че е работил с подс.П.П. *** до края на мес.10.2009г. и началото на мес.11.2009г.

Съдът не кредитира онази част от обясненията на подс.П.П., в които се сочи, че не е бил в края на мес.10.2009г. в с.Хаджидимитрово и не е разпространявал клеветнически твърдения на публично място за тъжителя. В тази част обясненията на подсъдимия се опровергават от кредитираната част от показанията на свидетелите  Б.Б., Пл.П., В.С. и П.П., които са чули лично, че на Т.Т. се приписва извършването на две престъпления от общ характер. От кредитираната част на показанията на св.М.Д. също се установява, че подс.П.П. е работил до края на мес.10.2009г. в с.Хаджидимитрово, като Д. е помагал на подсъдимия в земеделската работа. Обясненията на подс.П.П. в посочената част се подкрепят единствено от показанията на неговите близки, които са заинтересовани от изхода на делото. Налице е съществено противоречие и между показанията на роднините на П. и показанията на Б.Б., Пл.П., В.С. и П.П., относно местонахождението на П.П. в края на мес.10.2009г., като съда дава вяра на показанията на очевидците на инцидента, които навеждат извода, че П. ***.Чинтулов и е казал, че тъжителят е запалил комбайната му и го е заплашвал и опитал да го убива с оръжие.

В останалата част съдът кредитира обясненията на подс.П.П., защото същите кореспондират с кредитирания от решаващия съд доказателствен материал.   

Съдът не приема за достоверни онази част от показанията на роднините на подс.П.П., а именно показанията на свидетелите Р.Д., Р.П. и показанията на Ст.М. и В.И., в които се сочи, че в края на мес.10.2009г. подс.П. ***. Твърденията на св.Р.Д./майка на подсъдимия/, че сина й не е бил в селото от 15.10.2009г. до 15.11.2009г., на Р.П., че е завел баба си на 15.10.2009г. в гр.Сливен и на съседката на подс.П.-св.Ст.М., че на 15.10.2009г. на П. са съобщили, че тъста му е зле и той и съпругата му заминали за гр.Ловеч се опровергават от показанията на свидетелите Б.Б., Пл.П., В.С. и П.П., които са видели подс.П. в края на мес.10.2009г. в с.Хаджидимитрово,обл.Ямбол и са чули лично от него, че Т.Т. е извършил две престъпления от общ характер. В тази връзка са и показанията на св.М.Д., свидетел посочен от подс.П.П., че двамата с подсъдимия са работили до края на мес.10.2009г. и мес.11.2009г. От друга страна св.Р.П. заяви при възобновяване на неговия разпит, че на 15.10.2009г. е завел св.Р.Д. ***, а е разбрал от чичо си/подс.П.П./ „…на предния или по-предния ден”, след като се е видял с него, че П.П. и съпругата му ще заминават за гр.Ловеч, т.к. бащата на В. П. е болен, а св.Р.Д. заяви, че са разбрали, че тъста на П.П. е болен на 15.10.2009г., включително и св.Р.П.. В тази връзка са и показанията на св.Ст.М., която също заяви, че на 15.10.2009г. за пръв път на подс.П.П. и съпругата му е съобщено, че тъста на П. е зле и тогава П.П. се е обадил на племенника си, че трябва да доведе св.Р.Д. ***. Тази свидетелка дори заяви, че сем.Петрови са тръгнали за гр.Ловеч на 14 или 15.10.2009г., при условие, че малко преди това в разпита си сочи, че разговорът за болния тъст на подс.П.П. е воден на 15.10.2009г. Противоречието в показанията на близките на подс.П.П. и показанията на св.Ст.М. поставят под сериозно съмнение достоверността на твърденията им, че подс.П.П. не е бил в края на мес.10.2009г. в с.Хаджидимитрово,обл.Ямбол. Показанията на св.В.И. се оборват от показанията на незаинтересования от изхода на делото св.М.Д., който убедително заяви, че е работил с подсъдимия до края на мес.10.2009г., т.е. подс.П.П. ***. Следва също да се отчете близката родствена връзка и приятелство, което съществува между подсъдимия и свидетелите Р.Д., Р.П., Ст.Маринова, както и тяхната заинтересованост от изхода на делото. Св.В.И. заяви пред съда, че е работил при подс.П.П. *** потвърди, че св.В.И. е работил само докато засеят нивите обработвани от П. ***, след което Д. е продължил да работи при П., включително и през мес.11.2009г.

В останалата част съдът кредитира показанията на свидетелите  Р.Д., Р.П., Ст.Маринова и В.И., т.к. същите кореспондират с кредитираните от съда гласни и писмени доказателства, събрани в хода на съдебното следствие.

Съдът не кредитира онази част от показанията на св.Б.Б. дадени пред друг състав на съда/л.91 от делото, прочетени поради констатирани съществени противоречия с показанията депозирани пред настоящия съдебен състав/, в които не се сочи подс.П.П. да е заявявал, че тъж.Т.Т. е запалил комбайна на П. и се е опитвал да го убива с оръжие, т.к. в с.з. свидетелят заяви, че не е бил разпитван подробно за тези обстоятелства. Показанията на св.Б. дадени при повторното разглеждане на делото кореспондират с кредитираните от съда показания на другите очевидци на действията и думите на подс.П.П. *** – В.С., Пл.П. и П.П./баща на Пл.П./. В тази връзка са и медицинските документи, касаещи здравословното състояние на тъжителя, както и показанията на св.М.Д., от които се установява, че подс.П.П. е бил в края на мес.10.2009г. в с.Хаджидимитрово,обл.Ямбол.

Съдът не приема за достоверни онази част от показанията на св.Пл.П., дадени пред решаващия съд, в които не се сочи, подс.П.П. да е казал, че тъж.Т.Т. го е заплашвал да го убива с оръжие/л.204-л.205 от делото/, т.к. съдът прочете показанията на свидетеля, касаещи това обстоятелство, дадени пред друг състав на съда/л.90 от делото/, поради констатирани съществени противоречия между тези гласни доказателства, като от прочетените показания се установи, че подс.П.П. е заявил публично на улицата, че е бил заплашван с оръжие от тъж.Т.Т.. В тази връзка са и показанията на другите очевидци на действията на подс.П.П. -  В.С., Б.Б. и П.П./баща на Пл.П./, както и показанията на св.М.Д., от които се установява, че подс.П.П. е бил в края на мес.10.2009г. в с.Хаджидимитрово, поради което съдът дава вяра на прочетените показания. Св.Пл.П. заяви, че противоречието в показанията му се дължи й на изминалия период от време от деня на инцидента, което е вярно, имайки предвид, че са изтекли почти година и половина от инкириминирания месец на 2009г..

Съдът не кредитира онази част от показанията на св.П.П./баща на св.Пл.П./, дадени пред друг състав на съда на 11.10.2010г./л.155 от делото/, прочетени поради констатирани съществени противоречия с показанията депозирани пред решаващия съд, относно това тъжителят бил ли е до автомобила на св.Пл.П. при произнасянето на клеветата от подс.П.П., т.к. в тази част категорично е установено от показанията на свидетелите Б.Б., Пл.П. и В.С., че пострадалият не е бил на местопрестъплението. Поради това съдът дава вяра на показанията на св.П.П., дадени пред настоящия съдебен състав, а и самият свидетел заяви, че се е объркал поради създаденото напрежение при първото разглеждане на делото, което съдът приема, имайки предвид и напредналата възраст на този свидетел. От прочетените показания и показанията депозирани пред настоящия съдебен състав се установяват обстоятелствата посочени в тъжбата, касаещи изречената от подс.П.П. клевета.

В останалата част съдът приема за достоверни показанията на свидетелите Б.Б., Пл.П. и П.П., т.к. същите кореспондират с показанията на свидетелите В.С. ***Д., които не са заинтересовани от изхода на делото, както и с кредитираните от съда писмени доказателства.

Съдът не приема за достоверни онази част от показанията на св.М.Д., дадени пред настоящия съдебен състав, в които се сочи, че е работил при подс.П.П. през 2010г., т.к. в показанията си пред друг състав на съда/л.93, л.155, л.173 от делото, прочетени поради констатирани съществени противоречия, касаещи визираните факти/ е заявил, че е работил през мес.10.2009г. и няколко дни от мес.11.2009г. с подс.П.П. ***. Съдът дава вяра на показанията на св.Д. дадени пред друг състав на съда, като по-късно след запознаване с гражданските договори сключени през 2009г. между свидетеля и неговата фирма, както и разходните касови ордери/РКО/ и отчета на работното време за мес.08.2009г., М.Д. заяви, че е работил през 2009г. за подсъдимия. Св.М.Д., който не е заинтересован от изхода на делото, посочен като свидетел от подс.П. при първото разглеждане на делото, заяви категорично пред настоящия съдебен състав, че е работил за подс.П.П. до края на мес.10.2009г. и няколко дни през мес.11.2009г. Съдът дава вяра на показанията на св.М.Д. депозирани и пред решаващия съд, относно визирания период, през който е работил за подс.П.П., т.к. същият няма неуредени финансови отношения с П. и показанията му кореспондират не само с представените писмени доказателства от защитата, а и с показанията на свидетелите Б.Б., Пл.П., В.С. и П.П.. От представените писмени доказателства от защитата не е се установява, че св.М.Д. не е работил за подс.П.П. след 15.10.2009г., напротив следва да се приемат за достоверни показанията на св.Д., т.к. същият не познава тъжителя и е в добри отношения с подсъдимия.

В останалата част съдът кредитира показанията на св.М.Д., защото неговите гласни доказателствени средства кореспондират с приетите и кредитирани от съда доказателствени материали.

Фактическата обстановка се установява и от приетите от съда и прочетени в с.з. на основание чл.283 от НПК писмени доказателства – преписка Ж-6301/01.10.2009г. на Дирекция „КИАД”- МВР-София, Д.П.№117/2008г., справка за съдимост на подс.П.П., здравна книжка на тъж.Т.Т., жалби на подс.П.П., договор за наем на земеделска земя, констативни протоколи, граждански договори, сключени между фирмата на подс.П.П. и св.М.Д., РКО и отчет на работното време, болничен и амбулаторен лист на подс.П.П., като останалите писмени доказателства и СД с аудио запис бяха изключени от доказателствения материал, т.к. са неотносими към предмета на делото. От посочената преписка, жалби на П.П. и ДП се установи, че спрямо тъж.Т.Т. е извършена проверка относно подадени жалби от подс.П.П., което е влошило отношенията между двамата, че комбайна на подсъдимия е бил опожарен и е водено разследване срещу неизвестен извършител, което е спряно. От договора за наем на земеделска земя, констативни протоколи, граждански договори, РКО и отчет на работното време се установи, че подс.П.П. е земеделски производител, че св.М.Д. е работил за неговата фирма. От медицинските документи, касаещи здравословното състояние на подсъдимия и тъжителя е видно, че подсъдимия има сърдечносъдово заболяване, че тъжителят е започнал да страда от хипертония след започване на проверките срещу него по жалбите на подс.П., като състоянието му се е влошило след изречената клевета. От справката за съдимост се установява, че подс.П.П. не е осъждан и не е освобождаван от наказателна отговорност с налагане на административно наказание по реда на чл.78а от НК.   

    

От така изложената фактическа обстановка сьдьт прави следните правни изводи:

 

Подс.П.П. е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл.148,ал.2,вр.ал.1,т.1,вр.чл.147,ал.1 от НК, т.к. в края на мес.10.2009г., в с.Хаджидимитрово,обл.Ямбол, пред дома на П.П. *** Чинтулов, публично е приписал престъпления на Т.Т. ***, че е запалил комбайна на П.П. и се е опитал да го убие с оръжие.

От обективна страна предмет на престъпно посегателство са доброто име и обществената оценка за тъж.Т.Т., неговата чест. Изпълнителното деяние е осьществено от подсъдимия чрез устно изявление на публично място, пред повече от две лица, с което изявление на тъж.Т.Т. е приписано извършването на две престъпления, по чл.330,ал.1 и по чл.116,ал.1,т.6 от НК/палеж и опит за убийство/, като съдържанието на изявлението е възприето от свидетелите Б.Б., Пл.П., В.С. и П.П..  При тази форма на клевета деецът твърди пред трето лице или лица, както е в процесния случай, че пострадалият е извършил конкретни престъпления, които той в действителност не е извършил. Видно от материалите по делото на подсъдимия е било ясно, че тъжителят не е запалил комбайна му и не е правил опит да го убива с оръжие, т.к. няма влезли в сила присъди, които да доказват тези твърдения и в хода на съдебното следствие по настоящото дело тези твърдения не бяха доказани с гласни, писмени или веществени доказателствени средства.  Въпреки това, поради лошите отношения с тъжителя подс.П.П. публично е уличил Т.Т. в извършването на посочените престъпления, макар да е знаел, че това не е вярно. В случая не е нужно да бъде посочен точно текста от НК, по който се твърди, че едно лице е извършило престъпление/престъпления/. Достатъчно е, за да бъде приписано престъпление да бъдат очертани съответните, характерните признаци от състава на деянието от обективна и субективна страна, дори без да се използва юридическа терминология, както е в процесния казус. Уличаването може да не е пряко, а косвено, и не само с пряк, но и с косвен умисъл или сочените обстоятелства да са предадени на третото лице/лица/, дори и като слух или съмнение, но това винаги рефлектира негативно върху честта на жертвата на престъплението. В този смисъл е и съдебната практика на Върховния касационен съд - Реш.№ 429/27.09.1997г. по Н.Д.№226/1996г. на І н.о. на ВКС на Р.България и Реш.№51/19.02.1980г. по Н.Д.№26/1980г. на ІІ н.о. на ВКС на Р.България. Поради това твърденията, че дадено лице е извършило престъпление /престъпления/, винаги се отразява отрицателно, негативно на доброто име на този, за когото се твърди, че е извършил престъпление. В случая тъжителят е приел доста болезнено уличаването си, имал е сериозни и основателни притеснения за реакцията на обществото, в което живее спрямо неговата личност, изхождайки и от факта, че е полицейски служител. Клеветата като резултатно престъпление е окончателно довършена, когато свидетелите-очевидци на действията на подс.П.П. са чули и възприели думите на подсъдимия, като не е необходимо свидетелите да са повярвали на дееца или да са настъпили някакви други негативни последици за пострадалия. Видно от доказателствените материали деянието е осъществено в отсъствието на пострадалия, който е научил по-късно, че го уличават в извършване на престъпления против личността на подс.П.П. и против имущество на неговата фирма.

Извършеното от П.П. инкриминирано деяние е квалифициран сьстав на престъплението ”клевета” /съобразно визираната по-горе правната квалификация/, т.к. инкриминираното деяние е осъществено публично, на улицата, т.е. клеветата е изречена на общодостъпно място, където е имало повече от две лица, които са възприели непосредствено клеветническите твърдения. Решаващият съд, с оглед изложеното, след като установи, че подсъдимият при волеизявлението си не е наклеветил тъжителя, в качеството на длъжностно лице по повод изпълнението на службата на Т.Т. като полицейски служител, съобразно квалификацията на престъплението приета от съда, призна подс.П.П. за невиновен по предявеното му обвинение по чл.148,ал.2,вр.ал.1,т.3,вр.чл.147,ал.1 от НК и го оправда по това обвинение. Свидетелите-очевидци не посочиха, че в качеството си на длъжностно лице-полицай тъж.Т.Т. е бил уличен в извършването на процесните престъпления, но същите заявиха категорично, че са разбрали, че думите на подс.П.П. са изречени по адрес на пострадалия Т.Т..

В хода на съдебното следствие не се установи подсъдимият да е имал съучастници при извършване на деянието - сьизвьршители, подбудители, помагачи.

От субективна страна инкриминираното деяние е осьществено с пряк умисьл. Подс.П.П. е съзнавал всички елементи от визирания квалифициран състав на клеветата. Съзнавал е, че посочените от него обстоятелства, с които на пострадалия се приписват престъпления са неверни, унизителни за честта на Т.Т., че ще се възприемат от лицата, който са били на улицата, покрай които той е минавал. Съзнавал е общественоопасния характер на деянието и е целял настъпването на престъпните последици - накърняване на доброто име и честта на тъжителя пред други лица, пред обществото. П.П. е бил мотивиран да извърши престъплението воден от своето разбиране за справедливост. В хода на съдебното следствие не се събраха доказателства, от които може да се направи обоснован, несъмнен и категоричен извод, че подсъдимият не е знаел, че извършените от него действия се квалифицират като престъпление по НК. Не е налице разпоредбата на чл.14,ал.1 от НК, още повече, че П.П. е знаел, че няма никакви доказателства, че пострадалия е запалил комбайна му и го е заплашвал да го убие с оръжие, но въпреки това му е приписал тези две престъпления.

В този смисъл сьдьт изцяло приема фактическата аргументация и правните изводи на повереника на тъжителя досежно обекта, субекта, обективната и субективната страна на деянието и не приема обясненията и доводите на защитата, че подс.П.П. не е извършил престъплението. В тази връзка съдът не споделя становището на защитата, че не следва да се кредитират показанията на свидетелите-очевидци на действията на подс.П.П. ***, както и показанията на св.М.Д. и Б.Божилов. Съдът е изложил подробни мотиви защо кретидира показанията на тези свидетели, като следва да се отбележи само, че в кредитираната им част показанията на свидетелите Б.Б., Пл.П., П.П. и В.С. изцяло кореспондират помежду си и от тези гласни доказателствени средства категорично се установи, че подс.П.П. ***, а и е приписал на тъжителя извършването на две престъпления от общ характер, като всички свидетели са обяснили на какво се дължи противоречието в показанията им, които обяснения съдът прие за достоверни. От показанията на св.М.Д., който още при първото разглеждане на делото е заявил, че е работил и през мес.10.2009г. с подс.П.П. се установи, че П.П. е бил в края на мес.10.2009г. в процесното село. Съдът кредитира и показанията на св.Б.Божилов, защото същите кореспондират с приложените по делото медицински документи на тъж.Т.Т.. От посочените документи се установи, че Т.Т. е започнал да има здравословни проблеми след възникването на конфликта с подс.П.П., по повод на подадени жалби против тъжителя, както й след изричането на процесната клевета по адрес на Т.Т.. Съдът не прие за достоверни показанията на свидетелите на защитата, след като установи противоречия в същите, както и заинтересованост на тези свидетели от изхода на делото поради близката си родствена връзка и приятелство с подс.П.П.. Съдът не прие и доводите на защитата за допуснати съществени процесуални нарушения от другия състав на съда при приемането на уточненията по предявеното с тъжбата обвинение против подс.П.П., т.к. още с първоначалната тъжба Т.Т. е посочил, че е имало приписване на престъпления от страна на подсъдимия на Т.Т. ***/ст.4 на делото/, макар това обвинение да не е било конкретизирано. След дадените от ЯРС указания тъж.Т.Т. е конкретизирал това свое обвинение от фактическа страна, като с приемането на така конкретизираната тъжба от другия състав на съда/л.56 и л.58 от делото/ не е допуснато нарушение на НПК и не е нарушено правото на защита на подс.П.П.. В тази насока е и протоколното определение на ЯРС от с.з. на 31.05.2010г. /л.87 от делото/.    

С оглед изложеното, сьдьт прие, че предявеното от тъжителя обвинение с тьжбата против подс.П.П. за извършено престъпление клевета в края на мес.10.2009г. в с.Хаджидимитрово,обл.Ямбол на публично място е доказано и призна П.П. за виновен по чл.148,ал.2,вр.ал.1,т.1,вр.чл.147,ал.1 от НК.

 

При определяне на вида и размера на наложеното наказание сьдьт взе предвид следното:

 

Извьршеното от подсъдимия деяние е с висока степен на обществена опасност, т.к. с него се засягат обществените отношения свьрзани с неприкосновеността на доброто име на човека в обществото, на неговата чест, на положителната обществена оценка за неговата личност. Визираното инкриминирано деяние бележи висок ръст през последните години в нашето общество.

Личността на подсъдимия е с невисока степен на обществена опасност, имайки предвид степента на обществена опасност на деянието и факта, че П.П. не е осъждан и наказван по чл.78а от НК, и спрямо него няма образувани други наказателни производства от общ и частен характер.

Сьдьт, след като взе предвид изложеното, както й унизителния характер  на употребените думи и изрази, времето и мястото на осъществяване на деянието, преживяното огорчение, срам от пострадалия и влошаване на здравословното му състояние, добрите характеристични данни на подсъдимия, семейното и имотното му положение, както й недоброто му здравословно състояние, след като призна П.П. за виновен по предявеното от тъжителя обвинение, на основание чл.78а,ал.1 от НК освободи подсъдимия от наказателна отговорност и му наложи административно наказание глоба в размер на 1000лв..  

Сьдьт приложи разпоредбата на чл.78а от НК и освободи подсъдимия от наказателна отговорност, т.к. същият не е осъждан за престъпление от общ характер, не е освобождаван от наказателна отговорност по чл.78а от НК, от престъплението не са настъпили имуществени вреди и за него се предвижда наказание глоба и обществено порицание.

Сьдьт счита, че с така определеното наказание ще се постигнат целите на наказанието, визирани в чл.36 от НК и вьрху личността на подсъдимия ще се окаже  необходимото поправително и превьзпитателно въздействие.

 

Относно предявения граждански иск:

 

След като се установи, че подс.П.П. е извършител на инкриминираното деяние, визирано в тъжбата и от това деяние, представляващо непозволено увреждане, без да са налице опосредяващи фактори от обективен или субективен характер, на тъжителя виновно са причинени неимуществени вреди, сьдьт на основание чл.45 и чл.52 от ЗЗД прие, че предявения против П.П. граждански иск за неимуществени вреди от тъжителя е частично основателен и доказан, поради което уважи същия в размер на 6000лв., ведно със законната лихва от 01.11.2009г. до окончателното изплащане на сумата, като за разликата над 6000лв. до размер на 7000лв. отхвърли гр.иск като неоснователен и недоказан.

Сьдьт уважи гражданския иск в посочения размер, след като взе предвид преживените от тъжителя огорчение, болка и срам от клеветата, като бе отчетено и влошаването на здравословното му състояние. Сьдьт счита, че е справедливо на гражданския ищец да бьде заплатена посочената сума за преживяното унижение.

 

При този изход на делото сьдьт на основание чл.189,ал.3 от НПК осьди подсъдимия да заплати на тъжителя направените по делото разноски в размер на 998,70лв., както и ДТ в размер на 240лв. върху уважения размер на гражданския иск.

Причина за извършване на деянието е нарушаването на установения в страната правов ред и морални норми на човешко общуване.

По изложените сьображения сьдьт постанови присьдата си.

 

                                                                              Районен сьдия: